Въпросът за културата не е отшумял. Но аз ще се спра не на това дали трябва да се субсидира дейността на библиотеките и читалищата или колко длъжности, и сгради ще бъдат съкратени или изтрити от библиотечните хроники, а за това с което много поколения са отраснали - с мисълта, че когато ни потрябва книга, добрата библиотекарка ще ни я намери, защото няма случай в който тя да ни е подвела. Повечето от нас помнят това. Не само по време на всевъзможни изпити и дълги списъци за четене през лятото. И да, става въпрос по-скоро за художествената литература - българска и чужда, а не за специализираната.

Българската библиотечно-информационна асоциация проведе своята ХХ юбилейна национална конференция на тема "Съвременната библиотека - център за информация и знание" на 9 и 10 юни т.г. Форумът събра представители на библиотечната общност от цялата страна в Аулата на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Съорганизатори бяха Катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика" на Философския факултет към Софийския университет и Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". В конференцията участваха представители на Комисията по култура, гражданско общество и медии, на Министерството на културата, партньори и съмишленици на ББИА.

Примерът на Франция от последната година е изключително подходящ по отношение на ролята на библиотеките в контекста на културното наследство и развитие на четенето в електронна среда. Културно наследство и развитие на четенето са две основни линии в библиотечното развитие на Франция, които често са били в противоречие. В цифровизирана среда обаче, тези противоречия могат да отпаднат.

 Сътрудниците от Кримската обсерватория се смятат за откриватели на планетата, тъй като техните колеги правели само еднократни наблюдения. На 1 май 1981г. откриването на планетата било записано в циркуляра на малките планети, след което вече можело да й се даде име. И то било избрано - името на един от символите на Русия - Владимир Симеонович Висоцки.

Живял бурно и не по правилата, търсил живота с всичките му нюанси, Владимир Висоцки напуска този свят по време на провеждащите се в Москва Олимпийски игри. Градът бил затворен, много от смятаните за „неблагонадежни" жители на Москва били изселени от града. Пресата не отпечатала обяви за смъртта на поета. С изключение на малко съобщение за датата на погребението във „Вечерна Москва" и неголям некролог в „Съветска култура". За малкия некролог във „Вечерна Москва" главният редактор бил снет от длъжност два дни по-късно. На Таганка, над билетната каса, било поставено скромно съобщение: „Умря актьорът Владимир Висоцки". Нито един от закупилите билет не го е върнал. Всички пазят своите билети за това несъстояло се представление като реликва.

Почему все не так, вроде все как всегда 
То же небо опять голубое, тот же лес, 
Тот же воздух и та же вода 
Только он не вернулся из боя 
Тот же лес, тот же воздух и та же вода 
Только он не вернулся из боя

В сказанието "За буквите" Черноризец Храбър пише - " В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....".

С огромния си обхват на книжовна дейност Григорий Цамблак е прототип на истинската ренесансова личност. Надхвърля тесногръдието на Средните векове, подава ръка на едва възникналото течение в западна Европа.

За да стигнем до роботите, служещи на хората и Законите на роботиката, трябва да познаваме Олимпия. Една кукла-автомат (чиста проба робот от старо поколение). Нужно е да уважим риска на създателя й - Е.Т.А Хофман - да бъде първи. В противен случай, нещо би ни липсвало.

 "Ян Бибиян" и „Ян Бибиян на Луната" с основание се считат за първи български фантастичен роман за деца.  

 'Алиса в страната на чудесата' и 'Алиса в огледалния свят' са преведени на повече от 50 езика и излизат в многомилионни тиражи през годините. Приключенията на малката дама изпълват с възторг щирок кръг от публика, което нарежда произведенията на Луис Карол сред световните шедьоври. Може да се коже дори, че те са далечни прародители на днешния фентъзи жанр, който по полулярност и читаемост надминава отдавна класическите произведения.

 Жул Верн поздравява Едгар Алън По като „le créateur du roman merveilleux - scientifique". И ако за нас Жул Верн е писателят, когото смятаме за създател на научната фантастика, то такова признание недвусмислено доказва приносната роля на По за жанра.

Научната фантастика е част от модерната митология. Къде са корените на всичко това? Твърди се, че всички знаци сочат към Овидий и Лукиан. „Метаморфозите" на първия са една солидна основа, върху която стъпват повечето писатели-фантасти.

Ана Карима. От писателка с блестящо бъдеще, тя предпочита обществената дейност, където разгръща изцяло потенциала на свободолюбивата си душа. "Тя носи в себе си всички елементи на жизнеспособност, трудолюбие и неизчерпаема енергия. Нека, прочее, поздравим Ана Карима като наша вяра в бъдещето, като майка на това, което ще дойде." - Иван Вазов

Родена преди векове и днес името й вълнува, тревожи, събужда страх, срам, мечти, нежност, възхищение. Но с какво я помним?! Със стиховете й, голямата част от които са загубени, с философията й, която тя е отстоявала и проповядвала, с нежността й и способността й да облича в думи неописуемата красота? Или със скандала, с неяснотата... Сафо. Една жена, дръзнала преди всички да изпее сърцето си.

Феминизмът не е тема, която може да се обхване с едномесечно проучване, или в една малка статия като тази. Той не само претърпява промени - както всичко свързано с динамичната ценностна система на обществото, но и се разделя на много движения в движението, които често "воюват" помежду си.

Един непретенциозен поглед към биографията и творчеството на една от най-интересните руски исветовни поетеси - Марина Цветаева.

Една Ст. Винсент Милей, родена през (22.02.1892 -19.10.1950) е американска лирическа поетеса и драматург. Тя е първата жена, получила наградата „Пулицър" за поезия. Била е известна както с бохемския си начин на живот, така и с многото свои любовни афери.

Кратката анкета има за цел да покаже какво влияние имат новите технологии върху литературата, ще съкратят ли те пътя на една книга от писателя до читателя и има ли изобщо бъдеще печатната книга и интелектуалната собственост като понятие.

След като доста време се порових из нета попаднах на няколко виртуални острова, където бяха намерили своето място много книги. Оказа се, че безплатно в нашите сайтове може де са намерят доста интересни заглавия. Оказа се също и че моята представа за електронна книга съвсем не е същата като на повечето хора. Изхождайки от идеите за електронни книги на Фондация "Буквите", се почувствах някак странно, когато разбрах, че е-книгите са нещо подобно на линкове и чуквайки върху заглавието се отварят дълги-дълги страници, в които са поместени текстовете. Хм! Няма листове, няма разгръщане - само плъзгане на мишката надолу.

Дигиталните съкровищници, както се досещате от името им, са проекти за дигитализирането на цели библиотеки и предоставянето им за световно ползване с цел пропаганда на езиковото и литературно наследство на една държава или език. В повечето случаи става дума за електронни книги в различен формат, понякога не са безплатни или ако са - се четат само онлайн.

Книгите на руски език, които можете да намерите в мрежата са много. Между тях оригинални и преводни произведения, класически и супер нови издания. А търсенето съвсем не е трудно. Ето някои предложения.

 Към момента в Националната библиотека има общо над 750 GB информация, включваща дигитализирани ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, графични и картографски издания, периодичен печат и др. изображения и техните систематизирани описания, която е съхранена и се ползва чрез специализираната система DocuWarе.

Три от съкровищниците на света, съхранили най-ценното както своята нация, така и от света.

За ISBN-a има множество митове, най-вече породени от непознаването на системата му. Мненията се лашкат между двете крайности „Книга без ISBN не е книга" и „Кой ползва още тия остарели неща".

Какво всъщност се крие зад тази страшна абревиатура?

Годината е 1990, публикацията ми - едва втората. Това е "Историята на един зомб". Забележете, в заглавието е сбъркан рода на съществото. Хорър - трилърът като жанр не беше популярен. Преди големия си бум, предизвикан точно от липсата му, беше почти забранен. Освен четири или пет книги на Стивън Кинг и класически автори - като Едгар Алън По, нищо друго не беше преведено. Истории за зомбита, вампири и така нататък ни поднасяха само пиратски видеопродукции, от които - поради нивото на превода - не можеше да разчиташ да научиш нещо.

Темата на броя на „Книгите" е посветена на авторското право. Моята задача - да пиша за Закона за авторско право и сродните на него права. Честно да си призная, нямам идея как се пише за закон така - общо,   без конкретен казус, без връзка... Който се интересува от Закона, може да си го прочете, има го публикуван, има го и в броевете на нашето списание. Да преразказвам един закон - че то да не е роман, който, като преразкажеш, можеш да направиш по-интересен, закон е това. Там всяка дума е важна и не подлежи на тълкуване, интерпретация, субективно разбиране. Та камо ли на свободни разни съчинения.

В Американския център в Столична библиотека се организират кръгли маси. И там наистина има точно кръгла маса. Влизам в залата и първото усещане, което ме води е любознателност. Обикалям залата докато се напълни и разглеждам, задавам уместни и неуместни въпроси.  В  страни до прозорците е подредена изложба с карикатури.  Съвпадението е случайно, но тематиката на двете неща, събрани в тази зала на 4.12 кореспондира помежду си в надтекстуалната парадигма на нашенско и национален характер.

В Аmazon.com може да се намери всичко - от бебешки дрехи и аксесоари, до книги - аудио, e-book, изобщо каквото ви душа иска. Всичко от което имате нужда е банкова сметка - къде в този материален свят без нея! - и няколко минути за да си направите регистрация.

Панаирът на книгата е традиционно събитие в НДК. Това е мястото да се покажеш и да намерят хората по нещо за себе си. На панаира човек отива да купува. Издателите излагат това, което ще се продава. Съпътстващите прояви също са по-скоро с рекламен характер. И тази година организаторите се бяха съобразили с това. Всички съпътстващи прояви на място бяха на едно и то най-достъпното място. Доброто озвучаване също допринасяше за събирането на хора около представящите се издателства  и  автори.

 Няма начин да избягам от клишето, защото панаирното настроение си е такова. НДК ни посреща с тълпа от влизащи и излизащи. Събота по обед е. На входа е толкова гъсто населено, че не обръщаш внимание какво носят излизащите. Те са уморени и бързат да се приберат за семейния обяд. Влизащите са нетърпеливи. Бутат се пред масата  за да купят билетчета, а там млада дама прави драма, че тя също е пенсионерка и трябва да влезе без да плати левчето за вход. За малко момчето - организатор да забрави да ми даде пплатеното вече билетче. Но всичко преминава и вече сме вътре в  голямото фоайе.

IN MEMORIAM
Никола Йонков Вапцаров
24 ноември 1909 г. - 23 юли 1942 г.

"... и стихове пиша (тъй както умея)."
"Какво тук значи някаква си личност?!"

Родило се момче в семейството на Елена и Йонко в лето Господне 1909, на 24.11., в гр. Банско, в къщата на своята баба (по майчина линия) Милана Везюва и било кръстено Никола, името на неговия дядо. Родът на бащата е стар банскалийски, занимавали се с бояджийство, били вапцари, и това дава и фамилното им име. Майката на поета също е от стар банскалийски род - Везюви, чиито занаят отново бил вапцарство (бояджилък). Елена Везюва е родена през 1882 г., завършва осново училище в родния си град, а по-късно със съдействието на американската мисионерка мис Стоун е приета в американския пансион в Самоков. През 1908 г. е преместена на работа в родния си град Банско. Запознава се с бъдещия си съпруг - Йонко Проданичин и през януари 1909 г. се оженват.

„Накъсаха ти поемата, твоята най-голяма любов - може би затова те убиха, заради нея."

Димитър Фролошки

Вече години наред първи ноември не идва само като поредния ден от календара. В първия ден на единадесетия месец всички ние отдаваме заслуженото на онези българи, посветили живота си за опазване и защита на националната ни идентичност.

За „Самият Богданов" или хубаво или нищо. Да, ама за неговия прототип в руските приказки Кошчей Бессмертний така ли говорят? Я, по полеко моля! Та аз трябва да си отстоявам моя си псевдоним. Така че не очаквайте „Похвално слово за шефа и робовладелеца" по никакъв начин! Сакън!

И така кой е Иван Богданов и как той се превърна в Иванушка Бессмертний?

Предчувствие ли изтръгна Ила от прегръдките на съня, или нещо, промъкнало се в съзнанието й, но тя се събуди внезапно и остана да лежи, заслушана в мрака. Идваше вековният й враг, усещаше го. Никога не забравяше какво притежава и какво й бяха предали на съхранение Боговете - Камъкът на познанието. Камък, събрал в себе си страхотна сила. Който го притежаваше, притежаваше познанията над всички говорими и мъртви езици, над всички древни и нови религии.

Северина Сатърлийска  е едно миловидно момиче, с което може да се водят цели десет минути разговор и все още да смяташ за нормална. Стига разбира се в радиуса на късогледите и очи да няма печатно слово или да не употребяват поредица от мръсни думи като - книга , млад автор, издаване.

Незримите очи на вечерта, сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието й към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И малката Вещица му се отдаде напълно.

Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка към малкото си огледалце, докосна се до стъклото му и промълви

Библиотечният проект обхваща 28 партньори, сред които седем международни библиотеките на университетите Оксфорд, Лозана, Колумбия, Харвард, Принстън, Станфорд и така нататък. В проекта участват също над 10 хиляди издатели и автори над 100 страни. Ако желаете да се присъедините - всичко е безплатно, само трябва да си направите акаунт в Гугъл.

Една приятелка ми препоръча книга. Искам да я прочета и аз, разбира се. Но къде време да се мотам по книжарници. Написвам заглавието в http://www.google.bg/ , тo къде и другаде. Естествено излизат и доста статии или коментари във форуми за него.

Навлизането на социалните мрежи в ежедневието вече е факт. И все по-малко са тези, които гледат с насмешка на въпросното явление и твърдят, че „всичките там са загубеняци". Тези мрежи постепенно започват да изместват много други услуги - електронни пощи, съобщения между мобилни телефони, IRC и програмки за чат като ICQ и Skype.

Още от първия ден на експанзията на Internet - някъде в началото на деветдесетте години - всеки говори за дигитализирането на книгите. Всеки, който работи в областта на високите технологии, си спомня, че навремето това бе доста изгоден бизнес. Наричаха го "информация на върха на вашите пръсти".  Никога не сме било толкова близко до една цифрова библиотека на всички книги в света, колкото сега. Или поне в момента, когато Google започна да прави това по своему.

Мозъците ни, свикнали постоянно да моделират в офисите, а сега оставени на собственото си бездействие, започват да пулсират: „Трябва ни храна!"  И така блажено изопнали телата си на слънчевите ласки започваме да се питаме: „А, какво да правя сега?!" И отегчени от правенето на тен посягаме към четивото. (Явно е, че едното не пречи на другото!)

Идва ред на амбулантните търговци на книги, подпрели масичките си на път за плажа. Заглавия на стари книги ни намигат от безразборното им подреждане по големина (не по друг признак). Смушканите им корици привличат вниманието не с желанието да докоснеш нечие произведение, а с въпроса: „Как е възможно някой да има такова отношение към книгите?!"

Фондация „Буквите" е основана през 2004г.
Основните цели на Фондацията са: развиване, популяризиране и утвърждаване на българската култура, подпомагане публикуването на млади български автори, запазването на българските литературни традиции в условията на световна глобализация. Основаването на Фондация „Буквите" беше логично продължение на над 3-годишна работа на учредителите й в областта на българската литература и култура.

Когато бях малка... Когато децата ми бяха малки... Първи юни и в двата случая беше прекрасен ден. Обикновено слънчев. Или поне такъв го помня. Винаги на разходка - с мирис на окосена трева и захарен памук, с шума на река, въртележки и песен на птици. От разходките с баба и дядо по Тюлбето, през тези с майка и татко в Парка на свободата, понякога само с дядо до Бялата вода -  до онези в Южния парк с моите деца ... Те всички бяха традиционни, различни, прекрасни. Неизменно беше едно - всеки път се връщах вкъщи с детска книжка в ръце, или две, или...

Издателска къща „Хермес" е основана през 1991 година в Пловдив. Досега със знака на издателството са излезли над 1800 нови заглавия с общ тираж 18 000 000 екземпляра.
   „Хермес" предлага разнообразна продукция за всички възрасти и вкусове. Издателството е водещо на българския пазар в областта на художествената литература. На изключително голям интерес се радват и научнопопулярните поредици. „Хермес" има свой дял и в предлагането на по-специфична продукция - справочна и учебно-помощна литература. Особено големи са успехите на издателството в областта на детско-юношеската литература: енциклопедии, четива в помощ на ученика, класически детски произведения, фентъзи серии и илюстровани издания.

Издателство "Парадигма" има за поле на дейност университетската литература със специално внимание към хуманитарната й част. На щанд № 14 на Пролетния панаир на книгата в НДК публиката ще може да се срещне с най-новите издателски постижения.

Издателство "Летера" ще участва в Пролетния панаир на книгата.

Щанда на издателство "Летера" е  №12, който се намира непосредственно срещу главния вход.

Щандът на ЕРА е номер 43.

Конкретно за този панаир не предвиждаме издаването на заглавие от български автор, но книгите на Стефан Кисьов "Твоето име е жена", "Екзекуторът" и "Воайорът и квартирантката" продължават да се радват на интереса на читателите.

От издателство "Колибри" се очакват две премиери на български книги - "Лабиринт за романтични минотаври" на Светлана Дичева - 21.05, 18:00, зала 3.3 и "Тя е тук" на Елена Алексиева, 22.05, 18:00 часа, зала 3.3

Издателска къща "Пан" ще участва на Пролетния базар на книгата, на щанд № 62 във фоайето пред зала 3.

На панаира ще предложим на читателите най-новото си заглавие - "Българска митология" от Цанко Лалев.

ИК „Жанет 45" има удоволствието да Ви покани на предстоящите "Майски празници на Книгата"
(20 - 24 май 2009 г.) в НДК. Заповядайте на етаж 7, зала 3, щанд № 3 !

Месец май за издателство Сиела е месец на българската литература. Из между новите заглавия, които ще излезнат са "Свят за изпиване" на Ясен Атанасов, вторият роман на Радослав Парушев - "Project Dostoevski", сборник с разкази"Кратка история на самолета" на Захари Карабашлиев. 

Очакваме Ви на Пролетния базар  на книгата!

(20.05-24.05.2009 г., НДК, ет. 7, фоайе зала 3, щанд №  60 - „Хермес")

Предлагам  на читателите на списанието „Книгите" интервю с художника на книгата „Хроники от Сърцето на дявола". Убедена съм, че още една гледна точка ще обогати представите на четящия човек и ще го накара да посегне към книгата.

 "Брегът на мрака" е роман, който трябва да се чете много внимателно, защото в на пръв поглед безцелните лутания и размисли на автора- Андреас Сакс, читателят открива една нова, изкривена действителност на света, в който живеем и един огледален, гротесков образ на съвременника. И колкото повече се вглеждаш между редовете, толкова по-плашещо ясен става паралелът между тук и сега и там и тогава.

Защо избрах този цитат от книгата за заглавие?

Всъщност и аз не знам. Първите няколко страници си мислех само „Леле, тоя тип е енциклопедия на тема дроги!" и му се възхищавах за смелостта - да напишеш роман с основна тема наркотици ми се струва безумно смело... Докато не стигнах до абзаца на тема „промяната през 90те години на 20ти век".

Бившият ми приятел веднъж ми каза: „Аха, разбирам те. Ти пишеш фантастични истории, защото не ти харесва това, което виждаш през прозореца."

На което аз отговорих: „Джак, абсолютно нищо не си разбрал. Пиша ги тъкмо защото ми харесва."

Хрониката е запис на случващо се събитие във вариант, максимално близък до реално случилото се. Записваните по този начин за дълго време събития, могат да бъдат сравнявани и изследвани от всяко следващо поколение. Целта на подобно усилие на ума може да бъде само извеждане на съвместима с настоящето поука. С времето тези автентични разкази се освобождават от характеристиките на времето, което описват, и се превръщат в архетипни структури, които носят есенцията на човешката опитност. Така се раждат иносказанията.

Мое е удоволствието да представя Динко Динков -  спечелил Годишната литературна награда „Еквалибриум" на издателство „Либра Скорп" и издал дебютната си книга -  сборник с разкази „Колобърът".

„КОЛОБЪРЪТ е носител на истината, древен жрец - вълшебник. Живее в пещерите на човешките души и притежава умението да пътува във Времето. Когато младият дух спи и боледува, Колобърът не съществува. Спящите му се присмиват, че е измислен..."

„Драги читатели,
В ръцете си държите поредния брой на музикалното списание за рок и метъл „В името на … рока”. Дълго се колебах как да започна новото издание и реших да ви разкажа една красива приказка. Това е приказката за група младежи, решили да покорят света с музиката си. Историята на една мечта, дълго съществувала в съзнанието им. С постоянство и упоритост те се сдобили с мениджър, договор с музикална компания, направили 3 – 4 албума и светът се оказал в краката им…”

Идеята за книгата се роди преди около 2 години. Преглеждах старите броеве на едно рок списание и си казах „защо да не разкажа историята на една група?”. Първоначално мислех да напиша разказ. Споделих идеята с един приятел музикант, който много се въодушеви и веднага започна да ми дава предложения какво да включа в „романа”. И така, идеята за разказ се превърна в роман. 

ЦСКА, Биг Брадър, „Първичен инстинкт”, Шакира и Бийонсе, Бенджи, Закс и Звездният принц, Алиса в страната на чудесата, Агата Кристи, Синьо Лято, Арабела, Тримата мускетари, Елин Пелин, Яворов, Паулу Куелю, …. Странна смесица от стилове, образи, пространства и времена, една еклектична сплав, която обаче, напук на всичко, стоеше много добре като цялостно излъчване. Не измислих друга подходяща ситуация, в която „Сексът и градът” да съжителства с „Отнесени от вихъра” и това да не дразни окото на Негово Величество Читателя.

За първи път срещнах автора на „ГЗС” на едно събиране в клуб „Приятели на книгата”. Странно ми се стори това заглавие на новата му книга – само три букви, които така и не успях да свържа в някаква моя логика. После разбрах ( и каква логика само!!!) – Говорим си за секс. Уговорих и интервю с него – обещах си да няма нито думичка за секс, въпреки книгата.

След като прочетох романа „Жасмин” и видях на какъв хал е съвременната БГ литература, се радвам, че минах към противниковия фронт.
Ако успеете да преглътнете първата част – малко скучничка завръзка, но доста добре изградени образи, особено на двамата герои от мъжки пол – във втората част ви очаква изненада.  

Малена Ашри е нейният псевдоним. А „Демониада” е работното заглавие на „Жасмин”. Защо и как се случи тази книга – вижте сами!

Кризата на средната възраст ни връхлита точно когато сме се закрепили на краката си и смятаме, че владеем света.
Какво му остава на един мъж, когато се събуди една сутрин сам, напуснат от приятелката си/съпругата си, с която живеят от студентските години, с долу-горе стабилен бизнес, но без изгледи за неочаквано забогатяване?
Остават му точно три неща – безразборен секс, неспиращо пиянство и военни игри.
В тази книга има по много от всичко. И както е написано на гърба на корицата – тя е за порасналите момчета от „Вчера” – завършилите Ловешката езикова гимназия