Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

За виното, книгите и за самодейността.  
0
2

Пропих вино на стари години. Въпреки, че сме имали лозя откакто се помня и редовно съм участвал в процеса на събирането на грозде и правенето на вино, така и не разбирах защо хората пият тоя киселчак, който, за да става за пиене, се налага да го смесиш с жълта лимонада и да сложиш поне един лимон.

И така дълги години /нищо че живеех в Шумен - традиционен лозарски район/ докато не дойдох в София. Тук пих хърсовско вино, което се оказа много по-различно от всичко, което бях пил. И ми обясниха, че то правенето на виното е майсторлък, а не просто наливане на вода и захар, колкото поеме.

За какво пиша всичко това? Заради поредният автор, който е на мнение, че може сам да си направи книгата, предпечата и аз там само да я напечатам. В това няма нищо лошо - повечето хора умеят по няколко неща. Но програмата, която смята да използва за странициране на книгата - Корелдроу, а и доста особености в синтаксиса му, ми навяха оня дъх на кисело домашно вино.

Разбира се, може да не се окажа прав - има хора, на които всичко им се удава. Но точно както при виното - едни знаят как да режат пръчките и кога да копаят и пръскат лозето, а други - какви етикети трябва да има виното /нямате представа колко много изисквания има един обикновен винен етикет/ и как и на кои пазари да предлагат виното, за да се продава най-добре.

Пиша го това, най-вече заради битуващия мит, че виждате ли, сега всеки сам може да си направи книга и да си я предлага в нета. А „издателите - изденници" да мрат от глад. И докато с едната част съм много съгласен - че авторите могат да поемат до голяма част процеса на диалог с читателите си и на разпространение на книгата, то процесът на правене на една книга изобщо не е проста работа от типа - ей сега ще събера всички текстове и ще ги форматирам с Уърда.

Подробностите по правенето на една книга са много, учат се /освен в университета/ и в процеса на работа. Всъщност по това се отличават успешните от неуспешните издателства - по това колко добри книги правят.

И като кажете пак на висок глас - „Ами той кой купува български книги?" се замислете, че домашното вино върви само на пазара и в Оремага.

2011-11-16
За виното, книгите и за самодейността.  
0
2

Пропих вино на стари години. Въпреки, че сме имали лозя откакто се помня и редовно съм участвал в процеса на събирането на грозде и правенето на вино, така и не разбирах защо хората пият тоя киселчак, който, за да става за пиене, се налага да го смесиш с жълта лимонада и да сложиш поне един лимон.

И така дълги години /нищо че живеех в Шумен - традиционен лозарски район/ докато не дойдох в София. Тук пих хърсовско вино, което се оказа много по-различно от всичко, което бях пил. И ми обясниха, че то правенето на виното е майсторлък, а не просто наливане на вода и захар, колкото поеме.

За какво пиша всичко това? Заради поредният автор, който е на мнение, че може сам да си направи книгата, предпечата и аз там само да я напечатам. В това няма нищо лошо - повечето хора умеят по няколко неща. Но програмата, която смята да използва за странициране на книгата - Корелдроу, а и доста особености в синтаксиса му, ми навяха оня дъх на кисело домашно вино.

Разбира се, може да не се окажа прав - има хора, на които всичко им се удава. Но точно както при виното - едни знаят как да режат пръчките и кога да копаят и пръскат лозето, а други - какви етикети трябва да има виното /нямате представа колко много изисквания има един обикновен винен етикет/ и как и на кои пазари да предлагат виното, за да се продава най-добре.

Пиша го това, най-вече заради битуващия мит, че виждате ли, сега всеки сам може да си направи книга и да си я предлага в нета. А „издателите - изденници" да мрат от глад. И докато с едната част съм много съгласен - че авторите могат да поемат до голяма част процеса на диалог с читателите си и на разпространение на книгата, то процесът на правене на една книга изобщо не е проста работа от типа - ей сега ще събера всички текстове и ще ги форматирам с Уърда.

Подробностите по правенето на една книга са много, учат се /освен в университета/ и в процеса на работа. Всъщност по това се отличават успешните от неуспешните издателства - по това колко добри книги правят.

И като кажете пак на висок глас - „Ами той кой купува български книги?" се замислете, че домашното вино върви само на пазара и в Оремага.

2011-11-16
За виното, книгите и за самодейността.  
0
2

Пропих вино на стари години. Въпреки, че сме имали лозя откакто се помня и редовно съм участвал в процеса на събирането на грозде и правенето на вино, така и не разбирах защо хората пият тоя киселчак, който, за да става за пиене, се налага да го смесиш с жълта лимонада и да сложиш поне един лимон.

И така дълги години /нищо че живеех в Шумен - традиционен лозарски район/ докато не дойдох в София. Тук пих хърсовско вино, което се оказа много по-различно от всичко, което бях пил. И ми обясниха, че то правенето на виното е майсторлък, а не просто наливане на вода и захар, колкото поеме.

За какво пиша всичко това? Заради поредният автор, който е на мнение, че може сам да си направи книгата, предпечата и аз там само да я напечатам. В това няма нищо лошо - повечето хора умеят по няколко неща. Но програмата, която смята да използва за странициране на книгата - Корелдроу, а и доста особености в синтаксиса му, ми навяха оня дъх на кисело домашно вино.

Разбира се, може да не се окажа прав - има хора, на които всичко им се удава. Но точно както при виното - едни знаят как да режат пръчките и кога да копаят и пръскат лозето, а други - какви етикети трябва да има виното /нямате представа колко много изисквания има един обикновен винен етикет/ и как и на кои пазари да предлагат виното, за да се продава най-добре.

Пиша го това, най-вече заради битуващия мит, че виждате ли, сега всеки сам може да си направи книга и да си я предлага в нета. А „издателите - изденници" да мрат от глад. И докато с едната част съм много съгласен - че авторите могат да поемат до голяма част процеса на диалог с читателите си и на разпространение на книгата, то процесът на правене на една книга изобщо не е проста работа от типа - ей сега ще събера всички текстове и ще ги форматирам с Уърда.

Подробностите по правенето на една книга са много, учат се /освен в университета/ и в процеса на работа. Всъщност по това се отличават успешните от неуспешните издателства - по това колко добри книги правят.

И като кажете пак на висок глас - „Ами той кой купува български книги?" се замислете, че домашното вино върви само на пазара и в Оремага.

2011-11-16
За виното, книгите и за самодейността.  
0
2

Пропих вино на стари години. Въпреки, че сме имали лозя откакто се помня и редовно съм участвал в процеса на събирането на грозде и правенето на вино, така и не разбирах защо хората пият тоя киселчак, който, за да става за пиене, се налага да го смесиш с жълта лимонада и да сложиш поне един лимон.

И така дълги години /нищо че живеех в Шумен - традиционен лозарски район/ докато не дойдох в София. Тук пих хърсовско вино, което се оказа много по-различно от всичко, което бях пил. И ми обясниха, че то правенето на виното е майсторлък, а не просто наливане на вода и захар, колкото поеме.

За какво пиша всичко това? Заради поредният автор, който е на мнение, че може сам да си направи книгата, предпечата и аз там само да я напечатам. В това няма нищо лошо - повечето хора умеят по няколко неща. Но програмата, която смята да използва за странициране на книгата - Корелдроу, а и доста особености в синтаксиса му, ми навяха оня дъх на кисело домашно вино.

Разбира се, може да не се окажа прав - има хора, на които всичко им се удава. Но точно както при виното - едни знаят как да режат пръчките и кога да копаят и пръскат лозето, а други - какви етикети трябва да има виното /нямате представа колко много изисквания има един обикновен винен етикет/ и как и на кои пазари да предлагат виното, за да се продава най-добре.

Пиша го това, най-вече заради битуващия мит, че виждате ли, сега всеки сам може да си направи книга и да си я предлага в нета. А „издателите - изденници" да мрат от глад. И докато с едната част съм много съгласен - че авторите могат да поемат до голяма част процеса на диалог с читателите си и на разпространение на книгата, то процесът на правене на една книга изобщо не е проста работа от типа - ей сега ще събера всички текстове и ще ги форматирам с Уърда.

Подробностите по правенето на една книга са много, учат се /освен в университета/ и в процеса на работа. Всъщност по това се отличават успешните от неуспешните издателства - по това колко добри книги правят.

И като кажете пак на висок глас - „Ами той кой купува български книги?" се замислете, че домашното вино върви само на пазара и в Оремага.

2011-11-16
Библиотека "Новата българска фантастика"  
0
2

Фантастиката и Буквите са тясно свързани още от тяхното създаване. Голяма част от членовете на клуб за фантастика "Иван Ефремов" бяха и членове на Буквите, а в сайта са публикували почти всички от големите съвременни български фантасти - Елена Павлова, Йоан Владимир, Двамата Ивайловци - Робин и Фат Джим, Боян Калинов, Ради Радев и много други.

Имаме си и собствени имена, който успяхме да наложим във фантастичния фендъм - ще спомена само Пламен Глогов, Едуард Кехецикян, Яна Александров и други.

Решихме да обединим фантастиката, която сме издавали, в една обща библиотека - "Новата българска фантастика".

Първоначално, както всички други, започнахме с хартиени книги. Но фантастичните книги /тук визираме не само научна фантастика, но и фентъзи, хорър и всички други жанрове обединени под това име/ стават все по-дебели, а издаването им и реализацията - по-трудна.

Затова, определено смятаме, че на този етап, особено за първи книги на автори, електронната публикация като Е-книги е по-изгодна - това дава възможност да се издаде голям обем с минимални средства, да се популяризират лесно книгите, както и да се редактират в движение, при вече създадена книга, в зависимост от отзивите на читателите. Е, и естествено да получите възнаграждение за труда си.

В библиотека "Новата българска фантастика" към момента влизат 11 заглавия, подготвят се още няколко.

1. Ирелевант  - Пламен Глогов /Sarcomadroll/

2. Сънувах човешко лице - Антология

3. Хроники от Сърцето на Дявола - Яна Александрова

4. Купувачът на очи - Едуард Кехецикян /Чезал/

5. Отблясъци и сенки - Трифон Войводов

6. Пазители - Трифон Войводов

7. Време във времето - Коста Сивов

8. Томас Франклин - Донко Найденов

9. Мракът и дъщеря ми - Сибин Майнсловски

10. Кръчма "Зелената котка" - Сибин Майналовски

11. Демон, юда и магьосник - Хедър Меспи (Венета Въжарова)

 

Ще ви представим всички книги от библиотеката в няколко последователни материала.

До Нова година, екслузивно, предлагаме силно облекчени условия за издаване на е-книга, за всеки предложил ни готов и обработен материал за издаване

2011-10-17
Библиотека "Новата българска фантастика"  
0
2

Фантастиката и Буквите са тясно свързани още от тяхното създаване. Голяма част от членовете на клуб за фантастика "Иван Ефремов" бяха и членове на Буквите, а в сайта са публикували почти всички от големите съвременни български фантасти - Елена Павлова, Йоан Владимир, Двамата Ивайловци - Робин и Фат Джим, Боян Калинов, Ради Радев и много други.

Имаме си и собствени имена, който успяхме да наложим във фантастичния фендъм - ще спомена само Пламен Глогов, Едуард Кехецикян, Яна Александров и други.

Решихме да обединим фантастиката, която сме издавали, в една обща библиотека - "Новата българска фантастика".

Първоначално, както всички други, започнахме с хартиени книги. Но фантастичните книги /тук визираме не само научна фантастика, но и фентъзи, хорър и всички други жанрове обединени под това име/ стават все по-дебели, а издаването им и реализацията - по-трудна.

Затова, определено смятаме, че на този етап, особено за първи книги на автори, електронната публикация като Е-книги е по-изгодна - това дава възможност да се издаде голям обем с минимални средства, да се популяризират лесно книгите, както и да се редактират в движение, при вече създадена книга, в зависимост от отзивите на читателите. Е, и естествено да получите възнаграждение за труда си.

В библиотека "Новата българска фантастика" към момента влизат 11 заглавия, подготвят се още няколко.

1. Ирелевант  - Пламен Глогов /Sarcomadroll/

2. Сънувах човешко лице - Антология

3. Хроники от Сърцето на Дявола - Яна Александрова

4. Купувачът на очи - Едуард Кехецикян /Чезал/

5. Отблясъци и сенки - Трифон Войводов

6. Пазители - Трифон Войводов

7. Време във времето - Коста Сивов

8. Томас Франклин - Донко Найденов

9. Мракът и дъщеря ми - Сибин Майнсловски

10. Кръчма "Зелената котка" - Сибин Майналовски

11. Демон, юда и магьосник - Хедър Меспи (Венета Въжарова)

 

Ще ви представим всички книги от библиотеката в няколко последователни материала.

До Нова година, екслузивно, предлагаме силно облекчени условия за издаване на е-книга, за всеки предложил ни готов и обработен материал за издаване

2011-10-17
Библиотека "Новата българска фантастика"  
0
2

Фантастиката и Буквите са тясно свързани още от тяхното създаване. Голяма част от членовете на клуб за фантастика "Иван Ефремов" бяха и членове на Буквите, а в сайта са публикували почти всички от големите съвременни български фантасти - Елена Павлова, Йоан Владимир, Двамата Ивайловци - Робин и Фат Джим, Боян Калинов, Ради Радев и много други.

Имаме си и собствени имена, който успяхме да наложим във фантастичния фендъм - ще спомена само Пламен Глогов, Едуард Кехецикян, Яна Александров и други.

Решихме да обединим фантастиката, която сме издавали, в една обща библиотека - "Новата българска фантастика".

Първоначално, както всички други, започнахме с хартиени книги. Но фантастичните книги /тук визираме не само научна фантастика, но и фентъзи, хорър и всички други жанрове обединени под това име/ стават все по-дебели, а издаването им и реализацията - по-трудна.

Затова, определено смятаме, че на този етап, особено за първи книги на автори, електронната публикация като Е-книги е по-изгодна - това дава възможност да се издаде голям обем с минимални средства, да се популяризират лесно книгите, както и да се редактират в движение, при вече създадена книга, в зависимост от отзивите на читателите. Е, и естествено да получите възнаграждение за труда си.

В библиотека "Новата българска фантастика" към момента влизат 11 заглавия, подготвят се още няколко.

1. Ирелевант  - Пламен Глогов /Sarcomadroll/

2. Сънувах човешко лице - Антология

3. Хроники от Сърцето на Дявола - Яна Александрова

4. Купувачът на очи - Едуард Кехецикян /Чезал/

5. Отблясъци и сенки - Трифон Войводов

6. Пазители - Трифон Войводов

7. Време във времето - Коста Сивов

8. Томас Франклин - Донко Найденов

9. Мракът и дъщеря ми - Сибин Майнсловски

10. Кръчма "Зелената котка" - Сибин Майналовски

11. Демон, юда и магьосник - Хедър Меспи (Венета Въжарова)

 

Ще ви представим всички книги от библиотеката в няколко последователни материала.

До Нова година, екслузивно, предлагаме силно облекчени условия за издаване на е-книга, за всеки предложил ни готов и обработен материал за издаване

2011-10-17
Библиотека "Новата българска фантастика"  
0
2

Фантастиката и Буквите са тясно свързани още от тяхното създаване. Голяма част от членовете на клуб за фантастика "Иван Ефремов" бяха и членове на Буквите, а в сайта са публикували почти всички от големите съвременни български фантасти - Елена Павлова, Йоан Владимир, Двамата Ивайловци - Робин и Фат Джим, Боян Калинов, Ради Радев и много други.

Имаме си и собствени имена, който успяхме да наложим във фантастичния фендъм - ще спомена само Пламен Глогов, Едуард Кехецикян, Яна Александров и други.

Решихме да обединим фантастиката, която сме издавали, в една обща библиотека - "Новата българска фантастика".

Първоначално, както всички други, започнахме с хартиени книги. Но фантастичните книги /тук визираме не само научна фантастика, но и фентъзи, хорър и всички други жанрове обединени под това име/ стават все по-дебели, а издаването им и реализацията - по-трудна.

Затова, определено смятаме, че на този етап, особено за първи книги на автори, електронната публикация като Е-книги е по-изгодна - това дава възможност да се издаде голям обем с минимални средства, да се популяризират лесно книгите, както и да се редактират в движение, при вече създадена книга, в зависимост от отзивите на читателите. Е, и естествено да получите възнаграждение за труда си.

В библиотека "Новата българска фантастика" към момента влизат 11 заглавия, подготвят се още няколко.

1. Ирелевант  - Пламен Глогов /Sarcomadroll/

2. Сънувах човешко лице - Антология

3. Хроники от Сърцето на Дявола - Яна Александрова

4. Купувачът на очи - Едуард Кехецикян /Чезал/

5. Отблясъци и сенки - Трифон Войводов

6. Пазители - Трифон Войводов

7. Време във времето - Коста Сивов

8. Томас Франклин - Донко Найденов

9. Мракът и дъщеря ми - Сибин Майнсловски

10. Кръчма "Зелената котка" - Сибин Майналовски

11. Демон, юда и магьосник - Хедър Меспи (Венета Въжарова)

 

Ще ви представим всички книги от библиотеката в няколко последователни материала.

До Нова година, екслузивно, предлагаме силно облекчени условия за издаване на е-книга, за всеки предложил ни готов и обработен материал за издаване

2011-10-17
Кой ви плаща, за да издавате български книги  
0
2

Покрай обявите за двойната премиера, а и покрай цялостната дейност на Фондация "Буквите", разни лица - основно политици ни задават съвсем резонния /според тях/ въпрос - "Вас кой ви финансира, че издавате български книги?"

В началото се изненадах, а после се изумих и отчаях колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на хората две неща - че фондациите основно перат пари, и че българските автори са тотално непродаваеми.

За десетте години работа на Фондацията никой не ни е подпомагал /някоя друга платена бира не се брои/ и ние работим не с помощта, а въпреки Министерството на културата и другите подобни организации.

Както и да е, някак си се справяме, сайтът продължава да е свободен за публикуване, въпреки че ни струва доста пари на месец.

Най-резонният отговор на този въпрос е: "Децата ни!" С цялото време, което не им отделяме, мъчейки се да правим хубави, а не пазарни книги. С всички средства, които влагаме в тези книги, а не ги отделяме за тях.

Преди няколко години създадохме Творчески фонд към Фондация 'Буквите", чиято основна цел беше да издаваме книги на автори, които са ценност за българската литература, но не биха предизвикали голям пазарен успех.

Така си и стана - издадем поредната книга, следват 200 отзива в нета - "Супер, Браво, Отдавна трябваше да ти издадат книга!". На премиерата същите тези хора или не идват, или потупват автора по рамото и си правят снимки, а книгите си стоят непродадени.

Идеята - издадем една хубава книга, с парите от нея издадем следваща и прочие си потъна отдавна - последно в морето край Китен.

За благодарността на авторите не ми се и отваря дума - има един единствен, който ни хвали където седне и стане, другите някак си смятат, че то това си влиза в естеството на нещата.

Всъщност отговорът на въпроса е много прост - хората, които ни дават пари, за да издаваме български книги - това сте самите Вие.

Ако довечера дойдете на премиерата и закупите от издадените книги, може да съберем пари и кураж да издадем други.

Ако не  - все ще намерим пари за едно напиване на погребението на идеята.

П.С. Мероприятието мина успешно, представихме автори, продадохме книгите.

Но Буквичките, а и хората от дългия споисък с поздравления от сайтовете почти нямаше.

Което не ме изненада.

Но ме замисли!

2011-10-12
Кой ви плаща, за да издавате български книги  
0
2

Покрай обявите за двойната премиера, а и покрай цялостната дейност на Фондация "Буквите", разни лица - основно политици ни задават съвсем резонния /според тях/ въпрос - "Вас кой ви финансира, че издавате български книги?"

В началото се изненадах, а после се изумих и отчаях колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на хората две неща - че фондациите основно перат пари, и че българските автори са тотално непродаваеми.

За десетте години работа на Фондацията никой не ни е подпомагал /някоя друга платена бира не се брои/ и ние работим не с помощта, а въпреки Министерството на културата и другите подобни организации.

Както и да е, някак си се справяме, сайтът продължава да е свободен за публикуване, въпреки че ни струва доста пари на месец.

Най-резонният отговор на този въпрос е: "Децата ни!" С цялото време, което не им отделяме, мъчейки се да правим хубави, а не пазарни книги. С всички средства, които влагаме в тези книги, а не ги отделяме за тях.

Преди няколко години създадохме Творчески фонд към Фондация 'Буквите", чиято основна цел беше да издаваме книги на автори, които са ценност за българската литература, но не биха предизвикали голям пазарен успех.

Така си и стана - издадем поредната книга, следват 200 отзива в нета - "Супер, Браво, Отдавна трябваше да ти издадат книга!". На премиерата същите тези хора или не идват, или потупват автора по рамото и си правят снимки, а книгите си стоят непродадени.

Идеята - издадем една хубава книга, с парите от нея издадем следваща и прочие си потъна отдавна - последно в морето край Китен.

За благодарността на авторите не ми се и отваря дума - има един единствен, който ни хвали където седне и стане, другите някак си смятат, че то това си влиза в естеството на нещата.

Всъщност отговорът на въпроса е много прост - хората, които ни дават пари, за да издаваме български книги - това сте самите Вие.

Ако довечера дойдете на премиерата и закупите от издадените книги, може да съберем пари и кураж да издадем други.

Ако не  - все ще намерим пари за едно напиване на погребението на идеята.

П.С. Мероприятието мина успешно, представихме автори, продадохме книгите.

Но Буквичките, а и хората от дългия споисък с поздравления от сайтовете почти нямаше.

Което не ме изненада.

Но ме замисли!

2011-10-12
Кой ви плаща, за да издавате български книги  
0
2

Покрай обявите за двойната премиера, а и покрай цялостната дейност на Фондация "Буквите", разни лица - основно политици ни задават съвсем резонния /според тях/ въпрос - "Вас кой ви финансира, че издавате български книги?"

В началото се изненадах, а после се изумих и отчаях колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на хората две неща - че фондациите основно перат пари, и че българските автори са тотално непродаваеми.

За десетте години работа на Фондацията никой не ни е подпомагал /някоя друга платена бира не се брои/ и ние работим не с помощта, а въпреки Министерството на културата и другите подобни организации.

Както и да е, някак си се справяме, сайтът продължава да е свободен за публикуване, въпреки че ни струва доста пари на месец.

Най-резонният отговор на този въпрос е: "Децата ни!" С цялото време, което не им отделяме, мъчейки се да правим хубави, а не пазарни книги. С всички средства, които влагаме в тези книги, а не ги отделяме за тях.

Преди няколко години създадохме Творчески фонд към Фондация 'Буквите", чиято основна цел беше да издаваме книги на автори, които са ценност за българската литература, но не биха предизвикали голям пазарен успех.

Така си и стана - издадем поредната книга, следват 200 отзива в нета - "Супер, Браво, Отдавна трябваше да ти издадат книга!". На премиерата същите тези хора или не идват, или потупват автора по рамото и си правят снимки, а книгите си стоят непродадени.

Идеята - издадем една хубава книга, с парите от нея издадем следваща и прочие си потъна отдавна - последно в морето край Китен.

За благодарността на авторите не ми се и отваря дума - има един единствен, който ни хвали където седне и стане, другите някак си смятат, че то това си влиза в естеството на нещата.

Всъщност отговорът на въпроса е много прост - хората, които ни дават пари, за да издаваме български книги - това сте самите Вие.

Ако довечера дойдете на премиерата и закупите от издадените книги, може да съберем пари и кураж да издадем други.

Ако не  - все ще намерим пари за едно напиване на погребението на идеята.

П.С. Мероприятието мина успешно, представихме автори, продадохме книгите.

Но Буквичките, а и хората от дългия споисък с поздравления от сайтовете почти нямаше.

Което не ме изненада.

Но ме замисли!

2011-10-12
Кой ви плаща, за да издавате български книги  
0
2

Покрай обявите за двойната премиера, а и покрай цялостната дейност на Фондация "Буквите", разни лица - основно политици ни задават съвсем резонния /според тях/ въпрос - "Вас кой ви финансира, че издавате български книги?"

В началото се изненадах, а после се изумих и отчаях колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на хората две неща - че фондациите основно перат пари, и че българските автори са тотално непродаваеми.

За десетте години работа на Фондацията никой не ни е подпомагал /някоя друга платена бира не се брои/ и ние работим не с помощта, а въпреки Министерството на културата и другите подобни организации.

Както и да е, някак си се справяме, сайтът продължава да е свободен за публикуване, въпреки че ни струва доста пари на месец.

Най-резонният отговор на този въпрос е: "Децата ни!" С цялото време, което не им отделяме, мъчейки се да правим хубави, а не пазарни книги. С всички средства, които влагаме в тези книги, а не ги отделяме за тях.

Преди няколко години създадохме Творчески фонд към Фондация 'Буквите", чиято основна цел беше да издаваме книги на автори, които са ценност за българската литература, но не биха предизвикали голям пазарен успех.

Така си и стана - издадем поредната книга, следват 200 отзива в нета - "Супер, Браво, Отдавна трябваше да ти издадат книга!". На премиерата същите тези хора или не идват, или потупват автора по рамото и си правят снимки, а книгите си стоят непродадени.

Идеята - издадем една хубава книга, с парите от нея издадем следваща и прочие си потъна отдавна - последно в морето край Китен.

За благодарността на авторите не ми се и отваря дума - има един единствен, който ни хвали където седне и стане, другите някак си смятат, че то това си влиза в естеството на нещата.

Всъщност отговорът на въпроса е много прост - хората, които ни дават пари, за да издаваме български книги - това сте самите Вие.

Ако довечера дойдете на премиерата и закупите от издадените книги, може да съберем пари и кураж да издадем други.

Ако не  - все ще намерим пари за едно напиване на погребението на идеята.

П.С. Мероприятието мина успешно, представихме автори, продадохме книгите.

Но Буквичките, а и хората от дългия споисък с поздравления от сайтовете почти нямаше.

Което не ме изненада.

Но ме замисли!

2011-10-12
Колонките ще бъдат издадени в Е-книги  
0
2

Решихме по случай 10 годишнината на Буквите да издадем текстовете на колонките в отделни Е-книги. Така ще се запазят всички тези ценни материали, които се създадоха в две годишната история на колонките.

За това време колонки са писали 20 автора и десетина гости, с различна продължителност от време.

 

Ръководството на Фондация "Буквите" благодари на всички тях.

 

 

1. Време за възкръсване - Ина Крейн

 

2. Гласът на младите - Виктория Пенева

 

3. Гледни точки - Нели Господинова

 

4. Alter Ego - Северина Самоковлийска

 

5. За книгите и хората - Стефан Кръстев

 

6. Разбърканите мисли на Аля - Александра Цветкова

 

7. Репортер на удоволствията - Весислава Савова

 

8. Как ехото заглъхва - Камелия Иванова

 

9. Кафе за отслабване - Илияна Делева

 

10. Когато гръм удари - Иван Богданов

 

11. Мансардата на бляновете - Ирена Бочева

 

12. Общество на мъртвите поети - от няколко автора, основно Камелия Иванова

 

13. Наше Височество - Поликсения Ангелова

 

14. Моите ягодови полета... завинаги - Лариса Ангелова

 

15. Отложени мълчания - Стоян Стоянов

 

16. Усмивки зад стъклото - Зорница Раданова

 

17. Диагнози на времето - Мариана Царкова

 

18. Домино - Хрисимира Минковска

 

19. Час по български - Николета Комедвенска

 

20. Човекът с дъвката - Теодор Иванов 

 

 

Моля, най-късно до 12 май, всички автори да подберат колонките, които искат да бъдат включени в техните книги.

2011-04-21
Колонките ще бъдат издадени в Е-книги  
0
2

Решихме по случай 10 годишнината на Буквите да издадем текстовете на колонките в отделни Е-книги. Така ще се запазят всички тези ценни материали, които се създадоха в две годишната история на колонките.

За това време колонки са писали 20 автора и десетина гости, с различна продължителност от време.

 

Ръководството на Фондация "Буквите" благодари на всички тях.

 

 

1. Време за възкръсване - Ина Крейн

 

2. Гласът на младите - Виктория Пенева

 

3. Гледни точки - Нели Господинова

 

4. Alter Ego - Северина Самоковлийска

 

5. За книгите и хората - Стефан Кръстев

 

6. Разбърканите мисли на Аля - Александра Цветкова

 

7. Репортер на удоволствията - Весислава Савова

 

8. Как ехото заглъхва - Камелия Иванова

 

9. Кафе за отслабване - Илияна Делева

 

10. Когато гръм удари - Иван Богданов

 

11. Мансардата на бляновете - Ирена Бочева

 

12. Общество на мъртвите поети - от няколко автора, основно Камелия Иванова

 

13. Наше Височество - Поликсения Ангелова

 

14. Моите ягодови полета... завинаги - Лариса Ангелова

 

15. Отложени мълчания - Стоян Стоянов

 

16. Усмивки зад стъклото - Зорница Раданова

 

17. Диагнози на времето - Мариана Царкова

 

18. Домино - Хрисимира Минковска

 

19. Час по български - Николета Комедвенска

 

20. Човекът с дъвката - Теодор Иванов 

 

 

Моля, най-късно до 12 май, всички автори да подберат колонките, които искат да бъдат включени в техните книги.

2011-04-21
Колонките ще бъдат издадени в Е-книги  
0
2

Решихме по случай 10 годишнината на Буквите да издадем текстовете на колонките в отделни Е-книги. Така ще се запазят всички тези ценни материали, които се създадоха в две годишната история на колонките.

За това време колонки са писали 20 автора и десетина гости, с различна продължителност от време.

 

Ръководството на Фондация "Буквите" благодари на всички тях.

 

 

1. Време за възкръсване - Ина Крейн

 

2. Гласът на младите - Виктория Пенева

 

3. Гледни точки - Нели Господинова

 

4. Alter Ego - Северина Самоковлийска

 

5. За книгите и хората - Стефан Кръстев

 

6. Разбърканите мисли на Аля - Александра Цветкова

 

7. Репортер на удоволствията - Весислава Савова

 

8. Как ехото заглъхва - Камелия Иванова

 

9. Кафе за отслабване - Илияна Делева

 

10. Когато гръм удари - Иван Богданов

 

11. Мансардата на бляновете - Ирена Бочева

 

12. Общество на мъртвите поети - от няколко автора, основно Камелия Иванова

 

13. Наше Височество - Поликсения Ангелова

 

14. Моите ягодови полета... завинаги - Лариса Ангелова

 

15. Отложени мълчания - Стоян Стоянов

 

16. Усмивки зад стъклото - Зорница Раданова

 

17. Диагнози на времето - Мариана Царкова

 

18. Домино - Хрисимира Минковска

 

19. Час по български - Николета Комедвенска

 

20. Човекът с дъвката - Теодор Иванов 

 

 

Моля, най-късно до 12 май, всички автори да подберат колонките, които искат да бъдат включени в техните книги.

2011-04-21
Колонките ще бъдат издадени в Е-книги  
0
2

Решихме по случай 10 годишнината на Буквите да издадем текстовете на колонките в отделни Е-книги. Така ще се запазят всички тези ценни материали, които се създадоха в две годишната история на колонките.

За това време колонки са писали 20 автора и десетина гости, с различна продължителност от време.

 

Ръководството на Фондация "Буквите" благодари на всички тях.

 

 

1. Време за възкръсване - Ина Крейн

 

2. Гласът на младите - Виктория Пенева

 

3. Гледни точки - Нели Господинова

 

4. Alter Ego - Северина Самоковлийска

 

5. За книгите и хората - Стефан Кръстев

 

6. Разбърканите мисли на Аля - Александра Цветкова

 

7. Репортер на удоволствията - Весислава Савова

 

8. Как ехото заглъхва - Камелия Иванова

 

9. Кафе за отслабване - Илияна Делева

 

10. Когато гръм удари - Иван Богданов

 

11. Мансардата на бляновете - Ирена Бочева

 

12. Общество на мъртвите поети - от няколко автора, основно Камелия Иванова

 

13. Наше Височество - Поликсения Ангелова

 

14. Моите ягодови полета... завинаги - Лариса Ангелова

 

15. Отложени мълчания - Стоян Стоянов

 

16. Усмивки зад стъклото - Зорница Раданова

 

17. Диагнози на времето - Мариана Царкова

 

18. Домино - Хрисимира Минковска

 

19. Час по български - Николета Комедвенска

 

20. Човекът с дъвката - Теодор Иванов 

 

 

Моля, най-късно до 12 май, всички автори да подберат колонките, които искат да бъдат включени в техните книги.

2011-04-21
Край на проект „Книгите"  
0
2

След близо две години развитие, 460 статии, 710 колонки и много други материали решихме да приключим проекта „Книгите" в този му вид.

Когато го създадохме обстановката беше много по-различна. В момента Фейсбук се превърна в основен канал на информация и се оказа излишно да дублираме и в Knigite.bg и там.

От 24 май тръгва новия вариант на сайта, заедно с новия формат колонки.

Очаквайте много новости и изненади, базирани на опита, който натрупахме през тези две години.

2011-04-12
Край на проект „Книгите"  
0
2

След близо две години развитие, 460 статии, 710 колонки и много други материали решихме да приключим проекта „Книгите" в този му вид.

Когато го създадохме обстановката беше много по-различна. В момента Фейсбук се превърна в основен канал на информация и се оказа излишно да дублираме и в Knigite.bg и там.

От 24 май тръгва новия вариант на сайта, заедно с новия формат колонки.

Очаквайте много новости и изненади, базирани на опита, който натрупахме през тези две години.

2011-04-12
Край на проект „Книгите"  
0
2

След близо две години развитие, 460 статии, 710 колонки и много други материали решихме да приключим проекта „Книгите" в този му вид.

Когато го създадохме обстановката беше много по-различна. В момента Фейсбук се превърна в основен канал на информация и се оказа излишно да дублираме и в Knigite.bg и там.

От 24 май тръгва новия вариант на сайта, заедно с новия формат колонки.

Очаквайте много новости и изненади, базирани на опита, който натрупахме през тези две години.

2011-04-12
Край на проект „Книгите"  
0
2

След близо две години развитие, 460 статии, 710 колонки и много други материали решихме да приключим проекта „Книгите" в този му вид.

Когато го създадохме обстановката беше много по-различна. В момента Фейсбук се превърна в основен канал на информация и се оказа излишно да дублираме и в Knigite.bg и там.

От 24 май тръгва новия вариант на сайта, заедно с новия формат колонки.

Очаквайте много новости и изненади, базирани на опита, който натрупахме през тези две години.

2011-04-12
Премълчани истини: Българският автор на никого не е нужен  
0
2

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете

 

Точка първа: Българският автор на никого не е нужен!

От икономическа гледна точка на никой по веригата - издателство - книжарница не е изгодно да издава български автори.

- По-голямата част от произведенията, подавани за издаване, са технологически неподготвени. Поради това, че много малко автори могат да се издържат от писане, а повечето крадат от съня си и свободното си време, то на издателствата в повечето случаи се подава нещо, което даже не е и полуфабрикат /за правописни и стилистични грешки да не говорим/. Има множество работа по фабула, диалог и много други неща. На обратната страна стоят западни автори, зад които стои цяла индустрия и книгите пристигат като готова маркетингова стока - редактирани, оформени, с ефектна корица и готова реклама. От българския издател се очаква само да я преведе на ниво /което често е проблем, особено корекцията и редакцията на превода/ и да разнесе книгите по книжарниците, заедно с плакати и други рекламни средства. В България, с изключение на Дан Браун /само на последната/, на Хари Потър и още няколко подобни книги, реална рекламна кампания не е правена. Друг е въпросът, че самите книжарници не са подготвени за такава кампания - 90% от тях нямат дори витрина, да не говорим за места за рекламни поставки и други неща, за които сме чели по западните книги.

- Българските автори се продават в ужасно малки тиражи - да се продаде книга на български автор в тираж над 1000 бройки трябва да е скандална от типа на „Аз, Азис", интересна като мемоарите на Батето или пренесла слава от другаде, като книгите по „Стъклен дом" и „Тилт". Нормалната ситуация е около 500 тираж за 2-3 години. А както посочихме по-горе, работата по книга на български автор е в пъти повече от издаването на преводна книга.

- Българските издателства са търговски дружества - сиреч, те трябва да плащат заплата и генерират печалба. Родолюбие и патриотизъм са хубави думи, които за съжаление не се котират в магазина. Не зная за печатница, която да прави намаление за това, че се печатат български книги. Не знам книжарница, която да иска по-малък процент за българските книги /даже напротив/. Последните години и Министерството на културата спря дотациите за български книги по програмата за библиотеките и някои други. Разбираме - криза е, а и книгите не са кино, че на издателите да се дават милиончета.

- Българският читател не е патриот. За разлика от държавите със самочувствие като Русия и Франция примерно, които купуват основно родни автори, то в България е масов нихилизма - „а български автор ли е, не ми го хвали изобщо"... До голяма степен вина за това имат и нароилите се хиляди издателства, които издават каквото им дойде, често и без да го четат сериозно. Пример за това са последните няколко плагиатски скандала, където известни класически произведения, бяха издадени от името на абсолютно неизвестни хора. Не мога да подмина и ударното налагане, на откровено некадърни автори, но близки до издателски кръгове.

- Българският писател е непрофесионалист. Не понася редакции, не разбира от срокове и в общи линии пише, когато му дойде, защото „тогава идват най-истинските неща". Наслушал съм се на случаите, когато книга за която тече усилена реклама, се предава за издаване малко след като е минал поредния панаир.

Всичко това води до един основен извод - издаването на български автори е трудна и неблагодарна работа, която по никакъв начин не се отплаща.

Точка втора: Книжарниците в настоящия им вид не могат да продават български автори

- От гледна точка на наемодателите, българските книжарници са си нормални фирми. Наемите са точно толкова високи, колкото биха били за магазин или заведение на това място. Като комичен случай разказваха шефовете на едно издателство, които наскоро откриха нова книжарница. Като подписвали договора, наемодателя ги питал - и какво ще правите тук? Като чул, че ще е книжарница казал - ОООООООО, вие сте сиромаси хора и им намалил наема с 50 евро.

- Книгата е стока като всяка друга. За нея важат всички закони за търсенето и предлагането. Нещо повече - в рамките на книжарниците, книгата е конкурира с тетрадки, химикалки, офис материали и всичко подобно. „Тетрадките вървят по-добре" ни заяви наскоро една книжарка и си беше напълно права. Една книга заема място на няколко тетрадки, а разликата в печалбите е значителна. В края на краищата, книгата трябва да избива мястото, което заема. Неслучайно на „Славейков" има правилото - една книга трябва да се вдига на всеки 10 мин, за да си изплаща стоенето. Както писах по-горе - наемите за всеки тип магазин са еднакви. Книжарницата е магазин за книги и офис изделия. Не е светилище. Отдавна! Отдавна не продава и дефицитни стоки.

- Българските книги, обикновено, имат слаба рекламна кампания. Рекламата винаги се калкулира като част от печалбата и колкото тя е по-малка, толкова е по-скромна рекламната кампания. По-малката реклама пък води до по-малка продажба и в този затворен кръг книжарниците предпочитат западните книги, с добра реклама. Всичко това води до следния парадокс

- Купувачите в книжарниците не търсят български автори. Има само две книжарници, които са изградили около себе си кръг от ценители на българските книги - „Български книжици" и „Нисим". Въпреки, че са малки като пространство - средно по 20 кв метра всяка, те продават толкова български книги, колкото вериги с по 20-30 книжарници.

Всичко това води до следния извод - въпреки увеличаването на издаването и продажбите на български книги, тяхното място не е в книжарниците.

 

Къде е и как могат да се продават такива книги?

Това ще го разгледаме в следващата колонка. Всъщност звукозаписната индустрия откри пътя последните години - след многото викане срещу мп3-ките, торентите и другите подобни неща, повечето лейбъли се преориентираха в промотори и започнаха да организират концерти на живо. Всъщност, дори и Пайнър печели от участия, а не толкова от продажби на дискове.

Изходът е в това, от което повечето писатели и издателства бягат - срещи на живо с читателите!

2011-04-05
Премълчани истини: Българският автор на никого не е нужен  
0
2

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете

 

Точка първа: Българският автор на никого не е нужен!

От икономическа гледна точка на никой по веригата - издателство - книжарница не е изгодно да издава български автори.

- По-голямата част от произведенията, подавани за издаване, са технологически неподготвени. Поради това, че много малко автори могат да се издържат от писане, а повечето крадат от съня си и свободното си време, то на издателствата в повечето случаи се подава нещо, което даже не е и полуфабрикат /за правописни и стилистични грешки да не говорим/. Има множество работа по фабула, диалог и много други неща. На обратната страна стоят западни автори, зад които стои цяла индустрия и книгите пристигат като готова маркетингова стока - редактирани, оформени, с ефектна корица и готова реклама. От българския издател се очаква само да я преведе на ниво /което често е проблем, особено корекцията и редакцията на превода/ и да разнесе книгите по книжарниците, заедно с плакати и други рекламни средства. В България, с изключение на Дан Браун /само на последната/, на Хари Потър и още няколко подобни книги, реална рекламна кампания не е правена. Друг е въпросът, че самите книжарници не са подготвени за такава кампания - 90% от тях нямат дори витрина, да не говорим за места за рекламни поставки и други неща, за които сме чели по западните книги.

- Българските автори се продават в ужасно малки тиражи - да се продаде книга на български автор в тираж над 1000 бройки трябва да е скандална от типа на „Аз, Азис", интересна като мемоарите на Батето или пренесла слава от другаде, като книгите по „Стъклен дом" и „Тилт". Нормалната ситуация е около 500 тираж за 2-3 години. А както посочихме по-горе, работата по книга на български автор е в пъти повече от издаването на преводна книга.

- Българските издателства са търговски дружества - сиреч, те трябва да плащат заплата и генерират печалба. Родолюбие и патриотизъм са хубави думи, които за съжаление не се котират в магазина. Не зная за печатница, която да прави намаление за това, че се печатат български книги. Не знам книжарница, която да иска по-малък процент за българските книги /даже напротив/. Последните години и Министерството на културата спря дотациите за български книги по програмата за библиотеките и някои други. Разбираме - криза е, а и книгите не са кино, че на издателите да се дават милиончета.

- Българският читател не е патриот. За разлика от държавите със самочувствие като Русия и Франция примерно, които купуват основно родни автори, то в България е масов нихилизма - „а български автор ли е, не ми го хвали изобщо"... До голяма степен вина за това имат и нароилите се хиляди издателства, които издават каквото им дойде, често и без да го четат сериозно. Пример за това са последните няколко плагиатски скандала, където известни класически произведения, бяха издадени от името на абсолютно неизвестни хора. Не мога да подмина и ударното налагане, на откровено некадърни автори, но близки до издателски кръгове.

- Българският писател е непрофесионалист. Не понася редакции, не разбира от срокове и в общи линии пише, когато му дойде, защото „тогава идват най-истинските неща". Наслушал съм се на случаите, когато книга за която тече усилена реклама, се предава за издаване малко след като е минал поредния панаир.

Всичко това води до един основен извод - издаването на български автори е трудна и неблагодарна работа, която по никакъв начин не се отплаща.

Точка втора: Книжарниците в настоящия им вид не могат да продават български автори

- От гледна точка на наемодателите, българските книжарници са си нормални фирми. Наемите са точно толкова високи, колкото биха били за магазин или заведение на това място. Като комичен случай разказваха шефовете на едно издателство, които наскоро откриха нова книжарница. Като подписвали договора, наемодателя ги питал - и какво ще правите тук? Като чул, че ще е книжарница казал - ОООООООО, вие сте сиромаси хора и им намалил наема с 50 евро.

- Книгата е стока като всяка друга. За нея важат всички закони за търсенето и предлагането. Нещо повече - в рамките на книжарниците, книгата е конкурира с тетрадки, химикалки, офис материали и всичко подобно. „Тетрадките вървят по-добре" ни заяви наскоро една книжарка и си беше напълно права. Една книга заема място на няколко тетрадки, а разликата в печалбите е значителна. В края на краищата, книгата трябва да избива мястото, което заема. Неслучайно на „Славейков" има правилото - една книга трябва да се вдига на всеки 10 мин, за да си изплаща стоенето. Както писах по-горе - наемите за всеки тип магазин са еднакви. Книжарницата е магазин за книги и офис изделия. Не е светилище. Отдавна! Отдавна не продава и дефицитни стоки.

- Българските книги, обикновено, имат слаба рекламна кампания. Рекламата винаги се калкулира като част от печалбата и колкото тя е по-малка, толкова е по-скромна рекламната кампания. По-малката реклама пък води до по-малка продажба и в този затворен кръг книжарниците предпочитат западните книги, с добра реклама. Всичко това води до следния парадокс

- Купувачите в книжарниците не търсят български автори. Има само две книжарници, които са изградили около себе си кръг от ценители на българските книги - „Български книжици" и „Нисим". Въпреки, че са малки като пространство - средно по 20 кв метра всяка, те продават толкова български книги, колкото вериги с по 20-30 книжарници.

Всичко това води до следния извод - въпреки увеличаването на издаването и продажбите на български книги, тяхното място не е в книжарниците.

 

Къде е и как могат да се продават такива книги?

Това ще го разгледаме в следващата колонка. Всъщност звукозаписната индустрия откри пътя последните години - след многото викане срещу мп3-ките, торентите и другите подобни неща, повечето лейбъли се преориентираха в промотори и започнаха да организират концерти на живо. Всъщност, дори и Пайнър печели от участия, а не толкова от продажби на дискове.

Изходът е в това, от което повечето писатели и издателства бягат - срещи на живо с читателите!

2011-04-05
Премълчани истини: Българският автор на никого не е нужен  
0
2

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете

 

Точка първа: Българският автор на никого не е нужен!

От икономическа гледна точка на никой по веригата - издателство - книжарница не е изгодно да издава български автори.

- По-голямата част от произведенията, подавани за издаване, са технологически неподготвени. Поради това, че много малко автори могат да се издържат от писане, а повечето крадат от съня си и свободното си време, то на издателствата в повечето случаи се подава нещо, което даже не е и полуфабрикат /за правописни и стилистични грешки да не говорим/. Има множество работа по фабула, диалог и много други неща. На обратната страна стоят западни автори, зад които стои цяла индустрия и книгите пристигат като готова маркетингова стока - редактирани, оформени, с ефектна корица и готова реклама. От българския издател се очаква само да я преведе на ниво /което често е проблем, особено корекцията и редакцията на превода/ и да разнесе книгите по книжарниците, заедно с плакати и други рекламни средства. В България, с изключение на Дан Браун /само на последната/, на Хари Потър и още няколко подобни книги, реална рекламна кампания не е правена. Друг е въпросът, че самите книжарници не са подготвени за такава кампания - 90% от тях нямат дори витрина, да не говорим за места за рекламни поставки и други неща, за които сме чели по западните книги.

- Българските автори се продават в ужасно малки тиражи - да се продаде книга на български автор в тираж над 1000 бройки трябва да е скандална от типа на „Аз, Азис", интересна като мемоарите на Батето или пренесла слава от другаде, като книгите по „Стъклен дом" и „Тилт". Нормалната ситуация е около 500 тираж за 2-3 години. А както посочихме по-горе, работата по книга на български автор е в пъти повече от издаването на преводна книга.

- Българските издателства са търговски дружества - сиреч, те трябва да плащат заплата и генерират печалба. Родолюбие и патриотизъм са хубави думи, които за съжаление не се котират в магазина. Не зная за печатница, която да прави намаление за това, че се печатат български книги. Не знам книжарница, която да иска по-малък процент за българските книги /даже напротив/. Последните години и Министерството на културата спря дотациите за български книги по програмата за библиотеките и някои други. Разбираме - криза е, а и книгите не са кино, че на издателите да се дават милиончета.

- Българският читател не е патриот. За разлика от държавите със самочувствие като Русия и Франция примерно, които купуват основно родни автори, то в България е масов нихилизма - „а български автор ли е, не ми го хвали изобщо"... До голяма степен вина за това имат и нароилите се хиляди издателства, които издават каквото им дойде, често и без да го четат сериозно. Пример за това са последните няколко плагиатски скандала, където известни класически произведения, бяха издадени от името на абсолютно неизвестни хора. Не мога да подмина и ударното налагане, на откровено некадърни автори, но близки до издателски кръгове.

- Българският писател е непрофесионалист. Не понася редакции, не разбира от срокове и в общи линии пише, когато му дойде, защото „тогава идват най-истинските неща". Наслушал съм се на случаите, когато книга за която тече усилена реклама, се предава за издаване малко след като е минал поредния панаир.

Всичко това води до един основен извод - издаването на български автори е трудна и неблагодарна работа, която по никакъв начин не се отплаща.

Точка втора: Книжарниците в настоящия им вид не могат да продават български автори

- От гледна точка на наемодателите, българските книжарници са си нормални фирми. Наемите са точно толкова високи, колкото биха били за магазин или заведение на това място. Като комичен случай разказваха шефовете на едно издателство, които наскоро откриха нова книжарница. Като подписвали договора, наемодателя ги питал - и какво ще правите тук? Като чул, че ще е книжарница казал - ОООООООО, вие сте сиромаси хора и им намалил наема с 50 евро.

- Книгата е стока като всяка друга. За нея важат всички закони за търсенето и предлагането. Нещо повече - в рамките на книжарниците, книгата е конкурира с тетрадки, химикалки, офис материали и всичко подобно. „Тетрадките вървят по-добре" ни заяви наскоро една книжарка и си беше напълно права. Една книга заема място на няколко тетрадки, а разликата в печалбите е значителна. В края на краищата, книгата трябва да избива мястото, което заема. Неслучайно на „Славейков" има правилото - една книга трябва да се вдига на всеки 10 мин, за да си изплаща стоенето. Както писах по-горе - наемите за всеки тип магазин са еднакви. Книжарницата е магазин за книги и офис изделия. Не е светилище. Отдавна! Отдавна не продава и дефицитни стоки.

- Българските книги, обикновено, имат слаба рекламна кампания. Рекламата винаги се калкулира като част от печалбата и колкото тя е по-малка, толкова е по-скромна рекламната кампания. По-малката реклама пък води до по-малка продажба и в този затворен кръг книжарниците предпочитат западните книги, с добра реклама. Всичко това води до следния парадокс

- Купувачите в книжарниците не търсят български автори. Има само две книжарници, които са изградили около себе си кръг от ценители на българските книги - „Български книжици" и „Нисим". Въпреки, че са малки като пространство - средно по 20 кв метра всяка, те продават толкова български книги, колкото вериги с по 20-30 книжарници.

Всичко това води до следния извод - въпреки увеличаването на издаването и продажбите на български книги, тяхното място не е в книжарниците.

 

Къде е и как могат да се продават такива книги?

Това ще го разгледаме в следващата колонка. Всъщност звукозаписната индустрия откри пътя последните години - след многото викане срещу мп3-ките, торентите и другите подобни неща, повечето лейбъли се преориентираха в промотори и започнаха да организират концерти на живо. Всъщност, дори и Пайнър печели от участия, а не толкова от продажби на дискове.

Изходът е в това, от което повечето писатели и издателства бягат - срещи на живо с читателите!

2011-04-05
Премълчани истини: Българският автор на никого не е нужен  
0
2

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете

 

Точка първа: Българският автор на никого не е нужен!

От икономическа гледна точка на никой по веригата - издателство - книжарница не е изгодно да издава български автори.

- По-голямата част от произведенията, подавани за издаване, са технологически неподготвени. Поради това, че много малко автори могат да се издържат от писане, а повечето крадат от съня си и свободното си време, то на издателствата в повечето случаи се подава нещо, което даже не е и полуфабрикат /за правописни и стилистични грешки да не говорим/. Има множество работа по фабула, диалог и много други неща. На обратната страна стоят западни автори, зад които стои цяла индустрия и книгите пристигат като готова маркетингова стока - редактирани, оформени, с ефектна корица и готова реклама. От българския издател се очаква само да я преведе на ниво /което често е проблем, особено корекцията и редакцията на превода/ и да разнесе книгите по книжарниците, заедно с плакати и други рекламни средства. В България, с изключение на Дан Браун /само на последната/, на Хари Потър и още няколко подобни книги, реална рекламна кампания не е правена. Друг е въпросът, че самите книжарници не са подготвени за такава кампания - 90% от тях нямат дори витрина, да не говорим за места за рекламни поставки и други неща, за които сме чели по западните книги.

- Българските автори се продават в ужасно малки тиражи - да се продаде книга на български автор в тираж над 1000 бройки трябва да е скандална от типа на „Аз, Азис", интересна като мемоарите на Батето или пренесла слава от другаде, като книгите по „Стъклен дом" и „Тилт". Нормалната ситуация е около 500 тираж за 2-3 години. А както посочихме по-горе, работата по книга на български автор е в пъти повече от издаването на преводна книга.

- Българските издателства са търговски дружества - сиреч, те трябва да плащат заплата и генерират печалба. Родолюбие и патриотизъм са хубави думи, които за съжаление не се котират в магазина. Не зная за печатница, която да прави намаление за това, че се печатат български книги. Не знам книжарница, която да иска по-малък процент за българските книги /даже напротив/. Последните години и Министерството на културата спря дотациите за български книги по програмата за библиотеките и някои други. Разбираме - криза е, а и книгите не са кино, че на издателите да се дават милиончета.

- Българският читател не е патриот. За разлика от държавите със самочувствие като Русия и Франция примерно, които купуват основно родни автори, то в България е масов нихилизма - „а български автор ли е, не ми го хвали изобщо"... До голяма степен вина за това имат и нароилите се хиляди издателства, които издават каквото им дойде, често и без да го четат сериозно. Пример за това са последните няколко плагиатски скандала, където известни класически произведения, бяха издадени от името на абсолютно неизвестни хора. Не мога да подмина и ударното налагане, на откровено некадърни автори, но близки до издателски кръгове.

- Българският писател е непрофесионалист. Не понася редакции, не разбира от срокове и в общи линии пише, когато му дойде, защото „тогава идват най-истинските неща". Наслушал съм се на случаите, когато книга за която тече усилена реклама, се предава за издаване малко след като е минал поредния панаир.

Всичко това води до един основен извод - издаването на български автори е трудна и неблагодарна работа, която по никакъв начин не се отплаща.

Точка втора: Книжарниците в настоящия им вид не могат да продават български автори

- От гледна точка на наемодателите, българските книжарници са си нормални фирми. Наемите са точно толкова високи, колкото биха били за магазин или заведение на това място. Като комичен случай разказваха шефовете на едно издателство, които наскоро откриха нова книжарница. Като подписвали договора, наемодателя ги питал - и какво ще правите тук? Като чул, че ще е книжарница казал - ОООООООО, вие сте сиромаси хора и им намалил наема с 50 евро.

- Книгата е стока като всяка друга. За нея важат всички закони за търсенето и предлагането. Нещо повече - в рамките на книжарниците, книгата е конкурира с тетрадки, химикалки, офис материали и всичко подобно. „Тетрадките вървят по-добре" ни заяви наскоро една книжарка и си беше напълно права. Една книга заема място на няколко тетрадки, а разликата в печалбите е значителна. В края на краищата, книгата трябва да избива мястото, което заема. Неслучайно на „Славейков" има правилото - една книга трябва да се вдига на всеки 10 мин, за да си изплаща стоенето. Както писах по-горе - наемите за всеки тип магазин са еднакви. Книжарницата е магазин за книги и офис изделия. Не е светилище. Отдавна! Отдавна не продава и дефицитни стоки.

- Българските книги, обикновено, имат слаба рекламна кампания. Рекламата винаги се калкулира като част от печалбата и колкото тя е по-малка, толкова е по-скромна рекламната кампания. По-малката реклама пък води до по-малка продажба и в този затворен кръг книжарниците предпочитат западните книги, с добра реклама. Всичко това води до следния парадокс

- Купувачите в книжарниците не търсят български автори. Има само две книжарници, които са изградили около себе си кръг от ценители на българските книги - „Български книжици" и „Нисим". Въпреки, че са малки като пространство - средно по 20 кв метра всяка, те продават толкова български книги, колкото вериги с по 20-30 книжарници.

Всичко това води до следния извод - въпреки увеличаването на издаването и продажбите на български книги, тяхното място не е в книжарниците.

 

Къде е и как могат да се продават такива книги?

Това ще го разгледаме в следващата колонка. Всъщност звукозаписната индустрия откри пътя последните години - след многото викане срещу мп3-ките, торентите и другите подобни неща, повечето лейбъли се преориентираха в промотори и започнаха да организират концерти на живо. Всъщност, дори и Пайнър печели от участия, а не толкова от продажби на дискове.

Изходът е в това, от което повечето писатели и издателства бягат - срещи на живо с читателите!

2011-04-05
България - такава, каквато си я направим  
0
2

„Как без символи, вяра и Бог ще преминем през времето?"

 

Каква ще бъде България през 2020 г.?

Сложен въпрос. От една страна 2020 г. е след 9 години, от друга  -  спомнете си колко различно беше през  2002-а?

В екипа се оформиха няколко версии, но сме сигурни за две неща:

1. България ще я има. И ще е населена с българи. През цялата й над 1300 годишна история през нея са минали траки, славяни, кумани, хазари, татари, ромеи, кръстоносци, турци и кой ли не. Някои само са минавали, други са останали, но тази страна е на българите и те продължават да живеят в нея. И ще ги има.

2. Никой няма да ни оправи. Нито ЕС, нито НАТО, нито Русия, нито даже Турция и митичните арабски капитали. Никой не се е забързал, а и няма интерес да ни оправя (оня, дето щеше да ни оправи за 800 дни, не го броя). Ние сме като непослушно дете - важно е да ни накарат да слушаме, не да ни направят равни на себе си.

България през 2020 г. ще бъде такава, каквато сами си я направим. Не с помощта, а по-скоро въпреки Правителството, Европейския съюз, Международния валутен фонд и всички такива институции и организации.

 

За да стане всичко това, трябва да си повярваме. Да повярваме, че сме имали велика история и сме били велика нация. И че пак ще станем. Но не с атаки „на нож" и „Шуми Марица". Тези времена отминаха. Няма нужда да се заравяме в историята и да се дрогираме с нея. Призивите „България на три морета" са излишни. За последно страната ни е била военна сила през периода 1912-18 година.

 

Бъдещето на България зависи от това накъде ще поемем:

- към безсмислено състезание със западните държави, които, благодарение на Европейския съюз, започват да стават все по-бюрократични, все по-планови (нещо, което ние вече минахме и уж се отказахме от него)

- или ще се насочим към това да намерим отново себе си - историята си, културата си, ценността си... Но не като величаене на това колко сме били велики, а към това - как сме го постигали и как можем да го постигнем сега. Да бъдем себе си толкова силни и добри, колкото да ни стига, за да не се сравняваме, а да живеем.

 

В общи линии, ако не успеем да върнем вярата в себе си, разбирайте и в държавата като такава, България след десет години ще бъде същата, каквото е и сега, независимо какво ще постигнем или не в политически и икономически план.

 

Какво ни предстои да направим?

Явно е, че трябва да си изградим магистралите до морето - те сами по себе си не носят пари, но създават условия.

Ясно е, че трябва да построим Белене. Не само заради тока, работните места, а и заради това, че държава с ядрени централи не се бомбардира.

Трябва да построим и Набуко, и Южен поток, и дори Бургас - Александруполис (особено при  нефтената криза, която се задава заради революциите в Африка).

Но това са ясни цели  - те вече са пресметнати, финансирани - напълно или частично, те вече не са мечти, а са само работа.

Кои са високите цели, по кои звезди трябва да се целим?

Явно е, че не можем да си поставим за цел постигане финансовото благополучие на западните държави. Нито има как да стане, нито ще ни го позволят. (За оня черен сценарий, в който техните икономики се сриват до нивото на нашата, не ми се и мисли).

Явно е, че не можем да очакваме ново „Кремиковци" или друг мащабен  технологичен проект. Нито имаме средствата, нито имаме ресурсите.  Нито имаме какво да предложим - България е богата, но не с природни ресурси, които да преработваме.

Явно е, че не можем да разчитаме /поне стратегически във времето/ на разликата в заплатите между България и Европа. Първо - пропускаме, че в Китай заплатите са още по-ниски. Второ - разликата в уменията между нашите и западните работници е също голяма.

Явно е, че не можем да разчитаме някой отвън да дойде и да ни реши всички проблеми. Единственият шанс е да се вземем в ръце.

 

С какво е богата България?

В плана Ран-Ът, създаден още 90 година, е описано подробно, но може да се синтезира до три точки:

- незамръсена вода

- незамръсена земя

- красива природа

И нещо, което пропускаме -  векове, векове история. Историята не е само скучни анали. Историята е и крепости, светилища, фрески, съдове. И най-вече култура. Много култура.

Няколкото съда от Панагюрското съкровище са донесли повече слава на България, отколкото цялата промишлена продукция на Кремиковци.

Ще пропусна обясненията за развитието на морски и селски туризъм, на биоземеделието /в Москва плачат за нашите домати. Казахме им, че и ние плачем за тях/. По тази тема е говорено много, а и не ни е специалност.

Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря. Вярно е, че културата не генерира пари, а само харчи. Вярно е и че музикант къща не храни (Пайнъра не се брои). Но е вярно и другото - културата носи световна известност.

На България и трябва реклама. Но не тая традиционната -  загорели девойки на море или планина. Или ония известни национални символи - розовото масло и киселото мляко.

Ако искаме в България да идват платежоспособни туристи, а не безработни западноевропейци, трябва да създадем имена, с които да се помни България. Стоичков и Бербатов, колкото и да ги псуваме, са донесли повече известност на България от цялата рекламна продукция, която пускахме по западните медии.

Културата е най-лесният и евтин начин за създаване на такива имена. Но  наша, автентична българска култура, не безплодно подражание на западната поп(улярна) култура. Не случайно единствените, които направиха някакво впечатление на Евровизия, бяха Елица и Стунджи със своята самобитна песен.

И ще завърша с думите на един евродепутат, който разказваше с какво учудване западните му колеги го питали: „Как можем да помогнем на България? За другите страни - ясно, трябват им финансови инжекции. Но в България нещата са добре, а всички се оплакват."

Основна идея-мечта за България през 2020 г.- по-малко мрънкащи българи.

 

 

2011-03-29
България - такава, каквато си я направим  
0
2

„Как без символи, вяра и Бог ще преминем през времето?"

 

Каква ще бъде България през 2020 г.?

Сложен въпрос. От една страна 2020 г. е след 9 години, от друга  -  спомнете си колко различно беше през  2002-а?

В екипа се оформиха няколко версии, но сме сигурни за две неща:

1. България ще я има. И ще е населена с българи. През цялата й над 1300 годишна история през нея са минали траки, славяни, кумани, хазари, татари, ромеи, кръстоносци, турци и кой ли не. Някои само са минавали, други са останали, но тази страна е на българите и те продължават да живеят в нея. И ще ги има.

2. Никой няма да ни оправи. Нито ЕС, нито НАТО, нито Русия, нито даже Турция и митичните арабски капитали. Никой не се е забързал, а и няма интерес да ни оправя (оня, дето щеше да ни оправи за 800 дни, не го броя). Ние сме като непослушно дете - важно е да ни накарат да слушаме, не да ни направят равни на себе си.

България през 2020 г. ще бъде такава, каквато сами си я направим. Не с помощта, а по-скоро въпреки Правителството, Европейския съюз, Международния валутен фонд и всички такива институции и организации.

 

За да стане всичко това, трябва да си повярваме. Да повярваме, че сме имали велика история и сме били велика нация. И че пак ще станем. Но не с атаки „на нож" и „Шуми Марица". Тези времена отминаха. Няма нужда да се заравяме в историята и да се дрогираме с нея. Призивите „България на три морета" са излишни. За последно страната ни е била военна сила през периода 1912-18 година.

 

Бъдещето на България зависи от това накъде ще поемем:

- към безсмислено състезание със западните държави, които, благодарение на Европейския съюз, започват да стават все по-бюрократични, все по-планови (нещо, което ние вече минахме и уж се отказахме от него)

- или ще се насочим към това да намерим отново себе си - историята си, културата си, ценността си... Но не като величаене на това колко сме били велики, а към това - как сме го постигали и как можем да го постигнем сега. Да бъдем себе си толкова силни и добри, колкото да ни стига, за да не се сравняваме, а да живеем.

 

В общи линии, ако не успеем да върнем вярата в себе си, разбирайте и в държавата като такава, България след десет години ще бъде същата, каквото е и сега, независимо какво ще постигнем или не в политически и икономически план.

 

Какво ни предстои да направим?

Явно е, че трябва да си изградим магистралите до морето - те сами по себе си не носят пари, но създават условия.

Ясно е, че трябва да построим Белене. Не само заради тока, работните места, а и заради това, че държава с ядрени централи не се бомбардира.

Трябва да построим и Набуко, и Южен поток, и дори Бургас - Александруполис (особено при  нефтената криза, която се задава заради революциите в Африка).

Но това са ясни цели  - те вече са пресметнати, финансирани - напълно или частично, те вече не са мечти, а са само работа.

Кои са високите цели, по кои звезди трябва да се целим?

Явно е, че не можем да си поставим за цел постигане финансовото благополучие на западните държави. Нито има как да стане, нито ще ни го позволят. (За оня черен сценарий, в който техните икономики се сриват до нивото на нашата, не ми се и мисли).

Явно е, че не можем да очакваме ново „Кремиковци" или друг мащабен  технологичен проект. Нито имаме средствата, нито имаме ресурсите.  Нито имаме какво да предложим - България е богата, но не с природни ресурси, които да преработваме.

Явно е, че не можем да разчитаме /поне стратегически във времето/ на разликата в заплатите между България и Европа. Първо - пропускаме, че в Китай заплатите са още по-ниски. Второ - разликата в уменията между нашите и западните работници е също голяма.

Явно е, че не можем да разчитаме някой отвън да дойде и да ни реши всички проблеми. Единственият шанс е да се вземем в ръце.

 

С какво е богата България?

В плана Ран-Ът, създаден още 90 година, е описано подробно, но може да се синтезира до три точки:

- незамръсена вода

- незамръсена земя

- красива природа

И нещо, което пропускаме -  векове, векове история. Историята не е само скучни анали. Историята е и крепости, светилища, фрески, съдове. И най-вече култура. Много култура.

Няколкото съда от Панагюрското съкровище са донесли повече слава на България, отколкото цялата промишлена продукция на Кремиковци.

Ще пропусна обясненията за развитието на морски и селски туризъм, на биоземеделието /в Москва плачат за нашите домати. Казахме им, че и ние плачем за тях/. По тази тема е говорено много, а и не ни е специалност.

Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря. Вярно е, че културата не генерира пари, а само харчи. Вярно е и че музикант къща не храни (Пайнъра не се брои). Но е вярно и другото - културата носи световна известност.

На България и трябва реклама. Но не тая традиционната -  загорели девойки на море или планина. Или ония известни национални символи - розовото масло и киселото мляко.

Ако искаме в България да идват платежоспособни туристи, а не безработни западноевропейци, трябва да създадем имена, с които да се помни България. Стоичков и Бербатов, колкото и да ги псуваме, са донесли повече известност на България от цялата рекламна продукция, която пускахме по западните медии.

Културата е най-лесният и евтин начин за създаване на такива имена. Но  наша, автентична българска култура, не безплодно подражание на западната поп(улярна) култура. Не случайно единствените, които направиха някакво впечатление на Евровизия, бяха Елица и Стунджи със своята самобитна песен.

И ще завърша с думите на един евродепутат, който разказваше с какво учудване западните му колеги го питали: „Как можем да помогнем на България? За другите страни - ясно, трябват им финансови инжекции. Но в България нещата са добре, а всички се оплакват."

Основна идея-мечта за България през 2020 г.- по-малко мрънкащи българи.

 

 

2011-03-29
България - такава, каквато си я направим  
0
2

„Как без символи, вяра и Бог ще преминем през времето?"

 

Каква ще бъде България през 2020 г.?

Сложен въпрос. От една страна 2020 г. е след 9 години, от друга  -  спомнете си колко различно беше през  2002-а?

В екипа се оформиха няколко версии, но сме сигурни за две неща:

1. България ще я има. И ще е населена с българи. През цялата й над 1300 годишна история през нея са минали траки, славяни, кумани, хазари, татари, ромеи, кръстоносци, турци и кой ли не. Някои само са минавали, други са останали, но тази страна е на българите и те продължават да живеят в нея. И ще ги има.

2. Никой няма да ни оправи. Нито ЕС, нито НАТО, нито Русия, нито даже Турция и митичните арабски капитали. Никой не се е забързал, а и няма интерес да ни оправя (оня, дето щеше да ни оправи за 800 дни, не го броя). Ние сме като непослушно дете - важно е да ни накарат да слушаме, не да ни направят равни на себе си.

България през 2020 г. ще бъде такава, каквато сами си я направим. Не с помощта, а по-скоро въпреки Правителството, Европейския съюз, Международния валутен фонд и всички такива институции и организации.

 

За да стане всичко това, трябва да си повярваме. Да повярваме, че сме имали велика история и сме били велика нация. И че пак ще станем. Но не с атаки „на нож" и „Шуми Марица". Тези времена отминаха. Няма нужда да се заравяме в историята и да се дрогираме с нея. Призивите „България на три морета" са излишни. За последно страната ни е била военна сила през периода 1912-18 година.

 

Бъдещето на България зависи от това накъде ще поемем:

- към безсмислено състезание със западните държави, които, благодарение на Европейския съюз, започват да стават все по-бюрократични, все по-планови (нещо, което ние вече минахме и уж се отказахме от него)

- или ще се насочим към това да намерим отново себе си - историята си, културата си, ценността си... Но не като величаене на това колко сме били велики, а към това - как сме го постигали и как можем да го постигнем сега. Да бъдем себе си толкова силни и добри, колкото да ни стига, за да не се сравняваме, а да живеем.

 

В общи линии, ако не успеем да върнем вярата в себе си, разбирайте и в държавата като такава, България след десет години ще бъде същата, каквото е и сега, независимо какво ще постигнем или не в политически и икономически план.

 

Какво ни предстои да направим?

Явно е, че трябва да си изградим магистралите до морето - те сами по себе си не носят пари, но създават условия.

Ясно е, че трябва да построим Белене. Не само заради тока, работните места, а и заради това, че държава с ядрени централи не се бомбардира.

Трябва да построим и Набуко, и Южен поток, и дори Бургас - Александруполис (особено при  нефтената криза, която се задава заради революциите в Африка).

Но това са ясни цели  - те вече са пресметнати, финансирани - напълно или частично, те вече не са мечти, а са само работа.

Кои са високите цели, по кои звезди трябва да се целим?

Явно е, че не можем да си поставим за цел постигане финансовото благополучие на западните държави. Нито има как да стане, нито ще ни го позволят. (За оня черен сценарий, в който техните икономики се сриват до нивото на нашата, не ми се и мисли).

Явно е, че не можем да очакваме ново „Кремиковци" или друг мащабен  технологичен проект. Нито имаме средствата, нито имаме ресурсите.  Нито имаме какво да предложим - България е богата, но не с природни ресурси, които да преработваме.

Явно е, че не можем да разчитаме /поне стратегически във времето/ на разликата в заплатите между България и Европа. Първо - пропускаме, че в Китай заплатите са още по-ниски. Второ - разликата в уменията между нашите и западните работници е също голяма.

Явно е, че не можем да разчитаме някой отвън да дойде и да ни реши всички проблеми. Единственият шанс е да се вземем в ръце.

 

С какво е богата България?

В плана Ран-Ът, създаден още 90 година, е описано подробно, но може да се синтезира до три точки:

- незамръсена вода

- незамръсена земя

- красива природа

И нещо, което пропускаме -  векове, векове история. Историята не е само скучни анали. Историята е и крепости, светилища, фрески, съдове. И най-вече култура. Много култура.

Няколкото съда от Панагюрското съкровище са донесли повече слава на България, отколкото цялата промишлена продукция на Кремиковци.

Ще пропусна обясненията за развитието на морски и селски туризъм, на биоземеделието /в Москва плачат за нашите домати. Казахме им, че и ние плачем за тях/. По тази тема е говорено много, а и не ни е специалност.

Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря. Вярно е, че културата не генерира пари, а само харчи. Вярно е и че музикант къща не храни (Пайнъра не се брои). Но е вярно и другото - културата носи световна известност.

На България и трябва реклама. Но не тая традиционната -  загорели девойки на море или планина. Или ония известни национални символи - розовото масло и киселото мляко.

Ако искаме в България да идват платежоспособни туристи, а не безработни западноевропейци, трябва да създадем имена, с които да се помни България. Стоичков и Бербатов, колкото и да ги псуваме, са донесли повече известност на България от цялата рекламна продукция, която пускахме по западните медии.

Културата е най-лесният и евтин начин за създаване на такива имена. Но  наша, автентична българска култура, не безплодно подражание на западната поп(улярна) култура. Не случайно единствените, които направиха някакво впечатление на Евровизия, бяха Елица и Стунджи със своята самобитна песен.

И ще завърша с думите на един евродепутат, който разказваше с какво учудване западните му колеги го питали: „Как можем да помогнем на България? За другите страни - ясно, трябват им финансови инжекции. Но в България нещата са добре, а всички се оплакват."

Основна идея-мечта за България през 2020 г.- по-малко мрънкащи българи.

 

 

2011-03-29
България - такава, каквато си я направим  
0
2

„Как без символи, вяра и Бог ще преминем през времето?"

 

Каква ще бъде България през 2020 г.?

Сложен въпрос. От една страна 2020 г. е след 9 години, от друга  -  спомнете си колко различно беше през  2002-а?

В екипа се оформиха няколко версии, но сме сигурни за две неща:

1. България ще я има. И ще е населена с българи. През цялата й над 1300 годишна история през нея са минали траки, славяни, кумани, хазари, татари, ромеи, кръстоносци, турци и кой ли не. Някои само са минавали, други са останали, но тази страна е на българите и те продължават да живеят в нея. И ще ги има.

2. Никой няма да ни оправи. Нито ЕС, нито НАТО, нито Русия, нито даже Турция и митичните арабски капитали. Никой не се е забързал, а и няма интерес да ни оправя (оня, дето щеше да ни оправи за 800 дни, не го броя). Ние сме като непослушно дете - важно е да ни накарат да слушаме, не да ни направят равни на себе си.

България през 2020 г. ще бъде такава, каквато сами си я направим. Не с помощта, а по-скоро въпреки Правителството, Европейския съюз, Международния валутен фонд и всички такива институции и организации.

 

За да стане всичко това, трябва да си повярваме. Да повярваме, че сме имали велика история и сме били велика нация. И че пак ще станем. Но не с атаки „на нож" и „Шуми Марица". Тези времена отминаха. Няма нужда да се заравяме в историята и да се дрогираме с нея. Призивите „България на три морета" са излишни. За последно страната ни е била военна сила през периода 1912-18 година.

 

Бъдещето на България зависи от това накъде ще поемем:

- към безсмислено състезание със западните държави, които, благодарение на Европейския съюз, започват да стават все по-бюрократични, все по-планови (нещо, което ние вече минахме и уж се отказахме от него)

- или ще се насочим към това да намерим отново себе си - историята си, културата си, ценността си... Но не като величаене на това колко сме били велики, а към това - как сме го постигали и как можем да го постигнем сега. Да бъдем себе си толкова силни и добри, колкото да ни стига, за да не се сравняваме, а да живеем.

 

В общи линии, ако не успеем да върнем вярата в себе си, разбирайте и в държавата като такава, България след десет години ще бъде същата, каквото е и сега, независимо какво ще постигнем или не в политически и икономически план.

 

Какво ни предстои да направим?

Явно е, че трябва да си изградим магистралите до морето - те сами по себе си не носят пари, но създават условия.

Ясно е, че трябва да построим Белене. Не само заради тока, работните места, а и заради това, че държава с ядрени централи не се бомбардира.

Трябва да построим и Набуко, и Южен поток, и дори Бургас - Александруполис (особено при  нефтената криза, която се задава заради революциите в Африка).

Но това са ясни цели  - те вече са пресметнати, финансирани - напълно или частично, те вече не са мечти, а са само работа.

Кои са високите цели, по кои звезди трябва да се целим?

Явно е, че не можем да си поставим за цел постигане финансовото благополучие на западните държави. Нито има как да стане, нито ще ни го позволят. (За оня черен сценарий, в който техните икономики се сриват до нивото на нашата, не ми се и мисли).

Явно е, че не можем да очакваме ново „Кремиковци" или друг мащабен  технологичен проект. Нито имаме средствата, нито имаме ресурсите.  Нито имаме какво да предложим - България е богата, но не с природни ресурси, които да преработваме.

Явно е, че не можем да разчитаме /поне стратегически във времето/ на разликата в заплатите между България и Европа. Първо - пропускаме, че в Китай заплатите са още по-ниски. Второ - разликата в уменията между нашите и западните работници е също голяма.

Явно е, че не можем да разчитаме някой отвън да дойде и да ни реши всички проблеми. Единственият шанс е да се вземем в ръце.

 

С какво е богата България?

В плана Ран-Ът, създаден още 90 година, е описано подробно, но може да се синтезира до три точки:

- незамръсена вода

- незамръсена земя

- красива природа

И нещо, което пропускаме -  векове, векове история. Историята не е само скучни анали. Историята е и крепости, светилища, фрески, съдове. И най-вече култура. Много култура.

Няколкото съда от Панагюрското съкровище са донесли повече слава на България, отколкото цялата промишлена продукция на Кремиковци.

Ще пропусна обясненията за развитието на морски и селски туризъм, на биоземеделието /в Москва плачат за нашите домати. Казахме им, че и ние плачем за тях/. По тази тема е говорено много, а и не ни е специалност.

Ще поговоря за културата - от това разбирам, за това се боря. Вярно е, че културата не генерира пари, а само харчи. Вярно е и че музикант къща не храни (Пайнъра не се брои). Но е вярно и другото - културата носи световна известност.

На България и трябва реклама. Но не тая традиционната -  загорели девойки на море или планина. Или ония известни национални символи - розовото масло и киселото мляко.

Ако искаме в България да идват платежоспособни туристи, а не безработни западноевропейци, трябва да създадем имена, с които да се помни България. Стоичков и Бербатов, колкото и да ги псуваме, са донесли повече известност на България от цялата рекламна продукция, която пускахме по западните медии.

Културата е най-лесният и евтин начин за създаване на такива имена. Но  наша, автентична българска култура, не безплодно подражание на западната поп(улярна) култура. Не случайно единствените, които направиха някакво впечатление на Евровизия, бяха Елица и Стунджи със своята самобитна песен.

И ще завърша с думите на един евродепутат, който разказваше с какво учудване западните му колеги го питали: „Как можем да помогнем на България? За другите страни - ясно, трябват им финансови инжекции. Но в България нещата са добре, а всички се оплакват."

Основна идея-мечта за България през 2020 г.- по-малко мрънкащи българи.

 

 

2011-03-29
Циклите - приложения и възможности  
0
2

Възможността за „обединяване на произведенията в цикли" е услуга, която се среща само в сайта Буквите. С нея можете да съберете и подредите творбите си според замисъла им веднага, заедно с качването.

Създадохме циклите неслучайно. В Буквите се четат много повече стари произведения, отколкото нови. Затова даваме възможност на всеки автор да представи творчеството си възможно най-добре - да раздели произведенията си по стилове, да ги свърже в логически линии и така до голяма степен да оформи готови виртуални книги.

 

Как се работи с циклите:

1. Създаване на цикъл. Създава се от Авторския център - „Създаване и управление на цикли";

2. След като създадете цикъла трябва да добавите и произведения в него. Това може да направите, като ползвате опцията „Промяна на раздел" от контролния панел на всяко произведение, избирайки новосъздадения цикъл;

3. След като съберете всички произведения в цикъла, трябва да ги подредите. Към момента на присъединяване те всички са на едно ниво и излизат произволно като отворите цикъла. Затова използвайте „Подреждане на произведения". С удобната среда за изтегляне и провлачване лесно може да ги подредите;

4. След това можете да подредите и самите цикли в последователността, в която желаете. Ползвайте бутона „Подреждане на цикли" и запазете след това подредбата;

5. Вече създадените цикли лесно могат да бъдат изтеглени в общ файл и да бъдат използвани за основа на бъдеща книга;

 

Какви са предимствата, които ви дава тази опция:

1. Имате оформени и логически свързани произведения;

2. Лесно преминавате към следващо произведение от цикъла чрез лентата в долния край на произведенията;

3. Де факто сте получили възможност за създаване на цялостна книга, чрез възможностите, които ви предоставя авторския център с разширената услуга „цикли".

Защо се наложи да бъдат направени тези нововъведения?

 

Пролет е! Дамите чистят къщите си и подреждат гардеробите си - ние ви даваме възможност да преподредите произведенията си. Това в кръга на шегата. А сега сериозно!

 

Сайтът за нова българска литература Буквите се стреми да улесни публикуващите автори и техните читатели. Да направи достъпни произведенията им за четене и при подготовката на техните книги. Следете новостите и се възползвайте от тях, защото те са преди всичко за вас.

2011-03-22
Циклите - приложения и възможности  
0
2

Възможността за „обединяване на произведенията в цикли" е услуга, която се среща само в сайта Буквите. С нея можете да съберете и подредите творбите си според замисъла им веднага, заедно с качването.

Създадохме циклите неслучайно. В Буквите се четат много повече стари произведения, отколкото нови. Затова даваме възможност на всеки автор да представи творчеството си възможно най-добре - да раздели произведенията си по стилове, да ги свърже в логически линии и така до голяма степен да оформи готови виртуални книги.

 

Как се работи с циклите:

1. Създаване на цикъл. Създава се от Авторския център - „Създаване и управление на цикли";

2. След като създадете цикъла трябва да добавите и произведения в него. Това може да направите, като ползвате опцията „Промяна на раздел" от контролния панел на всяко произведение, избирайки новосъздадения цикъл;

3. След като съберете всички произведения в цикъла, трябва да ги подредите. Към момента на присъединяване те всички са на едно ниво и излизат произволно като отворите цикъла. Затова използвайте „Подреждане на произведения". С удобната среда за изтегляне и провлачване лесно може да ги подредите;

4. След това можете да подредите и самите цикли в последователността, в която желаете. Ползвайте бутона „Подреждане на цикли" и запазете след това подредбата;

5. Вече създадените цикли лесно могат да бъдат изтеглени в общ файл и да бъдат използвани за основа на бъдеща книга;

 

Какви са предимствата, които ви дава тази опция:

1. Имате оформени и логически свързани произведения;

2. Лесно преминавате към следващо произведение от цикъла чрез лентата в долния край на произведенията;

3. Де факто сте получили възможност за създаване на цялостна книга, чрез възможностите, които ви предоставя авторския център с разширената услуга „цикли".

Защо се наложи да бъдат направени тези нововъведения?

 

Пролет е! Дамите чистят къщите си и подреждат гардеробите си - ние ви даваме възможност да преподредите произведенията си. Това в кръга на шегата. А сега сериозно!

 

Сайтът за нова българска литература Буквите се стреми да улесни публикуващите автори и техните читатели. Да направи достъпни произведенията им за четене и при подготовката на техните книги. Следете новостите и се възползвайте от тях, защото те са преди всичко за вас.

2011-03-22
Циклите - приложения и възможности  
0
2

Възможността за „обединяване на произведенията в цикли" е услуга, която се среща само в сайта Буквите. С нея можете да съберете и подредите творбите си според замисъла им веднага, заедно с качването.

Създадохме циклите неслучайно. В Буквите се четат много повече стари произведения, отколкото нови. Затова даваме възможност на всеки автор да представи творчеството си възможно най-добре - да раздели произведенията си по стилове, да ги свърже в логически линии и така до голяма степен да оформи готови виртуални книги.

 

Как се работи с циклите:

1. Създаване на цикъл. Създава се от Авторския център - „Създаване и управление на цикли";

2. След като създадете цикъла трябва да добавите и произведения в него. Това може да направите, като ползвате опцията „Промяна на раздел" от контролния панел на всяко произведение, избирайки новосъздадения цикъл;

3. След като съберете всички произведения в цикъла, трябва да ги подредите. Към момента на присъединяване те всички са на едно ниво и излизат произволно като отворите цикъла. Затова използвайте „Подреждане на произведения". С удобната среда за изтегляне и провлачване лесно може да ги подредите;

4. След това можете да подредите и самите цикли в последователността, в която желаете. Ползвайте бутона „Подреждане на цикли" и запазете след това подредбата;

5. Вече създадените цикли лесно могат да бъдат изтеглени в общ файл и да бъдат използвани за основа на бъдеща книга;

 

Какви са предимствата, които ви дава тази опция:

1. Имате оформени и логически свързани произведения;

2. Лесно преминавате към следващо произведение от цикъла чрез лентата в долния край на произведенията;

3. Де факто сте получили възможност за създаване на цялостна книга, чрез възможностите, които ви предоставя авторския център с разширената услуга „цикли".

Защо се наложи да бъдат направени тези нововъведения?

 

Пролет е! Дамите чистят къщите си и подреждат гардеробите си - ние ви даваме възможност да преподредите произведенията си. Това в кръга на шегата. А сега сериозно!

 

Сайтът за нова българска литература Буквите се стреми да улесни публикуващите автори и техните читатели. Да направи достъпни произведенията им за четене и при подготовката на техните книги. Следете новостите и се възползвайте от тях, защото те са преди всичко за вас.

2011-03-22
Циклите - приложения и възможности  
0
2

Възможността за „обединяване на произведенията в цикли" е услуга, която се среща само в сайта Буквите. С нея можете да съберете и подредите творбите си според замисъла им веднага, заедно с качването.

Създадохме циклите неслучайно. В Буквите се четат много повече стари произведения, отколкото нови. Затова даваме възможност на всеки автор да представи творчеството си възможно най-добре - да раздели произведенията си по стилове, да ги свърже в логически линии и така до голяма степен да оформи готови виртуални книги.

 

Как се работи с циклите:

1. Създаване на цикъл. Създава се от Авторския център - „Създаване и управление на цикли";

2. След като създадете цикъла трябва да добавите и произведения в него. Това може да направите, като ползвате опцията „Промяна на раздел" от контролния панел на всяко произведение, избирайки новосъздадения цикъл;

3. След като съберете всички произведения в цикъла, трябва да ги подредите. Към момента на присъединяване те всички са на едно ниво и излизат произволно като отворите цикъла. Затова използвайте „Подреждане на произведения". С удобната среда за изтегляне и провлачване лесно може да ги подредите;

4. След това можете да подредите и самите цикли в последователността, в която желаете. Ползвайте бутона „Подреждане на цикли" и запазете след това подредбата;

5. Вече създадените цикли лесно могат да бъдат изтеглени в общ файл и да бъдат използвани за основа на бъдеща книга;

 

Какви са предимствата, които ви дава тази опция:

1. Имате оформени и логически свързани произведения;

2. Лесно преминавате към следващо произведение от цикъла чрез лентата в долния край на произведенията;

3. Де факто сте получили възможност за създаване на цялостна книга, чрез възможностите, които ви предоставя авторския център с разширената услуга „цикли".

Защо се наложи да бъдат направени тези нововъведения?

 

Пролет е! Дамите чистят къщите си и подреждат гардеробите си - ние ви даваме възможност да преподредите произведенията си. Това в кръга на шегата. А сега сериозно!

 

Сайтът за нова българска литература Буквите се стреми да улесни публикуващите автори и техните читатели. Да направи достъпни произведенията им за четене и при подготовката на техните книги. Следете новостите и се възползвайте от тях, защото те са преди всичко за вас.

2011-03-22
Електронните книги - бъдещето на книгоиздаването  
0
2

Електронната книга /Е-book/ като начин на изготвяне, оформление и защита на авторските права е като всяка друга книга. Тя има корица, редакторско и издателско каре, номерация на страниците и най-важно ISBN, и напълно защитава авторските Ви права. 

Може да се каже, че Е-книгите, са най-лесния и евтин начин за защита на авторските права!

 

Какви са предимствата на електронните книги?

Основното предимство е лесното им разпространение. Тромавата книжарска система на разпространение на книги и търсенето на бърза печалба, практически блокира възможностите за разпространение на книги на български автори.
Използвайки възможностите на интернет, лесно можете да разпространите една електронна книга и до места, където хартиените книги стигат трудно - примерно до сънародниците ни в чужбина.

Електронните книги са евтини - при тях плащате само подготовката и предпечата. Нямате допълнителни разходи за производство. Ако решите книгата да се продава, то имате само приходи от нея /всички служебни разходи по хостинг, реклама и трансфер на средствата се заплащат от купувача/

Електронните книги пестят място - хора, на които апартаментите са заети с книги във всяка възможно пространство, ще оценят това. Но за сметка на това - електронните книги нямат ограничение в големината си - възможно е издаване на книги с много (над 500) страници.

И най-вече - електронните книги имат възможността за търсене на текст и влагане на мултимедийно съдържание - картинки, видео, звук, хиперлинкове.

Електронните книги имат и всички останали предимства на обикновените - качество на оформлението, лесно четим шрифт и всичко останало, което искаме от една книга. Но все още четем книгите заради съдържанието им.

Дори и последният стереотип - „как да си легна с книжката в леглото" отдавна се промени с навлизането на електронните четци и най-вече Amazon Kindle.

 

Типове електронни книги

 

Най-общо можем да разделим е-книгите в два основни типа: книги, които се четат он-лайн и книги предназначени за изтегляне на различни устройства.

 

Книгите, предназначени за четене он-лайн, обикновено се правят на Flash, за да бъдат платформено независими и да се четат лесно под всякакви браузери и видове устройства.

Примери за подобни книги можете да видите - тук

 

Другият формат, който се оформя като основен за е-четците, и е внедрен в системата на Мтел е Epub. Това е формат, който се чете лесно на повечето е-четци. Примери за подобни книги можете да видите тук

 

 

Какви са стъпките за издаване на една електронна книга?

1. Подгответе произведенията, съберете всички в един файл /желателно на WORD/ подредени по реда, в който искате да бъдат издадени.

2, Помислете за заглавие на книгата.

3. Ако имате идея за корица, подгответе я като файл. Не я слагайте в Уърд, там е неизползваема. Ако нямате програма за обработка на изображения /примерно Photoshop/ не си играйте с картинката, по-добре я изпратете така, с описание в отделен файл какво искате да се получи.

4. Прикачете всички тези файлове в един мейл и ни ги изпратете на publishing@bukvite.bg. Ние ще ги прегледаме, ще ви кажем забележките си и ще ви направим оферта колко ще струва издаването и оформлението на книгата.

 

Какви са цените за издаване на е-боок?

Както няколкократно подчертахме - няма разлика между двете алтернативи на книгата в подготовката, редактирането, коригирането на текста и предпечатната подготовка. Веднъж подготвена книгата в електронен вариант, лесно може да се използва и за отпечатване на хартия, без допълнителни разходи.

Можете да си проиграете различни варианти на специалния калкулатор за електронни книги.

Една страница А4 на Уърд, се равнява приблизително на две страници от книга.

 

Колко получава авторът?

 

 

В зависимост от начина на плащане, получените суми се разпределят по следния начин:

 

1. Заплащане със СМС

При заплащанията със СМС-и голяма част от изпратената сума отива за мобилните оператори - 60%
Разпределението на печалбите е следното -  60% за мобилните оператори /Мтел, Глобул, Виваком/. Получената печалба се дели на 75% за автора и 25% за Буквите.
Възможни са следните СМС-и  /без ДДС/ - 0,5 лв, 1 лв, 2 лв, 4 лв, 5 лв, от които авторът получава както следва - 0,25 лв, 0,44 лв, 0,72 лв, 1, 50 лв, 1,88 лв

 

2. Заплащане през Epay.bg

От Epay удържат комисиона в размер на 3% Остатъкът се разпределя 25% за Фондация Буквите и 75% за автора.
Т.е за автора остава чисто 72% от сумата.

 

3.Заплащане през Paypal

Paypal удържат комисиона в размер на 4% + 0,45 евро. Останалата сума се разпределя 25% за Фондация „Буквите" и 75% за автора.
Т.е за автора остават чисто 72% - 0,45 евро. 
За заплащания през Paypal не предлагаме цени по-ниски оте 1 евро!

 

Сумите заделени за Фондация „Буквите" отиват за поддръжка и реклама на сайта.

 

Отчет за натрупаните суми се дава всеки месец до 5 число.

Изплащат се суми не по-малки от 20 лв.

Върху получените суми се дължат данъци.

 

Предлагане в сайта на Мтел (Mtel.bg/ebooks)(Ново)

 

От 1 март 2011 имаме възможност да предлагаме нашите книги в сайта на Мтел ( http://www.mtel.bg/ebook/store/index.php)

Разпределението на печалбите е следното:

40% за Мтел,

10% за Фондация "Буквите"

50% за автора.

 

 

2011-03-15
Електронните книги - бъдещето на книгоиздаването  
0
2

Електронната книга /Е-book/ като начин на изготвяне, оформление и защита на авторските права е като всяка друга книга. Тя има корица, редакторско и издателско каре, номерация на страниците и най-важно ISBN, и напълно защитава авторските Ви права. 

Може да се каже, че Е-книгите, са най-лесния и евтин начин за защита на авторските права!

 

Какви са предимствата на електронните книги?

Основното предимство е лесното им разпространение. Тромавата книжарска система на разпространение на книги и търсенето на бърза печалба, практически блокира възможностите за разпространение на книги на български автори.
Използвайки възможностите на интернет, лесно можете да разпространите една електронна книга и до места, където хартиените книги стигат трудно - примерно до сънародниците ни в чужбина.

Електронните книги са евтини - при тях плащате само подготовката и предпечата. Нямате допълнителни разходи за производство. Ако решите книгата да се продава, то имате само приходи от нея /всички служебни разходи по хостинг, реклама и трансфер на средствата се заплащат от купувача/

Електронните книги пестят място - хора, на които апартаментите са заети с книги във всяка възможно пространство, ще оценят това. Но за сметка на това - електронните книги нямат ограничение в големината си - възможно е издаване на книги с много (над 500) страници.

И най-вече - електронните книги имат възможността за търсене на текст и влагане на мултимедийно съдържание - картинки, видео, звук, хиперлинкове.

Електронните книги имат и всички останали предимства на обикновените - качество на оформлението, лесно четим шрифт и всичко останало, което искаме от една книга. Но все още четем книгите заради съдържанието им.

Дори и последният стереотип - „как да си легна с книжката в леглото" отдавна се промени с навлизането на електронните четци и най-вече Amazon Kindle.

 

Типове електронни книги

 

Най-общо можем да разделим е-книгите в два основни типа: книги, които се четат он-лайн и книги предназначени за изтегляне на различни устройства.

 

Книгите, предназначени за четене он-лайн, обикновено се правят на Flash, за да бъдат платформено независими и да се четат лесно под всякакви браузери и видове устройства.

Примери за подобни книги можете да видите - тук

 

Другият формат, който се оформя като основен за е-четците, и е внедрен в системата на Мтел е Epub. Това е формат, който се чете лесно на повечето е-четци. Примери за подобни книги можете да видите тук

 

 

Какви са стъпките за издаване на една електронна книга?

1. Подгответе произведенията, съберете всички в един файл /желателно на WORD/ подредени по реда, в който искате да бъдат издадени.

2, Помислете за заглавие на книгата.

3. Ако имате идея за корица, подгответе я като файл. Не я слагайте в Уърд, там е неизползваема. Ако нямате програма за обработка на изображения /примерно Photoshop/ не си играйте с картинката, по-добре я изпратете така, с описание в отделен файл какво искате да се получи.

4. Прикачете всички тези файлове в един мейл и ни ги изпратете на publishing@bukvite.bg. Ние ще ги прегледаме, ще ви кажем забележките си и ще ви направим оферта колко ще струва издаването и оформлението на книгата.

 

Какви са цените за издаване на е-боок?

Както няколкократно подчертахме - няма разлика между двете алтернативи на книгата в подготовката, редактирането, коригирането на текста и предпечатната подготовка. Веднъж подготвена книгата в електронен вариант, лесно може да се използва и за отпечатване на хартия, без допълнителни разходи.

Можете да си проиграете различни варианти на специалния калкулатор за електронни книги.

Една страница А4 на Уърд, се равнява приблизително на две страници от книга.

 

Колко получава авторът?

 

 

В зависимост от начина на плащане, получените суми се разпределят по следния начин:

 

1. Заплащане със СМС

При заплащанията със СМС-и голяма част от изпратената сума отива за мобилните оператори - 60%
Разпределението на печалбите е следното -  60% за мобилните оператори /Мтел, Глобул, Виваком/. Получената печалба се дели на 75% за автора и 25% за Буквите.
Възможни са следните СМС-и  /без ДДС/ - 0,5 лв, 1 лв, 2 лв, 4 лв, 5 лв, от които авторът получава както следва - 0,25 лв, 0,44 лв, 0,72 лв, 1, 50 лв, 1,88 лв

 

2. Заплащане през Epay.bg

От Epay удържат комисиона в размер на 3% Остатъкът се разпределя 25% за Фондация Буквите и 75% за автора.
Т.е за автора остава чисто 72% от сумата.

 

3.Заплащане през Paypal

Paypal удържат комисиона в размер на 4% + 0,45 евро. Останалата сума се разпределя 25% за Фондация „Буквите" и 75% за автора.
Т.е за автора остават чисто 72% - 0,45 евро. 
За заплащания през Paypal не предлагаме цени по-ниски оте 1 евро!

 

Сумите заделени за Фондация „Буквите" отиват за поддръжка и реклама на сайта.

 

Отчет за натрупаните суми се дава всеки месец до 5 число.

Изплащат се суми не по-малки от 20 лв.

Върху получените суми се дължат данъци.

 

Предлагане в сайта на Мтел (Mtel.bg/ebooks)(Ново)

 

От 1 март 2011 имаме възможност да предлагаме нашите книги в сайта на Мтел ( http://www.mtel.bg/ebook/store/index.php)

Разпределението на печалбите е следното:

40% за Мтел,

10% за Фондация "Буквите"

50% за автора.

 

 

2011-03-15
Електронните книги - бъдещето на книгоиздаването  
0
2

Електронната книга /Е-book/ като начин на изготвяне, оформление и защита на авторските права е като всяка друга книга. Тя има корица, редакторско и издателско каре, номерация на страниците и най-важно ISBN, и напълно защитава авторските Ви права. 

Може да се каже, че Е-книгите, са най-лесния и евтин начин за защита на авторските права!

 

Какви са предимствата на електронните книги?

Основното предимство е лесното им разпространение. Тромавата книжарска система на разпространение на книги и търсенето на бърза печалба, практически блокира възможностите за разпространение на книги на български автори.
Използвайки възможностите на интернет, лесно можете да разпространите една електронна книга и до места, където хартиените книги стигат трудно - примерно до сънародниците ни в чужбина.

Електронните книги са евтини - при тях плащате само подготовката и предпечата. Нямате допълнителни разходи за производство. Ако решите книгата да се продава, то имате само приходи от нея /всички служебни разходи по хостинг, реклама и трансфер на средствата се заплащат от купувача/

Електронните книги пестят място - хора, на които апартаментите са заети с книги във всяка възможно пространство, ще оценят това. Но за сметка на това - електронните книги нямат ограничение в големината си - възможно е издаване на книги с много (над 500) страници.

И най-вече - електронните книги имат възможността за търсене на текст и влагане на мултимедийно съдържание - картинки, видео, звук, хиперлинкове.

Електронните книги имат и всички останали предимства на обикновените - качество на оформлението, лесно четим шрифт и всичко останало, което искаме от една книга. Но все още четем книгите заради съдържанието им.

Дори и последният стереотип - „как да си легна с книжката в леглото" отдавна се промени с навлизането на електронните четци и най-вече Amazon Kindle.

 

Типове електронни книги

 

Най-общо можем да разделим е-книгите в два основни типа: книги, които се четат он-лайн и книги предназначени за изтегляне на различни устройства.

 

Книгите, предназначени за четене он-лайн, обикновено се правят на Flash, за да бъдат платформено независими и да се четат лесно под всякакви браузери и видове устройства.

Примери за подобни книги можете да видите - тук

 

Другият формат, който се оформя като основен за е-четците, и е внедрен в системата на Мтел е Epub. Това е формат, който се чете лесно на повечето е-четци. Примери за подобни книги можете да видите тук

 

 

Какви са стъпките за издаване на една електронна книга?

1. Подгответе произведенията, съберете всички в един файл /желателно на WORD/ подредени по реда, в който искате да бъдат издадени.

2, Помислете за заглавие на книгата.

3. Ако имате идея за корица, подгответе я като файл. Не я слагайте в Уърд, там е неизползваема. Ако нямате програма за обработка на изображения /примерно Photoshop/ не си играйте с картинката, по-добре я изпратете така, с описание в отделен файл какво искате да се получи.

4. Прикачете всички тези файлове в един мейл и ни ги изпратете на publishing@bukvite.bg. Ние ще ги прегледаме, ще ви кажем забележките си и ще ви направим оферта колко ще струва издаването и оформлението на книгата.

 

Какви са цените за издаване на е-боок?

Както няколкократно подчертахме - няма разлика между двете алтернативи на книгата в подготовката, редактирането, коригирането на текста и предпечатната подготовка. Веднъж подготвена книгата в електронен вариант, лесно може да се използва и за отпечатване на хартия, без допълнителни разходи.

Можете да си проиграете различни варианти на специалния калкулатор за електронни книги.

Една страница А4 на Уърд, се равнява приблизително на две страници от книга.

 

Колко получава авторът?

 

 

В зависимост от начина на плащане, получените суми се разпределят по следния начин:

 

1. Заплащане със СМС

При заплащанията със СМС-и голяма част от изпратената сума отива за мобилните оператори - 60%
Разпределението на печалбите е следното -  60% за мобилните оператори /Мтел, Глобул, Виваком/. Получената печалба се дели на 75% за автора и 25% за Буквите.
Възможни са следните СМС-и  /без ДДС/ - 0,5 лв, 1 лв, 2 лв, 4 лв, 5 лв, от които авторът получава както следва - 0,25 лв, 0,44 лв, 0,72 лв, 1, 50 лв, 1,88 лв

 

2. Заплащане през Epay.bg

От Epay удържат комисиона в размер на 3% Остатъкът се разпределя 25% за Фондация Буквите и 75% за автора.
Т.е за автора остава чисто 72% от сумата.

 

3.Заплащане през Paypal

Paypal удържат комисиона в размер на 4% + 0,45 евро. Останалата сума се разпределя 25% за Фондация „Буквите" и 75% за автора.
Т.е за автора остават чисто 72% - 0,45 евро. 
За заплащания през Paypal не предлагаме цени по-ниски оте 1 евро!

 

Сумите заделени за Фондация „Буквите" отиват за поддръжка и реклама на сайта.

 

Отчет за натрупаните суми се дава всеки месец до 5 число.

Изплащат се суми не по-малки от 20 лв.

Върху получените суми се дължат данъци.

 

Предлагане в сайта на Мтел (Mtel.bg/ebooks)(Ново)

 

От 1 март 2011 имаме възможност да предлагаме нашите книги в сайта на Мтел ( http://www.mtel.bg/ebook/store/index.php)

Разпределението на печалбите е следното:

40% за Мтел,

10% за Фондация "Буквите"

50% за автора.

 

 

2011-03-15
Електронните книги - бъдещето на книгоиздаването  
0
2

Електронната книга /Е-book/ като начин на изготвяне, оформление и защита на авторските права е като всяка друга книга. Тя има корица, редакторско и издателско каре, номерация на страниците и най-важно ISBN, и напълно защитава авторските Ви права. 

Може да се каже, че Е-книгите, са най-лесния и евтин начин за защита на авторските права!

 

Какви са предимствата на електронните книги?

Основното предимство е лесното им разпространение. Тромавата книжарска система на разпространение на книги и търсенето на бърза печалба, практически блокира възможностите за разпространение на книги на български автори.
Използвайки възможностите на интернет, лесно можете да разпространите една електронна книга и до места, където хартиените книги стигат трудно - примерно до сънародниците ни в чужбина.

Електронните книги са евтини - при тях плащате само подготовката и предпечата. Нямате допълнителни разходи за производство. Ако решите книгата да се продава, то имате само приходи от нея /всички служебни разходи по хостинг, реклама и трансфер на средствата се заплащат от купувача/

Електронните книги пестят място - хора, на които апартаментите са заети с книги във всяка възможно пространство, ще оценят това. Но за сметка на това - електронните книги нямат ограничение в големината си - възможно е издаване на книги с много (над 500) страници.

И най-вече - електронните книги имат възможността за търсене на текст и влагане на мултимедийно съдържание - картинки, видео, звук, хиперлинкове.

Електронните книги имат и всички останали предимства на обикновените - качество на оформлението, лесно четим шрифт и всичко останало, което искаме от една книга. Но все още четем книгите заради съдържанието им.

Дори и последният стереотип - „как да си легна с книжката в леглото" отдавна се промени с навлизането на електронните четци и най-вече Amazon Kindle.

 

Типове електронни книги

 

Най-общо можем да разделим е-книгите в два основни типа: книги, които се четат он-лайн и книги предназначени за изтегляне на различни устройства.

 

Книгите, предназначени за четене он-лайн, обикновено се правят на Flash, за да бъдат платформено независими и да се четат лесно под всякакви браузери и видове устройства.

Примери за подобни книги можете да видите - тук

 

Другият формат, който се оформя като основен за е-четците, и е внедрен в системата на Мтел е Epub. Това е формат, който се чете лесно на повечето е-четци. Примери за подобни книги можете да видите тук

 

 

Какви са стъпките за издаване на една електронна книга?

1. Подгответе произведенията, съберете всички в един файл /желателно на WORD/ подредени по реда, в който искате да бъдат издадени.

2, Помислете за заглавие на книгата.

3. Ако имате идея за корица, подгответе я като файл. Не я слагайте в Уърд, там е неизползваема. Ако нямате програма за обработка на изображения /примерно Photoshop/ не си играйте с картинката, по-добре я изпратете така, с описание в отделен файл какво искате да се получи.

4. Прикачете всички тези файлове в един мейл и ни ги изпратете на publishing@bukvite.bg. Ние ще ги прегледаме, ще ви кажем забележките си и ще ви направим оферта колко ще струва издаването и оформлението на книгата.

 

Какви са цените за издаване на е-боок?

Както няколкократно подчертахме - няма разлика между двете алтернативи на книгата в подготовката, редактирането, коригирането на текста и предпечатната подготовка. Веднъж подготвена книгата в електронен вариант, лесно може да се използва и за отпечатване на хартия, без допълнителни разходи.

Можете да си проиграете различни варианти на специалния калкулатор за електронни книги.

Една страница А4 на Уърд, се равнява приблизително на две страници от книга.

 

Колко получава авторът?

 

 

В зависимост от начина на плащане, получените суми се разпределят по следния начин:

 

1. Заплащане със СМС

При заплащанията със СМС-и голяма част от изпратената сума отива за мобилните оператори - 60%
Разпределението на печалбите е следното -  60% за мобилните оператори /Мтел, Глобул, Виваком/. Получената печалба се дели на 75% за автора и 25% за Буквите.
Възможни са следните СМС-и  /без ДДС/ - 0,5 лв, 1 лв, 2 лв, 4 лв, 5 лв, от които авторът получава както следва - 0,25 лв, 0,44 лв, 0,72 лв, 1, 50 лв, 1,88 лв

 

2. Заплащане през Epay.bg

От Epay удържат комисиона в размер на 3% Остатъкът се разпределя 25% за Фондация Буквите и 75% за автора.
Т.е за автора остава чисто 72% от сумата.

 

3.Заплащане през Paypal

Paypal удържат комисиона в размер на 4% + 0,45 евро. Останалата сума се разпределя 25% за Фондация „Буквите" и 75% за автора.
Т.е за автора остават чисто 72% - 0,45 евро. 
За заплащания през Paypal не предлагаме цени по-ниски оте 1 евро!

 

Сумите заделени за Фондация „Буквите" отиват за поддръжка и реклама на сайта.

 

Отчет за натрупаните суми се дава всеки месец до 5 число.

Изплащат се суми не по-малки от 20 лв.

Върху получените суми се дължат данъци.

 

Предлагане в сайта на Мтел (Mtel.bg/ebooks)(Ново)

 

От 1 март 2011 имаме възможност да предлагаме нашите книги в сайта на Мтел ( http://www.mtel.bg/ebook/store/index.php)

Разпределението на печалбите е следното:

40% за Мтел,

10% за Фондация "Буквите"

50% за автора.

 

 

2011-03-15
Цената на книгата  
0
2

Понеже днес за пореден път чух - "Аз печалба от тая книга не търся, ей ти текстовете, издавай и квото остане за тебе..." реших да обясня, какво и как формира коричната цена на една книга? Какви елементи влизат в нея и как се определя? Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очаквания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена - т.е цената написана на гърба на книгата.

Описанието ще го започнем с най-належащите плащания /във всяко нормално действащо издателство, плащанията следват този ред/

 

1. Данъкът убиец ДДС - 20 %

Книгата, според Търговският закон си е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по стриктна в данъците си. Естествено фирмите, регистрирани по ДДС си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица, които не могат да си го възстановят.

 

2. Търговска отстъпка - 25-40%

Известно е, че от както съществува търговията, крайния продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространители. Търговската отстъпка започва от 15% за известни издателства, минава през стандартното 25% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40 ден, най-вече в зависимост от важността на издателството /ако условието е, за да ви заредят със следваща книга, да изплатите предната/.

 

Както виждаме, от коричната цена на книгата, до издателството стига не повече от 40-60%.

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства - т.е държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

 

 

За съжаление, следващите разходи са предварителни - т.е те се дават, за да се произведе книгата.

Започваме с процента за автора/ите/.

 

3. Авторски процент - 15%

Според Закона за авторски и сродните им права, чл. 46, ал. 3

„3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;"

В закона конкретно не е указано кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% след първия месец продажби. Това естествено много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там естествено се говори за други проценти, и за сума платена предварително.

До тук установихме, че за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/ не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

Книгата има нещо наречено себестойност, или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие - т.е всичко, което се заплаща като труд или материали, за да се произведе една книга.

Всъщност огромна част от авторите, особено за тия, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А всъщност се пропуска един ужасно важен елемент - рекламата!

Колкото автора е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език - имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

 

При новите или по-неизвестни автори това не е така. За да може тяхната книга да се продава, а не да залежава по книжарниците /а най-често по складовете на издателството или по къщите на авторите/ то трябва да се отделят сериозни средства за реклама.

За миналата година, според ISBN службата в България са издадени на 6000 български заглавия. Ясно ви е, че ако вие сте нов автор, за първи път публикуващ книга, и сте известен само в тесния кръг на познатите си, независимо от качествата на книгата, за да я купи някой или изобщо да я погледне някой в книжарницата /а и там да не я сбутат в най-прашния ъгъл/ се налага да се проведе сериозна рекламна кампания.

Парите за реклама не са някакви имагинерни пари. Те също влизат в коричната цена на книгата (обикновено около 6%). Но тъй като притисната от конкуренцията и покупателната способност, тази цена не може да расте до безкрайност, то тези проценти рядко стигат за сериозна рекламна кампания.

 

Какво се прави в този случай?

Вариант 1 - най-чест - прави се основно реклама на издателството - Издателство еди кое си, пусна нова книга на еди кой си, като надеждите са да има прехвърляне на доверието от утвърдената търговска марка на издателя към новата книга. Това работи естествено само в случая, когато издателството вече е наложило търговска марка, и най-вече - когато не си е позволило да издава слаби книги под тази марка, които да разклатят доверието в нея.

Пример, за жалост само за едната част е червената поредица на Бард - „Избрана световна фантастика". Докато първите години нямаше слаби книги и рекламата беше само - „Излязла е новата книга на Бард", то последните години започнаха да разводняват поредицата и се налага да се рекламира по усърдно.

Вариант 2 - инвестира се в автора. Ако издателството прецени, че авторът има потенциал да създаде няколко последователни касови книги /или ако вече ги е създал и ги представи пред издателството/, то обикновено се инвестира по-голяма сума за популяризиране на автора, която не се „избива" от първия продаден тираж, а се разпределя между следващите няколко. Това естествено може да си го позволи само издателство с достатъчно свободни финанси.

Пример за подобна рекламна кампания е Захари Карабашлиев с неговите „18% сиво". Следващата му книга се рекламираше така - „Новата книга на Захари Карабашлиев /автор на "18% сиво"/ „Кратка история на самолета" ще бъде представена днес от..."

 

Какво може да се направи за рекламата на един автор, така че неговата книга да е интересна за издателите.

След умирането на периодичния литературен печат, единственото място, където може да се придобие известно е Интернет. Дали работи това - ДА! Примерите на Цефулес, Адриана и много други, които направиха големи продажби на книгите си, капитализирайки известността си в Интернет е достатъчно показателен пример.

2011-03-12
Цената на книгата  
0
2

Понеже днес за пореден път чух - "Аз печалба от тая книга не търся, ей ти текстовете, издавай и квото остане за тебе..." реших да обясня, какво и как формира коричната цена на една книга? Какви елементи влизат в нея и как се определя? Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очаквания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена - т.е цената написана на гърба на книгата.

Описанието ще го започнем с най-належащите плащания /във всяко нормално действащо издателство, плащанията следват този ред/

 

1. Данъкът убиец ДДС - 20 %

Книгата, според Търговският закон си е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по стриктна в данъците си. Естествено фирмите, регистрирани по ДДС си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица, които не могат да си го възстановят.

 

2. Търговска отстъпка - 25-40%

Известно е, че от както съществува търговията, крайния продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространители. Търговската отстъпка започва от 15% за известни издателства, минава през стандартното 25% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40 ден, най-вече в зависимост от важността на издателството /ако условието е, за да ви заредят със следваща книга, да изплатите предната/.

 

Както виждаме, от коричната цена на книгата, до издателството стига не повече от 40-60%.

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства - т.е държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

 

 

За съжаление, следващите разходи са предварителни - т.е те се дават, за да се произведе книгата.

Започваме с процента за автора/ите/.

 

3. Авторски процент - 15%

Според Закона за авторски и сродните им права, чл. 46, ал. 3

„3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;"

В закона конкретно не е указано кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% след първия месец продажби. Това естествено много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там естествено се говори за други проценти, и за сума платена предварително.

До тук установихме, че за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/ не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

Книгата има нещо наречено себестойност, или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие - т.е всичко, което се заплаща като труд или материали, за да се произведе една книга.

Всъщност огромна част от авторите, особено за тия, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А всъщност се пропуска един ужасно важен елемент - рекламата!

Колкото автора е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език - имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

 

При новите или по-неизвестни автори това не е така. За да може тяхната книга да се продава, а не да залежава по книжарниците /а най-често по складовете на издателството или по къщите на авторите/ то трябва да се отделят сериозни средства за реклама.

За миналата година, според ISBN службата в България са издадени на 6000 български заглавия. Ясно ви е, че ако вие сте нов автор, за първи път публикуващ книга, и сте известен само в тесния кръг на познатите си, независимо от качествата на книгата, за да я купи някой или изобщо да я погледне някой в книжарницата /а и там да не я сбутат в най-прашния ъгъл/ се налага да се проведе сериозна рекламна кампания.

Парите за реклама не са някакви имагинерни пари. Те също влизат в коричната цена на книгата (обикновено около 6%). Но тъй като притисната от конкуренцията и покупателната способност, тази цена не може да расте до безкрайност, то тези проценти рядко стигат за сериозна рекламна кампания.

 

Какво се прави в този случай?

Вариант 1 - най-чест - прави се основно реклама на издателството - Издателство еди кое си, пусна нова книга на еди кой си, като надеждите са да има прехвърляне на доверието от утвърдената търговска марка на издателя към новата книга. Това работи естествено само в случая, когато издателството вече е наложило търговска марка, и най-вече - когато не си е позволило да издава слаби книги под тази марка, които да разклатят доверието в нея.

Пример, за жалост само за едната част е червената поредица на Бард - „Избрана световна фантастика". Докато първите години нямаше слаби книги и рекламата беше само - „Излязла е новата книга на Бард", то последните години започнаха да разводняват поредицата и се налага да се рекламира по усърдно.

Вариант 2 - инвестира се в автора. Ако издателството прецени, че авторът има потенциал да създаде няколко последователни касови книги /или ако вече ги е създал и ги представи пред издателството/, то обикновено се инвестира по-голяма сума за популяризиране на автора, която не се „избива" от първия продаден тираж, а се разпределя между следващите няколко. Това естествено може да си го позволи само издателство с достатъчно свободни финанси.

Пример за подобна рекламна кампания е Захари Карабашлиев с неговите „18% сиво". Следващата му книга се рекламираше така - „Новата книга на Захари Карабашлиев /автор на "18% сиво"/ „Кратка история на самолета" ще бъде представена днес от..."

 

Какво може да се направи за рекламата на един автор, така че неговата книга да е интересна за издателите.

След умирането на периодичния литературен печат, единственото място, където може да се придобие известно е Интернет. Дали работи това - ДА! Примерите на Цефулес, Адриана и много други, които направиха големи продажби на книгите си, капитализирайки известността си в Интернет е достатъчно показателен пример.

2011-03-12
Цената на книгата  
0
2

Понеже днес за пореден път чух - "Аз печалба от тая книга не търся, ей ти текстовете, издавай и квото остане за тебе..." реших да обясня, какво и как формира коричната цена на една книга? Какви елементи влизат в нея и как се определя? Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очаквания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена - т.е цената написана на гърба на книгата.

Описанието ще го започнем с най-належащите плащания /във всяко нормално действащо издателство, плащанията следват този ред/

 

1. Данъкът убиец ДДС - 20 %

Книгата, според Търговският закон си е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по стриктна в данъците си. Естествено фирмите, регистрирани по ДДС си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица, които не могат да си го възстановят.

 

2. Търговска отстъпка - 25-40%

Известно е, че от както съществува търговията, крайния продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространители. Търговската отстъпка започва от 15% за известни издателства, минава през стандартното 25% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40 ден, най-вече в зависимост от важността на издателството /ако условието е, за да ви заредят със следваща книга, да изплатите предната/.

 

Както виждаме, от коричната цена на книгата, до издателството стига не повече от 40-60%.

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства - т.е държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

 

 

За съжаление, следващите разходи са предварителни - т.е те се дават, за да се произведе книгата.

Започваме с процента за автора/ите/.

 

3. Авторски процент - 15%

Според Закона за авторски и сродните им права, чл. 46, ал. 3

„3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;"

В закона конкретно не е указано кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% след първия месец продажби. Това естествено много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там естествено се говори за други проценти, и за сума платена предварително.

До тук установихме, че за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/ не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

Книгата има нещо наречено себестойност, или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие - т.е всичко, което се заплаща като труд или материали, за да се произведе една книга.

Всъщност огромна част от авторите, особено за тия, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А всъщност се пропуска един ужасно важен елемент - рекламата!

Колкото автора е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език - имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

 

При новите или по-неизвестни автори това не е така. За да може тяхната книга да се продава, а не да залежава по книжарниците /а най-често по складовете на издателството или по къщите на авторите/ то трябва да се отделят сериозни средства за реклама.

За миналата година, според ISBN службата в България са издадени на 6000 български заглавия. Ясно ви е, че ако вие сте нов автор, за първи път публикуващ книга, и сте известен само в тесния кръг на познатите си, независимо от качествата на книгата, за да я купи някой или изобщо да я погледне някой в книжарницата /а и там да не я сбутат в най-прашния ъгъл/ се налага да се проведе сериозна рекламна кампания.

Парите за реклама не са някакви имагинерни пари. Те също влизат в коричната цена на книгата (обикновено около 6%). Но тъй като притисната от конкуренцията и покупателната способност, тази цена не може да расте до безкрайност, то тези проценти рядко стигат за сериозна рекламна кампания.

 

Какво се прави в този случай?

Вариант 1 - най-чест - прави се основно реклама на издателството - Издателство еди кое си, пусна нова книга на еди кой си, като надеждите са да има прехвърляне на доверието от утвърдената търговска марка на издателя към новата книга. Това работи естествено само в случая, когато издателството вече е наложило търговска марка, и най-вече - когато не си е позволило да издава слаби книги под тази марка, които да разклатят доверието в нея.

Пример, за жалост само за едната част е червената поредица на Бард - „Избрана световна фантастика". Докато първите години нямаше слаби книги и рекламата беше само - „Излязла е новата книга на Бард", то последните години започнаха да разводняват поредицата и се налага да се рекламира по усърдно.

Вариант 2 - инвестира се в автора. Ако издателството прецени, че авторът има потенциал да създаде няколко последователни касови книги /или ако вече ги е създал и ги представи пред издателството/, то обикновено се инвестира по-голяма сума за популяризиране на автора, която не се „избива" от първия продаден тираж, а се разпределя между следващите няколко. Това естествено може да си го позволи само издателство с достатъчно свободни финанси.

Пример за подобна рекламна кампания е Захари Карабашлиев с неговите „18% сиво". Следващата му книга се рекламираше така - „Новата книга на Захари Карабашлиев /автор на "18% сиво"/ „Кратка история на самолета" ще бъде представена днес от..."

 

Какво може да се направи за рекламата на един автор, така че неговата книга да е интересна за издателите.

След умирането на периодичния литературен печат, единственото място, където може да се придобие известно е Интернет. Дали работи това - ДА! Примерите на Цефулес, Адриана и много други, които направиха големи продажби на книгите си, капитализирайки известността си в Интернет е достатъчно показателен пример.

2011-03-12
Цената на книгата  
0
2

Понеже днес за пореден път чух - "Аз печалба от тая книга не търся, ей ти текстовете, издавай и квото остане за тебе..." реших да обясня, какво и как формира коричната цена на една книга? Какви елементи влизат в нея и как се определя? Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очаквания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена - т.е цената написана на гърба на книгата.

Описанието ще го започнем с най-належащите плащания /във всяко нормално действащо издателство, плащанията следват този ред/

 

1. Данъкът убиец ДДС - 20 %

Книгата, според Търговският закон си е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по стриктна в данъците си. Естествено фирмите, регистрирани по ДДС си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица, които не могат да си го възстановят.

 

2. Търговска отстъпка - 25-40%

Известно е, че от както съществува търговията, крайния продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространители. Търговската отстъпка започва от 15% за известни издателства, минава през стандартното 25% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40 ден, най-вече в зависимост от важността на издателството /ако условието е, за да ви заредят със следваща книга, да изплатите предната/.

 

Както виждаме, от коричната цена на книгата, до издателството стига не повече от 40-60%.

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства - т.е държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

 

 

За съжаление, следващите разходи са предварителни - т.е те се дават, за да се произведе книгата.

Започваме с процента за автора/ите/.

 

3. Авторски процент - 15%

Според Закона за авторски и сродните им права, чл. 46, ал. 3

„3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;"

В закона конкретно не е указано кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% след първия месец продажби. Това естествено много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там естествено се говори за други проценти, и за сума платена предварително.

До тук установихме, че за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/ не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

Книгата има нещо наречено себестойност, или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие - т.е всичко, което се заплаща като труд или материали, за да се произведе една книга.

Всъщност огромна част от авторите, особено за тия, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А всъщност се пропуска един ужасно важен елемент - рекламата!

Колкото автора е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език - имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

 

При новите или по-неизвестни автори това не е така. За да може тяхната книга да се продава, а не да залежава по книжарниците /а най-често по складовете на издателството или по къщите на авторите/ то трябва да се отделят сериозни средства за реклама.

За миналата година, според ISBN службата в България са издадени на 6000 български заглавия. Ясно ви е, че ако вие сте нов автор, за първи път публикуващ книга, и сте известен само в тесния кръг на познатите си, независимо от качествата на книгата, за да я купи някой или изобщо да я погледне някой в книжарницата /а и там да не я сбутат в най-прашния ъгъл/ се налага да се проведе сериозна рекламна кампания.

Парите за реклама не са някакви имагинерни пари. Те също влизат в коричната цена на книгата (обикновено около 6%). Но тъй като притисната от конкуренцията и покупателната способност, тази цена не може да расте до безкрайност, то тези проценти рядко стигат за сериозна рекламна кампания.

 

Какво се прави в този случай?

Вариант 1 - най-чест - прави се основно реклама на издателството - Издателство еди кое си, пусна нова книга на еди кой си, като надеждите са да има прехвърляне на доверието от утвърдената търговска марка на издателя към новата книга. Това работи естествено само в случая, когато издателството вече е наложило търговска марка, и най-вече - когато не си е позволило да издава слаби книги под тази марка, които да разклатят доверието в нея.

Пример, за жалост само за едната част е червената поредица на Бард - „Избрана световна фантастика". Докато първите години нямаше слаби книги и рекламата беше само - „Излязла е новата книга на Бард", то последните години започнаха да разводняват поредицата и се налага да се рекламира по усърдно.

Вариант 2 - инвестира се в автора. Ако издателството прецени, че авторът има потенциал да създаде няколко последователни касови книги /или ако вече ги е създал и ги представи пред издателството/, то обикновено се инвестира по-голяма сума за популяризиране на автора, която не се „избива" от първия продаден тираж, а се разпределя между следващите няколко. Това естествено може да си го позволи само издателство с достатъчно свободни финанси.

Пример за подобна рекламна кампания е Захари Карабашлиев с неговите „18% сиво". Следващата му книга се рекламираше така - „Новата книга на Захари Карабашлиев /автор на "18% сиво"/ „Кратка история на самолета" ще бъде представена днес от..."

 

Какво може да се направи за рекламата на един автор, така че неговата книга да е интересна за издателите.

След умирането на периодичния литературен печат, единственото място, където може да се придобие известно е Интернет. Дали работи това - ДА! Примерите на Цефулес, Адриана и много други, които направиха големи продажби на книгите си, капитализирайки известността си в Интернет е достатъчно показателен пример.

2011-03-12
Кой ще купи тази книга?  
0
2

Поводът за тази колонка е един СМС, който ме събуди наскоро. Авторът обясняваше, че има ХХХ стихотворения, че е приятел на този и този и защо не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.

Въпреки  че от години пиша статии по темата, установявам, че авторите имат някаква много идеализирана представа за книгоиздаването.

Те смятат, че трябва да дадат някакви стихове на издателя, а той набързо да се впрегне да направи от тях книга, да я издаде, да и направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на приятели. Защото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представят точно това - как вадят една книжка, надписват я с един дълъг автограф и я подаряват на поредния фен.

Това всъщност никога не е било вярно. Дори и в ония соц години, когато властта даваше мило и драго за писателите само и само да си мълчат.

На първо място, когато се замислите за издаване, независимо на чии разноски, трябва да имате готов продукт - книга. Стотина стихотворения не са продукт, те са само тухлички. Тухлички, от които трябва да съградим сградата. Няма да влизам в подробности, че между  произведенията трябва да има логическа връзка, че книгата трябва да има основна идея и нещо, което да каже на читаателя, че трябва да се измислили и заглавие, което отговаря  на темата  и я подсилва (в този дух -„Стихове", „Искри от стихове", „Стихове от сърцето" и други подобни заглавия не са добра идея).

И тук стигаме до един основен въпрос - към кого е насочена вашата, книга? Кой ще е нейният купувач? Как да я оформим така, че да е по-привлекателна за потребителската група, към която е насочена?

 

Кой ще купи вашата книга?!!

Може би никога не сте си задавали този въпрос. Във вашите представи по-важното е да бъдете издаден, а продажбите са нещо, което интересува само издателите. Как може да смесваме високото изкуство с търговията?!

Вина затова, до голяма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. Тогава СБП издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на някой млад автор му се издаде първа стихосбирка. За възвращаемост на инвестициите или поне за някакви продажби изобщо не се говореше - залежалите книги се даваха на вторични суровини.

Сега времената са други - има пазарна икономика. Всеки може да издаде книга /практически няма ограничения за жанр и съдържание/, но издателите се интересуват от възвращаемост. И колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуацията е такава - издателствата не са просветителски дружества и нямат такива задачи.

Ще завърша с едни думи, които повтарям многократно - писането е сакрално взаимодействие между автора и листа, книгоиздаването е бизнес!

2011-03-01
Кой ще купи тази книга?  
0
2

Поводът за тази колонка е един СМС, който ме събуди наскоро. Авторът обясняваше, че има ХХХ стихотворения, че е приятел на този и този и защо не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.

Въпреки  че от години пиша статии по темата, установявам, че авторите имат някаква много идеализирана представа за книгоиздаването.

Те смятат, че трябва да дадат някакви стихове на издателя, а той набързо да се впрегне да направи от тях книга, да я издаде, да и направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на приятели. Защото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представят точно това - как вадят една книжка, надписват я с един дълъг автограф и я подаряват на поредния фен.

Това всъщност никога не е било вярно. Дори и в ония соц години, когато властта даваше мило и драго за писателите само и само да си мълчат.

На първо място, когато се замислите за издаване, независимо на чии разноски, трябва да имате готов продукт - книга. Стотина стихотворения не са продукт, те са само тухлички. Тухлички, от които трябва да съградим сградата. Няма да влизам в подробности, че между  произведенията трябва да има логическа връзка, че книгата трябва да има основна идея и нещо, което да каже на читаателя, че трябва да се измислили и заглавие, което отговаря  на темата  и я подсилва (в този дух -„Стихове", „Искри от стихове", „Стихове от сърцето" и други подобни заглавия не са добра идея).

И тук стигаме до един основен въпрос - към кого е насочена вашата, книга? Кой ще е нейният купувач? Как да я оформим така, че да е по-привлекателна за потребителската група, към която е насочена?

 

Кой ще купи вашата книга?!!

Може би никога не сте си задавали този въпрос. Във вашите представи по-важното е да бъдете издаден, а продажбите са нещо, което интересува само издателите. Как може да смесваме високото изкуство с търговията?!

Вина затова, до голяма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. Тогава СБП издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на някой млад автор му се издаде първа стихосбирка. За възвращаемост на инвестициите или поне за някакви продажби изобщо не се говореше - залежалите книги се даваха на вторични суровини.

Сега времената са други - има пазарна икономика. Всеки може да издаде книга /практически няма ограничения за жанр и съдържание/, но издателите се интересуват от възвращаемост. И колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуацията е такава - издателствата не са просветителски дружества и нямат такива задачи.

Ще завърша с едни думи, които повтарям многократно - писането е сакрално взаимодействие между автора и листа, книгоиздаването е бизнес!

2011-03-01
Кой ще купи тази книга?  
0
2

Поводът за тази колонка е един СМС, който ме събуди наскоро. Авторът обясняваше, че има ХХХ стихотворения, че е приятел на този и този и защо не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.

Въпреки  че от години пиша статии по темата, установявам, че авторите имат някаква много идеализирана представа за книгоиздаването.

Те смятат, че трябва да дадат някакви стихове на издателя, а той набързо да се впрегне да направи от тях книга, да я издаде, да и направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на приятели. Защото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представят точно това - как вадят една книжка, надписват я с един дълъг автограф и я подаряват на поредния фен.

Това всъщност никога не е било вярно. Дори и в ония соц години, когато властта даваше мило и драго за писателите само и само да си мълчат.

На първо място, когато се замислите за издаване, независимо на чии разноски, трябва да имате готов продукт - книга. Стотина стихотворения не са продукт, те са само тухлички. Тухлички, от които трябва да съградим сградата. Няма да влизам в подробности, че между  произведенията трябва да има логическа връзка, че книгата трябва да има основна идея и нещо, което да каже на читаателя, че трябва да се измислили и заглавие, което отговаря  на темата  и я подсилва (в този дух -„Стихове", „Искри от стихове", „Стихове от сърцето" и други подобни заглавия не са добра идея).

И тук стигаме до един основен въпрос - към кого е насочена вашата, книга? Кой ще е нейният купувач? Как да я оформим така, че да е по-привлекателна за потребителската група, към която е насочена?

 

Кой ще купи вашата книга?!!

Може би никога не сте си задавали този въпрос. Във вашите представи по-важното е да бъдете издаден, а продажбите са нещо, което интересува само издателите. Как може да смесваме високото изкуство с търговията?!

Вина затова, до голяма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. Тогава СБП издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на някой млад автор му се издаде първа стихосбирка. За възвращаемост на инвестициите или поне за някакви продажби изобщо не се говореше - залежалите книги се даваха на вторични суровини.

Сега времената са други - има пазарна икономика. Всеки може да издаде книга /практически няма ограничения за жанр и съдържание/, но издателите се интересуват от възвращаемост. И колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуацията е такава - издателствата не са просветителски дружества и нямат такива задачи.

Ще завърша с едни думи, които повтарям многократно - писането е сакрално взаимодействие между автора и листа, книгоиздаването е бизнес!

2011-03-01
Кой ще купи тази книга?  
0
2

Поводът за тази колонка е един СМС, който ме събуди наскоро. Авторът обясняваше, че има ХХХ стихотворения, че е приятел на този и този и защо не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.

Въпреки  че от години пиша статии по темата, установявам, че авторите имат някаква много идеализирана представа за книгоиздаването.

Те смятат, че трябва да дадат някакви стихове на издателя, а той набързо да се впрегне да направи от тях книга, да я издаде, да и направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на приятели. Защото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представят точно това - как вадят една книжка, надписват я с един дълъг автограф и я подаряват на поредния фен.

Това всъщност никога не е било вярно. Дори и в ония соц години, когато властта даваше мило и драго за писателите само и само да си мълчат.

На първо място, когато се замислите за издаване, независимо на чии разноски, трябва да имате готов продукт - книга. Стотина стихотворения не са продукт, те са само тухлички. Тухлички, от които трябва да съградим сградата. Няма да влизам в подробности, че между  произведенията трябва да има логическа връзка, че книгата трябва да има основна идея и нещо, което да каже на читаателя, че трябва да се измислили и заглавие, което отговаря  на темата  и я подсилва (в този дух -„Стихове", „Искри от стихове", „Стихове от сърцето" и други подобни заглавия не са добра идея).

И тук стигаме до един основен въпрос - към кого е насочена вашата, книга? Кой ще е нейният купувач? Как да я оформим така, че да е по-привлекателна за потребителската група, към която е насочена?

 

Кой ще купи вашата книга?!!

Може би никога не сте си задавали този въпрос. Във вашите представи по-важното е да бъдете издаден, а продажбите са нещо, което интересува само издателите. Как може да смесваме високото изкуство с търговията?!

Вина затова, до голяма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. Тогава СБП издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на някой млад автор му се издаде първа стихосбирка. За възвращаемост на инвестициите или поне за някакви продажби изобщо не се говореше - залежалите книги се даваха на вторични суровини.

Сега времената са други - има пазарна икономика. Всеки може да издаде книга /практически няма ограничения за жанр и съдържание/, но издателите се интересуват от възвращаемост. И колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуацията е такава - издателствата не са просветителски дружества и нямат такива задачи.

Ще завърша с едни думи, които повтарям многократно - писането е сакрално взаимодействие между автора и листа, книгоиздаването е бизнес!

2011-03-01
Клуб Буквите  
0
2

Наближава пролет. Старите неща си заминават, но се раждат нови.

И докато от една страна, на майка и остават броени дни, от друга, се радвам на новото начало с Клуб Буквите.

Това, което се опитваме да направим, не е поредната говорилня или готина групичка, която се събира периодично в някое заведение на чаша бира, клюки и рецитации.

Извиняваме се, ако някой е останал с погрешна представа.

„Клуб Буквите" е продължение на оная мечта, с която преди 10 години създадох сайта - да има място, където можем да си говорим и обсъждаме литература.

За съжаление нещата не се развиха както очаквах, най-вече защото подцених нуждата на хората от общуване.

За десетте си години съществуване Буквите се разви различно от началната си идея и от един сайт за самопубликуване се превърна в сериозна  литературна фондация, с ареал на действие много извън сайтовете.

„Клуб Буквите" е една от насоките, в които смятаме да се развиваме. В него се стремим да обединим автори, които имат сериозно желание да се занимават с литература и нивата им на мислене са много над   „Поздравче, това стихо ми хареса".

Ще се постараем да осигурим среда, в която авторите да се развиват, възможности да се общува на високи  литературни нива, да се получават консултации за писане, за издаване, за работа с медии, реклама на книги и хиляди неща, нужни в бизнеса книгоиздаване.

Защото писането е сакрален творчески процес между автора и листа, но книгоиздаването е бизнес, в който има множество правила и условности.

Една от важните страни в него е защитата на авторските права. Скандалът с изплагиатстваната стихосбирка е съвсем пресен, а никой не се запита:  какво направих аз, за да си защитя правата?

Но това не е реклама на Клуба. Въпреки че реално изпълняваме функциите на един писателски съюз /или по-точно функциите, които те би трябвало да изпълняват/, определено не гоним членска маса. Всъщност с повече хора се работи и по-трудно.

Приемът на членове не е преустановен, но приемането ще се решава от членовете на клуба. Всъщност, ако целта ви е само една лъскава членска карта с малък номер, по-добре не кандидатствайте. И сегашните 30 човека са голяма група за работа.

Надявам се някога, след година, две, или три, ако преживеем прословутата 2012, да се гордеем с членове на клуба, пробили в българската литература.

В края на краищата - това беше и идеята някога, преди 10 години, когато замислих Буквите.

 

2011-02-22
Клуб Буквите  
0
2

Наближава пролет. Старите неща си заминават, но се раждат нови.

И докато от една страна, на майка и остават броени дни, от друга, се радвам на новото начало с Клуб Буквите.

Това, което се опитваме да направим, не е поредната говорилня или готина групичка, която се събира периодично в някое заведение на чаша бира, клюки и рецитации.

Извиняваме се, ако някой е останал с погрешна представа.

„Клуб Буквите" е продължение на оная мечта, с която преди 10 години създадох сайта - да има място, където можем да си говорим и обсъждаме литература.

За съжаление нещата не се развиха както очаквах, най-вече защото подцених нуждата на хората от общуване.

За десетте си години съществуване Буквите се разви различно от началната си идея и от един сайт за самопубликуване се превърна в сериозна  литературна фондация, с ареал на действие много извън сайтовете.

„Клуб Буквите" е една от насоките, в които смятаме да се развиваме. В него се стремим да обединим автори, които имат сериозно желание да се занимават с литература и нивата им на мислене са много над   „Поздравче, това стихо ми хареса".

Ще се постараем да осигурим среда, в която авторите да се развиват, възможности да се общува на високи  литературни нива, да се получават консултации за писане, за издаване, за работа с медии, реклама на книги и хиляди неща, нужни в бизнеса книгоиздаване.

Защото писането е сакрален творчески процес между автора и листа, но книгоиздаването е бизнес, в който има множество правила и условности.

Една от важните страни в него е защитата на авторските права. Скандалът с изплагиатстваната стихосбирка е съвсем пресен, а никой не се запита:  какво направих аз, за да си защитя правата?

Но това не е реклама на Клуба. Въпреки че реално изпълняваме функциите на един писателски съюз /или по-точно функциите, които те би трябвало да изпълняват/, определено не гоним членска маса. Всъщност с повече хора се работи и по-трудно.

Приемът на членове не е преустановен, но приемането ще се решава от членовете на клуба. Всъщност, ако целта ви е само една лъскава членска карта с малък номер, по-добре не кандидатствайте. И сегашните 30 човека са голяма група за работа.

Надявам се някога, след година, две, или три, ако преживеем прословутата 2012, да се гордеем с членове на клуба, пробили в българската литература.

В края на краищата - това беше и идеята някога, преди 10 години, когато замислих Буквите.

 

2011-02-22
Клуб Буквите  
0
2

Наближава пролет. Старите неща си заминават, но се раждат нови.

И докато от една страна, на майка и остават броени дни, от друга, се радвам на новото начало с Клуб Буквите.

Това, което се опитваме да направим, не е поредната говорилня или готина групичка, която се събира периодично в някое заведение на чаша бира, клюки и рецитации.

Извиняваме се, ако някой е останал с погрешна представа.

„Клуб Буквите" е продължение на оная мечта, с която преди 10 години създадох сайта - да има място, където можем да си говорим и обсъждаме литература.

За съжаление нещата не се развиха както очаквах, най-вече защото подцених нуждата на хората от общуване.

За десетте си години съществуване Буквите се разви различно от началната си идея и от един сайт за самопубликуване се превърна в сериозна  литературна фондация, с ареал на действие много извън сайтовете.

„Клуб Буквите" е една от насоките, в които смятаме да се развиваме. В него се стремим да обединим автори, които имат сериозно желание да се занимават с литература и нивата им на мислене са много над   „Поздравче, това стихо ми хареса".

Ще се постараем да осигурим среда, в която авторите да се развиват, възможности да се общува на високи  литературни нива, да се получават консултации за писане, за издаване, за работа с медии, реклама на книги и хиляди неща, нужни в бизнеса книгоиздаване.

Защото писането е сакрален творчески процес между автора и листа, но книгоиздаването е бизнес, в който има множество правила и условности.

Една от важните страни в него е защитата на авторските права. Скандалът с изплагиатстваната стихосбирка е съвсем пресен, а никой не се запита:  какво направих аз, за да си защитя правата?

Но това не е реклама на Клуба. Въпреки че реално изпълняваме функциите на един писателски съюз /или по-точно функциите, които те би трябвало да изпълняват/, определено не гоним членска маса. Всъщност с повече хора се работи и по-трудно.

Приемът на членове не е преустановен, но приемането ще се решава от членовете на клуба. Всъщност, ако целта ви е само една лъскава членска карта с малък номер, по-добре не кандидатствайте. И сегашните 30 човека са голяма група за работа.

Надявам се някога, след година, две, или три, ако преживеем прословутата 2012, да се гордеем с членове на клуба, пробили в българската литература.

В края на краищата - това беше и идеята някога, преди 10 години, когато замислих Буквите.

 

2011-02-22
Клуб Буквите  
0
2

Наближава пролет. Старите неща си заминават, но се раждат нови.

И докато от една страна, на майка и остават броени дни, от друга, се радвам на новото начало с Клуб Буквите.

Това, което се опитваме да направим, не е поредната говорилня или готина групичка, която се събира периодично в някое заведение на чаша бира, клюки и рецитации.

Извиняваме се, ако някой е останал с погрешна представа.

„Клуб Буквите" е продължение на оная мечта, с която преди 10 години създадох сайта - да има място, където можем да си говорим и обсъждаме литература.

За съжаление нещата не се развиха както очаквах, най-вече защото подцених нуждата на хората от общуване.

За десетте си години съществуване Буквите се разви различно от началната си идея и от един сайт за самопубликуване се превърна в сериозна  литературна фондация, с ареал на действие много извън сайтовете.

„Клуб Буквите" е една от насоките, в които смятаме да се развиваме. В него се стремим да обединим автори, които имат сериозно желание да се занимават с литература и нивата им на мислене са много над   „Поздравче, това стихо ми хареса".

Ще се постараем да осигурим среда, в която авторите да се развиват, възможности да се общува на високи  литературни нива, да се получават консултации за писане, за издаване, за работа с медии, реклама на книги и хиляди неща, нужни в бизнеса книгоиздаване.

Защото писането е сакрален творчески процес между автора и листа, но книгоиздаването е бизнес, в който има множество правила и условности.

Една от важните страни в него е защитата на авторските права. Скандалът с изплагиатстваната стихосбирка е съвсем пресен, а никой не се запита:  какво направих аз, за да си защитя правата?

Но това не е реклама на Клуба. Въпреки че реално изпълняваме функциите на един писателски съюз /или по-точно функциите, които те би трябвало да изпълняват/, определено не гоним членска маса. Всъщност с повече хора се работи и по-трудно.

Приемът на членове не е преустановен, но приемането ще се решава от членовете на клуба. Всъщност, ако целта ви е само една лъскава членска карта с малък номер, по-добре не кандидатствайте. И сегашните 30 човека са голяма група за работа.

Надявам се някога, след година, две, или три, ако преживеем прословутата 2012, да се гордеем с членове на клуба, пробили в българската литература.

В края на краищата - това беше и идеята някога, преди 10 години, когато замислих Буквите.

 

2011-02-22
Плагиатството - начини за защита  
0
2

Последните няколко дни из форумите нашумя - „Най-голямото плагиатство извършвано някога" и подобни бомбастични заглавия. За жалост това нито е новост, нито е изолиран случай, просто за първи път засяга тези хора.

Какво точно се случило. Авторка от Бургас, Мария Димитрова (23 г.) е издало стихосбирка - „Нежна стихия", която се оказва пълна с произведения крадени основно от конкурса „Ерато" във вестник „Уикенд", като за цвят са добавени стихове на Давид Овадия, Блага Димитрова и някои други известни творци.

На 10.02 авторката ще има премиера /ако се осмели/ и ще е интересно какво ще се случи след множеството закани. Засега издателството (Божич, Бургас) е запорирало тиража.

По интересно е обаче другото. Какво ще се случи на авторката, дори и при заведен съдебен процес срещу нея. Вярно е, че Законът за авторските права и сродните им права (ЗАПСП) защитава правата на авторите, но той няма автоматична наказателна клауза.

Юридически това е доста дълго и сложно за обяснение, но накратко нещата са следните - установяването на нарушение на закона, не води автоматично до санкции.

Този закон не е част от Наказателния кодекс  и държавата /прокуратората/ не се самосезира по него. Как се превежда това - ами за да получи авторката някакво наказание трябва да се заведе ГРАЖДАНСКО дело срещу нея. Колкото по-колективен е иска, толкова повече има шанс това дело да стартира поне преди лятната почивка на съда. Вероятно ще е по-бавно, преди това ще има много дознания, а основната част от авторите с накърнени права не живеят в Бургас и разпитването им ще бъде трудно.

По-сложен в въпросът с доказване на авторството над произведенията. Както е записано в закона, авторството над произведението възниква в момента на създаване. По-сложна е доказването на процеса. Стандартно, ако няма публикация в печатно издание с точно обявена дата, то правата в/у произведението се доказват със свидетелство на трима пълнолетни граждани на РБ, които свидетелстват, че са запознати с това произведение към определена дата. В повечето случаи тия свидетелства са „дума срещу дума", особено когато и свидетелите на другата страна твърдят същото. Разпечатките от литературните и други подобни сайтове, имат само спомагателен характер, тъй като за да ги приеме съдът за доказателство, то трябва свидетелстване на „вещи лица", че действително записът в базите данни е направен към тази дата и прочие технически подробности.

Както пише Чудомир - „станалото - станало, то срамът със сапун не се измива", но как да си защитим правата така, че да няма съмнения в тяхната достоверност.

Първият вариант е от най-бабешки тип - разпечатвате си произведенията към определена дата, залепяте ги в един плик и отивате при нотариус да ви удари един печат /с подпис и дата/.

Този плик, представен пред съда, свидетелства  че към тази дата вие имате авторство над тези произведения.

Другият - по-стандартен метод е защита чрез издаване - дали било на книжен или електронен носител /е-книга/. Към всяко подобно издание се издава ISBN и се дават съответните бройки в Депозитния отдел на Народна библиотека /отскоро е национална/. Съответно съдът се запознава с изданието, сверява ISBN-a и се съгласява с твърдението, че към тази дата тези произведения са ваши.

Сериозният начин е съвсем друг - това са Организациите за колективна защита на авторските права. Новите промени на закона им дават доста широки правомощия. Тези организации имат право да се явяват в съда от името на автора и да защитават правата му. Нещо подобно се опитахме да сформираме преди време и подобна защита ще предложим на всички членове на Клуб „Буквите".

За да се осъществи подобна защита, авторът трябва да членува в подобно обединение или да има сключен договор с него за защита на авторските права. В случая с гореописаната стихосбирка,Фондация „Буквите" не може да направи нищо, освен да даде свидетелски показания за произведенията, тъй като тя няма конкретен договор с нито един от засегнатите автори.

Защо е важно това - защото думата на съответните организации тежи! Едно е дума срещу дума на произволни, неизвестни на съда  и обществото свидетели, а съвсем друго клетвената декларация на Юридическа организация, със съответната дългогодишна история.

В голяма част от случаите при подобни дела, съдът съдейства за извънсъдебно решение на проблема, когато едната страна е Организация за колективна защита на авторските права.

И последно - какво ще се случи на това съдебно дело, ако все пак Йосифова и нейните адвокати успеят да го заведат и съдът му даде ход, а не го сметне за маловажно.

Според Гражданския кодекс, могат да осъдят Мария Димитрова по два параграфа - за пропуснати ползи и неизплатени хонорари от книгата и за морални щети.

При условие, че тази книга реално не се продава /вероятно се подарява или се продава на ръка/ то официално в съда не могат да се докажат пропуснати ползи. Авторите /всички заедно/ имат право на до 15% от коричната цена на книгата. Ако тя е издадена в 300 тираж, при цена 5 лв /не знам колко е в действителност, на задната корица няма цена/ то общата сума е 225 лв, която трябва да се раздели на десетина автори.

За морални щети Софийския градски съд присъжда обикновено до 1000 лв. В случая, вземайки под внимание състоянието на авторката (жълта книжка) вероятно няма да има присъда по това обвинение.

Това е единственото, което може да постанови съда /имаше скоро аналогичен случай с Красимир Йорданов/. Вероятно ще включи условието за публично извинение по медиите, както и добавяне в книгата на подлистник с имената на авторите, но съдът не може /няма по кой член/ да постанови изземване на книгата. Така, че мечтите за публично аутодафе, няма как да се сбъднат.

И последно - кой носи реалната отговорност за тази книга. Много странно, но не е издателството.  За книгата е платено /950 лв/ следователно тя е издадена по добавката в ЗАПСП - чл. 53 - Издаване за сметка на автора.

В този случай в договорът за издаване е записано /обикновено  член втори/, че АВТОРЪТ има правата да издаде тази книга. Т.е  - в този случай издателство „Божич" не носи никаква отговорност, освен явната му некадърност да не познае произведение на класиците.

Какво трябва да направи всеки един автор, който гледа сериозно на творчеството си, за да няма подобни проблеми. Основното - да намери организация, която да се занимава със защитата им. Принципно - дори и Писателските съюзи би трябвало да правят това, като браншови организации /а не само да събират членски внос/.

Колкото да са симпатични Георги и Мая /посочвам тях, тъй като основно произведенията са крадени от Откровения/, колкото и дълга история да има сайт, то в съда те са само физическите лица Георги и Мая и тяхната дума не тежи повече от думите на останалите свидетели.

2011-02-08
Плагиатството - начини за защита  
0
2

Последните няколко дни из форумите нашумя - „Най-голямото плагиатство извършвано някога" и подобни бомбастични заглавия. За жалост това нито е новост, нито е изолиран случай, просто за първи път засяга тези хора.

Какво точно се случило. Авторка от Бургас, Мария Димитрова (23 г.) е издало стихосбирка - „Нежна стихия", която се оказва пълна с произведения крадени основно от конкурса „Ерато" във вестник „Уикенд", като за цвят са добавени стихове на Давид Овадия, Блага Димитрова и някои други известни творци.

На 10.02 авторката ще има премиера /ако се осмели/ и ще е интересно какво ще се случи след множеството закани. Засега издателството (Божич, Бургас) е запорирало тиража.

По интересно е обаче другото. Какво ще се случи на авторката, дори и при заведен съдебен процес срещу нея. Вярно е, че Законът за авторските права и сродните им права (ЗАПСП) защитава правата на авторите, но той няма автоматична наказателна клауза.

Юридически това е доста дълго и сложно за обяснение, но накратко нещата са следните - установяването на нарушение на закона, не води автоматично до санкции.

Този закон не е част от Наказателния кодекс  и държавата /прокуратората/ не се самосезира по него. Как се превежда това - ами за да получи авторката някакво наказание трябва да се заведе ГРАЖДАНСКО дело срещу нея. Колкото по-колективен е иска, толкова повече има шанс това дело да стартира поне преди лятната почивка на съда. Вероятно ще е по-бавно, преди това ще има много дознания, а основната част от авторите с накърнени права не живеят в Бургас и разпитването им ще бъде трудно.

По-сложен в въпросът с доказване на авторството над произведенията. Както е записано в закона, авторството над произведението възниква в момента на създаване. По-сложна е доказването на процеса. Стандартно, ако няма публикация в печатно издание с точно обявена дата, то правата в/у произведението се доказват със свидетелство на трима пълнолетни граждани на РБ, които свидетелстват, че са запознати с това произведение към определена дата. В повечето случаи тия свидетелства са „дума срещу дума", особено когато и свидетелите на другата страна твърдят същото. Разпечатките от литературните и други подобни сайтове, имат само спомагателен характер, тъй като за да ги приеме съдът за доказателство, то трябва свидетелстване на „вещи лица", че действително записът в базите данни е направен към тази дата и прочие технически подробности.

Както пише Чудомир - „станалото - станало, то срамът със сапун не се измива", но как да си защитим правата така, че да няма съмнения в тяхната достоверност.

Първият вариант е от най-бабешки тип - разпечатвате си произведенията към определена дата, залепяте ги в един плик и отивате при нотариус да ви удари един печат /с подпис и дата/.

Този плик, представен пред съда, свидетелства  че към тази дата вие имате авторство над тези произведения.

Другият - по-стандартен метод е защита чрез издаване - дали било на книжен или електронен носител /е-книга/. Към всяко подобно издание се издава ISBN и се дават съответните бройки в Депозитния отдел на Народна библиотека /отскоро е национална/. Съответно съдът се запознава с изданието, сверява ISBN-a и се съгласява с твърдението, че към тази дата тези произведения са ваши.

Сериозният начин е съвсем друг - това са Организациите за колективна защита на авторските права. Новите промени на закона им дават доста широки правомощия. Тези организации имат право да се явяват в съда от името на автора и да защитават правата му. Нещо подобно се опитахме да сформираме преди време и подобна защита ще предложим на всички членове на Клуб „Буквите".

За да се осъществи подобна защита, авторът трябва да членува в подобно обединение или да има сключен договор с него за защита на авторските права. В случая с гореописаната стихосбирка,Фондация „Буквите" не може да направи нищо, освен да даде свидетелски показания за произведенията, тъй като тя няма конкретен договор с нито един от засегнатите автори.

Защо е важно това - защото думата на съответните организации тежи! Едно е дума срещу дума на произволни, неизвестни на съда  и обществото свидетели, а съвсем друго клетвената декларация на Юридическа организация, със съответната дългогодишна история.

В голяма част от случаите при подобни дела, съдът съдейства за извънсъдебно решение на проблема, когато едната страна е Организация за колективна защита на авторските права.

И последно - какво ще се случи на това съдебно дело, ако все пак Йосифова и нейните адвокати успеят да го заведат и съдът му даде ход, а не го сметне за маловажно.

Според Гражданския кодекс, могат да осъдят Мария Димитрова по два параграфа - за пропуснати ползи и неизплатени хонорари от книгата и за морални щети.

При условие, че тази книга реално не се продава /вероятно се подарява или се продава на ръка/ то официално в съда не могат да се докажат пропуснати ползи. Авторите /всички заедно/ имат право на до 15% от коричната цена на книгата. Ако тя е издадена в 300 тираж, при цена 5 лв /не знам колко е в действителност, на задната корица няма цена/ то общата сума е 225 лв, която трябва да се раздели на десетина автори.

За морални щети Софийския градски съд присъжда обикновено до 1000 лв. В случая, вземайки под внимание състоянието на авторката (жълта книжка) вероятно няма да има присъда по това обвинение.

Това е единственото, което може да постанови съда /имаше скоро аналогичен случай с Красимир Йорданов/. Вероятно ще включи условието за публично извинение по медиите, както и добавяне в книгата на подлистник с имената на авторите, но съдът не може /няма по кой член/ да постанови изземване на книгата. Така, че мечтите за публично аутодафе, няма как да се сбъднат.

И последно - кой носи реалната отговорност за тази книга. Много странно, но не е издателството.  За книгата е платено /950 лв/ следователно тя е издадена по добавката в ЗАПСП - чл. 53 - Издаване за сметка на автора.

В този случай в договорът за издаване е записано /обикновено  член втори/, че АВТОРЪТ има правата да издаде тази книга. Т.е  - в този случай издателство „Божич" не носи никаква отговорност, освен явната му некадърност да не познае произведение на класиците.

Какво трябва да направи всеки един автор, който гледа сериозно на творчеството си, за да няма подобни проблеми. Основното - да намери организация, която да се занимава със защитата им. Принципно - дори и Писателските съюзи би трябвало да правят това, като браншови организации /а не само да събират членски внос/.

Колкото да са симпатични Георги и Мая /посочвам тях, тъй като основно произведенията са крадени от Откровения/, колкото и дълга история да има сайт, то в съда те са само физическите лица Георги и Мая и тяхната дума не тежи повече от думите на останалите свидетели.

2011-02-08
Плагиатството - начини за защита  
0
2

Последните няколко дни из форумите нашумя - „Най-голямото плагиатство извършвано някога" и подобни бомбастични заглавия. За жалост това нито е новост, нито е изолиран случай, просто за първи път засяга тези хора.

Какво точно се случило. Авторка от Бургас, Мария Димитрова (23 г.) е издало стихосбирка - „Нежна стихия", която се оказва пълна с произведения крадени основно от конкурса „Ерато" във вестник „Уикенд", като за цвят са добавени стихове на Давид Овадия, Блага Димитрова и някои други известни творци.

На 10.02 авторката ще има премиера /ако се осмели/ и ще е интересно какво ще се случи след множеството закани. Засега издателството (Божич, Бургас) е запорирало тиража.

По интересно е обаче другото. Какво ще се случи на авторката, дори и при заведен съдебен процес срещу нея. Вярно е, че Законът за авторските права и сродните им права (ЗАПСП) защитава правата на авторите, но той няма автоматична наказателна клауза.

Юридически това е доста дълго и сложно за обяснение, но накратко нещата са следните - установяването на нарушение на закона, не води автоматично до санкции.

Този закон не е част от Наказателния кодекс  и държавата /прокуратората/ не се самосезира по него. Как се превежда това - ами за да получи авторката някакво наказание трябва да се заведе ГРАЖДАНСКО дело срещу нея. Колкото по-колективен е иска, толкова повече има шанс това дело да стартира поне преди лятната почивка на съда. Вероятно ще е по-бавно, преди това ще има много дознания, а основната част от авторите с накърнени права не живеят в Бургас и разпитването им ще бъде трудно.

По-сложен в въпросът с доказване на авторството над произведенията. Както е записано в закона, авторството над произведението възниква в момента на създаване. По-сложна е доказването на процеса. Стандартно, ако няма публикация в печатно издание с точно обявена дата, то правата в/у произведението се доказват със свидетелство на трима пълнолетни граждани на РБ, които свидетелстват, че са запознати с това произведение към определена дата. В повечето случаи тия свидетелства са „дума срещу дума", особено когато и свидетелите на другата страна твърдят същото. Разпечатките от литературните и други подобни сайтове, имат само спомагателен характер, тъй като за да ги приеме съдът за доказателство, то трябва свидетелстване на „вещи лица", че действително записът в базите данни е направен към тази дата и прочие технически подробности.

Както пише Чудомир - „станалото - станало, то срамът със сапун не се измива", но как да си защитим правата така, че да няма съмнения в тяхната достоверност.

Първият вариант е от най-бабешки тип - разпечатвате си произведенията към определена дата, залепяте ги в един плик и отивате при нотариус да ви удари един печат /с подпис и дата/.

Този плик, представен пред съда, свидетелства  че към тази дата вие имате авторство над тези произведения.

Другият - по-стандартен метод е защита чрез издаване - дали било на книжен или електронен носител /е-книга/. Към всяко подобно издание се издава ISBN и се дават съответните бройки в Депозитния отдел на Народна библиотека /отскоро е национална/. Съответно съдът се запознава с изданието, сверява ISBN-a и се съгласява с твърдението, че към тази дата тези произведения са ваши.

Сериозният начин е съвсем друг - това са Организациите за колективна защита на авторските права. Новите промени на закона им дават доста широки правомощия. Тези организации имат право да се явяват в съда от името на автора и да защитават правата му. Нещо подобно се опитахме да сформираме преди време и подобна защита ще предложим на всички членове на Клуб „Буквите".

За да се осъществи подобна защита, авторът трябва да членува в подобно обединение или да има сключен договор с него за защита на авторските права. В случая с гореописаната стихосбирка,Фондация „Буквите" не може да направи нищо, освен да даде свидетелски показания за произведенията, тъй като тя няма конкретен договор с нито един от засегнатите автори.

Защо е важно това - защото думата на съответните организации тежи! Едно е дума срещу дума на произволни, неизвестни на съда  и обществото свидетели, а съвсем друго клетвената декларация на Юридическа организация, със съответната дългогодишна история.

В голяма част от случаите при подобни дела, съдът съдейства за извънсъдебно решение на проблема, когато едната страна е Организация за колективна защита на авторските права.

И последно - какво ще се случи на това съдебно дело, ако все пак Йосифова и нейните адвокати успеят да го заведат и съдът му даде ход, а не го сметне за маловажно.

Според Гражданския кодекс, могат да осъдят Мария Димитрова по два параграфа - за пропуснати ползи и неизплатени хонорари от книгата и за морални щети.

При условие, че тази книга реално не се продава /вероятно се подарява или се продава на ръка/ то официално в съда не могат да се докажат пропуснати ползи. Авторите /всички заедно/ имат право на до 15% от коричната цена на книгата. Ако тя е издадена в 300 тираж, при цена 5 лв /не знам колко е в действителност, на задната корица няма цена/ то общата сума е 225 лв, която трябва да се раздели на десетина автори.

За морални щети Софийския градски съд присъжда обикновено до 1000 лв. В случая, вземайки под внимание състоянието на авторката (жълта книжка) вероятно няма да има присъда по това обвинение.

Това е единственото, което може да постанови съда /имаше скоро аналогичен случай с Красимир Йорданов/. Вероятно ще включи условието за публично извинение по медиите, както и добавяне в книгата на подлистник с имената на авторите, но съдът не може /няма по кой член/ да постанови изземване на книгата. Така, че мечтите за публично аутодафе, няма как да се сбъднат.

И последно - кой носи реалната отговорност за тази книга. Много странно, но не е издателството.  За книгата е платено /950 лв/ следователно тя е издадена по добавката в ЗАПСП - чл. 53 - Издаване за сметка на автора.

В този случай в договорът за издаване е записано /обикновено  член втори/, че АВТОРЪТ има правата да издаде тази книга. Т.е  - в този случай издателство „Божич" не носи никаква отговорност, освен явната му некадърност да не познае произведение на класиците.

Какво трябва да направи всеки един автор, който гледа сериозно на творчеството си, за да няма подобни проблеми. Основното - да намери организация, която да се занимава със защитата им. Принципно - дори и Писателските съюзи би трябвало да правят това, като браншови организации /а не само да събират членски внос/.

Колкото да са симпатични Георги и Мая /посочвам тях, тъй като основно произведенията са крадени от Откровения/, колкото и дълга история да има сайт, то в съда те са само физическите лица Георги и Мая и тяхната дума не тежи повече от думите на останалите свидетели.

2011-02-08
Плагиатството - начини за защита  
0
2

Последните няколко дни из форумите нашумя - „Най-голямото плагиатство извършвано някога" и подобни бомбастични заглавия. За жалост това нито е новост, нито е изолиран случай, просто за първи път засяга тези хора.

Какво точно се случило. Авторка от Бургас, Мария Димитрова (23 г.) е издало стихосбирка - „Нежна стихия", която се оказва пълна с произведения крадени основно от конкурса „Ерато" във вестник „Уикенд", като за цвят са добавени стихове на Давид Овадия, Блага Димитрова и някои други известни творци.

На 10.02 авторката ще има премиера /ако се осмели/ и ще е интересно какво ще се случи след множеството закани. Засега издателството (Божич, Бургас) е запорирало тиража.

По интересно е обаче другото. Какво ще се случи на авторката, дори и при заведен съдебен процес срещу нея. Вярно е, че Законът за авторските права и сродните им права (ЗАПСП) защитава правата на авторите, но той няма автоматична наказателна клауза.

Юридически това е доста дълго и сложно за обяснение, но накратко нещата са следните - установяването на нарушение на закона, не води автоматично до санкции.

Този закон не е част от Наказателния кодекс  и държавата /прокуратората/ не се самосезира по него. Как се превежда това - ами за да получи авторката някакво наказание трябва да се заведе ГРАЖДАНСКО дело срещу нея. Колкото по-колективен е иска, толкова повече има шанс това дело да стартира поне преди лятната почивка на съда. Вероятно ще е по-бавно, преди това ще има много дознания, а основната част от авторите с накърнени права не живеят в Бургас и разпитването им ще бъде трудно.

По-сложен в въпросът с доказване на авторството над произведенията. Както е записано в закона, авторството над произведението възниква в момента на създаване. По-сложна е доказването на процеса. Стандартно, ако няма публикация в печатно издание с точно обявена дата, то правата в/у произведението се доказват със свидетелство на трима пълнолетни граждани на РБ, които свидетелстват, че са запознати с това произведение към определена дата. В повечето случаи тия свидетелства са „дума срещу дума", особено когато и свидетелите на другата страна твърдят същото. Разпечатките от литературните и други подобни сайтове, имат само спомагателен характер, тъй като за да ги приеме съдът за доказателство, то трябва свидетелстване на „вещи лица", че действително записът в базите данни е направен към тази дата и прочие технически подробности.

Както пише Чудомир - „станалото - станало, то срамът със сапун не се измива", но как да си защитим правата така, че да няма съмнения в тяхната достоверност.

Първият вариант е от най-бабешки тип - разпечатвате си произведенията към определена дата, залепяте ги в един плик и отивате при нотариус да ви удари един печат /с подпис и дата/.

Този плик, представен пред съда, свидетелства  че към тази дата вие имате авторство над тези произведения.

Другият - по-стандартен метод е защита чрез издаване - дали било на книжен или електронен носител /е-книга/. Към всяко подобно издание се издава ISBN и се дават съответните бройки в Депозитния отдел на Народна библиотека /отскоро е национална/. Съответно съдът се запознава с изданието, сверява ISBN-a и се съгласява с твърдението, че към тази дата тези произведения са ваши.

Сериозният начин е съвсем друг - това са Организациите за колективна защита на авторските права. Новите промени на закона им дават доста широки правомощия. Тези организации имат право да се явяват в съда от името на автора и да защитават правата му. Нещо подобно се опитахме да сформираме преди време и подобна защита ще предложим на всички членове на Клуб „Буквите".

За да се осъществи подобна защита, авторът трябва да членува в подобно обединение или да има сключен договор с него за защита на авторските права. В случая с гореописаната стихосбирка,Фондация „Буквите" не може да направи нищо, освен да даде свидетелски показания за произведенията, тъй като тя няма конкретен договор с нито един от засегнатите автори.

Защо е важно това - защото думата на съответните организации тежи! Едно е дума срещу дума на произволни, неизвестни на съда  и обществото свидетели, а съвсем друго клетвената декларация на Юридическа организация, със съответната дългогодишна история.

В голяма част от случаите при подобни дела, съдът съдейства за извънсъдебно решение на проблема, когато едната страна е Организация за колективна защита на авторските права.

И последно - какво ще се случи на това съдебно дело, ако все пак Йосифова и нейните адвокати успеят да го заведат и съдът му даде ход, а не го сметне за маловажно.

Според Гражданския кодекс, могат да осъдят Мария Димитрова по два параграфа - за пропуснати ползи и неизплатени хонорари от книгата и за морални щети.

При условие, че тази книга реално не се продава /вероятно се подарява или се продава на ръка/ то официално в съда не могат да се докажат пропуснати ползи. Авторите /всички заедно/ имат право на до 15% от коричната цена на книгата. Ако тя е издадена в 300 тираж, при цена 5 лв /не знам колко е в действителност, на задната корица няма цена/ то общата сума е 225 лв, която трябва да се раздели на десетина автори.

За морални щети Софийския градски съд присъжда обикновено до 1000 лв. В случая, вземайки под внимание състоянието на авторката (жълта книжка) вероятно няма да има присъда по това обвинение.

Това е единственото, което може да постанови съда /имаше скоро аналогичен случай с Красимир Йорданов/. Вероятно ще включи условието за публично извинение по медиите, както и добавяне в книгата на подлистник с имената на авторите, но съдът не може /няма по кой член/ да постанови изземване на книгата. Така, че мечтите за публично аутодафе, няма как да се сбъднат.

И последно - кой носи реалната отговорност за тази книга. Много странно, но не е издателството.  За книгата е платено /950 лв/ следователно тя е издадена по добавката в ЗАПСП - чл. 53 - Издаване за сметка на автора.

В този случай в договорът за издаване е записано /обикновено  член втори/, че АВТОРЪТ има правата да издаде тази книга. Т.е  - в този случай издателство „Божич" не носи никаква отговорност, освен явната му некадърност да не познае произведение на класиците.

Какво трябва да направи всеки един автор, който гледа сериозно на творчеството си, за да няма подобни проблеми. Основното - да намери организация, която да се занимава със защитата им. Принципно - дори и Писателските съюзи би трябвало да правят това, като браншови организации /а не само да събират членски внос/.

Колкото да са симпатични Георги и Мая /посочвам тях, тъй като основно произведенията са крадени от Откровения/, колкото и дълга история да има сайт, то в съда те са само физическите лица Георги и Мая и тяхната дума не тежи повече от думите на останалите свидетели.

2011-02-08
Вечният септември  
0
2

‎"Вечният септември" е термин, с който се обозначава спада в качеството на коментарите на даден сайт заради силния приток от нови потребители. Източникът на термина е от usenet групите в зората на интернет, когато новопостъпилите студенти в първи курс  разрушават изградените общности със своя език поради непознаване на нететикета.

 

„Вечният септември" е основен проблем на българските сайтове, най-вече на литературните. 

Проблемът  не е, че новодошлите не знаят правилата. Проблемът е, че не искат да ги научат. Да не говорим, че повечето са илитерати, които са убедени, че Маргарита Петкова е известна покрай песента на Ивана, че стихО е правилна дума и не е ясно защо още не е влязла в речниците и че от еди-кого си няма по-голям поет. „Вярно е - не сме чели много, но той така ни разтапя душите". Но основният проблем е, че те искат сайтът да бъде такъв, какъвто им харесва на тях.

Няма да обиждам горките квакащи земноводни, но за тяхното съществуване е нужна тиня. Орлите имат нужда от скали. Когато някой е свикнал, като влезе в кръчмата, да подвиква на сервитьорката - „Ей, чшшшшш, ало, я донес' една голяма мастика", да удари една петолевка в челото на музиканта и да се провикне - „Карай от моите", не можем  да очакваме, че ще стои тихо на симфоничен концерт и няма да смее да се покашля, да не смути музикантите. Учените си служат със сложни думи при описанието на това явление, казват му манталитет (добавят балкански), динамичен стереотип и какво ли още не. Народът го е нарекъл по-просто - селяния. Можеш да изкараш човек от селото, но не можеш  да изкараш селото от човека, независимо колко време гази калта по жълтите павета. Точно като ония депутати, които продължават да ходят с бели хавлиени чорапи на черния си костюм.

Това е дълга история. Всички ми казват:  „Какво се връзваш - два три месеца и ще отшуми". Лошото е, че тъкмо мине едната вълна и влиза нова. Днес ни казаха да си гледаме градинката - явно добре си я гледаме, щом има все нови и нови вълни, които желаят да си направят пикник на моравата.

Няма да поучавам никого - подобни статии за 10 години в Буквите съм написал поне 100. Резултатът е никакъв. Все повече пада нивото на авторите и все по-малко има за четене в сайта. Логично е - при сблъсък с простотията умните хора си тръгват.

През уикенда с Камелия избирахме произведения за списанието. Зачетохме се в ранните години на сайта - 2001-2003-та, и ни се доплака. Въпреки че тогава прохождахме, нивото е било къде по-високо. Да не говорим за силните 2004-05-06 г., но за тях ще прочетете във втория брой.

Някога Симон намери своята опора, прекръсти се в Петър /камък/ и на базата на нея изгради християнската църква. Все по-малко двамата с Камелия виждаме смисъла в това да продължаваме да ручаме жабета, да търпим високопарните мнения на поредния самопровъзгласил се за Arbiter Elegantarium, който ни заявява, че с него започва българската литература, а вероятно и с него ще завърши.

Има един много добър роман на Саймък - „Отново и отново". Толкова ни е познато това, че започва да боли точно като рана, която се отваря постоянно.

Когато през 2002 г. разбрах, че нямам нужното ниво да направлявам сайта в бурното море на графоманията, си подбрах екип. За жалост главният ни редактор почина от инфаркт, но останалите се справят добре и са успели да запазят сайта като един остров на литературата в безбрежното море на сайтовете за общуване.

Престижът да си публикуван в Буквите /а ако може и в Ателието/ доказва всичко това.

Не смятам да се обяснявам с горепосочените автори, да налагам банове, да се мъча да им разясня заблудите, да се мъча да ги извися. Както пише в Приказка за Стоедин - насила може само да се вземе, не и да се даде. Този филм сме го гледали толкова много пъти, че вече можем да кажем репликите преди участниците в него.

Дълги години убеждаваха хората да не публикуват в Буквите, защото там е онзи - лошият Богданов. Тези дни получих и ултиматум - „докато онуй там, злобното, пише у сайта, ние ще го бойкотираме".

Надявам се никога да не стигна дотам, че да се налага да се съобразявам с подобни неща. Тоя сайт преживя две големи цепения - през 2003 г. и 2004 г., както и един постоянен отлив на хора, които са дошли тук заради общуването , но продължава да е това, което е, въпреки постоянните прогнози, че до 2-3 месеца ще го няма.

И както пише в правилата - това е частен сайт на Фондация „Буквите" и изразява вижданията на членовете и за българската литература.

П.С. Ако гореописаните автори са съвременната българска  литература, не виждам никакъв смисъл от спасяването и.

 

2011-02-01
Вечният септември  
0
2

‎"Вечният септември" е термин, с който се обозначава спада в качеството на коментарите на даден сайт заради силния приток от нови потребители. Източникът на термина е от usenet групите в зората на интернет, когато новопостъпилите студенти в първи курс  разрушават изградените общности със своя език поради непознаване на нететикета.

 

„Вечният септември" е основен проблем на българските сайтове, най-вече на литературните. 

Проблемът  не е, че новодошлите не знаят правилата. Проблемът е, че не искат да ги научат. Да не говорим, че повечето са илитерати, които са убедени, че Маргарита Петкова е известна покрай песента на Ивана, че стихО е правилна дума и не е ясно защо още не е влязла в речниците и че от еди-кого си няма по-голям поет. „Вярно е - не сме чели много, но той така ни разтапя душите". Но основният проблем е, че те искат сайтът да бъде такъв, какъвто им харесва на тях.

Няма да обиждам горките квакащи земноводни, но за тяхното съществуване е нужна тиня. Орлите имат нужда от скали. Когато някой е свикнал, като влезе в кръчмата, да подвиква на сервитьорката - „Ей, чшшшшш, ало, я донес' една голяма мастика", да удари една петолевка в челото на музиканта и да се провикне - „Карай от моите", не можем  да очакваме, че ще стои тихо на симфоничен концерт и няма да смее да се покашля, да не смути музикантите. Учените си служат със сложни думи при описанието на това явление, казват му манталитет (добавят балкански), динамичен стереотип и какво ли още не. Народът го е нарекъл по-просто - селяния. Можеш да изкараш човек от селото, но не можеш  да изкараш селото от човека, независимо колко време гази калта по жълтите павета. Точно като ония депутати, които продължават да ходят с бели хавлиени чорапи на черния си костюм.

Това е дълга история. Всички ми казват:  „Какво се връзваш - два три месеца и ще отшуми". Лошото е, че тъкмо мине едната вълна и влиза нова. Днес ни казаха да си гледаме градинката - явно добре си я гледаме, щом има все нови и нови вълни, които желаят да си направят пикник на моравата.

Няма да поучавам никого - подобни статии за 10 години в Буквите съм написал поне 100. Резултатът е никакъв. Все повече пада нивото на авторите и все по-малко има за четене в сайта. Логично е - при сблъсък с простотията умните хора си тръгват.

През уикенда с Камелия избирахме произведения за списанието. Зачетохме се в ранните години на сайта - 2001-2003-та, и ни се доплака. Въпреки че тогава прохождахме, нивото е било къде по-високо. Да не говорим за силните 2004-05-06 г., но за тях ще прочетете във втория брой.

Някога Симон намери своята опора, прекръсти се в Петър /камък/ и на базата на нея изгради християнската църква. Все по-малко двамата с Камелия виждаме смисъла в това да продължаваме да ручаме жабета, да търпим високопарните мнения на поредния самопровъзгласил се за Arbiter Elegantarium, който ни заявява, че с него започва българската литература, а вероятно и с него ще завърши.

Има един много добър роман на Саймък - „Отново и отново". Толкова ни е познато това, че започва да боли точно като рана, която се отваря постоянно.

Когато през 2002 г. разбрах, че нямам нужното ниво да направлявам сайта в бурното море на графоманията, си подбрах екип. За жалост главният ни редактор почина от инфаркт, но останалите се справят добре и са успели да запазят сайта като един остров на литературата в безбрежното море на сайтовете за общуване.

Престижът да си публикуван в Буквите /а ако може и в Ателието/ доказва всичко това.

Не смятам да се обяснявам с горепосочените автори, да налагам банове, да се мъча да им разясня заблудите, да се мъча да ги извися. Както пише в Приказка за Стоедин - насила може само да се вземе, не и да се даде. Този филм сме го гледали толкова много пъти, че вече можем да кажем репликите преди участниците в него.

Дълги години убеждаваха хората да не публикуват в Буквите, защото там е онзи - лошият Богданов. Тези дни получих и ултиматум - „докато онуй там, злобното, пише у сайта, ние ще го бойкотираме".

Надявам се никога да не стигна дотам, че да се налага да се съобразявам с подобни неща. Тоя сайт преживя две големи цепения - през 2003 г. и 2004 г., както и един постоянен отлив на хора, които са дошли тук заради общуването , но продължава да е това, което е, въпреки постоянните прогнози, че до 2-3 месеца ще го няма.

И както пише в правилата - това е частен сайт на Фондация „Буквите" и изразява вижданията на членовете и за българската литература.

П.С. Ако гореописаните автори са съвременната българска  литература, не виждам никакъв смисъл от спасяването и.

 

2011-02-01
Вечният септември  
0
2

‎"Вечният септември" е термин, с който се обозначава спада в качеството на коментарите на даден сайт заради силния приток от нови потребители. Източникът на термина е от usenet групите в зората на интернет, когато новопостъпилите студенти в първи курс  разрушават изградените общности със своя език поради непознаване на нететикета.

 

„Вечният септември" е основен проблем на българските сайтове, най-вече на литературните. 

Проблемът  не е, че новодошлите не знаят правилата. Проблемът е, че не искат да ги научат. Да не говорим, че повечето са илитерати, които са убедени, че Маргарита Петкова е известна покрай песента на Ивана, че стихО е правилна дума и не е ясно защо още не е влязла в речниците и че от еди-кого си няма по-голям поет. „Вярно е - не сме чели много, но той така ни разтапя душите". Но основният проблем е, че те искат сайтът да бъде такъв, какъвто им харесва на тях.

Няма да обиждам горките квакащи земноводни, но за тяхното съществуване е нужна тиня. Орлите имат нужда от скали. Когато някой е свикнал, като влезе в кръчмата, да подвиква на сервитьорката - „Ей, чшшшшш, ало, я донес' една голяма мастика", да удари една петолевка в челото на музиканта и да се провикне - „Карай от моите", не можем  да очакваме, че ще стои тихо на симфоничен концерт и няма да смее да се покашля, да не смути музикантите. Учените си служат със сложни думи при описанието на това явление, казват му манталитет (добавят балкански), динамичен стереотип и какво ли още не. Народът го е нарекъл по-просто - селяния. Можеш да изкараш човек от селото, но не можеш  да изкараш селото от човека, независимо колко време гази калта по жълтите павета. Точно като ония депутати, които продължават да ходят с бели хавлиени чорапи на черния си костюм.

Това е дълга история. Всички ми казват:  „Какво се връзваш - два три месеца и ще отшуми". Лошото е, че тъкмо мине едната вълна и влиза нова. Днес ни казаха да си гледаме градинката - явно добре си я гледаме, щом има все нови и нови вълни, които желаят да си направят пикник на моравата.

Няма да поучавам никого - подобни статии за 10 години в Буквите съм написал поне 100. Резултатът е никакъв. Все повече пада нивото на авторите и все по-малко има за четене в сайта. Логично е - при сблъсък с простотията умните хора си тръгват.

През уикенда с Камелия избирахме произведения за списанието. Зачетохме се в ранните години на сайта - 2001-2003-та, и ни се доплака. Въпреки че тогава прохождахме, нивото е било къде по-високо. Да не говорим за силните 2004-05-06 г., но за тях ще прочетете във втория брой.

Някога Симон намери своята опора, прекръсти се в Петър /камък/ и на базата на нея изгради християнската църква. Все по-малко двамата с Камелия виждаме смисъла в това да продължаваме да ручаме жабета, да търпим високопарните мнения на поредния самопровъзгласил се за Arbiter Elegantarium, който ни заявява, че с него започва българската литература, а вероятно и с него ще завърши.

Има един много добър роман на Саймък - „Отново и отново". Толкова ни е познато това, че започва да боли точно като рана, която се отваря постоянно.

Когато през 2002 г. разбрах, че нямам нужното ниво да направлявам сайта в бурното море на графоманията, си подбрах екип. За жалост главният ни редактор почина от инфаркт, но останалите се справят добре и са успели да запазят сайта като един остров на литературата в безбрежното море на сайтовете за общуване.

Престижът да си публикуван в Буквите /а ако може и в Ателието/ доказва всичко това.

Не смятам да се обяснявам с горепосочените автори, да налагам банове, да се мъча да им разясня заблудите, да се мъча да ги извися. Както пише в Приказка за Стоедин - насила може само да се вземе, не и да се даде. Този филм сме го гледали толкова много пъти, че вече можем да кажем репликите преди участниците в него.

Дълги години убеждаваха хората да не публикуват в Буквите, защото там е онзи - лошият Богданов. Тези дни получих и ултиматум - „докато онуй там, злобното, пише у сайта, ние ще го бойкотираме".

Надявам се никога да не стигна дотам, че да се налага да се съобразявам с подобни неща. Тоя сайт преживя две големи цепения - през 2003 г. и 2004 г., както и един постоянен отлив на хора, които са дошли тук заради общуването , но продължава да е това, което е, въпреки постоянните прогнози, че до 2-3 месеца ще го няма.

И както пише в правилата - това е частен сайт на Фондация „Буквите" и изразява вижданията на членовете и за българската литература.

П.С. Ако гореописаните автори са съвременната българска  литература, не виждам никакъв смисъл от спасяването и.

 

2011-02-01
Вечният септември  
0
2

‎"Вечният септември" е термин, с който се обозначава спада в качеството на коментарите на даден сайт заради силния приток от нови потребители. Източникът на термина е от usenet групите в зората на интернет, когато новопостъпилите студенти в първи курс  разрушават изградените общности със своя език поради непознаване на нететикета.

 

„Вечният септември" е основен проблем на българските сайтове, най-вече на литературните. 

Проблемът  не е, че новодошлите не знаят правилата. Проблемът е, че не искат да ги научат. Да не говорим, че повечето са илитерати, които са убедени, че Маргарита Петкова е известна покрай песента на Ивана, че стихО е правилна дума и не е ясно защо още не е влязла в речниците и че от еди-кого си няма по-голям поет. „Вярно е - не сме чели много, но той така ни разтапя душите". Но основният проблем е, че те искат сайтът да бъде такъв, какъвто им харесва на тях.

Няма да обиждам горките квакащи земноводни, но за тяхното съществуване е нужна тиня. Орлите имат нужда от скали. Когато някой е свикнал, като влезе в кръчмата, да подвиква на сервитьорката - „Ей, чшшшшш, ало, я донес' една голяма мастика", да удари една петолевка в челото на музиканта и да се провикне - „Карай от моите", не можем  да очакваме, че ще стои тихо на симфоничен концерт и няма да смее да се покашля, да не смути музикантите. Учените си служат със сложни думи при описанието на това явление, казват му манталитет (добавят балкански), динамичен стереотип и какво ли още не. Народът го е нарекъл по-просто - селяния. Можеш да изкараш човек от селото, но не можеш  да изкараш селото от човека, независимо колко време гази калта по жълтите павета. Точно като ония депутати, които продължават да ходят с бели хавлиени чорапи на черния си костюм.

Това е дълга история. Всички ми казват:  „Какво се връзваш - два три месеца и ще отшуми". Лошото е, че тъкмо мине едната вълна и влиза нова. Днес ни казаха да си гледаме градинката - явно добре си я гледаме, щом има все нови и нови вълни, които желаят да си направят пикник на моравата.

Няма да поучавам никого - подобни статии за 10 години в Буквите съм написал поне 100. Резултатът е никакъв. Все повече пада нивото на авторите и все по-малко има за четене в сайта. Логично е - при сблъсък с простотията умните хора си тръгват.

През уикенда с Камелия избирахме произведения за списанието. Зачетохме се в ранните години на сайта - 2001-2003-та, и ни се доплака. Въпреки че тогава прохождахме, нивото е било къде по-високо. Да не говорим за силните 2004-05-06 г., но за тях ще прочетете във втория брой.

Някога Симон намери своята опора, прекръсти се в Петър /камък/ и на базата на нея изгради християнската църква. Все по-малко двамата с Камелия виждаме смисъла в това да продължаваме да ручаме жабета, да търпим високопарните мнения на поредния самопровъзгласил се за Arbiter Elegantarium, който ни заявява, че с него започва българската литература, а вероятно и с него ще завърши.

Има един много добър роман на Саймък - „Отново и отново". Толкова ни е познато това, че започва да боли точно като рана, която се отваря постоянно.

Когато през 2002 г. разбрах, че нямам нужното ниво да направлявам сайта в бурното море на графоманията, си подбрах екип. За жалост главният ни редактор почина от инфаркт, но останалите се справят добре и са успели да запазят сайта като един остров на литературата в безбрежното море на сайтовете за общуване.

Престижът да си публикуван в Буквите /а ако може и в Ателието/ доказва всичко това.

Не смятам да се обяснявам с горепосочените автори, да налагам банове, да се мъча да им разясня заблудите, да се мъча да ги извися. Както пише в Приказка за Стоедин - насила може само да се вземе, не и да се даде. Този филм сме го гледали толкова много пъти, че вече можем да кажем репликите преди участниците в него.

Дълги години убеждаваха хората да не публикуват в Буквите, защото там е онзи - лошият Богданов. Тези дни получих и ултиматум - „докато онуй там, злобното, пише у сайта, ние ще го бойкотираме".

Надявам се никога да не стигна дотам, че да се налага да се съобразявам с подобни неща. Тоя сайт преживя две големи цепения - през 2003 г. и 2004 г., както и един постоянен отлив на хора, които са дошли тук заради общуването , но продължава да е това, което е, въпреки постоянните прогнози, че до 2-3 месеца ще го няма.

И както пише в правилата - това е частен сайт на Фондация „Буквите" и изразява вижданията на членовете и за българската литература.

П.С. Ако гореописаните автори са съвременната българска  литература, не виждам никакъв смисъл от спасяването и.

 

2011-02-01
Антология Буквите и Голямото отечествено турне  
0
2

Беше лятото на 2004-та година. На шега участвахме в един проект на „Про Хелвеция" и взехме, че спечелихме.

Проектът беше уникален за времето си - тъй като Буквите се беше разраснал до около 15 000 произведения, ние решихме по някакъв начин да успеем да издадем поне част от произведенията. На хартия това беше невъзможно, затова създадохме мултимедиен диск с Антология „Буквите".

Беше безпределно ясно, че не всички от тези 15 000 произведения стават за публикуване. Затова  помолихме авторите да преценят кои техни произведения стават за Антологията,  а след това комисията да подбере най-добрите от тях.

Разбира се, стана както всеки път се получава в подобни ситуации - по-добрите автори (като по-скромни) посочиха по няколко, а тези, дето за нищо не ставаха, изпратиха едва ли не цялото си творчество. Това естествено до голяма степен затрудни работата и комисията в състав Камелия Иванова, Мая Попова, Жива вода и който още ни помагаше тогава, имаше ужасно много работа, а сроковете, както винаги, бяха за вчера. В рамките на месец трябваше да се прехвърлят няколко хиляди произведения, за да се подберат най-добрите от тях.  Подбрахме с мъка едва 2000 от близо десетте хиляди , които бяха изпратени. По-късно те станаха основа на рубриката „Препоръчано" в сайта.

Докато кипеше цялата работа, организирахме и Голямото отечествено турне. Това щеше да бъде първото голямо излизане на Буквите извън София, ако не се брои пловдивското представяне.

Бяхме предвидили едни градове, част от които отпаднаха, защото някои хора обещаха много, но не свършиха нищо, но в крайна сметка все пак обиколихме шест града - Русе, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен /и естествено София/.

Но всичко започна край един язовир, близо до Кърджали, в Калоянци, където Вениамин организира една незабравима почивка. Оттам започна и идеята за летните празници в Калоянци.

Турнето - ами беше си като на турне. Аз бях напуснал вече работа и се посветих само на Буквите, но Камелия Иванова все още работеше, затова решихме да го направим през уикендите - всеки уикенд в един град.

Беше щура работа - естествено интересите на местните организатори и нашите не съвпадаха, което породи сериозни противоречия. Най-сериозни бяха в Бургас, защото там бяха разбрали, че Буквите идват да им направят представяне на тях.

Натрупалото се недоволство избликна във форума и доста народ се оттегли. Групичката на  Вион и Ра направиха Бунтарите.

Много хора, всъщност всички извън София, ни виждаха за първи път. Беше се създала даже една агитка, която обикаляше заедно с нас, особено дестинациите край морето.

Имаме много хубави спомени и снимки, но натрупахме и първите сериозни поуки. Основното беше разминаването в очакванията. „Про Хелвеция" платиха издаването на СД-то, но не финансираха турнето. Ние все пак си го направихме - беше важно за сайта, но се надявахме, че ще го финансираме от продажби на Антологии.

Авторите от сайта обаче гледаха на това като на почивка. Те имаха желание да се видят едни с други, да поговорят, да си почетат стихове и какво ли още не. И въпреки че договорките с организаторите бяха да се търсят безплатни зали, водещи и прочие, накрая се оказа, че трябва да плащаме буквално за всичко. В Бургас едва ни останаха пари да се приберем само защото бургазлии бяха инвестирали в нови рокли, а не в търсене на подходяща зала.

Много неща има да се напишат за това турне - там бяха и първите сериозни разминавания между лежерния стил на авторите и желанието ни за професионализъм.

За всичко това ще можете да прочетете в оная прословута книга, която пиша с ускорени темпове.

А Антологията се продаде бързо. До голямото представяне в София през есента почти не бяха останали бройки. Именно на него станахме известни и на СБП. След това само се говореше - „А тия от Буквите..."  Останаха и създадените познанства. Турнето на Буквите запозна много хора, живеещи в едни и същи градове, един с друг. Което всъщност беше и основната цел.

 

2011-01-18
Антология Буквите и Голямото отечествено турне  
0
2

Беше лятото на 2004-та година. На шега участвахме в един проект на „Про Хелвеция" и взехме, че спечелихме.

Проектът беше уникален за времето си - тъй като Буквите се беше разраснал до около 15 000 произведения, ние решихме по някакъв начин да успеем да издадем поне част от произведенията. На хартия това беше невъзможно, затова създадохме мултимедиен диск с Антология „Буквите".

Беше безпределно ясно, че не всички от тези 15 000 произведения стават за публикуване. Затова  помолихме авторите да преценят кои техни произведения стават за Антологията,  а след това комисията да подбере най-добрите от тях.

Разбира се, стана както всеки път се получава в подобни ситуации - по-добрите автори (като по-скромни) посочиха по няколко, а тези, дето за нищо не ставаха, изпратиха едва ли не цялото си творчество. Това естествено до голяма степен затрудни работата и комисията в състав Камелия Иванова, Мая Попова, Жива вода и който още ни помагаше тогава, имаше ужасно много работа, а сроковете, както винаги, бяха за вчера. В рамките на месец трябваше да се прехвърлят няколко хиляди произведения, за да се подберат най-добрите от тях.  Подбрахме с мъка едва 2000 от близо десетте хиляди , които бяха изпратени. По-късно те станаха основа на рубриката „Препоръчано" в сайта.

Докато кипеше цялата работа, организирахме и Голямото отечествено турне. Това щеше да бъде първото голямо излизане на Буквите извън София, ако не се брои пловдивското представяне.

Бяхме предвидили едни градове, част от които отпаднаха, защото някои хора обещаха много, но не свършиха нищо, но в крайна сметка все пак обиколихме шест града - Русе, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен /и естествено София/.

Но всичко започна край един язовир, близо до Кърджали, в Калоянци, където Вениамин организира една незабравима почивка. Оттам започна и идеята за летните празници в Калоянци.

Турнето - ами беше си като на турне. Аз бях напуснал вече работа и се посветих само на Буквите, но Камелия Иванова все още работеше, затова решихме да го направим през уикендите - всеки уикенд в един град.

Беше щура работа - естествено интересите на местните организатори и нашите не съвпадаха, което породи сериозни противоречия. Най-сериозни бяха в Бургас, защото там бяха разбрали, че Буквите идват да им направят представяне на тях.

Натрупалото се недоволство избликна във форума и доста народ се оттегли. Групичката на  Вион и Ра направиха Бунтарите.

Много хора, всъщност всички извън София, ни виждаха за първи път. Беше се създала даже една агитка, която обикаляше заедно с нас, особено дестинациите край морето.

Имаме много хубави спомени и снимки, но натрупахме и първите сериозни поуки. Основното беше разминаването в очакванията. „Про Хелвеция" платиха издаването на СД-то, но не финансираха турнето. Ние все пак си го направихме - беше важно за сайта, но се надявахме, че ще го финансираме от продажби на Антологии.

Авторите от сайта обаче гледаха на това като на почивка. Те имаха желание да се видят едни с други, да поговорят, да си почетат стихове и какво ли още не. И въпреки че договорките с организаторите бяха да се търсят безплатни зали, водещи и прочие, накрая се оказа, че трябва да плащаме буквално за всичко. В Бургас едва ни останаха пари да се приберем само защото бургазлии бяха инвестирали в нови рокли, а не в търсене на подходяща зала.

Много неща има да се напишат за това турне - там бяха и първите сериозни разминавания между лежерния стил на авторите и желанието ни за професионализъм.

За всичко това ще можете да прочетете в оная прословута книга, която пиша с ускорени темпове.

А Антологията се продаде бързо. До голямото представяне в София през есента почти не бяха останали бройки. Именно на него станахме известни и на СБП. След това само се говореше - „А тия от Буквите..."  Останаха и създадените познанства. Турнето на Буквите запозна много хора, живеещи в едни и същи градове, един с друг. Което всъщност беше и основната цел.

 

2011-01-18
Антология Буквите и Голямото отечествено турне  
0
2

Беше лятото на 2004-та година. На шега участвахме в един проект на „Про Хелвеция" и взехме, че спечелихме.

Проектът беше уникален за времето си - тъй като Буквите се беше разраснал до около 15 000 произведения, ние решихме по някакъв начин да успеем да издадем поне част от произведенията. На хартия това беше невъзможно, затова създадохме мултимедиен диск с Антология „Буквите".

Беше безпределно ясно, че не всички от тези 15 000 произведения стават за публикуване. Затова  помолихме авторите да преценят кои техни произведения стават за Антологията,  а след това комисията да подбере най-добрите от тях.

Разбира се, стана както всеки път се получава в подобни ситуации - по-добрите автори (като по-скромни) посочиха по няколко, а тези, дето за нищо не ставаха, изпратиха едва ли не цялото си творчество. Това естествено до голяма степен затрудни работата и комисията в състав Камелия Иванова, Мая Попова, Жива вода и който още ни помагаше тогава, имаше ужасно много работа, а сроковете, както винаги, бяха за вчера. В рамките на месец трябваше да се прехвърлят няколко хиляди произведения, за да се подберат най-добрите от тях.  Подбрахме с мъка едва 2000 от близо десетте хиляди , които бяха изпратени. По-късно те станаха основа на рубриката „Препоръчано" в сайта.

Докато кипеше цялата работа, организирахме и Голямото отечествено турне. Това щеше да бъде първото голямо излизане на Буквите извън София, ако не се брои пловдивското представяне.

Бяхме предвидили едни градове, част от които отпаднаха, защото някои хора обещаха много, но не свършиха нищо, но в крайна сметка все пак обиколихме шест града - Русе, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен /и естествено София/.

Но всичко започна край един язовир, близо до Кърджали, в Калоянци, където Вениамин организира една незабравима почивка. Оттам започна и идеята за летните празници в Калоянци.

Турнето - ами беше си като на турне. Аз бях напуснал вече работа и се посветих само на Буквите, но Камелия Иванова все още работеше, затова решихме да го направим през уикендите - всеки уикенд в един град.

Беше щура работа - естествено интересите на местните организатори и нашите не съвпадаха, което породи сериозни противоречия. Най-сериозни бяха в Бургас, защото там бяха разбрали, че Буквите идват да им направят представяне на тях.

Натрупалото се недоволство избликна във форума и доста народ се оттегли. Групичката на  Вион и Ра направиха Бунтарите.

Много хора, всъщност всички извън София, ни виждаха за първи път. Беше се създала даже една агитка, която обикаляше заедно с нас, особено дестинациите край морето.

Имаме много хубави спомени и снимки, но натрупахме и първите сериозни поуки. Основното беше разминаването в очакванията. „Про Хелвеция" платиха издаването на СД-то, но не финансираха турнето. Ние все пак си го направихме - беше важно за сайта, но се надявахме, че ще го финансираме от продажби на Антологии.

Авторите от сайта обаче гледаха на това като на почивка. Те имаха желание да се видят едни с други, да поговорят, да си почетат стихове и какво ли още не. И въпреки че договорките с организаторите бяха да се търсят безплатни зали, водещи и прочие, накрая се оказа, че трябва да плащаме буквално за всичко. В Бургас едва ни останаха пари да се приберем само защото бургазлии бяха инвестирали в нови рокли, а не в търсене на подходяща зала.

Много неща има да се напишат за това турне - там бяха и първите сериозни разминавания между лежерния стил на авторите и желанието ни за професионализъм.

За всичко това ще можете да прочетете в оная прословута книга, която пиша с ускорени темпове.

А Антологията се продаде бързо. До голямото представяне в София през есента почти не бяха останали бройки. Именно на него станахме известни и на СБП. След това само се говореше - „А тия от Буквите..."  Останаха и създадените познанства. Турнето на Буквите запозна много хора, живеещи в едни и същи градове, един с друг. Което всъщност беше и основната цел.

 

2011-01-18
Антология Буквите и Голямото отечествено турне  
0
2

Беше лятото на 2004-та година. На шега участвахме в един проект на „Про Хелвеция" и взехме, че спечелихме.

Проектът беше уникален за времето си - тъй като Буквите се беше разраснал до около 15 000 произведения, ние решихме по някакъв начин да успеем да издадем поне част от произведенията. На хартия това беше невъзможно, затова създадохме мултимедиен диск с Антология „Буквите".

Беше безпределно ясно, че не всички от тези 15 000 произведения стават за публикуване. Затова  помолихме авторите да преценят кои техни произведения стават за Антологията,  а след това комисията да подбере най-добрите от тях.

Разбира се, стана както всеки път се получава в подобни ситуации - по-добрите автори (като по-скромни) посочиха по няколко, а тези, дето за нищо не ставаха, изпратиха едва ли не цялото си творчество. Това естествено до голяма степен затрудни работата и комисията в състав Камелия Иванова, Мая Попова, Жива вода и който още ни помагаше тогава, имаше ужасно много работа, а сроковете, както винаги, бяха за вчера. В рамките на месец трябваше да се прехвърлят няколко хиляди произведения, за да се подберат най-добрите от тях.  Подбрахме с мъка едва 2000 от близо десетте хиляди , които бяха изпратени. По-късно те станаха основа на рубриката „Препоръчано" в сайта.

Докато кипеше цялата работа, организирахме и Голямото отечествено турне. Това щеше да бъде първото голямо излизане на Буквите извън София, ако не се брои пловдивското представяне.

Бяхме предвидили едни градове, част от които отпаднаха, защото някои хора обещаха много, но не свършиха нищо, но в крайна сметка все пак обиколихме шест града - Русе, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен /и естествено София/.

Но всичко започна край един язовир, близо до Кърджали, в Калоянци, където Вениамин организира една незабравима почивка. Оттам започна и идеята за летните празници в Калоянци.

Турнето - ами беше си като на турне. Аз бях напуснал вече работа и се посветих само на Буквите, но Камелия Иванова все още работеше, затова решихме да го направим през уикендите - всеки уикенд в един град.

Беше щура работа - естествено интересите на местните организатори и нашите не съвпадаха, което породи сериозни противоречия. Най-сериозни бяха в Бургас, защото там бяха разбрали, че Буквите идват да им направят представяне на тях.

Натрупалото се недоволство избликна във форума и доста народ се оттегли. Групичката на  Вион и Ра направиха Бунтарите.

Много хора, всъщност всички извън София, ни виждаха за първи път. Беше се създала даже една агитка, която обикаляше заедно с нас, особено дестинациите край морето.

Имаме много хубави спомени и снимки, но натрупахме и първите сериозни поуки. Основното беше разминаването в очакванията. „Про Хелвеция" платиха издаването на СД-то, но не финансираха турнето. Ние все пак си го направихме - беше важно за сайта, но се надявахме, че ще го финансираме от продажби на Антологии.

Авторите от сайта обаче гледаха на това като на почивка. Те имаха желание да се видят едни с други, да поговорят, да си почетат стихове и какво ли още не. И въпреки че договорките с организаторите бяха да се търсят безплатни зали, водещи и прочие, накрая се оказа, че трябва да плащаме буквално за всичко. В Бургас едва ни останаха пари да се приберем само защото бургазлии бяха инвестирали в нови рокли, а не в търсене на подходяща зала.

Много неща има да се напишат за това турне - там бяха и първите сериозни разминавания между лежерния стил на авторите и желанието ни за професионализъм.

За всичко това ще можете да прочетете в оная прословута книга, която пиша с ускорени темпове.

А Антологията се продаде бързо. До голямото представяне в София през есента почти не бяха останали бройки. Именно на него станахме известни и на СБП. След това само се говореше - „А тия от Буквите..."  Останаха и създадените познанства. Турнето на Буквите запозна много хора, живеещи в едни и същи градове, един с друг. Което всъщност беше и основната цел.

 

2011-01-18
За какво са ни литературните сайтове?  
0
2

Аз, след като официално се водя създател на първия сайт за самопубликуване, се чувствам виновен за състоянието на повечето литературни сайтове.

Някога, когато създавах Буквите, изобщо не предвиждах, че тези сайтове ще се превърнат в места за социално общуване, които да запълват липсващия личен живот на авторите.

Ще цитирам единственото умно изречение от писмото на Вода.

„Вината е в Админите. Те налагат имена с Ателиетата, Избраното, Препоръчаното."

Всъщност, колкото и странно да звучи на някои хора, това е целта на литературните сайтове.

Да заместят липсващия периодичен литературен печат, да отделят, както казвам метафорично на екипа - „сеното от сламата" . И намерили бисерчетата сред огромното пясъчно море, да се стараят да ги вдигнат нависоко, за да ги видят всички. Защото, за жалост, хората, които умеят да пишат добре в България, са страшно малко. За разлика от броя на пишещите.

Затова и постоянно увеличаваме екипа и вдигаме летвата. Защото друг път няма. Няма кой да върши тази работа. Министерството на културата е абдикирало отдавна от нея и българската литература е оставена сама на себе си.

В условията на виртуалната ера,  в условията на  отчуждение между хората, общуването в сайтовете все повече попълва  празнините в междуличностните комуникации. По-голяма част от хората не могат да намерят около себе си достатъчно интелигентна общност, с която да обменят идеи  и затова се радват на тази в сайтовете.

Така че в тази връзка разбирам желанието на повечето автори. Някак си се опитваме да им създадем такова пространство, където те да общуват свободно, но без да пречат на тези, които имат нужда от по-сериозна литература.

И тук много ясно се отразява нуждата от конкуренцията. Ако политиката на другите сайтове беше подобна, то щеше да има изграден подобен мироглед.

Но нещата са други - кратунци, харпии, на Чис български... залага се на пошли, ежедневни неща. Пишат се стихОта и поздравчета.

Това също не е лошо. В крайна сметка, каквото се търси,  това се и предлага. Лошото започва, когато с така изградения манталитет се навлиза в Буквите и се правят опити той да бъде установен и тук. Тълпата фенки около Ивайло Терзийски така и не разбраха, че с техните глупави хвалебствени коментари го правят смешен в очите на другите и че му пречат да види качествените неща в творбите си, а не да се върти все в една и съща тема, с едни и същи похвати като надраскана грамофонна плоча.

Всъщност, точно затова създадохме и „Клуб Буквите". Защото, колкото и малко да са, все още има хора, които желаят да  си говорят за бедни и богати рими, за метафори, хиперболи, стил на писане и други подобни неща. А не да бъдат принудени да пишат глупави коментари от рода на: „Прегръд, целув, поздравче, ох, колко се радвам, че намина" само и само да не бъдат изолирани от общността.

2011-01-11
За какво са ни литературните сайтове?  
0
2

Аз, след като официално се водя създател на първия сайт за самопубликуване, се чувствам виновен за състоянието на повечето литературни сайтове.

Някога, когато създавах Буквите, изобщо не предвиждах, че тези сайтове ще се превърнат в места за социално общуване, които да запълват липсващия личен живот на авторите.

Ще цитирам единственото умно изречение от писмото на Вода.

„Вината е в Админите. Те налагат имена с Ателиетата, Избраното, Препоръчаното."

Всъщност, колкото и странно да звучи на някои хора, това е целта на литературните сайтове.

Да заместят липсващия периодичен литературен печат, да отделят, както казвам метафорично на екипа - „сеното от сламата" . И намерили бисерчетата сред огромното пясъчно море, да се стараят да ги вдигнат нависоко, за да ги видят всички. Защото, за жалост, хората, които умеят да пишат добре в България, са страшно малко. За разлика от броя на пишещите.

Затова и постоянно увеличаваме екипа и вдигаме летвата. Защото друг път няма. Няма кой да върши тази работа. Министерството на културата е абдикирало отдавна от нея и българската литература е оставена сама на себе си.

В условията на виртуалната ера,  в условията на  отчуждение между хората, общуването в сайтовете все повече попълва  празнините в междуличностните комуникации. По-голяма част от хората не могат да намерят около себе си достатъчно интелигентна общност, с която да обменят идеи  и затова се радват на тази в сайтовете.

Така че в тази връзка разбирам желанието на повечето автори. Някак си се опитваме да им създадем такова пространство, където те да общуват свободно, но без да пречат на тези, които имат нужда от по-сериозна литература.

И тук много ясно се отразява нуждата от конкуренцията. Ако политиката на другите сайтове беше подобна, то щеше да има изграден подобен мироглед.

Но нещата са други - кратунци, харпии, на Чис български... залага се на пошли, ежедневни неща. Пишат се стихОта и поздравчета.

Това също не е лошо. В крайна сметка, каквото се търси,  това се и предлага. Лошото започва, когато с така изградения манталитет се навлиза в Буквите и се правят опити той да бъде установен и тук. Тълпата фенки около Ивайло Терзийски така и не разбраха, че с техните глупави хвалебствени коментари го правят смешен в очите на другите и че му пречат да види качествените неща в творбите си, а не да се върти все в една и съща тема, с едни и същи похвати като надраскана грамофонна плоча.

Всъщност, точно затова създадохме и „Клуб Буквите". Защото, колкото и малко да са, все още има хора, които желаят да  си говорят за бедни и богати рими, за метафори, хиперболи, стил на писане и други подобни неща. А не да бъдат принудени да пишат глупави коментари от рода на: „Прегръд, целув, поздравче, ох, колко се радвам, че намина" само и само да не бъдат изолирани от общността.

2011-01-11
За какво са ни литературните сайтове?  
0
2

Аз, след като официално се водя създател на първия сайт за самопубликуване, се чувствам виновен за състоянието на повечето литературни сайтове.

Някога, когато създавах Буквите, изобщо не предвиждах, че тези сайтове ще се превърнат в места за социално общуване, които да запълват липсващия личен живот на авторите.

Ще цитирам единственото умно изречение от писмото на Вода.

„Вината е в Админите. Те налагат имена с Ателиетата, Избраното, Препоръчаното."

Всъщност, колкото и странно да звучи на някои хора, това е целта на литературните сайтове.

Да заместят липсващия периодичен литературен печат, да отделят, както казвам метафорично на екипа - „сеното от сламата" . И намерили бисерчетата сред огромното пясъчно море, да се стараят да ги вдигнат нависоко, за да ги видят всички. Защото, за жалост, хората, които умеят да пишат добре в България, са страшно малко. За разлика от броя на пишещите.

Затова и постоянно увеличаваме екипа и вдигаме летвата. Защото друг път няма. Няма кой да върши тази работа. Министерството на културата е абдикирало отдавна от нея и българската литература е оставена сама на себе си.

В условията на виртуалната ера,  в условията на  отчуждение между хората, общуването в сайтовете все повече попълва  празнините в междуличностните комуникации. По-голяма част от хората не могат да намерят около себе си достатъчно интелигентна общност, с която да обменят идеи  и затова се радват на тази в сайтовете.

Така че в тази връзка разбирам желанието на повечето автори. Някак си се опитваме да им създадем такова пространство, където те да общуват свободно, но без да пречат на тези, които имат нужда от по-сериозна литература.

И тук много ясно се отразява нуждата от конкуренцията. Ако политиката на другите сайтове беше подобна, то щеше да има изграден подобен мироглед.

Но нещата са други - кратунци, харпии, на Чис български... залага се на пошли, ежедневни неща. Пишат се стихОта и поздравчета.

Това също не е лошо. В крайна сметка, каквото се търси,  това се и предлага. Лошото започва, когато с така изградения манталитет се навлиза в Буквите и се правят опити той да бъде установен и тук. Тълпата фенки около Ивайло Терзийски така и не разбраха, че с техните глупави хвалебствени коментари го правят смешен в очите на другите и че му пречат да види качествените неща в творбите си, а не да се върти все в една и съща тема, с едни и същи похвати като надраскана грамофонна плоча.

Всъщност, точно затова създадохме и „Клуб Буквите". Защото, колкото и малко да са, все още има хора, които желаят да  си говорят за бедни и богати рими, за метафори, хиперболи, стил на писане и други подобни неща. А не да бъдат принудени да пишат глупави коментари от рода на: „Прегръд, целув, поздравче, ох, колко се радвам, че намина" само и само да не бъдат изолирани от общността.

2011-01-11
За какво са ни литературните сайтове?  
0
2

Аз, след като официално се водя създател на първия сайт за самопубликуване, се чувствам виновен за състоянието на повечето литературни сайтове.

Някога, когато създавах Буквите, изобщо не предвиждах, че тези сайтове ще се превърнат в места за социално общуване, които да запълват липсващия личен живот на авторите.

Ще цитирам единственото умно изречение от писмото на Вода.

„Вината е в Админите. Те налагат имена с Ателиетата, Избраното, Препоръчаното."

Всъщност, колкото и странно да звучи на някои хора, това е целта на литературните сайтове.

Да заместят липсващия периодичен литературен печат, да отделят, както казвам метафорично на екипа - „сеното от сламата" . И намерили бисерчетата сред огромното пясъчно море, да се стараят да ги вдигнат нависоко, за да ги видят всички. Защото, за жалост, хората, които умеят да пишат добре в България, са страшно малко. За разлика от броя на пишещите.

Затова и постоянно увеличаваме екипа и вдигаме летвата. Защото друг път няма. Няма кой да върши тази работа. Министерството на културата е абдикирало отдавна от нея и българската литература е оставена сама на себе си.

В условията на виртуалната ера,  в условията на  отчуждение между хората, общуването в сайтовете все повече попълва  празнините в междуличностните комуникации. По-голяма част от хората не могат да намерят около себе си достатъчно интелигентна общност, с която да обменят идеи  и затова се радват на тази в сайтовете.

Така че в тази връзка разбирам желанието на повечето автори. Някак си се опитваме да им създадем такова пространство, където те да общуват свободно, но без да пречат на тези, които имат нужда от по-сериозна литература.

И тук много ясно се отразява нуждата от конкуренцията. Ако политиката на другите сайтове беше подобна, то щеше да има изграден подобен мироглед.

Но нещата са други - кратунци, харпии, на Чис български... залага се на пошли, ежедневни неща. Пишат се стихОта и поздравчета.

Това също не е лошо. В крайна сметка, каквото се търси,  това се и предлага. Лошото започва, когато с така изградения манталитет се навлиза в Буквите и се правят опити той да бъде установен и тук. Тълпата фенки около Ивайло Терзийски така и не разбраха, че с техните глупави хвалебствени коментари го правят смешен в очите на другите и че му пречат да види качествените неща в творбите си, а не да се върти все в една и съща тема, с едни и същи похвати като надраскана грамофонна плоча.

Всъщност, точно затова създадохме и „Клуб Буквите". Защото, колкото и малко да са, все още има хора, които желаят да  си говорят за бедни и богати рими, за метафори, хиперболи, стил на писане и други подобни неща. А не да бъдат принудени да пишат глупави коментари от рода на: „Прегръд, целув, поздравче, ох, колко се радвам, че намина" само и само да не бъдат изолирани от общността.

2011-01-11
Жени и вино, вино и жени  
0
2

Тази известна мисъл принадлежи на яркия почитател на хедонизма - Омар Хайям. Но в България я популяризира Кирил Христов.

Дълго време това бе мой статус по чатове, клубове и много други места. Как всъщност стана конкурс?

 

Всичко започна с демокрацията и опитите да ни налагат американски ценности. Първо преместиха църковния календар и Трифон Зарезан започна да се празнува на 1 февруари /всъщност някой празнува ли го тогава/. После ни набутаха някакъв св. Валентин, какъвто определено нямаме в календара. За всички, които не знаят - православната светица св. Валентина се празнува на 10.02.

И цялата тази каша доведе до любимия въпрос на журналистите - Кой празник празнувате днес?

При подобни спорове винаги защитавах тезата, че тези две неща са си неделими и не разбирам какво точно обсъждаме. И така, през студените януарски дни на 2004г. в един трамвай, обсъждайки идеята с Камелия Иванова, че много ни трябва един конкурс, се стигна до единодушното решение той да се казва „Жени и вино, вино и жени".

 

Това беше първият официален конкурс на сайт за литературно произведение.  Преди това си провеждахме разни интересни конкурсчета - за 10 000-но произведение, за 11111-но, за 20 000-ен коментар и други подобни.

Страховете бяха големи - не се знаеше ще съберем ли въобще някакви творби, а и да съберем, ще стават ли за нещо. Няколко дни преди това беше официално основан сайт Хулите, Хипо хвърляше огън и жупел и караше всички да се трият от Буквите. Но от друга страна, през лятото бяха дошли много нови хора, които не бяха чували нищо за голямото цепене.

Съответно започнаха да ни викат по интервюта, където водещите се правеха на остроумни - ами не може ли за мъже и вино, за мъже и ракия. Накрая в едно предаване на радио „Хр. Ботев" изковахме и слогана - „ракия за мъже!".

 

Резултатите естествено надминаха очакванията. Произведенията - тогава имахме раздели поезия и проза - бяха повече от възможностите на журито. Всъщност, тогава и за първи път обявихме журито преди конкурса, в резултат на което имаше много пристастия и опити за натиск.

Едно от най-хубавите стихотворения писани някога по темата - „Дионисиево" на Мея, което обявихме за официален химн на конкурса, така и не спечели награда.

Та след събиране на произведенията, обработване /много от тях бяха изпратени на хартия/, четене, класиране и прочие, се стигна до прословутия миг на награждаването.

Това беше първа наша церемония по награждаване. Нещо повече - това беше първото официално събитие след онова злощастно честване на 2-рата година на сайта, където стана голямото цепене. Беше и първо събитие на новия екип.

Естествено, обърквациите бяха големи. Камелия беше водеща, но аз бях организатор, бях обещал на ужасно много хора сцена, а не бях казал на водещата и прочие, все интересни неща. От това събитие научихме много.

Проведе се в галерия „Сезони" в културен дом „Средец". Галерията имаше 70 седящи места, но ние предполагахме, че ще дойдат около 100 човека. „Тъкмо всички да помнят колко е било натъпкано". Всъщност, беше може би много повече. Моите сметки са за около 150, шефовете на СБП, които бяха инкогнито в залата /още не ги познавахме лично/, си спомнят за над 200 човека. Няколко години по-късно говорихме с един от синовете на президента, който също бил там. Той имаше спомени за поне хиляда. Точната бройка няма значение, важното беше, че стана събитие, за което се говори после дълго.

Решихме да правим сериозна програма. Освен хилядите желаещи да четат, си поканихме и гости - известната тогава литгрупа „Мухозол13".  Те естествено не пропуснаха да си покажат магариите /то кой в България пропуска/ и се наложи да ги сваляме насила от сцената.

Зареди се дълго четене. Освен официалните четци, всеки който успееше да докопа микрофона, а някои и без него, се опитваха да четат. Любо Левчев постоя малко до вратата, послуша и по едно време си тръгна, оправдавайки се с болния с крак.

Народът бавно, но стабилно се оттичаше към съседната пицария „Мис Каприз", запознавайки се най-сетне на живо, след толкова много писане в нета. Някъде към средата на представянето залата се беше поизпразнила до нормална вместителност. За сметка на това, заведението беше пълно.

Наградите са ясни - можете да ги прочетете и тук. Тогава известният Sarcomadroll прави няколко внезапни включвания, когато решеше, че програмата се отклонява от разбиранията му. Бяхме поканили и редица бардове, но те така и не излязоха на сцената, защото не ни се обадиха, че са тук.

Всъщност, тук беше и първото появяване на Мая Попова. Тя беше нашумяла предната седмица в сайта с произведението си - „Тази вечер ще съм твоя", което изпълнихме и на награждаването. Тя слуша, слуша пък взе микрофона от четящата и си го доизпълни сама.

Близо 3 часовото четене беше голям купон. Всичко беше надлежно снимано на камера от съпруга на една от авторките в сайта. Те обаче, успешно успяха да се разделят само няколко дни след това и тоя запис така и не го видяхме.

 

Какво стана после? Конкурсът се разрасна.

Следващата година журито беше от сой - все членове на УС на СБП. От сой бяха и наградените - Николай Кънчев, Христо Троански, Любен Лачански.

 

Награждаването беше в Унгарския културен център.

Там Камелия каза на унгарското аташе - „Абе, я си гледайте работата". Николай Кънчев /Бог да го прости/ без малко да хвърли статуетката си по нас - какво било това статуетка, той чакал пари.

И така започна поредица от интересни награждавания.

На едното спря тока и продължихме на свещи. На друго Камелия се разболя в деня на представянето и се наложи аз да водя без да имам ни сценарий, ни подготвени думи.

Интересни бяха и наградените. След като през 2006-та връчихме втори награди на Краси Йорданов и Ивайло Терзийски, дълго после по нета се обсъждаше кой от двамата е по-по-най.

Но всичко това ще прочетете в книгата „Хрониките на Буквите", която вече пиша по график, защото поне десетина човека ме питат всяка сутрин - „А ти какво написа?"

И не забравяйте - крайният срок е 06.02.2011. Този конкурс няма парична премия, но за наградите му винаги се говори дълго.

2011-01-04
Жени и вино, вино и жени  
0
2

Тази известна мисъл принадлежи на яркия почитател на хедонизма - Омар Хайям. Но в България я популяризира Кирил Христов.

Дълго време това бе мой статус по чатове, клубове и много други места. Как всъщност стана конкурс?

 

Всичко започна с демокрацията и опитите да ни налагат американски ценности. Първо преместиха църковния календар и Трифон Зарезан започна да се празнува на 1 февруари /всъщност някой празнува ли го тогава/. После ни набутаха някакъв св. Валентин, какъвто определено нямаме в календара. За всички, които не знаят - православната светица св. Валентина се празнува на 10.02.

И цялата тази каша доведе до любимия въпрос на журналистите - Кой празник празнувате днес?

При подобни спорове винаги защитавах тезата, че тези две неща са си неделими и не разбирам какво точно обсъждаме. И така, през студените януарски дни на 2004г. в един трамвай, обсъждайки идеята с Камелия Иванова, че много ни трябва един конкурс, се стигна до единодушното решение той да се казва „Жени и вино, вино и жени".

 

Това беше първият официален конкурс на сайт за литературно произведение.  Преди това си провеждахме разни интересни конкурсчета - за 10 000-но произведение, за 11111-но, за 20 000-ен коментар и други подобни.

Страховете бяха големи - не се знаеше ще съберем ли въобще някакви творби, а и да съберем, ще стават ли за нещо. Няколко дни преди това беше официално основан сайт Хулите, Хипо хвърляше огън и жупел и караше всички да се трият от Буквите. Но от друга страна, през лятото бяха дошли много нови хора, които не бяха чували нищо за голямото цепене.

Съответно започнаха да ни викат по интервюта, където водещите се правеха на остроумни - ами не може ли за мъже и вино, за мъже и ракия. Накрая в едно предаване на радио „Хр. Ботев" изковахме и слогана - „ракия за мъже!".

 

Резултатите естествено надминаха очакванията. Произведенията - тогава имахме раздели поезия и проза - бяха повече от възможностите на журито. Всъщност, тогава и за първи път обявихме журито преди конкурса, в резултат на което имаше много пристастия и опити за натиск.

Едно от най-хубавите стихотворения писани някога по темата - „Дионисиево" на Мея, което обявихме за официален химн на конкурса, така и не спечели награда.

Та след събиране на произведенията, обработване /много от тях бяха изпратени на хартия/, четене, класиране и прочие, се стигна до прословутия миг на награждаването.

Това беше първа наша церемония по награждаване. Нещо повече - това беше първото официално събитие след онова злощастно честване на 2-рата година на сайта, където стана голямото цепене. Беше и първо събитие на новия екип.

Естествено, обърквациите бяха големи. Камелия беше водеща, но аз бях организатор, бях обещал на ужасно много хора сцена, а не бях казал на водещата и прочие, все интересни неща. От това събитие научихме много.

Проведе се в галерия „Сезони" в културен дом „Средец". Галерията имаше 70 седящи места, но ние предполагахме, че ще дойдат около 100 човека. „Тъкмо всички да помнят колко е било натъпкано". Всъщност, беше може би много повече. Моите сметки са за около 150, шефовете на СБП, които бяха инкогнито в залата /още не ги познавахме лично/, си спомнят за над 200 човека. Няколко години по-късно говорихме с един от синовете на президента, който също бил там. Той имаше спомени за поне хиляда. Точната бройка няма значение, важното беше, че стана събитие, за което се говори после дълго.

Решихме да правим сериозна програма. Освен хилядите желаещи да четат, си поканихме и гости - известната тогава литгрупа „Мухозол13".  Те естествено не пропуснаха да си покажат магариите /то кой в България пропуска/ и се наложи да ги сваляме насила от сцената.

Зареди се дълго четене. Освен официалните четци, всеки който успееше да докопа микрофона, а някои и без него, се опитваха да четат. Любо Левчев постоя малко до вратата, послуша и по едно време си тръгна, оправдавайки се с болния с крак.

Народът бавно, но стабилно се оттичаше към съседната пицария „Мис Каприз", запознавайки се най-сетне на живо, след толкова много писане в нета. Някъде към средата на представянето залата се беше поизпразнила до нормална вместителност. За сметка на това, заведението беше пълно.

Наградите са ясни - можете да ги прочетете и тук. Тогава известният Sarcomadroll прави няколко внезапни включвания, когато решеше, че програмата се отклонява от разбиранията му. Бяхме поканили и редица бардове, но те така и не излязоха на сцената, защото не ни се обадиха, че са тук.

Всъщност, тук беше и първото появяване на Мая Попова. Тя беше нашумяла предната седмица в сайта с произведението си - „Тази вечер ще съм твоя", което изпълнихме и на награждаването. Тя слуша, слуша пък взе микрофона от четящата и си го доизпълни сама.

Близо 3 часовото четене беше голям купон. Всичко беше надлежно снимано на камера от съпруга на една от авторките в сайта. Те обаче, успешно успяха да се разделят само няколко дни след това и тоя запис така и не го видяхме.

 

Какво стана после? Конкурсът се разрасна.

Следващата година журито беше от сой - все членове на УС на СБП. От сой бяха и наградените - Николай Кънчев, Христо Троански, Любен Лачански.

 

Награждаването беше в Унгарския културен център.

Там Камелия каза на унгарското аташе - „Абе, я си гледайте работата". Николай Кънчев /Бог да го прости/ без малко да хвърли статуетката си по нас - какво било това статуетка, той чакал пари.

И така започна поредица от интересни награждавания.

На едното спря тока и продължихме на свещи. На друго Камелия се разболя в деня на представянето и се наложи аз да водя без да имам ни сценарий, ни подготвени думи.

Интересни бяха и наградените. След като през 2006-та връчихме втори награди на Краси Йорданов и Ивайло Терзийски, дълго после по нета се обсъждаше кой от двамата е по-по-най.

Но всичко това ще прочетете в книгата „Хрониките на Буквите", която вече пиша по график, защото поне десетина човека ме питат всяка сутрин - „А ти какво написа?"

И не забравяйте - крайният срок е 06.02.2011. Този конкурс няма парична премия, но за наградите му винаги се говори дълго.

2011-01-04
Жени и вино, вино и жени  
0
2

Тази известна мисъл принадлежи на яркия почитател на хедонизма - Омар Хайям. Но в България я популяризира Кирил Христов.

Дълго време това бе мой статус по чатове, клубове и много други места. Как всъщност стана конкурс?

 

Всичко започна с демокрацията и опитите да ни налагат американски ценности. Първо преместиха църковния календар и Трифон Зарезан започна да се празнува на 1 февруари /всъщност някой празнува ли го тогава/. После ни набутаха някакъв св. Валентин, какъвто определено нямаме в календара. За всички, които не знаят - православната светица св. Валентина се празнува на 10.02.

И цялата тази каша доведе до любимия въпрос на журналистите - Кой празник празнувате днес?

При подобни спорове винаги защитавах тезата, че тези две неща са си неделими и не разбирам какво точно обсъждаме. И така, през студените януарски дни на 2004г. в един трамвай, обсъждайки идеята с Камелия Иванова, че много ни трябва един конкурс, се стигна до единодушното решение той да се казва „Жени и вино, вино и жени".

 

Това беше първият официален конкурс на сайт за литературно произведение.  Преди това си провеждахме разни интересни конкурсчета - за 10 000-но произведение, за 11111-но, за 20 000-ен коментар и други подобни.

Страховете бяха големи - не се знаеше ще съберем ли въобще някакви творби, а и да съберем, ще стават ли за нещо. Няколко дни преди това беше официално основан сайт Хулите, Хипо хвърляше огън и жупел и караше всички да се трият от Буквите. Но от друга страна, през лятото бяха дошли много нови хора, които не бяха чували нищо за голямото цепене.

Съответно започнаха да ни викат по интервюта, където водещите се правеха на остроумни - ами не може ли за мъже и вино, за мъже и ракия. Накрая в едно предаване на радио „Хр. Ботев" изковахме и слогана - „ракия за мъже!".

 

Резултатите естествено надминаха очакванията. Произведенията - тогава имахме раздели поезия и проза - бяха повече от възможностите на журито. Всъщност, тогава и за първи път обявихме журито преди конкурса, в резултат на което имаше много пристастия и опити за натиск.

Едно от най-хубавите стихотворения писани някога по темата - „Дионисиево" на Мея, което обявихме за официален химн на конкурса, така и не спечели награда.

Та след събиране на произведенията, обработване /много от тях бяха изпратени на хартия/, четене, класиране и прочие, се стигна до прословутия миг на награждаването.

Това беше първа наша церемония по награждаване. Нещо повече - това беше първото официално събитие след онова злощастно честване на 2-рата година на сайта, където стана голямото цепене. Беше и първо събитие на новия екип.

Естествено, обърквациите бяха големи. Камелия беше водеща, но аз бях организатор, бях обещал на ужасно много хора сцена, а не бях казал на водещата и прочие, все интересни неща. От това събитие научихме много.

Проведе се в галерия „Сезони" в културен дом „Средец". Галерията имаше 70 седящи места, но ние предполагахме, че ще дойдат около 100 човека. „Тъкмо всички да помнят колко е било натъпкано". Всъщност, беше може би много повече. Моите сметки са за около 150, шефовете на СБП, които бяха инкогнито в залата /още не ги познавахме лично/, си спомнят за над 200 човека. Няколко години по-късно говорихме с един от синовете на президента, който също бил там. Той имаше спомени за поне хиляда. Точната бройка няма значение, важното беше, че стана събитие, за което се говори после дълго.

Решихме да правим сериозна програма. Освен хилядите желаещи да четат, си поканихме и гости - известната тогава литгрупа „Мухозол13".  Те естествено не пропуснаха да си покажат магариите /то кой в България пропуска/ и се наложи да ги сваляме насила от сцената.

Зареди се дълго четене. Освен официалните четци, всеки който успееше да докопа микрофона, а някои и без него, се опитваха да четат. Любо Левчев постоя малко до вратата, послуша и по едно време си тръгна, оправдавайки се с болния с крак.

Народът бавно, но стабилно се оттичаше към съседната пицария „Мис Каприз", запознавайки се най-сетне на живо, след толкова много писане в нета. Някъде към средата на представянето залата се беше поизпразнила до нормална вместителност. За сметка на това, заведението беше пълно.

Наградите са ясни - можете да ги прочетете и тук. Тогава известният Sarcomadroll прави няколко внезапни включвания, когато решеше, че програмата се отклонява от разбиранията му. Бяхме поканили и редица бардове, но те така и не излязоха на сцената, защото не ни се обадиха, че са тук.

Всъщност, тук беше и първото появяване на Мая Попова. Тя беше нашумяла предната седмица в сайта с произведението си - „Тази вечер ще съм твоя", което изпълнихме и на награждаването. Тя слуша, слуша пък взе микрофона от четящата и си го доизпълни сама.

Близо 3 часовото четене беше голям купон. Всичко беше надлежно снимано на камера от съпруга на една от авторките в сайта. Те обаче, успешно успяха да се разделят само няколко дни след това и тоя запис така и не го видяхме.

 

Какво стана после? Конкурсът се разрасна.

Следващата година журито беше от сой - все членове на УС на СБП. От сой бяха и наградените - Николай Кънчев, Христо Троански, Любен Лачански.

 

Награждаването беше в Унгарския културен център.

Там Камелия каза на унгарското аташе - „Абе, я си гледайте работата". Николай Кънчев /Бог да го прости/ без малко да хвърли статуетката си по нас - какво било това статуетка, той чакал пари.

И така започна поредица от интересни награждавания.

На едното спря тока и продължихме на свещи. На друго Камелия се разболя в деня на представянето и се наложи аз да водя без да имам ни сценарий, ни подготвени думи.

Интересни бяха и наградените. След като през 2006-та връчихме втори награди на Краси Йорданов и Ивайло Терзийски, дълго после по нета се обсъждаше кой от двамата е по-по-най.

Но всичко това ще прочетете в книгата „Хрониките на Буквите", която вече пиша по график, защото поне десетина човека ме питат всяка сутрин - „А ти какво написа?"

И не забравяйте - крайният срок е 06.02.2011. Този конкурс няма парична премия, но за наградите му винаги се говори дълго.

2011-01-04
Жени и вино, вино и жени  
0
2

Тази известна мисъл принадлежи на яркия почитател на хедонизма - Омар Хайям. Но в България я популяризира Кирил Христов.

Дълго време това бе мой статус по чатове, клубове и много други места. Как всъщност стана конкурс?

 

Всичко започна с демокрацията и опитите да ни налагат американски ценности. Първо преместиха църковния календар и Трифон Зарезан започна да се празнува на 1 февруари /всъщност някой празнува ли го тогава/. После ни набутаха някакъв св. Валентин, какъвто определено нямаме в календара. За всички, които не знаят - православната светица св. Валентина се празнува на 10.02.

И цялата тази каша доведе до любимия въпрос на журналистите - Кой празник празнувате днес?

При подобни спорове винаги защитавах тезата, че тези две неща са си неделими и не разбирам какво точно обсъждаме. И така, през студените януарски дни на 2004г. в един трамвай, обсъждайки идеята с Камелия Иванова, че много ни трябва един конкурс, се стигна до единодушното решение той да се казва „Жени и вино, вино и жени".

 

Това беше първият официален конкурс на сайт за литературно произведение.  Преди това си провеждахме разни интересни конкурсчета - за 10 000-но произведение, за 11111-но, за 20 000-ен коментар и други подобни.

Страховете бяха големи - не се знаеше ще съберем ли въобще някакви творби, а и да съберем, ще стават ли за нещо. Няколко дни преди това беше официално основан сайт Хулите, Хипо хвърляше огън и жупел и караше всички да се трият от Буквите. Но от друга страна, през лятото бяха дошли много нови хора, които не бяха чували нищо за голямото цепене.

Съответно започнаха да ни викат по интервюта, където водещите се правеха на остроумни - ами не може ли за мъже и вино, за мъже и ракия. Накрая в едно предаване на радио „Хр. Ботев" изковахме и слогана - „ракия за мъже!".

 

Резултатите естествено надминаха очакванията. Произведенията - тогава имахме раздели поезия и проза - бяха повече от възможностите на журито. Всъщност, тогава и за първи път обявихме журито преди конкурса, в резултат на което имаше много пристастия и опити за натиск.

Едно от най-хубавите стихотворения писани някога по темата - „Дионисиево" на Мея, което обявихме за официален химн на конкурса, така и не спечели награда.

Та след събиране на произведенията, обработване /много от тях бяха изпратени на хартия/, четене, класиране и прочие, се стигна до прословутия миг на награждаването.

Това беше първа наша церемония по награждаване. Нещо повече - това беше първото официално събитие след онова злощастно честване на 2-рата година на сайта, където стана голямото цепене. Беше и първо събитие на новия екип.

Естествено, обърквациите бяха големи. Камелия беше водеща, но аз бях организатор, бях обещал на ужасно много хора сцена, а не бях казал на водещата и прочие, все интересни неща. От това събитие научихме много.

Проведе се в галерия „Сезони" в културен дом „Средец". Галерията имаше 70 седящи места, но ние предполагахме, че ще дойдат около 100 човека. „Тъкмо всички да помнят колко е било натъпкано". Всъщност, беше може би много повече. Моите сметки са за около 150, шефовете на СБП, които бяха инкогнито в залата /още не ги познавахме лично/, си спомнят за над 200 човека. Няколко години по-късно говорихме с един от синовете на президента, който също бил там. Той имаше спомени за поне хиляда. Точната бройка няма значение, важното беше, че стана събитие, за което се говори после дълго.

Решихме да правим сериозна програма. Освен хилядите желаещи да четат, си поканихме и гости - известната тогава литгрупа „Мухозол13".  Те естествено не пропуснаха да си покажат магариите /то кой в България пропуска/ и се наложи да ги сваляме насила от сцената.

Зареди се дълго четене. Освен официалните четци, всеки който успееше да докопа микрофона, а някои и без него, се опитваха да четат. Любо Левчев постоя малко до вратата, послуша и по едно време си тръгна, оправдавайки се с болния с крак.

Народът бавно, но стабилно се оттичаше към съседната пицария „Мис Каприз", запознавайки се най-сетне на живо, след толкова много писане в нета. Някъде към средата на представянето залата се беше поизпразнила до нормална вместителност. За сметка на това, заведението беше пълно.

Наградите са ясни - можете да ги прочетете и тук. Тогава известният Sarcomadroll прави няколко внезапни включвания, когато решеше, че програмата се отклонява от разбиранията му. Бяхме поканили и редица бардове, но те така и не излязоха на сцената, защото не ни се обадиха, че са тук.

Всъщност, тук беше и първото появяване на Мая Попова. Тя беше нашумяла предната седмица в сайта с произведението си - „Тази вечер ще съм твоя", което изпълнихме и на награждаването. Тя слуша, слуша пък взе микрофона от четящата и си го доизпълни сама.

Близо 3 часовото четене беше голям купон. Всичко беше надлежно снимано на камера от съпруга на една от авторките в сайта. Те обаче, успешно успяха да се разделят само няколко дни след това и тоя запис така и не го видяхме.

 

Какво стана после? Конкурсът се разрасна.

Следващата година журито беше от сой - все членове на УС на СБП. От сой бяха и наградените - Николай Кънчев, Христо Троански, Любен Лачански.

 

Награждаването беше в Унгарския културен център.

Там Камелия каза на унгарското аташе - „Абе, я си гледайте работата". Николай Кънчев /Бог да го прости/ без малко да хвърли статуетката си по нас - какво било това статуетка, той чакал пари.

И така започна поредица от интересни награждавания.

На едното спря тока и продължихме на свещи. На друго Камелия се разболя в деня на представянето и се наложи аз да водя без да имам ни сценарий, ни подготвени думи.

Интересни бяха и наградените. След като през 2006-та връчихме втори награди на Краси Йорданов и Ивайло Терзийски, дълго после по нета се обсъждаше кой от двамата е по-по-най.

Но всичко това ще прочетете в книгата „Хрониките на Буквите", която вече пиша по график, защото поне десетина човека ме питат всяка сутрин - „А ти какво написа?"

И не забравяйте - крайният срок е 06.02.2011. Този конкурс няма парична премия, но за наградите му винаги се говори дълго.

2011-01-04
Хубавите неща през 2010 г.  
0
2

,Това не е точно отчет. Подробен отчет ще получите  след Нова година. Това е просто кратка информация, кои са хубавите неща от 2010 в живота на Фондация „Буквите", които аз запомних.

Най-важното е - за първи път тази година си пролича, че Фондация е основната дума, а сайтът Буквите е само част от нея.  Основните събития, за които се говори много през годината - Лекциите за защита на авторските права, Летният фейсбук конкурс, конкурсът „Търся издател!" и прочие бяха все инициатива на Фондация „Буквите", а не толкова мероприятия свързани със сайта.

Всъщност това е основната тенденция, която се изчисти през годините и която ще бъде основна през 2011-та  - все по-професионално отношение към литературата и ориентиране към автори, които предпочитат да пишат, а не да споделят.

 

Новости през годината:

На първо място -  Електронната ни библиотека - http://e-books.knigite.bg , която дава една нова насока и е в тон с ъс световните тенденции на бум на електронните книги. Всъщност това е и единствения път за развитие на българските автори. Колкото и всички да си мечтаем за миризмата на хартията.

Второ - интеграцията със социалните мрежи. Като се тръгне от простите неща като бутони за споделяне във Фейсбук и за харесване на произведения и се стигне до двата конкурса проведени изцяло във Фейсбук, резултатите показват едно - отдавна мина времето на капсулирането по сайтове и групички. Всички живеем в един все по-глобален свят.  Всякакви опити за делене на „куклите и парцалките" са само за чесане на Егото.

Трето - това са събитията на живо. Това е отдавнашна традиция за Фондация ‚Буквите", но тази година показа някои нови тенденции и най-вече жаждата да се чуе литература, а не само да се съберем по масите.

 

Най-приятният спомен от годината - конкурсът „Търся издател!". И не с констатацията, че всеки пише и всеки иска да издаде книга. А с това, че се намериха хора, които имаха силата и желанието да се преборят за това.

 

Личното ми откритие за годината - Ники Комедвенска. Не само като автор. Въпреки, че отскоро присъства в он-лайн литературното пространство, за нея ще се говори доста за напред.

 

Разочарованията  - много. И лични, и професионални. Много хора така и не разбраха разликите между приятелство и партньорство, между литература и споделяне. Както и че няма да намерят липсващия си личен живот в сайтовете за литература. Поне не в тези, в които наистина се държи на това.

 

Неизпълнени обещания - много, за жалост. Основното - не можахме да доизградим платформата за реклама на книги. Нещо от жизнена важност. Да се надяваме, че януари ще се окаже успешен в тази област.

В личен план - не успях да напиша книгата, която чакат много хора. Но идват едни дълги празници...

 

И накратко от бъдещият доклад:

 Буквите навлизат в десетата си годишнина.

За изминалата 2010 година сайтът беше посетен от близо половин милион уникални посетители (средно по 35 000 месечно), които са прочели над   4 милиона произведения.

735 нови автора, 5401 произведения.

Издателство „Буквите" издаде 47 нови книги, бяха проведени над 30 представяния на живо, стигнахме чак до Бургас.

Проведени 4 големи национални конкурса - „Жени и вино", „Ирелевант", „По стъпките на лятото", „Търся издател!"

2010-12-28
Хубавите неща през 2010 г.  
0
2

,Това не е точно отчет. Подробен отчет ще получите  след Нова година. Това е просто кратка информация, кои са хубавите неща от 2010 в живота на Фондация „Буквите", които аз запомних.

Най-важното е - за първи път тази година си пролича, че Фондация е основната дума, а сайтът Буквите е само част от нея.  Основните събития, за които се говори много през годината - Лекциите за защита на авторските права, Летният фейсбук конкурс, конкурсът „Търся издател!" и прочие бяха все инициатива на Фондация „Буквите", а не толкова мероприятия свързани със сайта.

Всъщност това е основната тенденция, която се изчисти през годините и която ще бъде основна през 2011-та  - все по-професионално отношение към литературата и ориентиране към автори, които предпочитат да пишат, а не да споделят.

 

Новости през годината:

На първо място -  Електронната ни библиотека - http://e-books.knigite.bg , която дава една нова насока и е в тон с ъс световните тенденции на бум на електронните книги. Всъщност това е и единствения път за развитие на българските автори. Колкото и всички да си мечтаем за миризмата на хартията.

Второ - интеграцията със социалните мрежи. Като се тръгне от простите неща като бутони за споделяне във Фейсбук и за харесване на произведения и се стигне до двата конкурса проведени изцяло във Фейсбук, резултатите показват едно - отдавна мина времето на капсулирането по сайтове и групички. Всички живеем в един все по-глобален свят.  Всякакви опити за делене на „куклите и парцалките" са само за чесане на Егото.

Трето - това са събитията на живо. Това е отдавнашна традиция за Фондация ‚Буквите", но тази година показа някои нови тенденции и най-вече жаждата да се чуе литература, а не само да се съберем по масите.

 

Най-приятният спомен от годината - конкурсът „Търся издател!". И не с констатацията, че всеки пише и всеки иска да издаде книга. А с това, че се намериха хора, които имаха силата и желанието да се преборят за това.

 

Личното ми откритие за годината - Ники Комедвенска. Не само като автор. Въпреки, че отскоро присъства в он-лайн литературното пространство, за нея ще се говори доста за напред.

 

Разочарованията  - много. И лични, и професионални. Много хора така и не разбраха разликите между приятелство и партньорство, между литература и споделяне. Както и че няма да намерят липсващия си личен живот в сайтовете за литература. Поне не в тези, в които наистина се държи на това.

 

Неизпълнени обещания - много, за жалост. Основното - не можахме да доизградим платформата за реклама на книги. Нещо от жизнена важност. Да се надяваме, че януари ще се окаже успешен в тази област.

В личен план - не успях да напиша книгата, която чакат много хора. Но идват едни дълги празници...

 

И накратко от бъдещият доклад:

 Буквите навлизат в десетата си годишнина.

За изминалата 2010 година сайтът беше посетен от близо половин милион уникални посетители (средно по 35 000 месечно), които са прочели над   4 милиона произведения.

735 нови автора, 5401 произведения.

Издателство „Буквите" издаде 47 нови книги, бяха проведени над 30 представяния на живо, стигнахме чак до Бургас.

Проведени 4 големи национални конкурса - „Жени и вино", „Ирелевант", „По стъпките на лятото", „Търся издател!"

2010-12-28
Хубавите неща през 2010 г.  
0
2

,Това не е точно отчет. Подробен отчет ще получите  след Нова година. Това е просто кратка информация, кои са хубавите неща от 2010 в живота на Фондация „Буквите", които аз запомних.

Най-важното е - за първи път тази година си пролича, че Фондация е основната дума, а сайтът Буквите е само част от нея.  Основните събития, за които се говори много през годината - Лекциите за защита на авторските права, Летният фейсбук конкурс, конкурсът „Търся издател!" и прочие бяха все инициатива на Фондация „Буквите", а не толкова мероприятия свързани със сайта.

Всъщност това е основната тенденция, която се изчисти през годините и която ще бъде основна през 2011-та  - все по-професионално отношение към литературата и ориентиране към автори, които предпочитат да пишат, а не да споделят.

 

Новости през годината:

На първо място -  Електронната ни библиотека - http://e-books.knigite.bg , която дава една нова насока и е в тон с ъс световните тенденции на бум на електронните книги. Всъщност това е и единствения път за развитие на българските автори. Колкото и всички да си мечтаем за миризмата на хартията.

Второ - интеграцията със социалните мрежи. Като се тръгне от простите неща като бутони за споделяне във Фейсбук и за харесване на произведения и се стигне до двата конкурса проведени изцяло във Фейсбук, резултатите показват едно - отдавна мина времето на капсулирането по сайтове и групички. Всички живеем в един все по-глобален свят.  Всякакви опити за делене на „куклите и парцалките" са само за чесане на Егото.

Трето - това са събитията на живо. Това е отдавнашна традиция за Фондация ‚Буквите", но тази година показа някои нови тенденции и най-вече жаждата да се чуе литература, а не само да се съберем по масите.

 

Най-приятният спомен от годината - конкурсът „Търся издател!". И не с констатацията, че всеки пише и всеки иска да издаде книга. А с това, че се намериха хора, които имаха силата и желанието да се преборят за това.

 

Личното ми откритие за годината - Ники Комедвенска. Не само като автор. Въпреки, че отскоро присъства в он-лайн литературното пространство, за нея ще се говори доста за напред.

 

Разочарованията  - много. И лични, и професионални. Много хора така и не разбраха разликите между приятелство и партньорство, между литература и споделяне. Както и че няма да намерят липсващия си личен живот в сайтовете за литература. Поне не в тези, в които наистина се държи на това.

 

Неизпълнени обещания - много, за жалост. Основното - не можахме да доизградим платформата за реклама на книги. Нещо от жизнена важност. Да се надяваме, че януари ще се окаже успешен в тази област.

В личен план - не успях да напиша книгата, която чакат много хора. Но идват едни дълги празници...

 

И накратко от бъдещият доклад:

 Буквите навлизат в десетата си годишнина.

За изминалата 2010 година сайтът беше посетен от близо половин милион уникални посетители (средно по 35 000 месечно), които са прочели над   4 милиона произведения.

735 нови автора, 5401 произведения.

Издателство „Буквите" издаде 47 нови книги, бяха проведени над 30 представяния на живо, стигнахме чак до Бургас.

Проведени 4 големи национални конкурса - „Жени и вино", „Ирелевант", „По стъпките на лятото", „Търся издател!"

2010-12-28
Хубавите неща през 2010 г.  
0
2

,Това не е точно отчет. Подробен отчет ще получите  след Нова година. Това е просто кратка информация, кои са хубавите неща от 2010 в живота на Фондация „Буквите", които аз запомних.

Най-важното е - за първи път тази година си пролича, че Фондация е основната дума, а сайтът Буквите е само част от нея.  Основните събития, за които се говори много през годината - Лекциите за защита на авторските права, Летният фейсбук конкурс, конкурсът „Търся издател!" и прочие бяха все инициатива на Фондация „Буквите", а не толкова мероприятия свързани със сайта.

Всъщност това е основната тенденция, която се изчисти през годините и която ще бъде основна през 2011-та  - все по-професионално отношение към литературата и ориентиране към автори, които предпочитат да пишат, а не да споделят.

 

Новости през годината:

На първо място -  Електронната ни библиотека - http://e-books.knigite.bg , която дава една нова насока и е в тон с ъс световните тенденции на бум на електронните книги. Всъщност това е и единствения път за развитие на българските автори. Колкото и всички да си мечтаем за миризмата на хартията.

Второ - интеграцията със социалните мрежи. Като се тръгне от простите неща като бутони за споделяне във Фейсбук и за харесване на произведения и се стигне до двата конкурса проведени изцяло във Фейсбук, резултатите показват едно - отдавна мина времето на капсулирането по сайтове и групички. Всички живеем в един все по-глобален свят.  Всякакви опити за делене на „куклите и парцалките" са само за чесане на Егото.

Трето - това са събитията на живо. Това е отдавнашна традиция за Фондация ‚Буквите", но тази година показа някои нови тенденции и най-вече жаждата да се чуе литература, а не само да се съберем по масите.

 

Най-приятният спомен от годината - конкурсът „Търся издател!". И не с констатацията, че всеки пише и всеки иска да издаде книга. А с това, че се намериха хора, които имаха силата и желанието да се преборят за това.

 

Личното ми откритие за годината - Ники Комедвенска. Не само като автор. Въпреки, че отскоро присъства в он-лайн литературното пространство, за нея ще се говори доста за напред.

 

Разочарованията  - много. И лични, и професионални. Много хора така и не разбраха разликите между приятелство и партньорство, между литература и споделяне. Както и че няма да намерят липсващия си личен живот в сайтовете за литература. Поне не в тези, в които наистина се държи на това.

 

Неизпълнени обещания - много, за жалост. Основното - не можахме да доизградим платформата за реклама на книги. Нещо от жизнена важност. Да се надяваме, че януари ще се окаже успешен в тази област.

В личен план - не успях да напиша книгата, която чакат много хора. Но идват едни дълги празници...

 

И накратко от бъдещият доклад:

 Буквите навлизат в десетата си годишнина.

За изминалата 2010 година сайтът беше посетен от близо половин милион уникални посетители (средно по 35 000 месечно), които са прочели над   4 милиона произведения.

735 нови автора, 5401 произведения.

Издателство „Буквите" издаде 47 нови книги, бяха проведени над 30 представяния на живо, стигнахме чак до Бургас.

Проведени 4 големи национални конкурса - „Жени и вино", „Ирелевант", „По стъпките на лятото", „Търся издател!"

2010-12-28
United color  
0
2

 

Вчера направихме успешна премиера на пет книги. Нито един от авторите не може да се нарече твърда буквичка.

Продължихме с една прекрасна вечер в Мис Каприз.

Имаше хора от различни места.

Всички говореха за литература, никой не говореше за сайтове.

Така и не разбрах, какво точно, а и защо трябва да делим.

 

Днес колонката е кратка. Ако нещо е останало неясно, явно сте си загубили времето четейки я.

Азбуката ни има само 30 букви. И те са на всички.

2010-12-21
United color  
0
2

 

Вчера направихме успешна премиера на пет книги. Нито един от авторите не може да се нарече твърда буквичка.

Продължихме с една прекрасна вечер в Мис Каприз.

Имаше хора от различни места.

Всички говореха за литература, никой не говореше за сайтове.

Така и не разбрах, какво точно, а и защо трябва да делим.

 

Днес колонката е кратка. Ако нещо е останало неясно, явно сте си загубили времето четейки я.

Азбуката ни има само 30 букви. И те са на всички.

2010-12-21
United color  
0
2

 

Вчера направихме успешна премиера на пет книги. Нито един от авторите не може да се нарече твърда буквичка.

Продължихме с една прекрасна вечер в Мис Каприз.

Имаше хора от различни места.

Всички говореха за литература, никой не говореше за сайтове.

Така и не разбрах, какво точно, а и защо трябва да делим.

 

Днес колонката е кратка. Ако нещо е останало неясно, явно сте си загубили времето четейки я.

Азбуката ни има само 30 букви. И те са на всички.

2010-12-21
United color  
0
2

 

Вчера направихме успешна премиера на пет книги. Нито един от авторите не може да се нарече твърда буквичка.

Продължихме с една прекрасна вечер в Мис Каприз.

Имаше хора от различни места.

Всички говореха за литература, никой не говореше за сайтове.

Така и не разбрах, какво точно, а и защо трябва да делим.

 

Днес колонката е кратка. Ако нещо е останало неясно, явно сте си загубили времето четейки я.

Азбуката ни има само 30 букви. И те са на всички.

2010-12-21
Раждането на Хулите  
0
2

 

"По стъпките ми вредом никне жълта злоба"

Яворов

 

Понеже днес е събота и имам рожден ден, ползвам правото си да напиша тази колонка.

В нея няма да стане дума за това каква торта ще има /а и кой ще излиза от нея/, а за трудното раждане на един сайт, който празнува днес първите си седем.

Искам с големи букви да подчертая благодарността си към Найден Найденов /Hixxtam/ за това, че създаде Хулите. Не знам какво бихме правили, ако този сайт не съществуваше. Най-страшният кошмар на цялата администрация са ония седемнадесет дни без Хули през лятото на 2008-ма.

      Откъде започна всичко?

През лятото на 2002-а година Буквите станаха много посещаван сайт за онези стандарти. В него месечно се публикуваха над 100 произведения. Това доведе естествено до проблеми с хостинга /не можеха да ни държат безплатно повече/, а и аз усетих, че сайтът започва да надминава моето литературно ниво. И вместо да се мъча да го огранича до него, се опитах да организирам екип от хора, които да ми помагат да развиваме сайта.

Така на 1 ноември се събра първата група, желаещи да направим нещо заедно. За жалост, нито един от тях отдавна не е в Буквите, а и повечето май и не пишат вече.

Същата вечер решихме да сформираме и Сдружение „Буквите".

И се започна един от най-интересните периоди в историята на Буквите, на който съм посветил немалко страници в моята книга „Хроники на Буквите". Но тази колонка не е за това, а за участието на Хипо.

Сдружението си избра Управителен съвет, в който аз, признавам си честно, успях да събера може би най-неподходящите за работа хора. Трима от членовете бяха малки, много малки - 19-21-22 години, а четвъртият, въпреки че беше добър поет, се оказа с много надуто его.

Донякъде подборът беше продиктуван и от това, че наложихме изрично условие - всички членове да живеят в София, за да могат да участват в събитията на живо. Сега си давам сметка, че това не се е харесало на Найден, тъй като може би е оставал извън всякакви списъци. Но времето беше 2002, а той беше един почти неизвестен плевенски чатер, който освен в клубовете на дира, висеше в БГдейт и пишеше стихове с няколко поетеси едновременно.

Признавам си честно - подцених го силно. Всъщност, аз тогава бях още млад и зелен и смятах, че добрите поети са и добри хора. И не се бях сблъсквал с жестоките отношения между тях.

Първите няколко месеца се разви активна дейност, беше съставена и редколегия, която правеше ежеседмични сбирки, и изобщо си бяхме направили програма за месеци напред. Но аз не предвидих - не сушата, както се пее в „Молитва за дъжд", а желанието на поетите да изпъкват и най-вече да общуват с други себеподобни.

Това сега изглежда повече от нормално, но тогава всичко беше ново и за първи път.

Някъде към януари месец бяха започнали да се сформират вече групичките, които гласуваха по почина - „аз на тебе, ти на мене..."/тогава в Буквите имаше гласуване/ както и много други печално познати ни в момента неща.

Тогава възникна и основният проблем, който и досега трови литературните сайтове - основната им функция. Дали са сайтове за литература, или сайтове за запознанство? Всъщност, споровете започнаха, защото аз твърдо държах, че тук сме, за да пишем литература. Това не се е харесало на тези, за които общуването беше над всичко и някъде тогава се е задал въпросът - „добре де, защо трябва все Богданов да управлява всичко, ние не можем ли?"

Когато години подред разнищвахме историята късче по късче, стана ясно, че идеята за Хулите е възникнала някъде тогава, макар че няколко месеца подред се опитваха да превземат самите Букви.

По това време бяха започнали първите дрязги в УС, малките не вземаха нещата на сериозно, а Тендер така и не можеше да разбере, че не може хем да е Администратор на сайта, хем най-известният поет. Тая тънка червена линия на барикадата и в момента я разбират малко хора.

Хипо беше започнал да се оформя като център на стабилност, аз бях млад и неопитен в хорските дрязги и бях започнал все повече да търся съветите му. Както после се разбра,  той се е представял пред хората едва ли не за втори след мен /има дълга поредица постинги където се говори за времената, когато Найден е бил главен редактор на сайта/ и да определя начина за поведение в сайта - примерно, че не трябвало да се отговаря на отзиви.

Всъщност, нещата са стигнали и по-далече. Докато аз се опитвах да реша хроничните проблеми с хостинга, Хипо е събирал /както се разбра от негови писания наскоро/ пари от авторите в сайта за хостинг, които така и не стигнаха до мене.

Както подчертах - бях млад и неопитен, особено в този род отношения. Може би това, че никога не съм работил в голяма фирма и не бях виждал всички тези клюкарствания и пускане на слухове, ми изигра лоша шега.

И докато аз изграждах основата на сайта /голяма част от функциите са написани тогава/, то другите са се занимавали да ме обсъждат и пускат най-разнообразни нелепости по мой адрес. Те това не са спирали и сега да го правят, но тогава имах повечето за приятели.

Хората, които бях посъбрал около мен, започнаха да разбират, че явно работата по сайта не им носи привилегии, като примерно: обявяване за най-добри поети и прочие, и малко по-малко се оттегляха. Аз отчаяно търсех нови хора и започнах да привличам всеки, който прояви поне малък интерес. Така в екипа влязоха съвсем случайни хора. После се разбра, че и Хипо е насъсквал едни срещу други, така че да разчисти всички, които са му били конкуренция.

/Това е дълъг и интересен за анализиране процес, по-подробно описание ще намерите в книгата/.

Пропускам много неща. И така стигаме до месец май, когато сайта се тресе от раздори, всички ме обвиняват във всякакви възможни грехове, а аз се чудя какво ми се случва. И съм ограден с екип - Hixxtam, Black Cat, Aurora, Angela.

Не, не съм сбъркал - по това време това беше  екипът, който би трябвало да управлява Буквите. Всички тези имена можете да ги прочетете в ръководството на Хулите.

И стигаме до кулминацията - раждането на един нов сайт. 23 май, след награждаването в конкурс за любовна лирика в Студенския дом /зад опашката на Царя/, всички се преместваме да си допием в „Снежанките" /тогава не се казваше така/. По някое време аз си тръгвам, а Хипо до сутринта убеждава хората, че не трябва да бъда начело на сайта или поне в най-лошия случай - да си направят нов сайт.

На 24 май, следобеда, преди официалното честване на втория  рожден ден на сайта, имаше събрание за учредяване на Сдружение „Буквите". То не бе учредено, защото Хипо беше подготвил саботирането му. Забавата в чалга клуба вечерта не искам и да си я спомням, помня само, че се наложи да доплатя сметката с 50 лв от джоба си.

На другия ден се започна голямото триене от сайта, около една трета от авторите си изтриха произведенията /повечето от тях се върнаха после, естествено/. Няколко дни в сайта беше голяма истерия, после нещата поутихнаха и така до есента, когато по време на командировката ми в Кошице /Словакия/, Хипо направи нов опит да отмъкне всичко. След като го изтрих от сайта, заедно с Аврора и Анжела, той започна откровено да работи по създаването на Хулите.

И в най-важния ден в годината - 21.12.2003, официално бе открит сайтът, макар че той работеше близо месец преди това.

С това започна историята на литературните сайтове в България. Малко преди това, по моя идея, следствие на дълги разговори с майката на Георги, бе създаден и сайт Откровения. Но той стана това, което познавате, чак през 2007-а, когато Мая Попова се прехвърли там.

Сайтовете си разпределиха /след остра конкурента борба/ нишите и в момента не си пречат един на друг, освен в сблъсъците на егото на управите им.

Но това и много други неща, ще прочетете в „Хроники на Буквите" - книга, която ще бъде скоро на пазара.

Честит рожден ден, Хули!

 

2010-12-18
Раждането на Хулите  
0
2

 

"По стъпките ми вредом никне жълта злоба"

Яворов

 

Понеже днес е събота и имам рожден ден, ползвам правото си да напиша тази колонка.

В нея няма да стане дума за това каква торта ще има /а и кой ще излиза от нея/, а за трудното раждане на един сайт, който празнува днес първите си седем.

Искам с големи букви да подчертая благодарността си към Найден Найденов /Hixxtam/ за това, че създаде Хулите. Не знам какво бихме правили, ако този сайт не съществуваше. Най-страшният кошмар на цялата администрация са ония седемнадесет дни без Хули през лятото на 2008-ма.

      Откъде започна всичко?

През лятото на 2002-а година Буквите станаха много посещаван сайт за онези стандарти. В него месечно се публикуваха над 100 произведения. Това доведе естествено до проблеми с хостинга /не можеха да ни държат безплатно повече/, а и аз усетих, че сайтът започва да надминава моето литературно ниво. И вместо да се мъча да го огранича до него, се опитах да организирам екип от хора, които да ми помагат да развиваме сайта.

Така на 1 ноември се събра първата група, желаещи да направим нещо заедно. За жалост, нито един от тях отдавна не е в Буквите, а и повечето май и не пишат вече.

Същата вечер решихме да сформираме и Сдружение „Буквите".

И се започна един от най-интересните периоди в историята на Буквите, на който съм посветил немалко страници в моята книга „Хроники на Буквите". Но тази колонка не е за това, а за участието на Хипо.

Сдружението си избра Управителен съвет, в който аз, признавам си честно, успях да събера може би най-неподходящите за работа хора. Трима от членовете бяха малки, много малки - 19-21-22 години, а четвъртият, въпреки че беше добър поет, се оказа с много надуто его.

Донякъде подборът беше продиктуван и от това, че наложихме изрично условие - всички членове да живеят в София, за да могат да участват в събитията на живо. Сега си давам сметка, че това не се е харесало на Найден, тъй като може би е оставал извън всякакви списъци. Но времето беше 2002, а той беше един почти неизвестен плевенски чатер, който освен в клубовете на дира, висеше в БГдейт и пишеше стихове с няколко поетеси едновременно.

Признавам си честно - подцених го силно. Всъщност, аз тогава бях още млад и зелен и смятах, че добрите поети са и добри хора. И не се бях сблъсквал с жестоките отношения между тях.

Първите няколко месеца се разви активна дейност, беше съставена и редколегия, която правеше ежеседмични сбирки, и изобщо си бяхме направили програма за месеци напред. Но аз не предвидих - не сушата, както се пее в „Молитва за дъжд", а желанието на поетите да изпъкват и най-вече да общуват с други себеподобни.

Това сега изглежда повече от нормално, но тогава всичко беше ново и за първи път.

Някъде към януари месец бяха започнали да се сформират вече групичките, които гласуваха по почина - „аз на тебе, ти на мене..."/тогава в Буквите имаше гласуване/ както и много други печално познати ни в момента неща.

Тогава възникна и основният проблем, който и досега трови литературните сайтове - основната им функция. Дали са сайтове за литература, или сайтове за запознанство? Всъщност, споровете започнаха, защото аз твърдо държах, че тук сме, за да пишем литература. Това не се е харесало на тези, за които общуването беше над всичко и някъде тогава се е задал въпросът - „добре де, защо трябва все Богданов да управлява всичко, ние не можем ли?"

Когато години подред разнищвахме историята късче по късче, стана ясно, че идеята за Хулите е възникнала някъде тогава, макар че няколко месеца подред се опитваха да превземат самите Букви.

По това време бяха започнали първите дрязги в УС, малките не вземаха нещата на сериозно, а Тендер така и не можеше да разбере, че не може хем да е Администратор на сайта, хем най-известният поет. Тая тънка червена линия на барикадата и в момента я разбират малко хора.

Хипо беше започнал да се оформя като център на стабилност, аз бях млад и неопитен в хорските дрязги и бях започнал все повече да търся съветите му. Както после се разбра,  той се е представял пред хората едва ли не за втори след мен /има дълга поредица постинги където се говори за времената, когато Найден е бил главен редактор на сайта/ и да определя начина за поведение в сайта - примерно, че не трябвало да се отговаря на отзиви.

Всъщност, нещата са стигнали и по-далече. Докато аз се опитвах да реша хроничните проблеми с хостинга, Хипо е събирал /както се разбра от негови писания наскоро/ пари от авторите в сайта за хостинг, които така и не стигнаха до мене.

Както подчертах - бях млад и неопитен, особено в този род отношения. Може би това, че никога не съм работил в голяма фирма и не бях виждал всички тези клюкарствания и пускане на слухове, ми изигра лоша шега.

И докато аз изграждах основата на сайта /голяма част от функциите са написани тогава/, то другите са се занимавали да ме обсъждат и пускат най-разнообразни нелепости по мой адрес. Те това не са спирали и сега да го правят, но тогава имах повечето за приятели.

Хората, които бях посъбрал около мен, започнаха да разбират, че явно работата по сайта не им носи привилегии, като примерно: обявяване за най-добри поети и прочие, и малко по-малко се оттегляха. Аз отчаяно търсех нови хора и започнах да привличам всеки, който прояви поне малък интерес. Така в екипа влязоха съвсем случайни хора. После се разбра, че и Хипо е насъсквал едни срещу други, така че да разчисти всички, които са му били конкуренция.

/Това е дълъг и интересен за анализиране процес, по-подробно описание ще намерите в книгата/.

Пропускам много неща. И така стигаме до месец май, когато сайта се тресе от раздори, всички ме обвиняват във всякакви възможни грехове, а аз се чудя какво ми се случва. И съм ограден с екип - Hixxtam, Black Cat, Aurora, Angela.

Не, не съм сбъркал - по това време това беше  екипът, който би трябвало да управлява Буквите. Всички тези имена можете да ги прочетете в ръководството на Хулите.

И стигаме до кулминацията - раждането на един нов сайт. 23 май, след награждаването в конкурс за любовна лирика в Студенския дом /зад опашката на Царя/, всички се преместваме да си допием в „Снежанките" /тогава не се казваше така/. По някое време аз си тръгвам, а Хипо до сутринта убеждава хората, че не трябва да бъда начело на сайта или поне в най-лошия случай - да си направят нов сайт.

На 24 май, следобеда, преди официалното честване на втория  рожден ден на сайта, имаше събрание за учредяване на Сдружение „Буквите". То не бе учредено, защото Хипо беше подготвил саботирането му. Забавата в чалга клуба вечерта не искам и да си я спомням, помня само, че се наложи да доплатя сметката с 50 лв от джоба си.

На другия ден се започна голямото триене от сайта, около една трета от авторите си изтриха произведенията /повечето от тях се върнаха после, естествено/. Няколко дни в сайта беше голяма истерия, после нещата поутихнаха и така до есента, когато по време на командировката ми в Кошице /Словакия/, Хипо направи нов опит да отмъкне всичко. След като го изтрих от сайта, заедно с Аврора и Анжела, той започна откровено да работи по създаването на Хулите.

И в най-важния ден в годината - 21.12.2003, официално бе открит сайтът, макар че той работеше близо месец преди това.

С това започна историята на литературните сайтове в България. Малко преди това, по моя идея, следствие на дълги разговори с майката на Георги, бе създаден и сайт Откровения. Но той стана това, което познавате, чак през 2007-а, когато Мая Попова се прехвърли там.

Сайтовете си разпределиха /след остра конкурента борба/ нишите и в момента не си пречат един на друг, освен в сблъсъците на егото на управите им.

Но това и много други неща, ще прочетете в „Хроники на Буквите" - книга, която ще бъде скоро на пазара.

Честит рожден ден, Хули!

 

2010-12-18
Раждането на Хулите  
0
2

 

"По стъпките ми вредом никне жълта злоба"

Яворов

 

Понеже днес е събота и имам рожден ден, ползвам правото си да напиша тази колонка.

В нея няма да стане дума за това каква торта ще има /а и кой ще излиза от нея/, а за трудното раждане на един сайт, който празнува днес първите си седем.

Искам с големи букви да подчертая благодарността си към Найден Найденов /Hixxtam/ за това, че създаде Хулите. Не знам какво бихме правили, ако този сайт не съществуваше. Най-страшният кошмар на цялата администрация са ония седемнадесет дни без Хули през лятото на 2008-ма.

      Откъде започна всичко?

През лятото на 2002-а година Буквите станаха много посещаван сайт за онези стандарти. В него месечно се публикуваха над 100 произведения. Това доведе естествено до проблеми с хостинга /не можеха да ни държат безплатно повече/, а и аз усетих, че сайтът започва да надминава моето литературно ниво. И вместо да се мъча да го огранича до него, се опитах да организирам екип от хора, които да ми помагат да развиваме сайта.

Така на 1 ноември се събра първата група, желаещи да направим нещо заедно. За жалост, нито един от тях отдавна не е в Буквите, а и повечето май и не пишат вече.

Същата вечер решихме да сформираме и Сдружение „Буквите".

И се започна един от най-интересните периоди в историята на Буквите, на който съм посветил немалко страници в моята книга „Хроники на Буквите". Но тази колонка не е за това, а за участието на Хипо.

Сдружението си избра Управителен съвет, в който аз, признавам си честно, успях да събера може би най-неподходящите за работа хора. Трима от членовете бяха малки, много малки - 19-21-22 години, а четвъртият, въпреки че беше добър поет, се оказа с много надуто его.

Донякъде подборът беше продиктуван и от това, че наложихме изрично условие - всички членове да живеят в София, за да могат да участват в събитията на живо. Сега си давам сметка, че това не се е харесало на Найден, тъй като може би е оставал извън всякакви списъци. Но времето беше 2002, а той беше един почти неизвестен плевенски чатер, който освен в клубовете на дира, висеше в БГдейт и пишеше стихове с няколко поетеси едновременно.

Признавам си честно - подцених го силно. Всъщност, аз тогава бях още млад и зелен и смятах, че добрите поети са и добри хора. И не се бях сблъсквал с жестоките отношения между тях.

Първите няколко месеца се разви активна дейност, беше съставена и редколегия, която правеше ежеседмични сбирки, и изобщо си бяхме направили програма за месеци напред. Но аз не предвидих - не сушата, както се пее в „Молитва за дъжд", а желанието на поетите да изпъкват и най-вече да общуват с други себеподобни.

Това сега изглежда повече от нормално, но тогава всичко беше ново и за първи път.

Някъде към януари месец бяха започнали да се сформират вече групичките, които гласуваха по почина - „аз на тебе, ти на мене..."/тогава в Буквите имаше гласуване/ както и много други печално познати ни в момента неща.

Тогава възникна и основният проблем, който и досега трови литературните сайтове - основната им функция. Дали са сайтове за литература, или сайтове за запознанство? Всъщност, споровете започнаха, защото аз твърдо държах, че тук сме, за да пишем литература. Това не се е харесало на тези, за които общуването беше над всичко и някъде тогава се е задал въпросът - „добре де, защо трябва все Богданов да управлява всичко, ние не можем ли?"

Когато години подред разнищвахме историята късче по късче, стана ясно, че идеята за Хулите е възникнала някъде тогава, макар че няколко месеца подред се опитваха да превземат самите Букви.

По това време бяха започнали първите дрязги в УС, малките не вземаха нещата на сериозно, а Тендер така и не можеше да разбере, че не може хем да е Администратор на сайта, хем най-известният поет. Тая тънка червена линия на барикадата и в момента я разбират малко хора.

Хипо беше започнал да се оформя като център на стабилност, аз бях млад и неопитен в хорските дрязги и бях започнал все повече да търся съветите му. Както после се разбра,  той се е представял пред хората едва ли не за втори след мен /има дълга поредица постинги където се говори за времената, когато Найден е бил главен редактор на сайта/ и да определя начина за поведение в сайта - примерно, че не трябвало да се отговаря на отзиви.

Всъщност, нещата са стигнали и по-далече. Докато аз се опитвах да реша хроничните проблеми с хостинга, Хипо е събирал /както се разбра от негови писания наскоро/ пари от авторите в сайта за хостинг, които така и не стигнаха до мене.

Както подчертах - бях млад и неопитен, особено в този род отношения. Може би това, че никога не съм работил в голяма фирма и не бях виждал всички тези клюкарствания и пускане на слухове, ми изигра лоша шега.

И докато аз изграждах основата на сайта /голяма част от функциите са написани тогава/, то другите са се занимавали да ме обсъждат и пускат най-разнообразни нелепости по мой адрес. Те това не са спирали и сега да го правят, но тогава имах повечето за приятели.

Хората, които бях посъбрал около мен, започнаха да разбират, че явно работата по сайта не им носи привилегии, като примерно: обявяване за най-добри поети и прочие, и малко по-малко се оттегляха. Аз отчаяно търсех нови хора и започнах да привличам всеки, който прояви поне малък интерес. Така в екипа влязоха съвсем случайни хора. После се разбра, че и Хипо е насъсквал едни срещу други, така че да разчисти всички, които са му били конкуренция.

/Това е дълъг и интересен за анализиране процес, по-подробно описание ще намерите в книгата/.

Пропускам много неща. И така стигаме до месец май, когато сайта се тресе от раздори, всички ме обвиняват във всякакви възможни грехове, а аз се чудя какво ми се случва. И съм ограден с екип - Hixxtam, Black Cat, Aurora, Angela.

Не, не съм сбъркал - по това време това беше  екипът, който би трябвало да управлява Буквите. Всички тези имена можете да ги прочетете в ръководството на Хулите.

И стигаме до кулминацията - раждането на един нов сайт. 23 май, след награждаването в конкурс за любовна лирика в Студенския дом /зад опашката на Царя/, всички се преместваме да си допием в „Снежанките" /тогава не се казваше така/. По някое време аз си тръгвам, а Хипо до сутринта убеждава хората, че не трябва да бъда начело на сайта или поне в най-лошия случай - да си направят нов сайт.

На 24 май, следобеда, преди официалното честване на втория  рожден ден на сайта, имаше събрание за учредяване на Сдружение „Буквите". То не бе учредено, защото Хипо беше подготвил саботирането му. Забавата в чалга клуба вечерта не искам и да си я спомням, помня само, че се наложи да доплатя сметката с 50 лв от джоба си.

На другия ден се започна голямото триене от сайта, около една трета от авторите си изтриха произведенията /повечето от тях се върнаха после, естествено/. Няколко дни в сайта беше голяма истерия, после нещата поутихнаха и така до есента, когато по време на командировката ми в Кошице /Словакия/, Хипо направи нов опит да отмъкне всичко. След като го изтрих от сайта, заедно с Аврора и Анжела, той започна откровено да работи по създаването на Хулите.

И в най-важния ден в годината - 21.12.2003, официално бе открит сайтът, макар че той работеше близо месец преди това.

С това започна историята на литературните сайтове в България. Малко преди това, по моя идея, следствие на дълги разговори с майката на Георги, бе създаден и сайт Откровения. Но той стана това, което познавате, чак през 2007-а, когато Мая Попова се прехвърли там.

Сайтовете си разпределиха /след остра конкурента борба/ нишите и в момента не си пречат един на друг, освен в сблъсъците на егото на управите им.

Но това и много други неща, ще прочетете в „Хроники на Буквите" - книга, която ще бъде скоро на пазара.

Честит рожден ден, Хули!

 

2010-12-18
Раждането на Хулите  
0
2

 

"По стъпките ми вредом никне жълта злоба"

Яворов

 

Понеже днес е събота и имам рожден ден, ползвам правото си да напиша тази колонка.

В нея няма да стане дума за това каква торта ще има /а и кой ще излиза от нея/, а за трудното раждане на един сайт, който празнува днес първите си седем.

Искам с големи букви да подчертая благодарността си към Найден Найденов /Hixxtam/ за това, че създаде Хулите. Не знам какво бихме правили, ако този сайт не съществуваше. Най-страшният кошмар на цялата администрация са ония седемнадесет дни без Хули през лятото на 2008-ма.

      Откъде започна всичко?

През лятото на 2002-а година Буквите станаха много посещаван сайт за онези стандарти. В него месечно се публикуваха над 100 произведения. Това доведе естествено до проблеми с хостинга /не можеха да ни държат безплатно повече/, а и аз усетих, че сайтът започва да надминава моето литературно ниво. И вместо да се мъча да го огранича до него, се опитах да организирам екип от хора, които да ми помагат да развиваме сайта.

Така на 1 ноември се събра първата група, желаещи да направим нещо заедно. За жалост, нито един от тях отдавна не е в Буквите, а и повечето май и не пишат вече.

Същата вечер решихме да сформираме и Сдружение „Буквите".

И се започна един от най-интересните периоди в историята на Буквите, на който съм посветил немалко страници в моята книга „Хроники на Буквите". Но тази колонка не е за това, а за участието на Хипо.

Сдружението си избра Управителен съвет, в който аз, признавам си честно, успях да събера може би най-неподходящите за работа хора. Трима от членовете бяха малки, много малки - 19-21-22 години, а четвъртият, въпреки че беше добър поет, се оказа с много надуто его.

Донякъде подборът беше продиктуван и от това, че наложихме изрично условие - всички членове да живеят в София, за да могат да участват в събитията на живо. Сега си давам сметка, че това не се е харесало на Найден, тъй като може би е оставал извън всякакви списъци. Но времето беше 2002, а той беше един почти неизвестен плевенски чатер, който освен в клубовете на дира, висеше в БГдейт и пишеше стихове с няколко поетеси едновременно.

Признавам си честно - подцених го силно. Всъщност, аз тогава бях още млад и зелен и смятах, че добрите поети са и добри хора. И не се бях сблъсквал с жестоките отношения между тях.

Първите няколко месеца се разви активна дейност, беше съставена и редколегия, която правеше ежеседмични сбирки, и изобщо си бяхме направили програма за месеци напред. Но аз не предвидих - не сушата, както се пее в „Молитва за дъжд", а желанието на поетите да изпъкват и най-вече да общуват с други себеподобни.

Това сега изглежда повече от нормално, но тогава всичко беше ново и за първи път.

Някъде към януари месец бяха започнали да се сформират вече групичките, които гласуваха по почина - „аз на тебе, ти на мене..."/тогава в Буквите имаше гласуване/ както и много други печално познати ни в момента неща.

Тогава възникна и основният проблем, който и досега трови литературните сайтове - основната им функция. Дали са сайтове за литература, или сайтове за запознанство? Всъщност, споровете започнаха, защото аз твърдо държах, че тук сме, за да пишем литература. Това не се е харесало на тези, за които общуването беше над всичко и някъде тогава се е задал въпросът - „добре де, защо трябва все Богданов да управлява всичко, ние не можем ли?"

Когато години подред разнищвахме историята късче по късче, стана ясно, че идеята за Хулите е възникнала някъде тогава, макар че няколко месеца подред се опитваха да превземат самите Букви.

По това време бяха започнали първите дрязги в УС, малките не вземаха нещата на сериозно, а Тендер така и не можеше да разбере, че не може хем да е Администратор на сайта, хем най-известният поет. Тая тънка червена линия на барикадата и в момента я разбират малко хора.

Хипо беше започнал да се оформя като център на стабилност, аз бях млад и неопитен в хорските дрязги и бях започнал все повече да търся съветите му. Както после се разбра,  той се е представял пред хората едва ли не за втори след мен /има дълга поредица постинги където се говори за времената, когато Найден е бил главен редактор на сайта/ и да определя начина за поведение в сайта - примерно, че не трябвало да се отговаря на отзиви.

Всъщност, нещата са стигнали и по-далече. Докато аз се опитвах да реша хроничните проблеми с хостинга, Хипо е събирал /както се разбра от негови писания наскоро/ пари от авторите в сайта за хостинг, които така и не стигнаха до мене.

Както подчертах - бях млад и неопитен, особено в този род отношения. Може би това, че никога не съм работил в голяма фирма и не бях виждал всички тези клюкарствания и пускане на слухове, ми изигра лоша шега.

И докато аз изграждах основата на сайта /голяма част от функциите са написани тогава/, то другите са се занимавали да ме обсъждат и пускат най-разнообразни нелепости по мой адрес. Те това не са спирали и сега да го правят, но тогава имах повечето за приятели.

Хората, които бях посъбрал около мен, започнаха да разбират, че явно работата по сайта не им носи привилегии, като примерно: обявяване за най-добри поети и прочие, и малко по-малко се оттегляха. Аз отчаяно търсех нови хора и започнах да привличам всеки, който прояви поне малък интерес. Така в екипа влязоха съвсем случайни хора. После се разбра, че и Хипо е насъсквал едни срещу други, така че да разчисти всички, които са му били конкуренция.

/Това е дълъг и интересен за анализиране процес, по-подробно описание ще намерите в книгата/.

Пропускам много неща. И така стигаме до месец май, когато сайта се тресе от раздори, всички ме обвиняват във всякакви възможни грехове, а аз се чудя какво ми се случва. И съм ограден с екип - Hixxtam, Black Cat, Aurora, Angela.

Не, не съм сбъркал - по това време това беше  екипът, който би трябвало да управлява Буквите. Всички тези имена можете да ги прочетете в ръководството на Хулите.

И стигаме до кулминацията - раждането на един нов сайт. 23 май, след награждаването в конкурс за любовна лирика в Студенския дом /зад опашката на Царя/, всички се преместваме да си допием в „Снежанките" /тогава не се казваше така/. По някое време аз си тръгвам, а Хипо до сутринта убеждава хората, че не трябва да бъда начело на сайта или поне в най-лошия случай - да си направят нов сайт.

На 24 май, следобеда, преди официалното честване на втория  рожден ден на сайта, имаше събрание за учредяване на Сдружение „Буквите". То не бе учредено, защото Хипо беше подготвил саботирането му. Забавата в чалга клуба вечерта не искам и да си я спомням, помня само, че се наложи да доплатя сметката с 50 лв от джоба си.

На другия ден се започна голямото триене от сайта, около една трета от авторите си изтриха произведенията /повечето от тях се върнаха после, естествено/. Няколко дни в сайта беше голяма истерия, после нещата поутихнаха и така до есента, когато по време на командировката ми в Кошице /Словакия/, Хипо направи нов опит да отмъкне всичко. След като го изтрих от сайта, заедно с Аврора и Анжела, той започна откровено да работи по създаването на Хулите.

И в най-важния ден в годината - 21.12.2003, официално бе открит сайтът, макар че той работеше близо месец преди това.

С това започна историята на литературните сайтове в България. Малко преди това, по моя идея, следствие на дълги разговори с майката на Георги, бе създаден и сайт Откровения. Но той стана това, което познавате, чак през 2007-а, когато Мая Попова се прехвърли там.

Сайтовете си разпределиха /след остра конкурента борба/ нишите и в момента не си пречат един на друг, освен в сблъсъците на егото на управите им.

Но това и много други неща, ще прочетете в „Хроники на Буквите" - книга, която ще бъде скоро на пазара.

Честит рожден ден, Хули!

 

2010-12-18
Колонка 600  
0
2

Това е юбилейна колонка.

Реших, че на юбилея не вървят гръмотевици (Как се управлява без гръмотевици? - зачуди се Самият).

Всъщност, последно време около нас има поредица от добри новини, които не забелязваме.

Премина един успешен панаир - не толкова финансово (поне сме на нула тая година), колкото рекламно. Доста известни имена се спряха на щанда, установиха се много контакти, набелязаха се много бъдещи съвместни инициативи.

Издадохме и един красив, а и доста добре продаваем алманах „Любовна лирика". Реално основният тираж  е изчерпан.

Приключихме и един доста успешен конкурс. Въпреки че беше уникален по рода си и се прави за първи път, резултатите бяха много положителни. Но за конкурса - в утрешната колонка. Чудя се само едно - защо след приключването на конкурса всички започнаха да обясняват как не се търсела така книга, не се гласувало така и прочие.

Навсякъде препоръчват да се четат дребните букви на договора. Тук много хора явно не са прочели и големите - всички тези неща ги пишеше изрично в условията на конкурса:  и каква книга ще се търси, и как ще се търси, и как ще се гласува и прочие. Всъщност, конкурсът беше един умален вариант на реалността. Който се е поразходил по панаира, щеше да забележи, че се продаваха най-добре рекламираните, а не най-добрите книги.

С петте премиери на 20.12 сме на път да приключим една успешна година и аз спокойно да навърша 44.

Мислех да изнеса един кратък урок по приложна икономика на една самотна стара дама, която така и не прочете договора за издаване на книгата ѝ и не разбра официалното название на издателството ни. Но книгата ѝ стана бързо и качествено и се продаваше особено добре. Това не попречи на самотната дама  да поиска да ѝ осчетоводим продажбите и да ѝ платим данъците. Както пише Алеко - „Имал си бол пари ..."

Единственото, което не успях да довърша в годишния си план, бяха „Хроники на Буквите". Но хубавите неща бавно стават и скоро ще имате възможност да държите книгата в ръце.

Остава ни последна година според календара на маите. Така че, ако не издадете книга сега, то кога - на 13.12.2012?

 

2010-12-14
Колонка 600  
0
2

Това е юбилейна колонка.

Реших, че на юбилея не вървят гръмотевици (Как се управлява без гръмотевици? - зачуди се Самият).

Всъщност, последно време около нас има поредица от добри новини, които не забелязваме.

Премина един успешен панаир - не толкова финансово (поне сме на нула тая година), колкото рекламно. Доста известни имена се спряха на щанда, установиха се много контакти, набелязаха се много бъдещи съвместни инициативи.

Издадохме и един красив, а и доста добре продаваем алманах „Любовна лирика". Реално основният тираж  е изчерпан.

Приключихме и един доста успешен конкурс. Въпреки че беше уникален по рода си и се прави за първи път, резултатите бяха много положителни. Но за конкурса - в утрешната колонка. Чудя се само едно - защо след приключването на конкурса всички започнаха да обясняват как не се търсела така книга, не се гласувало така и прочие.

Навсякъде препоръчват да се четат дребните букви на договора. Тук много хора явно не са прочели и големите - всички тези неща ги пишеше изрично в условията на конкурса:  и каква книга ще се търси, и как ще се търси, и как ще се гласува и прочие. Всъщност, конкурсът беше един умален вариант на реалността. Който се е поразходил по панаира, щеше да забележи, че се продаваха най-добре рекламираните, а не най-добрите книги.

С петте премиери на 20.12 сме на път да приключим една успешна година и аз спокойно да навърша 44.

Мислех да изнеса един кратък урок по приложна икономика на една самотна стара дама, която така и не прочете договора за издаване на книгата ѝ и не разбра официалното название на издателството ни. Но книгата ѝ стана бързо и качествено и се продаваше особено добре. Това не попречи на самотната дама  да поиска да ѝ осчетоводим продажбите и да ѝ платим данъците. Както пише Алеко - „Имал си бол пари ..."

Единственото, което не успях да довърша в годишния си план, бяха „Хроники на Буквите". Но хубавите неща бавно стават и скоро ще имате възможност да държите книгата в ръце.

Остава ни последна година според календара на маите. Така че, ако не издадете книга сега, то кога - на 13.12.2012?

 

2010-12-14
Колонка 600  
0
2

Това е юбилейна колонка.

Реших, че на юбилея не вървят гръмотевици (Как се управлява без гръмотевици? - зачуди се Самият).

Всъщност, последно време около нас има поредица от добри новини, които не забелязваме.

Премина един успешен панаир - не толкова финансово (поне сме на нула тая година), колкото рекламно. Доста известни имена се спряха на щанда, установиха се много контакти, набелязаха се много бъдещи съвместни инициативи.

Издадохме и един красив, а и доста добре продаваем алманах „Любовна лирика". Реално основният тираж  е изчерпан.

Приключихме и един доста успешен конкурс. Въпреки че беше уникален по рода си и се прави за първи път, резултатите бяха много положителни. Но за конкурса - в утрешната колонка. Чудя се само едно - защо след приключването на конкурса всички започнаха да обясняват как не се търсела така книга, не се гласувало така и прочие.

Навсякъде препоръчват да се четат дребните букви на договора. Тук много хора явно не са прочели и големите - всички тези неща ги пишеше изрично в условията на конкурса:  и каква книга ще се търси, и как ще се търси, и как ще се гласува и прочие. Всъщност, конкурсът беше един умален вариант на реалността. Който се е поразходил по панаира, щеше да забележи, че се продаваха най-добре рекламираните, а не най-добрите книги.

С петте премиери на 20.12 сме на път да приключим една успешна година и аз спокойно да навърша 44.

Мислех да изнеса един кратък урок по приложна икономика на една самотна стара дама, която така и не прочете договора за издаване на книгата ѝ и не разбра официалното название на издателството ни. Но книгата ѝ стана бързо и качествено и се продаваше особено добре. Това не попречи на самотната дама  да поиска да ѝ осчетоводим продажбите и да ѝ платим данъците. Както пише Алеко - „Имал си бол пари ..."

Единственото, което не успях да довърша в годишния си план, бяха „Хроники на Буквите". Но хубавите неща бавно стават и скоро ще имате възможност да държите книгата в ръце.

Остава ни последна година според календара на маите. Така че, ако не издадете книга сега, то кога - на 13.12.2012?

 

2010-12-14
Колонка 600  
0
2

Това е юбилейна колонка.

Реших, че на юбилея не вървят гръмотевици (Как се управлява без гръмотевици? - зачуди се Самият).

Всъщност, последно време около нас има поредица от добри новини, които не забелязваме.

Премина един успешен панаир - не толкова финансово (поне сме на нула тая година), колкото рекламно. Доста известни имена се спряха на щанда, установиха се много контакти, набелязаха се много бъдещи съвместни инициативи.

Издадохме и един красив, а и доста добре продаваем алманах „Любовна лирика". Реално основният тираж  е изчерпан.

Приключихме и един доста успешен конкурс. Въпреки че беше уникален по рода си и се прави за първи път, резултатите бяха много положителни. Но за конкурса - в утрешната колонка. Чудя се само едно - защо след приключването на конкурса всички започнаха да обясняват как не се търсела така книга, не се гласувало така и прочие.

Навсякъде препоръчват да се четат дребните букви на договора. Тук много хора явно не са прочели и големите - всички тези неща ги пишеше изрично в условията на конкурса:  и каква книга ще се търси, и как ще се търси, и как ще се гласува и прочие. Всъщност, конкурсът беше един умален вариант на реалността. Който се е поразходил по панаира, щеше да забележи, че се продаваха най-добре рекламираните, а не най-добрите книги.

С петте премиери на 20.12 сме на път да приключим една успешна година и аз спокойно да навърша 44.

Мислех да изнеса един кратък урок по приложна икономика на една самотна стара дама, която така и не прочете договора за издаване на книгата ѝ и не разбра официалното название на издателството ни. Но книгата ѝ стана бързо и качествено и се продаваше особено добре. Това не попречи на самотната дама  да поиска да ѝ осчетоводим продажбите и да ѝ платим данъците. Както пише Алеко - „Имал си бол пари ..."

Единственото, което не успях да довърша в годишния си план, бяха „Хроники на Буквите". Но хубавите неща бавно стават и скоро ще имате възможност да държите книгата в ръце.

Остава ни последна година според календара на маите. Така че, ако не издадете книга сега, то кога - на 13.12.2012?

 

2010-12-14
Конкурс „Търся издател!" - Aнализи - част 2  
0
2

Как се самоубива един автор?

Написвате един добър роман /или поне откъс/, който внася интересен поглед към известно събитие.

Включвате се с този роман в конкурс за издател.

Синът на един от организаторите толкова го харесва, че започва да агитира децата от неговия клас да гласуват.

В един момент се разбира, че няма да спечелите, но романът е харесал на организаторите и те търсят средства да го издадат, още повече че наближават 135 години от събитието.

През това време вие сте се отчаяли и тъй като голямото ви его естествено не намира грешките във вас, то вие започвате да тръбите навсякъде, че конкурсът е опорочен, провалил се, организаторите не знаят какво правят и затова си правят каквото искат и прочие.

И тъй като на страницата на конкурса никой не ви обръща сериозно внимание, вие разпространявате това си мнение по всички патриотични форуми, като по този начин отчайвате потенциалните купувачи на книгата.

На организаторите им остава да пият една студена вода и да отбележат поредната провалена добра идея.

 

Това за жалост не е само частичен случай.

Най-общо казано, авторите в този конкурс  могат да се разделят на три групи. Естествено най-голяма беше групата на неопитните. Те не знаеха как точно да действат в този конкурс, не знаеха какво точно искат, а някои и до края не разбраха къде точно са попаднали.

Повечето се отказаха след началните опити, но хубавото е че известна част от тях се опитаха да се променят, започнаха да  повтарят действията на водачите, дори и да не разбират съвсем как и какво правят.

Хубаво ще е, ако тези автори успеят да изведат за себе си правилните изводи, за да знаят как да действат за напред. Защото това беше основната цел на конкурса - да пречупят мисленето си и да станат адекватни към средата.

Друга, за жалост малка група, са водачите. На тях идеята на конкурса им пасна и те, както се казва - „улучиха ваксата". Някои действаха инстинктивно, някои имаха някакво обучение, но всички тях ги обединяваше едно - не се предадоха до последно. Лично на мен, ми напълни душата съобщението на стената на един от участниците:  „Пети съм, публикуват само първите трима. Има един ден. Можем ли да намерим 300 глас за това време? Ами да опитаме!"

За тези имена /за жалост се потвърждава статистиката - само 5-10 % от авторите имат професионално отношение/ ще се говори в бъдеще. Дали ще успеем да ги задържим като имена или ще ги привлекат по-големи издателства - това няма значение.

Но искам да обърна внимание на една друга група - тая на недоволните. Докато голяма част от авторите, когато разбираха че губят, запазиха достойнство, то останалата част започнаха да търсят виновник.

Естествено, по стар български обичай, вината никога не е в нас самите. За това, че не сме се класирали са виновни гадните организатори - г-н Богданов най-вече, неудобният начин за гласуване /те само хлапетата имат Фейсбук/, организаторите имат явни фаворити, това гласуване не работи и не знам за другите, ама моят бутон определено не действа и прочие.

Да, този конкурс имаше доста проблеми. За първи път се прави нещо подобно, самият Фейсбук конект създаде проблеми, които не очаквахме /и не са описани в документацията/, въображението на авторите роди идеи, които и не предполагахме, и се наложи да внасяме допълнителни условия и много други неща.

За следващи подобни конкурси ще сме подготвени доста по-добре /а и не само ние, като наблюдаваме реакцията сред издателите/.

Но се постарайте да разберете едно: когато първите в класирането за един ден добавиха толкова гласове, колкото вие за три месеца - проблемът не е само извън вас.

Постигна ли този конкурс целите си?

Даже ги надмина! Поне за нас. Намерихме няколко автора, освен победителите, които имат хъс и желание за работа, освен литературен талант.

По-голяма част от участниците си намериха издатели - някои имат по 3-4 предложения.

Самите автори научиха много и по-голямата част определено ще се справят сами с издаването и разпространението на книгите си.

Но за това ще говорим на награждаването, а и след него.

Какво предстои за победителите?

След кратка почивка по празниците започва истинската работа. Това беше само начална тренировка. Следва довършване на книгите, редактиране, оформление, подготовка, рекламна кампания, турнета и много, много итересни неща, които съпътстват разпространението на една книга. 

2010-12-07
Конкурс „Търся издател!" - Aнализи - част 2  
0
2

Как се самоубива един автор?

Написвате един добър роман /или поне откъс/, който внася интересен поглед към известно събитие.

Включвате се с този роман в конкурс за издател.

Синът на един от организаторите толкова го харесва, че започва да агитира децата от неговия клас да гласуват.

В един момент се разбира, че няма да спечелите, но романът е харесал на организаторите и те търсят средства да го издадат, още повече че наближават 135 години от събитието.

През това време вие сте се отчаяли и тъй като голямото ви его естествено не намира грешките във вас, то вие започвате да тръбите навсякъде, че конкурсът е опорочен, провалил се, организаторите не знаят какво правят и затова си правят каквото искат и прочие.

И тъй като на страницата на конкурса никой не ви обръща сериозно внимание, вие разпространявате това си мнение по всички патриотични форуми, като по този начин отчайвате потенциалните купувачи на книгата.

На организаторите им остава да пият една студена вода и да отбележат поредната провалена добра идея.

 

Това за жалост не е само частичен случай.

Най-общо казано, авторите в този конкурс  могат да се разделят на три групи. Естествено най-голяма беше групата на неопитните. Те не знаеха как точно да действат в този конкурс, не знаеха какво точно искат, а някои и до края не разбраха къде точно са попаднали.

Повечето се отказаха след началните опити, но хубавото е че известна част от тях се опитаха да се променят, започнаха да  повтарят действията на водачите, дори и да не разбират съвсем как и какво правят.

Хубаво ще е, ако тези автори успеят да изведат за себе си правилните изводи, за да знаят как да действат за напред. Защото това беше основната цел на конкурса - да пречупят мисленето си и да станат адекватни към средата.

Друга, за жалост малка група, са водачите. На тях идеята на конкурса им пасна и те, както се казва - „улучиха ваксата". Някои действаха инстинктивно, някои имаха някакво обучение, но всички тях ги обединяваше едно - не се предадоха до последно. Лично на мен, ми напълни душата съобщението на стената на един от участниците:  „Пети съм, публикуват само първите трима. Има един ден. Можем ли да намерим 300 глас за това време? Ами да опитаме!"

За тези имена /за жалост се потвърждава статистиката - само 5-10 % от авторите имат професионално отношение/ ще се говори в бъдеще. Дали ще успеем да ги задържим като имена или ще ги привлекат по-големи издателства - това няма значение.

Но искам да обърна внимание на една друга група - тая на недоволните. Докато голяма част от авторите, когато разбираха че губят, запазиха достойнство, то останалата част започнаха да търсят виновник.

Естествено, по стар български обичай, вината никога не е в нас самите. За това, че не сме се класирали са виновни гадните организатори - г-н Богданов най-вече, неудобният начин за гласуване /те само хлапетата имат Фейсбук/, организаторите имат явни фаворити, това гласуване не работи и не знам за другите, ама моят бутон определено не действа и прочие.

Да, този конкурс имаше доста проблеми. За първи път се прави нещо подобно, самият Фейсбук конект създаде проблеми, които не очаквахме /и не са описани в документацията/, въображението на авторите роди идеи, които и не предполагахме, и се наложи да внасяме допълнителни условия и много други неща.

За следващи подобни конкурси ще сме подготвени доста по-добре /а и не само ние, като наблюдаваме реакцията сред издателите/.

Но се постарайте да разберете едно: когато първите в класирането за един ден добавиха толкова гласове, колкото вие за три месеца - проблемът не е само извън вас.

Постигна ли този конкурс целите си?

Даже ги надмина! Поне за нас. Намерихме няколко автора, освен победителите, които имат хъс и желание за работа, освен литературен талант.

По-голяма част от участниците си намериха издатели - някои имат по 3-4 предложения.

Самите автори научиха много и по-голямата част определено ще се справят сами с издаването и разпространението на книгите си.

Но за това ще говорим на награждаването, а и след него.

Какво предстои за победителите?

След кратка почивка по празниците започва истинската работа. Това беше само начална тренировка. Следва довършване на книгите, редактиране, оформление, подготовка, рекламна кампания, турнета и много, много итересни неща, които съпътстват разпространението на една книга. 

2010-12-07
Конкурс „Търся издател!" - Aнализи - част 2  
0
2

Как се самоубива един автор?

Написвате един добър роман /или поне откъс/, който внася интересен поглед към известно събитие.

Включвате се с този роман в конкурс за издател.

Синът на един от организаторите толкова го харесва, че започва да агитира децата от неговия клас да гласуват.

В един момент се разбира, че няма да спечелите, но романът е харесал на организаторите и те търсят средства да го издадат, още повече че наближават 135 години от събитието.

През това време вие сте се отчаяли и тъй като голямото ви его естествено не намира грешките във вас, то вие започвате да тръбите навсякъде, че конкурсът е опорочен, провалил се, организаторите не знаят какво правят и затова си правят каквото искат и прочие.

И тъй като на страницата на конкурса никой не ви обръща сериозно внимание, вие разпространявате това си мнение по всички патриотични форуми, като по този начин отчайвате потенциалните купувачи на книгата.

На организаторите им остава да пият една студена вода и да отбележат поредната провалена добра идея.

 

Това за жалост не е само частичен случай.

Най-общо казано, авторите в този конкурс  могат да се разделят на три групи. Естествено най-голяма беше групата на неопитните. Те не знаеха как точно да действат в този конкурс, не знаеха какво точно искат, а някои и до края не разбраха къде точно са попаднали.

Повечето се отказаха след началните опити, но хубавото е че известна част от тях се опитаха да се променят, започнаха да  повтарят действията на водачите, дори и да не разбират съвсем как и какво правят.

Хубаво ще е, ако тези автори успеят да изведат за себе си правилните изводи, за да знаят как да действат за напред. Защото това беше основната цел на конкурса - да пречупят мисленето си и да станат адекватни към средата.

Друга, за жалост малка група, са водачите. На тях идеята на конкурса им пасна и те, както се казва - „улучиха ваксата". Някои действаха инстинктивно, някои имаха някакво обучение, но всички тях ги обединяваше едно - не се предадоха до последно. Лично на мен, ми напълни душата съобщението на стената на един от участниците:  „Пети съм, публикуват само първите трима. Има един ден. Можем ли да намерим 300 глас за това време? Ами да опитаме!"

За тези имена /за жалост се потвърждава статистиката - само 5-10 % от авторите имат професионално отношение/ ще се говори в бъдеще. Дали ще успеем да ги задържим като имена или ще ги привлекат по-големи издателства - това няма значение.

Но искам да обърна внимание на една друга група - тая на недоволните. Докато голяма част от авторите, когато разбираха че губят, запазиха достойнство, то останалата част започнаха да търсят виновник.

Естествено, по стар български обичай, вината никога не е в нас самите. За това, че не сме се класирали са виновни гадните организатори - г-н Богданов най-вече, неудобният начин за гласуване /те само хлапетата имат Фейсбук/, организаторите имат явни фаворити, това гласуване не работи и не знам за другите, ама моят бутон определено не действа и прочие.

Да, този конкурс имаше доста проблеми. За първи път се прави нещо подобно, самият Фейсбук конект създаде проблеми, които не очаквахме /и не са описани в документацията/, въображението на авторите роди идеи, които и не предполагахме, и се наложи да внасяме допълнителни условия и много други неща.

За следващи подобни конкурси ще сме подготвени доста по-добре /а и не само ние, като наблюдаваме реакцията сред издателите/.

Но се постарайте да разберете едно: когато първите в класирането за един ден добавиха толкова гласове, колкото вие за три месеца - проблемът не е само извън вас.

Постигна ли този конкурс целите си?

Даже ги надмина! Поне за нас. Намерихме няколко автора, освен победителите, които имат хъс и желание за работа, освен литературен талант.

По-голяма част от участниците си намериха издатели - някои имат по 3-4 предложения.

Самите автори научиха много и по-голямата част определено ще се справят сами с издаването и разпространението на книгите си.

Но за това ще говорим на награждаването, а и след него.

Какво предстои за победителите?

След кратка почивка по празниците започва истинската работа. Това беше само начална тренировка. Следва довършване на книгите, редактиране, оформление, подготовка, рекламна кампания, турнета и много, много итересни неща, които съпътстват разпространението на една книга. 

2010-12-07
Конкурс „Търся издател!" - Aнализи - част 2  
0
2

Как се самоубива един автор?

Написвате един добър роман /или поне откъс/, който внася интересен поглед към известно събитие.

Включвате се с този роман в конкурс за издател.

Синът на един от организаторите толкова го харесва, че започва да агитира децата от неговия клас да гласуват.

В един момент се разбира, че няма да спечелите, но романът е харесал на организаторите и те търсят средства да го издадат, още повече че наближават 135 години от събитието.

През това време вие сте се отчаяли и тъй като голямото ви его естествено не намира грешките във вас, то вие започвате да тръбите навсякъде, че конкурсът е опорочен, провалил се, организаторите не знаят какво правят и затова си правят каквото искат и прочие.

И тъй като на страницата на конкурса никой не ви обръща сериозно внимание, вие разпространявате това си мнение по всички патриотични форуми, като по този начин отчайвате потенциалните купувачи на книгата.

На организаторите им остава да пият една студена вода и да отбележат поредната провалена добра идея.

 

Това за жалост не е само частичен случай.

Най-общо казано, авторите в този конкурс  могат да се разделят на три групи. Естествено най-голяма беше групата на неопитните. Те не знаеха как точно да действат в този конкурс, не знаеха какво точно искат, а някои и до края не разбраха къде точно са попаднали.

Повечето се отказаха след началните опити, но хубавото е че известна част от тях се опитаха да се променят, започнаха да  повтарят действията на водачите, дори и да не разбират съвсем как и какво правят.

Хубаво ще е, ако тези автори успеят да изведат за себе си правилните изводи, за да знаят как да действат за напред. Защото това беше основната цел на конкурса - да пречупят мисленето си и да станат адекватни към средата.

Друга, за жалост малка група, са водачите. На тях идеята на конкурса им пасна и те, както се казва - „улучиха ваксата". Някои действаха инстинктивно, някои имаха някакво обучение, но всички тях ги обединяваше едно - не се предадоха до последно. Лично на мен, ми напълни душата съобщението на стената на един от участниците:  „Пети съм, публикуват само първите трима. Има един ден. Можем ли да намерим 300 глас за това време? Ами да опитаме!"

За тези имена /за жалост се потвърждава статистиката - само 5-10 % от авторите имат професионално отношение/ ще се говори в бъдеще. Дали ще успеем да ги задържим като имена или ще ги привлекат по-големи издателства - това няма значение.

Но искам да обърна внимание на една друга група - тая на недоволните. Докато голяма част от авторите, когато разбираха че губят, запазиха достойнство, то останалата част започнаха да търсят виновник.

Естествено, по стар български обичай, вината никога не е в нас самите. За това, че не сме се класирали са виновни гадните организатори - г-н Богданов най-вече, неудобният начин за гласуване /те само хлапетата имат Фейсбук/, организаторите имат явни фаворити, това гласуване не работи и не знам за другите, ама моят бутон определено не действа и прочие.

Да, този конкурс имаше доста проблеми. За първи път се прави нещо подобно, самият Фейсбук конект създаде проблеми, които не очаквахме /и не са описани в документацията/, въображението на авторите роди идеи, които и не предполагахме, и се наложи да внасяме допълнителни условия и много други неща.

За следващи подобни конкурси ще сме подготвени доста по-добре /а и не само ние, като наблюдаваме реакцията сред издателите/.

Но се постарайте да разберете едно: когато първите в класирането за един ден добавиха толкова гласове, колкото вие за три месеца - проблемът не е само извън вас.

Постигна ли този конкурс целите си?

Даже ги надмина! Поне за нас. Намерихме няколко автора, освен победителите, които имат хъс и желание за работа, освен литературен талант.

По-голяма част от участниците си намериха издатели - някои имат по 3-4 предложения.

Самите автори научиха много и по-голямата част определено ще се справят сами с издаването и разпространението на книгите си.

Но за това ще говорим на награждаването, а и след него.

Какво предстои за победителите?

След кратка почивка по празниците започва истинската работа. Това беше само начална тренировка. Следва довършване на книгите, редактиране, оформление, подготовка, рекламна кампания, турнета и много, много итересни неща, които съпътстват разпространението на една книга. 

2010-12-07
Конкурсът „Търся Издател" - Анализи - част 1  
0
2

Гласуването за конкурса „Търся Издател!" все още продължава, но вече могат да се направят някои важни изводи.

Основният от тях е, че авторите не са подготвени за тримесечното „реалити",нямат идея какво да правят, не издържат на напрежението и прочие неща, които силно биха се отразили в процеса на промоция и продажба на книгата, където освен всичко досега ще има и уморителни срещи с публиката, представяния, турнета, разговори с книжари и прочие.

Писането е процес, често интимен. Книгоиздаването е бизнес!

Първото, което се наби на очи - повечето автори така и не разбраха за какъв тип конкурс  става дума. Предполагам, че голяма част не са и чели подробно указанията, а само видели пореден конкурс са пращали, пращали.

Така получихме десетина романа, няколко стихобирки, а един автор си прати директно списък с линкове на произведенията си. И ако това беше разбираемо в първите дни на конкурса, беше абсолютно неразбираемо, когато получавахме подобни писма и последните дни на конкурса.

Второ - авторите така и не разбраха кой ще ги оценява. Повечето смятат, че кандидатстват по стандартния начин към издателство. Повечето писма започваха със „Здравейте, мило издателство". Резюметата бяха оформени в епистоларен стил, липсваше онова взривно начало, което да привлече погледа на читателя /и за което толкова много писахме/, а се разказваше /доста подробно/ историята на автора, как преди 20 години спечелил еди какво си, а преди десет издал единствената си книга.

Повечето автори не разбраха, че когато участват с няколко проекта, то те трябва да бъдат разделени в отделни резюмета, а не всичко оплетено като спагети в едно, обилно полято с лични данни. Много типичен пример е това резюме - http://bukvite.bg/poem.php?docid=81369, което си е истинско три в едно. За какво точно са гласували тези 150 човека /освен за личността на авторката/?

Третото, но може би най-основно нещо е, че повечето автори така и не разбраха целта на конкурса. Той не случайно се казва „Търся издател!", а не конкурс за автор или конкурс за роман. Важното в този конкурс не бяха трите книги, които ще издаде Фондация „Буквите", а самата възможност да се представите себе си и книгите си на една уникална рекламна площадка, каквото не беше създавана досега.

Основната задача на авторите беше да рекламират произведението, да пускат отзиви, части от текста и прочие - неща с които да се набият на очите на издателите, които вярвайте ми следят сериозно конкурса.

А вместо това се получи една непрестанна надпревара - „Гласувай, гласувай, гласувай" и се събраха празни и нищо не значещи гласове. Само няколко автора - тук Деси Нико е добър пример, успяха да съберат гласове на хора, които се интересуват от литература и биха си купили книгата. Останалите попълниха бройките си с приятелско-роднинско-ученическо-студентски кръг. Не знам дали си дават реална представа какво ще се получи, ако спечелят и книгата им залежи по книжарниците. Това ще е тяхното погребение като автори.

Всъщност повечето автори изобщо не са чели условията на конкурса. Там изрично се казваше, че се търси масова, а не хубава книга, че гласуването е през Фейсбук и прочие.

Но всички пращаха смело и безотговорно и когато започнаха проблемите се заприказва - ама това не е начин на търсене на книга, как може да се гласува по тоя смотан начин, те приятелите ми нямат Фейсбук и прочие.

Всъщност този конкурс имаше една основна цел /освен самите автори да се разчупят и да се научат, че рекламата на книгите не е неправилна, а повече от задължителна/.

И тази цел беше да се намерят автори, които имат професионално отношение към писането и книгоиздаването. Той си изпълни задачата  - ние намерихме нужните ни автори.

В следващата част ще поговорим за търпението. Въпреки, че за повечето автори трите месеци на конкурса се видяха ужасно дълъг период, той е много кратък, сравнен с реалната работа по подготовката, издаването и рекламирането на една книга.

За какво ми е да издавам автор, който ще получи още преди премиерата нервна криза и вместо да помага, ще пречи на целия процес.

2010-11-23
Конкурсът „Търся Издател" - Анализи - част 1  
0
2

Гласуването за конкурса „Търся Издател!" все още продължава, но вече могат да се направят някои важни изводи.

Основният от тях е, че авторите не са подготвени за тримесечното „реалити",нямат идея какво да правят, не издържат на напрежението и прочие неща, които силно биха се отразили в процеса на промоция и продажба на книгата, където освен всичко досега ще има и уморителни срещи с публиката, представяния, турнета, разговори с книжари и прочие.

Писането е процес, често интимен. Книгоиздаването е бизнес!

Първото, което се наби на очи - повечето автори така и не разбраха за какъв тип конкурс  става дума. Предполагам, че голяма част не са и чели подробно указанията, а само видели пореден конкурс са пращали, пращали.

Така получихме десетина романа, няколко стихобирки, а един автор си прати директно списък с линкове на произведенията си. И ако това беше разбираемо в първите дни на конкурса, беше абсолютно неразбираемо, когато получавахме подобни писма и последните дни на конкурса.

Второ - авторите така и не разбраха кой ще ги оценява. Повечето смятат, че кандидатстват по стандартния начин към издателство. Повечето писма започваха със „Здравейте, мило издателство". Резюметата бяха оформени в епистоларен стил, липсваше онова взривно начало, което да привлече погледа на читателя /и за което толкова много писахме/, а се разказваше /доста подробно/ историята на автора, как преди 20 години спечелил еди какво си, а преди десет издал единствената си книга.

Повечето автори не разбраха, че когато участват с няколко проекта, то те трябва да бъдат разделени в отделни резюмета, а не всичко оплетено като спагети в едно, обилно полято с лични данни. Много типичен пример е това резюме - http://bukvite.bg/poem.php?docid=81369, което си е истинско три в едно. За какво точно са гласували тези 150 човека /освен за личността на авторката/?

Третото, но може би най-основно нещо е, че повечето автори така и не разбраха целта на конкурса. Той не случайно се казва „Търся издател!", а не конкурс за автор или конкурс за роман. Важното в този конкурс не бяха трите книги, които ще издаде Фондация „Буквите", а самата възможност да се представите себе си и книгите си на една уникална рекламна площадка, каквото не беше създавана досега.

Основната задача на авторите беше да рекламират произведението, да пускат отзиви, части от текста и прочие - неща с които да се набият на очите на издателите, които вярвайте ми следят сериозно конкурса.

А вместо това се получи една непрестанна надпревара - „Гласувай, гласувай, гласувай" и се събраха празни и нищо не значещи гласове. Само няколко автора - тук Деси Нико е добър пример, успяха да съберат гласове на хора, които се интересуват от литература и биха си купили книгата. Останалите попълниха бройките си с приятелско-роднинско-ученическо-студентски кръг. Не знам дали си дават реална представа какво ще се получи, ако спечелят и книгата им залежи по книжарниците. Това ще е тяхното погребение като автори.

Всъщност повечето автори изобщо не са чели условията на конкурса. Там изрично се казваше, че се търси масова, а не хубава книга, че гласуването е през Фейсбук и прочие.

Но всички пращаха смело и безотговорно и когато започнаха проблемите се заприказва - ама това не е начин на търсене на книга, как може да се гласува по тоя смотан начин, те приятелите ми нямат Фейсбук и прочие.

Всъщност този конкурс имаше една основна цел /освен самите автори да се разчупят и да се научат, че рекламата на книгите не е неправилна, а повече от задължителна/.

И тази цел беше да се намерят автори, които имат професионално отношение към писането и книгоиздаването. Той си изпълни задачата  - ние намерихме нужните ни автори.

В следващата част ще поговорим за търпението. Въпреки, че за повечето автори трите месеци на конкурса се видяха ужасно дълъг период, той е много кратък, сравнен с реалната работа по подготовката, издаването и рекламирането на една книга.

За какво ми е да издавам автор, който ще получи още преди премиерата нервна криза и вместо да помага, ще пречи на целия процес.

2010-11-23
Конкурсът „Търся Издател" - Анализи - част 1  
0
2

Гласуването за конкурса „Търся Издател!" все още продължава, но вече могат да се направят някои важни изводи.

Основният от тях е, че авторите не са подготвени за тримесечното „реалити",нямат идея какво да правят, не издържат на напрежението и прочие неща, които силно биха се отразили в процеса на промоция и продажба на книгата, където освен всичко досега ще има и уморителни срещи с публиката, представяния, турнета, разговори с книжари и прочие.

Писането е процес, често интимен. Книгоиздаването е бизнес!

Първото, което се наби на очи - повечето автори така и не разбраха за какъв тип конкурс  става дума. Предполагам, че голяма част не са и чели подробно указанията, а само видели пореден конкурс са пращали, пращали.

Така получихме десетина романа, няколко стихобирки, а един автор си прати директно списък с линкове на произведенията си. И ако това беше разбираемо в първите дни на конкурса, беше абсолютно неразбираемо, когато получавахме подобни писма и последните дни на конкурса.

Второ - авторите така и не разбраха кой ще ги оценява. Повечето смятат, че кандидатстват по стандартния начин към издателство. Повечето писма започваха със „Здравейте, мило издателство". Резюметата бяха оформени в епистоларен стил, липсваше онова взривно начало, което да привлече погледа на читателя /и за което толкова много писахме/, а се разказваше /доста подробно/ историята на автора, как преди 20 години спечелил еди какво си, а преди десет издал единствената си книга.

Повечето автори не разбраха, че когато участват с няколко проекта, то те трябва да бъдат разделени в отделни резюмета, а не всичко оплетено като спагети в едно, обилно полято с лични данни. Много типичен пример е това резюме - http://bukvite.bg/poem.php?docid=81369, което си е истинско три в едно. За какво точно са гласували тези 150 човека /освен за личността на авторката/?

Третото, но може би най-основно нещо е, че повечето автори така и не разбраха целта на конкурса. Той не случайно се казва „Търся издател!", а не конкурс за автор или конкурс за роман. Важното в този конкурс не бяха трите книги, които ще издаде Фондация „Буквите", а самата възможност да се представите себе си и книгите си на една уникална рекламна площадка, каквото не беше създавана досега.

Основната задача на авторите беше да рекламират произведението, да пускат отзиви, части от текста и прочие - неща с които да се набият на очите на издателите, които вярвайте ми следят сериозно конкурса.

А вместо това се получи една непрестанна надпревара - „Гласувай, гласувай, гласувай" и се събраха празни и нищо не значещи гласове. Само няколко автора - тук Деси Нико е добър пример, успяха да съберат гласове на хора, които се интересуват от литература и биха си купили книгата. Останалите попълниха бройките си с приятелско-роднинско-ученическо-студентски кръг. Не знам дали си дават реална представа какво ще се получи, ако спечелят и книгата им залежи по книжарниците. Това ще е тяхното погребение като автори.

Всъщност повечето автори изобщо не са чели условията на конкурса. Там изрично се казваше, че се търси масова, а не хубава книга, че гласуването е през Фейсбук и прочие.

Но всички пращаха смело и безотговорно и когато започнаха проблемите се заприказва - ама това не е начин на търсене на книга, как може да се гласува по тоя смотан начин, те приятелите ми нямат Фейсбук и прочие.

Всъщност този конкурс имаше една основна цел /освен самите автори да се разчупят и да се научат, че рекламата на книгите не е неправилна, а повече от задължителна/.

И тази цел беше да се намерят автори, които имат професионално отношение към писането и книгоиздаването. Той си изпълни задачата  - ние намерихме нужните ни автори.

В следващата част ще поговорим за търпението. Въпреки, че за повечето автори трите месеци на конкурса се видяха ужасно дълъг период, той е много кратък, сравнен с реалната работа по подготовката, издаването и рекламирането на една книга.

За какво ми е да издавам автор, който ще получи още преди премиерата нервна криза и вместо да помага, ще пречи на целия процес.

2010-11-23
Конкурсът „Търся Издател" - Анализи - част 1  
0
2

Гласуването за конкурса „Търся Издател!" все още продължава, но вече могат да се направят някои важни изводи.

Основният от тях е, че авторите не са подготвени за тримесечното „реалити",нямат идея какво да правят, не издържат на напрежението и прочие неща, които силно биха се отразили в процеса на промоция и продажба на книгата, където освен всичко досега ще има и уморителни срещи с публиката, представяния, турнета, разговори с книжари и прочие.

Писането е процес, често интимен. Книгоиздаването е бизнес!

Първото, което се наби на очи - повечето автори така и не разбраха за какъв тип конкурс  става дума. Предполагам, че голяма част не са и чели подробно указанията, а само видели пореден конкурс са пращали, пращали.

Така получихме десетина романа, няколко стихобирки, а един автор си прати директно списък с линкове на произведенията си. И ако това беше разбираемо в първите дни на конкурса, беше абсолютно неразбираемо, когато получавахме подобни писма и последните дни на конкурса.

Второ - авторите така и не разбраха кой ще ги оценява. Повечето смятат, че кандидатстват по стандартния начин към издателство. Повечето писма започваха със „Здравейте, мило издателство". Резюметата бяха оформени в епистоларен стил, липсваше онова взривно начало, което да привлече погледа на читателя /и за което толкова много писахме/, а се разказваше /доста подробно/ историята на автора, как преди 20 години спечелил еди какво си, а преди десет издал единствената си книга.

Повечето автори не разбраха, че когато участват с няколко проекта, то те трябва да бъдат разделени в отделни резюмета, а не всичко оплетено като спагети в едно, обилно полято с лични данни. Много типичен пример е това резюме - http://bukvite.bg/poem.php?docid=81369, което си е истинско три в едно. За какво точно са гласували тези 150 човека /освен за личността на авторката/?

Третото, но може би най-основно нещо е, че повечето автори така и не разбраха целта на конкурса. Той не случайно се казва „Търся издател!", а не конкурс за автор или конкурс за роман. Важното в този конкурс не бяха трите книги, които ще издаде Фондация „Буквите", а самата възможност да се представите себе си и книгите си на една уникална рекламна площадка, каквото не беше създавана досега.

Основната задача на авторите беше да рекламират произведението, да пускат отзиви, части от текста и прочие - неща с които да се набият на очите на издателите, които вярвайте ми следят сериозно конкурса.

А вместо това се получи една непрестанна надпревара - „Гласувай, гласувай, гласувай" и се събраха празни и нищо не значещи гласове. Само няколко автора - тук Деси Нико е добър пример, успяха да съберат гласове на хора, които се интересуват от литература и биха си купили книгата. Останалите попълниха бройките си с приятелско-роднинско-ученическо-студентски кръг. Не знам дали си дават реална представа какво ще се получи, ако спечелят и книгата им залежи по книжарниците. Това ще е тяхното погребение като автори.

Всъщност повечето автори изобщо не са чели условията на конкурса. Там изрично се казваше, че се търси масова, а не хубава книга, че гласуването е през Фейсбук и прочие.

Но всички пращаха смело и безотговорно и когато започнаха проблемите се заприказва - ама това не е начин на търсене на книга, как може да се гласува по тоя смотан начин, те приятелите ми нямат Фейсбук и прочие.

Всъщност този конкурс имаше една основна цел /освен самите автори да се разчупят и да се научат, че рекламата на книгите не е неправилна, а повече от задължителна/.

И тази цел беше да се намерят автори, които имат професионално отношение към писането и книгоиздаването. Той си изпълни задачата  - ние намерихме нужните ни автори.

В следващата част ще поговорим за търпението. Въпреки, че за повечето автори трите месеци на конкурса се видяха ужасно дълъг период, той е много кратък, сравнен с реалната работа по подготовката, издаването и рекламирането на една книга.

За какво ми е да издавам автор, който ще получи още преди премиерата нервна криза и вместо да помага, ще пречи на целия процес.

2010-11-23
Изводите от конкурса  
0
2

Приемането на резюметата за конкурса приключи.

И въпреки, че според повечето по-интересната част продължава, още отсега могат да се направят доста изводи.

Първият е, че в България има много пишещи хора, които съумяха да доразвият идеите си в книга, и да се престрашат да я представят пред  читателите.

Още по-хубавото е, че над 1/3 са под 25 години, а има и творци под 18 години. Това разбива всички митове за невежеството на младите хора.

Радвам се искрено, че толкова автори надмогнаха себе си и успяха да направят резюмета на книгите си.

Но дотук свършват добри вести.

Въпреки, че бяха публикувани 164 резюмета /направо огромен брой/, поне още 100 не бяха публикувани. Основната причина - авторите не бяха прочели условията на конкурса, не бяха разработили резюме, а направо пращаха готовите си книги.

Една авторка, на която цяла събота обяснявах, че не ми трябват 3-те и приказки, а кратък техен обзор, взе, че ми изпрати и останалите четири. А днес пита: „Защо не ми е публикувано резюмето?"

Повечето автори така и не можаха да се пречупят и да се поставят от страната на читателя или на издателя. Те си знаят едно: „Аз тук съм написал нещо, вие там се оправяйте с него."

А още по-лошото е, че си пролича абсолютната липса на умения за оформяне на документи.

Масово бяха пращани писма с атачвани файлове, без кратко обяснение, без името на книгата и на автора, та се налагаше да умуваме какво всъщност е това и как да го публикуваме.

Не е нормално за хора, които се опитват да си изкарват хляба с писане, да не могат да оформят такива елементарни неща.

Идеята на резюмето е книгата да те грабне от първите 4-5 реда /кой ли чете повече/. Първите редове в повечето случаи бяха: „Здравейте, аз дълго мислих как да се представя, но на края се реших и ето ви една моя книга, която писах три години..."

Туш в оркестъра, а читателите вече са преминали на следващия текст.

В крайна сметка, реално около 10% от авторите имат  добре написано резюме. Всъщност, на повечето от тях конкурсът не им беше нужен - те така или иначе намират начин да издават, и използваха конкурса съвсем правилно - като площадка да рекламират произведенията си.

 

В следващата колонка ще разгледаме гласуването. Там тенденциите си проличават най-ясно.

Кратка статистика: само 40 произведения имат над 50 гласа.  Това е около една четвърт. Останалите произведенията просто „правят калабълък". Авторите нито знаят, нито желаят да ги рекламират.

А мечтите искат много труд!

2010-11-16
Изводите от конкурса  
0
2

Приемането на резюметата за конкурса приключи.

И въпреки, че според повечето по-интересната част продължава, още отсега могат да се направят доста изводи.

Първият е, че в България има много пишещи хора, които съумяха да доразвият идеите си в книга, и да се престрашат да я представят пред  читателите.

Още по-хубавото е, че над 1/3 са под 25 години, а има и творци под 18 години. Това разбива всички митове за невежеството на младите хора.

Радвам се искрено, че толкова автори надмогнаха себе си и успяха да направят резюмета на книгите си.

Но дотук свършват добри вести.

Въпреки, че бяха публикувани 164 резюмета /направо огромен брой/, поне още 100 не бяха публикувани. Основната причина - авторите не бяха прочели условията на конкурса, не бяха разработили резюме, а направо пращаха готовите си книги.

Една авторка, на която цяла събота обяснявах, че не ми трябват 3-те и приказки, а кратък техен обзор, взе, че ми изпрати и останалите четири. А днес пита: „Защо не ми е публикувано резюмето?"

Повечето автори така и не можаха да се пречупят и да се поставят от страната на читателя или на издателя. Те си знаят едно: „Аз тук съм написал нещо, вие там се оправяйте с него."

А още по-лошото е, че си пролича абсолютната липса на умения за оформяне на документи.

Масово бяха пращани писма с атачвани файлове, без кратко обяснение, без името на книгата и на автора, та се налагаше да умуваме какво всъщност е това и как да го публикуваме.

Не е нормално за хора, които се опитват да си изкарват хляба с писане, да не могат да оформят такива елементарни неща.

Идеята на резюмето е книгата да те грабне от първите 4-5 реда /кой ли чете повече/. Първите редове в повечето случаи бяха: „Здравейте, аз дълго мислих как да се представя, но на края се реших и ето ви една моя книга, която писах три години..."

Туш в оркестъра, а читателите вече са преминали на следващия текст.

В крайна сметка, реално около 10% от авторите имат  добре написано резюме. Всъщност, на повечето от тях конкурсът не им беше нужен - те така или иначе намират начин да издават, и използваха конкурса съвсем правилно - като площадка да рекламират произведенията си.

 

В следващата колонка ще разгледаме гласуването. Там тенденциите си проличават най-ясно.

Кратка статистика: само 40 произведения имат над 50 гласа.  Това е около една четвърт. Останалите произведенията просто „правят калабълък". Авторите нито знаят, нито желаят да ги рекламират.

А мечтите искат много труд!

2010-11-16
Изводите от конкурса  
0
2

Приемането на резюметата за конкурса приключи.

И въпреки, че според повечето по-интересната част продължава, още отсега могат да се направят доста изводи.

Първият е, че в България има много пишещи хора, които съумяха да доразвият идеите си в книга, и да се престрашат да я представят пред  читателите.

Още по-хубавото е, че над 1/3 са под 25 години, а има и творци под 18 години. Това разбива всички митове за невежеството на младите хора.

Радвам се искрено, че толкова автори надмогнаха себе си и успяха да направят резюмета на книгите си.

Но дотук свършват добри вести.

Въпреки, че бяха публикувани 164 резюмета /направо огромен брой/, поне още 100 не бяха публикувани. Основната причина - авторите не бяха прочели условията на конкурса, не бяха разработили резюме, а направо пращаха готовите си книги.

Една авторка, на която цяла събота обяснявах, че не ми трябват 3-те и приказки, а кратък техен обзор, взе, че ми изпрати и останалите четири. А днес пита: „Защо не ми е публикувано резюмето?"

Повечето автори така и не можаха да се пречупят и да се поставят от страната на читателя или на издателя. Те си знаят едно: „Аз тук съм написал нещо, вие там се оправяйте с него."

А още по-лошото е, че си пролича абсолютната липса на умения за оформяне на документи.

Масово бяха пращани писма с атачвани файлове, без кратко обяснение, без името на книгата и на автора, та се налагаше да умуваме какво всъщност е това и как да го публикуваме.

Не е нормално за хора, които се опитват да си изкарват хляба с писане, да не могат да оформят такива елементарни неща.

Идеята на резюмето е книгата да те грабне от първите 4-5 реда /кой ли чете повече/. Първите редове в повечето случаи бяха: „Здравейте, аз дълго мислих как да се представя, но на края се реших и ето ви една моя книга, която писах три години..."

Туш в оркестъра, а читателите вече са преминали на следващия текст.

В крайна сметка, реално около 10% от авторите имат  добре написано резюме. Всъщност, на повечето от тях конкурсът не им беше нужен - те така или иначе намират начин да издават, и използваха конкурса съвсем правилно - като площадка да рекламират произведенията си.

 

В следващата колонка ще разгледаме гласуването. Там тенденциите си проличават най-ясно.

Кратка статистика: само 40 произведения имат над 50 гласа.  Това е около една четвърт. Останалите произведенията просто „правят калабълък". Авторите нито знаят, нито желаят да ги рекламират.

А мечтите искат много труд!

2010-11-16
Изводите от конкурса  
0
2

Приемането на резюметата за конкурса приключи.

И въпреки, че според повечето по-интересната част продължава, още отсега могат да се направят доста изводи.

Първият е, че в България има много пишещи хора, които съумяха да доразвият идеите си в книга, и да се престрашат да я представят пред  читателите.

Още по-хубавото е, че над 1/3 са под 25 години, а има и творци под 18 години. Това разбива всички митове за невежеството на младите хора.

Радвам се искрено, че толкова автори надмогнаха себе си и успяха да направят резюмета на книгите си.

Но дотук свършват добри вести.

Въпреки, че бяха публикувани 164 резюмета /направо огромен брой/, поне още 100 не бяха публикувани. Основната причина - авторите не бяха прочели условията на конкурса, не бяха разработили резюме, а направо пращаха готовите си книги.

Една авторка, на която цяла събота обяснявах, че не ми трябват 3-те и приказки, а кратък техен обзор, взе, че ми изпрати и останалите четири. А днес пита: „Защо не ми е публикувано резюмето?"

Повечето автори така и не можаха да се пречупят и да се поставят от страната на читателя или на издателя. Те си знаят едно: „Аз тук съм написал нещо, вие там се оправяйте с него."

А още по-лошото е, че си пролича абсолютната липса на умения за оформяне на документи.

Масово бяха пращани писма с атачвани файлове, без кратко обяснение, без името на книгата и на автора, та се налагаше да умуваме какво всъщност е това и как да го публикуваме.

Не е нормално за хора, които се опитват да си изкарват хляба с писане, да не могат да оформят такива елементарни неща.

Идеята на резюмето е книгата да те грабне от първите 4-5 реда /кой ли чете повече/. Първите редове в повечето случаи бяха: „Здравейте, аз дълго мислих как да се представя, но на края се реших и ето ви една моя книга, която писах три години..."

Туш в оркестъра, а читателите вече са преминали на следващия текст.

В крайна сметка, реално около 10% от авторите имат  добре написано резюме. Всъщност, на повечето от тях конкурсът не им беше нужен - те така или иначе намират начин да издават, и използваха конкурса съвсем правилно - като площадка да рекламират произведенията си.

 

В следващата колонка ще разгледаме гласуването. Там тенденциите си проличават най-ясно.

Кратка статистика: само 40 произведения имат над 50 гласа.  Това е около една четвърт. Останалите произведенията просто „правят калабълък". Авторите нито знаят, нито желаят да ги рекламират.

А мечтите искат много труд!

2010-11-16
За Етиката, колегиалността и обединението на силите  
0
2

По цял свят има силни браншови съюзи. Фирми, силно конкурентни една на друга, се обединяват за общи действия с цел бъдещо развитие. И това работи добре!

Всъщност това е и първообраза на думата „Еснаф" придобила  доста изкривена представа днес

Тъкмо за изкривените представи исках да говоря.

От десет години съществуват Буквите, от близо 7-8 - Откровение, Хулите и разни други сайтове.

За целия този период така и не се събрахме да направим нещо общо.

Не, че няма проблеми за решаване, не че дори една проста координация би спестила доста плагиатстване и прочие...

И ако се приеме, че моята личност е пречката за съвместна работа с някой друг сайт, то защо те не направиха нещо помежду си. Реално единственото, което събира сайтовете е любимата игра на шефовете им - „Всички срещу Богданов".

Честно казано, свикнал съм отдавна на това, но напоследък нещата загрубяха.

Първо, някак си случайно, изчезна профилът  на Буквите в СтиховеБг, при условие, че те лично ме помолиха да го направя.

После Хипо започна да пише едни Отворени писма.

А от няколко дни съм баннат по Айпи адрес от Откровения и ми е абсолютно неясно защо.

Първо - аз ужасно рядко влизам там - може би не повече от веднъж седмично. Второ почти не съм се логвал, а някакви постинги практически не съм писал.

А и чисто технически това е безсмислено, тъй като подобни забрани се заобикалят за секунди със съвременните технически средства. Естествено, разбира се, никой не даде някакви обяснения, а запитването ми беше изтрито тихомълком от форума.

Цялата тази ситуация е типично потвърждение на принципа - „Слабият го бият всякак, силният - до смърт!".

Дами и господа, разбирам че книгата която подготвям ви е уплашила. Да, сложно е, когато се противопоставят думи срещу думи. Тогава натежават делата. Всъщност Коледният панаир на книгата наближава, а с него и премиерата на книгата ми.

Но въпросът не е в това. Отдавна няма борба за пространство между сайтовете, всеки си е взел някаква своя ниша и си се развива в нея. Да не говорим, че и всички автори пишат /и четат/ навсякъде. Само за пример - в последните ни конкурси спечелиха „отявлени откровеници".

Разберете, че всички тези сайтове са НУЖНИ на Буквите. Просто не мога да си представя какво би било, ако не съществуваха, а Буквите беше единствения сайт. Най-големият ни кошмар са онези седемнадесет дни през лятото на 2007-а, когато нямаше Хули

Злобата, страхът и завистта не са креативни фактори. Така няма да стигнем до никъде. Всъщност развитието през годините го показва. Което е лошо за Буквите.

Защото най-голямата ми мечта през всички тези години е появява на сериозна и креативна конкуренция.

А такава не идва и не идва.

2010-11-09
За Етиката, колегиалността и обединението на силите  
0
2

По цял свят има силни браншови съюзи. Фирми, силно конкурентни една на друга, се обединяват за общи действия с цел бъдещо развитие. И това работи добре!

Всъщност това е и първообраза на думата „Еснаф" придобила  доста изкривена представа днес

Тъкмо за изкривените представи исках да говоря.

От десет години съществуват Буквите, от близо 7-8 - Откровение, Хулите и разни други сайтове.

За целия този период така и не се събрахме да направим нещо общо.

Не, че няма проблеми за решаване, не че дори една проста координация би спестила доста плагиатстване и прочие...

И ако се приеме, че моята личност е пречката за съвместна работа с някой друг сайт, то защо те не направиха нещо помежду си. Реално единственото, което събира сайтовете е любимата игра на шефовете им - „Всички срещу Богданов".

Честно казано, свикнал съм отдавна на това, но напоследък нещата загрубяха.

Първо, някак си случайно, изчезна профилът  на Буквите в СтиховеБг, при условие, че те лично ме помолиха да го направя.

После Хипо започна да пише едни Отворени писма.

А от няколко дни съм баннат по Айпи адрес от Откровения и ми е абсолютно неясно защо.

Първо - аз ужасно рядко влизам там - може би не повече от веднъж седмично. Второ почти не съм се логвал, а някакви постинги практически не съм писал.

А и чисто технически това е безсмислено, тъй като подобни забрани се заобикалят за секунди със съвременните технически средства. Естествено, разбира се, никой не даде някакви обяснения, а запитването ми беше изтрито тихомълком от форума.

Цялата тази ситуация е типично потвърждение на принципа - „Слабият го бият всякак, силният - до смърт!".

Дами и господа, разбирам че книгата която подготвям ви е уплашила. Да, сложно е, когато се противопоставят думи срещу думи. Тогава натежават делата. Всъщност Коледният панаир на книгата наближава, а с него и премиерата на книгата ми.

Но въпросът не е в това. Отдавна няма борба за пространство между сайтовете, всеки си е взел някаква своя ниша и си се развива в нея. Да не говорим, че и всички автори пишат /и четат/ навсякъде. Само за пример - в последните ни конкурси спечелиха „отявлени откровеници".

Разберете, че всички тези сайтове са НУЖНИ на Буквите. Просто не мога да си представя какво би било, ако не съществуваха, а Буквите беше единствения сайт. Най-големият ни кошмар са онези седемнадесет дни през лятото на 2007-а, когато нямаше Хули

Злобата, страхът и завистта не са креативни фактори. Така няма да стигнем до никъде. Всъщност развитието през годините го показва. Което е лошо за Буквите.

Защото най-голямата ми мечта през всички тези години е появява на сериозна и креативна конкуренция.

А такава не идва и не идва.

2010-11-09
За Етиката, колегиалността и обединението на силите  
0
2

По цял свят има силни браншови съюзи. Фирми, силно конкурентни една на друга, се обединяват за общи действия с цел бъдещо развитие. И това работи добре!

Всъщност това е и първообраза на думата „Еснаф" придобила  доста изкривена представа днес

Тъкмо за изкривените представи исках да говоря.

От десет години съществуват Буквите, от близо 7-8 - Откровение, Хулите и разни други сайтове.

За целия този период така и не се събрахме да направим нещо общо.

Не, че няма проблеми за решаване, не че дори една проста координация би спестила доста плагиатстване и прочие...

И ако се приеме, че моята личност е пречката за съвместна работа с някой друг сайт, то защо те не направиха нещо помежду си. Реално единственото, което събира сайтовете е любимата игра на шефовете им - „Всички срещу Богданов".

Честно казано, свикнал съм отдавна на това, но напоследък нещата загрубяха.

Първо, някак си случайно, изчезна профилът  на Буквите в СтиховеБг, при условие, че те лично ме помолиха да го направя.

После Хипо започна да пише едни Отворени писма.

А от няколко дни съм баннат по Айпи адрес от Откровения и ми е абсолютно неясно защо.

Първо - аз ужасно рядко влизам там - може би не повече от веднъж седмично. Второ почти не съм се логвал, а някакви постинги практически не съм писал.

А и чисто технически това е безсмислено, тъй като подобни забрани се заобикалят за секунди със съвременните технически средства. Естествено, разбира се, никой не даде някакви обяснения, а запитването ми беше изтрито тихомълком от форума.

Цялата тази ситуация е типично потвърждение на принципа - „Слабият го бият всякак, силният - до смърт!".

Дами и господа, разбирам че книгата която подготвям ви е уплашила. Да, сложно е, когато се противопоставят думи срещу думи. Тогава натежават делата. Всъщност Коледният панаир на книгата наближава, а с него и премиерата на книгата ми.

Но въпросът не е в това. Отдавна няма борба за пространство между сайтовете, всеки си е взел някаква своя ниша и си се развива в нея. Да не говорим, че и всички автори пишат /и четат/ навсякъде. Само за пример - в последните ни конкурси спечелиха „отявлени откровеници".

Разберете, че всички тези сайтове са НУЖНИ на Буквите. Просто не мога да си представя какво би било, ако не съществуваха, а Буквите беше единствения сайт. Най-големият ни кошмар са онези седемнадесет дни през лятото на 2007-а, когато нямаше Хули

Злобата, страхът и завистта не са креативни фактори. Така няма да стигнем до никъде. Всъщност развитието през годините го показва. Което е лошо за Буквите.

Защото най-голямата ми мечта през всички тези години е появява на сериозна и креативна конкуренция.

А такава не идва и не идва.

2010-11-09
За Етиката, колегиалността и обединението на силите  
0
2

По цял свят има силни браншови съюзи. Фирми, силно конкурентни една на друга, се обединяват за общи действия с цел бъдещо развитие. И това работи добре!

Всъщност това е и първообраза на думата „Еснаф" придобила  доста изкривена представа днес

Тъкмо за изкривените представи исках да говоря.

От десет години съществуват Буквите, от близо 7-8 - Откровение, Хулите и разни други сайтове.

За целия този период така и не се събрахме да направим нещо общо.

Не, че няма проблеми за решаване, не че дори една проста координация би спестила доста плагиатстване и прочие...

И ако се приеме, че моята личност е пречката за съвместна работа с някой друг сайт, то защо те не направиха нещо помежду си. Реално единственото, което събира сайтовете е любимата игра на шефовете им - „Всички срещу Богданов".

Честно казано, свикнал съм отдавна на това, но напоследък нещата загрубяха.

Първо, някак си случайно, изчезна профилът  на Буквите в СтиховеБг, при условие, че те лично ме помолиха да го направя.

После Хипо започна да пише едни Отворени писма.

А от няколко дни съм баннат по Айпи адрес от Откровения и ми е абсолютно неясно защо.

Първо - аз ужасно рядко влизам там - може би не повече от веднъж седмично. Второ почти не съм се логвал, а някакви постинги практически не съм писал.

А и чисто технически това е безсмислено, тъй като подобни забрани се заобикалят за секунди със съвременните технически средства. Естествено, разбира се, никой не даде някакви обяснения, а запитването ми беше изтрито тихомълком от форума.

Цялата тази ситуация е типично потвърждение на принципа - „Слабият го бият всякак, силният - до смърт!".

Дами и господа, разбирам че книгата която подготвям ви е уплашила. Да, сложно е, когато се противопоставят думи срещу думи. Тогава натежават делата. Всъщност Коледният панаир на книгата наближава, а с него и премиерата на книгата ми.

Но въпросът не е в това. Отдавна няма борба за пространство между сайтовете, всеки си е взел някаква своя ниша и си се развива в нея. Да не говорим, че и всички автори пишат /и четат/ навсякъде. Само за пример - в последните ни конкурси спечелиха „отявлени откровеници".

Разберете, че всички тези сайтове са НУЖНИ на Буквите. Просто не мога да си представя какво би било, ако не съществуваха, а Буквите беше единствения сайт. Най-големият ни кошмар са онези седемнадесет дни през лятото на 2007-а, когато нямаше Хули

Злобата, страхът и завистта не са креативни фактори. Така няма да стигнем до никъде. Всъщност развитието през годините го показва. Което е лошо за Буквите.

Защото най-голямата ми мечта през всички тези години е появява на сериозна и креативна конкуренция.

А такава не идва и не идва.

2010-11-09
Звездоманията - основен враг на таланта  
0
2

Във връзка с събитията от последните дни и масовото самозабравяне на авторите имаше извънредно заседание на Общото събрание на Фондация „Буквите".

Тъй като всеки автор, който успяваше да задържи стъпката от първия куплет до началото на втория ми, разбиваше скайпа да пита - защо не сме го качили „на червените букви" и всъщност каква е тарифата за това, се взе решение тази система да се промени корено.

Пресяването на произведенията ще става на две нива и в „Ателието" ще се озовават само много качествени неща, ако и да е по две на месец.

Запазва се "Like" бутона, така че лесно можете да правите собствена класация на приятелски принцип.

Установи се и причината Богданов да спи лошо нощем - от лавиците в дома му греели непродадените звездни книги на авторите. Поне пестял електричество. Сега спешно си търси книгата на Латинка Златна, защото с енергията от нея можело да се захранва цяла пералня.

Опитвам се да се усмихна тъжно, но истината е по-лоша. Проблемът изобщо не е в хвърлените напразно пари и усилия. Нито в помръкналия ореол на Богданов след всяка подобна премиера и подсмихването на ГДТ (Гадна Дева Такава) - „Казах ти„.

Проблемите се, че авторът вместо да се научи да разнообразява стъпката си, се има за равен на Багряна, Габе и прочие. И от това губи литературата, защото тоя процес е маратон, а не спринт на къси разстояния. „Тя танцува само едно лято" беше хубав филм и, за жалост, тъжен спомен за доста имена в сайта, изгрели и залезли бързо на небосклона.

Но колонката трябваше да е за конкурса. Той дава някаква, макар и минимална надежда, че дори и да няма силна българска литература, то поне има няколко амбицирани автори, които се опитват.

Интересно е, че при близо 130 подадени произведения и над 10 000 гласувания, основните гласове са съсредоточени в  първите десет произведения. Всъщност, поправят ме, 13% бил разкошен резултат, нормален такъв в сайта бил към 4-5%.

Днес ми е тъжен ден и се разприказвах. Печалната констатация е, че най-некадърните 10% от сайта създават 90% от проблемите в него. А това уморява. И всеки, дори малък, компромис към авторите в сайта създава проблеми, а не повишава нивото на литературата.

Защото всъщност това ще остане след години, а не кой, с коя, къде и как и...

Установяваме, че все повече се преориентираме към автори, желаещи да се занимават професионално с литература. Следващите месеци ще има все повече нови и нови възможности за тях.

А накрая нещо отдавна обещано - първа официална класация в конкурса „Търся издател" /неофициални си правите всеки ден/.

1. „Непоискано добро" - Валентина Добрева - 429 гласа /Тук се зададе сериозният въпрос за легитимността на участието - не само заради това, че са екип, а не отделен автор, а и заради това - има ли официални права г-жа Добрева да представлява всички автори/

2. „Черният ангел" - Иван Русланов - 414 гласа

3. „Марципаненият чехъл" - Ася Кулева - 375 гласа /един много силен старт - само за седмица/

4. „Слънчево събличане" - Илина Г. - 370 гласа /още един бърз старт - само за две седмици/

5. „Етика на разврата" - Иван Джолев - 356 гласа

6. „Алиса и петък вечер" - Деси Нико - 355 гласа

Останалите, колкото и тъжно да звучи, на този етап нямат реални шансове, освен ако не излезе някой нов фаворит.

 

2010-11-02
Звездоманията - основен враг на таланта  
0
2

Във връзка с събитията от последните дни и масовото самозабравяне на авторите имаше извънредно заседание на Общото събрание на Фондация „Буквите".

Тъй като всеки автор, който успяваше да задържи стъпката от първия куплет до началото на втория ми, разбиваше скайпа да пита - защо не сме го качили „на червените букви" и всъщност каква е тарифата за това, се взе решение тази система да се промени корено.

Пресяването на произведенията ще става на две нива и в „Ателието" ще се озовават само много качествени неща, ако и да е по две на месец.

Запазва се "Like" бутона, така че лесно можете да правите собствена класация на приятелски принцип.

Установи се и причината Богданов да спи лошо нощем - от лавиците в дома му греели непродадените звездни книги на авторите. Поне пестял електричество. Сега спешно си търси книгата на Латинка Златна, защото с енергията от нея можело да се захранва цяла пералня.

Опитвам се да се усмихна тъжно, но истината е по-лоша. Проблемът изобщо не е в хвърлените напразно пари и усилия. Нито в помръкналия ореол на Богданов след всяка подобна премиера и подсмихването на ГДТ (Гадна Дева Такава) - „Казах ти„.

Проблемите се, че авторът вместо да се научи да разнообразява стъпката си, се има за равен на Багряна, Габе и прочие. И от това губи литературата, защото тоя процес е маратон, а не спринт на къси разстояния. „Тя танцува само едно лято" беше хубав филм и, за жалост, тъжен спомен за доста имена в сайта, изгрели и залезли бързо на небосклона.

Но колонката трябваше да е за конкурса. Той дава някаква, макар и минимална надежда, че дори и да няма силна българска литература, то поне има няколко амбицирани автори, които се опитват.

Интересно е, че при близо 130 подадени произведения и над 10 000 гласувания, основните гласове са съсредоточени в  първите десет произведения. Всъщност, поправят ме, 13% бил разкошен резултат, нормален такъв в сайта бил към 4-5%.

Днес ми е тъжен ден и се разприказвах. Печалната констатация е, че най-некадърните 10% от сайта създават 90% от проблемите в него. А това уморява. И всеки, дори малък, компромис към авторите в сайта създава проблеми, а не повишава нивото на литературата.

Защото всъщност това ще остане след години, а не кой, с коя, къде и как и...

Установяваме, че все повече се преориентираме към автори, желаещи да се занимават професионално с литература. Следващите месеци ще има все повече нови и нови възможности за тях.

А накрая нещо отдавна обещано - първа официална класация в конкурса „Търся издател" /неофициални си правите всеки ден/.

1. „Непоискано добро" - Валентина Добрева - 429 гласа /Тук се зададе сериозният въпрос за легитимността на участието - не само заради това, че са екип, а не отделен автор, а и заради това - има ли официални права г-жа Добрева да представлява всички автори/

2. „Черният ангел" - Иван Русланов - 414 гласа

3. „Марципаненият чехъл" - Ася Кулева - 375 гласа /един много силен старт - само за седмица/

4. „Слънчево събличане" - Илина Г. - 370 гласа /още един бърз старт - само за две седмици/

5. „Етика на разврата" - Иван Джолев - 356 гласа

6. „Алиса и петък вечер" - Деси Нико - 355 гласа

Останалите, колкото и тъжно да звучи, на този етап нямат реални шансове, освен ако не излезе някой нов фаворит.

 

2010-11-02
Звездоманията - основен враг на таланта  
0
2

Във връзка с събитията от последните дни и масовото самозабравяне на авторите имаше извънредно заседание на Общото събрание на Фондация „Буквите".

Тъй като всеки автор, който успяваше да задържи стъпката от първия куплет до началото на втория ми, разбиваше скайпа да пита - защо не сме го качили „на червените букви" и всъщност каква е тарифата за това, се взе решение тази система да се промени корено.

Пресяването на произведенията ще става на две нива и в „Ателието" ще се озовават само много качествени неща, ако и да е по две на месец.

Запазва се "Like" бутона, така че лесно можете да правите собствена класация на приятелски принцип.

Установи се и причината Богданов да спи лошо нощем - от лавиците в дома му греели непродадените звездни книги на авторите. Поне пестял електричество. Сега спешно си търси книгата на Латинка Златна, защото с енергията от нея можело да се захранва цяла пералня.

Опитвам се да се усмихна тъжно, но истината е по-лоша. Проблемът изобщо не е в хвърлените напразно пари и усилия. Нито в помръкналия ореол на Богданов след всяка подобна премиера и подсмихването на ГДТ (Гадна Дева Такава) - „Казах ти„.

Проблемите се, че авторът вместо да се научи да разнообразява стъпката си, се има за равен на Багряна, Габе и прочие. И от това губи литературата, защото тоя процес е маратон, а не спринт на къси разстояния. „Тя танцува само едно лято" беше хубав филм и, за жалост, тъжен спомен за доста имена в сайта, изгрели и залезли бързо на небосклона.

Но колонката трябваше да е за конкурса. Той дава някаква, макар и минимална надежда, че дори и да няма силна българска литература, то поне има няколко амбицирани автори, които се опитват.

Интересно е, че при близо 130 подадени произведения и над 10 000 гласувания, основните гласове са съсредоточени в  първите десет произведения. Всъщност, поправят ме, 13% бил разкошен резултат, нормален такъв в сайта бил към 4-5%.

Днес ми е тъжен ден и се разприказвах. Печалната констатация е, че най-некадърните 10% от сайта създават 90% от проблемите в него. А това уморява. И всеки, дори малък, компромис към авторите в сайта създава проблеми, а не повишава нивото на литературата.

Защото всъщност това ще остане след години, а не кой, с коя, къде и как и...

Установяваме, че все повече се преориентираме към автори, желаещи да се занимават професионално с литература. Следващите месеци ще има все повече нови и нови възможности за тях.

А накрая нещо отдавна обещано - първа официална класация в конкурса „Търся издател" /неофициални си правите всеки ден/.

1. „Непоискано добро" - Валентина Добрева - 429 гласа /Тук се зададе сериозният въпрос за легитимността на участието - не само заради това, че са екип, а не отделен автор, а и заради това - има ли официални права г-жа Добрева да представлява всички автори/

2. „Черният ангел" - Иван Русланов - 414 гласа

3. „Марципаненият чехъл" - Ася Кулева - 375 гласа /един много силен старт - само за седмица/

4. „Слънчево събличане" - Илина Г. - 370 гласа /още един бърз старт - само за две седмици/

5. „Етика на разврата" - Иван Джолев - 356 гласа

6. „Алиса и петък вечер" - Деси Нико - 355 гласа

Останалите, колкото и тъжно да звучи, на този етап нямат реални шансове, освен ако не излезе някой нов фаворит.

 

2010-11-02
Звездоманията - основен враг на таланта  
0
2

Във връзка с събитията от последните дни и масовото самозабравяне на авторите имаше извънредно заседание на Общото събрание на Фондация „Буквите".

Тъй като всеки автор, който успяваше да задържи стъпката от първия куплет до началото на втория ми, разбиваше скайпа да пита - защо не сме го качили „на червените букви" и всъщност каква е тарифата за това, се взе решение тази система да се промени корено.

Пресяването на произведенията ще става на две нива и в „Ателието" ще се озовават само много качествени неща, ако и да е по две на месец.

Запазва се "Like" бутона, така че лесно можете да правите собствена класация на приятелски принцип.

Установи се и причината Богданов да спи лошо нощем - от лавиците в дома му греели непродадените звездни книги на авторите. Поне пестял електричество. Сега спешно си търси книгата на Латинка Златна, защото с енергията от нея можело да се захранва цяла пералня.

Опитвам се да се усмихна тъжно, но истината е по-лоша. Проблемът изобщо не е в хвърлените напразно пари и усилия. Нито в помръкналия ореол на Богданов след всяка подобна премиера и подсмихването на ГДТ (Гадна Дева Такава) - „Казах ти„.

Проблемите се, че авторът вместо да се научи да разнообразява стъпката си, се има за равен на Багряна, Габе и прочие. И от това губи литературата, защото тоя процес е маратон, а не спринт на къси разстояния. „Тя танцува само едно лято" беше хубав филм и, за жалост, тъжен спомен за доста имена в сайта, изгрели и залезли бързо на небосклона.

Но колонката трябваше да е за конкурса. Той дава някаква, макар и минимална надежда, че дори и да няма силна българска литература, то поне има няколко амбицирани автори, които се опитват.

Интересно е, че при близо 130 подадени произведения и над 10 000 гласувания, основните гласове са съсредоточени в  първите десет произведения. Всъщност, поправят ме, 13% бил разкошен резултат, нормален такъв в сайта бил към 4-5%.

Днес ми е тъжен ден и се разприказвах. Печалната констатация е, че най-некадърните 10% от сайта създават 90% от проблемите в него. А това уморява. И всеки, дори малък, компромис към авторите в сайта създава проблеми, а не повишава нивото на литературата.

Защото всъщност това ще остане след години, а не кой, с коя, къде и как и...

Установяваме, че все повече се преориентираме към автори, желаещи да се занимават професионално с литература. Следващите месеци ще има все повече нови и нови възможности за тях.

А накрая нещо отдавна обещано - първа официална класация в конкурса „Търся издател" /неофициални си правите всеки ден/.

1. „Непоискано добро" - Валентина Добрева - 429 гласа /Тук се зададе сериозният въпрос за легитимността на участието - не само заради това, че са екип, а не отделен автор, а и заради това - има ли официални права г-жа Добрева да представлява всички автори/

2. „Черният ангел" - Иван Русланов - 414 гласа

3. „Марципаненият чехъл" - Ася Кулева - 375 гласа /един много силен старт - само за седмица/

4. „Слънчево събличане" - Илина Г. - 370 гласа /още един бърз старт - само за две седмици/

5. „Етика на разврата" - Иван Джолев - 356 гласа

6. „Алиса и петък вечер" - Деси Нико - 355 гласа

Останалите, колкото и тъжно да звучи, на този етап нямат реални шансове, освен ако не излезе някой нов фаворит.

 

2010-11-02
Да нарисуваш шантав вятър  
0
2

Днес няма колонка. Днес има един настръхнал Иван и един самодоволен Богданов, който се усмихва от ъгъла - казах ли ти!

А вчера имахме случай. Случай, който се мъчи да промени най-основния закон в Буквите -  тук се обсъждат литературни произведения, а не техните автори.

Дълги години сме спорили затова, много хора си тръгваха несъгласни с това, защото нали разбирате, че е къде по-готино, а и лесно да обсъдиш „къв михлюзин е автора", отколкото да направиш анализ на творбата му, да обсъдиш римите, ритъмът, поантата и прочие.

То и затова другите сайтове са по-посещавания - виртуалният листопад е най-търсения.

Преди много години имахме избор и го направихме - и той беше да не превръщаме сайта в място за сплетни и запознанства.

Тръгнахме по най-стръмния и труден път и резултатите показаха, че сме прави.

Затова заплахи, като вчерашната не действат.

Накратко за случая - много хора се осмелиха днес  да ми държат тон, защо сме качили стихотворението на Мизантроп „Ще нарисувам този шантав вятър" - http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81854, в Ателието.

Не, че стихотворението било лошо, но видите ли, Мизантроп правел скандали в разни други сайтове и не било добре да го подкрепяме, щото видите ли...

Качването в Ателието е субективен фактор и винаги сме готови да обсъдим дали едно произведение има нужните качества, за да бъде там. За това е разработена системата на отзивите.

С Мизантроп не се познавам лично, не съм водил някаква кореспонденция и честно казано не съм в течение къде и какво прави извън сайта. Това няма значение.

Ако Мизантроп беше нарушил правилата на сайта, щеше да се понесе съответните санкции. Но да проявяваме предубеждения към някой, само защото някъде другаде той имал държание, което не одобрявате, не е политика на сайта. Няма и да бъде.

Всички компромиси, които сме правили някога в едната или в другата посока, са ни създавали сериозни проблеми в последствие.

И една официална забележка  към дамата, която днес употреби израза - „Мисля да му изтриеш "безценния" коментар", че такива изказвания може да прави, само ако някога купи сайта. Дотогава за това следват санкции.

 

 

 

2010-10-30
Да нарисуваш шантав вятър  
0
2

Днес няма колонка. Днес има един настръхнал Иван и един самодоволен Богданов, който се усмихва от ъгъла - казах ли ти!

А вчера имахме случай. Случай, който се мъчи да промени най-основния закон в Буквите -  тук се обсъждат литературни произведения, а не техните автори.

Дълги години сме спорили затова, много хора си тръгваха несъгласни с това, защото нали разбирате, че е къде по-готино, а и лесно да обсъдиш „къв михлюзин е автора", отколкото да направиш анализ на творбата му, да обсъдиш римите, ритъмът, поантата и прочие.

То и затова другите сайтове са по-посещавания - виртуалният листопад е най-търсения.

Преди много години имахме избор и го направихме - и той беше да не превръщаме сайта в място за сплетни и запознанства.

Тръгнахме по най-стръмния и труден път и резултатите показаха, че сме прави.

Затова заплахи, като вчерашната не действат.

Накратко за случая - много хора се осмелиха днес  да ми държат тон, защо сме качили стихотворението на Мизантроп „Ще нарисувам този шантав вятър" - http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81854, в Ателието.

Не, че стихотворението било лошо, но видите ли, Мизантроп правел скандали в разни други сайтове и не било добре да го подкрепяме, щото видите ли...

Качването в Ателието е субективен фактор и винаги сме готови да обсъдим дали едно произведение има нужните качества, за да бъде там. За това е разработена системата на отзивите.

С Мизантроп не се познавам лично, не съм водил някаква кореспонденция и честно казано не съм в течение къде и какво прави извън сайта. Това няма значение.

Ако Мизантроп беше нарушил правилата на сайта, щеше да се понесе съответните санкции. Но да проявяваме предубеждения към някой, само защото някъде другаде той имал държание, което не одобрявате, не е политика на сайта. Няма и да бъде.

Всички компромиси, които сме правили някога в едната или в другата посока, са ни създавали сериозни проблеми в последствие.

И една официална забележка  към дамата, която днес употреби израза - „Мисля да му изтриеш "безценния" коментар", че такива изказвания може да прави, само ако някога купи сайта. Дотогава за това следват санкции.

 

 

 

2010-10-30
Да нарисуваш шантав вятър  
0
2

Днес няма колонка. Днес има един настръхнал Иван и един самодоволен Богданов, който се усмихва от ъгъла - казах ли ти!

А вчера имахме случай. Случай, който се мъчи да промени най-основния закон в Буквите -  тук се обсъждат литературни произведения, а не техните автори.

Дълги години сме спорили затова, много хора си тръгваха несъгласни с това, защото нали разбирате, че е къде по-готино, а и лесно да обсъдиш „къв михлюзин е автора", отколкото да направиш анализ на творбата му, да обсъдиш римите, ритъмът, поантата и прочие.

То и затова другите сайтове са по-посещавания - виртуалният листопад е най-търсения.

Преди много години имахме избор и го направихме - и той беше да не превръщаме сайта в място за сплетни и запознанства.

Тръгнахме по най-стръмния и труден път и резултатите показаха, че сме прави.

Затова заплахи, като вчерашната не действат.

Накратко за случая - много хора се осмелиха днес  да ми държат тон, защо сме качили стихотворението на Мизантроп „Ще нарисувам този шантав вятър" - http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81854, в Ателието.

Не, че стихотворението било лошо, но видите ли, Мизантроп правел скандали в разни други сайтове и не било добре да го подкрепяме, щото видите ли...

Качването в Ателието е субективен фактор и винаги сме готови да обсъдим дали едно произведение има нужните качества, за да бъде там. За това е разработена системата на отзивите.

С Мизантроп не се познавам лично, не съм водил някаква кореспонденция и честно казано не съм в течение къде и какво прави извън сайта. Това няма значение.

Ако Мизантроп беше нарушил правилата на сайта, щеше да се понесе съответните санкции. Но да проявяваме предубеждения към някой, само защото някъде другаде той имал държание, което не одобрявате, не е политика на сайта. Няма и да бъде.

Всички компромиси, които сме правили някога в едната или в другата посока, са ни създавали сериозни проблеми в последствие.

И една официална забележка  към дамата, която днес употреби израза - „Мисля да му изтриеш "безценния" коментар", че такива изказвания може да прави, само ако някога купи сайта. Дотогава за това следват санкции.

 

 

 

2010-10-30
Да нарисуваш шантав вятър  
0
2

Днес няма колонка. Днес има един настръхнал Иван и един самодоволен Богданов, който се усмихва от ъгъла - казах ли ти!

А вчера имахме случай. Случай, който се мъчи да промени най-основния закон в Буквите -  тук се обсъждат литературни произведения, а не техните автори.

Дълги години сме спорили затова, много хора си тръгваха несъгласни с това, защото нали разбирате, че е къде по-готино, а и лесно да обсъдиш „къв михлюзин е автора", отколкото да направиш анализ на творбата му, да обсъдиш римите, ритъмът, поантата и прочие.

То и затова другите сайтове са по-посещавания - виртуалният листопад е най-търсения.

Преди много години имахме избор и го направихме - и той беше да не превръщаме сайта в място за сплетни и запознанства.

Тръгнахме по най-стръмния и труден път и резултатите показаха, че сме прави.

Затова заплахи, като вчерашната не действат.

Накратко за случая - много хора се осмелиха днес  да ми държат тон, защо сме качили стихотворението на Мизантроп „Ще нарисувам този шантав вятър" - http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81854, в Ателието.

Не, че стихотворението било лошо, но видите ли, Мизантроп правел скандали в разни други сайтове и не било добре да го подкрепяме, щото видите ли...

Качването в Ателието е субективен фактор и винаги сме готови да обсъдим дали едно произведение има нужните качества, за да бъде там. За това е разработена системата на отзивите.

С Мизантроп не се познавам лично, не съм водил някаква кореспонденция и честно казано не съм в течение къде и какво прави извън сайта. Това няма значение.

Ако Мизантроп беше нарушил правилата на сайта, щеше да се понесе съответните санкции. Но да проявяваме предубеждения към някой, само защото някъде другаде той имал държание, което не одобрявате, не е политика на сайта. Няма и да бъде.

Всички компромиси, които сме правили някога в едната или в другата посока, са ни създавали сериозни проблеми в последствие.

И една официална забележка  към дамата, която днес употреби израза - „Мисля да му изтриеш "безценния" коментар", че такива изказвания може да прави, само ако някога купи сайта. Дотогава за това следват санкции.

 

 

 

2010-10-30
Добрата книга сама... не си намира нищо!  
0
2

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за  чиста монета от много автори.

Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери".

Другата е, че  „добрата книга сама си намирала  читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме.

Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.

Няма да ви отегчавам, в тая колонка ще има само статистика.

Искам да обърна внимание на продължаващия конкурс „Търся издател!". Освен всички други неща, той една идеална лаборатория в която да си тествате и произведенията, и интереса на хората към тях, и начините за реклама и ужасно много неща. Повечето автори за жалост си тестват само търпението, чакайки някой случайно да намери текста и да гласува за него.

Да, в конкурса има доста хубави резюмета. И да, те не са тези на челните места.

Причините затова са много, но всички те потвърждават едно - хубавата книга сама не си намира нищо. Има една добра китайска пословица, която се свежда до следното - „Мечтите искат много труд!"

Уморих се да пиша колонки, да пояснявам различните методи за реклама и авторите само да кимат „Право, право". „Помогни си сам и Господ ще ти помогне" е скрития лайтмотив на Библията.

Обяснявам за пореден, но определено за последен път - този конкурс  няма за цел да открие качествени книги. Книжарниците са пълни с такива. Нашият склад за жалост също. Целта на конкурса е да открие ПРОДАВАЕМИ книги. Както и действени автори.

Естествено, когато ни потупват по рамото с приятелски коментари - „Ах, ох, невероятно е, истинско удоволствие е да те чета" и прочие, е лесно да се загуби връзка с реалността. В този конкурс статистиката показва нещата точно - когато за теб са гласували 50 човека, не очаквай да те купят 500. По-скоро ще те купят не повече от 20.

„Ама те българите четат основно проза, ти защо не си предвидил раздел за поезия?"

 Не си спомням досега в печатницата да са ме питали книгата дето издавам поезия ли е, проза ли е, ама класически стих ли е или съвременна вертикална проза. Печатарите задават щури въпроси - тираж, формат, вид на хартията, брой страници/коли и прочие.

Книжарите също не правят хандикап, защото видите ли мъжките рими в книгата били богати. Те питат още по-щури неща - тая книга имаше ли представяне, ама къде пише за него в нета, къде пише за книгата, има ли рецензия, ама къде сте я рекламирали.

Та на базата на какво няма да издадем книгата, за която са гласували 500 човека, а ще издадем тая за която са гласували само 100, но видите ли била възвишена поезия.

Имаме Творчески фонд, който има за задача да издава качествени книги. Въпреки тайната надежда, че все пак ще си връща поне разходите, всеки път се бъркам в джоба /лично/ за издаване на поредната книга от него. Но поне мога да отида с  високо вдигнато чело в Мон Парнас /основното заведение където пият членовете на СБП/ и хвърля книгите на масата с възгласа - „Четете и се учете!"

Но това е, когато говорим за Литература с главна буква и прочие. Когато говорим за Книгоиздаване, критериите са съвсем други - продаваем тираж, време за продаване на тиража, възвращаемост на средствата и прочие, все неща свързано с хляба и маслото в/у него, тази груба плебейска реалност, до която възвишените души на авторите трудно се докосват.

И нещо като послепис. В Буквите се чете много  - средно 40-50 000 произведения дневно. И когато гледате тъжно двайсетината души, които са ви прочели днес, се замислете защо произведенията от конкурса към 5 сутринта са вече четени от 100-200 човека Може би защото, авторите звънят посред  нощите лудо по телефоните и викат - „Гласувай бре, гласувай!".

Или защото просто са написали нещо интересно.

 

2010-10-27
Добрата книга сама... не си намира нищо!  
0
2

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за  чиста монета от много автори.

Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери".

Другата е, че  „добрата книга сама си намирала  читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме.

Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.

Няма да ви отегчавам, в тая колонка ще има само статистика.

Искам да обърна внимание на продължаващия конкурс „Търся издател!". Освен всички други неща, той една идеална лаборатория в която да си тествате и произведенията, и интереса на хората към тях, и начините за реклама и ужасно много неща. Повечето автори за жалост си тестват само търпението, чакайки някой случайно да намери текста и да гласува за него.

Да, в конкурса има доста хубави резюмета. И да, те не са тези на челните места.

Причините затова са много, но всички те потвърждават едно - хубавата книга сама не си намира нищо. Има една добра китайска пословица, която се свежда до следното - „Мечтите искат много труд!"

Уморих се да пиша колонки, да пояснявам различните методи за реклама и авторите само да кимат „Право, право". „Помогни си сам и Господ ще ти помогне" е скрития лайтмотив на Библията.

Обяснявам за пореден, но определено за последен път - този конкурс  няма за цел да открие качествени книги. Книжарниците са пълни с такива. Нашият склад за жалост също. Целта на конкурса е да открие ПРОДАВАЕМИ книги. Както и действени автори.

Естествено, когато ни потупват по рамото с приятелски коментари - „Ах, ох, невероятно е, истинско удоволствие е да те чета" и прочие, е лесно да се загуби връзка с реалността. В този конкурс статистиката показва нещата точно - когато за теб са гласували 50 човека, не очаквай да те купят 500. По-скоро ще те купят не повече от 20.

„Ама те българите четат основно проза, ти защо не си предвидил раздел за поезия?"

 Не си спомням досега в печатницата да са ме питали книгата дето издавам поезия ли е, проза ли е, ама класически стих ли е или съвременна вертикална проза. Печатарите задават щури въпроси - тираж, формат, вид на хартията, брой страници/коли и прочие.

Книжарите също не правят хандикап, защото видите ли мъжките рими в книгата били богати. Те питат още по-щури неща - тая книга имаше ли представяне, ама къде пише за него в нета, къде пише за книгата, има ли рецензия, ама къде сте я рекламирали.

Та на базата на какво няма да издадем книгата, за която са гласували 500 човека, а ще издадем тая за която са гласували само 100, но видите ли била възвишена поезия.

Имаме Творчески фонд, който има за задача да издава качествени книги. Въпреки тайната надежда, че все пак ще си връща поне разходите, всеки път се бъркам в джоба /лично/ за издаване на поредната книга от него. Но поне мога да отида с  високо вдигнато чело в Мон Парнас /основното заведение където пият членовете на СБП/ и хвърля книгите на масата с възгласа - „Четете и се учете!"

Но това е, когато говорим за Литература с главна буква и прочие. Когато говорим за Книгоиздаване, критериите са съвсем други - продаваем тираж, време за продаване на тиража, възвращаемост на средствата и прочие, все неща свързано с хляба и маслото в/у него, тази груба плебейска реалност, до която възвишените души на авторите трудно се докосват.

И нещо като послепис. В Буквите се чете много  - средно 40-50 000 произведения дневно. И когато гледате тъжно двайсетината души, които са ви прочели днес, се замислете защо произведенията от конкурса към 5 сутринта са вече четени от 100-200 човека Може би защото, авторите звънят посред  нощите лудо по телефоните и викат - „Гласувай бре, гласувай!".

Или защото просто са написали нещо интересно.

 

2010-10-27
Добрата книга сама... не си намира нищо!  
0
2

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за  чиста монета от много автори.

Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери".

Другата е, че  „добрата книга сама си намирала  читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме.

Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.

Няма да ви отегчавам, в тая колонка ще има само статистика.

Искам да обърна внимание на продължаващия конкурс „Търся издател!". Освен всички други неща, той една идеална лаборатория в която да си тествате и произведенията, и интереса на хората към тях, и начините за реклама и ужасно много неща. Повечето автори за жалост си тестват само търпението, чакайки някой случайно да намери текста и да гласува за него.

Да, в конкурса има доста хубави резюмета. И да, те не са тези на челните места.

Причините затова са много, но всички те потвърждават едно - хубавата книга сама не си намира нищо. Има една добра китайска пословица, която се свежда до следното - „Мечтите искат много труд!"

Уморих се да пиша колонки, да пояснявам различните методи за реклама и авторите само да кимат „Право, право". „Помогни си сам и Господ ще ти помогне" е скрития лайтмотив на Библията.

Обяснявам за пореден, но определено за последен път - този конкурс  няма за цел да открие качествени книги. Книжарниците са пълни с такива. Нашият склад за жалост също. Целта на конкурса е да открие ПРОДАВАЕМИ книги. Както и действени автори.

Естествено, когато ни потупват по рамото с приятелски коментари - „Ах, ох, невероятно е, истинско удоволствие е да те чета" и прочие, е лесно да се загуби връзка с реалността. В този конкурс статистиката показва нещата точно - когато за теб са гласували 50 човека, не очаквай да те купят 500. По-скоро ще те купят не повече от 20.

„Ама те българите четат основно проза, ти защо не си предвидил раздел за поезия?"

 Не си спомням досега в печатницата да са ме питали книгата дето издавам поезия ли е, проза ли е, ама класически стих ли е или съвременна вертикална проза. Печатарите задават щури въпроси - тираж, формат, вид на хартията, брой страници/коли и прочие.

Книжарите също не правят хандикап, защото видите ли мъжките рими в книгата били богати. Те питат още по-щури неща - тая книга имаше ли представяне, ама къде пише за него в нета, къде пише за книгата, има ли рецензия, ама къде сте я рекламирали.

Та на базата на какво няма да издадем книгата, за която са гласували 500 човека, а ще издадем тая за която са гласували само 100, но видите ли била възвишена поезия.

Имаме Творчески фонд, който има за задача да издава качествени книги. Въпреки тайната надежда, че все пак ще си връща поне разходите, всеки път се бъркам в джоба /лично/ за издаване на поредната книга от него. Но поне мога да отида с  високо вдигнато чело в Мон Парнас /основното заведение където пият членовете на СБП/ и хвърля книгите на масата с възгласа - „Четете и се учете!"

Но това е, когато говорим за Литература с главна буква и прочие. Когато говорим за Книгоиздаване, критериите са съвсем други - продаваем тираж, време за продаване на тиража, възвращаемост на средствата и прочие, все неща свързано с хляба и маслото в/у него, тази груба плебейска реалност, до която възвишените души на авторите трудно се докосват.

И нещо като послепис. В Буквите се чете много  - средно 40-50 000 произведения дневно. И когато гледате тъжно двайсетината души, които са ви прочели днес, се замислете защо произведенията от конкурса към 5 сутринта са вече четени от 100-200 човека Може би защото, авторите звънят посред  нощите лудо по телефоните и викат - „Гласувай бре, гласувай!".

Или защото просто са написали нещо интересно.

 

2010-10-27
Добрата книга сама... не си намира нищо!  
0
2

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за  чиста монета от много автори.

Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери".

Другата е, че  „добрата книга сама си намирала  читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме.

Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.

Няма да ви отегчавам, в тая колонка ще има само статистика.

Искам да обърна внимание на продължаващия конкурс „Търся издател!". Освен всички други неща, той една идеална лаборатория в която да си тествате и произведенията, и интереса на хората към тях, и начините за реклама и ужасно много неща. Повечето автори за жалост си тестват само търпението, чакайки някой случайно да намери текста и да гласува за него.

Да, в конкурса има доста хубави резюмета. И да, те не са тези на челните места.

Причините затова са много, но всички те потвърждават едно - хубавата книга сама не си намира нищо. Има една добра китайска пословица, която се свежда до следното - „Мечтите искат много труд!"

Уморих се да пиша колонки, да пояснявам различните методи за реклама и авторите само да кимат „Право, право". „Помогни си сам и Господ ще ти помогне" е скрития лайтмотив на Библията.

Обяснявам за пореден, но определено за последен път - този конкурс  няма за цел да открие качествени книги. Книжарниците са пълни с такива. Нашият склад за жалост също. Целта на конкурса е да открие ПРОДАВАЕМИ книги. Както и действени автори.

Естествено, когато ни потупват по рамото с приятелски коментари - „Ах, ох, невероятно е, истинско удоволствие е да те чета" и прочие, е лесно да се загуби връзка с реалността. В този конкурс статистиката показва нещата точно - когато за теб са гласували 50 човека, не очаквай да те купят 500. По-скоро ще те купят не повече от 20.

„Ама те българите четат основно проза, ти защо не си предвидил раздел за поезия?"

 Не си спомням досега в печатницата да са ме питали книгата дето издавам поезия ли е, проза ли е, ама класически стих ли е или съвременна вертикална проза. Печатарите задават щури въпроси - тираж, формат, вид на хартията, брой страници/коли и прочие.

Книжарите също не правят хандикап, защото видите ли мъжките рими в книгата били богати. Те питат още по-щури неща - тая книга имаше ли представяне, ама къде пише за него в нета, къде пише за книгата, има ли рецензия, ама къде сте я рекламирали.

Та на базата на какво няма да издадем книгата, за която са гласували 500 човека, а ще издадем тая за която са гласували само 100, но видите ли била възвишена поезия.

Имаме Творчески фонд, който има за задача да издава качествени книги. Въпреки тайната надежда, че все пак ще си връща поне разходите, всеки път се бъркам в джоба /лично/ за издаване на поредната книга от него. Но поне мога да отида с  високо вдигнато чело в Мон Парнас /основното заведение където пият членовете на СБП/ и хвърля книгите на масата с възгласа - „Четете и се учете!"

Но това е, когато говорим за Литература с главна буква и прочие. Когато говорим за Книгоиздаване, критериите са съвсем други - продаваем тираж, време за продаване на тиража, възвращаемост на средствата и прочие, все неща свързано с хляба и маслото в/у него, тази груба плебейска реалност, до която възвишените души на авторите трудно се докосват.

И нещо като послепис. В Буквите се чете много  - средно 40-50 000 произведения дневно. И когато гледате тъжно двайсетината души, които са ви прочели днес, се замислете защо произведенията от конкурса към 5 сутринта са вече четени от 100-200 човека Може би защото, авторите звънят посред  нощите лудо по телефоните и викат - „Гласувай бре, гласувай!".

Или защото просто са написали нещо интересно.

 

2010-10-27
Рекламата и Авторите  
0
2

Както много пъти казвахме, конкурсът „Търся издател!" има за цел по-скоро да обучи авторите, отколкото  да открие качествени книги.

Първата част от  задачата донякъде е постигната - авторите се пречупиха и /поне някои от тях/ започнаха да рекламират книгите си. Естествено получихме много писма на тема, че според видни критици блогери /невероятен оксиморон/  не било правилно автора сам да рекламира произведенията си, даже било вредно. Всеки има право да вярва в каквото си иска, пилците се броят на есен - сиреч на третия месец след продажбите.

Но целта на колонката е друга - установи се, че авторите изобщо не знаят как да се рекламират.  Рекламирането се превърна в едно тотално спамене - „Моля гласувайте се червения бутон и тнт..." Върхът на това беше постинга на стената на Недялко Йорданов - „Бат Недялко, пусни един глас за момичето..".

Води ли до някакъв успех това - НЕ! Тази тактика преброява роднините и приятелите на авторите и тъй като тези групи се пресичат се получава едно масово - аз на тебе, ти на мене.

Когато замисляхме конкурса, идеите ни бяха съвсем различни. Че все пак ще рекламират автори, а не обикновени хора.

Някога, когато създадох Буквите нямаше Фейсбук и други лесни начини за реклама. Затова аз обикалях форумите, но не пишех съобщения „елате в новия сайт за литература и тнт" - неща които никога не са работели, а публикувах свои произведения, участвах в дискусии  - с една дума - обръщах внимание в/у себе си за да може хората да посетят линка,който рекламирах в сигнатурата си.

Какви грешки допускат авторите?

Като за начало - не определят правилно потребителската група. Всички се опитват да рекламират във Фейсбук, където това е лесно, но не рентабилно. Защо? Ами защото реално вашите постинги се виждат само от хората, с които сте „приятели" във Фейсбук. Тези хора така или иначе знаят за книгата ви. До тях е стигнал първия, най-много втория постинг.  Следващите вече не са ги чели. И се гласува на принципа - айде да помогнем на детето, но се гласува вяло, с нежелание. Затова са и масовите оплаквания - ама то много трудно гласуването и тнт.

Целта на конкурса не е да си преброите приятелите. Може би става и за това, но идеята беше друга.

Трябва да се рекламира непряко - чрез пускане на цитати, откъси от текстове и други неща, които да привлекат вниманието на случайния посетител, за да се заинтересува и да кликне върху бутона.

Колкото и добре да са написани резюметата ви, те има основен недостатък - дълги са. Те ще се четат от заинтересован човек. Помислете как да привлечете вниманието на хората. Автори сте все пак, хора на перото. Ако не можете да напишете няколко реда, защо изобщо тръгвате с цяла книга?

Трябва да рекламирате пред голяма аудитория, не пред ограничените контингенти в Фейсбука /повечето имат по 300-400-500 приятели, нещо несравнимо примерно с 3000 посетителя дневно в сайта/. Забелязвам, че не се използва един елементарен инструмент - отзивите. Толкова ли не му хрумна на никой, че може да си пуска всеки ден по 2-3 цитата от произведението, с което да се привлича вниманието в/у текста?

Водачът във временното класиране, клуб „Светлини сред сенките" е добър пример за използването на отзивите, въпреки че те разиграват диалога - абе това ли трябваше да издадем или другото...

Колонката стана дълга, а и целта и не е да е учебник по реклама.

Препоръката е следната - почнете да мислите разчупено. Целта е все пак да намерите читателите на книгата си, а те не са в роднинско приятелския кръг. Дори и мобилизирайки всичките си приятели да гласуват, ще можете ли да убедите да си купят книгата ви?

Издателството естествено ще понесе загуби, но реакцията върху вас ще е по-силна  - толкова го рекламираха, толкова народ гласува за него, а не се продава - явно не става автор от него.

Има един месец до крайния срок! Все още нищо не е загубено, действайте!

 

2010-10-13
Рекламата и Авторите  
0
2

Както много пъти казвахме, конкурсът „Търся издател!" има за цел по-скоро да обучи авторите, отколкото  да открие качествени книги.

Първата част от  задачата донякъде е постигната - авторите се пречупиха и /поне някои от тях/ започнаха да рекламират книгите си. Естествено получихме много писма на тема, че според видни критици блогери /невероятен оксиморон/  не било правилно автора сам да рекламира произведенията си, даже било вредно. Всеки има право да вярва в каквото си иска, пилците се броят на есен - сиреч на третия месец след продажбите.

Но целта на колонката е друга - установи се, че авторите изобщо не знаят как да се рекламират.  Рекламирането се превърна в едно тотално спамене - „Моля гласувайте се червения бутон и тнт..." Върхът на това беше постинга на стената на Недялко Йорданов - „Бат Недялко, пусни един глас за момичето..".

Води ли до някакъв успех това - НЕ! Тази тактика преброява роднините и приятелите на авторите и тъй като тези групи се пресичат се получава едно масово - аз на тебе, ти на мене.

Когато замисляхме конкурса, идеите ни бяха съвсем различни. Че все пак ще рекламират автори, а не обикновени хора.

Някога, когато създадох Буквите нямаше Фейсбук и други лесни начини за реклама. Затова аз обикалях форумите, но не пишех съобщения „елате в новия сайт за литература и тнт" - неща които никога не са работели, а публикувах свои произведения, участвах в дискусии  - с една дума - обръщах внимание в/у себе си за да може хората да посетят линка,който рекламирах в сигнатурата си.

Какви грешки допускат авторите?

Като за начало - не определят правилно потребителската група. Всички се опитват да рекламират във Фейсбук, където това е лесно, но не рентабилно. Защо? Ами защото реално вашите постинги се виждат само от хората, с които сте „приятели" във Фейсбук. Тези хора така или иначе знаят за книгата ви. До тях е стигнал първия, най-много втория постинг.  Следващите вече не са ги чели. И се гласува на принципа - айде да помогнем на детето, но се гласува вяло, с нежелание. Затова са и масовите оплаквания - ама то много трудно гласуването и тнт.

Целта на конкурса не е да си преброите приятелите. Може би става и за това, но идеята беше друга.

Трябва да се рекламира непряко - чрез пускане на цитати, откъси от текстове и други неща, които да привлекат вниманието на случайния посетител, за да се заинтересува и да кликне върху бутона.

Колкото и добре да са написани резюметата ви, те има основен недостатък - дълги са. Те ще се четат от заинтересован човек. Помислете как да привлечете вниманието на хората. Автори сте все пак, хора на перото. Ако не можете да напишете няколко реда, защо изобщо тръгвате с цяла книга?

Трябва да рекламирате пред голяма аудитория, не пред ограничените контингенти в Фейсбука /повечето имат по 300-400-500 приятели, нещо несравнимо примерно с 3000 посетителя дневно в сайта/. Забелязвам, че не се използва един елементарен инструмент - отзивите. Толкова ли не му хрумна на никой, че може да си пуска всеки ден по 2-3 цитата от произведението, с което да се привлича вниманието в/у текста?

Водачът във временното класиране, клуб „Светлини сред сенките" е добър пример за използването на отзивите, въпреки че те разиграват диалога - абе това ли трябваше да издадем или другото...

Колонката стана дълга, а и целта и не е да е учебник по реклама.

Препоръката е следната - почнете да мислите разчупено. Целта е все пак да намерите читателите на книгата си, а те не са в роднинско приятелския кръг. Дори и мобилизирайки всичките си приятели да гласуват, ще можете ли да убедите да си купят книгата ви?

Издателството естествено ще понесе загуби, но реакцията върху вас ще е по-силна  - толкова го рекламираха, толкова народ гласува за него, а не се продава - явно не става автор от него.

Има един месец до крайния срок! Все още нищо не е загубено, действайте!

 

2010-10-13
Рекламата и Авторите  
0
2

Както много пъти казвахме, конкурсът „Търся издател!" има за цел по-скоро да обучи авторите, отколкото  да открие качествени книги.

Първата част от  задачата донякъде е постигната - авторите се пречупиха и /поне някои от тях/ започнаха да рекламират книгите си. Естествено получихме много писма на тема, че според видни критици блогери /невероятен оксиморон/  не било правилно автора сам да рекламира произведенията си, даже било вредно. Всеки има право да вярва в каквото си иска, пилците се броят на есен - сиреч на третия месец след продажбите.

Но целта на колонката е друга - установи се, че авторите изобщо не знаят как да се рекламират.  Рекламирането се превърна в едно тотално спамене - „Моля гласувайте се червения бутон и тнт..." Върхът на това беше постинга на стената на Недялко Йорданов - „Бат Недялко, пусни един глас за момичето..".

Води ли до някакъв успех това - НЕ! Тази тактика преброява роднините и приятелите на авторите и тъй като тези групи се пресичат се получава едно масово - аз на тебе, ти на мене.

Когато замисляхме конкурса, идеите ни бяха съвсем различни. Че все пак ще рекламират автори, а не обикновени хора.

Някога, когато създадох Буквите нямаше Фейсбук и други лесни начини за реклама. Затова аз обикалях форумите, но не пишех съобщения „елате в новия сайт за литература и тнт" - неща които никога не са работели, а публикувах свои произведения, участвах в дискусии  - с една дума - обръщах внимание в/у себе си за да може хората да посетят линка,който рекламирах в сигнатурата си.

Какви грешки допускат авторите?

Като за начало - не определят правилно потребителската група. Всички се опитват да рекламират във Фейсбук, където това е лесно, но не рентабилно. Защо? Ами защото реално вашите постинги се виждат само от хората, с които сте „приятели" във Фейсбук. Тези хора така или иначе знаят за книгата ви. До тях е стигнал първия, най-много втория постинг.  Следващите вече не са ги чели. И се гласува на принципа - айде да помогнем на детето, но се гласува вяло, с нежелание. Затова са и масовите оплаквания - ама то много трудно гласуването и тнт.

Целта на конкурса не е да си преброите приятелите. Може би става и за това, но идеята беше друга.

Трябва да се рекламира непряко - чрез пускане на цитати, откъси от текстове и други неща, които да привлекат вниманието на случайния посетител, за да се заинтересува и да кликне върху бутона.

Колкото и добре да са написани резюметата ви, те има основен недостатък - дълги са. Те ще се четат от заинтересован човек. Помислете как да привлечете вниманието на хората. Автори сте все пак, хора на перото. Ако не можете да напишете няколко реда, защо изобщо тръгвате с цяла книга?

Трябва да рекламирате пред голяма аудитория, не пред ограничените контингенти в Фейсбука /повечето имат по 300-400-500 приятели, нещо несравнимо примерно с 3000 посетителя дневно в сайта/. Забелязвам, че не се използва един елементарен инструмент - отзивите. Толкова ли не му хрумна на никой, че може да си пуска всеки ден по 2-3 цитата от произведението, с което да се привлича вниманието в/у текста?

Водачът във временното класиране, клуб „Светлини сред сенките" е добър пример за използването на отзивите, въпреки че те разиграват диалога - абе това ли трябваше да издадем или другото...

Колонката стана дълга, а и целта и не е да е учебник по реклама.

Препоръката е следната - почнете да мислите разчупено. Целта е все пак да намерите читателите на книгата си, а те не са в роднинско приятелския кръг. Дори и мобилизирайки всичките си приятели да гласуват, ще можете ли да убедите да си купят книгата ви?

Издателството естествено ще понесе загуби, но реакцията върху вас ще е по-силна  - толкова го рекламираха, толкова народ гласува за него, а не се продава - явно не става автор от него.

Има един месец до крайния срок! Все още нищо не е загубено, действайте!

 

2010-10-13
Рекламата и Авторите  
0
2

Както много пъти казвахме, конкурсът „Търся издател!" има за цел по-скоро да обучи авторите, отколкото  да открие качествени книги.

Първата част от  задачата донякъде е постигната - авторите се пречупиха и /поне някои от тях/ започнаха да рекламират книгите си. Естествено получихме много писма на тема, че според видни критици блогери /невероятен оксиморон/  не било правилно автора сам да рекламира произведенията си, даже било вредно. Всеки има право да вярва в каквото си иска, пилците се броят на есен - сиреч на третия месец след продажбите.

Но целта на колонката е друга - установи се, че авторите изобщо не знаят как да се рекламират.  Рекламирането се превърна в едно тотално спамене - „Моля гласувайте се червения бутон и тнт..." Върхът на това беше постинга на стената на Недялко Йорданов - „Бат Недялко, пусни един глас за момичето..".

Води ли до някакъв успех това - НЕ! Тази тактика преброява роднините и приятелите на авторите и тъй като тези групи се пресичат се получава едно масово - аз на тебе, ти на мене.

Когато замисляхме конкурса, идеите ни бяха съвсем различни. Че все пак ще рекламират автори, а не обикновени хора.

Някога, когато създадох Буквите нямаше Фейсбук и други лесни начини за реклама. Затова аз обикалях форумите, но не пишех съобщения „елате в новия сайт за литература и тнт" - неща които никога не са работели, а публикувах свои произведения, участвах в дискусии  - с една дума - обръщах внимание в/у себе си за да може хората да посетят линка,който рекламирах в сигнатурата си.

Какви грешки допускат авторите?

Като за начало - не определят правилно потребителската група. Всички се опитват да рекламират във Фейсбук, където това е лесно, но не рентабилно. Защо? Ами защото реално вашите постинги се виждат само от хората, с които сте „приятели" във Фейсбук. Тези хора така или иначе знаят за книгата ви. До тях е стигнал първия, най-много втория постинг.  Следващите вече не са ги чели. И се гласува на принципа - айде да помогнем на детето, но се гласува вяло, с нежелание. Затова са и масовите оплаквания - ама то много трудно гласуването и тнт.

Целта на конкурса не е да си преброите приятелите. Може би става и за това, но идеята беше друга.

Трябва да се рекламира непряко - чрез пускане на цитати, откъси от текстове и други неща, които да привлекат вниманието на случайния посетител, за да се заинтересува и да кликне върху бутона.

Колкото и добре да са написани резюметата ви, те има основен недостатък - дълги са. Те ще се четат от заинтересован човек. Помислете как да привлечете вниманието на хората. Автори сте все пак, хора на перото. Ако не можете да напишете няколко реда, защо изобщо тръгвате с цяла книга?

Трябва да рекламирате пред голяма аудитория, не пред ограничените контингенти в Фейсбука /повечето имат по 300-400-500 приятели, нещо несравнимо примерно с 3000 посетителя дневно в сайта/. Забелязвам, че не се използва един елементарен инструмент - отзивите. Толкова ли не му хрумна на никой, че може да си пуска всеки ден по 2-3 цитата от произведението, с което да се привлича вниманието в/у текста?

Водачът във временното класиране, клуб „Светлини сред сенките" е добър пример за използването на отзивите, въпреки че те разиграват диалога - абе това ли трябваше да издадем или другото...

Колонката стана дълга, а и целта и не е да е учебник по реклама.

Препоръката е следната - почнете да мислите разчупено. Целта е все пак да намерите читателите на книгата си, а те не са в роднинско приятелския кръг. Дори и мобилизирайки всичките си приятели да гласуват, ще можете ли да убедите да си купят книгата ви?

Издателството естествено ще понесе загуби, но реакцията върху вас ще е по-силна  - толкова го рекламираха, толкова народ гласува за него, а не се продава - явно не става автор от него.

Има един месец до крайния срок! Все още нищо не е загубено, действайте!

 

2010-10-13
Скромността е вредна за Автора!  
0
2

Това е една стара приказка. Имало е някога една държава на ведри и трудещи се хора. Тая държава си имала писателско съюз. В него членували Авторите. С голямо А. Те били специални хора - Творци. Псували държавата след третата ракия, но били послушни и тихи, и много ръкопляскали на партийните и отчетно изборни събрания, защото издаването на книга било сакрален акт. То не можело току така всеки който иска да издаде, трябвало да си Избран. А най-послушните  били избирани първи. Другите чакали... За да има равноправие, всичките 650 члена на СБП им издавали поне по една книга през живота.

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие  дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"

Преди 20 години скачах по площадите и пеех „Комунизма си отива" и искрено вярвах, че си е заминал. Но приказките, които чух покрай последния конкурс се убедих, че поне в главите на повечето автори не е така.

Наслушах се на разсъждения, че той, Твореца, трябвало да си седи тихичко  ъгъла и да си каканиже римите, а трябвало да го открият и поканят да издадат. „Аз мечтая за любов, но съм тъй усамотена" се пее в една стара градска песен. Скромността не краси човека! Скромността го убива, обезличава и обрича на забвение.

Нито добрата книга, нито добрия автор ще стигнат само до читателите си.

Отдавна живеем в друго времена. И докато творчеството е занимание самотно, то книгоиздаването е БИЗНЕС.

И там важат всички ония вълчи закони.

Всеки издател ще предпочете да издаде атрактивния и активен некадърник, отколкото оня поет, тихо пристъпящ от крак на крак до вратата на издателството и несмеейки да почука, независимо колко са му богати римите му и плътни образите.

Ама какво е това обществено разсъбличане. Как ще представя  пред всички аз книгата си, то не може така, предпочитам контакта ми с издателят да бъде скрит и насаме...

А може би и контакта с евентуалните читатели ще бъде такъв? Скрито ще ги причаквате зад ъгъла и нежно ще ги питате - „Бихте ли се запознали с моята книжцица?"

Има си хора за всичко! Творците мислят по-различен начин и хиляди други подобни оправдания могат да се чуят от авторите. Мързелът не мори, но мъчи - каза мъдро народа.

А лайфмотива на Библията е „Бог помага, но в кошара не вкарва!".

Ама защо аз трябва да си рекламирам книгата, то нали издателството си има рекламен отдел?

Да, има! Но заплатите им идват от бюджета за реклама. Това не са някакви имагинерни пари, а са ония 4-5-6% включени в коричната цена.

И ако вие сте Дан Браун и книгите ви се продават средно в 10-20 000 тираж, то рекламния бюджет си е добра сума.

Но особено при новите български автори нещата са други. При продадени 300 книги по пет лева /един добър тираж/ рекламния бюджет е 90 /деветдесет/ лева!

За какво стига това? Ами за нищо - наем на зала за премиера, озвучаване и 2-3 банера в нета.

Така, че мили автори - всичко е във вашите ръце. Колкото повече говорите за книгата си, колкото по-убедително я рекламирате, толкова повече има шанс тя да се хареса на читателите.

А издателят не е свръхчовек. Той е просто първият читател.

 

П.С. Противно на общото мнение, конкурсът „Търся издател!" има за цел основно не да намери книги, а автори. Защото една книга мине през редактор, през стилист, през публицист и да стане невероятно, независимо от началната основа, но плахата стрина от Горно нанадолнище, ще си остане такава, колкото и мотивационни обучения да и се правят.

А един автор, който започва с уговорките - ама може ли да  не присъствам на премиерата, а и как така ще изляза пред хората никога няма да стане Писател.

Защото Писател  е професия!

2010-09-29
Скромността е вредна за Автора!  
0
2

Това е една стара приказка. Имало е някога една държава на ведри и трудещи се хора. Тая държава си имала писателско съюз. В него членували Авторите. С голямо А. Те били специални хора - Творци. Псували държавата след третата ракия, но били послушни и тихи, и много ръкопляскали на партийните и отчетно изборни събрания, защото издаването на книга било сакрален акт. То не можело току така всеки който иска да издаде, трябвало да си Избран. А най-послушните  били избирани първи. Другите чакали... За да има равноправие, всичките 650 члена на СБП им издавали поне по една книга през живота.

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие  дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"

Преди 20 години скачах по площадите и пеех „Комунизма си отива" и искрено вярвах, че си е заминал. Но приказките, които чух покрай последния конкурс се убедих, че поне в главите на повечето автори не е така.

Наслушах се на разсъждения, че той, Твореца, трябвало да си седи тихичко  ъгъла и да си каканиже римите, а трябвало да го открият и поканят да издадат. „Аз мечтая за любов, но съм тъй усамотена" се пее в една стара градска песен. Скромността не краси човека! Скромността го убива, обезличава и обрича на забвение.

Нито добрата книга, нито добрия автор ще стигнат само до читателите си.

Отдавна живеем в друго времена. И докато творчеството е занимание самотно, то книгоиздаването е БИЗНЕС.

И там важат всички ония вълчи закони.

Всеки издател ще предпочете да издаде атрактивния и активен некадърник, отколкото оня поет, тихо пристъпящ от крак на крак до вратата на издателството и несмеейки да почука, независимо колко са му богати римите му и плътни образите.

Ама какво е това обществено разсъбличане. Как ще представя  пред всички аз книгата си, то не може така, предпочитам контакта ми с издателят да бъде скрит и насаме...

А може би и контакта с евентуалните читатели ще бъде такъв? Скрито ще ги причаквате зад ъгъла и нежно ще ги питате - „Бихте ли се запознали с моята книжцица?"

Има си хора за всичко! Творците мислят по-различен начин и хиляди други подобни оправдания могат да се чуят от авторите. Мързелът не мори, но мъчи - каза мъдро народа.

А лайфмотива на Библията е „Бог помага, но в кошара не вкарва!".

Ама защо аз трябва да си рекламирам книгата, то нали издателството си има рекламен отдел?

Да, има! Но заплатите им идват от бюджета за реклама. Това не са някакви имагинерни пари, а са ония 4-5-6% включени в коричната цена.

И ако вие сте Дан Браун и книгите ви се продават средно в 10-20 000 тираж, то рекламния бюджет си е добра сума.

Но особено при новите български автори нещата са други. При продадени 300 книги по пет лева /един добър тираж/ рекламния бюджет е 90 /деветдесет/ лева!

За какво стига това? Ами за нищо - наем на зала за премиера, озвучаване и 2-3 банера в нета.

Така, че мили автори - всичко е във вашите ръце. Колкото повече говорите за книгата си, колкото по-убедително я рекламирате, толкова повече има шанс тя да се хареса на читателите.

А издателят не е свръхчовек. Той е просто първият читател.

 

П.С. Противно на общото мнение, конкурсът „Търся издател!" има за цел основно не да намери книги, а автори. Защото една книга мине през редактор, през стилист, през публицист и да стане невероятно, независимо от началната основа, но плахата стрина от Горно нанадолнище, ще си остане такава, колкото и мотивационни обучения да и се правят.

А един автор, който започва с уговорките - ама може ли да  не присъствам на премиерата, а и как така ще изляза пред хората никога няма да стане Писател.

Защото Писател  е професия!

2010-09-29
Скромността е вредна за Автора!  
0
2

Това е една стара приказка. Имало е някога една държава на ведри и трудещи се хора. Тая държава си имала писателско съюз. В него членували Авторите. С голямо А. Те били специални хора - Творци. Псували държавата след третата ракия, но били послушни и тихи, и много ръкопляскали на партийните и отчетно изборни събрания, защото издаването на книга било сакрален акт. То не можело току така всеки който иска да издаде, трябвало да си Избран. А най-послушните  били избирани първи. Другите чакали... За да има равноправие, всичките 650 члена на СБП им издавали поне по една книга през живота.

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие  дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"

Преди 20 години скачах по площадите и пеех „Комунизма си отива" и искрено вярвах, че си е заминал. Но приказките, които чух покрай последния конкурс се убедих, че поне в главите на повечето автори не е така.

Наслушах се на разсъждения, че той, Твореца, трябвало да си седи тихичко  ъгъла и да си каканиже римите, а трябвало да го открият и поканят да издадат. „Аз мечтая за любов, но съм тъй усамотена" се пее в една стара градска песен. Скромността не краси човека! Скромността го убива, обезличава и обрича на забвение.

Нито добрата книга, нито добрия автор ще стигнат само до читателите си.

Отдавна живеем в друго времена. И докато творчеството е занимание самотно, то книгоиздаването е БИЗНЕС.

И там важат всички ония вълчи закони.

Всеки издател ще предпочете да издаде атрактивния и активен некадърник, отколкото оня поет, тихо пристъпящ от крак на крак до вратата на издателството и несмеейки да почука, независимо колко са му богати римите му и плътни образите.

Ама какво е това обществено разсъбличане. Как ще представя  пред всички аз книгата си, то не може така, предпочитам контакта ми с издателят да бъде скрит и насаме...

А може би и контакта с евентуалните читатели ще бъде такъв? Скрито ще ги причаквате зад ъгъла и нежно ще ги питате - „Бихте ли се запознали с моята книжцица?"

Има си хора за всичко! Творците мислят по-различен начин и хиляди други подобни оправдания могат да се чуят от авторите. Мързелът не мори, но мъчи - каза мъдро народа.

А лайфмотива на Библията е „Бог помага, но в кошара не вкарва!".

Ама защо аз трябва да си рекламирам книгата, то нали издателството си има рекламен отдел?

Да, има! Но заплатите им идват от бюджета за реклама. Това не са някакви имагинерни пари, а са ония 4-5-6% включени в коричната цена.

И ако вие сте Дан Браун и книгите ви се продават средно в 10-20 000 тираж, то рекламния бюджет си е добра сума.

Но особено при новите български автори нещата са други. При продадени 300 книги по пет лева /един добър тираж/ рекламния бюджет е 90 /деветдесет/ лева!

За какво стига това? Ами за нищо - наем на зала за премиера, озвучаване и 2-3 банера в нета.

Така, че мили автори - всичко е във вашите ръце. Колкото повече говорите за книгата си, колкото по-убедително я рекламирате, толкова повече има шанс тя да се хареса на читателите.

А издателят не е свръхчовек. Той е просто първият читател.

 

П.С. Противно на общото мнение, конкурсът „Търся издател!" има за цел основно не да намери книги, а автори. Защото една книга мине през редактор, през стилист, през публицист и да стане невероятно, независимо от началната основа, но плахата стрина от Горно нанадолнище, ще си остане такава, колкото и мотивационни обучения да и се правят.

А един автор, който започва с уговорките - ама може ли да  не присъствам на премиерата, а и как така ще изляза пред хората никога няма да стане Писател.

Защото Писател  е професия!

2010-09-29
Скромността е вредна за Автора!  
0
2

Това е една стара приказка. Имало е някога една държава на ведри и трудещи се хора. Тая държава си имала писателско съюз. В него членували Авторите. С голямо А. Те били специални хора - Творци. Псували държавата след третата ракия, но били послушни и тихи, и много ръкопляскали на партийните и отчетно изборни събрания, защото издаването на книга било сакрален акт. То не можело току така всеки който иска да издаде, трябвало да си Избран. А най-послушните  били избирани първи. Другите чакали... За да има равноправие, всичките 650 члена на СБП им издавали поне по една книга през живота.

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие  дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"

Преди 20 години скачах по площадите и пеех „Комунизма си отива" и искрено вярвах, че си е заминал. Но приказките, които чух покрай последния конкурс се убедих, че поне в главите на повечето автори не е така.

Наслушах се на разсъждения, че той, Твореца, трябвало да си седи тихичко  ъгъла и да си каканиже римите, а трябвало да го открият и поканят да издадат. „Аз мечтая за любов, но съм тъй усамотена" се пее в една стара градска песен. Скромността не краси човека! Скромността го убива, обезличава и обрича на забвение.

Нито добрата книга, нито добрия автор ще стигнат само до читателите си.

Отдавна живеем в друго времена. И докато творчеството е занимание самотно, то книгоиздаването е БИЗНЕС.

И там важат всички ония вълчи закони.

Всеки издател ще предпочете да издаде атрактивния и активен некадърник, отколкото оня поет, тихо пристъпящ от крак на крак до вратата на издателството и несмеейки да почука, независимо колко са му богати римите му и плътни образите.

Ама какво е това обществено разсъбличане. Как ще представя  пред всички аз книгата си, то не може така, предпочитам контакта ми с издателят да бъде скрит и насаме...

А може би и контакта с евентуалните читатели ще бъде такъв? Скрито ще ги причаквате зад ъгъла и нежно ще ги питате - „Бихте ли се запознали с моята книжцица?"

Има си хора за всичко! Творците мислят по-различен начин и хиляди други подобни оправдания могат да се чуят от авторите. Мързелът не мори, но мъчи - каза мъдро народа.

А лайфмотива на Библията е „Бог помага, но в кошара не вкарва!".

Ама защо аз трябва да си рекламирам книгата, то нали издателството си има рекламен отдел?

Да, има! Но заплатите им идват от бюджета за реклама. Това не са някакви имагинерни пари, а са ония 4-5-6% включени в коричната цена.

И ако вие сте Дан Браун и книгите ви се продават средно в 10-20 000 тираж, то рекламния бюджет си е добра сума.

Но особено при новите български автори нещата са други. При продадени 300 книги по пет лева /един добър тираж/ рекламния бюджет е 90 /деветдесет/ лева!

За какво стига това? Ами за нищо - наем на зала за премиера, озвучаване и 2-3 банера в нета.

Така, че мили автори - всичко е във вашите ръце. Колкото повече говорите за книгата си, колкото по-убедително я рекламирате, толкова повече има шанс тя да се хареса на читателите.

А издателят не е свръхчовек. Той е просто първият читател.

 

П.С. Противно на общото мнение, конкурсът „Търся издател!" има за цел основно не да намери книги, а автори. Защото една книга мине през редактор, през стилист, през публицист и да стане невероятно, независимо от началната основа, но плахата стрина от Горно нанадолнище, ще си остане такава, колкото и мотивационни обучения да и се правят.

А един автор, който започва с уговорките - ама може ли да  не присъствам на премиерата, а и как така ще изляза пред хората никога няма да стане Писател.

Защото Писател  е професия!

2010-09-29
Имаме си криза - защо ни е образование?  
0
2

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.

Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза - къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа /в тоя ред/.  Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно - без просвещение - няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си -  в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора". Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите /не Левски Спартак - той е от друг филм/.

Затова бавно и планомерно се разбива образователната система в България. Разбива се дотам, че вчера ЕС предупреди - след десет години работниците ви ще са неграмотни!

През всичкото това време, като червена нишка в историята, стои бедната, но горда фигура на българския учител. Израснал съм  в бедно учителско семейство и познавам нещата от първа ръка.Бях беден, но за сметка на това известен, защото родителите ми преподаваха на най-големите хулигани в града.

Въпреки, че професията последно време съвсем западна, въпреки че отдавна не е престижна и че се превърна в пристан на некадърници, все още има ония светли и по възрожденски идеалистични учители, заради които децата ходят с големите букети в днешния ден.

В този сайт има ужасно много учители - настоящи и бивши. Явно е, защото тук сме се събрали само добри хора.

Честит празник на всички и нека утре едва донесете до вкъщи букетите, които ще ви подарят.

Защото не се гаси туй, което не гасне! Все пак Христо и Евлоги Георгиеви са останали в паметта ни, не с купищата пари, които са имали, а с университета който са построили.

 

2010-09-15
Имаме си криза - защо ни е образование?  
0
2

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.

Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза - къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа /в тоя ред/.  Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно - без просвещение - няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си -  в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора". Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите /не Левски Спартак - той е от друг филм/.

Затова бавно и планомерно се разбива образователната система в България. Разбива се дотам, че вчера ЕС предупреди - след десет години работниците ви ще са неграмотни!

През всичкото това време, като червена нишка в историята, стои бедната, но горда фигура на българския учител. Израснал съм  в бедно учителско семейство и познавам нещата от първа ръка.Бях беден, но за сметка на това известен, защото родителите ми преподаваха на най-големите хулигани в града.

Въпреки, че професията последно време съвсем западна, въпреки че отдавна не е престижна и че се превърна в пристан на некадърници, все още има ония светли и по възрожденски идеалистични учители, заради които децата ходят с големите букети в днешния ден.

В този сайт има ужасно много учители - настоящи и бивши. Явно е, защото тук сме се събрали само добри хора.

Честит празник на всички и нека утре едва донесете до вкъщи букетите, които ще ви подарят.

Защото не се гаси туй, което не гасне! Все пак Христо и Евлоги Георгиеви са останали в паметта ни, не с купищата пари, които са имали, а с университета който са построили.

 

2010-09-15
Имаме си криза - защо ни е образование?  
0
2

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.

Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза - къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа /в тоя ред/.  Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно - без просвещение - няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си -  в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора". Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите /не Левски Спартак - той е от друг филм/.

Затова бавно и планомерно се разбива образователната система в България. Разбива се дотам, че вчера ЕС предупреди - след десет години работниците ви ще са неграмотни!

През всичкото това време, като червена нишка в историята, стои бедната, но горда фигура на българския учител. Израснал съм  в бедно учителско семейство и познавам нещата от първа ръка.Бях беден, но за сметка на това известен, защото родителите ми преподаваха на най-големите хулигани в града.

Въпреки, че професията последно време съвсем западна, въпреки че отдавна не е престижна и че се превърна в пристан на некадърници, все още има ония светли и по възрожденски идеалистични учители, заради които децата ходят с големите букети в днешния ден.

В този сайт има ужасно много учители - настоящи и бивши. Явно е, защото тук сме се събрали само добри хора.

Честит празник на всички и нека утре едва донесете до вкъщи букетите, които ще ви подарят.

Защото не се гаси туй, което не гасне! Все пак Христо и Евлоги Георгиеви са останали в паметта ни, не с купищата пари, които са имали, а с университета който са построили.

 

2010-09-15
Имаме си криза - защо ни е образование?  
0
2

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.

Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза - къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа /в тоя ред/.  Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно - без просвещение - няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си -  в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора". Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите /не Левски Спартак - той е от друг филм/.

Затова бавно и планомерно се разбива образователната система в България. Разбива се дотам, че вчера ЕС предупреди - след десет години работниците ви ще са неграмотни!

През всичкото това време, като червена нишка в историята, стои бедната, но горда фигура на българския учител. Израснал съм  в бедно учителско семейство и познавам нещата от първа ръка.Бях беден, но за сметка на това известен, защото родителите ми преподаваха на най-големите хулигани в града.

Въпреки, че професията последно време съвсем западна, въпреки че отдавна не е престижна и че се превърна в пристан на некадърници, все още има ония светли и по възрожденски идеалистични учители, заради които децата ходят с големите букети в днешния ден.

В този сайт има ужасно много учители - настоящи и бивши. Явно е, защото тук сме се събрали само добри хора.

Честит празник на всички и нека утре едва донесете до вкъщи букетите, които ще ви подарят.

Защото не се гаси туй, което не гасне! Все пак Христо и Евлоги Георгиеви са останали в паметта ни, не с купищата пари, които са имали, а с университета който са построили.

 

2010-09-15
Колонка №500 или Как се търси издател?  
0
2

Това е колонка  номер 500. Петстотин последователни дни, лете зиме, празник, делник, даже и на връх Нова Година винаги е имало колонка.

Няколкото бели кичура на брадата ми са точно от това - да се дебне всяка вечер до 12 - ще пратили автора все пак колонка или ще трябва да пишем нещо спешно в ранни зори.

За тази близо година и половина време се смениха много колонкари. Някои изгонихме поради некадърност, други просто неиздържаха на постоянния ритъм.  Но важното е, че всеки ден, заедно с кафето има и колонка.

Колко лесно, нещо което възникна сякаш оня ден, се превръща в история. Но как възникна идеята за колонките ще научите от новия брой на „Книгите - пространство за българските книги".

А сега искам да обърна внимание на един предстоящ конкурс: „Търся издател!" . Подробности по конкурса ще излязат, както сме обещали на 6.09. А тук ще разкажа какво роди идеята.

Известно е, че има хора, които просто не могат да се изразяват добре писмено. В дебелите психологически книги  си има и терминология по случая. Но ми е безкрайно странно, когато такива хора се опитват да пишат. Често получаваме писма от типа - „Написал съм роман в областта на научната фантастика, проявявате ли интерес?"

Ами не проявяваме. Не мога да разбера, как човек написал 300 страници роман, не може да напише едно нормално писмо. Да кажем, че се притесняват ужасно и може да се преглътне първото писмо, но с повечето от тях и по нататъшната кореспонденция е ужасна. Няма шанс такъв човек да пробие като автор, дори и да е написал добър текст.

Затова и организирахме този конкурс - всеки автор ще има възможност на няколко страници /до 4/ да представи книгата си и да убеди журито  и най-вече читателите, че неговата идея за книга е тази, която трябва да се реализира.Постоянно слушам оплаквания как всеки имал по една, две, три готови за издаване книги. По разни други сайтове бяха направили и списъци...

Сега ви даваме трибуна да реализирате мечтата си. Но мечтите искат много труд, Ако вие не се потрудите, ако самите вие не вярвате в тази книга и нямате сила да я представите публично, как очаквате другите да ви повярват?

Ще издадем тези, които са най-уверени и съберат най-много гласове.

Остават 48 часа до старта - гответе се!

2010-09-04
Колонка №500 или Как се търси издател?  
0
2

Това е колонка  номер 500. Петстотин последователни дни, лете зиме, празник, делник, даже и на връх Нова Година винаги е имало колонка.

Няколкото бели кичура на брадата ми са точно от това - да се дебне всяка вечер до 12 - ще пратили автора все пак колонка или ще трябва да пишем нещо спешно в ранни зори.

За тази близо година и половина време се смениха много колонкари. Някои изгонихме поради некадърност, други просто неиздържаха на постоянния ритъм.  Но важното е, че всеки ден, заедно с кафето има и колонка.

Колко лесно, нещо което възникна сякаш оня ден, се превръща в история. Но как възникна идеята за колонките ще научите от новия брой на „Книгите - пространство за българските книги".

А сега искам да обърна внимание на един предстоящ конкурс: „Търся издател!" . Подробности по конкурса ще излязат, както сме обещали на 6.09. А тук ще разкажа какво роди идеята.

Известно е, че има хора, които просто не могат да се изразяват добре писмено. В дебелите психологически книги  си има и терминология по случая. Но ми е безкрайно странно, когато такива хора се опитват да пишат. Често получаваме писма от типа - „Написал съм роман в областта на научната фантастика, проявявате ли интерес?"

Ами не проявяваме. Не мога да разбера, как човек написал 300 страници роман, не може да напише едно нормално писмо. Да кажем, че се притесняват ужасно и може да се преглътне първото писмо, но с повечето от тях и по нататъшната кореспонденция е ужасна. Няма шанс такъв човек да пробие като автор, дори и да е написал добър текст.

Затова и организирахме този конкурс - всеки автор ще има възможност на няколко страници /до 4/ да представи книгата си и да убеди журито  и най-вече читателите, че неговата идея за книга е тази, която трябва да се реализира.Постоянно слушам оплаквания как всеки имал по една, две, три готови за издаване книги. По разни други сайтове бяха направили и списъци...

Сега ви даваме трибуна да реализирате мечтата си. Но мечтите искат много труд, Ако вие не се потрудите, ако самите вие не вярвате в тази книга и нямате сила да я представите публично, как очаквате другите да ви повярват?

Ще издадем тези, които са най-уверени и съберат най-много гласове.

Остават 48 часа до старта - гответе се!

2010-09-04
Колонка №500 или Как се търси издател?  
0
2

Това е колонка  номер 500. Петстотин последователни дни, лете зиме, празник, делник, даже и на връх Нова Година винаги е имало колонка.

Няколкото бели кичура на брадата ми са точно от това - да се дебне всяка вечер до 12 - ще пратили автора все пак колонка или ще трябва да пишем нещо спешно в ранни зори.

За тази близо година и половина време се смениха много колонкари. Някои изгонихме поради некадърност, други просто неиздържаха на постоянния ритъм.  Но важното е, че всеки ден, заедно с кафето има и колонка.

Колко лесно, нещо което възникна сякаш оня ден, се превръща в история. Но как възникна идеята за колонките ще научите от новия брой на „Книгите - пространство за българските книги".

А сега искам да обърна внимание на един предстоящ конкурс: „Търся издател!" . Подробности по конкурса ще излязат, както сме обещали на 6.09. А тук ще разкажа какво роди идеята.

Известно е, че има хора, които просто не могат да се изразяват добре писмено. В дебелите психологически книги  си има и терминология по случая. Но ми е безкрайно странно, когато такива хора се опитват да пишат. Често получаваме писма от типа - „Написал съм роман в областта на научната фантастика, проявявате ли интерес?"

Ами не проявяваме. Не мога да разбера, как човек написал 300 страници роман, не може да напише едно нормално писмо. Да кажем, че се притесняват ужасно и може да се преглътне първото писмо, но с повечето от тях и по нататъшната кореспонденция е ужасна. Няма шанс такъв човек да пробие като автор, дори и да е написал добър текст.

Затова и организирахме този конкурс - всеки автор ще има възможност на няколко страници /до 4/ да представи книгата си и да убеди журито  и най-вече читателите, че неговата идея за книга е тази, която трябва да се реализира.Постоянно слушам оплаквания как всеки имал по една, две, три готови за издаване книги. По разни други сайтове бяха направили и списъци...

Сега ви даваме трибуна да реализирате мечтата си. Но мечтите искат много труд, Ако вие не се потрудите, ако самите вие не вярвате в тази книга и нямате сила да я представите публично, как очаквате другите да ви повярват?

Ще издадем тези, които са най-уверени и съберат най-много гласове.

Остават 48 часа до старта - гответе се!

2010-09-04
Колонка №500 или Как се търси издател?  
0
2

Това е колонка  номер 500. Петстотин последователни дни, лете зиме, празник, делник, даже и на връх Нова Година винаги е имало колонка.

Няколкото бели кичура на брадата ми са точно от това - да се дебне всяка вечер до 12 - ще пратили автора все пак колонка или ще трябва да пишем нещо спешно в ранни зори.

За тази близо година и половина време се смениха много колонкари. Някои изгонихме поради некадърност, други просто неиздържаха на постоянния ритъм.  Но важното е, че всеки ден, заедно с кафето има и колонка.

Колко лесно, нещо което възникна сякаш оня ден, се превръща в история. Но как възникна идеята за колонките ще научите от новия брой на „Книгите - пространство за българските книги".

А сега искам да обърна внимание на един предстоящ конкурс: „Търся издател!" . Подробности по конкурса ще излязат, както сме обещали на 6.09. А тук ще разкажа какво роди идеята.

Известно е, че има хора, които просто не могат да се изразяват добре писмено. В дебелите психологически книги  си има и терминология по случая. Но ми е безкрайно странно, когато такива хора се опитват да пишат. Често получаваме писма от типа - „Написал съм роман в областта на научната фантастика, проявявате ли интерес?"

Ами не проявяваме. Не мога да разбера, как човек написал 300 страници роман, не може да напише едно нормално писмо. Да кажем, че се притесняват ужасно и може да се преглътне първото писмо, но с повечето от тях и по нататъшната кореспонденция е ужасна. Няма шанс такъв човек да пробие като автор, дори и да е написал добър текст.

Затова и организирахме този конкурс - всеки автор ще има възможност на няколко страници /до 4/ да представи книгата си и да убеди журито  и най-вече читателите, че неговата идея за книга е тази, която трябва да се реализира.Постоянно слушам оплаквания как всеки имал по една, две, три готови за издаване книги. По разни други сайтове бяха направили и списъци...

Сега ви даваме трибуна да реализирате мечтата си. Но мечтите искат много труд, Ако вие не се потрудите, ако самите вие не вярвате в тази книга и нямате сила да я представите публично, как очаквате другите да ви повярват?

Ще издадем тези, които са най-уверени и съберат най-много гласове.

Остават 48 часа до старта - гответе се!

2010-09-04
За хората и коловозите  
0
2

Всеки се издига до нивото на собствената си некомпетентност

                                                                   Принцип на Питър

 

Беше преди много години. Тъкмо започваше масовата приватизация. Имахме една среща с Хърсев. И между многото други въпроси го попитаха и какво мисли за бъдещата приватизация. Той беше до болка честен: В България има пари. Ако някой може да управлява пари, той вече ги е намерил да ги управлява.

Това беше един от най-шокиращите изводи до които съм стигал. Няма такова понятие шанс, няма съдба, няма късмет, няма нищо, което да ви пречи.

И, че всеки е в ситуацията, в която е единствено и благодарение на собствените си действия. Нещо повече - въпреки постоянните мрънканици, хората се чувстват добре в тази си ситуация и не иска да се промени. Всеки е задълбал в коловозите, върти се в кръг или боботи на едно място, но нито се опитва, нито иска да излезе оттам. Като електроните - застъпил една устойчива орбита и не иска да се мести от нея, защото това изисква допълнителна енергия.

Някога, когато създадох сайта, имах фиксидеята, че хората искат да се развиват, дори и само като автори. И бях дотолкова учуден, че това не е така, че без малко да си загубя сайта от Хипо и дружинка, които признавам си бяха по наясно какво искат хората. От тогава съм се отказал да се опитвам да правя хората по-добри. Но доскоро вярвах, че може би все пак  на човек му се случва да изпадне в кофти ситуация, за която не е конкретно виновен и може би една подадена ръка...

Да не се разпростирам в многото случаи, когато виждайки очевадно, че нещата не стават съм се опитвал за пореден път... Признавам честно - този извод го приех най-сетне миналата есен. Ще ви разкажа конкретния повод - беше при издаването на първия Алманах. Една авторка, която по цял ден ми обясняваше на скайпа колко в момента не и върви и как видите ли половината свят нарочно и пречи беше силно нетърпелива да си получи екземплярите.

Аз я поставих първа в списъка и и изпратих колета с предимство. След близо седмица, мислейки си че тя вече го е изяла и с кориците, я питам получила ли го е.

И следва отговор: Виж сега, тя пощата до нас работи до обед... А аз почнах да се интересувам силно от астрология и цяла нощ чета из нета, затова не мога да се насиля да стана и да отида до пощата през деня...

Ако не сте разбрали къде точно е проблемът, не се насилвайте, тази статия явно не е за вас. Днес ми казаха, че мрънкането не решавало проблемите, но определено успокоявало.

А аз се замислих, в какви ли коловози сам се въртя....

2010-09-01
За хората и коловозите  
0
2

Всеки се издига до нивото на собствената си некомпетентност

                                                                   Принцип на Питър

 

Беше преди много години. Тъкмо започваше масовата приватизация. Имахме една среща с Хърсев. И между многото други въпроси го попитаха и какво мисли за бъдещата приватизация. Той беше до болка честен: В България има пари. Ако някой може да управлява пари, той вече ги е намерил да ги управлява.

Това беше един от най-шокиращите изводи до които съм стигал. Няма такова понятие шанс, няма съдба, няма късмет, няма нищо, което да ви пречи.

И, че всеки е в ситуацията, в която е единствено и благодарение на собствените си действия. Нещо повече - въпреки постоянните мрънканици, хората се чувстват добре в тази си ситуация и не иска да се промени. Всеки е задълбал в коловозите, върти се в кръг или боботи на едно място, но нито се опитва, нито иска да излезе оттам. Като електроните - застъпил една устойчива орбита и не иска да се мести от нея, защото това изисква допълнителна енергия.

Някога, когато създадох сайта, имах фиксидеята, че хората искат да се развиват, дори и само като автори. И бях дотолкова учуден, че това не е така, че без малко да си загубя сайта от Хипо и дружинка, които признавам си бяха по наясно какво искат хората. От тогава съм се отказал да се опитвам да правя хората по-добри. Но доскоро вярвах, че може би все пак  на човек му се случва да изпадне в кофти ситуация, за която не е конкретно виновен и може би една подадена ръка...

Да не се разпростирам в многото случаи, когато виждайки очевадно, че нещата не стават съм се опитвал за пореден път... Признавам честно - този извод го приех най-сетне миналата есен. Ще ви разкажа конкретния повод - беше при издаването на първия Алманах. Една авторка, която по цял ден ми обясняваше на скайпа колко в момента не и върви и как видите ли половината свят нарочно и пречи беше силно нетърпелива да си получи екземплярите.

Аз я поставих първа в списъка и и изпратих колета с предимство. След близо седмица, мислейки си че тя вече го е изяла и с кориците, я питам получила ли го е.

И следва отговор: Виж сега, тя пощата до нас работи до обед... А аз почнах да се интересувам силно от астрология и цяла нощ чета из нета, затова не мога да се насиля да стана и да отида до пощата през деня...

Ако не сте разбрали къде точно е проблемът, не се насилвайте, тази статия явно не е за вас. Днес ми казаха, че мрънкането не решавало проблемите, но определено успокоявало.

А аз се замислих, в какви ли коловози сам се въртя....

2010-09-01
За хората и коловозите  
0
2

Всеки се издига до нивото на собствената си некомпетентност

                                                                   Принцип на Питър

 

Беше преди много години. Тъкмо започваше масовата приватизация. Имахме една среща с Хърсев. И между многото други въпроси го попитаха и какво мисли за бъдещата приватизация. Той беше до болка честен: В България има пари. Ако някой може да управлява пари, той вече ги е намерил да ги управлява.

Това беше един от най-шокиращите изводи до които съм стигал. Няма такова понятие шанс, няма съдба, няма късмет, няма нищо, което да ви пречи.

И, че всеки е в ситуацията, в която е единствено и благодарение на собствените си действия. Нещо повече - въпреки постоянните мрънканици, хората се чувстват добре в тази си ситуация и не иска да се промени. Всеки е задълбал в коловозите, върти се в кръг или боботи на едно място, но нито се опитва, нито иска да излезе оттам. Като електроните - застъпил една устойчива орбита и не иска да се мести от нея, защото това изисква допълнителна енергия.

Някога, когато създадох сайта, имах фиксидеята, че хората искат да се развиват, дори и само като автори. И бях дотолкова учуден, че това не е така, че без малко да си загубя сайта от Хипо и дружинка, които признавам си бяха по наясно какво искат хората. От тогава съм се отказал да се опитвам да правя хората по-добри. Но доскоро вярвах, че може би все пак  на човек му се случва да изпадне в кофти ситуация, за която не е конкретно виновен и може би една подадена ръка...

Да не се разпростирам в многото случаи, когато виждайки очевадно, че нещата не стават съм се опитвал за пореден път... Признавам честно - този извод го приех най-сетне миналата есен. Ще ви разкажа конкретния повод - беше при издаването на първия Алманах. Една авторка, която по цял ден ми обясняваше на скайпа колко в момента не и върви и как видите ли половината свят нарочно и пречи беше силно нетърпелива да си получи екземплярите.

Аз я поставих първа в списъка и и изпратих колета с предимство. След близо седмица, мислейки си че тя вече го е изяла и с кориците, я питам получила ли го е.

И следва отговор: Виж сега, тя пощата до нас работи до обед... А аз почнах да се интересувам силно от астрология и цяла нощ чета из нета, затова не мога да се насиля да стана и да отида до пощата през деня...

Ако не сте разбрали къде точно е проблемът, не се насилвайте, тази статия явно не е за вас. Днес ми казаха, че мрънкането не решавало проблемите, но определено успокоявало.

А аз се замислих, в какви ли коловози сам се въртя....

2010-09-01
За хората и коловозите  
0
2

Всеки се издига до нивото на собствената си некомпетентност

                                                                   Принцип на Питър

 

Беше преди много години. Тъкмо започваше масовата приватизация. Имахме една среща с Хърсев. И между многото други въпроси го попитаха и какво мисли за бъдещата приватизация. Той беше до болка честен: В България има пари. Ако някой може да управлява пари, той вече ги е намерил да ги управлява.

Това беше един от най-шокиращите изводи до които съм стигал. Няма такова понятие шанс, няма съдба, няма късмет, няма нищо, което да ви пречи.

И, че всеки е в ситуацията, в която е единствено и благодарение на собствените си действия. Нещо повече - въпреки постоянните мрънканици, хората се чувстват добре в тази си ситуация и не иска да се промени. Всеки е задълбал в коловозите, върти се в кръг или боботи на едно място, но нито се опитва, нито иска да излезе оттам. Като електроните - застъпил една устойчива орбита и не иска да се мести от нея, защото това изисква допълнителна енергия.

Някога, когато създадох сайта, имах фиксидеята, че хората искат да се развиват, дори и само като автори. И бях дотолкова учуден, че това не е така, че без малко да си загубя сайта от Хипо и дружинка, които признавам си бяха по наясно какво искат хората. От тогава съм се отказал да се опитвам да правя хората по-добри. Но доскоро вярвах, че може би все пак  на човек му се случва да изпадне в кофти ситуация, за която не е конкретно виновен и може би една подадена ръка...

Да не се разпростирам в многото случаи, когато виждайки очевадно, че нещата не стават съм се опитвал за пореден път... Признавам честно - този извод го приех най-сетне миналата есен. Ще ви разкажа конкретния повод - беше при издаването на първия Алманах. Една авторка, която по цял ден ми обясняваше на скайпа колко в момента не и върви и как видите ли половината свят нарочно и пречи беше силно нетърпелива да си получи екземплярите.

Аз я поставих първа в списъка и и изпратих колета с предимство. След близо седмица, мислейки си че тя вече го е изяла и с кориците, я питам получила ли го е.

И следва отговор: Виж сега, тя пощата до нас работи до обед... А аз почнах да се интересувам силно от астрология и цяла нощ чета из нета, затова не мога да се насиля да стана и да отида до пощата през деня...

Ако не сте разбрали къде точно е проблемът, не се насилвайте, тази статия явно не е за вас. Днес ми казаха, че мрънкането не решавало проблемите, но определено успокоявало.

А аз се замислих, в какви ли коловози сам се въртя....

2010-09-01
Как и колко се плаща на авторите?  
0
2

 

Къде са тия прословути милиони?

 

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"

 

Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47,  гласи следното:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;

Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.

Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.

Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.

Да се върнем пак към препъникамъка  - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама  я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.

Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.

Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в  „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.

„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.

Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.

И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха.  Първата крачка по нея е да се превърнете от автор, в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между  вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.

2010-08-18
Как и колко се плаща на авторите?  
0
2

 

Къде са тия прословути милиони?

 

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"

 

Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47,  гласи следното:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;

Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.

Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.

Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.

Да се върнем пак към препъникамъка  - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама  я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.

Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.

Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в  „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.

„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.

Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.

И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха.  Първата крачка по нея е да се превърнете от автор, в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между  вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.

2010-08-18
Как и колко се плаща на авторите?  
0
2

 

Къде са тия прословути милиони?

 

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"

 

Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47,  гласи следното:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;

Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.

Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.

Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.

Да се върнем пак към препъникамъка  - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама  я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.

Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.

Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в  „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.

„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.

Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.

И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха.  Първата крачка по нея е да се превърнете от автор, в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между  вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.

2010-08-18
Как и колко се плаща на авторите?  
0
2

 

Къде са тия прословути милиони?

 

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"

 

Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47,  гласи следното:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;

Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.

Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.

Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.

Да се върнем пак към препъникамъка  - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама  я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.

Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.

Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в  „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.

„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.

Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.

И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха.  Първата крачка по нея е да се превърнете от автор, в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между  вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.

2010-08-18
Десет приятни начинa за събуждане  
0
2

 

Четири сутринта е. Иван си похърква сладко сюита за „Тигър и оркестър". Богданов трие зачервени очи и се мъчи да пише колонка „10 приятни начина за събуждане". Самият не спи - той бди!

 

Богданов пустосва, защото за него думите „събуждане" и „приятно"  са пълен оксиморон. Как може хем да се налага да ставаш в ранни зори, хем да е приятно. Но колонката е колонка и ще трябва да се напише.

Мисли си Богданов - има един много известен начин. Нищо не може да се сравни със сутрешната ерекция. Но има два тънки момента - така и не е установено опитно дали това е „приятно" за женската половина на населението. Не е много ясно и частта със "събуждане", тъй като е в сила принципа - „и ти за какво ме будиш, като знаеш кое къде е?"

Явно няма да е това. Заравя се Богданов из женски сайтове и чете женски мечти за кафе в леглото, за оня неповторим аромат, който сам си намира пътя до теб /нали сте гледали рекламата на Чаромат?/ и прочие, и прочие. А подносът с палачинки, кроасани и каквото там друго приятно сервираш в леглото е яка допълнителна екстра, която не оставала невъзнаградена. Размечтаваше се Богданов, даже разбужда Иван да му разкаже спомени. Иван промърморва сънен - „бе не можеш да ги разбереш тия жени, всяка сутрин им носиш кафето в леглото, от тях се иска само да го смелят и сварят, а те все недоволни!" И Иван се обръща на другата страна, че му остават да дохърква още няколко страници от сюитата на Тигъра.

Богданов си подсвирква (тихичко) с  уста „Дали хазайката ще идва рано..." и се замисля, че събуждането с нежна хубава музика е може би много приятно. Само да улучиш човека, че оная последната дето се развика - кво е това цигумигу бре, я пусни „Палатката" да поклякам малко за утринна гимнастика.

Замисля се дълбоко Богданов - сложно нещо е това „приятното събуждане". Стомахът му проскърцва и той се замисля, че освен мириса на кафе и ароматът на печени филийки и пържещи се яйца, също събужда много приятно. Но „ръната праи борбътъ" явно е отречен принцип от съвременните еманципирани жени, които сутрин освен кафе и цигара, най-много да похапна едни овесени ядки /или трици, според диетата/. И кви палачинки бълнуваш, като те не закусват откак се помнят?

Тук се намесва Самият, който обяснява, че най-приятното събуждане е това да се събудиш до някого. Защото много хора остават да спят вечер до теб, но малко са тези които остават до сутринта. А нищо не може да се сравни с усещането да се завъртиш на другата страна и да прегърнеш тоя до теб...

Но ако Богданов иска да пише за нещо интересно, да пише за онова събуждане в морските вълни което му спретнаха наскоро. И за „Текилата Сънрайз", която пи за стопляне. И за пясъкът, който после влизаше не където трябва... Богданов го спря и обясни, че то това е за колонка  „Голямото нощно къпане", но снимки не, няма да прилага, и никога не е с онази рускиня, той рускини не познава , и всъщност за какво говорим, и кой ти каза?

 

....................

 

Осем и тридесет. Богданов отдавна е написал колонката и спи сладко. ГСМ-ът буди Иван, който псувайки го търси и се мъчи да включи телепатично кафеварката. Самият не спи - той бди!

 

2010-08-04
Десет приятни начинa за събуждане  
0
2

 

Четири сутринта е. Иван си похърква сладко сюита за „Тигър и оркестър". Богданов трие зачервени очи и се мъчи да пише колонка „10 приятни начина за събуждане". Самият не спи - той бди!

 

Богданов пустосва, защото за него думите „събуждане" и „приятно"  са пълен оксиморон. Как може хем да се налага да ставаш в ранни зори, хем да е приятно. Но колонката е колонка и ще трябва да се напише.

Мисли си Богданов - има един много известен начин. Нищо не може да се сравни със сутрешната ерекция. Но има два тънки момента - така и не е установено опитно дали това е „приятно" за женската половина на населението. Не е много ясно и частта със "събуждане", тъй като е в сила принципа - „и ти за какво ме будиш, като знаеш кое къде е?"

Явно няма да е това. Заравя се Богданов из женски сайтове и чете женски мечти за кафе в леглото, за оня неповторим аромат, който сам си намира пътя до теб /нали сте гледали рекламата на Чаромат?/ и прочие, и прочие. А подносът с палачинки, кроасани и каквото там друго приятно сервираш в леглото е яка допълнителна екстра, която не оставала невъзнаградена. Размечтаваше се Богданов, даже разбужда Иван да му разкаже спомени. Иван промърморва сънен - „бе не можеш да ги разбереш тия жени, всяка сутрин им носиш кафето в леглото, от тях се иска само да го смелят и сварят, а те все недоволни!" И Иван се обръща на другата страна, че му остават да дохърква още няколко страници от сюитата на Тигъра.

Богданов си подсвирква (тихичко) с  уста „Дали хазайката ще идва рано..." и се замисля, че събуждането с нежна хубава музика е може би много приятно. Само да улучиш човека, че оная последната дето се развика - кво е това цигумигу бре, я пусни „Палатката" да поклякам малко за утринна гимнастика.

Замисля се дълбоко Богданов - сложно нещо е това „приятното събуждане". Стомахът му проскърцва и той се замисля, че освен мириса на кафе и ароматът на печени филийки и пържещи се яйца, също събужда много приятно. Но „ръната праи борбътъ" явно е отречен принцип от съвременните еманципирани жени, които сутрин освен кафе и цигара, най-много да похапна едни овесени ядки /или трици, според диетата/. И кви палачинки бълнуваш, като те не закусват откак се помнят?

Тук се намесва Самият, който обяснява, че най-приятното събуждане е това да се събудиш до някого. Защото много хора остават да спят вечер до теб, но малко са тези които остават до сутринта. А нищо не може да се сравни с усещането да се завъртиш на другата страна и да прегърнеш тоя до теб...

Но ако Богданов иска да пише за нещо интересно, да пише за онова събуждане в морските вълни което му спретнаха наскоро. И за „Текилата Сънрайз", която пи за стопляне. И за пясъкът, който после влизаше не където трябва... Богданов го спря и обясни, че то това е за колонка  „Голямото нощно къпане", но снимки не, няма да прилага, и никога не е с онази рускиня, той рускини не познава , и всъщност за какво говорим, и кой ти каза?

 

....................

 

Осем и тридесет. Богданов отдавна е написал колонката и спи сладко. ГСМ-ът буди Иван, който псувайки го търси и се мъчи да включи телепатично кафеварката. Самият не спи - той бди!

 

2010-08-04
Десет приятни начинa за събуждане  
0
2

 

Четири сутринта е. Иван си похърква сладко сюита за „Тигър и оркестър". Богданов трие зачервени очи и се мъчи да пише колонка „10 приятни начина за събуждане". Самият не спи - той бди!

 

Богданов пустосва, защото за него думите „събуждане" и „приятно"  са пълен оксиморон. Как може хем да се налага да ставаш в ранни зори, хем да е приятно. Но колонката е колонка и ще трябва да се напише.

Мисли си Богданов - има един много известен начин. Нищо не може да се сравни със сутрешната ерекция. Но има два тънки момента - така и не е установено опитно дали това е „приятно" за женската половина на населението. Не е много ясно и частта със "събуждане", тъй като е в сила принципа - „и ти за какво ме будиш, като знаеш кое къде е?"

Явно няма да е това. Заравя се Богданов из женски сайтове и чете женски мечти за кафе в леглото, за оня неповторим аромат, който сам си намира пътя до теб /нали сте гледали рекламата на Чаромат?/ и прочие, и прочие. А подносът с палачинки, кроасани и каквото там друго приятно сервираш в леглото е яка допълнителна екстра, която не оставала невъзнаградена. Размечтаваше се Богданов, даже разбужда Иван да му разкаже спомени. Иван промърморва сънен - „бе не можеш да ги разбереш тия жени, всяка сутрин им носиш кафето в леглото, от тях се иска само да го смелят и сварят, а те все недоволни!" И Иван се обръща на другата страна, че му остават да дохърква още няколко страници от сюитата на Тигъра.

Богданов си подсвирква (тихичко) с  уста „Дали хазайката ще идва рано..." и се замисля, че събуждането с нежна хубава музика е може би много приятно. Само да улучиш човека, че оная последната дето се развика - кво е това цигумигу бре, я пусни „Палатката" да поклякам малко за утринна гимнастика.

Замисля се дълбоко Богданов - сложно нещо е това „приятното събуждане". Стомахът му проскърцва и той се замисля, че освен мириса на кафе и ароматът на печени филийки и пържещи се яйца, също събужда много приятно. Но „ръната праи борбътъ" явно е отречен принцип от съвременните еманципирани жени, които сутрин освен кафе и цигара, най-много да похапна едни овесени ядки /или трици, според диетата/. И кви палачинки бълнуваш, като те не закусват откак се помнят?

Тук се намесва Самият, който обяснява, че най-приятното събуждане е това да се събудиш до някого. Защото много хора остават да спят вечер до теб, но малко са тези които остават до сутринта. А нищо не може да се сравни с усещането да се завъртиш на другата страна и да прегърнеш тоя до теб...

Но ако Богданов иска да пише за нещо интересно, да пише за онова събуждане в морските вълни което му спретнаха наскоро. И за „Текилата Сънрайз", която пи за стопляне. И за пясъкът, който после влизаше не където трябва... Богданов го спря и обясни, че то това е за колонка  „Голямото нощно къпане", но снимки не, няма да прилага, и никога не е с онази рускиня, той рускини не познава , и всъщност за какво говорим, и кой ти каза?

 

....................

 

Осем и тридесет. Богданов отдавна е написал колонката и спи сладко. ГСМ-ът буди Иван, който псувайки го търси и се мъчи да включи телепатично кафеварката. Самият не спи - той бди!

 

2010-08-04
Десет приятни начинa за събуждане  
0
2

 

Четири сутринта е. Иван си похърква сладко сюита за „Тигър и оркестър". Богданов трие зачервени очи и се мъчи да пише колонка „10 приятни начина за събуждане". Самият не спи - той бди!

 

Богданов пустосва, защото за него думите „събуждане" и „приятно"  са пълен оксиморон. Как може хем да се налага да ставаш в ранни зори, хем да е приятно. Но колонката е колонка и ще трябва да се напише.

Мисли си Богданов - има един много известен начин. Нищо не може да се сравни със сутрешната ерекция. Но има два тънки момента - така и не е установено опитно дали това е „приятно" за женската половина на населението. Не е много ясно и частта със "събуждане", тъй като е в сила принципа - „и ти за какво ме будиш, като знаеш кое къде е?"

Явно няма да е това. Заравя се Богданов из женски сайтове и чете женски мечти за кафе в леглото, за оня неповторим аромат, който сам си намира пътя до теб /нали сте гледали рекламата на Чаромат?/ и прочие, и прочие. А подносът с палачинки, кроасани и каквото там друго приятно сервираш в леглото е яка допълнителна екстра, която не оставала невъзнаградена. Размечтаваше се Богданов, даже разбужда Иван да му разкаже спомени. Иван промърморва сънен - „бе не можеш да ги разбереш тия жени, всяка сутрин им носиш кафето в леглото, от тях се иска само да го смелят и сварят, а те все недоволни!" И Иван се обръща на другата страна, че му остават да дохърква още няколко страници от сюитата на Тигъра.

Богданов си подсвирква (тихичко) с  уста „Дали хазайката ще идва рано..." и се замисля, че събуждането с нежна хубава музика е може би много приятно. Само да улучиш човека, че оная последната дето се развика - кво е това цигумигу бре, я пусни „Палатката" да поклякам малко за утринна гимнастика.

Замисля се дълбоко Богданов - сложно нещо е това „приятното събуждане". Стомахът му проскърцва и той се замисля, че освен мириса на кафе и ароматът на печени филийки и пържещи се яйца, също събужда много приятно. Но „ръната праи борбътъ" явно е отречен принцип от съвременните еманципирани жени, които сутрин освен кафе и цигара, най-много да похапна едни овесени ядки /или трици, според диетата/. И кви палачинки бълнуваш, като те не закусват откак се помнят?

Тук се намесва Самият, който обяснява, че най-приятното събуждане е това да се събудиш до някого. Защото много хора остават да спят вечер до теб, но малко са тези които остават до сутринта. А нищо не може да се сравни с усещането да се завъртиш на другата страна и да прегърнеш тоя до теб...

Но ако Богданов иска да пише за нещо интересно, да пише за онова събуждане в морските вълни което му спретнаха наскоро. И за „Текилата Сънрайз", която пи за стопляне. И за пясъкът, който после влизаше не където трябва... Богданов го спря и обясни, че то това е за колонка  „Голямото нощно къпане", но снимки не, няма да прилага, и никога не е с онази рускиня, той рускини не познава , и всъщност за какво говорим, и кой ти каза?

 

....................

 

Осем и тридесет. Богданов отдавна е написал колонката и спи сладко. ГСМ-ът буди Иван, който псувайки го търси и се мъчи да включи телепатично кафеварката. Самият не спи - той бди!

 

2010-08-04
Трите най-важни въпроса при издаването на книги  
0
2

Тук трябваше да е моята вчерашна колонка.

Всъщност не четете оригинала, защото той беше за Проклятието Богданов. Това, че Богданов е проклет се знае навсякъде, а какво проклятие за Иван е да е Самият Богданов е тема, която тревожи само него.

Затова реших да продължа сериозната тема започната от Нели - за какво всъщност издаваме книги? Но тъй като нямам нито финеса и, нито образованията, да не говорим за стила, ще карам направо - като Стрелец!

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност  така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.

Отношението ви към литературата определя и типа книга, която ще подготвите.

Ако участието ви в литературните сайтове е основно с цел намиране на приятели, разтуптяване на мъжки /или женски/ сърца, споделяне на нови клюки и изобщо засилено интернет общуване, верни на принципа - „аз копнея за любов, но съм тъй усамотена", то нещата с подготовката на книгата ви са повече от ясни.

Подреждате всичките си произведения по дати на написване, като същевременно изхвърляте тези, писани за бивши приятели, но не забравяте да напише големи посвещения на всяко „стихо" писано за актуален приятел/приятелка. Известно време битуваше манията на подреждане по азбучен ред, но това не даваше възможност на заинтересуваната публика да проследи хронологично любовните ви трепети, а и създаваше възможности за объркване на субекта в непосветените стихотворения, затова този подход беше изоставен своевременно за сметка на горния. Не забравяйте - задължително сложете датите на написване под всички произведения и по възможност /ако се сещате и мястото/. Така ще избегнете всякакви  възможни неточности при тълкуването им.

Продажбата на книгата естествено е сигурна. Ако някой ваш приятел/приятелка случайно не дойде на премиерата/каква наглост и липса на уважение/, вие естествено ще скъсате телефона да му/и звъните докато накрая си уговорите среща, на която да закупят книгата.

Извън тези случаи, които за жалост са повече отколкото лично на мен ми се иска, темата все пак е сериозния поглед към литературата и сериозното планиране на книгата.

Книги от горе описания тип са осъдени да останат в един приятелско-роднински кръг. Дори и да вземат в книжарниците единични бройки те ще се продадат по-скоро по случайност, най-вероятно привлечени от корицата.

Успехът на продажбата на книгата се крие в нейното предварително старателно планиране. Факт е, че с много налети пари за ПР и гарджето става певец, а фолкпевачките ни - знаменитости, но в реалния свят на литературата, рекламата се калкулира като част от стойността  на книгата и рядко е над 6% от коричната цена, което е мижава сума.

Затова което не става с много пари, става с много мислене.

Задайте си следните въпроси:

Защо искам да издам тази книга?

 - ако е за пари - явно ще трябва да е в някое от модните течния /розовите чиклити са неубиваем жанр, но и всякакви езотерични течения и псевдонаучни книги от типа на Дан Браун засега също са на вълната./ В общи линии за това лесно могат да се намерят статистики.

- ако с тази книга искате да дадете заявка за сериозна литература и да привлечете вниманието на издатели и спечелите фенове, то тогава наблегнете яко над редакциите, посъветвайте се с хора и най-вече - не разчитайте на финансова възвращаемост от книгата. Печалбата ще дойде от следващите. Примерът със свободните книги на Ина Крейн показва, че това е приложимо в сегашната ни реалност

- ако издавате книга просто защото това, което терзае душата ви трябва да се затвори на белия лист /което е най-честия вариант/, тогава е важно да си отговорите предварително на следващият важен въпрос

 

Кои са читателите на моята книга, чие внимание искам да привлека?

Освен, че във всички случаи трябва да привлечете вниманието на разпространителите, в общия случай всяка книга се движи по тънката граница между вниманието на читателите  и вниманието на критиката.  Ако книгата е основно с комерсиална насоченост, то тогава във всички случаи за вас е по-важно да привлечете вниманието на  читателите, дори и да се появят поредица от критически статии за поредният „чалгаджия в литературата". Парите не миришат, а в книжарниците обичат /колко странно/ не най-добрите, а най-продаваните автори. Христо Калчев,  Г. Стоев и прочие са много добър пример.

Естествено, винаги ще има запазено място и за така наречената висока литература, разбирана от по-ограничена аудитория, имащата зад гърба си дузина изчетени вагони с книги.

Много малко са в световен мащаб авторите, които успяват да съчетаят добре и двете страни на медала. Пример за това е любимецът ми Тери Пратчет, който успява да пише толкова многопластови книги, че всеки читател успява да намери нещо интересно в тях.

Естествено основната група се плъзва по първичния слой на екшъна, но Пратчет много умело осмива и тях самите в книгите си.

И някъде между всичко това се загуби всъщност най-важният въпрос, този който поставя границата между книгата като търговски продукт и книгата като произведение на изкуството.

И този въпрос  е - Какво всъщност искаме да кажем на читателите?!

Но него ще разгледам в следващата колонка.

2010-07-22
Трите най-важни въпроса при издаването на книги  
0
2

Тук трябваше да е моята вчерашна колонка.

Всъщност не четете оригинала, защото той беше за Проклятието Богданов. Това, че Богданов е проклет се знае навсякъде, а какво проклятие за Иван е да е Самият Богданов е тема, която тревожи само него.

Затова реших да продължа сериозната тема започната от Нели - за какво всъщност издаваме книги? Но тъй като нямам нито финеса и, нито образованията, да не говорим за стила, ще карам направо - като Стрелец!

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност  така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.

Отношението ви към литературата определя и типа книга, която ще подготвите.

Ако участието ви в литературните сайтове е основно с цел намиране на приятели, разтуптяване на мъжки /или женски/ сърца, споделяне на нови клюки и изобщо засилено интернет общуване, верни на принципа - „аз копнея за любов, но съм тъй усамотена", то нещата с подготовката на книгата ви са повече от ясни.

Подреждате всичките си произведения по дати на написване, като същевременно изхвърляте тези, писани за бивши приятели, но не забравяте да напише големи посвещения на всяко „стихо" писано за актуален приятел/приятелка. Известно време битуваше манията на подреждане по азбучен ред, но това не даваше възможност на заинтересуваната публика да проследи хронологично любовните ви трепети, а и създаваше възможности за объркване на субекта в непосветените стихотворения, затова този подход беше изоставен своевременно за сметка на горния. Не забравяйте - задължително сложете датите на написване под всички произведения и по възможност /ако се сещате и мястото/. Така ще избегнете всякакви  възможни неточности при тълкуването им.

Продажбата на книгата естествено е сигурна. Ако някой ваш приятел/приятелка случайно не дойде на премиерата/каква наглост и липса на уважение/, вие естествено ще скъсате телефона да му/и звъните докато накрая си уговорите среща, на която да закупят книгата.

Извън тези случаи, които за жалост са повече отколкото лично на мен ми се иска, темата все пак е сериозния поглед към литературата и сериозното планиране на книгата.

Книги от горе описания тип са осъдени да останат в един приятелско-роднински кръг. Дори и да вземат в книжарниците единични бройки те ще се продадат по-скоро по случайност, най-вероятно привлечени от корицата.

Успехът на продажбата на книгата се крие в нейното предварително старателно планиране. Факт е, че с много налети пари за ПР и гарджето става певец, а фолкпевачките ни - знаменитости, но в реалния свят на литературата, рекламата се калкулира като част от стойността  на книгата и рядко е над 6% от коричната цена, което е мижава сума.

Затова което не става с много пари, става с много мислене.

Задайте си следните въпроси:

Защо искам да издам тази книга?

 - ако е за пари - явно ще трябва да е в някое от модните течния /розовите чиклити са неубиваем жанр, но и всякакви езотерични течения и псевдонаучни книги от типа на Дан Браун засега също са на вълната./ В общи линии за това лесно могат да се намерят статистики.

- ако с тази книга искате да дадете заявка за сериозна литература и да привлечете вниманието на издатели и спечелите фенове, то тогава наблегнете яко над редакциите, посъветвайте се с хора и най-вече - не разчитайте на финансова възвращаемост от книгата. Печалбата ще дойде от следващите. Примерът със свободните книги на Ина Крейн показва, че това е приложимо в сегашната ни реалност

- ако издавате книга просто защото това, което терзае душата ви трябва да се затвори на белия лист /което е най-честия вариант/, тогава е важно да си отговорите предварително на следващият важен въпрос

 

Кои са читателите на моята книга, чие внимание искам да привлека?

Освен, че във всички случаи трябва да привлечете вниманието на разпространителите, в общия случай всяка книга се движи по тънката граница между вниманието на читателите  и вниманието на критиката.  Ако книгата е основно с комерсиална насоченост, то тогава във всички случаи за вас е по-важно да привлечете вниманието на  читателите, дори и да се появят поредица от критически статии за поредният „чалгаджия в литературата". Парите не миришат, а в книжарниците обичат /колко странно/ не най-добрите, а най-продаваните автори. Христо Калчев,  Г. Стоев и прочие са много добър пример.

Естествено, винаги ще има запазено място и за така наречената висока литература, разбирана от по-ограничена аудитория, имащата зад гърба си дузина изчетени вагони с книги.

Много малко са в световен мащаб авторите, които успяват да съчетаят добре и двете страни на медала. Пример за това е любимецът ми Тери Пратчет, който успява да пише толкова многопластови книги, че всеки читател успява да намери нещо интересно в тях.

Естествено основната група се плъзва по първичния слой на екшъна, но Пратчет много умело осмива и тях самите в книгите си.

И някъде между всичко това се загуби всъщност най-важният въпрос, този който поставя границата между книгата като търговски продукт и книгата като произведение на изкуството.

И този въпрос  е - Какво всъщност искаме да кажем на читателите?!

Но него ще разгледам в следващата колонка.

2010-07-22
Трите най-важни въпроса при издаването на книги  
0
2

Тук трябваше да е моята вчерашна колонка.

Всъщност не четете оригинала, защото той беше за Проклятието Богданов. Това, че Богданов е проклет се знае навсякъде, а какво проклятие за Иван е да е Самият Богданов е тема, която тревожи само него.

Затова реших да продължа сериозната тема започната от Нели - за какво всъщност издаваме книги? Но тъй като нямам нито финеса и, нито образованията, да не говорим за стила, ще карам направо - като Стрелец!

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност  така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.

Отношението ви към литературата определя и типа книга, която ще подготвите.

Ако участието ви в литературните сайтове е основно с цел намиране на приятели, разтуптяване на мъжки /или женски/ сърца, споделяне на нови клюки и изобщо засилено интернет общуване, верни на принципа - „аз копнея за любов, но съм тъй усамотена", то нещата с подготовката на книгата ви са повече от ясни.

Подреждате всичките си произведения по дати на написване, като същевременно изхвърляте тези, писани за бивши приятели, но не забравяте да напише големи посвещения на всяко „стихо" писано за актуален приятел/приятелка. Известно време битуваше манията на подреждане по азбучен ред, но това не даваше възможност на заинтересуваната публика да проследи хронологично любовните ви трепети, а и създаваше възможности за объркване на субекта в непосветените стихотворения, затова този подход беше изоставен своевременно за сметка на горния. Не забравяйте - задължително сложете датите на написване под всички произведения и по възможност /ако се сещате и мястото/. Така ще избегнете всякакви  възможни неточности при тълкуването им.

Продажбата на книгата естествено е сигурна. Ако някой ваш приятел/приятелка случайно не дойде на премиерата/каква наглост и липса на уважение/, вие естествено ще скъсате телефона да му/и звъните докато накрая си уговорите среща, на която да закупят книгата.

Извън тези случаи, които за жалост са повече отколкото лично на мен ми се иска, темата все пак е сериозния поглед към литературата и сериозното планиране на книгата.

Книги от горе описания тип са осъдени да останат в един приятелско-роднински кръг. Дори и да вземат в книжарниците единични бройки те ще се продадат по-скоро по случайност, най-вероятно привлечени от корицата.

Успехът на продажбата на книгата се крие в нейното предварително старателно планиране. Факт е, че с много налети пари за ПР и гарджето става певец, а фолкпевачките ни - знаменитости, но в реалния свят на литературата, рекламата се калкулира като част от стойността  на книгата и рядко е над 6% от коричната цена, което е мижава сума.

Затова което не става с много пари, става с много мислене.

Задайте си следните въпроси:

Защо искам да издам тази книга?

 - ако е за пари - явно ще трябва да е в някое от модните течния /розовите чиклити са неубиваем жанр, но и всякакви езотерични течения и псевдонаучни книги от типа на Дан Браун засега също са на вълната./ В общи линии за това лесно могат да се намерят статистики.

- ако с тази книга искате да дадете заявка за сериозна литература и да привлечете вниманието на издатели и спечелите фенове, то тогава наблегнете яко над редакциите, посъветвайте се с хора и най-вече - не разчитайте на финансова възвращаемост от книгата. Печалбата ще дойде от следващите. Примерът със свободните книги на Ина Крейн показва, че това е приложимо в сегашната ни реалност

- ако издавате книга просто защото това, което терзае душата ви трябва да се затвори на белия лист /което е най-честия вариант/, тогава е важно да си отговорите предварително на следващият важен въпрос

 

Кои са читателите на моята книга, чие внимание искам да привлека?

Освен, че във всички случаи трябва да привлечете вниманието на разпространителите, в общия случай всяка книга се движи по тънката граница между вниманието на читателите  и вниманието на критиката.  Ако книгата е основно с комерсиална насоченост, то тогава във всички случаи за вас е по-важно да привлечете вниманието на  читателите, дори и да се появят поредица от критически статии за поредният „чалгаджия в литературата". Парите не миришат, а в книжарниците обичат /колко странно/ не най-добрите, а най-продаваните автори. Христо Калчев,  Г. Стоев и прочие са много добър пример.

Естествено, винаги ще има запазено място и за така наречената висока литература, разбирана от по-ограничена аудитория, имащата зад гърба си дузина изчетени вагони с книги.

Много малко са в световен мащаб авторите, които успяват да съчетаят добре и двете страни на медала. Пример за това е любимецът ми Тери Пратчет, който успява да пише толкова многопластови книги, че всеки читател успява да намери нещо интересно в тях.

Естествено основната група се плъзва по първичния слой на екшъна, но Пратчет много умело осмива и тях самите в книгите си.

И някъде между всичко това се загуби всъщност най-важният въпрос, този който поставя границата между книгата като търговски продукт и книгата като произведение на изкуството.

И този въпрос  е - Какво всъщност искаме да кажем на читателите?!

Но него ще разгледам в следващата колонка.

2010-07-22
Трите най-важни въпроса при издаването на книги  
0
2

Тук трябваше да е моята вчерашна колонка.

Всъщност не четете оригинала, защото той беше за Проклятието Богданов. Това, че Богданов е проклет се знае навсякъде, а какво проклятие за Иван е да е Самият Богданов е тема, която тревожи само него.

Затова реших да продължа сериозната тема започната от Нели - за какво всъщност издаваме книги? Но тъй като нямам нито финеса и, нито образованията, да не говорим за стила, ще карам направо - като Стрелец!

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност  така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.

Отношението ви към литературата определя и типа книга, която ще подготвите.

Ако участието ви в литературните сайтове е основно с цел намиране на приятели, разтуптяване на мъжки /или женски/ сърца, споделяне на нови клюки и изобщо засилено интернет общуване, верни на принципа - „аз копнея за любов, но съм тъй усамотена", то нещата с подготовката на книгата ви са повече от ясни.

Подреждате всичките си произведения по дати на написване, като същевременно изхвърляте тези, писани за бивши приятели, но не забравяте да напише големи посвещения на всяко „стихо" писано за актуален приятел/приятелка. Известно време битуваше манията на подреждане по азбучен ред, но това не даваше възможност на заинтересуваната публика да проследи хронологично любовните ви трепети, а и създаваше възможности за объркване на субекта в непосветените стихотворения, затова този подход беше изоставен своевременно за сметка на горния. Не забравяйте - задължително сложете датите на написване под всички произведения и по възможност /ако се сещате и мястото/. Така ще избегнете всякакви  възможни неточности при тълкуването им.

Продажбата на книгата естествено е сигурна. Ако някой ваш приятел/приятелка случайно не дойде на премиерата/каква наглост и липса на уважение/, вие естествено ще скъсате телефона да му/и звъните докато накрая си уговорите среща, на която да закупят книгата.

Извън тези случаи, които за жалост са повече отколкото лично на мен ми се иска, темата все пак е сериозния поглед към литературата и сериозното планиране на книгата.

Книги от горе описания тип са осъдени да останат в един приятелско-роднински кръг. Дори и да вземат в книжарниците единични бройки те ще се продадат по-скоро по случайност, най-вероятно привлечени от корицата.

Успехът на продажбата на книгата се крие в нейното предварително старателно планиране. Факт е, че с много налети пари за ПР и гарджето става певец, а фолкпевачките ни - знаменитости, но в реалния свят на литературата, рекламата се калкулира като част от стойността  на книгата и рядко е над 6% от коричната цена, което е мижава сума.

Затова което не става с много пари, става с много мислене.

Задайте си следните въпроси:

Защо искам да издам тази книга?

 - ако е за пари - явно ще трябва да е в някое от модните течния /розовите чиклити са неубиваем жанр, но и всякакви езотерични течения и псевдонаучни книги от типа на Дан Браун засега също са на вълната./ В общи линии за това лесно могат да се намерят статистики.

- ако с тази книга искате да дадете заявка за сериозна литература и да привлечете вниманието на издатели и спечелите фенове, то тогава наблегнете яко над редакциите, посъветвайте се с хора и най-вече - не разчитайте на финансова възвращаемост от книгата. Печалбата ще дойде от следващите. Примерът със свободните книги на Ина Крейн показва, че това е приложимо в сегашната ни реалност

- ако издавате книга просто защото това, което терзае душата ви трябва да се затвори на белия лист /което е най-честия вариант/, тогава е важно да си отговорите предварително на следващият важен въпрос

 

Кои са читателите на моята книга, чие внимание искам да привлека?

Освен, че във всички случаи трябва да привлечете вниманието на разпространителите, в общия случай всяка книга се движи по тънката граница между вниманието на читателите  и вниманието на критиката.  Ако книгата е основно с комерсиална насоченост, то тогава във всички случаи за вас е по-важно да привлечете вниманието на  читателите, дори и да се появят поредица от критически статии за поредният „чалгаджия в литературата". Парите не миришат, а в книжарниците обичат /колко странно/ не най-добрите, а най-продаваните автори. Христо Калчев,  Г. Стоев и прочие са много добър пример.

Естествено, винаги ще има запазено място и за така наречената висока литература, разбирана от по-ограничена аудитория, имащата зад гърба си дузина изчетени вагони с книги.

Много малко са в световен мащаб авторите, които успяват да съчетаят добре и двете страни на медала. Пример за това е любимецът ми Тери Пратчет, който успява да пише толкова многопластови книги, че всеки читател успява да намери нещо интересно в тях.

Естествено основната група се плъзва по първичния слой на екшъна, но Пратчет много умело осмива и тях самите в книгите си.

И някъде между всичко това се загуби всъщност най-важният въпрос, този който поставя границата между книгата като търговски продукт и книгата като произведение на изкуството.

И този въпрос  е - Какво всъщност искаме да кажем на читателите?!

Но него ще разгледам в следващата колонка.

2010-07-22
Денят на Титаните  
0
2

Днес , 18 юли, е особена дата в българската история.

На днешната дата, в три различни века, са родени три големи български имена.

Официално днес е роден през 1837 г. Васил Левски. Казвам официално, защото има още няколко версии за раждането му. Може би ще се запитате - какво пък общо има Васил Левски с литературата? И донякъде ще бъдете прави.

Въпреки поетичните му опити за автобиография /по-скоро песен на живота, както са пишели старите българи/

Аз, Васил Левский, в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турский и никакъв роб.

 

Левски е по-скоро публицист. Известни са статиите му по различни вестници, писмата му са образец на литература, примерно както известното му писмо до Филип Тотю.

Тук може да прочетете последното му писмо, което звучи все още актуално - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/

 

На този ден в 1877 е роден и Димитър Стоянов, по познат ни като Елин Пелин.

Той ни е оставил не само незабравимите разкази „Напаст божия"„Ветрената мелница"„На оня свят",„Гост"„Андрешко"но и сборникът „Под манастирската лоза", както и повестите „Гераците" и „Земя".

Всъщност Елин Пелин е автор на първия фантастичен роман за деца „Ян Бибиян на Луната", койото реално е и първият станал известен фантастичен роман в България.

Но за Елин Пелин ни е говорено много в училище, а с творчеството му можете да се запознаете тук - http://narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Elin_Pelin

 

На днешния ден, преди няма да казвам колко години,  е родена и Светлана Йонкова.

Ще кажете - как можа да я сложиш до тези големи имена?

Но няма да сте прави. Тримата титани ги обединява едно - те са истински българи и милеят за отчеството си.

Чуйте стихотворението „Българи" на Светлана Йонкова http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=74119

 

2010-07-18
Денят на Титаните  
0
2

Днес , 18 юли, е особена дата в българската история.

На днешната дата, в три различни века, са родени три големи български имена.

Официално днес е роден през 1837 г. Васил Левски. Казвам официално, защото има още няколко версии за раждането му. Може би ще се запитате - какво пък общо има Васил Левски с литературата? И донякъде ще бъдете прави.

Въпреки поетичните му опити за автобиография /по-скоро песен на живота, както са пишели старите българи/

Аз, Васил Левский, в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турский и никакъв роб.

 

Левски е по-скоро публицист. Известни са статиите му по различни вестници, писмата му са образец на литература, примерно както известното му писмо до Филип Тотю.

Тук може да прочетете последното му писмо, което звучи все още актуално - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/

 

На този ден в 1877 е роден и Димитър Стоянов, по познат ни като Елин Пелин.

Той ни е оставил не само незабравимите разкази „Напаст божия"„Ветрената мелница"„На оня свят",„Гост"„Андрешко"но и сборникът „Под манастирската лоза", както и повестите „Гераците" и „Земя".

Всъщност Елин Пелин е автор на първия фантастичен роман за деца „Ян Бибиян на Луната", койото реално е и първият станал известен фантастичен роман в България.

Но за Елин Пелин ни е говорено много в училище, а с творчеството му можете да се запознаете тук - http://narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Elin_Pelin

 

На днешния ден, преди няма да казвам колко години,  е родена и Светлана Йонкова.

Ще кажете - как можа да я сложиш до тези големи имена?

Но няма да сте прави. Тримата титани ги обединява едно - те са истински българи и милеят за отчеството си.

Чуйте стихотворението „Българи" на Светлана Йонкова http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=74119

 

2010-07-18
Денят на Титаните  
0
2

Днес , 18 юли, е особена дата в българската история.

На днешната дата, в три различни века, са родени три големи български имена.

Официално днес е роден през 1837 г. Васил Левски. Казвам официално, защото има още няколко версии за раждането му. Може би ще се запитате - какво пък общо има Васил Левски с литературата? И донякъде ще бъдете прави.

Въпреки поетичните му опити за автобиография /по-скоро песен на живота, както са пишели старите българи/

Аз, Васил Левский, в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турский и никакъв роб.

 

Левски е по-скоро публицист. Известни са статиите му по различни вестници, писмата му са образец на литература, примерно както известното му писмо до Филип Тотю.

Тук може да прочетете последното му писмо, което звучи все още актуално - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/

 

На този ден в 1877 е роден и Димитър Стоянов, по познат ни като Елин Пелин.

Той ни е оставил не само незабравимите разкази „Напаст божия"„Ветрената мелница"„На оня свят",„Гост"„Андрешко"но и сборникът „Под манастирската лоза", както и повестите „Гераците" и „Земя".

Всъщност Елин Пелин е автор на първия фантастичен роман за деца „Ян Бибиян на Луната", койото реално е и първият станал известен фантастичен роман в България.

Но за Елин Пелин ни е говорено много в училище, а с творчеството му можете да се запознаете тук - http://narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Elin_Pelin

 

На днешния ден, преди няма да казвам колко години,  е родена и Светлана Йонкова.

Ще кажете - как можа да я сложиш до тези големи имена?

Но няма да сте прави. Тримата титани ги обединява едно - те са истински българи и милеят за отчеството си.

Чуйте стихотворението „Българи" на Светлана Йонкова http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=74119

 

2010-07-18
Денят на Титаните  
0
2

Днес , 18 юли, е особена дата в българската история.

На днешната дата, в три различни века, са родени три големи български имена.

Официално днес е роден през 1837 г. Васил Левски. Казвам официално, защото има още няколко версии за раждането му. Може би ще се запитате - какво пък общо има Васил Левски с литературата? И донякъде ще бъдете прави.

Въпреки поетичните му опити за автобиография /по-скоро песен на живота, както са пишели старите българи/

Аз, Васил Левский, в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турский и никакъв роб.

 

Левски е по-скоро публицист. Известни са статиите му по различни вестници, писмата му са образец на литература, примерно както известното му писмо до Филип Тотю.

Тук може да прочетете последното му писмо, което звучи все още актуално - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/

 

На този ден в 1877 е роден и Димитър Стоянов, по познат ни като Елин Пелин.

Той ни е оставил не само незабравимите разкази „Напаст божия"„Ветрената мелница"„На оня свят",„Гост"„Андрешко"но и сборникът „Под манастирската лоза", както и повестите „Гераците" и „Земя".

Всъщност Елин Пелин е автор на първия фантастичен роман за деца „Ян Бибиян на Луната", койото реално е и първият станал известен фантастичен роман в България.

Но за Елин Пелин ни е говорено много в училище, а с творчеството му можете да се запознаете тук - http://narodnabiblioteka.info/index.php/authors/Elin_Pelin

 

На днешния ден, преди няма да казвам колко години,  е родена и Светлана Йонкова.

Ще кажете - как можа да я сложиш до тези големи имена?

Но няма да сте прави. Тримата титани ги обединява едно - те са истински българи и милеят за отчеството си.

Чуйте стихотворението „Българи" на Светлана Йонкова http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=74119

 

2010-07-18
Ибо живяхме, Господи?  
0
2

Много мислих над днешната колонка. Бях приготвил една унищожителна филипика за „ЛистоУпадът на културата". Знайно е, че нито „България търси талант", нито дори  „Биг брадър фемили" доближиха поне и малко рейтинга на култовият „Листопад".

Но това го знаете и вероятно тия сериали са ви болна тема. А и е вярно следното - народът затъпява не заради сериалите, а обратното - излъчват се такива сериали, защото народът иска това да гледа.

„Народ е това, а ти си мислиш,
че ще стиснеш сърцето му в шепа..."

Няма нужда от вайкане, от обяснявания колко всички са тъпи, как държавата не се грижи за нас... Всичко това отдавна е напълнило всички форуми.

Явно няма да има и пари. Привържениците на безплатния обед  се оказаха много. Толкова много защитници на безплатното публикуване в нета се появиха, толкова неща се изписаха на тема  - „Не ни вземайте Читанката". Повечето не бяха чели книги от нея, всъщност изобщо не бяха и чели, но беше важен принципа - „Чуждото е общо, моето не го давам".

Няма смисъл от приказки. Няма и от викане на неволята. Тя горката тича насам-натам да помогне на хилядите викащи. Четох някъде една умна мисъл - „мечтите искат много труд".

Та запретнах ръкавите на Т-шърта си и започнахме.

Първо стартирахме (по идея на Нелнокиа) Летният Facebook конкурс. Не вярвах в този експеримент, но засега резултатите ме изненадват.

После стартирахме и Голямото нощно къпане...  А не, то ще е след представянето ни в Бургас на 10 юли /събота/, а сега говорим за Голямото лятно четене.

Всяка седмица ще ви представяме по две нови книги, издание на Фондация „Буквите" за безплатно четене. 

В момента можете да прочетете първите томове на Алманах „Нова българска литература" - Поезия и Проза. Очаквайте другата седмица две Антологии - Антология „Буквите" и Антология „Жени и вино".

Изобщо очаквайте! Стартирали сме амбициозния план „Десет години Буквите".
На есен няма да познаете сайта!

2010-07-07
Ибо живяхме, Господи?  
0
2

Много мислих над днешната колонка. Бях приготвил една унищожителна филипика за „ЛистоУпадът на културата". Знайно е, че нито „България търси талант", нито дори  „Биг брадър фемили" доближиха поне и малко рейтинга на култовият „Листопад".

Но това го знаете и вероятно тия сериали са ви болна тема. А и е вярно следното - народът затъпява не заради сериалите, а обратното - излъчват се такива сериали, защото народът иска това да гледа.

„Народ е това, а ти си мислиш,
че ще стиснеш сърцето му в шепа..."

Няма нужда от вайкане, от обяснявания колко всички са тъпи, как държавата не се грижи за нас... Всичко това отдавна е напълнило всички форуми.

Явно няма да има и пари. Привържениците на безплатния обед  се оказаха много. Толкова много защитници на безплатното публикуване в нета се появиха, толкова неща се изписаха на тема  - „Не ни вземайте Читанката". Повечето не бяха чели книги от нея, всъщност изобщо не бяха и чели, но беше важен принципа - „Чуждото е общо, моето не го давам".

Няма смисъл от приказки. Няма и от викане на неволята. Тя горката тича насам-натам да помогне на хилядите викащи. Четох някъде една умна мисъл - „мечтите искат много труд".

Та запретнах ръкавите на Т-шърта си и започнахме.

Първо стартирахме (по идея на Нелнокиа) Летният Facebook конкурс. Не вярвах в този експеримент, но засега резултатите ме изненадват.

После стартирахме и Голямото нощно къпане...  А не, то ще е след представянето ни в Бургас на 10 юли /събота/, а сега говорим за Голямото лятно четене.

Всяка седмица ще ви представяме по две нови книги, издание на Фондация „Буквите" за безплатно четене. 

В момента можете да прочетете първите томове на Алманах „Нова българска литература" - Поезия и Проза. Очаквайте другата седмица две Антологии - Антология „Буквите" и Антология „Жени и вино".

Изобщо очаквайте! Стартирали сме амбициозния план „Десет години Буквите".
На есен няма да познаете сайта!

2010-07-07
Ибо живяхме, Господи?  
0
2

Много мислих над днешната колонка. Бях приготвил една унищожителна филипика за „ЛистоУпадът на културата". Знайно е, че нито „България търси талант", нито дори  „Биг брадър фемили" доближиха поне и малко рейтинга на култовият „Листопад".

Но това го знаете и вероятно тия сериали са ви болна тема. А и е вярно следното - народът затъпява не заради сериалите, а обратното - излъчват се такива сериали, защото народът иска това да гледа.

„Народ е това, а ти си мислиш,
че ще стиснеш сърцето му в шепа..."

Няма нужда от вайкане, от обяснявания колко всички са тъпи, как държавата не се грижи за нас... Всичко това отдавна е напълнило всички форуми.

Явно няма да има и пари. Привържениците на безплатния обед  се оказаха много. Толкова много защитници на безплатното публикуване в нета се появиха, толкова неща се изписаха на тема  - „Не ни вземайте Читанката". Повечето не бяха чели книги от нея, всъщност изобщо не бяха и чели, но беше важен принципа - „Чуждото е общо, моето не го давам".

Няма смисъл от приказки. Няма и от викане на неволята. Тя горката тича насам-натам да помогне на хилядите викащи. Четох някъде една умна мисъл - „мечтите искат много труд".

Та запретнах ръкавите на Т-шърта си и започнахме.

Първо стартирахме (по идея на Нелнокиа) Летният Facebook конкурс. Не вярвах в този експеримент, но засега резултатите ме изненадват.

После стартирахме и Голямото нощно къпане...  А не, то ще е след представянето ни в Бургас на 10 юли /събота/, а сега говорим за Голямото лятно четене.

Всяка седмица ще ви представяме по две нови книги, издание на Фондация „Буквите" за безплатно четене. 

В момента можете да прочетете първите томове на Алманах „Нова българска литература" - Поезия и Проза. Очаквайте другата седмица две Антологии - Антология „Буквите" и Антология „Жени и вино".

Изобщо очаквайте! Стартирали сме амбициозния план „Десет години Буквите".
На есен няма да познаете сайта!

2010-07-07
Ибо живяхме, Господи?  
0
2

Много мислих над днешната колонка. Бях приготвил една унищожителна филипика за „ЛистоУпадът на културата". Знайно е, че нито „България търси талант", нито дори  „Биг брадър фемили" доближиха поне и малко рейтинга на култовият „Листопад".

Но това го знаете и вероятно тия сериали са ви болна тема. А и е вярно следното - народът затъпява не заради сериалите, а обратното - излъчват се такива сериали, защото народът иска това да гледа.

„Народ е това, а ти си мислиш,
че ще стиснеш сърцето му в шепа..."

Няма нужда от вайкане, от обяснявания колко всички са тъпи, как държавата не се грижи за нас... Всичко това отдавна е напълнило всички форуми.

Явно няма да има и пари. Привържениците на безплатния обед  се оказаха много. Толкова много защитници на безплатното публикуване в нета се появиха, толкова неща се изписаха на тема  - „Не ни вземайте Читанката". Повечето не бяха чели книги от нея, всъщност изобщо не бяха и чели, но беше важен принципа - „Чуждото е общо, моето не го давам".

Няма смисъл от приказки. Няма и от викане на неволята. Тя горката тича насам-натам да помогне на хилядите викащи. Четох някъде една умна мисъл - „мечтите искат много труд".

Та запретнах ръкавите на Т-шърта си и започнахме.

Първо стартирахме (по идея на Нелнокиа) Летният Facebook конкурс. Не вярвах в този експеримент, но засега резултатите ме изненадват.

После стартирахме и Голямото нощно къпане...  А не, то ще е след представянето ни в Бургас на 10 юли /събота/, а сега говорим за Голямото лятно четене.

Всяка седмица ще ви представяме по две нови книги, издание на Фондация „Буквите" за безплатно четене. 

В момента можете да прочетете първите томове на Алманах „Нова българска литература" - Поезия и Проза. Очаквайте другата седмица две Антологии - Антология „Буквите" и Антология „Жени и вино".

Изобщо очаквайте! Стартирали сме амбициозния план „Десет години Буквите".
На есен няма да познаете сайта!

2010-07-07
451 по Фаренхайт (температурата при която хартията гори)  
0
2

„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

 

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гледайки безкрайни реалитита и всяко свободно слово е забранено.

Когато книгата излиза през 1954 г. е обявена за една мрачна антиутопия, която никога няма да се сбъдне. Всъщност, така са говорили и за друга велика книга „1984" на Оруел. Днес, близо петдесет години по-късно, вече живеем в света на Оруел. Не само заради безкрайните „Биг брадър"-и по телевизията. А заради цялата полицейщина и следене /не четете тази статия, подслушването на интернет е легално!/. Не ми се иска да живеем и в света на Бредбъри...

В този сайт не се занимаваме с политика. Но политиката сама ни намери. За всички, които покрай вчерашния Юнски базар на книгата са пропуснали новините - само ден, след като интернет медиите бяха обявени за равни на другите, в опит да им се запуши устата, Рицарят на книгата за 2010 Явор Колев направи най-големия удар в живота си. Не, не е открил хиляди нелегални дискове на Пайнър, нито голяма контрабандна пратка наркотици. Не си мислете и за мафия и каквото там се сетите. Вчера бе открит  и унищожен сървърът, на който се намираше библиотеката „Chitnaka.info".

Да, вчера бяха изгорени хиляди книги. Без съд и присъда. Ще кажете - ама те са нелегални, нарушават закона, носят загуба на издателствата...  И, теоретически, ще бъдете прави. Но всъщност цялата акция е един отчаян опит на Асоциация „Българска книга" и няколко издателства да се задържат на пазара. Защото на този сървър нямаше само „нелегални книги" /колко бързо ни връща в едно минало.../. Този сървър, в голямата си част беше подобен на Буквите и много автори качваха сами своите произведения.

Това не е и борбата на хартиената срещу електронната книга. Това е отчаян опит на некадърната част на издателската индустрия да се задържи на пазара. Защото с тези методи отдавна не се продават книги. Защото времената са други.

Аз, като издател, би трябвало снощи да дам банкет по случая, още повече, че ние се опитваме да развиваме легална възможност за продажби на е-книги. След като нелегалната ни конкуренция е затворена, сега продажбите ще фръкнат до небесата.

НЕ, НЯМА!!! Защото Интернет продава най-добре. Това се видя добре и снощи, когато хартиената версия на безплатна е-книга се продаваше учудващо добре. Защото просто времената са други и повече хора четат Фейсбук, отколкото вестници.

Не знам дали сте запознати с „Антикризисната програма" на Асоциация "Българска книга". В общи линии се състои от две точки:

 

1. Държавата изкупува всички наши залежали книги и ги дава на библиотеките.

2. Държавата инициира серия инициативи, които да повишат интереса към четенето сред младите.

 

Вчера беше изпълнена втора точка. Беше затворена безплатната интернет библиотека. Библиотека, която съществуваше не с помощта на държавата, а въпреки нея. Библиотека, в която ежедневно четяха много тинейджъри.

Днес вече я няма. Децата трескаво продават скритата си дрога, за да могат да си купят книги и запълнят нарастващия наркотичен глад в тях.

На кой в държавата му трябва интелигентна част от населението?

 

 „Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм комунист.
После 
дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм синдикалист.
После 
дойдоха за евреите
и аз не се застъпих 
за тях, защо не съм евреин.
После 
дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който 
да се застъпва.
- пастор Мартин Нимюлер, преживял нацистките гонения"

 

Не се изненадвайте, ако близките дни ги няма и Буквите.

 

П.С. При каква температура гори Интернет?

2010-06-23
451 по Фаренхайт (температурата при която хартията гори)  
0
2

„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

 

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гледайки безкрайни реалитита и всяко свободно слово е забранено.

Когато книгата излиза през 1954 г. е обявена за една мрачна антиутопия, която никога няма да се сбъдне. Всъщност, така са говорили и за друга велика книга „1984" на Оруел. Днес, близо петдесет години по-късно, вече живеем в света на Оруел. Не само заради безкрайните „Биг брадър"-и по телевизията. А заради цялата полицейщина и следене /не четете тази статия, подслушването на интернет е легално!/. Не ми се иска да живеем и в света на Бредбъри...

В този сайт не се занимаваме с политика. Но политиката сама ни намери. За всички, които покрай вчерашния Юнски базар на книгата са пропуснали новините - само ден, след като интернет медиите бяха обявени за равни на другите, в опит да им се запуши устата, Рицарят на книгата за 2010 Явор Колев направи най-големия удар в живота си. Не, не е открил хиляди нелегални дискове на Пайнър, нито голяма контрабандна пратка наркотици. Не си мислете и за мафия и каквото там се сетите. Вчера бе открит  и унищожен сървърът, на който се намираше библиотеката „Chitnaka.info".

Да, вчера бяха изгорени хиляди книги. Без съд и присъда. Ще кажете - ама те са нелегални, нарушават закона, носят загуба на издателствата...  И, теоретически, ще бъдете прави. Но всъщност цялата акция е един отчаян опит на Асоциация „Българска книга" и няколко издателства да се задържат на пазара. Защото на този сървър нямаше само „нелегални книги" /колко бързо ни връща в едно минало.../. Този сървър, в голямата си част беше подобен на Буквите и много автори качваха сами своите произведения.

Това не е и борбата на хартиената срещу електронната книга. Това е отчаян опит на некадърната част на издателската индустрия да се задържи на пазара. Защото с тези методи отдавна не се продават книги. Защото времената са други.

Аз, като издател, би трябвало снощи да дам банкет по случая, още повече, че ние се опитваме да развиваме легална възможност за продажби на е-книги. След като нелегалната ни конкуренция е затворена, сега продажбите ще фръкнат до небесата.

НЕ, НЯМА!!! Защото Интернет продава най-добре. Това се видя добре и снощи, когато хартиената версия на безплатна е-книга се продаваше учудващо добре. Защото просто времената са други и повече хора четат Фейсбук, отколкото вестници.

Не знам дали сте запознати с „Антикризисната програма" на Асоциация "Българска книга". В общи линии се състои от две точки:

 

1. Държавата изкупува всички наши залежали книги и ги дава на библиотеките.

2. Държавата инициира серия инициативи, които да повишат интереса към четенето сред младите.

 

Вчера беше изпълнена втора точка. Беше затворена безплатната интернет библиотека. Библиотека, която съществуваше не с помощта на държавата, а въпреки нея. Библиотека, в която ежедневно четяха много тинейджъри.

Днес вече я няма. Децата трескаво продават скритата си дрога, за да могат да си купят книги и запълнят нарастващия наркотичен глад в тях.

На кой в държавата му трябва интелигентна част от населението?

 

 „Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм комунист.
После 
дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм синдикалист.
После 
дойдоха за евреите
и аз не се застъпих 
за тях, защо не съм евреин.
После 
дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който 
да се застъпва.
- пастор Мартин Нимюлер, преживял нацистките гонения"

 

Не се изненадвайте, ако близките дни ги няма и Буквите.

 

П.С. При каква температура гори Интернет?

2010-06-23
451 по Фаренхайт (температурата при която хартията гори)  
0
2

„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

 

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гледайки безкрайни реалитита и всяко свободно слово е забранено.

Когато книгата излиза през 1954 г. е обявена за една мрачна антиутопия, която никога няма да се сбъдне. Всъщност, така са говорили и за друга велика книга „1984" на Оруел. Днес, близо петдесет години по-късно, вече живеем в света на Оруел. Не само заради безкрайните „Биг брадър"-и по телевизията. А заради цялата полицейщина и следене /не четете тази статия, подслушването на интернет е легално!/. Не ми се иска да живеем и в света на Бредбъри...

В този сайт не се занимаваме с политика. Но политиката сама ни намери. За всички, които покрай вчерашния Юнски базар на книгата са пропуснали новините - само ден, след като интернет медиите бяха обявени за равни на другите, в опит да им се запуши устата, Рицарят на книгата за 2010 Явор Колев направи най-големия удар в живота си. Не, не е открил хиляди нелегални дискове на Пайнър, нито голяма контрабандна пратка наркотици. Не си мислете и за мафия и каквото там се сетите. Вчера бе открит  и унищожен сървърът, на който се намираше библиотеката „Chitnaka.info".

Да, вчера бяха изгорени хиляди книги. Без съд и присъда. Ще кажете - ама те са нелегални, нарушават закона, носят загуба на издателствата...  И, теоретически, ще бъдете прави. Но всъщност цялата акция е един отчаян опит на Асоциация „Българска книга" и няколко издателства да се задържат на пазара. Защото на този сървър нямаше само „нелегални книги" /колко бързо ни връща в едно минало.../. Този сървър, в голямата си част беше подобен на Буквите и много автори качваха сами своите произведения.

Това не е и борбата на хартиената срещу електронната книга. Това е отчаян опит на некадърната част на издателската индустрия да се задържи на пазара. Защото с тези методи отдавна не се продават книги. Защото времената са други.

Аз, като издател, би трябвало снощи да дам банкет по случая, още повече, че ние се опитваме да развиваме легална възможност за продажби на е-книги. След като нелегалната ни конкуренция е затворена, сега продажбите ще фръкнат до небесата.

НЕ, НЯМА!!! Защото Интернет продава най-добре. Това се видя добре и снощи, когато хартиената версия на безплатна е-книга се продаваше учудващо добре. Защото просто времената са други и повече хора четат Фейсбук, отколкото вестници.

Не знам дали сте запознати с „Антикризисната програма" на Асоциация "Българска книга". В общи линии се състои от две точки:

 

1. Държавата изкупува всички наши залежали книги и ги дава на библиотеките.

2. Държавата инициира серия инициативи, които да повишат интереса към четенето сред младите.

 

Вчера беше изпълнена втора точка. Беше затворена безплатната интернет библиотека. Библиотека, която съществуваше не с помощта на държавата, а въпреки нея. Библиотека, в която ежедневно четяха много тинейджъри.

Днес вече я няма. Децата трескаво продават скритата си дрога, за да могат да си купят книги и запълнят нарастващия наркотичен глад в тях.

На кой в държавата му трябва интелигентна част от населението?

 

 „Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм комунист.
После 
дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм синдикалист.
После 
дойдоха за евреите
и аз не се застъпих 
за тях, защо не съм евреин.
После 
дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който 
да се застъпва.
- пастор Мартин Нимюлер, преживял нацистките гонения"

 

Не се изненадвайте, ако близките дни ги няма и Буквите.

 

П.С. При каква температура гори Интернет?

2010-06-23
451 по Фаренхайт (температурата при която хартията гори)  
0
2

„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

 

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гледайки безкрайни реалитита и всяко свободно слово е забранено.

Когато книгата излиза през 1954 г. е обявена за една мрачна антиутопия, която никога няма да се сбъдне. Всъщност, така са говорили и за друга велика книга „1984" на Оруел. Днес, близо петдесет години по-късно, вече живеем в света на Оруел. Не само заради безкрайните „Биг брадър"-и по телевизията. А заради цялата полицейщина и следене /не четете тази статия, подслушването на интернет е легално!/. Не ми се иска да живеем и в света на Бредбъри...

В този сайт не се занимаваме с политика. Но политиката сама ни намери. За всички, които покрай вчерашния Юнски базар на книгата са пропуснали новините - само ден, след като интернет медиите бяха обявени за равни на другите, в опит да им се запуши устата, Рицарят на книгата за 2010 Явор Колев направи най-големия удар в живота си. Не, не е открил хиляди нелегални дискове на Пайнър, нито голяма контрабандна пратка наркотици. Не си мислете и за мафия и каквото там се сетите. Вчера бе открит  и унищожен сървърът, на който се намираше библиотеката „Chitnaka.info".

Да, вчера бяха изгорени хиляди книги. Без съд и присъда. Ще кажете - ама те са нелегални, нарушават закона, носят загуба на издателствата...  И, теоретически, ще бъдете прави. Но всъщност цялата акция е един отчаян опит на Асоциация „Българска книга" и няколко издателства да се задържат на пазара. Защото на този сървър нямаше само „нелегални книги" /колко бързо ни връща в едно минало.../. Този сървър, в голямата си част беше подобен на Буквите и много автори качваха сами своите произведения.

Това не е и борбата на хартиената срещу електронната книга. Това е отчаян опит на некадърната част на издателската индустрия да се задържи на пазара. Защото с тези методи отдавна не се продават книги. Защото времената са други.

Аз, като издател, би трябвало снощи да дам банкет по случая, още повече, че ние се опитваме да развиваме легална възможност за продажби на е-книги. След като нелегалната ни конкуренция е затворена, сега продажбите ще фръкнат до небесата.

НЕ, НЯМА!!! Защото Интернет продава най-добре. Това се видя добре и снощи, когато хартиената версия на безплатна е-книга се продаваше учудващо добре. Защото просто времената са други и повече хора четат Фейсбук, отколкото вестници.

Не знам дали сте запознати с „Антикризисната програма" на Асоциация "Българска книга". В общи линии се състои от две точки:

 

1. Държавата изкупува всички наши залежали книги и ги дава на библиотеките.

2. Държавата инициира серия инициативи, които да повишат интереса към четенето сред младите.

 

Вчера беше изпълнена втора точка. Беше затворена безплатната интернет библиотека. Библиотека, която съществуваше не с помощта на държавата, а въпреки нея. Библиотека, в която ежедневно четяха много тинейджъри.

Днес вече я няма. Децата трескаво продават скритата си дрога, за да могат да си купят книги и запълнят нарастващия наркотичен глад в тях.

На кой в държавата му трябва интелигентна част от населението?

 

 „Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм комунист.
После 
дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм синдикалист.
После 
дойдоха за евреите
и аз не се застъпих 
за тях, защо не съм евреин.
После 
дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който 
да се застъпва.
- пастор Мартин Нимюлер, преживял нацистките гонения"

 

Не се изненадвайте, ако близките дни ги няма и Буквите.

 

П.С. При каква температура гори Интернет?

2010-06-23
Не ги разбирам жените!  
0
2

Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените.

Е, целият нет се сбърка да го пита по скайпа - Оправил ли се е с оная поетеса?

Замисля се Иван - той кой ли не би се оправил с нея, с тия къси поли и бедра като дълги междуметия, ама не, не се е оправял с нея. Така казва на всички в Скайпа. Те обаче продължават да нахалстват:  - Оправил ли си бил отношенията с нея?

Пак се замисля дълбоко Иван, прехвърля в главата си срещи, бири и събития - но не, не е имал отношения с нея. Пита Богданов за това - имаме ли ние отношения с нея, че и да ги оправяме? Богданов почна да обяснява нещо за договора сключен между нас, за задълженията ни като Администрация на сайта и за правата, които има тя като автор... в тоя миг се усеща и пита Иван - Кой се интересува от тия неща?

Иван чистосърдечно му казва, а Богданов се развиква яко, че му пуши главата от работа, що книги има да прави, за какво го занимават с глупости. Да им каже на ония, че извън отношения в сайта няма друг отношения с поетесата. А, имало там нещо за някакво турне, ама само Самият е час какво. Но Самият го няма, отиде да си лекува нервите и не иска и да чува за сайта повече.

А Иван обяснява на всички - нямаме никакви отношения, извън служебните около сайта. Ама никой не му вярва. Всички викат - Я се мани, тя на всички разправя че е било лично, е и на рождения си ден така приказвала и чак ѝ го потвърдили, защо ги лъжел...

Отпива яка глътка от Шуменското Иван и се хваща за главата - няма да ги разбере тия жени и това е то!

Е, и оная другата. Тя толкоз куражлийка беше, толкоз ентусиастка, по 5 дини под мишниците носеше наведнъж. Що обещания бяха, що лансиране и удариха, че чак Богданов се беше успокоил - има кой да поеме част от бремето.

И така спокоен, отиде да види как е майка му след инсулта, като остави на мацето и генерално пълномощно, и печата, и цялото царство.

От Шумен и Иван, и Богданов, и най-вече Самият, притеснени от състоянието на майка им, викаха и заедно и поотделно, и на едни и същи хора, и на различни, и май на всеки, който им беше пред погледа.  Но изненадите дойдоха след прибирането. Вместо да се окажат без Фондация /както тайно се надяваше Богданов/, то се оказа, че мацето се изнизало, само с кратка бележка в скайпа - „Абе, вие сте гъвкави, оправяйте се". И двете премиери, дето тя ги подготвяше, и няколкото книги, и изобщо всичко, за което тя отговаряше, не само ойде в канала, ами и никой не знаеше какво е говорено, а всички потърпевши се сърдеха. Тя така и не се обади повече на Иван, да се разберат като хората, къде и какво се е объркало. За сметка на това, май не остана човек в нета на който да не е разказвала и показвала кореспонденцията им. Явно царската корона е тежка и не е за всеки, да се чудиш що половината авторки в сайта се писаха принцеси.

Богданов се втурна да прави разследвания, Самият само махна с ръка и заби за някъде, а Иван заседна над касата Шуменско, в отчаян опит да разбере - какво са това жените?

И както си мислеше, в късната неделна вечер му звънна, една авторка от сайта. За какво, той така и не разбра, щото тя беше забравила още преди да се обади, но после му писа на Скайпа - че тя търсела Иван, а и бил вдигнал Богданов. И Иван още повече се замисли - кой извън родата му има телефона и за какво би потрябвал на авторката в късната неделна вечер?

Богданов се прибра и каза, че разбрал причините, и Иван май даже ги познавал - и дългоопашатата и дългобедрената, ама Иван му отвори една бира и му каза да не го занимава с глупости. Самият се опита да вметне нещо за това, колко можеш да вярваш на жена, но и двамата го пратиха по Дяволите, където май е и досега. На премиерата на 22 юни щял да се върне, да докладва колко е вярна книгата на Светлана - „Опитомяване на Дявола".

Богданов, нъл е мечтател, изрови едно апокрифно копие на „Опитомяване на опърничавата" и отиде да се образова. А Иван отвори поредната бутилка Шуменско и започна да пише - „Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените..."

2010-06-09
Не ги разбирам жените!  
0
2

Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените.

Е, целият нет се сбърка да го пита по скайпа - Оправил ли се е с оная поетеса?

Замисля се Иван - той кой ли не би се оправил с нея, с тия къси поли и бедра като дълги междуметия, ама не, не се е оправял с нея. Така казва на всички в Скайпа. Те обаче продължават да нахалстват:  - Оправил ли си бил отношенията с нея?

Пак се замисля дълбоко Иван, прехвърля в главата си срещи, бири и събития - но не, не е имал отношения с нея. Пита Богданов за това - имаме ли ние отношения с нея, че и да ги оправяме? Богданов почна да обяснява нещо за договора сключен между нас, за задълженията ни като Администрация на сайта и за правата, които има тя като автор... в тоя миг се усеща и пита Иван - Кой се интересува от тия неща?

Иван чистосърдечно му казва, а Богданов се развиква яко, че му пуши главата от работа, що книги има да прави, за какво го занимават с глупости. Да им каже на ония, че извън отношения в сайта няма друг отношения с поетесата. А, имало там нещо за някакво турне, ама само Самият е час какво. Но Самият го няма, отиде да си лекува нервите и не иска и да чува за сайта повече.

А Иван обяснява на всички - нямаме никакви отношения, извън служебните около сайта. Ама никой не му вярва. Всички викат - Я се мани, тя на всички разправя че е било лично, е и на рождения си ден така приказвала и чак ѝ го потвърдили, защо ги лъжел...

Отпива яка глътка от Шуменското Иван и се хваща за главата - няма да ги разбере тия жени и това е то!

Е, и оная другата. Тя толкоз куражлийка беше, толкоз ентусиастка, по 5 дини под мишниците носеше наведнъж. Що обещания бяха, що лансиране и удариха, че чак Богданов се беше успокоил - има кой да поеме част от бремето.

И така спокоен, отиде да види как е майка му след инсулта, като остави на мацето и генерално пълномощно, и печата, и цялото царство.

От Шумен и Иван, и Богданов, и най-вече Самият, притеснени от състоянието на майка им, викаха и заедно и поотделно, и на едни и същи хора, и на различни, и май на всеки, който им беше пред погледа.  Но изненадите дойдоха след прибирането. Вместо да се окажат без Фондация /както тайно се надяваше Богданов/, то се оказа, че мацето се изнизало, само с кратка бележка в скайпа - „Абе, вие сте гъвкави, оправяйте се". И двете премиери, дето тя ги подготвяше, и няколкото книги, и изобщо всичко, за което тя отговаряше, не само ойде в канала, ами и никой не знаеше какво е говорено, а всички потърпевши се сърдеха. Тя така и не се обади повече на Иван, да се разберат като хората, къде и какво се е объркало. За сметка на това, май не остана човек в нета на който да не е разказвала и показвала кореспонденцията им. Явно царската корона е тежка и не е за всеки, да се чудиш що половината авторки в сайта се писаха принцеси.

Богданов се втурна да прави разследвания, Самият само махна с ръка и заби за някъде, а Иван заседна над касата Шуменско, в отчаян опит да разбере - какво са това жените?

И както си мислеше, в късната неделна вечер му звънна, една авторка от сайта. За какво, той така и не разбра, щото тя беше забравила още преди да се обади, но после му писа на Скайпа - че тя търсела Иван, а и бил вдигнал Богданов. И Иван още повече се замисли - кой извън родата му има телефона и за какво би потрябвал на авторката в късната неделна вечер?

Богданов се прибра и каза, че разбрал причините, и Иван май даже ги познавал - и дългоопашатата и дългобедрената, ама Иван му отвори една бира и му каза да не го занимава с глупости. Самият се опита да вметне нещо за това, колко можеш да вярваш на жена, но и двамата го пратиха по Дяволите, където май е и досега. На премиерата на 22 юни щял да се върне, да докладва колко е вярна книгата на Светлана - „Опитомяване на Дявола".

Богданов, нъл е мечтател, изрови едно апокрифно копие на „Опитомяване на опърничавата" и отиде да се образова. А Иван отвори поредната бутилка Шуменско и започна да пише - „Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените..."

2010-06-09
Не ги разбирам жените!  
0
2

Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените.

Е, целият нет се сбърка да го пита по скайпа - Оправил ли се е с оная поетеса?

Замисля се Иван - той кой ли не би се оправил с нея, с тия къси поли и бедра като дълги междуметия, ама не, не се е оправял с нея. Така казва на всички в Скайпа. Те обаче продължават да нахалстват:  - Оправил ли си бил отношенията с нея?

Пак се замисля дълбоко Иван, прехвърля в главата си срещи, бири и събития - но не, не е имал отношения с нея. Пита Богданов за това - имаме ли ние отношения с нея, че и да ги оправяме? Богданов почна да обяснява нещо за договора сключен между нас, за задълженията ни като Администрация на сайта и за правата, които има тя като автор... в тоя миг се усеща и пита Иван - Кой се интересува от тия неща?

Иван чистосърдечно му казва, а Богданов се развиква яко, че му пуши главата от работа, що книги има да прави, за какво го занимават с глупости. Да им каже на ония, че извън отношения в сайта няма друг отношения с поетесата. А, имало там нещо за някакво турне, ама само Самият е час какво. Но Самият го няма, отиде да си лекува нервите и не иска и да чува за сайта повече.

А Иван обяснява на всички - нямаме никакви отношения, извън служебните около сайта. Ама никой не му вярва. Всички викат - Я се мани, тя на всички разправя че е било лично, е и на рождения си ден така приказвала и чак ѝ го потвърдили, защо ги лъжел...

Отпива яка глътка от Шуменското Иван и се хваща за главата - няма да ги разбере тия жени и това е то!

Е, и оная другата. Тя толкоз куражлийка беше, толкоз ентусиастка, по 5 дини под мишниците носеше наведнъж. Що обещания бяха, що лансиране и удариха, че чак Богданов се беше успокоил - има кой да поеме част от бремето.

И така спокоен, отиде да види как е майка му след инсулта, като остави на мацето и генерално пълномощно, и печата, и цялото царство.

От Шумен и Иван, и Богданов, и най-вече Самият, притеснени от състоянието на майка им, викаха и заедно и поотделно, и на едни и същи хора, и на различни, и май на всеки, който им беше пред погледа.  Но изненадите дойдоха след прибирането. Вместо да се окажат без Фондация /както тайно се надяваше Богданов/, то се оказа, че мацето се изнизало, само с кратка бележка в скайпа - „Абе, вие сте гъвкави, оправяйте се". И двете премиери, дето тя ги подготвяше, и няколкото книги, и изобщо всичко, за което тя отговаряше, не само ойде в канала, ами и никой не знаеше какво е говорено, а всички потърпевши се сърдеха. Тя така и не се обади повече на Иван, да се разберат като хората, къде и какво се е объркало. За сметка на това, май не остана човек в нета на който да не е разказвала и показвала кореспонденцията им. Явно царската корона е тежка и не е за всеки, да се чудиш що половината авторки в сайта се писаха принцеси.

Богданов се втурна да прави разследвания, Самият само махна с ръка и заби за някъде, а Иван заседна над касата Шуменско, в отчаян опит да разбере - какво са това жените?

И както си мислеше, в късната неделна вечер му звънна, една авторка от сайта. За какво, той така и не разбра, щото тя беше забравила още преди да се обади, но после му писа на Скайпа - че тя търсела Иван, а и бил вдигнал Богданов. И Иван още повече се замисли - кой извън родата му има телефона и за какво би потрябвал на авторката в късната неделна вечер?

Богданов се прибра и каза, че разбрал причините, и Иван май даже ги познавал - и дългоопашатата и дългобедрената, ама Иван му отвори една бира и му каза да не го занимава с глупости. Самият се опита да вметне нещо за това, колко можеш да вярваш на жена, но и двамата го пратиха по Дяволите, където май е и досега. На премиерата на 22 юни щял да се върне, да докладва колко е вярна книгата на Светлана - „Опитомяване на Дявола".

Богданов, нъл е мечтател, изрови едно апокрифно копие на „Опитомяване на опърничавата" и отиде да се образова. А Иван отвори поредната бутилка Шуменско и започна да пише - „Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените..."

2010-06-09
Не ги разбирам жените!  
0
2

Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените.

Е, целият нет се сбърка да го пита по скайпа - Оправил ли се е с оная поетеса?

Замисля се Иван - той кой ли не би се оправил с нея, с тия къси поли и бедра като дълги междуметия, ама не, не се е оправял с нея. Така казва на всички в Скайпа. Те обаче продължават да нахалстват:  - Оправил ли си бил отношенията с нея?

Пак се замисля дълбоко Иван, прехвърля в главата си срещи, бири и събития - но не, не е имал отношения с нея. Пита Богданов за това - имаме ли ние отношения с нея, че и да ги оправяме? Богданов почна да обяснява нещо за договора сключен между нас, за задълженията ни като Администрация на сайта и за правата, които има тя като автор... в тоя миг се усеща и пита Иван - Кой се интересува от тия неща?

Иван чистосърдечно му казва, а Богданов се развиква яко, че му пуши главата от работа, що книги има да прави, за какво го занимават с глупости. Да им каже на ония, че извън отношения в сайта няма друг отношения с поетесата. А, имало там нещо за някакво турне, ама само Самият е час какво. Но Самият го няма, отиде да си лекува нервите и не иска и да чува за сайта повече.

А Иван обяснява на всички - нямаме никакви отношения, извън служебните около сайта. Ама никой не му вярва. Всички викат - Я се мани, тя на всички разправя че е било лично, е и на рождения си ден така приказвала и чак ѝ го потвърдили, защо ги лъжел...

Отпива яка глътка от Шуменското Иван и се хваща за главата - няма да ги разбере тия жени и това е то!

Е, и оная другата. Тя толкоз куражлийка беше, толкоз ентусиастка, по 5 дини под мишниците носеше наведнъж. Що обещания бяха, що лансиране и удариха, че чак Богданов се беше успокоил - има кой да поеме част от бремето.

И така спокоен, отиде да види как е майка му след инсулта, като остави на мацето и генерално пълномощно, и печата, и цялото царство.

От Шумен и Иван, и Богданов, и най-вече Самият, притеснени от състоянието на майка им, викаха и заедно и поотделно, и на едни и същи хора, и на различни, и май на всеки, който им беше пред погледа.  Но изненадите дойдоха след прибирането. Вместо да се окажат без Фондация /както тайно се надяваше Богданов/, то се оказа, че мацето се изнизало, само с кратка бележка в скайпа - „Абе, вие сте гъвкави, оправяйте се". И двете премиери, дето тя ги подготвяше, и няколкото книги, и изобщо всичко, за което тя отговаряше, не само ойде в канала, ами и никой не знаеше какво е говорено, а всички потърпевши се сърдеха. Тя така и не се обади повече на Иван, да се разберат като хората, къде и какво се е объркало. За сметка на това, май не остана човек в нета на който да не е разказвала и показвала кореспонденцията им. Явно царската корона е тежка и не е за всеки, да се чудиш що половината авторки в сайта се писаха принцеси.

Богданов се втурна да прави разследвания, Самият само махна с ръка и заби за някъде, а Иван заседна над касата Шуменско, в отчаян опит да разбере - какво са това жените?

И както си мислеше, в късната неделна вечер му звънна, една авторка от сайта. За какво, той така и не разбра, щото тя беше забравила още преди да се обади, но после му писа на Скайпа - че тя търсела Иван, а и бил вдигнал Богданов. И Иван още повече се замисли - кой извън родата му има телефона и за какво би потрябвал на авторката в късната неделна вечер?

Богданов се прибра и каза, че разбрал причините, и Иван май даже ги познавал - и дългоопашатата и дългобедрената, ама Иван му отвори една бира и му каза да не го занимава с глупости. Самият се опита да вметне нещо за това, колко можеш да вярваш на жена, но и двамата го пратиха по Дяволите, където май е и досега. На премиерата на 22 юни щял да се върне, да докладва колко е вярна книгата на Светлана - „Опитомяване на Дявола".

Богданов, нъл е мечтател, изрови едно апокрифно копие на „Опитомяване на опърничавата" и отиде да се образова. А Иван отвори поредната бутилка Шуменско и започна да пише - „Седи си Иван, пие си тъжно Шуменското и си мисли - не ги разбира тия пущини, жените..."

2010-06-09
Писането - работа или хоби?  
0
2

Покрай празниците за пореден път се засегна коноктюрната тема - „Да помогнем на бедстващите български писатели поети!"

Познавам много такива. Най-често могат да се намерят в  „Мон Парнас" под СБП, на чаша водка да се оплакват от живота и най-вече -  как младото поколение не (ги) чете.

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.) Това е открай време - тук има една статия, в която най-големите ни имена описват какви са били печалбите от писане.

Трябва да се прави разлика между писането като занаят и писането като творчество и арт терапия. Всички пишем за да кажем нещо на хората около нас и най-вече да извадим това което ни гори вътре в нас.

Но за да стане това, което сме написали, интересно и на други хора има ужасно много работа. Издателският бизнес е сложен и сериозен бизнес и занимаването с него изисква доста време, много работа и най-вече - голяма упоритост.

Не става да напишете няколко римушки, да ги скупчите в една книга (най-често по реда им на написване), да пресечете всяка препоръка за подобряване (абе виж там оправете запетайките, ама да не сте пипнали стиховете ми) и да очаквате утре книгата ви да е най-продаваемата на пазара и да се скъсат да ви канят по сутрешни блокове да приказвате за нея. Всъщност може и да се случи, ако се казвате Е. Минчев или някоя друга подобна „ВИП" личност.

В реални условия това не се случва. Мечтите искат много труд, казва една стара китайска мъдрост. Затова направете много добре за себе си преценката, дали произвеждате продукт за пазара (колко гадно звучи  - пиша за пари, нали) или просто пишете като хоби. Хобито винаги е било приятно, но скъпо занимание. Няколко пъти в живота ми се е случвало хобито да се превърне в работа /този сайт е единият от тях/ и знам колко трудно и неприятно действие е. Ако нямате упоритостта да продължите - не го правете!

Темата за професионалното писане е сложна и дълга, а и мястото и не е в тази колонка. Ако това не ви интересува - не четете долния цитат.

"- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър - заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? - Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

- Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо."

Богат татко/ беден татко

2010-05-26
Писането - работа или хоби?  
0
2

Покрай празниците за пореден път се засегна коноктюрната тема - „Да помогнем на бедстващите български писатели поети!"

Познавам много такива. Най-често могат да се намерят в  „Мон Парнас" под СБП, на чаша водка да се оплакват от живота и най-вече -  как младото поколение не (ги) чете.

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.) Това е открай време - тук има една статия, в която най-големите ни имена описват какви са били печалбите от писане.

Трябва да се прави разлика между писането като занаят и писането като творчество и арт терапия. Всички пишем за да кажем нещо на хората около нас и най-вече да извадим това което ни гори вътре в нас.

Но за да стане това, което сме написали, интересно и на други хора има ужасно много работа. Издателският бизнес е сложен и сериозен бизнес и занимаването с него изисква доста време, много работа и най-вече - голяма упоритост.

Не става да напишете няколко римушки, да ги скупчите в една книга (най-често по реда им на написване), да пресечете всяка препоръка за подобряване (абе виж там оправете запетайките, ама да не сте пипнали стиховете ми) и да очаквате утре книгата ви да е най-продаваемата на пазара и да се скъсат да ви канят по сутрешни блокове да приказвате за нея. Всъщност може и да се случи, ако се казвате Е. Минчев или някоя друга подобна „ВИП" личност.

В реални условия това не се случва. Мечтите искат много труд, казва една стара китайска мъдрост. Затова направете много добре за себе си преценката, дали произвеждате продукт за пазара (колко гадно звучи  - пиша за пари, нали) или просто пишете като хоби. Хобито винаги е било приятно, но скъпо занимание. Няколко пъти в живота ми се е случвало хобито да се превърне в работа /този сайт е единият от тях/ и знам колко трудно и неприятно действие е. Ако нямате упоритостта да продължите - не го правете!

Темата за професионалното писане е сложна и дълга, а и мястото и не е в тази колонка. Ако това не ви интересува - не четете долния цитат.

"- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър - заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? - Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

- Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо."

Богат татко/ беден татко

2010-05-26
Писането - работа или хоби?  
0
2

Покрай празниците за пореден път се засегна коноктюрната тема - „Да помогнем на бедстващите български писатели поети!"

Познавам много такива. Най-често могат да се намерят в  „Мон Парнас" под СБП, на чаша водка да се оплакват от живота и най-вече -  как младото поколение не (ги) чете.

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.) Това е открай време - тук има една статия, в която най-големите ни имена описват какви са били печалбите от писане.

Трябва да се прави разлика между писането като занаят и писането като творчество и арт терапия. Всички пишем за да кажем нещо на хората около нас и най-вече да извадим това което ни гори вътре в нас.

Но за да стане това, което сме написали, интересно и на други хора има ужасно много работа. Издателският бизнес е сложен и сериозен бизнес и занимаването с него изисква доста време, много работа и най-вече - голяма упоритост.

Не става да напишете няколко римушки, да ги скупчите в една книга (най-често по реда им на написване), да пресечете всяка препоръка за подобряване (абе виж там оправете запетайките, ама да не сте пипнали стиховете ми) и да очаквате утре книгата ви да е най-продаваемата на пазара и да се скъсат да ви канят по сутрешни блокове да приказвате за нея. Всъщност може и да се случи, ако се казвате Е. Минчев или някоя друга подобна „ВИП" личност.

В реални условия това не се случва. Мечтите искат много труд, казва една стара китайска мъдрост. Затова направете много добре за себе си преценката, дали произвеждате продукт за пазара (колко гадно звучи  - пиша за пари, нали) или просто пишете като хоби. Хобито винаги е било приятно, но скъпо занимание. Няколко пъти в живота ми се е случвало хобито да се превърне в работа /този сайт е единият от тях/ и знам колко трудно и неприятно действие е. Ако нямате упоритостта да продължите - не го правете!

Темата за професионалното писане е сложна и дълга, а и мястото и не е в тази колонка. Ако това не ви интересува - не четете долния цитат.

"- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър - заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? - Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

- Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо."

Богат татко/ беден татко

2010-05-26
Писането - работа или хоби?  
0
2

Покрай празниците за пореден път се засегна коноктюрната тема - „Да помогнем на бедстващите български писатели поети!"

Познавам много такива. Най-често могат да се намерят в  „Мон Парнас" под СБП, на чаша водка да се оплакват от живота и най-вече -  как младото поколение не (ги) чете.

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.) Това е открай време - тук има една статия, в която най-големите ни имена описват какви са били печалбите от писане.

Трябва да се прави разлика между писането като занаят и писането като творчество и арт терапия. Всички пишем за да кажем нещо на хората около нас и най-вече да извадим това което ни гори вътре в нас.

Но за да стане това, което сме написали, интересно и на други хора има ужасно много работа. Издателският бизнес е сложен и сериозен бизнес и занимаването с него изисква доста време, много работа и най-вече - голяма упоритост.

Не става да напишете няколко римушки, да ги скупчите в една книга (най-често по реда им на написване), да пресечете всяка препоръка за подобряване (абе виж там оправете запетайките, ама да не сте пипнали стиховете ми) и да очаквате утре книгата ви да е най-продаваемата на пазара и да се скъсат да ви канят по сутрешни блокове да приказвате за нея. Всъщност може и да се случи, ако се казвате Е. Минчев или някоя друга подобна „ВИП" личност.

В реални условия това не се случва. Мечтите искат много труд, казва една стара китайска мъдрост. Затова направете много добре за себе си преценката, дали произвеждате продукт за пазара (колко гадно звучи  - пиша за пари, нали) или просто пишете като хоби. Хобито винаги е било приятно, но скъпо занимание. Няколко пъти в живота ми се е случвало хобито да се превърне в работа /този сайт е единият от тях/ и знам колко трудно и неприятно действие е. Ако нямате упоритостта да продължите - не го правете!

Темата за професионалното писане е сложна и дълга, а и мястото и не е в тази колонка. Ако това не ви интересува - не четете долния цитат.

"- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър - заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? - Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

- Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо."

Богат татко/ беден татко

2010-05-26
За Димитър Общи и народната памет  
0
2

Димитър Общи /Димитър Косовеца, Димитър Николов/ е един от малкото революционери с еднозначна оценка в народната памет.

Не се говори за смелостта му, въпреки медалът лично закачен му от Гарибалди и и званието полковник в армията му.

Не се говори за водачеството му, въпреки няколкото чети, които е водил, както и отряда в Критското въстание.

Никъде не се казва - то това си беше негов начин на работа - първо да действа, а после да докладва. А и Левски все го държеше настрани от пряката работа.

Никой не казва и - „Апостолът така и не му даде възможност да се прояви",

За него не казват - „неиздържал". Тежки бяха турските мъчения, трудно му беше, не издръжа.

Всъщност за него не говорят нищо. Въпреки участието му в Първата легия, въпреки боевете при Гарибалди, подвизите му в Критското въстание, множеството чети в Македония и по Балкана, в народното съзнание той остана само с едно име

Предател!

 

2010-05-12
За Димитър Общи и народната памет  
0
2

Димитър Общи /Димитър Косовеца, Димитър Николов/ е един от малкото революционери с еднозначна оценка в народната памет.

Не се говори за смелостта му, въпреки медалът лично закачен му от Гарибалди и и званието полковник в армията му.

Не се говори за водачеството му, въпреки няколкото чети, които е водил, както и отряда в Критското въстание.

Никъде не се казва - то това си беше негов начин на работа - първо да действа, а после да докладва. А и Левски все го държеше настрани от пряката работа.

Никой не казва и - „Апостолът така и не му даде възможност да се прояви",

За него не казват - „неиздържал". Тежки бяха турските мъчения, трудно му беше, не издръжа.

Всъщност за него не говорят нищо. Въпреки участието му в Първата легия, въпреки боевете при Гарибалди, подвизите му в Критското въстание, множеството чети в Македония и по Балкана, в народното съзнание той остана само с едно име

Предател!

 

2010-05-12
За Димитър Общи и народната памет  
0
2

Димитър Общи /Димитър Косовеца, Димитър Николов/ е един от малкото революционери с еднозначна оценка в народната памет.

Не се говори за смелостта му, въпреки медалът лично закачен му от Гарибалди и и званието полковник в армията му.

Не се говори за водачеството му, въпреки няколкото чети, които е водил, както и отряда в Критското въстание.

Никъде не се казва - то това си беше негов начин на работа - първо да действа, а после да докладва. А и Левски все го държеше настрани от пряката работа.

Никой не казва и - „Апостолът така и не му даде възможност да се прояви",

За него не казват - „неиздържал". Тежки бяха турските мъчения, трудно му беше, не издръжа.

Всъщност за него не говорят нищо. Въпреки участието му в Първата легия, въпреки боевете при Гарибалди, подвизите му в Критското въстание, множеството чети в Македония и по Балкана, в народното съзнание той остана само с едно име

Предател!

 

2010-05-12
За Димитър Общи и народната памет  
0
2

Димитър Общи /Димитър Косовеца, Димитър Николов/ е един от малкото революционери с еднозначна оценка в народната памет.

Не се говори за смелостта му, въпреки медалът лично закачен му от Гарибалди и и званието полковник в армията му.

Не се говори за водачеството му, въпреки няколкото чети, които е водил, както и отряда в Критското въстание.

Никъде не се казва - то това си беше негов начин на работа - първо да действа, а после да докладва. А и Левски все го държеше настрани от пряката работа.

Никой не казва и - „Апостолът така и не му даде възможност да се прояви",

За него не казват - „неиздържал". Тежки бяха турските мъчения, трудно му беше, не издръжа.

Всъщност за него не говорят нищо. Въпреки участието му в Първата легия, въпреки боевете при Гарибалди, подвизите му в Критското въстание, множеството чети в Македония и по Балкана, в народното съзнание той остана само с едно име

Предател!

 

2010-05-12
За Pin4e, приятелите и шефовете  
0
2

Тази колонка не е за Pin4e. За нея, ако трябва да се пише, само първият том ще е по-дебел от „Война и мир".  Това е жена, която не побира цял сайт, а камо ли някаква колонка. То какво друго и да очакваме при тия бедра като дълги междуметия.

Та тази колонка не е за Pin4e. Но обърквацията с нея е идеален пример за хаоса, който е в главите на повечето българи.

Аз почти не съм работил на държавна работа, но имам наблюдения над това как „приближените до шефовете хора" /в нашия край им викат сол-ташаци/ получават повече привилегии. Вероятно това ви е болна до смърт тема, вероятно ще кажете, че е така от турско, а и сигурно от преди това, вероятно ще кажете, че и на запад е така.

И ще бъдете прави. Но това не важи в „Буквите". Или поне се опитваме да не е така. Някога, когато бях млад и неопитен в отношението с хората /и смятах, че всички поети са добри хора/, подобно толериране на приятелите доведе до там, че при първи опит за стягане на нещата целият ми приятелски кръг се изнесе и направи Хулите.

От тогава се стремя да не смесвам нещата. И това, че сме пили до заранта или съм ви поднесъл кафе в леглото, по никакъв начин не ви дава някакви привилегии в „Буквите". Даже напротив - към близките си хора съм по-критичен.

Мислех си, че всичко това е повече от очеизвадно. Но явно не е така. Повечето си мислят - ама той приятел, как може да ми се кара така. Запомнете едно - може да сте приятели само с Иван. И тук не говоря за всеизвестната ми тройна шизофрения, а за елементарното правило, че с Богданов може да имате само служебни взаимоотношения. Дори и Камелия и Ила правят тая разлика и много добре отчитат кога се бъзикат с приятеля /дори и на служебни теми/ и кога водят разговор по работа.

Та всичко това доведе и до обърквацията с Pin4e. Аз съм и фен като автор и всячески съм се се стремял да и помагам и лансирам. Тя на тази база решава, че сме близки приятели /да, често си пием бирата с Поли, дъщеря и ме разцелува където ме види, ходил съм в тях, градски сме си и прочие, и прочие/. И тъй като явно не прави разликата, се сепва при първата официална забележка, която и правя като администратор на сайта - „ма той приятел, аз толкова го обичам, пък виж какво ми пише в сайта".  И обърквайки тотално нещата, тя прави точно това, за което си мисли, че я обвинявам - не се опитва да поговори с мен /нищо че си говорехме по цели нощи, когато беше в Адаманско море/, а директно си забърсва стиховете и по този начин ме наранява силно като приятел, и ми създава големи проблеми като администратор на сайта. Но това са минали бешели неща, то срамът със сапун няма да го измиеш, с Пин4е вся някога ще седнем на една маса и след ентата бира ще се разберем кой, кога и какво.

Цялата тази колонка имаше за цел само едно - когато се опитвате да ми кажете нещо, огледайте се къде сме. Ако седим на маса и покрай нас има бира, кафета и прочие можете да си позволите по-лежерен тон.  Но ако ми пишете мейл, постинг или отзив, знайте че нещата са официални и не можете да си позволите фамилиарничене.

П.С. Много мразя, когато след някое тежко мероприятие, аз жадувам да изпия една бира, а все се намира някой, който да започне да ме разпитва по служебни въпроси. Или ако сме пили с някой кафе, в лек лежерен разговор, той да ми се обади след час  - „Абе, Иване, тук има едно произведение, което не му е мястото..."

 П.П.С. Аз Pin4e продължавам да си я обичам и да я харесвам - и като жена, и като автор. И да се радвам на може би най-пълната колекция с нейни произведения, събрана за години в Буквите. Жалко, че мога да ги чета вече само аз, с администраторските ми права...

2010-04-28
За Pin4e, приятелите и шефовете  
0
2

Тази колонка не е за Pin4e. За нея, ако трябва да се пише, само първият том ще е по-дебел от „Война и мир".  Това е жена, която не побира цял сайт, а камо ли някаква колонка. То какво друго и да очакваме при тия бедра като дълги междуметия.

Та тази колонка не е за Pin4e. Но обърквацията с нея е идеален пример за хаоса, който е в главите на повечето българи.

Аз почти не съм работил на държавна работа, но имам наблюдения над това как „приближените до шефовете хора" /в нашия край им викат сол-ташаци/ получават повече привилегии. Вероятно това ви е болна до смърт тема, вероятно ще кажете, че е така от турско, а и сигурно от преди това, вероятно ще кажете, че и на запад е така.

И ще бъдете прави. Но това не важи в „Буквите". Или поне се опитваме да не е така. Някога, когато бях млад и неопитен в отношението с хората /и смятах, че всички поети са добри хора/, подобно толериране на приятелите доведе до там, че при първи опит за стягане на нещата целият ми приятелски кръг се изнесе и направи Хулите.

От тогава се стремя да не смесвам нещата. И това, че сме пили до заранта или съм ви поднесъл кафе в леглото, по никакъв начин не ви дава някакви привилегии в „Буквите". Даже напротив - към близките си хора съм по-критичен.

Мислех си, че всичко това е повече от очеизвадно. Но явно не е така. Повечето си мислят - ама той приятел, как може да ми се кара така. Запомнете едно - може да сте приятели само с Иван. И тук не говоря за всеизвестната ми тройна шизофрения, а за елементарното правило, че с Богданов може да имате само служебни взаимоотношения. Дори и Камелия и Ила правят тая разлика и много добре отчитат кога се бъзикат с приятеля /дори и на служебни теми/ и кога водят разговор по работа.

Та всичко това доведе и до обърквацията с Pin4e. Аз съм и фен като автор и всячески съм се се стремял да и помагам и лансирам. Тя на тази база решава, че сме близки приятели /да, често си пием бирата с Поли, дъщеря и ме разцелува където ме види, ходил съм в тях, градски сме си и прочие, и прочие/. И тъй като явно не прави разликата, се сепва при първата официална забележка, която и правя като администратор на сайта - „ма той приятел, аз толкова го обичам, пък виж какво ми пише в сайта".  И обърквайки тотално нещата, тя прави точно това, за което си мисли, че я обвинявам - не се опитва да поговори с мен /нищо че си говорехме по цели нощи, когато беше в Адаманско море/, а директно си забърсва стиховете и по този начин ме наранява силно като приятел, и ми създава големи проблеми като администратор на сайта. Но това са минали бешели неща, то срамът със сапун няма да го измиеш, с Пин4е вся някога ще седнем на една маса и след ентата бира ще се разберем кой, кога и какво.

Цялата тази колонка имаше за цел само едно - когато се опитвате да ми кажете нещо, огледайте се къде сме. Ако седим на маса и покрай нас има бира, кафета и прочие можете да си позволите по-лежерен тон.  Но ако ми пишете мейл, постинг или отзив, знайте че нещата са официални и не можете да си позволите фамилиарничене.

П.С. Много мразя, когато след някое тежко мероприятие, аз жадувам да изпия една бира, а все се намира някой, който да започне да ме разпитва по служебни въпроси. Или ако сме пили с някой кафе, в лек лежерен разговор, той да ми се обади след час  - „Абе, Иване, тук има едно произведение, което не му е мястото..."

 П.П.С. Аз Pin4e продължавам да си я обичам и да я харесвам - и като жена, и като автор. И да се радвам на може би най-пълната колекция с нейни произведения, събрана за години в Буквите. Жалко, че мога да ги чета вече само аз, с администраторските ми права...

2010-04-28
За Pin4e, приятелите и шефовете  
0
2

Тази колонка не е за Pin4e. За нея, ако трябва да се пише, само първият том ще е по-дебел от „Война и мир".  Това е жена, която не побира цял сайт, а камо ли някаква колонка. То какво друго и да очакваме при тия бедра като дълги междуметия.

Та тази колонка не е за Pin4e. Но обърквацията с нея е идеален пример за хаоса, който е в главите на повечето българи.

Аз почти не съм работил на държавна работа, но имам наблюдения над това как „приближените до шефовете хора" /в нашия край им викат сол-ташаци/ получават повече привилегии. Вероятно това ви е болна до смърт тема, вероятно ще кажете, че е така от турско, а и сигурно от преди това, вероятно ще кажете, че и на запад е така.

И ще бъдете прави. Но това не важи в „Буквите". Или поне се опитваме да не е така. Някога, когато бях млад и неопитен в отношението с хората /и смятах, че всички поети са добри хора/, подобно толериране на приятелите доведе до там, че при първи опит за стягане на нещата целият ми приятелски кръг се изнесе и направи Хулите.

От тогава се стремя да не смесвам нещата. И това, че сме пили до заранта или съм ви поднесъл кафе в леглото, по никакъв начин не ви дава някакви привилегии в „Буквите". Даже напротив - към близките си хора съм по-критичен.

Мислех си, че всичко това е повече от очеизвадно. Но явно не е така. Повечето си мислят - ама той приятел, как може да ми се кара така. Запомнете едно - може да сте приятели само с Иван. И тук не говоря за всеизвестната ми тройна шизофрения, а за елементарното правило, че с Богданов може да имате само служебни взаимоотношения. Дори и Камелия и Ила правят тая разлика и много добре отчитат кога се бъзикат с приятеля /дори и на служебни теми/ и кога водят разговор по работа.

Та всичко това доведе и до обърквацията с Pin4e. Аз съм и фен като автор и всячески съм се се стремял да и помагам и лансирам. Тя на тази база решава, че сме близки приятели /да, често си пием бирата с Поли, дъщеря и ме разцелува където ме види, ходил съм в тях, градски сме си и прочие, и прочие/. И тъй като явно не прави разликата, се сепва при първата официална забележка, която и правя като администратор на сайта - „ма той приятел, аз толкова го обичам, пък виж какво ми пише в сайта".  И обърквайки тотално нещата, тя прави точно това, за което си мисли, че я обвинявам - не се опитва да поговори с мен /нищо че си говорехме по цели нощи, когато беше в Адаманско море/, а директно си забърсва стиховете и по този начин ме наранява силно като приятел, и ми създава големи проблеми като администратор на сайта. Но това са минали бешели неща, то срамът със сапун няма да го измиеш, с Пин4е вся някога ще седнем на една маса и след ентата бира ще се разберем кой, кога и какво.

Цялата тази колонка имаше за цел само едно - когато се опитвате да ми кажете нещо, огледайте се къде сме. Ако седим на маса и покрай нас има бира, кафета и прочие можете да си позволите по-лежерен тон.  Но ако ми пишете мейл, постинг или отзив, знайте че нещата са официални и не можете да си позволите фамилиарничене.

П.С. Много мразя, когато след някое тежко мероприятие, аз жадувам да изпия една бира, а все се намира някой, който да започне да ме разпитва по служебни въпроси. Или ако сме пили с някой кафе, в лек лежерен разговор, той да ми се обади след час  - „Абе, Иване, тук има едно произведение, което не му е мястото..."

 П.П.С. Аз Pin4e продължавам да си я обичам и да я харесвам - и като жена, и като автор. И да се радвам на може би най-пълната колекция с нейни произведения, събрана за години в Буквите. Жалко, че мога да ги чета вече само аз, с администраторските ми права...

2010-04-28
За Pin4e, приятелите и шефовете  
0
2

Тази колонка не е за Pin4e. За нея, ако трябва да се пише, само първият том ще е по-дебел от „Война и мир".  Това е жена, която не побира цял сайт, а камо ли някаква колонка. То какво друго и да очакваме при тия бедра като дълги междуметия.

Та тази колонка не е за Pin4e. Но обърквацията с нея е идеален пример за хаоса, който е в главите на повечето българи.

Аз почти не съм работил на държавна работа, но имам наблюдения над това как „приближените до шефовете хора" /в нашия край им викат сол-ташаци/ получават повече привилегии. Вероятно това ви е болна до смърт тема, вероятно ще кажете, че е така от турско, а и сигурно от преди това, вероятно ще кажете, че и на запад е така.

И ще бъдете прави. Но това не важи в „Буквите". Или поне се опитваме да не е така. Някога, когато бях млад и неопитен в отношението с хората /и смятах, че всички поети са добри хора/, подобно толериране на приятелите доведе до там, че при първи опит за стягане на нещата целият ми приятелски кръг се изнесе и направи Хулите.

От тогава се стремя да не смесвам нещата. И това, че сме пили до заранта или съм ви поднесъл кафе в леглото, по никакъв начин не ви дава някакви привилегии в „Буквите". Даже напротив - към близките си хора съм по-критичен.

Мислех си, че всичко това е повече от очеизвадно. Но явно не е така. Повечето си мислят - ама той приятел, как може да ми се кара така. Запомнете едно - може да сте приятели само с Иван. И тук не говоря за всеизвестната ми тройна шизофрения, а за елементарното правило, че с Богданов може да имате само служебни взаимоотношения. Дори и Камелия и Ила правят тая разлика и много добре отчитат кога се бъзикат с приятеля /дори и на служебни теми/ и кога водят разговор по работа.

Та всичко това доведе и до обърквацията с Pin4e. Аз съм и фен като автор и всячески съм се се стремял да и помагам и лансирам. Тя на тази база решава, че сме близки приятели /да, често си пием бирата с Поли, дъщеря и ме разцелува където ме види, ходил съм в тях, градски сме си и прочие, и прочие/. И тъй като явно не прави разликата, се сепва при първата официална забележка, която и правя като администратор на сайта - „ма той приятел, аз толкова го обичам, пък виж какво ми пише в сайта".  И обърквайки тотално нещата, тя прави точно това, за което си мисли, че я обвинявам - не се опитва да поговори с мен /нищо че си говорехме по цели нощи, когато беше в Адаманско море/, а директно си забърсва стиховете и по този начин ме наранява силно като приятел, и ми създава големи проблеми като администратор на сайта. Но това са минали бешели неща, то срамът със сапун няма да го измиеш, с Пин4е вся някога ще седнем на една маса и след ентата бира ще се разберем кой, кога и какво.

Цялата тази колонка имаше за цел само едно - когато се опитвате да ми кажете нещо, огледайте се къде сме. Ако седим на маса и покрай нас има бира, кафета и прочие можете да си позволите по-лежерен тон.  Но ако ми пишете мейл, постинг или отзив, знайте че нещата са официални и не можете да си позволите фамилиарничене.

П.С. Много мразя, когато след някое тежко мероприятие, аз жадувам да изпия една бира, а все се намира някой, който да започне да ме разпитва по служебни въпроси. Или ако сме пили с някой кафе, в лек лежерен разговор, той да ми се обади след час  - „Абе, Иване, тук има едно произведение, което не му е мястото..."

 П.П.С. Аз Pin4e продължавам да си я обичам и да я харесвам - и като жена, и като автор. И да се радвам на може би най-пълната колекция с нейни произведения, събрана за години в Буквите. Жалко, че мога да ги чета вече само аз, с администраторските ми права...

2010-04-28
Тука е така!  
0
2

                                                               „Тука е така" - чест надпис по стените на кръчмите.

 

В тази колонка ще разсея някои дълговечни митове за Буквите. Може би, това ще помогне за разбирането на много неща.

Буквите не е печеливш проект. Няма икономически модел /а пробвахме доста/, който да доведе до печалба. Заплащанията със СМС /118,60 лв за миналата година/ ги пуснахме най-вече да се чувствате отговорни към сайта. Тази сума едва покрива хостинга за година и се налага да се бръкнем за домейните. От въртящата се реклама на Гугъл за три години гордо изкарахме $100.

Не пиша всичко това, с цел поредната молба за пари. Отдавна сме се примирили, че тоя сайт е едно скъпо хоби, на няколко души, които влагат много време и средства в него.  И затова искаме сайтът да е такъв, че да ни доставя удоволствие работата по него.

Буквите е особен сайт спрямо другите подобни сайтове. Бяхме първите, бяхме единствените, бяхме най-големите. Преживяхме всичко добро и лошо, което можеше да ни се случи покрай сайта.  

В момента не търсим слава. Борим само за едно звание - най-добрият и най-качественият. Затова и тук се набляга на литературата, а не на общуването. Това сме го говорили хиляди пъти, и ще го говорим сигурно още хиляди. Затова са забранени личните нападки, любим метод на изразяване къде ли. Затова се опитваме да ограничим  и безсмисленото клакьорство и ръкопляскане чрез отзивите, от рода на „бозаджията хвали халваджията".

Разберете го добре - отдавна не гоним масовост. Ситуацията е такава, че дали влизат три, пет или десет хиляди дневно в сайта не променя положението с нищо. И това сме го казвали много пъти - посетителите в сайта не влизат да четат новите произведения, а да четат хубава литература. Опитваме се  да им я осигуряваме. И не е важно колко нови произведения има дневно в сайта, а какви.

И на последно място - в този сайт има правила! Те се спазват от всички, най-вече от целия екип. Тук няма кучки, харпии и каквото и да е, известно ви от другите сайтове. Но няма и по-равни от равните. От подобни неща сме докарали България до това дереже. Поне тук ще бъде различно.

Та, тука е така. Поддържаме активна обратна връзка с потребителите на сайта, постоянно правим някакви усъвършенствания и промени, създаваме нови възможности. Но това не значи, че ще се пуснем по тънката лайсна на популярността.

Буквите е сайт за нова българска литература и ще продължи бъде такъв.

2010-04-14
Тука е така!  
0
2

                                                               „Тука е така" - чест надпис по стените на кръчмите.

 

В тази колонка ще разсея някои дълговечни митове за Буквите. Може би, това ще помогне за разбирането на много неща.

Буквите не е печеливш проект. Няма икономически модел /а пробвахме доста/, който да доведе до печалба. Заплащанията със СМС /118,60 лв за миналата година/ ги пуснахме най-вече да се чувствате отговорни към сайта. Тази сума едва покрива хостинга за година и се налага да се бръкнем за домейните. От въртящата се реклама на Гугъл за три години гордо изкарахме $100.

Не пиша всичко това, с цел поредната молба за пари. Отдавна сме се примирили, че тоя сайт е едно скъпо хоби, на няколко души, които влагат много време и средства в него.  И затова искаме сайтът да е такъв, че да ни доставя удоволствие работата по него.

Буквите е особен сайт спрямо другите подобни сайтове. Бяхме първите, бяхме единствените, бяхме най-големите. Преживяхме всичко добро и лошо, което можеше да ни се случи покрай сайта.  

В момента не търсим слава. Борим само за едно звание - най-добрият и най-качественият. Затова и тук се набляга на литературата, а не на общуването. Това сме го говорили хиляди пъти, и ще го говорим сигурно още хиляди. Затова са забранени личните нападки, любим метод на изразяване къде ли. Затова се опитваме да ограничим  и безсмисленото клакьорство и ръкопляскане чрез отзивите, от рода на „бозаджията хвали халваджията".

Разберете го добре - отдавна не гоним масовост. Ситуацията е такава, че дали влизат три, пет или десет хиляди дневно в сайта не променя положението с нищо. И това сме го казвали много пъти - посетителите в сайта не влизат да четат новите произведения, а да четат хубава литература. Опитваме се  да им я осигуряваме. И не е важно колко нови произведения има дневно в сайта, а какви.

И на последно място - в този сайт има правила! Те се спазват от всички, най-вече от целия екип. Тук няма кучки, харпии и каквото и да е, известно ви от другите сайтове. Но няма и по-равни от равните. От подобни неща сме докарали България до това дереже. Поне тук ще бъде различно.

Та, тука е така. Поддържаме активна обратна връзка с потребителите на сайта, постоянно правим някакви усъвършенствания и промени, създаваме нови възможности. Но това не значи, че ще се пуснем по тънката лайсна на популярността.

Буквите е сайт за нова българска литература и ще продължи бъде такъв.

2010-04-14
Тука е така!  
0
2

                                                               „Тука е така" - чест надпис по стените на кръчмите.

 

В тази колонка ще разсея някои дълговечни митове за Буквите. Може би, това ще помогне за разбирането на много неща.

Буквите не е печеливш проект. Няма икономически модел /а пробвахме доста/, който да доведе до печалба. Заплащанията със СМС /118,60 лв за миналата година/ ги пуснахме най-вече да се чувствате отговорни към сайта. Тази сума едва покрива хостинга за година и се налага да се бръкнем за домейните. От въртящата се реклама на Гугъл за три години гордо изкарахме $100.

Не пиша всичко това, с цел поредната молба за пари. Отдавна сме се примирили, че тоя сайт е едно скъпо хоби, на няколко души, които влагат много време и средства в него.  И затова искаме сайтът да е такъв, че да ни доставя удоволствие работата по него.

Буквите е особен сайт спрямо другите подобни сайтове. Бяхме първите, бяхме единствените, бяхме най-големите. Преживяхме всичко добро и лошо, което можеше да ни се случи покрай сайта.  

В момента не търсим слава. Борим само за едно звание - най-добрият и най-качественият. Затова и тук се набляга на литературата, а не на общуването. Това сме го говорили хиляди пъти, и ще го говорим сигурно още хиляди. Затова са забранени личните нападки, любим метод на изразяване къде ли. Затова се опитваме да ограничим  и безсмисленото клакьорство и ръкопляскане чрез отзивите, от рода на „бозаджията хвали халваджията".

Разберете го добре - отдавна не гоним масовост. Ситуацията е такава, че дали влизат три, пет или десет хиляди дневно в сайта не променя положението с нищо. И това сме го казвали много пъти - посетителите в сайта не влизат да четат новите произведения, а да четат хубава литература. Опитваме се  да им я осигуряваме. И не е важно колко нови произведения има дневно в сайта, а какви.

И на последно място - в този сайт има правила! Те се спазват от всички, най-вече от целия екип. Тук няма кучки, харпии и каквото и да е, известно ви от другите сайтове. Но няма и по-равни от равните. От подобни неща сме докарали България до това дереже. Поне тук ще бъде различно.

Та, тука е така. Поддържаме активна обратна връзка с потребителите на сайта, постоянно правим някакви усъвършенствания и промени, създаваме нови възможности. Но това не значи, че ще се пуснем по тънката лайсна на популярността.

Буквите е сайт за нова българска литература и ще продължи бъде такъв.

2010-04-14
Тука е така!  
0
2

                                                               „Тука е така" - чест надпис по стените на кръчмите.

 

В тази колонка ще разсея някои дълговечни митове за Буквите. Може би, това ще помогне за разбирането на много неща.

Буквите не е печеливш проект. Няма икономически модел /а пробвахме доста/, който да доведе до печалба. Заплащанията със СМС /118,60 лв за миналата година/ ги пуснахме най-вече да се чувствате отговорни към сайта. Тази сума едва покрива хостинга за година и се налага да се бръкнем за домейните. От въртящата се реклама на Гугъл за три години гордо изкарахме $100.

Не пиша всичко това, с цел поредната молба за пари. Отдавна сме се примирили, че тоя сайт е едно скъпо хоби, на няколко души, които влагат много време и средства в него.  И затова искаме сайтът да е такъв, че да ни доставя удоволствие работата по него.

Буквите е особен сайт спрямо другите подобни сайтове. Бяхме първите, бяхме единствените, бяхме най-големите. Преживяхме всичко добро и лошо, което можеше да ни се случи покрай сайта.  

В момента не търсим слава. Борим само за едно звание - най-добрият и най-качественият. Затова и тук се набляга на литературата, а не на общуването. Това сме го говорили хиляди пъти, и ще го говорим сигурно още хиляди. Затова са забранени личните нападки, любим метод на изразяване къде ли. Затова се опитваме да ограничим  и безсмисленото клакьорство и ръкопляскане чрез отзивите, от рода на „бозаджията хвали халваджията".

Разберете го добре - отдавна не гоним масовост. Ситуацията е такава, че дали влизат три, пет или десет хиляди дневно в сайта не променя положението с нищо. И това сме го казвали много пъти - посетителите в сайта не влизат да четат новите произведения, а да четат хубава литература. Опитваме се  да им я осигуряваме. И не е важно колко нови произведения има дневно в сайта, а какви.

И на последно място - в този сайт има правила! Те се спазват от всички, най-вече от целия екип. Тук няма кучки, харпии и каквото и да е, известно ви от другите сайтове. Но няма и по-равни от равните. От подобни неща сме докарали България до това дереже. Поне тук ще бъде различно.

Та, тука е така. Поддържаме активна обратна връзка с потребителите на сайта, постоянно правим някакви усъвършенствания и промени, създаваме нови възможности. Но това не значи, че ще се пуснем по тънката лайсна на популярността.

Буквите е сайт за нова българска литература и ще продължи бъде такъв.

2010-04-14
Проливай кръв и всекиму секира  
0
2

Самият отвори вратата със шут:

- Тази Юда не искам да я виждам повече! Толкова и помагахме, толкова я рекламирахме, по всички наши представяния я водихме, а и с колко хора се скарахме заради нея... А, тя!

Иван и Богданов скочиха:

- Недей с лошо, де! Момичето не е обещало да издава само при нас. Виж писало е на гърба, че е буквичка...

- Да издава където си иска - прогърмя гласът на Самият - Но да не ползва зад гърба ни хора, с които аз, Самият, съм я запознал!

Иван и Богданов благоразумно замълчаха.

- Няма ненаказано добро! - промърмори Самият и седна на масата. - Пиши я там в списъка на неблагодарните автори, номер сто и кой беше... А, и дай и на някого колонката. Като не иска да работи с нас, няма да ни ползва като рекламна площадка.

Богданов си записа.

- И Травелер помоли да го пуснем малко в творческа отпуска, уморил се от колонки - добави тихо Иван

- Явно ще трябва да пуснем вече тримата минали последния кастинг - каза Богданов - стига са писали колонки на сухо...

- Това го решихме значи - каза успокоен вече Самият. - А какво правим с това чатене, което те наричат отзиви?

- Богданов има някакво софтуерно решение - започна Иван.

- Човешки проблеми не се решават със софтуер - прекъсна го Самият - но дай да чуем все пак.

- Те така или иначе няма да спрат да си общуват - започна Богданов. - Ясно е, че са затова в сайта. Но активните са 40-50, а дневно четат над три хиляди, които не се интересуват от това. Затова предлагам да въведем „лични отзиви".

- Това нещо като лични бележки ли е - попита Иван?

- Не, пак са си отзиви, излизат си в същия списък. Но ги виждат само авторът на отзива и авторът на произведението. Така могат да си чатят до откат, няма да претоварят сайта. А който е влязъл да се наслади на литературата, няма да се затормозява с подобна плява.

- Това ще се плаща - удари по масата Самият - те без това свикнаха всичко да им е безплатно, още малко и кафе ще искат да им сервираме сутрин!

- Ами то при тия едрогърди мацки от Фондацията, колко му е... - започна Иван, но Самият го сряза с поглед.

- Но това няма ли да откаже хората, които пишат сериозно отзиви. Все пак не всеки може... - вметна Богданов

- На тях ще им предоставим безплатен достъп. Тъкмо да се види коя линия толерираме - отсече Самият. И добави: - Има резон в идеята ти, ще я пуснем тестово. От кога почваме?

- От утре естествено, няма за какво да чакаме повече, то иначе по празниците сайта ще се напълни с отзиви от типа - „и да ми се обадиш на скайпа като влезеш" - предложи Богданов.

- Добре, почваме - съгласи се Самият. А на Торлашки му предпиши един месец читателски статус, тъкмо ще му стигне да изчете правилата на сайта.

- Той с това трябваше да почне... - мърмореше Богданов докато си записваше.

- А кой ще дебне кои отзиви са лични и кои не - сети се Иван?

- То е ясно - ние тримата! Вземи наточи секирата - заповяда Самият.

Иван кимна.

- Май свършихме - каза Богданов - я да идем да пийнем по една. - Ама Шуменско - каза Иван. - Е нали бира ще пием де, защо изобщо питаш - се сепна Самият.

Тримата тръгнаха към близката бирария, пеейки си нестройно, на три гласа:

 

Проливай кръв и Бог ще те възпява,

ако загазиш - ще те защитава, 

пални цигара, обърни таз бира,

проливай кръв и всекиму секира!"

2010-03-31
Проливай кръв и всекиму секира  
0
2

Самият отвори вратата със шут:

- Тази Юда не искам да я виждам повече! Толкова и помагахме, толкова я рекламирахме, по всички наши представяния я водихме, а и с колко хора се скарахме заради нея... А, тя!

Иван и Богданов скочиха:

- Недей с лошо, де! Момичето не е обещало да издава само при нас. Виж писало е на гърба, че е буквичка...

- Да издава където си иска - прогърмя гласът на Самият - Но да не ползва зад гърба ни хора, с които аз, Самият, съм я запознал!

Иван и Богданов благоразумно замълчаха.

- Няма ненаказано добро! - промърмори Самият и седна на масата. - Пиши я там в списъка на неблагодарните автори, номер сто и кой беше... А, и дай и на някого колонката. Като не иска да работи с нас, няма да ни ползва като рекламна площадка.

Богданов си записа.

- И Травелер помоли да го пуснем малко в творческа отпуска, уморил се от колонки - добави тихо Иван

- Явно ще трябва да пуснем вече тримата минали последния кастинг - каза Богданов - стига са писали колонки на сухо...

- Това го решихме значи - каза успокоен вече Самият. - А какво правим с това чатене, което те наричат отзиви?

- Богданов има някакво софтуерно решение - започна Иван.

- Човешки проблеми не се решават със софтуер - прекъсна го Самият - но дай да чуем все пак.

- Те така или иначе няма да спрат да си общуват - започна Богданов. - Ясно е, че са затова в сайта. Но активните са 40-50, а дневно четат над три хиляди, които не се интересуват от това. Затова предлагам да въведем „лични отзиви".

- Това нещо като лични бележки ли е - попита Иван?

- Не, пак са си отзиви, излизат си в същия списък. Но ги виждат само авторът на отзива и авторът на произведението. Така могат да си чатят до откат, няма да претоварят сайта. А който е влязъл да се наслади на литературата, няма да се затормозява с подобна плява.

- Това ще се плаща - удари по масата Самият - те без това свикнаха всичко да им е безплатно, още малко и кафе ще искат да им сервираме сутрин!

- Ами то при тия едрогърди мацки от Фондацията, колко му е... - започна Иван, но Самият го сряза с поглед.

- Но това няма ли да откаже хората, които пишат сериозно отзиви. Все пак не всеки може... - вметна Богданов

- На тях ще им предоставим безплатен достъп. Тъкмо да се види коя линия толерираме - отсече Самият. И добави: - Има резон в идеята ти, ще я пуснем тестово. От кога почваме?

- От утре естествено, няма за какво да чакаме повече, то иначе по празниците сайта ще се напълни с отзиви от типа - „и да ми се обадиш на скайпа като влезеш" - предложи Богданов.

- Добре, почваме - съгласи се Самият. А на Торлашки му предпиши един месец читателски статус, тъкмо ще му стигне да изчете правилата на сайта.

- Той с това трябваше да почне... - мърмореше Богданов докато си записваше.

- А кой ще дебне кои отзиви са лични и кои не - сети се Иван?

- То е ясно - ние тримата! Вземи наточи секирата - заповяда Самият.

Иван кимна.

- Май свършихме - каза Богданов - я да идем да пийнем по една. - Ама Шуменско - каза Иван. - Е нали бира ще пием де, защо изобщо питаш - се сепна Самият.

Тримата тръгнаха към близката бирария, пеейки си нестройно, на три гласа:

 

Проливай кръв и Бог ще те възпява,

ако загазиш - ще те защитава, 

пални цигара, обърни таз бира,

проливай кръв и всекиму секира!"

2010-03-31
Проливай кръв и всекиму секира  
0
2

Самият отвори вратата със шут:

- Тази Юда не искам да я виждам повече! Толкова и помагахме, толкова я рекламирахме, по всички наши представяния я водихме, а и с колко хора се скарахме заради нея... А, тя!

Иван и Богданов скочиха:

- Недей с лошо, де! Момичето не е обещало да издава само при нас. Виж писало е на гърба, че е буквичка...

- Да издава където си иска - прогърмя гласът на Самият - Но да не ползва зад гърба ни хора, с които аз, Самият, съм я запознал!

Иван и Богданов благоразумно замълчаха.

- Няма ненаказано добро! - промърмори Самият и седна на масата. - Пиши я там в списъка на неблагодарните автори, номер сто и кой беше... А, и дай и на някого колонката. Като не иска да работи с нас, няма да ни ползва като рекламна площадка.

Богданов си записа.

- И Травелер помоли да го пуснем малко в творческа отпуска, уморил се от колонки - добави тихо Иван

- Явно ще трябва да пуснем вече тримата минали последния кастинг - каза Богданов - стига са писали колонки на сухо...

- Това го решихме значи - каза успокоен вече Самият. - А какво правим с това чатене, което те наричат отзиви?

- Богданов има някакво софтуерно решение - започна Иван.

- Човешки проблеми не се решават със софтуер - прекъсна го Самият - но дай да чуем все пак.

- Те така или иначе няма да спрат да си общуват - започна Богданов. - Ясно е, че са затова в сайта. Но активните са 40-50, а дневно четат над три хиляди, които не се интересуват от това. Затова предлагам да въведем „лични отзиви".

- Това нещо като лични бележки ли е - попита Иван?

- Не, пак са си отзиви, излизат си в същия списък. Но ги виждат само авторът на отзива и авторът на произведението. Така могат да си чатят до откат, няма да претоварят сайта. А който е влязъл да се наслади на литературата, няма да се затормозява с подобна плява.

- Това ще се плаща - удари по масата Самият - те без това свикнаха всичко да им е безплатно, още малко и кафе ще искат да им сервираме сутрин!

- Ами то при тия едрогърди мацки от Фондацията, колко му е... - започна Иван, но Самият го сряза с поглед.

- Но това няма ли да откаже хората, които пишат сериозно отзиви. Все пак не всеки може... - вметна Богданов

- На тях ще им предоставим безплатен достъп. Тъкмо да се види коя линия толерираме - отсече Самият. И добави: - Има резон в идеята ти, ще я пуснем тестово. От кога почваме?

- От утре естествено, няма за какво да чакаме повече, то иначе по празниците сайта ще се напълни с отзиви от типа - „и да ми се обадиш на скайпа като влезеш" - предложи Богданов.

- Добре, почваме - съгласи се Самият. А на Торлашки му предпиши един месец читателски статус, тъкмо ще му стигне да изчете правилата на сайта.

- Той с това трябваше да почне... - мърмореше Богданов докато си записваше.

- А кой ще дебне кои отзиви са лични и кои не - сети се Иван?

- То е ясно - ние тримата! Вземи наточи секирата - заповяда Самият.

Иван кимна.

- Май свършихме - каза Богданов - я да идем да пийнем по една. - Ама Шуменско - каза Иван. - Е нали бира ще пием де, защо изобщо питаш - се сепна Самият.

Тримата тръгнаха към близката бирария, пеейки си нестройно, на три гласа:

 

Проливай кръв и Бог ще те възпява,

ако загазиш - ще те защитава, 

пални цигара, обърни таз бира,

проливай кръв и всекиму секира!"

2010-03-31
Проливай кръв и всекиму секира  
0
2

Самият отвори вратата със шут:

- Тази Юда не искам да я виждам повече! Толкова и помагахме, толкова я рекламирахме, по всички наши представяния я водихме, а и с колко хора се скарахме заради нея... А, тя!

Иван и Богданов скочиха:

- Недей с лошо, де! Момичето не е обещало да издава само при нас. Виж писало е на гърба, че е буквичка...

- Да издава където си иска - прогърмя гласът на Самият - Но да не ползва зад гърба ни хора, с които аз, Самият, съм я запознал!

Иван и Богданов благоразумно замълчаха.

- Няма ненаказано добро! - промърмори Самият и седна на масата. - Пиши я там в списъка на неблагодарните автори, номер сто и кой беше... А, и дай и на някого колонката. Като не иска да работи с нас, няма да ни ползва като рекламна площадка.

Богданов си записа.

- И Травелер помоли да го пуснем малко в творческа отпуска, уморил се от колонки - добави тихо Иван

- Явно ще трябва да пуснем вече тримата минали последния кастинг - каза Богданов - стига са писали колонки на сухо...

- Това го решихме значи - каза успокоен вече Самият. - А какво правим с това чатене, което те наричат отзиви?

- Богданов има някакво софтуерно решение - започна Иван.

- Човешки проблеми не се решават със софтуер - прекъсна го Самият - но дай да чуем все пак.

- Те така или иначе няма да спрат да си общуват - започна Богданов. - Ясно е, че са затова в сайта. Но активните са 40-50, а дневно четат над три хиляди, които не се интересуват от това. Затова предлагам да въведем „лични отзиви".

- Това нещо като лични бележки ли е - попита Иван?

- Не, пак са си отзиви, излизат си в същия списък. Но ги виждат само авторът на отзива и авторът на произведението. Така могат да си чатят до откат, няма да претоварят сайта. А който е влязъл да се наслади на литературата, няма да се затормозява с подобна плява.

- Това ще се плаща - удари по масата Самият - те без това свикнаха всичко да им е безплатно, още малко и кафе ще искат да им сервираме сутрин!

- Ами то при тия едрогърди мацки от Фондацията, колко му е... - започна Иван, но Самият го сряза с поглед.

- Но това няма ли да откаже хората, които пишат сериозно отзиви. Все пак не всеки може... - вметна Богданов

- На тях ще им предоставим безплатен достъп. Тъкмо да се види коя линия толерираме - отсече Самият. И добави: - Има резон в идеята ти, ще я пуснем тестово. От кога почваме?

- От утре естествено, няма за какво да чакаме повече, то иначе по празниците сайта ще се напълни с отзиви от типа - „и да ми се обадиш на скайпа като влезеш" - предложи Богданов.

- Добре, почваме - съгласи се Самият. А на Торлашки му предпиши един месец читателски статус, тъкмо ще му стигне да изчете правилата на сайта.

- Той с това трябваше да почне... - мърмореше Богданов докато си записваше.

- А кой ще дебне кои отзиви са лични и кои не - сети се Иван?

- То е ясно - ние тримата! Вземи наточи секирата - заповяда Самият.

Иван кимна.

- Май свършихме - каза Богданов - я да идем да пийнем по една. - Ама Шуменско - каза Иван. - Е нали бира ще пием де, защо изобщо питаш - се сепна Самият.

Тримата тръгнаха към близката бирария, пеейки си нестройно, на три гласа:

 

Проливай кръв и Бог ще те възпява,

ако загазиш - ще те защитава, 

пални цигара, обърни таз бира,

проливай кръв и всекиму секира!"

2010-03-31
За отзивите, литературните салони и човешката глупост като цяло  
0
2

След като Cefules в понеделник подаде топката, а вчера Traveller е вдигна високо над мрежата, всякакви надежди, които имах,  че мога да напиша една нежна и спокойна колонка се изпариха. Мен ми остава само да забия топката  силно в пода, така че да прогърми като гръмотевица. Каквато е и идеята на колонката, като цяло.

Две неприятни тенденции набират сила последно време в сайта.

Едната са... отзивите. Борбата с тях, е като борбата с напълняването  - всички знаем какви храни точно трябва да ядем, но все си вземаме от така наречената „junk food". И с отзивите е така. Първоначално замислени като средство за подпомагане на авторите, те бързо се превръщат в обикновена клакьорщина.

Само по себе си общуването чрез литература не е чак толкова лошо. Но има достатъчно сайтове за запознанства, маскирани като литературни. И това, че много хора почнаха да преливат от такива в Буквите, не е причина да пренасят /за кой ли път/  лошите навици оттам. Буквите са на нивото, което са, точно защото се противопоставят на тази тенденция. Голямото ни цепене с Хулите през 2003-та дойде точно защото аз упорито твърдях /и продължавам да го правя/, че Буквите не е сайт за запознанство.

Какво пречи всъщност всичко това? Че следствие на „клакьорщината" обещаващи автори, започнаха силно да свалят нивото и да пишат, така че да се харесат на другите. Това също е култура, също е продаваемо /даже в по-голяма степен/, но центърът на тази култура е Димитровград и фирмата на един друг колега инженер.

Всички автори обичат да са хвалени /то затова и критиката не пробива по тези сайтове/, но ако целта им е единствено това, мога да им препоръчам лично адресите на няколко други сайта /които вероятно знаят добре/. Тук все още творим литература. Както не веднъж съм казвал - предпочитам да затворя сайта за публикации, отколкото бавно, но планомерно да му сваляме нивото.

Другата неприятна тема са... условно да го наречем литературните салони. Вярно е, че и те в началото са били положително явление. От един такъв, в зората на българската литература, тръгва връзката на Евгения Марс с Иван Вазов.

Няма нищо лошо в това, група автори да се събират някъде и да си рецитират произведенията. Аз лично не виждам смисъл от това, тъй като го гледам вече девета година он-лайн, но явно хората имат нужда от подобно общуване. Лошото започва, когато ограничаването на достъпа до подобни салони се използва като начин за контрол - ти сега не ме слушаш, значи този петък няма да те поканя, а пък ние от... еди къде си, ще правим среща с еди коя си автора /сякаш не си пишете по цял ден отзиви по сайтовете, но е друго официалното/, и ти ако продължаваш да ми критикуваш така произведенията никога няма да бъдеш поканена.

И прочие, и прочие грандоманщини. В това също няма нищо лошо. В една незабравима книга пише - „Ликвидирай баламите, тарикатите сами ще измрат". Явно по тези сайтове има много овце за стригане и малкото хора с организаторски способности, бързо успяват да заформят някаква група. Оплакването тук е не „защо мен не ме канят". Напротив, чудя се как да отбивам поканите. Проблемът е, че тази тайнственост се пренася и към мероприятията на Буквите. Хората по аналогия, а може би и чрез добре пуснати слухове си мислят, че те са „само за избрани". Имаше много такива питания на двубоя в събота - „аз отдавна чета сайта и много ми се идваше, но си мислех че е само за..." и прочие, и прочие...

Фондация „Буквите" никога не е организирала затворени събития. На всички наши събития входът е свободен и безплатен /нищо, че ни питаха вече защо не слагаме вход/.

Дами и господа - смело идвайте на мероприятията на Буквите. И на съботната среща на клуб „Приятели на книгата", и на множеството премери, които предстоят през април.  Всички тези събития организираме за вас /и хвърляме средства и човешки ресурс за това/ , а не да се самоизтъкнем  и задоволим комплексите си.

П.С. Всъщност има и едни полузакрити събирания - тези на ръководството на Фондацията, макар че и там често каним външни хора. Но не