Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
¨Сънувах човешко лице¨ - най-земната фантастика Северина Самоковлийска /annabell_/

Ако някой ви каже, че в България добра фантастика не се пише, просто можете да му нахлупите на главата сборника „Сънувах човешко лице" на Фондация Буквите. Няма да го заболи много - за нещастие книгата е само сто и шестдесетина странички.

Достатъчно е човек да погледне съдържанието, за да си представи колко кървава е била битката за място във въпросната антология (конкурсът е проведен 2006 година), а именно Любо Николов, Атанас Славов, Zlat Thorn, два разказа на Йоан Владимир... хич не ми размахвайте книгата, не съм казала, че и двата са подписани от нея... Ако ви трябва специална причина да прочетете този сборник, мога да ви изброя точно осем - толкова са творбите, намерили място в него. Разнообразието им изненадва и държи в напрежение, а подредбата не позволява да се отегчи читателят и наистина представя разнообразни лица на родната фантастика - разнообразни, но всички до едно силни, и като внушения, и от чисто „занаятчийска" гледна точка (постройка, изразни средства). Не бих очаквала по-малко предвид споменатите по-горе автори.

Иска ми се да отлича особено два разказа, със уговорката, че това, което харесва на мен, на вас може да не хареса. Но не се отчайвайте - остават шест други, които ще са ви по вкуса. Първият е „София и мага" на Zlat Thorn, който ми достави невероятно удоволствие, даже мога да кажа че ме потресе, в добрия смисъл на думата. В него доброто старо фентъзи граничи с хорър, но не се притеснявайте, само граничи. Единственият недостатък на този разказ е, че създава впечатление за малка част от една по-голяма творба и доста неджентълменски оставя читателя с незадоволено любопитство.

Вторият разказ е „За оня мрачен миг преди да съмне". Подписан е с псевдонима Соня Димитрова, но не може да излъже никого, особено ако е отдавнашен почитател на прозата на Ани Илиева, или както всички по-вероятно я знаят - Йоан Владимир. Една прекрасна история за човешкото и човещината, за границите и логиката в поведението, която понякога да си го кажем, направо липсва в очите на останалите. За съвършенството на едно човешко същество, въпреки очевидните му недостатъци. И тук могат да се забележат леки забежки към някой по-мрачен клон на фантастиката.

„Предсмъртната или първата болка" на Атанас Славов е история за красив свят, където човекът е част от природата, смъртта не е смърт, а връщане към кръговрата на водата и сезоните, на цветята и дърветата. Свят, който би могъл и да е нашата Земя, ако не бяхме такива жестоки и себични стопани.

Прочетете „В началото бе метрото" на Любомир Николов, който не е онзи Любо Николов, но се е справил също толкова добре, и със сигурност следващия път като ви се наложи да използвате метрото, ще се почувствате по-добре.

Заглавието на творбата на Мартин Петков - „Не се обръщай назад" малко ме излъга. Не знам какво бях очаквала, може би „дарк" изследване на дълбините на Космоса или океана, или фентъзи версия на „Fear of the dark" на Iron Maiden, а то се оказа кибер версия на „Орфей в ада". Орф слиза в „Масива", за да намери и върне своята Дика. А тя, типично по женски накрая решава, че не иска да се върне с него. Бих похвалила горещо този разказ на всички почитатели на „Матрицата". Въпреки че като база е използвана една древна легенда, то тя е разработена добре, дадено й е ново, „съвременно" и SFзвучене

Ако пропуснете „Триптих за лампата" на Йоан Владимир, само вие ще съжалявате. Невероятен разказ, дело на майстор, „Триптих за лампата" не е точно част от сборника. По скоро си съществува в своя собствена времева ниша и служи като връзка между фантастичното и земното. Не бих го възприела като фантастика, по-скоро като древна легенда за вещици, вълко-човеци, грях и коравосърдечност и една прокълната лампа, която не може да бъде унищожена.

Пленителната история на Ивайло П. Иванов „Сънувах човешко лице" напълно заслужава да е „кръстник" на целия сборник. Същността й е може би най-важния извод - важен, но и малко тъжен „Да си човек, изглежда е просто умението да се държиш като такъв."

Всъщност всеки един от осемте разказа заслужава напълно не само мястото си в антологията, ами и компанията на другите седем. За това вземете тази книга и й се насладете от първата до последната страница. Ако не го сторите ще имате пълното основание да съжалявате. В нея са събрани прекрасни силни образци на родната фантастика, бисери, които ще ви докоснат и променят завинаги.


Прочeтено от:1410
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
„Сезони" - роман за ежедневието на голямата любов 'Боеве' - в търсене на човечността
Е-книги  


Антология "Любовна лирика Буквите"
Автор: Антология



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития