Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



Прeдстaвяме Ви  
Cefules – човекът-институция Северина Самоковлийска /Annabell_/

 В свят, в който се делим на „буквички"," хулички", „щъркели" и прочее, той е институция. Защо ли - защото няма литературен сайт, в който да не го познават и обичат. Той е писател с невероятна производителност и още по-невероятен талант. Само за 2008 година има публикувани над 160 разказа (данни базирани само на литературния сайт Буквите). Освен това пише и поезия, и - както разбираме от новата му книга „Светли мисли за черни дни" - афоризми.

Представяме ви  Стефан  Кръстев, или както е по-известен в Мрежата - Cefules.

 

Няма да питам „кога започнахте да пишете", понеже всички знаем, че това е дълъг процес, но спомняте ли си кога усетихте, че ви влече литературата?

 

Откакто се помня. В ранна детска възраст още бях душата на компаниите. Хлапетата се събираха около мен, а аз замествах безкрайния пиратски сериал с приказни елементи. Интересно е, че ако не разказвах някоя от измислените си истории, пелтечех, трудно се изразявах, говорният дефект силно ми пречеше, но усетeх ли внимание и желание да се слушат фантазиите ми, отпусках се и разказвах нещо, което даже после не помнeх. Като че ли нещо друго, не аз, ползваше устните ми и разказваше тези неща. По подобен начин и пиша сега. Литературна амбиция проявих едва след двадесетата си година. До този момент всичко е било за лично ползване. Пратих една хорър - история "Такси към чистилището" във в-к "Други светове", публикуваха я и това беше началото на един много силен старт. Само след месеци излезе и първата ми книга, в съавторство и общия псевдоним Стивън Джордън.

 

Творите в доста разнообразни жанрове - разкази, любовна лирика... Двете страни на една личност ли са, или две коренно различни личности, които се борят във вас?

 

Свойства на една и съща личност са. Двойствен съм, но не и в случая. Част от разнообразието на моята природа са. Всъщност на любовната лирика отдавна съм престанал да гледам като на сериозното си творчество, не ми е силата в нея. Просто е нещо, което прави живота ми по-красив, изживяване е, част от любовната игра или усмивката ми към живота.

 

Може ли да се пробие с разкази на българския пазар?

 

Трудно, но определено: да. И в това съм сигурен още от Коледния панаир на книгата 2006, тогава излезе на бял свят "Бяс и рози" и за часове бяха продадени почти сто книги. Разказът си остава едно от най-интересните развлечения. Кратко пренасяне в друга реалност, каквото да речем телевизията не може да даде, защото все пак там образите са наготово, не се изисква това неволно напрягане на въображението, в което е и магията на изживяването. От друга страна животът ни е пълен с ангажименти, разкъсва вниманието ни и не винаги имаме душевна нагласа и времето за да прочетем роман, макар романът да е аристократът на прозата.

 

Въпреки невероятната продуктивност - само за 2008 година и само в сайта Буквите сте публикувал над 160 разказа - първите ви две публикувани книги са под псевдонимите Стивън Джордън и Джон Стивън. Трудно ли е да бъдеш български  писател в България?

 

Тези книги са от преди много време. За Стивън Джордън псевдонимът беше избран удачно. Англоезичният вариант на моето и името на съавтора ми. Историите бяха хорър-трилър, малко познати по онова време в България, усещаше се силното американско влияние, героите определено не носиха български национални черти. При Джон Стивън вече не се налагаше но със следващият съавтор бяхме подведени от инерцията. Оттогава не ми и идва на ум да използвам англоезичен псевдоним, вече не е естествено, а напротив. Трудно е, да, много е трудно да бъдеш български писател в България, пазараът е малък, световната литература заела позициите, преходът направил хората недоверчиви и към писменото слово, и към всеки сънародник, изявяващ се по какъвто и да е било начин, в която и да е било област. Трудно е, но не англоезичният псевдоним, нито чуждият маниер на писане, ще направи начинанието по-лесно. За това просто опитвам да бъда това което съм, до край.

 

Публикувате преди всичко в интернет сайтове. Смятате ли, че мрежовата известност ще помогне в продажбата на новата ви книга „Светли мисли за черни дни"?

 

Да. Надявам се. Засял съм, трудил съм се, борил съм се, бавно съм спечелил известно доверие, доста обич. Отричан и обичан съм, мразен и боготворен, надявам се - за много хора все още интересен. И предполагам, това ще окаже влияние.

 

Защо точно афоризми?

 

Изборът не беше мой, а на издателя. Веднага се съгласих, даже се зарадвах много, дълбоко в себе си съм го искал. Предполагам, защото е едно по-малко познато мое лице, а в тези афоризми са закодирани идеите на цялото ми творчество. В една малка книжка, всичко останало издадено и неиздадено, написано и ненаписано все още.

 

Един от любимите ми афоризми от книгата е „Добрите хора обичат да си при-

писват лоши качества." Кои лоши качества би си приписал Стефан Кръстев?

 

Прекалена емоционалност, невслушване в разума, знам как да постъпя често, но не го правя така както знам, че е разумно. Способен съм на компромиси, дори и тежки, прекалено тежки, което също е порочно, но пък понякога и за най-дребното съм неотстъпчив, а веднъж разочаровам ли се, трудно мога да бъда спечелен отново. Трудно печеля доверие. Откровен съм, но в стремежа си да бъда открит, правя точно обратното на което желая, създавам погрешно впечатление за себе си. Което не е трагично, често дори в личен план ми е помагало, но не е било желаното от мен. Ще обобщя с една позната фраза: труден характер, много труден.

 

Реален романтик ли сте, или абстрактен реалист?

 

"Мостът между едното и другото."- изрича с усмивка вторият, а първият му отвръща също с усмивка -"По-скоро пътникът, който върви по него със завързани очи..."

 

Кажете ни нещо мърдо за финал, но имайте предвид, че съм чела книгата?

 

Мъдрите думи не ни спасяват винаги от големи глупости, но винаги ни оставят шанса поне да се усмихнем, ако ги извършим.


Прочeтено от:1577
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Иван Богданов - директор на водопад Мартин Карбовски - между Лили и живите
Е-книги  


Белите дупки на Вселената
Автор: Огнян Колев



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития