Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
Вавилон - Робърт Леви Стефка Пискулийска

Вавилон - Робърт ЛевиВАВИЛОН
автор: Робърт Леви
Издател: Български писател

Във Вавилон (и оня, от Библията, и тоя, на Роберт) стълпотворението е едната страна на медала, другата е лингвистичният, ерго – семантичният микс. За неразбирането и самотата говоря. Самота, премерена в километри асфалт, в пепел от стихове, в пропусната, проиграна, пропита или изпита любов. Слънцето наистина не свети еднакво за всички – затова си го разменяме и му се радваме толкова. Слънце – егоист! А зимата по своему се оказва щедра – на студ и самота.
Говоря за човека – йероглиф, за ТОВА АЗ, което е експлицирано и образно, и дори пунктуационно. А поколенското е равностойно – като тая идентификация, дето все си я търсим и си играем на Диоген - понякога даже в стил “Дисни”.
Това е цената на направените – и най-вече на ненаправените компромиси.
Луксът да принадлежиш към поколение – десетилетия да бягаш от конформизма, да плащаш нестандартния начин на живот в стандартна ситуация. Това може да означава да си част сюрията битници – много от които вече ги няма - вижте посвещенията в книгата на Роберт. Неконформизмът се плаща, и струва скъпо, понякога – прекалено. Но ние, като цяло,  си плащаме сметките – с една особеност – плащаме изпитото. Извървяното. Плаща се принадлежостта и към етос, и към етнос – винаги скъпо!
Тук любовта, храмът, свещичката, молитвата са имена на разрухата, а не на спасението. Парадоксално, но спасението са километрите асфалт. И кръчмата. Истинската кръчма е откритие и богатство, псевдотаверната – туристически кич. Ние не сме туристи!
Хипарията е вкус на живот. Мъж в костюм не може да ми напише тоя текст, би било неестествено, би било поза. И двете не ги обичам.
Друг е въпросът, че Несебър и Созопол тук не са топоси на щастието и носталгията не е по изживяното щастливо пространство. Май най-страшна е друга носталгия. Много е лесно да обичаш някого от разстояние и по навик. Опитай се да обичаш човека какъвто е, тук и сега, не за миналото - и гледай какво става.  Не можеш да отделяш личността от текста, поне за “Вавилон” не може. Роберт показва лица и рога :-) боде, хапе и рита - на първо място себе си, както се полага на истински поет.
Има много саморазрушителност в цялата работа.
И цялата епопея на средиземноморския хипарлък с неизжевения Уудсток се провира през думичките.
А пътят към морето, Созопол, Несебър - това е пътят за никъде. И Керуак ряпа да яде ) Роберт винаги е закъснял по този път... Разбира се, не Созопол и Несебър днес, защото там продават на сергии младостта ни, етикирана и тиражирана, че понякога и обложена с ДДС  -  а такива, каквито бяха преди туристическита ера,  като в текста за бармана и барбата: това е морският град с автентичните му хора; не просто Созопол и Несебър тогава, но и хората им от онези времена - преди ония, които имат отпуски и просто не знаят какво е история, защото светът за тях започва от днес... като нямаш минало, си безпомощен днес. Нямаш мостове! А тая книга може да е саморазрушителна, но не е безпомощна.
 И може да е антология, може да е ремикс на "маратонки по мокър асфалт", но е и ремикс на самия Роберт. Барабар със сянката на 80-те и 90-те, сянката на ентусиазма и разочарованието, нещо, което всички естествени си носим.
Затова е толкова интересен  начинът, по който Роберт играе с традицията – без цинизъм и без да и се подиграва. Без следа от снизходителност или високомерие. При това – с традицията от Далчев, с емблматичното за човека - отсъсътвие, с часовника и мъртвите предмети – смачканият стар билет,  каменният ангел, снимката на стената, прахът в уж обитаемата стая, примката, асфалта, улицата... Не само ранният Далчев, това е правено и е лесно. Скитникът има книжното знание, но не и нуждата от него. Диалогът – заиграване с Далчев е диалогът между кабинетния поет и скитника. Трябват ми и двамата.
За отношенията на Роберт с Вутимски и Иван Пейчев е ясно.
Метафорите, колкото и да са оригинални, истински попадения, сега ще ги оставим настрана, аз бях войнстващ кьосевианец на 20, когато щастливо разнасях кенарена блуза,  раница и бебе по къмпингите на Южното Черноморие, между Арапя и Иракли.... И много от конвенцията на “Коса” ми беше органична. Оттогава ми останаха вредни навици – да нося много гердани, да живея в племе  и да не мога да си затварям устата. За други неща пораснах и си държа анализите на метафорите в отделен файл.
Във “Вавилон” не видях това, което дава радост - има един свят, изцяло човешко дело, и то като грозното лице на цивилизацията. Природата е само морето, а за Роберт то е съвсем последният НЕКСТ. За мен морето беше и е живо, аз в някакъв смисъл завещах Иракли. А Роберт е прав – онзи Несебър не съществува, за да го завещая.
В духовното номадство на тия стихове, в разпъването между прошката и бунта, има искреност без поза. Няма я не само маската на цинизма, няма я и тая поза на псевдопостмодерна и псевдопостпостмодерна фрагментарност и маниерност, които уморяват и лично на мен ми досаждат.
В тая книга го няма  сантимента, няма го това, което да включи механизма на латиносериала на носталгията – има го това, което лично мен ме прави по-силна.
Обаче това тук, днес, е реален живот. Няма рестарт. Аз чакам следващия некст – без да жаля Роберт. Да се връща цял - отвсякъде  Без приятели за убиване. И ако може, освен колелата - и крила. Не каменни. Препратка към “Федър” – и мир на костилката на Платон! И наздраве за логоса ))


Прочeтено от:1443
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
"ЗЕВ" - Ивайло Дагнев
Е-книги  


Ефирно
Автор: Анна Попова-Ташкова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития