Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Тема на броя  
Посветена на три годишнини, но направена за съвременната литературна критика Илияна Делева /ила/

 В Американския център в Столична библиотека се организират кръгли маси. И там наистина има точно кръгла маса. Влизам в залата и първото усещане, което ме води е любознателност. Обикалям залата докато се напълни и разглеждам, задавам уместни и неуместни въпроси.  В  страни до прозорците е подредена изложба с карикатури.  Съвпадението е случайно, но тематиката на двете неща, събрани в тази зала на 4.12 кореспондира помежду си в надтекстуалната парадигма на нашенско и национален характер. Страничният рафт е забележителен с баланса между подредени книги и празни места. Влизащите в залата се оглеждат и сядат някъде в полукръга зад масите, несмеейки да демонстрират по-активно желание за участие. Заговарям се с библиотекарката и питам как може да се иде при тях. Запознавам се с млада журналистка - по-късно разбирам, че е преподавател и възрастта - жените нямат възраст - клони към моята собствена. През това време домакините - организатори приготвят кафе и чай за да разчупят леда.

Иван Христов раздава програмата за деня. Точната тема е „Литературна критика и национален характер".  В програмата:

В памет на Симеон Радев - „ Българинът - в политиката и културата"

Модератори: Михаил Неделчев и Митко Новков

В памет на Александър Балабанов - „Българската литература - меж ду родното и европейското"

Модератори: Елка Трайкова и Светлозар Игов

В памет на Тончо Жечев - „Литературна критика и национална съдба"

Модератори: Елка Константинова и Александър Йорданов

 

Времето напредва, минава часът за начало и Александър Йорданов привлича вниманието с няколко уводни думи. Обявява, че тази програма е условна и  в идеята за постигане на диалогичност и чуваемост е същината на деня, който трябва да излезе от рамките на научна конфе ренция. Подчертават го и допълнителните теми от програмата , защото докладите са на тема:

- „Писмеността преди езика или как кирилицата захлупва българския"

- „Отразяване на литературните събития в българския телевизионен ефир"

- „От литературна история към география на българската литература"

- „Писателят и електронните медии"

 

Влиза проф. Михаил Неделчев и вместо доклад вади оригиналните дебели книги, които да го подпомогнат в изявлението. Това ми дава смелост да приближа към масата, та нали участвам в програмата, макар и това да е изненада. Оглежда се - литературната критика в България видимо застарява - средната възраст в залата е над средата на петдесетте. Лицата са познати, но понякога свързването с това на кого е става със замисляне. Минало е време от последните ми студентски дни, а тези хора не приличат вече на портретите си в книгите, които са написали и издали.

Крайно време е за начало и понеже обявените в програмата откриващи ги няма отново взема думата А. Йорданов. Напомням си, че доста кръгли годишнини има през 2009. За учените, защото те и тримата са учени, също е кръгла годишнина: 130 на проф. Ал. Балабанов, и Симеон Радев и 80 на Тончо Жечев. Това са трима от жалоните на този тип наука с принос естествено в различни области, но и тримата тръгвайки от различни посоки обхващат  в творчеството си проблеми и теми, които остават актуални и днес и са прободна в глобалната и масова посредственост.

 

Отново набляга в по-официален план на диалогичността, на това да се опитаме да разгледаме литературната критика в контекста на времето в което живеем. Така както трите ярки личности, чийто дух носи това събитие, в своето време са осъществявали диалога с европейската султура и с националната ни съдба.

Присъединява се водещата Елка Трайкова. Тя говори за осъзнаването на културната памет, което е в противовес на съвремието ни; за това, че в неформален смисъл Тончо Жечев, обръщайки се към традиционното създава модерност и за това, че те тримата са „умоподбудителни личности"

В контекста на такова откриване наистина очакването е да се говори за това, което се случва в литературното и литературно-критическото пространство днес.

Михаил Неделчев трябва да е модератор на първата кръгла маса, но личното му пристрастие към Симеон Радев е толкова силно, че започва увлекателен разказ за  него.  За неговите лични докосвания с творчеството му и с целенасоченото им изучаване. Със страст разкрива своето виждане за гениалността на предговора на „Строители на съвременна българия" като историографски текст, който дава отговор на въпроса защо „Свободата не ще екзарх...". Нарича Симеон Радев „политически писател", заради книгите му за Балканската война и Букурещкия договор, заради докладите му, които безспорно са политико-културно достояние. Заради „мощното загребване във всички пластове на живота".  Националист в най-добрия и чистия смисъл заради наследстовото на Радев отразило, Македонското движение. Говори за критическите му текстове, които не трябва да се делят от другите, защото така се изгражда представата за цялостност на личността на твореца. Като критик Симеон Радев се интересува не толкова от автора, от личността, колкото от хубавата творба и в известен смисъл критикът е Парнасист, а не е персоналист, какъвто е като историк и политически писател.

Митко Новков като втори модератор се включва с разсъждения за това, че летературна критика и национален характер са свързани поне в българския модел. Доказват го именно Симеон Радев и Тончо Жечев, защото най-добрите народоведи и литературни критици се оказват едни и същи. „Добрата литературна критика никога не се е ограничавала в самата творба, а е теглела нишки към българското такова". Следват разсъждения за националния характер като конструкт и определянето на Симеон Радев като „трагически писател" заради успяването му да бъде честен и „плавно, отстранено, с научна прецизност да опише точка по точка, факт по факт как България гради своята трагическа съдба".

Тук вече нещата придобиват дискусионен характер. Намесва се проф. Неделчев да оспори това мнение с по-оптимистичен цитат. Вихрен Чернокожев репликира, че „наричаното национален характер е по-скоро въобразено отколкото реално". Познавачът Йордан Василев говори за приноса и за възможността да бъдат публикувани и зучавани неиздаваните творби на Симеон Радев.

Сесията продължава с доклад на Митко Новков.  Той задава въпроса „Защо в масовото съзнание писмеността, кирилицата е преди езика?"  и търси отговори във вторичността, в преводността на българската култура при зараждането и. Тук Чернокожев се включва с разсъждението за литературната критика като особен вид превод. Дискусията продължава за кирилицата като разпадащо се и устояващо явление. Елка Димитрова говори за това, че езикът е практиката, а писмеността е идеологията и това и създава „метапрактичен ореол"

Жана Попова от Журналистическия факултет на СУ е поканена да говори за „Отразяване на литературните събития в българския телевизионен ефир"тя огласява едно проведено изследване и поставя основния проблем - липсата на диалогичност, на различни гледни точки, обогатяващи представянето.

Идва моят ред  да разкажа какво са „Книгите - пространството за българските книги". Гордея се, че трудът ние одобрен. И всички се оттегляме за чаша кафе и неформални разговори. Желанието ми да остана е огромно, но разчитам на материалите след време.

Една необходима дискусия за литературната критика днес не може да остане между стените на Столична библиотека.


Прочeтено от:1465
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Накъсаха ти поемата... Amazon.com - море от възможности или началото на края
Е-книги  


Адрес
Автор: Галена Воротинцева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития