Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Прeдстaвяме Ви  
В „Антигравитация” на Ружа Матеева гравитират любовта и човешките взаимоотношения Нели Господинова

В „Антигравитация” на Ружа Матеева гравитират любовта и човешките взаимоотношения

 

Победителката в раздел поезия на IV международен конкурс „По стъпките на лятото” – 2013 г., Ружа Матеева е родена през 1981 г. в гр. София. Завършила НГДЕК и Историческия факултет на СУ „Климент Охридски”. Пише стихове от началните си ученически години. Има награди от редица национални поетични конкурси, публикации в периодичния печат и сборници с поезия.

 

Ружа, издаването на твоята книга „Антигравитация” е вече факт. Наскоро нейни пилотни бройки бяха дори пуснати предпремиерно в литературния салон „Дамян Дамянов”. Какво е за теб да бъдеш победител в едно такова състезание? Твоето стихотворение беше избрано измежду 400 творби.

Никога не съм приемала поезията като състезание. Може би затова думата победител е доста далеч от моето светоусещане. Отличена отразява по-добре начинът, по който се чувствам. Изпитвам съвсем естествена радост, когато мое стихотворение бъде избрано сред толкова много други. Това е признание, което оценявам и за което съм благодарна. Участвам, разбира се, в конкурси, като повечето пишещи човеци в България. Но не са случайни периодите, в които си почивам от конкурсите. Ако дори за миг допусна у себе си мисълта, че искам да бъда непременно първа, ще спра да пиша своята поезия. Иначе казано – ще спра изобщо да пиша. Благодарна съм на конкурсите за това, че ме срещнаха с определени хора.

 

Разкажи ни повече за това как се появи тази книга на бял свят. Как се оформи идеята? Колко време писа тези стихове? Какво и кой те вдъхновяваше? Как се появи заглавието?

Не помня кога точно се появи идеята за работа върху втората ми стихосбирка. Може би в момента, в който съм видяла, че са се натрупали достатъчно стихове, от които мога да селектирам. Не съм много производителен автор. Стиховете се трупат бавно. Именно заради шестте години, които стоят между първата и втората книга, в „Антигравитация“ има стихове от 2008-2009 г. Например част от тези, свързани с моето детство в Полски Тръмбеш, с баба ми и дядо ми. Относно вдъхновението – вдъхновяват ме винаги хората. Където и да отида – хората са тези, които ме събуждат. През годините не спирах да работя върху проекта, непрекъснато махах едни и добавях други стихове. В началото разделите бяха три. Заглавието също мина през няколко етапа. На „Антигравитация“ (като едноименното стихотворение) се спрях малко преди да пратя готовия проект. Няма определена причина да избера точно това заглавие. Почувствах го близко до себе си.

 

Първата ти книга „Следи от обичане” излиза през 2008 г. след първа награда на в-к „Новият пулс”. Явно ти си роден победител. Кое беше различното този път все пак? Определено вече имаш повече опит, както и този 6-годишен период между двете книги има значение.

Да, шестте години определено имат значение. Мисля, че поезията ми доста се промени. Няма как да не е по-зряла. Вече и аз съм зрял човек. Темите, които засяга са повече – от любовта до човешките отношения, през моето детство, та чак до раждането на детето ми. Но има нещо друго – може би поезията ми стана малко по-бодлива и по-трудна за разбиране. Не знам дали за добро, или за лошо. Явно това е пътят й.

 

В едно твое изказване ти споделяш, че поезията за теб е „импулс за себевглеждане, най-личното „вътре””. Как се чувства един творец, когато има възможност да споделя това свое вътрешно аз с толкова много хора?

Поезията наистина е моето най-лично „вътре“. В началото пишех и не исках никой да чете написаното. Това може би е естествено за един интровертен млад човек. Обаче пораснах. Усетих, че стиховете са моите уши. Наскоро си сложих като корица във ФБ една мисъл на Хемингуей, която в най-общи линии говори за огромното значение на слушането. Аз го разбирам като слушане с всички сетива. Слушане с дълбините на душата. С интуиция. Слушане и наблюдение. Не само на другите и света, но и на себе си. Думите, които излизат от мен, са опит да предам това, което съм чула и начин самата аз да го осмисля и разбера. В този поток на мисли – отдавна нямам спирачка да споделям поезията си с толкова много хора. Те всички са част от нея.

 

Как възприемат твоите най-близки хора писането на поезия?

Моите най-близки хора приемат писането ми като мен самата. Двете неща са едно цяло. Никога не са били критични. Нито пък амбициозни. Майка ми, която е до мен в това начинание откакто се помня, просто ме подкрепя. Може би затова писането никога не се превърна в самоцел за мен. Пиша, когато ми се пише и имам нужда да изразя нещо. Близките ми четат. И това е.

 

Ружа, ти си четящ човек. Какво обичаш най-много да четеш? И кой е любимият ти автор?

Любимият ми автор е бил различен в различните периоди от живота ми. В момента това е Харуки Мураками. Той е явление в света на белетристиката. Вълшебник! Гордея се с това, че нашето съвремие е родило такъв необозрим талант като неговия. С повече такива хора за човечеството има надежда. В гимназиалните ми години любими ми бяха (и все още са) Стайнбек, Селинджър, Ремарк. В първите години на Университета открих Достоевски и не вдигнах глава от него, докато не прочетох почти всичко, преведено на български. Обожавам Хемингуей и Стефан Цвайг. Дълги години чета и събирам романите на Айрис Мърдок, Съмърсет Моъм. От по-съвременните автори обичам много Джоан Харис.

 

А кой е любимият ти български поет?

Не мога да кажа само едно име. Обичам безкрайно: Никола Вапцаров; Станка Пенчева; Дамян Дамянов; Павел Матев; Христо Фотев; Евстати Бурнаски; Добри Жотев; Георги Константинов; Пламен Киров; Камелия Кондова; Маргарита Петкова; Мая Дългъчева; Николай Владимиров; Елица Мавродинова; Елена Денева;

 

Какво би казала на младите хора, които обичат поезия, както и на тези, които не четат?

И на едните и на другите – радвам се, че ви има. Светът винаги е такъв, какъвто трябва да бъде.

©Н. Господинова

 

 

 

 


Прочeтено от:1510
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Защо започнах да пиша поезия? Заради любовта, разбира се! Преди да има криле, човек има корени
Е-книги  


Защо?
Автор: Андрея Илиев



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития