Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Тема на броя  
Ила Кървавата и Камъкът на познанието Северина Сатърлийска

Предчувствие ли изтръгна Ила от прегръдките на съня, или нещо, промъкнало се в съзнанието й, но тя се събуди внезапно и остана да лежи, заслушана в мрака. Идваше вековният й враг, усещаше го. Никога не забравяше какво притежава и какво й бяха предали на съхранение Боговете - Камъкът на познанието. Камък, събрал в себе си страхотна сила. Който го притежаваше, притежаваше познанията над всички говорими и мъртви езици, над всички древни и нови религии. През ден й се налагаше да се бори с бандити, които искаха да го докопат и служители на Мрака, които искаха да го унищожат. Защото по-лесно се властва над неуки и прости хора, това се знаеше. А и този камък позволяваше на хората да виждат света отвъд Матрицата, такъв, какъвто е.

Грабна меча от стойката за чадъри, която стоеше зад вратата на спалнята й и се запромъква леко като котка към хола. Чуваше го, усещаше го с костния си мозък по-скоро. Беше тук, най-сетне беше дошъл за Камъка и това щеше да е краят й.

Висок, със стойка на тигър, облечен в плетена ризница Конан седеше в средата на огромното помещение. Наметалото му лежеше на пода, точно до саксията, където едно време имаше палма. Не беше издържала дълго. Палмата, не саксията. Могъщите му ръце държаха огромния меч сякаш беше детска играчка. Въпреки че беше с гръб към нея я усети и произнесе:

- Знаеш за какво дойдох!

- Знам - отвърна Кървавата. - А ти знаеш, че няма да ти го дам!

Кимериецът разкърши рамене и вдигна меча си:

- Тогава ще си го взема сам.

Повече от час се биха без някой да постигне особено надмощие. Ако авторът на тази хроника се казваше Робърт Хауърд (или Пламен Митрев), Ила щеше да се умори и Конан щеше да я победи, а после тя, покорена от мъжката му сила, щеше да се влюби в него и да му предаде не само Камъка, ами и крепостните стени, така да се каже.

Да ама не. След повече от час борба никой от двамата не беше видимо надделял. А огромният кимериец се подпираше на меча си все едно беше пастирска тояга. Самата Ила не се чувстваше по-добре - щеше да си плати за това приключение с мускулна треска поне цяла седмица. Ето за това не трябваше да спира да ходи на тае-бо, ама бяха въвели часове по свободноизбираема подготовка, как да пропусне шанса да налее малко знания в главите на хлапетата?!

Тази мисъл й подсказа изхода от безсмисления двубой. Както знаем и ние, и тя, насилието не води до нищо добро.

- Така няма още дълго да изкараме - подметна тя на Конан над кръстосаните остриета на мечовете. - Ще станем за смях дори и на кучетата.

Огромния кимериец се намръщи. Не обичаше жени, които казват истината. Предпочиташе ги леко облечени и поляти обилно с тежко кауранско вино.

- Да имаш по-добри идеи? - изпухтя той. Беше силен и пъргав, но не можеше да достигне подвижността на Кървавата.

- Ще направиш тест. Какъв по-подходящ начин да вземеш Камъка на познанието, от това да демонстрираш знания?

Конан се намръщи. Това до сега не му се беше случвало, да прибягва до подобни методи, за да постига целите си. Знаеше как да го заинтригува Кървавата и за пореден път той си припомни защо беше известна като коварен и безмилостен враг.

- Така да бъде - каза той, но не свали меча и погледа си от очите й. Тя се подсмихна и отстъпи крачка назад. - Само че не съм съгласен ти да проверяваш теста. Искам независим съдия.

- Няма да се наложи да го проверявам аз. Ти май от дълго време си в странство. Седни тук - тя го настани в едно кресло и го накара да облегне главата си назад. Дебели кожени каиши обхванаха глезените и китките му и ги приковаха към стола.

- Може да те заболи малко... - с тези думи тя вкара в основата на тила му подобен на шило кабел. Варваринът се опита да се дръпне, но без успех.

- Това е Конструкторът. Той ни служи за всичко - храна, дрехи, дори за бойна подготовка.

- Къде съм?! - сепна се Конан. Наоколо му цареше белота, толкова ярка, че изгаряше очите му. - Това реалния свят ли е, дяволско изчадие такова?!

- Реалният свят, Конан, или това, което ти наричаш така, е всъщност виртуално създаден свят, който ни прави варвари, кара ни да забравяме какво сме учили и какво знаем. Той вади на показ само най-примитивното в нас, това, което не се поддава на анализ и контрол - Инстинкът да убиваш и да оцеляваш. А това - тя натисна няколко копчета - е Книжно лице, тест за оценка на подготовката. Каза, че не искаш аз да проверявам, така да е. Няма нищо по-сигурно от Книжно лице.

Конан поразмисли малко. Започваше да си спомня... или по-скоро да предвижда следващите й думи и събития. Беше объркващо, но и някак... познато.

- Така да е! - каза той след миг, взел решение. Щом нямаше да е въвлечен човек в проверката на теста, всичко щеше да е наред. Машините не грешаха. Хората - да.

Пред погледа му започнаха да прелитат въпроси. Той им отговаряше за частици от секундата. Ила наблюдаваше всичко на екрана пред себе си. По устните й играеше лека усмивка - Варваринът определено беше опасен мъж и умен, дяволски умен. Можеше да е най-добрият й ученик. Май накрая щеше да й се наложи да се раздели с Камъка на познанието. Последния въпрос привлече вниманието й. Нещо не беше наред и тя се намръщи. Матрицата беше нарушена. Конан отговори правилно - знаеше го, защото тези тестове ги владееше до съвършенство, но машината обяви отговора за грешен. Някой беше бъркал в програмата.

Първата й работа беше да върне Конан. Не можеше да рискува. По лицето на Варваринът се четеше разочарование.

- Ти спечели - успокои го тя. - Камъкът на Познанието е твой. Има нещо променено в системата, но това ще е моя домашна работа.

Конан я погледна със студените си очи и каза:

- Дума да не става. Това нещо се опита да ме измами. Ще ти помогна. Никой не лъже Конан безнаказано.

Кървавата се усмихна и му кимна. Това щеше да направи работата й много по-лесна. Отдавна се бореше сама да запази Книжно лице и Конструкторът, да научи колкото може повече деца да разграничават Матрицата от Пустинята на реалността, но работата беше непосилна за сам човек.

- Съгласна съм - отвърна му тя. Предстоеше им тежка битка. Но все пак Камъка на познанието щеше да е на нейна страна.

 

Преди да си легне, Ила внимателно почисти меча си и го върна обратно в стойката за чадъри зад вратата.

Човек трябва да се грижи добре за учебните пособия.


Прочeтено от:1411
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Иванушка Бессмертной Северина Сатърлийска или Как Стефан стана Кинг!
Е-книги  


Всяка минута
Автор: Камелия Виденова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития