Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
„Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев Стефан Кръстев

Трилърът на психопаталогична тема не е откритие, напротив – твърде популярен е. Културен феномен е - с десетки хиляди автори, стотици хиляди филми, но и стотици милиони почитатели; с шедьоврите си, с първоразрядните, второразрядните и треторазрядни конфекции, с истинските недоразумения. Истинско предизвикателство е за всеки автор, а и изкушение за всеки чувствителен човек, макар далеч от писателското поприще. Защото зарядът на жанра е близък до всяко съзнание – това са тревогите, страховете, ужасът ни от реалността. Първични страхове, съвсем естествени, в които няма логика, а са част от инстинкта ни за самосъхранение. Да се превърнат в изкуство, това означава да се обяснят. И тъй – донякъде да се обезсилят. В това състояние на съвременната културна реалност е много трудно да се напише нещо, което да изпъкне. Нещо, което да е различно. Да е като останалите, но и не съвсем. Има нещо в повече. Лично – скептичен съм към такива книги. Харесвах ги много навремето. Но храна за този ми апетит – дал двадесети, дал двадесет и първи век. 

Изчел съм стотици книги от този жанр, но по-дълбоки впечатления са ми оставили само тетралогията за Анибал Лектър, „Птичарят“ на Мо Хейдър, „Колекционер на пеперуди“ на Колийн Маккълоу, а към тях сега ще се добави и „Обикновеното лице на злото“ от Калоян Захариев. 

С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено. С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило. 

Това е описание на младост, на студентски живот, на човек, който търси себе си и на неговото обкръжение. Един съвременен роман, с любовта, бита, купоните...Но какво ли се крие зад това обикновено лице? Калоян (не Захариев, а героят) има изявени заложби, които използва за интимен шпионаж, който упражнява полупрофесионално. Плаща му се нещо символично, той намира компроматите, за да ги предостави на поръчителя си или пък, когато трябва – да унищожи. Неизбежен е първият въпрос на читателя: „Що за урод трябва да си, за да си вадиш по този начин прехраната?“. Отговорът е прост: не се налага да си урод. Калоян е симпатичен, дори малко сантиментален; влюбен е истински, дълго ухажва обекта на чувствата си. С невероятно чувство за хумор е: черно на места, но не злокобно. Калоян има ценностите си, скрупули, човещина, хобита – малки неща, които го правят щастлив в този свят. А разказът тъй увлича, че вече чувстваш Калоян твой приятел, много близък приятел, и то по-добрият от двама ви. И точно когато това чувство те обземе, разбираш, че тайните на Калоян са много по-дълбоки, отколкото ти е изглеждало, когато просто ти е загатвал зад тях. Отново зад обикновеното лице се открива нещо чудовищно, но тогава и фабулата забързва, трилърът шеметно започва да се развива. 

Жестоко престъпление, криминална загадка, детективът – аматьор е в центъра на събития, с които не се е справила нито полиция, ни професионални частни детективи и европол. Силите са неравностойни, но вече няма път за отстъпление. Нататък... насладете се сами, няма да бъдете разочаровани. 

Трилърът на психопаталогична тема е най-силен, когато освен патологията на самото престъпление, е описана и паталогията на едно общество. Тогава всичко си идва на мястото, истината е най-сурова, но булото на мрака и на необяснимото пада.

Точно такъв е и „Обикновеното лице на злото“. 

100% в жанра е. Увлекателен по най-високия стандарт. Няма излишно философстване, парадиране с интелектуалност, назидателно размахан пръст на моралист, който да ни даде да разберем, че познава живота по-добре от нас. И все пак, книгата е много повече от трилър. Това е съвременен роман, за нашата, родната действителност, а тя също е едно... обикновено лице на злото.


Прочeтено от:1462
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
Е-книги  


И когато вали те обичам
Автор: Нели Арнаудова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития