Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Прeдстaвяме Ви  
Преди да има криле, човек има корени Нели Господинова

Здравей!

Здравей, здравей!!!

 

Виж колко послания има в буквите? Изричаме тези думи машинално десетки пъти всеки ден, а те са код със заряд.

Е, ние живеем с думите и затова сме чувствителни към всичко изречено.

И как мислиш приемат изреченото от теб?

Повтарящото се, което чувам е – „красиво, много красиво”. Това, освен че е хубаво, ме кара да мисля и да призная, че съм си създала собствен свят, в който има красота и нежност. Той е крехък, защото е различен от действителния, и точно затова в тази територия ми е добре. Понякога дори се улавям, че разкрасявам живота и хората. В този малък свят влизат много приятели и населяват това пространство. Това е един от стълбовете на моя живот. Много съм дала, но и трижди съм получила в ответ.

Как приемаш тезата, че има женска и мъжка литература?

Литературата е послание, както всичко в действията ни. Разлика в подхода разбира се има, но моженето в изразяването е единственият критерий. В един месец ми хрумна от чисто любопитство да сравня Елиф Шафак с авторите на „Шоколад” и „50 нюанса сиво”. Различно можене, различно изразяване, но не много по-различно от това в последния роман на Куелю. Тук спор не може да има, а допълванията в палитрата са в „жулянеута дя су пранекну” в тайната Живот. Прекрасно по различен начин – култури, наслагвания – и в крайна сметка нюанси на красивото. Всичко това е пътешествие към душата, което е най-достойното занимание в изкуството и го олицетворява.

Какво мислиш за новото поколение поети?

Зашеметяващи са. От това, което слушам на четенията на „Буквите”, се впечатлявам от дръзкото им присъствие и силата на откровения изказ. Засрамвам се и се питам, имам ли място сред тези талантливи млади хора? Добрата новина е, че всеки звучи различно и е удивително, че едни и същи думи се съчетават така уникално различно. Като гените!

Ти си преди всичко журналист, но си и музикант. Колко общо има музиката с поезията?

Музиката и поезията почти се припокриват. Едното съдържа другото като ритъм, форма и емоция.

Не мога да не те питам какво е за теб любовта като част от дъгата, за която пишеш, тя едва не стана заглавие на книгата?

О, това е много труден въпрос без достатъчно верни отговори. За мен това е отношение към живота, а не конкретно чувство. Знаеш мотото на книгата по Чарлз Буковски. Имах „шанса” да умирам няколко пъти в буквален и преносен смисъл и това ми даде награда – да ценя всеки ден, час и миг. Животът така засия и аз така го прегърнах, че това стана истинската ми любов. Срещнах невероятни приятели и колеги, а това си е подарък. Имам чудесна работа в медия-мечта, забележително храбро дете, което ме изпълва с гордост. Имаме шеметен наследник, а очакваме и Точица… А бракът ни учи на партньорство и толерантност. Всичко това е част от голямата любов, която ми предадоха най-добрите и светли ангели – моите родители и учители. Ако не бях суеверна, бих казала, че имам късмет. Кому Бог и Съдбата подаряват 26 години отсрочка?... Може би съм имала малка мисия и я изпълнявам с любов. Стремя се да съм максимално полезна дори за напълно непознати хора. За да се случват добри неща. Хората усещат доброто и отговарят с добро, а това е ценно.

Какво мислиш ти самата за книгата?

Това е привилегия, която ми давате – да изразя себе си – и това е подарък без цена. Хората се изразяват чрез танц, четка, кадри, думи. Моят начин остана този – думите. Жени от различни възрасти ми казват, че ги вдъхновявам, че са плакали, докато са чели стиховете ми, защото са се разпознавали в тях. Особено свидни са ми тези, които са на възрастта на дъщеря ми, това е знак, че посоката е вярна, че думите докосват и вълнуват.

Къде те намират думите?

В автобуса, в метрото, на бюрото, у дома. Често едва ги запомням от метрото до радиото. Бързам да запиша образите, за да не излетят или се стопят. В метрото например има всичко – детайли, които говорят или провокират и думите тръгват сами…

Съжаляваш ли за нещо, наскоро имаше юбилей?

За две неща – можех да дам повече на най-близките си и че няма да видя новите технологии, за които знам, че идват. Няма да видя хората да летят ежедневно и да стигат до планетите. Тази идея ме изпълва с възторг и ако се преродя още веднъж, което ще е за последен път тук, ще съм щастлива да го преживея.

Вярваш в прераждането?

Да, тази теория осмисля еволюцията на душите и обяснява необяснимото на пръв поглед. Харесва ми да вярвам в това, защото носи надежда. Красиво е в космически, вселенски план.

Какво би искала да послушаш, ако това е някакъв финал?

Истински финал по тази теория няма, но винаги и навсякъде бих слушала Ларгото от концерта за обой и оркестър на Марчело. Това е музика, писана от ангели и е наистина „Вярно с оригинала”, защото красотата е състояние на духа и светоусещане за безсмъртие.

А за крилете и корените?...

Често корените ни задържат да полетим, това е вътрешно противоборство, в което хората без сила и светлина могат да изгорят, да се саморазрушат. Аз летя на място, защото корените са ми силни и свидни, а крилете нося с мисълта, че винаги мога да полетя – мислено, чувствено, образно. Една българка полетя с бънджи на повече от 70 години и доказа, че летенето не е възрастов белег, а духовно прозрение.

 

 


Прочeтено от:1439
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
В „Антигравитация” на Ружа Матеева гравитират любовта и човешките взаимоотношения
Е-книги  


Свят от приятели
Автор: Калин Барбов



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития