В малко закътано заведение на софийската улица Жулио Кюри, съвсем нетрадиционно и спонтанно Фондация „Буквите": издатели, поети и писатели, съвместно със своите гости  от А.Р.И.З.7  (Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите), Кръгът „Поети с китари" и почитатели,  отбелязаха 30-годишнината от смъртта на великия поет, артист, музикант, певец и човек Владимир Висоцки.

Поетът, певец и композитор Михаил Белчев е роден през 1946 г. в София. Завършил е режисура в Театралната академия в тогавашния Ленинград. Солист е на различни състави, има самостоятелни рецитали и участия в БНР, БНТ и Балкантон. Написал е и изпял много песни, носител е на множество награди, сред които орден "Кирил и Методий" първа степен. Хобито на софийския бард с шансонен глас е колекциониране на живопис, графика и месингови предмети. 

Привличащ в текстовете си множество слоеве и боравещ с многобройни наративи Павел Вежинов пресъздава повече филосфската страна на житието. Показателността на „В един есенен ден по шосето" е видна не само в посоката на фантастичнотото, но и като синоним на новото начало в творческото търсене на литературни образци.

В Дора Габе е бил влюбен самият Яворов. Дори се твърди, че тя, а не Лора е голямата му любов. По Багряна са си загубили ума почти всички почитатели на женските хубости. Най-безнадеждно бил увлечен Йордан Йовков.

Дора Габе и Елисавета Багряна били свързани както чрез поезията, така и чрез любовта си към един и същи мъж.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

През 1907 г. известният български дипломат Петър Нейков прави интересна анкета сред нашите първи писатели тогава за това „Дали българският писател може да живее от перото си?", от която ще приведем някои извлечения

Младен Жеков Денев е роден на 21 януари 1931 г. в село Самуилово, близо до град Чирпан, Старозагорско. Средното си образование завършва в Строително-техническото училище в Стара Загора. През военната си служба е изпратен в артилерийска школа, става офицер и служи четири години. Завършва Висшия инженеро-строителен институт в София, след което започва работа като инженер в Перник. Работи като редактор в издателство „Народна младеж", а в последствие става драматург в пернишкия театър. Публикува свои разкази в периодични издания и има издадени няколко сборника с разкази. Първата му книга е озаглавена „Синя ръж".

Едва ли има българин, който да не е запознат в детайли с живота на Софроний Врачански. И дали има друг български възрожденски писател, който да има неговия наситен със събития живот. Не само наситен, а дори умишлено търсен и ако Софроний беше жив, щеше да каже, че не би могъл да живее по друг начин, времето и събитията са го изисквали. Но дали зад скромността на този, наистина велик и толкова  обикновен човек не се крие силна воля, желание за себеутвърждаване, силна и мощна вяра не само в православната църква, но и в себе си като обикновен човек.

Един от най-популярните по онова време книжари-издатели е Тодор Филипов Чипев. Той има и най-голяма роля за издигане на книжарите в българското книгоиздаване.

Започваме поредица за българското книгоиздаване в края на 19 век.

Първите години след Освобождението книгоиздателската инициатива принадлежи на печатарите. В началото на 90-те инициативата поемат книжарите. Те са хората, които познават интересите и духовните портребности на читателите.

Спътница на Жреца-воин, негова вдъхновителка, редакторка на произведенията му, преводачка (превеждала  не кой да е, а Ницше), вярна  любима до смъртта му и след това,  светска   красавица, фина  елегантна дама до края на живота си - това ли е Мара Белчева?

 „Книгите на Твардовски са издавани много пъти от различни издателства. Те не са нито сензационно четиво, нито са примамлива приключенческа проза, нито владеят вниманието с документален разказ, а в книжарниците не се задържат. В България са издавани не веднъж и също така изчезват от витрините. А това е може би най-хубавото, което може да се каже за една книга, за един автор. При това не в родината му, а в чужбина. Макар че Твардовски изпитваше такова хубаво чувство към нащата страна, че не я имаше за чужбина, и като се разделяхме пред дома на журналистите в Москва, сне сламената си шапка, застана усмихнат в лятната си ленена риза и рече:

    - Много здраве на моята България. На розите."

     Обградени от злоба и пошлост, изтощени до крайност в ежедневно отстояване на загубени каузи, неистово изпитваме нужда от онази капка любов, от онази вечна красота, която ни дава сили да продължим напред или просто да бъдем хора...

Вече поколения наред за читателската памет поетът на белоцветните вишни Димчо Дебелянов е просто Димчо. Доближавайки го всъщност до най-съкровените кътчета на своята душа, народът е нарекъл ласкаво своя талантлив и рано изгубен син. И в това назоваване по малко име има и обич, и поклон, и родителска милувка, и вина, че свидният син не е опазен от гибел в ужасната месомелачка на Първата световна война...  Назоваването по малко име е и своеобразен опит на народната памет да съхрани и предаде на следващите поколения една парола... Парола за какво е името на Димчо Дебелянов - един от най-обичаните български поети, слял съдбата си със съдбата на своя народ?

София Филм Фест е вече традиционно кино събитие. Тази година той бе открит с българския филм „Козелът”.
За философията на Радичковия свят, за опасенията преди премиерата, за търсенията и откритията на универсални човешки ценности разговарям със сценариста и режисьора Георги Дюлгеров.

Силно противоречивата и ярка личност на Иван Пейчев и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки следващ изследовател. Още с първите си стъпки в поезията Иван Пейчев е белязан като неблагонадежден в очите на властта.