Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Трите най-важни въпроса при издаване на книги Иван Богданов

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност  така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.

Отношението ви към литературата определя и типа книга, която ще подготвите.

Ако участието ви в литературните сайтове е основно с цел намиране на приятели, разтуптяване на мъжки /или женски/ сърца, споделяне на нови клюки и изобщо засилено интернет общуване, верни на принципа - „аз копнея за любов, но съм тъй усамотена", то нещата с подготовката на книгата ви са повече от ясни.

Подреждате всичките си произведения по дати на написване, като същевременно изхвърляте тези, писани за бивши приятели, но не забравяте да напише големи посвещения на всяко „стихо" писано за актуален приятел/приятелка. Известно време битуваше манията на подреждане по азбучен ред, но това не даваше възможност на заинтересуваната публика да проследи хронологично любовните ви трепети, а и създаваше възможности за объркване на субекта в непосветените стихотворения, затова този подход беше изоставен своевременно за сметка на горния. Не забравяйте - задължително сложете датите на написване под всички произведения и по възможност /ако се сещате и мястото/. Така ще избегнете всякакви  възможни неточности при тълкуването им.

Продажбата на книгата естествено е сигурна. Ако някой ваш приятел/приятелка случайно не дойде на премиерата/каква наглост и липса на уважение/, вие естествено ще скъсате телефона да му/и звъните докато накрая си уговорите среща, на която да закупят книгата.

Извън тези случаи, които за жалост са повече отколкото лично на мен ми се иска, темата все пак е сериозния поглед към литературата и сериозното планиране на книгата.

Книги от горе описания тип са осъдени да останат в един приятелско-роднински кръг. Дори и да вземат в книжарниците единични бройки те ще се продадат по-скоро по случайност, най-вероятно привлечени от корицата.

Успехът на продажбата на книгата се крие в нейното предварително старателно планиране. Факт е, че с много налети пари за ПР и гарджето става певец, а фолкпевачките ни - знаменитости, но в реалния свят на литературата, рекламата се калкулира като част от стойността  на книгата и рядко е над 6% от коричната цена, което е мижава сума.

Затова което не става с много пари, става с много мислене.

Задайте си следните въпроси:

Защо искам да издам тази книга?

 - ако е за пари - явно ще трябва да е в някое от модните течния /розовите чиклити са неубиваем жанр, но и всякакви езотерични течения и псевдонаучни книги от типа на Дан Браун засега също са на вълната./ В общи линии за това лесно могат да се намерят статистики.

- ако с тази книга искате да дадете заявка за сериозна литература и да привлечете вниманието на издатели и спечелите фенове, то тогава наблегнете яко над редакциите, посъветвайте се с хора и най-вече - не разчитайте на финансова възвращаемост от книгата. Печалбата ще дойде от следващите. Примерът със свободните книги на Ина Крейн показва, че това е приложимо в сегашната ни реалност

- ако издавате книга просто защото това, което терзае душата ви трябва да се затвори на белия лист /което е най-честия вариант/, тогава е важно да си отговорите предварително на следващият важен въпрос

 

Кои са читателите на моята книга, чие внимание искам да привлека?

Освен, че във всички случаи трябва да привлечете вниманието на разпространителите, в общия случай всяка книга се движи по тънката граница между вниманието на читателите  и вниманието на критиката.  Ако книгата е основно с комерсиална насоченост, то тогава във всички случаи за вас е по-важно да привлечете вниманието на  читателите, дори и да се появят поредица от критически статии за поредният „чалгаджия в литературата". Парите не миришат, а в книжарниците обичат /колко странно/ не най-добрите, а най-продаваните автори. Христо Калчев,  Г. Стоев и прочие са много добър пример.

Естествено, винаги ще има запазено място и за така наречената висока литература, разбирана от по-ограничена аудитория, имащата зад гърба си дузина изчетени вагони с книги.

Много малко са в световен мащаб авторите, които успяват да съчетаят добре и двете страни на медала. Пример за това е любимецът ми Тери Пратчет, който успява да пише толкова многопластови книги, че всеки читател успява да намери нещо интересно в тях.

Естествено основната група се плъзва по първичния слой на екшъна, но Пратчет много умело осмива и тях самите в книгите си.

И някъде между всичко това се загуби всъщност най-важният въпрос, този който поставя границата между книгата като търговски продукт и книгата като произведение на изкуството.

И този въпрос  е - Какво всъщност искаме да кажем на читателите?!


Прочeтено от:1559
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Писането - работа или хоби? Как и колко се плаща на автора?
Е-книги  


Хазнатар
Автор: Илияна Каракочева /Ина Крейн/



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития