Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Тема на броя  
Първият български фантастичен роман за деца Илияна Делева

  Ян Бибиян е този герой, който всяко българско дете носи толкова дълбоко в сърцето си, че когато порасне не само не може да го забрави, но го слага на по-видни места. Днес „Ян Бибиян" се наричат детски градини, парти-клубове, зали за игра, творчески клубове за деца и детски кухни. Театралните постановки, операта, филмът по този роман, комиксите, издадени от съвременни детски списания, записите на аудио и видео касети и дискове го пренасят през времето и това със сигурност ще продължава. Защото Ян Бибиян е любимец на не едно поколение деца. Но дилогията за него има и ключово място в българската литература.

Елин Пелин е написал много книги за деца - сборници със стихотворения, поеми и приказки. Той е автор и на най-популярните български детски романи - "Ян Бибиян" и „Ян Бибиян на Луната". Те с основание се считат за първи български фантастичен роман за деца.  Романът първо е публикуван под формата на подлистници към вестника за деца и юноши „Пътека" като „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе" излиза между януари и юни 1933 г., а „Ян Бибиян на Луната" - от септември 1933 г. до юни 1934 г. Писан е по време на излизането, което води до редица изменения, поправки и корекции както от Елин Пелин, така и от редакторите на следващите издания. Илюстрациите прави карикатуристът  Радослав Маринов - РЕМЕ. Първото самостоятелно издание е направено през 1933 г. - „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе" (София, издателство „Хемус", 168 стр., илюстрации: Минчо Никифоров). Следват преработените издания на "Ян Бибиян" от 1941 г. и 1946 г., а през 1948 г. издателство „Народна младеж" прави пълно издание на романа с последните нанасяни в него корекции, като илюстрациите са нови, на същия художник - Минчо Никифоров.

За историята на написването е  важно да се спомене, че Елин Пелин е бил страстно увлечен от техническите достижения на времето си и е един от  запалените радиолюбители в тридесетте години на двадесети век. Името на главния герой му хрумва от бебешките думички на сина му Боян.

Романът е изграден от две ясно обособени и различаващи се части:

Първата жанрово е междинна между приказка за деца и фентъзи. Втората е класическа научна фантастика (като изключим епизодичната поява на дяволчето Фют - основен герой от първата част).

Главният герой Ян Бибиян е хлапе, което се лута между доброто и злото, между желания и необходимости, между изкушения и задължения. Попадайки в невероятния свят на дяволското царство и във владенията на магьосника Мирилайлай той разбира, че само силата на любовта и доброто могат да водят хората по един път на светлина, доброта и напредък. Във втората част на романа младежът разбира и още неща, че само трудът и учението, само страстта и мечтите, вложени в тях ще доведат човечеството до нови открития.

В „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе" дяволчето Фют е сподвижник в игрите, белите и пакостите на момчето и бързо, сигурно и забавно го увлича по пътя на злото. Във втората част той става второстепенен епизодичен герой, защото  Ян Бибиян е стигнал до своите прозрения. Тук Фют е на ход да предложи по-лесен път, но Ян Бибиян вече не му се доверява. Той знае, че само ако „откъсне дяволската опашка" ще може да контролира силата на злото в себе си. Фантастичният герой Калчо е индикаторът, безпогрешно сочещ обръщането на главния герой към доброто в първата част. Във втората - той  от второстепенен става главен герой и е не по-малко смел от Ян Бибиян, съпровожда го в първото по рода си човешко пътешествие до Луната, заедно картографират невидимата ѝ страна. Това приятелство показва колко е важно за човек да намери съмишленик и сътрудник в мечтите и делата си.

Макар и второстепенни и другите герои в романа носят важни послания - сестрите Лиана и Ия, техният баща - капитанът; старите родители на Ян Бибиян, майстор Франц, загадъчните жители на Луната. Всички те разкриват важни за хората неща и чрез магията на приказната фантастика и в мечтите на научния фантаст прозират важните малки неща, които правят общуването между хората онова Голямо, без което не можем.

И така ролята на романа е повече от очевидна. За първи път чрез похватите на фантастиката някой се обръща към децата и им показва чудни светове. Това става във време, когато научните постижения буквално „валят" като новини във вестниците. Романът излиза след като на български са излезли романите  на Херберт Уелс „Първите хора на Луната" (1923 г.) и на Алексей Толстой „Аелита" (1927 г.). Съвременната  критика търси и намира влияние от тях в творбата на Елин Пелин. Романът наистина взема най-доброто от похватите на фантастиката, свързва го с представите от фолклорната приказка и извежда на едно различно и ново за времето си ниво отношението към читателя - дете. Внушенията  не са дидактични, нито натрапчиви. Красотата на езика и красотата на чувствата на героите водят към изводите, които читателят прави. Разказът е увлекателен до степен да забравиш знанието - вече доказано и научно за Луната и да повярваш в авантюрата, която следиш. Много фино чувство за хумор пронизва като свежа нишка и двата романа. То е, което те кара да повярваш на героите, които са ти така близки, сякаш до преди малко си играл с тях навън.

„Ян Бибиян" несъмнено е в списъка на класиката за деца и юноши. Безспорни са художествените и качества. А мястото и на първи роман в жанра поставя книгата на едно от най-първите места в този списък.


Прочeтено от:1772
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Първият робот в историята на литературата и неговият създател За първообраза на научно-фантастичните и фентъзи истори или за „Алиса в огледалния свят
Е-книги  


Угаси светлините
Автор: Васил Тръненски



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития