Книгата на Павел Лазаров „Пробуждане" с подзаглавие „За България, Италия, вярата и благоденствието" е сборник от публикаци в сайта www.probujdane.com в продължение на седем години - от 2002 година до днес. В тях младият българин пише за българския път, както той го вижда. Авторът е включил и три преводни статии - на индиец, чех и колумбиец, защото ги счита за съответни на своите позиции и текстове.    

Книгата е интересна преди всичко с това, че българите, които живеем в страната си, имаме възможност да съпоставим гледните си точки по важни обществени проблеми с вижданията на нашия сънародник, който непосредствено след промените в началото на 90-те години на миналия век се установява да живее в Италия.    

В заглавието „Пробуждане" можем да открием и символистичен смисъл, защото според Павел Лазаров, за да се променят нещата в България, на българите е необходима нова обществена енергия, защото пасивността и инерцията на бездействието не могат да подобрят живота ни.    

Най-впечатляващото за читателя вероятно ще бъде позицията на автора, защото той не се прехласва безкритично пред постиженията в материален смисъл в живота на италианците, а забелязва, открива, отразява и анализира и негативите преди всичко в психологически аспект за жителите на Апенините. Защото и там далеч не всичко е наред не само в битов аспект. Дори най-големите и тържествени празници като Богородица на Ботуша предизвикват у автора смесени чувства, защото италианците са консервативни и предпочитат за почивка всяко лято едно и също място.    

Павел Лазаров определено е демократ като позиция. Той търси причините за днешното състояние на общствения живот в България и прави сравнения с Чехия и Унгария и акцентува на една от най-неприятните ни национално-психологически черти - да чакаме някой да дойде и да ни „оправи". Така всеки, който демагогства, обещава и лъже да донесе благоденствие, народът наивно му предоствя властта и после горчиво се кае, че пак е излъган.    

Една от най-големите болки на автора е, че всяка година 22000 българи, предимно млади и подготвени, напускат страната ни. И това наистина е най-голямата загуба, защото повечето не смятат да се звърнат отново в България.    

Тридесетгодишният Павел Лазаров очевидно има очи да прогледне за неща, които са сред най-важните. Авторът стига до извода, че рекламата продава всичко.

Превзетото, неискреното, стереотипният живот, който е неприсъщ за бългрина са характерни за живота там. Застраховките за коли, картелите и монополите не само в здравеопазването, спекулациите по борсите, високите данъци, които достигат до 50% са отразени в текстовете от книгата. Притежаването на вещи и материалното богатсто съвсем не правят хората по-щастливи. В най-богатата област Ломбардия рядко се срещат усмивки, няма емоции, хората приличат по-скоро на роботи. Авторът не описва лустрото, а реалностите на по-трудно видимия, но истински живот и бит.    

Вследствие на своите наблюдения и размисли П.Лазаров споделя позицията, че народът ни не трябва да вярва на приказните обещания на политиците. Търси психологическите причини в пораженията на комунизма, който отучи хората да мислят и да изразяват свободно собственото мнение. Оттук са и тежненията на някои българи към диктатура. Да се поддържа несигурността, неверието е най-изгодно за престъпниците и мафията. Целта е да се отвратят хората от политиката. Депутатите ни са кукли на конци и т.н и т.н.    

Своите отговори Павел Лазаров дава в „Накъде отиваме", където споделя вижданията си за „българският път". Опростеният по-охолен живот обикновено е придружен с духовни ями. За радост българинът още има чувства - обича и ненавижда силно. Българите сме емоционални, с човешки облик, докато италианците живеят доста по-скучно. И си задаваме въпроса: щом като южняците италианци живеят така, какво ли е при по-северните народи - драмата приема по-трагични оттенъци. Според безпристрастната статистика най-много самоубийства и психически отклонения има в Швейцария и Япония!    

В книгата става въпрос и за инциативата „Българският Великден". Павел Лазаров вижда основния проблем в образователната ни система, която се нуждае от сериозни корекции. Авторът цитира част от речта на Вацлав Хавел при получаване на наградата „Ганди" за мир пез 2003 година, в която бившият чешки президент открива основните проблеми в екологията и в липсата на пряк човешки контакт за сметка на

технологиите, за които всички сме виновни.    

В „Град за всички" става дума за мнението на кмета на Богота /Колумбия/ за значението на градската среда - комуникации, инфраструктура, архитектура, въобще за организацията на живота в големите градове - мегаполиси. Впечатляващо е мнението на най-богатия в Латинска Америка - мексиканецът Карлос Слим: „Успехът е в обичта ти към хората, природата, децата, възрастните". Не да притежаваш повече.    

Според Павел Лазаров единственият ни шанс е да създаваме и възпитваме достойни хора, преследващи щастието си без комплекси. Човешкият фактор е най-важният, особено за бедна страна като България. Идеалът му е: „България - най-просветената и духовно извисена нация!" И оттук незаменимата роля на училището и учителите.   

В текстовете става дума за статията „Корените на демокрацията" на Нобеловия лауреат Амартая Сен, за книгите „Гняв и гордост" на Ориана Фалачи и „Мрачното зло на Запада. Манифест на антимодернизма" на Марсело Фини, които Павел Лазаров има намерение да преведе на български.    

Интересното и важно в „Пробуждане" е това, че проблемите на България, с които ежедневно се сблъскваме живеещите тук, са показани от гледната точка и позицията на българин, живеещ в Италия, но с остро чувство за национална принадлежност. Павел Лазаров е готов да се върне в България и да работи за нейното въздигане. Дано повечето от младите ни емигранти по света мислят като него. Защото в техните ръце и във връстниците им в страната е бъдещето на България.    

Книгата е написана с жива емоция, която не ни оставя безучастни, защото  е остропроблемна и е напипан пулсът на времето.