Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Тема на броя  
Издателство "Летера" - щанд 12

 

Великолепието на вила „Армира"

от Гергана Кабакчиева

Антична вила „Армира" е един забележителен архитектурно-археологически паметник на културно-историческото наследство в България. Тя е открита югозападно от Ивайловград още през 1964 г. В резултат на реализирането на проект по ФАР - трансгранично сътрудничество България - Гърция обектът бе подготвен за туристическо посещение (2006-2008 г.). Вила „Армира" е най-богато украсеното с мрамори и мозайки антично жилище, откривано в българските земи.

 

"1989"

от Димитър Коруджиев

1789 г. - падането на Бастилията
1989 г. - съборена е Берлинската стена

Историческият цикъл от 200 години завършва с края на комунизма в Европа

Сензационен роман на Димитър Коруджиев за годината на голямата промяна.

Историята на потомствен френско-руски аристократ, попаднал в капана на комунистическа България, е основата на този невероятен роман. Известният български писател, автор на бестселърите „Градината с косовете", „Домът на Алма", „Фантазия за Сашо Сладура" открива духовното значение на събитията, донесли края на желязната комунистическа система. Чудото на 1989 г. е между изключителните моменти от историята, когато прочути градове, царства, империи са изчезвали внезапно, като че ли с махване на Божията ръка. Как се преплита съдбата на едно потиснато, изгубено в неизвестността човешко същество със сблъсъка на могъщи сили? И може ли да влияе върху тях?
Книгата отговаря на въпроси, които не са задавани досега.
БИОГРАФИЧНА БЕЛЕЖКА
Димитър Коруджиев е роден в София. Бил е редактор в литературните списания „Пламък" и "Съвременник", както и в издателство Български писател. От 1997 г. до 2001 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия. Участва в дисидентското движение през 1988-1989 г. Основател е на СДС, първата опозиционна партия в България след 45 години комунистическа диктатура. В неговия дом е създаден първият опозиционен вестник - „Демокрация", където води изключително популярна рубрика с политически есета в периода 1990-1997 г.
Автор е на 25 книги - романи, сборници с разкази и есета, романи за деца. Негови книги са издавани в САЩ, Германия, Австрия, Русия, Унгария, Румъния, Гърция и др.

 

 

 

Оракулът на Дионис

от Александър Томов


Поетична, провокираща, мистична...

Легендата за Орфей - гения, разкъсан от вакханките...

Невероятна сплав от най-древни митове и легенди

Осми век преди новата ера... Великата богиня-майка, свещената жрица на траките, посвещава в Оракул своя единствен син - седемгодишния Орфеус. Посвещението представлява зловещ ритуал пред цялото племе - в пазвата на детето поставят отровна змия и ако змията не го ухапе, то ще е достойно да бъде Оракул на Дионис - бог на виното, растителността, лудостта и опиянението - един от най-страшните тракийски богове. Ритуалът е успешен, а предсказанието на Великата жрица е жестоко - на тридесет и три години, някъде в планината Хем, Орфеус ще бъде разкъсан от вакханките, за да се превърне в истински бог. Преди да стане Оракул на Дионис, младият тракиец преминава през дълга подготовка - любвеобвилните вакханки го обучават в любовното изкуство и го превръщат в неотразим мъж. Едновременно с това Орфеус неочаквано открива и страховитата си дарба - да създава музика, пред която онемяват и живи, и мъртви. На 33-годишна възраст, преодолял невъобразими духовни изпитания, прераждания и метаморфози, Орфеус тръгва към планината Хем. Ще се сбъдне ли зловещото предсказание и колко дълга е крачката между човешкото и божественото?

Александър Томов е роден през 1944 г. в София. Поет, белетрист, кинодраматург. Автор на повече от 20 книги и над 12 сценария за филми. Книгите му са преведени на английски, немски, руски, испански и други езици. Носител на множество литературни и филмови награди.

 

 

ЕДНА НАДЕЖДА

от Надежда Захариева


Съдбовност. Това е думата, която дефинира поезията на Надежда Захариева и определя мястото й в една от най-характерните и плодотворни национални литературни традиции.
Приложени към стиховете на поетесата, такива клиширани от прекомерна употреба понятия като дълбока изповедност, безпощадна искреност и нравствен максимализъм придобиват плътност и острота, превръщат се в мярка за художествена и гражданска стойност.
Надежда Захариева закали перото си в тегобите и възторзите на една тежка житейска съдба. Изпълнявайки с достоинство и стоицизъм своя върховен дълг на съпруга и майка, тя нито за миг не изневери на призванието си - да бъде поет с автентичен изказ и със собствена творческа физиономия. През годините на своето вдъхновено пътуване в тайнството на поезията тя доказва, че е постигнала кода на своята неповторима поетика и не свети с отразена светлина.
Книгата с избрана лирика „ЕДНА НАДЕЖДА", която тя предлага на многобройните си читатели, увенчава по един красив начин правото й на собствена звезда в небосклона на съвременната българска поезия


Римска Мизия


от Румен Иванов


Върху основата на огромен масив от отдавна известни и новооткрити през последните години паметници на материалната култура по днешните български земи, Румен Иванов осмисля завладяването на Древна Мизия от римските легиони и присъединяването й към веригата на една от най-великите европейски цивилизации.
„Римска Мизия" е книга, която ни кара да преоткрием миналото на нашите земи. Тя е книга за богатата култура на гордите тракийски племена, които, след като Аспарух пресича Дунав, преливат кръвта си в дълговечието на българския етнос. Изненадват и предизвикват въображението ни картините на невероятната инфраструктура върху земите на юг от Дунава. Научаваме изключително интересни, а в много случаи и пикантни подробности за йерархията във войската и в държавните служби, за дяволския кръговрат на парите, за данъците и пощенските услуги, за живота на обикновения римски войник, за градоустройството и икономиката на различните административни единици, за забавленията на гражданите, за това откъде идва хлябът и какви са зрелищата. В книгата изобилстват и любопитни факти за нивото на медицината по онова време, за това как се лекуват различни болести, за хитростите на древната хирургия, за преходния характер на семейните ценности и за вярата в задгробния живот. Впечатляват и устройството на селскостопанското производство, съществуването на богати производители с уедрени земи, в центъра на които е така наречената господарска вила - все неща, които носят в себе си ценността на прототипа, който ще просъществува в хилядолетията.

 

 

 

Ранновизантийска култура по българските земи ІV - VІ век

от проф. д.и.н. Димитър Овчаров


Проф. д.и.н. Димитър Овчаров е един от най-уважаваните български археолози. Работил е последователно в ОИМ - Велико търново /уредник/, ОИМ - Търговище /директор/, НВИМ - София /научен сътрудник/, АИ с музей към БАН.
Защитил е кандидатска дисертация на тема „Ранновизантийското крепостно строителство по българските земи V - VІІ век" и докторска дисертация на тема „Средновековните рисунки графити от българските земи - извор за историята, материалната и духовната култура".
В продължение на 10 години /1983-1993/ е бил ръководител на Секцията по средновековна археология в Археологическия институт при БАН. Повече от 20 години е редактор на сп. „Археология" и негов главен редактор през 1993-2001 г. През периода 1992-1993 г. е директор на Националния археологически институт.
Преподавал е курсове по обща археология, древнобългарска култура и религия и ранносредновековно изкуство в СУ „Климент Охридски", Славянския университет, Нов български университет, Националната художествена академия.
Извършва археологически разкопки на над 15 обекта в България, измежду които най-голямо внимание отделя на втората българска столица Велики Преслав.
Основните му интереси са насочени в областта на византийската и средновековната българска археология. В резултат на това е обнародвал над 300 научни труда /статии, студии, монографии/.

Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века /ІV - VІ/. Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея.
За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо - римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед.
В сблъсъка с отживяващото времето си антично изкуство ще победи утвържадаващото се на негово място средновековно изкуство.
В ранновизантийската епоха е налице удивителен синтез на архитектурата и монументалните изкуства. Така например църквата е необходима форма, изпълнена с каменна пластика, стенописи, мозайки, които балансирано се допълват помежду си. Раждането на нови архитектурни и художествено - пластични решения е важен и необходим етап във формиращото се средновековно съзнание. В това отношение балканските провинции на империята се явяват водещи в цялостната архитектурно - художествена практика на обширната многоетническа държава.

 

 

 

Предстои да излязат:

 

Изпит по летене

от Стефан Бонев


Книгата е издадена по проект на Община Пловдив
за финансиране на книги от пловдивски автори 2008 г.

Сборникът съдържа 29 разказа, писани в различни периоди от живота на автора. Обединяващото между тях е, че всеки се чете на един дъх и поражда апетит за още. В прозата на Бонев гротеската, метафората и хиперболата вървят ръка за ръка, за да създадат ситуации и герои, които едновременно са реални и могат да бъдат докоснати, но в същото време съществуват и в паралелни измерения, изградени от чувства, емоции и възприятия.
Ако се опитаме да потърсим някаква запазена марка в разказите на Бонев, то несъмнено това е един особен вид неочакван край. Той е естествен завършек на повечето от неговите произведения. Навсякъде този край е различен и непредсказуем, като същевременно преследва някаква скрита, но много здрава вътрешна логика. Последните думи или изречения те карат да преосмислиш всичко прочетено отново и да го възприемеш по съвсем различен начин.


Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 г. Живее и работи в Пловдив. Освен като писател, се изявява и като журналист, и като специалист по PR. Публикувал е свои разкази още от студентските си години в столични и пловдивски издания. През 2003 година живеещата в САЩ Зоя Маринчева попада на негови произведения в интернет. Следва поредица от преводи на негови разкази в годишното сп. "Two Lines" и в антологията "Thresholds", която е финалист в конкурса за превод на Texas Institute of Letters. В рецензиите стилът на Бонев е сравнен с този на Гогол, Борхес и Кафка.
През 2005 г. излиза първата книга на Стефан Бонев - "Разкази за двама"(ИК "Марица"). В предговора си към изданието проф. Огнян Сапарев заявява следното: "Тези кратки разказчета, тези "игри на перото", могат да сепнат всеки разглезен от популярни четива ленивец." През същата година "Разкази за двама" грабна една от общо трите номинации за престижната награда Пловдив в областта на литературата.

 

 

Гизихти

от Велин Станев


Велин Станев е преподавател по Масови комуникации в ПУ „Паисий Хилендарски" и координатор на Магистърска програма „Медийна комуникация (Журналистика, Реклама, PR)" при Философско-историческия факултет. Сътрудник е на Радио Пловдив и програма „Христо Ботев" на БНР. Програмен директор на Радио TNN (до трансформирането му в Радио 1 през 2003 г.), копирайтър на БГ Радио и Радио 1, Пловдив. Носител на „Награда Пловдив" за Журналистика (2005 г.) за седмичната авторска колонка на в. „Пловдивски труд" и на наградата на СБП за литературен дебют със сборника от любоffни разкази „Любоff" (2005 г.).

Гизихтите на Велин Станев възникват като рубрика на страниците на в. „Пловдивски труд" през април 2001 г. и се превръщат в любимо четиво на читателите на вестника. Четири години след датата на първия публикуван гизихт, рубриката донася на своя автори престижната „Награда Пловдив".
В гизихтите най-общо се гони актуална за дадената седмица, месец или сезон тема. Но дори когато разказват за Пловдив, те носят пловдивска идентичност само чрез прикачени маркери. При отстраняването им, автоматично се превръщат в общобългарски, в квинтесенция на реални и значими проблеми, облечена в синкретичната жанровост. Гизихтите са и есета, и фейлетони, и кратки разкази, и монолози, и диалози, и коментари, и анализи, и дори всичко това едновременно - нито само информационен, нито само аналитичен, нито само художествено-публицистичен жанр. Това е хибридният жанр „гизихт" за ежедневните гизихти: съдебни и юридически абсурди, ужасяващи улици и пътища, бедствия и аварии, двоен законодателен стандарт, безбройни и нечовешки данъци и такси, късогледа политика, безкултурна култура, болна здравна реформа, гнили нрави, мръсотия, перманентен недоимък, растящи безработица и цени, намаляващи заплати, стандарт на ръба на бездната, безкрайни лични и служебни драми, беззаконие, измами, корупция, престъпност, пошлост... Ами идиотските амбиции, егоизмът, безсърдечието, озлоблението, убитите мечти, погубените вяра, надежда и любов? Или - казано по Йовковски: Боже, колко гизихт има в тази България, Боже!


Прочeтено от:1565
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Издателство "Парадигма" - на 14-ти щанд на Панаира Издателство "Алтера" - щанд 11
Е-книги  


Пиеси за деца
Автор: Магда Борисова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития