Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Автори
Е-книги (254)
Безплатни е-книги (151)
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници


Как да издадем книга
Колко получава авторът
Калкулатор за издаване
Вход
E-книги  
БИБЛИОТЕКА

Българска поезия
  любовна лирика
  хумористична поезия
  поезия
  класика
Българска проза
  роман
  сборник разкази
  фантастика и фентъзи
  Афоризми
  Детски книги
  Пиеси, сценарии
Преводни
  преводен роман
  Билингва
Друга литература, периодика
  Учебници
  Документалистика
  Списания
  Вестник
  Старопечатни книги
Автори (ново)
  Списък с автори
Издаване
  Как да издаден Е-книга
  Калкулатор
  Колко получава Авторът
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
 
 
   
   
Всичко е живот
Автор: Валерия Тодорова
Раздел: поезия
ISBN: 978-619-154-011-2
Брой страници: 36
Издадена: 2012-05-29

Един вечно неспокоен дух - това е Валерия Тодорова, това е и космосът, който населява нейната поезия. След „Набат" - книга с великолепни сатирични творби, изпълнена с тревога за нараненото човешко достойнство в едно време, изпразнено откъм морални ценности и социална справедливост, във „Всичко е живот" поетесата предлага една нова визия за битието. Всъщност дълбоко в себе си тази книга е продължение на предишната - проблемите тук намират своето философско осмисляне. Затова като мото на цялото й творчество, пък и на самия житейски път на авторката, звучат стиховете й:

 

Не искам вечност, искам миг -

 

„Различността" не е външна, парадна; тя е дълбоко изстрадана и води до прозрения, които бележат избора на лирическия герой: да предпочете предизвикателството на бурите житейски, носещи в себе си съдбовни изпитания и непредвидими рискове, пред примирението и апатията, водещи към душевна гибел. Не просто съзерцаваща, а органически свързана с природата, авторката се опира на връзката между извечните закони и човека, в който те се оглеждат:

 

Реката в бурното море

потъва и не се завръща,

но знае тя, че ако спре,

след време в блато се превръща.

 

Именно с това нейното верую: „...щом можеш да се движиш, се надявай" звучи не декларативно, а с неподправена свежест и искреност.

Вярна на своя талант, Валерия Тодорова и в тази книга често използва като художествен похват иронията - сякаш да покаже, че онова, на което човек в своя забързан делник гледа като на нещо много необходимо, всъщност на везните на съвестта олеква: вгледана в смъртта, душата изведнъж вижда своите дела по един нов начин, освободен от заблудите, от манипулациите на егото и суетата:

 

И молиш се тъй както никога

не си се молил,

да си предлагал повече,

отколкото си взел.

 

 

Късно е обаче за такава молитва. Няма обратни влакове, „пропуснатите моменти" също са необратими - и само любовта е тази, която осмисля изминатия път. Истински свидното е единственото, което е останало в ситото на живота - и колкото и ефимерно да изглежда на фона на стремглавия житейски ритъм, то е единственото, което човек отнася със себе си във вечността:

 

Последното късче от спомена свиден

е толкова малко, а колко тежи!

 

 

Точно това буди недоумението и болката на авторката: защо човекът забравя, че е създаден „по образ и подобие на Бога" - и разменя себе си за неща тленни и без истинска стойност? Нещо повече: живее самоубийствено, нарушавайки законите на природата, забравяйки, че самият той е част от нея! Така тревогата за изгубената личност се превръща в планетарна болка:

 

Заслушайте се в пулса на Земята!

Долавяте ли, че и тя е жива?

В конвулсии болезнени се мята,

гнева си с лавата навън излива.

Навсякъде кипи живот незрим -

той няма точна граница и норма.

Живот е даже в гроба щом лежим -

и гниенето на живот е форма.

 

Последните стихове прозвучават направо зловещо - сякаш поетесата се опитва да събуди духовно мъртвите, за да им напомни кои са и защо са тук. Силата е не само в художествения изказ, а най-вече - във високата мярка, с която Валерия Тодорова отмерва. Не осъждането, а оптимизмът е в основата: поетесата вярва в животворящата сила и в способността човек да се пробуди за истината - това с особена сила звучи в поантата на стихотворението, дало заглавие на цялата книга:

 

...а ако никога не е живял,

защо тогава казваме: „Умира"?

 

И като илюстрация на това изключително жизнеутвърждаващо начало може да се посочи и прекрасният пейзаж в „Пролетна мозайка" със своя силно въздействащ финал, пропит с дълбока ирония:

 

Постеля жива е покрила

отъпканата някога пътека.

Животът се е върнал с нова сила,

макар и без - и въпреки човека.

 

 

В поезията на Валерия Тодорова няма скрито-покрито: истината е казана директно - и ако има тревога, тя не поражда омраза, тъй като е плод на любовта и дълбокото осъзнаване диалектиката на нещата. Именно хуманността е тази, която дава един особен привкус на нейната философска лирика, защото логиката е сгряна от неподправеното чувство, а свалянето на маските - от разбирането и състраданието. Защото понякога животът е „зъл шегобиец, а друг път - с фриволност на автор фантаст" - и точно това поражда мъката, страха и духовната деформация, които пречат да бъде отделено истинното от лъжовното. Единственият точен барометър си остава сърцето:

 

Сърцето всяка своя среща помни -

те всички трайни белези оставят:

едни от тях са кратери огромни,

а други с времето поизбледняват.

 

Във кратерите парещата лава

охлажда с влагата на нови срещи

и всяка нова среща начертава

следи неизтриваеми, горещи.

Отново се потапя в ручей леден

с надеждата следите да отмие

и получава белега пореден -

и все така, докато спре да бие...

 

 

Позволих си да цитирам почти цялото стихотворение, защото на фона на останалите то като че ли най-пълно изразява основното чувство, с което е напоена тази книга: човещината. Тук няма осъждане, а само съпричастие, изгаряща болка и проникновено разбиране, защото „в скалата, както и в човек, последствия се наслояват" - и всеки отпечатък и неговите проявления в живота имат своята логика, често - невидима за неопитното око. Залитанията са резултат от това, че „духът се блъска безутешно в телесната си стягаща обвивка" - за да се затвори накрая неизбежно цикълът на земното ни битие:

 

Със писък на протест в живота си навлизаш,

отново протестираш, от него щом излизаш.

 

 

Протестът. Протестът на Валерия Тодорова. Но не като френетичен изблик, а като мирозрение. Органическа част от лирическия портрет, в който се вписва самата авторка. Не присъства ли живият човек в една книга, тя е негодна за четене!

Над „Всичко е живот" не виси подобна опасност. В нея поетесата е вградила сянката си.

 

Светлана Йонкова

 

 

единствен да е, но различен!

Предишна книга     Следваща книга
Не е любов | Красиана Малер Вдъхновения и унищожения | Росен Кукушев
Сподели във Facebook
Коментари за "Всичко е живот"
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".
  |>>
 
Препоръчваме Ви  
  Слушайте! Всички слушайте!
  Христо Ботев - Събрани съчинения - поезия и проза
  Списание "Смесена китка" брой1 /2011
  Тротоарни песни
  Прогласи/Revelations
Пълен списък
Най-четени книги  
  70 години Бургаско кабелно радио
  Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
  Угаси светлините
  Мечта за книга
  Играта
Пълен списък
Нови книги  
23-07 По-доброто предстои
14-07 На изповед пред Дякона
24-05 Мечта за книга - брой 2
23-05 Господ ни е забелязал
16-03 The Lily and The White Hearts – ЛИЛИЯТА И БЕЛИТЕ СЪРЦА
Последно прочетени книги  
22-11 Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
22-11 Ясновидката
21-11 Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
21-11 Ясновидката
21-11 Скитник
Пълен списък
Последни отзиви  
И когато вали те обичам
21-12-2016 Elka Vasileva
Честито, Нели! Попътен вятър и щастливо споделяне! Пожелавам ти много хора да посегнат към твоя поетичен свят и да не могат да се откъснат!
Лесни питки
27-11-2016 Nely Dimitrova

Книгата е много хубава, с много снимки и добре описани рецепти, дори и да си начинаеща в направата на питка със сигурност ще я направиш. Харе

Лесни питки
07-11-2016 Sevdelina Petrova
Книгата е идеална за хора, които искат да приготвят красива питка за семейството и приятелите си. Начините на оформяне са описани разбрано, а това е чудесно за начинаеща домакиня като мен.
Лесни питки
07-11-2016 Лиди Петрова
Аз нямам много опит в кухнята и досега съм разчитала на вкусните питки на моята баба. В Интернет има много рецепти, но тук те ми допадат, тъй като не са трудно изпълними.
Бумерангът винаги се завръща
18-08-2016 Radka Piradka

mnogo mi haresa

 

radka

Корабен дневник
17-07-2016 Elena Vlaikova

Прекрасни, необикновено красиви, изящни и силно вълнуващи стихове!

 

70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Иван Богданов
От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени ста
70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Petar Adamov

Добре е този текст, публикуван като коментар, да мине като предговор или следговор на книгата. Очевидно е писан като такъв. Така както е сега, дори не става ясно кой е авторът

20-10-2015 Irina Yakimova
Извинявам се на читателите за печатната грешка в изписването на авторската ми фамилия на гърба на корицата във самата книга, както и в линка, който се появява при споделяне. Благодаря на издателите за
На светофара
10-09-2015 Мариана Станева
Лятото си отива... Препоръчвам ви да го задържите с тази занимателна книга. Действието започва в мъгливия Лондон, но неусетно ви завърта в една спирала от обич, копнеж, съмнения, недоразумения,