Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Литературен сайт Авторски
център
Книжарница
КНИГИТЕ
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



Тема на броя  
Дигитализация на документите в Националната библиотека Националната библиотека "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

 Към момента в Националната библиотека има общо над 750 GB информация, включваща дигитализирани ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, графични и картографски издания, периодичен печат и др. изображения и техните систематизирани описания, която е съхранена и се ползва чрез специализираната система DocuWarе.

 

 До сега са дигитализирани, обработени и е изграден архив на над 100 000 файла, в това число ръкописи и архивни документи, снимки и портрети, карти, фотоалбуми и графични документи. В края на 2007 г. започна работа по дигитализиране и на периодичния печат. През м. ноември 2007 г. дигиталните копия и описанията бяха пуснати в Интернет страницата на Библиотеката. В сайта са представени над 4 000 единици. Дигитализираните документи се предоставят на този етап на свободен достъп. Политиката на библиотеката в бъдеще е една част от документите да се предоставят безплатно, а друга част, включваща детайлна информация и съответен формат за съхранение с възможност за използване на дигиталните копия за печатни издания с прецизно качество - да се предоставя срещу заплащане.

 

Електронната страница на Националната библиотека е на адрес http://www.nationallibrary.bg/resursi.html

Дигиталната библиотека е нейна структурна част на адрес http://www.nationallibrary.bg/digitalna_bibl_doklad.html

Така изглежда „входа" в Дигиталната библиотека.

Изберете документен масив в който желаете да търсите:

 

 

Славянски ръкописи

 

 

Славянски кирилски печатни книги ХV - ХX

 

 

Гръцки ръкописи

 

 

Чуждоезикови старопечатни и редки книги ХV - ХХІ

 

 

Други чуждоезикови ръкописи

 

 

Ориенталски старопечатни книги

 

 

Арабски ръкописи

 

 

Ориенталски документи/ Европа

 

 

Турски ръкописи

 

 

Дефтери

 

 

Персийски ръкописи

 

 

БИА Документи

 

 

Сиджили

 

 

БИА Кореспонденция

 

 

Албуми и художествени каталози

 

 

БИА Кондики

 

 

Картографски издания

 

 

Фотографска колекция/ Портрети

 

 

Оригинална графика

 

 

Продължаващи издания 1844 - 1878

 

 

Печатна графика

 

 

Продължаващи издания 1878 - 1944

 

Както се вижда и от сваленото от интернет графично изображение дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида  на документите в следните колекции: „Славянски ръкописи", „Гръцки ръкописи", „Други чуждоезикови ръкописи", „Старопечатни, редки и ценни издания", „БИА. Документи", БИА. Кондики", „БИА. Фотографска колекция /Портрети", „Ориенталски ръкописи", „Дефтери", „Сиджили", „Ориенталски документи", „Ориенталски старопечатни книги", „Графични документи" , „Картографски документи", „Български продължаващи издания"

 

Различните колекции са дигитализирани в следните обеми:

 

  • Колекции от славянски и чуждоезични ръкописи - около 14 000 страници / около 100 документа

 Примери: Поппунчов сборник от 1796; Добрейшово евангелие от ХІІІ в.; Енински апостол от ХІ в. Аргиров триор от ХІІ в  и др.

 

  • Колекция от старопечатни и редки издания - 14 документа / 6500 файла

Примери: Часословец на Яков Крайков и др.

 

  • Колекции на Български исторически архив (документи, снимки, кореспонденция) - над 3 400 архивни единици/ около 6500 файла

Примери: тефтерчето на Васил Левски; писма на Хр. Ботев; документи на Българския революционнен комитет в Букурещ; няколко кондики на общини - Търговище, Самоков и др.

 

  • Колекции на Ориенталския отдел (арабски, персийски и турски ръкописи и ориенталски старопечатни книги) - над 5000 страници

Примери: най-ранният ръкопис на арабски език - „Ал-Джами ас-сахих" на ал-Бухари; сборник от съчинения за изучаване на персийски език; няколко дефтери; османски ергистър от района на Неврокоп и други видове единични документи.

 

  • Картографски и графични колекии - около 1250 файла

Примери: исторически карти на България и Балканския полуостров и др.

 

  • Фонд от периодични издания 1844-1944 г. - над 81800 файла

      Примери: в. Дунав, сп. Любословие, в. Пряпорец, Златорог, Балканска зора, Литературен глас, Македония, Отечество, Женски глас и др.

 

 

 Участие на Националната библиотека в проекти за  дигитализация

 

Работата по дигитализацията на документите в Националната библиотека се осъществява в рамките на няколко проекта:

 

Национални:

  • Проект „Дигитален център"

В началото на 2006 г. започна работата по проекта „Дигитален център на Националната библиотека", свързан с приоритетното реализиране на програмата за реформи в технологиите в Националната библиотека и по-точно с дигитализирането на библиотечните фондове. Проектът беше финансиран с целеви средства от Министерството на финансите и със съдействието на Министерството на културата, що се отнася до закупуването на  техническото обзавеждане и основния софтуер. Проектът на Националната библиотека включва дигитализиране на стратегически важни документи от уникалните колекции - славянски ръкописи, старопечатни книги, архивни документи, документи и снимки от българския исторически архив и други. В рамките на пилотния проект първоначално бяха дигитализирани над150 документа, така че да се установят основните принципи и правила за тяхното описание, съобразени както с международно приетите стандарти, така и със спецификата им. За Дигиталния център беше закупена и нова техника - два високоскоростни  скенера с висока резолюция - за книги, карти, вестници, списания - до А3 формат ; един микрофилмов скенер - за микрофилми и фотолентови носители и дигитална репромаса - за старинни и старопечатни издания, както и два сървъра; репромаса, конфигурирана с наличната  в библиотеката техника.  Снабдихме се и с подходящ софтуер (електронно управление и архивиране на документи ): Docuware на немската софтуерна компания Docuware, който от 5 години е на българския пазар, а от близо 3 години напълно се разработва у нас от фирма "Немечек България". Закупен беше и софтуер за достъп в Интернет. Извърши се и обучение на персонала.

  • Проект „ДАПИС" (Дигитални архиви и документи: популяризиране, изучаване, съхранение)

В края на 2006 г. стартира и проектът ДАПИС (Дигитални архиви и документи: популяризиране, изучаване, съхранение), който е насочен към реставрационните и дигиталните методи на съхранение на специалните колекции в библиотеката. Проектът  спечели субсидия от Министерство на образованието и науката в рамките на конкурса "Проучване на националните културно-исторически ценности като част от европейското културно наследство и съвременни методи за тяхното съхранение". Реализацията на проекта се осъществи през периода 2007-2009 г.

Проектът целеше разширяването и ускоряването на процеса на дигитализация на ценни и застрашени документи с доказана научна, историческа и образователна стойност в национален и европейски мащаб, като начин за тяхното запазване и в същото време осигуряването на по-широк достъп до тях чрез електронни средства и преди всичко чрез Интернет.

Проектът предвиждаше паралелното извършване на две основни дейности - реставрация на застрашени паметници върху хартиен носител и тяхното дигитализиране, а също дигитализиране на вече реставрирани паметници с ограничен достъп на ползване и на такива, чиято реставрация е затруднена по технически причини (ръкописи на пергамент и неподвързани томове).

 

По този проект в началото на 2008 г. беше закупено оборудване, но свързано с дейностите по реставрация на документите.

 

Международни:

  • Проект TELPlus (в рамките на Програма eContentPlus на Европейската комисия)

Реализирането на Проекта TELPlus (участие в Европейската библиотека) е възложен на Националната библиотека на България, като страна членка на ЕС. През октоври 2007 година беше подписан Анекс за присъединяване на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" към Консорциум-споразумението на участниците в Проекта TELPlus в рамките  Програма eContentPlus на Европейската комисия. В Проекта вече участват 48 национални библиотеки. Със завършването на този проект в края на 2009 г. Националната библиотека на България стана пълноправен член на Европейската библиотека.

Благодарение на участието ни в проекта беше конвертирана база данни с общо 60931 записа от XML файлове във формат на DocuWare - в XML международен формат Dublin Core. Записите включват всички дигитализирани и описани до този момент колекции намиращи се в системата DocuWare;

Очакваните резултати са свързани с  активното ни участие в работата на Европейската библиотека; с оптимизиране работата по обработката на документалните потоци; с осигуряването на бърз достъп на потребителите до богатствата на Националната библиотека. 

 

  • Проект BG0046 "Дигитализиране и опазване на писменото богатство на България" (2009-2011)

Проектът е одобрен за финансиране по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП).

Предвижда се:

- закупуването на специализирани 3 броя скенери и прилежащ софтуер от последен клас, ремонт на помещенията. Това ще даде възможност Националната библиотека да се превъне в най-модерния център за дигитализиране на писменото културно наследство в страната.

- създаването на дигитални копия на уникални документи от фондовете на Националната библиотека -  Славянски ръкописи от 14 век; Сиджили от Ориенталсите колекции; Българска периодика от периода 1878 - 1940 г.

  • Проект "IMPACT"

Националната библиотека е партньор във втория етап на проекта. Участва с предоставяне на дигитализирани обекти с цел разпознаване на текст (OCR процес). Подбрани са дигитални копия на активно търсени материали от български периодични издания от периода 1878-1944 г.


Прочeтено от:3394
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Съкровища на руски език Литературни съкровищници от света
Е-книги  


Слушайте! Всички слушайте!
Автор: Светлана Йонкова



Последни материали  
  Защо започнах да пиша поезия? Заради любовта, разбира се!
  За Турция с любов…
  За “Пътят на книгата” от Иван Богданов
  Има ли какво още да се разкаже за тайния живот на шестнадесетгодишните? Да, ако разказват самите те...
  Светът "На ръба на света"
Събития