„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гледайки безкрайни реалитита и всяко свободно слово е забранено.

Когато книгата излиза през 1954 г. е обявена за една мрачна антиутопия, която никога няма да се сбъдне. Всъщност, така са говорили и за друга велика книга „1984" на Оруел. Днес, близо петдесет години по-късно, вече живеем в света на Оруел. Не само заради безкрайните „Биг брадър"-и по телевизията. А заради цялата полицейщина и следене /не четете тази статия, подслушването на интернет е легално!/. Не ми се иска да живеем и в света на Бредбъри...

В този сайт не се занимаваме с политика. Но политиката сама ни намери. За всички, които покрай вчерашния Юнски базар на книгата са пропуснали новините - само ден, след като интернет медиите бяха обявени за равни на другите, в опит да им се запуши устата, Рицарят на книгата за 2010 Явор Колев направи най-големия удар в живота си. Не, не е открил хиляди нелегални дискове на Пайнър, нито голяма контрабандна пратка наркотици. Не си мислете и за мафия и каквото там се сетите. Вчера бе открит  и унищожен сървърът, на който се намираше библиотеката „Chitnaka.info".

Да, вчера бяха изгорени хиляди книги. Без съд и присъда. Ще кажете - ама те са нелегални, нарушават закона, носят загуба на издателствата...  И, теоретически, ще бъдете прави. Но всъщност цялата акция е един отчаян опит на Асоциация „Българска книга" и няколко издателства да се задържат на пазара. Защото на този сървър нямаше само „нелегални книги" /колко бързо ни връща в едно минало.../. Този сървър, в голямата си част беше подобен на Буквите и много автори качваха сами своите произведения.

Това не е и борбата на хартиената срещу електронната книга. Това е отчаян опит на некадърната част на издателската индустрия да се задържи на пазара. Защото с тези методи отдавна не се продават книги. Защото времената са други.

Аз, като издател, би трябвало снощи да дам банкет по случая, още повече, че ние се опитваме да развиваме легална възможност за продажби на е-книги. След като нелегалната ни конкуренция е затворена, сега продажбите ще фръкнат до небесата.

НЕ, НЯМА!!! Защото Интернет продава най-добре. Това се видя добре и снощи, когато хартиената версия на безплатна е-книга се продаваше учудващо добре. Защото просто времената са други и повече хора четат Фейсбук, отколкото вестници.

Не знам дали сте запознати с „Антикризисната програма" на Асоциация "Българска книга". В общи линии се състои от две точки:

1. Държавата изкупува всички наши залежали книги и ги дава на библиотеките.

2. Държавата инициира серия инициативи, които да повишат интереса към четенето сред младите.

Вчера беше изпълнена втора точка. Беше затворена безплатната интернет библиотека. Библиотека, която съществуваше не с помощта на държавата, а въпреки нея. Библиотека, в която ежедневно четяха много тинейджъри.

Днес вече я няма. Децата трескаво продават скритата си дрога, за да могат да си купят книги и запълнят нарастващия наркотичен глад в тях.

На кой в държавата му трябва интелигентна част от населението?

 „Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм комунист.
После дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм синдикалист.
После дойдоха за евреите
и аз не се застъпих за тях, защо не съм евреин.
После дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който да се застъпва.
- пастор Мартин Нимюлер, преживял нацистките гонения"

Не се изненадвайте, ако близките дни ги няма и Буквите.

П.С. При каква температура гори Интернет?

Когато публикувах „Не на  безразборното изригване на вулкани" и представа си нямах, че съм напипала пулса на времето и пиша по една от най-животрептящите теми на гражданското общество в България. А и не само в България - тъй като вчера се сприятелих във Фейсбук с един лорд, очаквам в скоро време вулканични дебати в камарата на лордовете или поне на „Даунинг стрийт"10, където пак ехтят токчетата на Желязната лейди.

И в унисон (още)

„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гл(още)

Имало  едно време  извънземни  човечета, които търсели къде да живеят. Ходили тук, ходили там, най-накрая се уморили да скитат от планета на планета, от съзвездие на съзвездие и къде-къде,  право в родното БГ.

Харесал им климата, храната и хората. Дори намислили да вземат малко да ги  облагородят, все пак, така и така живеят  на планетата, поне да направят нещо за тях.

Събрали се и взели да (още)

За вътрешния глас и висящия във въздуха чичко

Опитвайки се да отговоря как се пише или, по-скоро, как пиша аз, започнах сам да го разбирам по-добре. Не винаги, когато пишем, сме наясно с всичко, което имаме да кажем - пишейки, го осъзнаваме. Това прави процеса още по-интересен и увлекателен, иначе да се приписваме мисъл по мисъл не само е отегчително и уморяващо, но и невъзможно за изпълнение. Все има празни мес(още)

Емилиян Станев

(Никола Стоянов Станев)

Роден е в гр. Велико Търново на 28.02.1907г. в семейството на просбописец. Баща му, Стоян Станев Мартинов, му завещава любовта към народната песен и лова, а майка му, Мария, богатството на българския език, пословиците и пого(още)

Намерих си... Може би именно с подобни думи започва историята на този „обиден" начин на съществуване. Кой от нас не си е намирал нещичко на улицата, в автобуса или където и да е по пътя... Сигурна съм, че няма такъв... никой не може да ме убеди в обратното - само защото въпреки данък смет София, а и България е пълна с „боклуци". Като малки или като големи нещо у нас винаги ни е карало да се оглеждаме и да забелязваме изгубени (още)