Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Прeдстaвяме Ви  
Иван Богданов - директор на водопад Северина Самоковлийска /Annabell_/

 И така, аз изтеглих късата клечка. Да интервюираш шефа си не е шега работа, с тая световна криза и липсата на работа... Но задълженията са си задължения, поемам въздух и нагазвам право в най-болните въпроси. Както казва Паулу Коелю "Войнът е длъжен да приеме предизвикателството."* 

...За тези, които не знаят, Иван Богданов съвместява длъжността Големия брат в литературния сайт "Буквите" и в малкото, все още прохождащо интернет списание "Книгите"...

И държа да отбележа, че г-н Иван Богданов нямаше предварителен достъп до въпросите от този разговор. Друг е въпроса, че утре и долуподписаната репортерка може да няма достъп, нито предварителен, нито последствен до работното си място...   

Какво да се прави, съдба... Зарът е хвърлен.

Сега сериозно. Темата си заслужава. Преди осем години един безумец реши да събере всички писатели, графомани и драскачи под един покрив. А той самия да стане директор на водопад.

Вече осма година сайтът Буквите приютява над три хиляди автора и повече от 60 хиляди произведения. Проблеми имаше и ще продължава да има - както винаги, когато е намесено повече от едно човешко същество, но той - Иван Богданов не показва и най-малко намерение да се откаже. Какво го кара да върши такива, това едва ли някога ще се изясни. Предавам щафетата на него.

Моля обвиняемия да стане.

 

С какви чувства посрещате осмия рожден ден на "Буквите"?

 

Силно смесени, амбивалентни чувства. Любов и омраза, радост и притеснение, гордост и страх. Сайтът е като едно дете, завършило първи клас. Сега започва да се проявява резултата от възпитанието му. Екипът се старае да възпитава, формира сайта спрямо собствените си виждания за ниво на литературата, за стил на отзивите, за етика на държанието.

Доволни сме от това, което се е получило - сайтът се отличава коренно от останалите.

Но го има и притеснение - опитваме се да формираме едни, може би, остарели ценности в един съвременен свят на чалга и всеобщо затъпяване.

Често се чувствам като Дон Кихот  - не само заради непрестанната борба с мелниците, а заради прекалено многото книги, които съм прочел и ценностната система, която съм формирал от тях.

Сигурен съм едно - ако се налага да снижа нивото на сайта, да го направя по-жълт и по-клюкарски, само и само да оцелее, предпочитам да го затворя.

Предпочитам да убия детето си със собствените си ръце, като Тарас Булба, отколкото да го видя как предава всичко, на което съм го учил.

 

Преди шест години в интервю за Българския портал за развитие* казвате, че ако се запази тенденцията на нарастване в сайта, ще успеете да се утвърдите дори сред "сериозната" литература. Е, успяхте ли?

 

Да, още на следващата година. Сайтът получи, ако мога да се изразя така, легитимиране от Съюзът на българските писатели. Буквите станаха разпознаваем бранд, по-силен дори от книжарници „Буквите", които вече години се мъчат да трупат дивиденти на наш гръб.

Работим добре с много издателства, провеждаме богат културен живот - премиери на книги, рецитали, събирания. Съобразяват се с нас. Започнахме да издаваме „Книгите - пространство за българските книги", на което възлагаме надежди да стане един коректив на книжния пазар в България.

 

И донесе ли ви нещо това утвърждаване?

 

Проблеми, естествено. По-голямата сила, води до по-голяма отговорност. Всъщност - доведе до това, че наши автори печелещи литературни награди, с гордост да заявяват при награждаването - „Аз съм буквичка".

 

Съвсем на скоро бяха въведени много драстични промени в правилата на сайта - събота и неделя бяха обявени "дни за четене", преместване на особено неграмотно написаните произведения в специален раздел до оправянето им... Толкова ли е зле положението?

 

Не, просто нивата вече са различни. Когато едногодишното ви дете проговори, Вие пляскате от радост като каже „одъ". Само година по-късно му се карате за това и искате да казва „вода" правилно. Като тръгна сайта бяхме радостни, че изобщо някой публикува в него. Сега имаме много по-високи изисквания за нивото на произведенията.

Буквите не е „едно тихо сайтче, дето да си качвам всичко дето съм написал".

 

 

С оглед на случилото се през изминалите години, съжалявате ли че създадохте "Буквите"?

 

Всеки ден, вече осма година подред. Като отглеждане на дете е. Има си радости, но си има и много проблеми. А и все по-често се питам - а има ли нужда от него.

 

Веднъж в един неофициален разговор споделихте, цитирам "В живота човек се среща с около 900 жени. Аз съм бил с над 150 от тях". Над 60 % от публикуващите в сайта са жени... Искате ли да преразгледате нюансите в цитираното по-горе твърдение?:)

 

Това е интересен въпрос. Но на истинският джентълмен не му е присъщо да се хвали. Затова ще отговоря с думи на други хора:

„Откакто открих „Буквите" вече не влизам в порно сайтове"  - Яким

„ И аз ще си направя литературен сайт"  Bogpan

 

Тъй, тъй... Осем годинки, а? Ако беше дете, сега щеше да завършва първи клас... Какво си пожелавате да научи то във втори клас?

 

В първи научи азбуката. Вече освен да пише, може и да чете. Пожелавам на всички автори да се научат да четат - класици, други автори, себе си.

Напразен е страхът им, че ако попрочетат нещо „ще си развалят стила".


Прочeтено от:1414
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Случващата се приказка на един живот Cefules – човекът-институция
Е-книги  


Глътка небе
Автор: Петя Митрева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития