Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



Тема на броя  
Литературата във Фейсбук Северина Самоковлийска /annabell_/

Навлизането на социалните мрежи в ежедневието вече е факт. И все по-малко са тези, които гледат с насмешка на въпросното явление и твърдят, че „всичките там са загубеняци". Тези мрежи постепенно започват да изместват много други услуги - електронни пощи, съобщения между мобилни телефони, IRC и програмки за чат като ICQ и Skype. Освен всичко друго, в тях се забелязва и развитието на нов тип журналистика, да я наречем условно „улична", журналистика на масите. По време на конфликтите след изборите в Иран например, Фейсбук беше истинският свидетел за вълненията и сблъсъците между привърженици на двамата кандидат-президенти. Благодарение на нея целия свят доби реална представа за случващото се, докато правителствените телевизии предаваха силно цензурирани версии.

Фейсбук и другите социални мрежи представляват и много сериозна конкуренция за така наречената „жълта преса" (цвета в различните страни варира, но смисъла е един и същ), отнемайки по този начин част от работата на папараците и приближавайки хората към техните идоли. Пример - швейцарският тенесист Роджър Федерер представи близначките си именно във Фейсбук, а кралицата на Йордания - Рания ал-Ясин държи в течение всички свои почитатели на ваканцията на кралското семейство чрез по-малката социална мрежа Туитър, публикувайки снимки и личните си впечатления.

На базата на тези данни едва ли ще е изненада за някого, ако кажем, че и литературата във Фейсбук е нещо, което се среща в изобилие. Страници на различни писатели има и на роден, и на чужд език - вие само си избирайте. Клубове на книгите - колкото душа иска. Всъщност да направиш страница във Фейсбук е абсурдно лесно. Друг е въпроса каква ще е посещаваемостта й. Тук се появява и проблема от който страдат много литературни сайтове - разнообразието и количеството информация и възможности (понякога за сметка на качеството) затрудняват и объркват посетителя.

Фейсбук е чудесен начин да „продадете" каквото имате. Единственото, което ви трябва са стотина приятели, които да виждат профила ви. И трима-четирима от тях, които в „името на добрата воля" да пуснат линк с нещото, което „продавате" и на своите приятели... Ефектът би могъл да се оприличи с лавина, естествено в по-малки мащаби.

Каква е българската литература, която може да се намери във Фейсбук? Примери за групи, посветени на българската литература са „Българска литература"(естествено!), „За съвременна литература", „Окръжност за експериментална литература", „Кога за последно прочетохте цяла книга", „Клуб приятели на книгата", „Литературен клуб", „Човешката библиотека", „Форум творчество" и естествено „GOLIAMOTO 4ETENE - IZBERI BALGARSKOTO!"(запазвам оригиналния правопис), „Група за четене на книги", „Хулите", „Хайку" и така нататък, и така нататък...

Много от издателствата имат свои „представителства" във Фейсбук . Там се изнася информация за предстоящи премиери на книги. Някои от тези издателства са:

Издателство „Ера" - специализирана в издаването на съвременна литература, женски романи, фентъзи и фантастика, сред най-известните автори, които са издавали са Агата Кристи, Кристофър Мур, Александър Белов, Крис Удинг, Остин Андрюс, Робърт Купър и много други.

„Хеликон - за книгите и хората", в списъците на издателството попадат имена като Дан Браун, Даниел Стийл, Даниел Левин.

„ИК Жанет 45" е специализирано в издаване на съвременна българска литература и автори като Ани Илков, Хайгашод Агасян, Боян Биолчев, Станислав Стратиев, Вера Мутафчиева и др.

„Приятели на Сиела" (издателство „Сиела"), чиито „специалитет" са художествената литература, популярна психология, хуманитаристика, документалистика, сред авторите са Агоп Мелконян, Александър Томов.

„Обсидиан"  издават преводна литература, преди всичко от английски - Халед Хосейни, Паулу Коелю, Джон Гришам, Дейвид Балдачи, Лий Чайлд, Брайън Хейг, Стив Бери, а през последните години и съвременна българска литература.

„Парадокс" - както сами се определят, „култово издателство, заради култа към Free-mind книгата". В редиците на издаваните от тях автори са имена като Уилям Бъроуз, Хенри Милър, Чарлс Буковски, Джезуалдо Буфалино, Салвадор Дали.

Изобщо, както винаги в Интернет, каквото ви трябва, ще го намерите. Може да ви се наложи да прегледате над петстотин предложения както се случи на мен за тази статия, докато ви огрее, но ще успеете. Ако ли не успеете, значи просто не съществува. А колкото до литературата и Фейсбук може да се каже, че там е застъпена преди всичко търговската и „почитателска" страна на нещата, като социалната мрежа улеснява най-важното в работата на всяко издателство - обратната връзка с Читателя.


Прочeтено от:1383
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Морски флирт с книга Google book search - новата интернет революция?
Е-книги  


Странна жена
Автор: Джулия Бел



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития