Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



Прeдстaвяме Ви  
Талант и качество по български със световно признание Весислава Савова

 

Когато обсъждахме предстоящия брой на „Книгите" и единодушно се спряхме на името Весела Люцканова, аз подходих към желанието за представянето й на страниците на нашето списание с огромен ентусиазъм, но и абсолютен респект към постигналата толкова голям успех и призната не само в Родината, но и по света жена. След кратка кореспонденция с едната от дъщерите й - Вихра Манова, - по неин съвет, телефонирах на Весела Люцканова с молба за интервю. Бях приятно изненадана от топлия тон и проявеното разбиране и невероятно радостна от поканата да гостувам в дома й.

Влязох във всекидневна, по чиито стени бяха подредени картини, които ме пренесоха в един приказен свят, в който изкуството беше пълновластен господар. Започнахме разговора непринудено, с уточняване на първоначалната информация, която бях събрала за Весела Люцканова.

Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август (не  21-ви март, както бихте го намерили на някои места в интернет пространството -  това е рождената дата на покойния й съпруг)  в гр. София, България.  Тя завършва своето образование във Висшия инженерностроителен институт. Била е проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към Съюза на българските писатели, редактор във вестник „Строител" и издателство „Народна младеж", където е работила като главен редактор цели 18 години. Както самата тя каза, това е признак за постоянство. Автор е на над 30 книги - 15 романа, сборници с разкази и новели. Произведенията й са преведени на много езици. 

Сега е собственичка на издателство „Весела Люцканова", което основава през 1992 година с двете си дъщери. Едната от тях, Вихра Манова, е преводач на Стивън Кинг, Роджър Зелазни, Айзък Азимов и други известни автори пишещи фантастика и фентъзи и писател - повечето от вас са чели „Котаракът със златните очи". Тя е носител на наградата на Съюза на преводачите и Фондация "Сорос". Шеговито, Весела Люцканова добавя, че Вихра Манова е направила и свое издателство - „за да докаже на мама, че и тя може." Другата й дъщеря, Росица Кармен, е художник (оказа се, че картините, които ме бяха впечатлили са нейни), понастоящем живее в САЩ със семейството си. Към работата на издателството се присъединява и внучката на Весела Люцканова - Юлия Манова, автор на книгата-игра „Замъкът на барон Аристоу" и  сборника истории на ужаса - „Времето на сатаната"

За 18 години, издателството дава възможност на много заглавия, сред които, няма нито едно случайно, да достигнат до българските читатели. Това е и причината на него да дължим „открития", като Джон Лескроарт - царя на съдебния трилър и учител на Гришам, Джой Филдинг, Брад Мелцер - бившият съветник на президента Клинтън по военните въпроси, автор на 4 книги, издадени в 22-милионен тираж.

Вероятно това е една от основните причини, поради които авторитетното жури й връчва голямата американска международна награда за престиж и качество - "Златна звезда" - на 14 юли 2003 година. Това съвсем не е първата награда на Весела Люцканова.  През 1989 г. печели престижната европейска награда "Еврокон" за цялостно научно-фантастично творчество. Освен това е лауреат на наградата за къс разказ на в. "Вечерни новини" "Сребърен пръстен" за 1978 г., както и на учредената от Любен Дилов награда за фантастика "Гравитон-95" през 1995 г. Печелила е и конкурс за съвременен роман през 80-те.

След като направи уточнения и разширения по информацията, с която разполагах, Весела Люцканова сякаш предугаждаше въпросите ми с по една две думи и тутакси започваше да говори.

- Наградата „Златна Звезда" се връчва всяка година на открояващи се лидери в областта на бизнеса, дипломатическата сфера и културата, завоювали престиж в своята област с отстояване на един общ критерий - качеството. То ли е водещото и в работата на Вашето издателство?

- Да, определено. Ние не заложихме на булевардни книги, а създадохме елитно, различно издателство и никога не правим компромис с качеството. Търсим и намираме талантливи автори.

- Това не е ли рисковано?

- Ние не се страхуваме от риска. Така, например, докато мине вълната на Гришам, ние издавахме Вонегът. Той се оказа успешен, тъй като младите хора имат интерес към него. Само някой трябваше да им го покаже.

- Казвате - „талантливи автори". Какво е талантът?

- Талантът е катарзис. Талантът е нещо крехко, от което не може да се избяга. Никога не казвам, че някой автор, че е некадърен, защото може в него да има талант, който да узрее. Талантът, обаче, не се учи. Талантливият човек е скромен, той не парадира с постиженията си. Той знае къде да спре, защото владее онази магия, която стиска за гърлото. Той е едно ненатрапчиво присъствие. Докато графоманът ще намери хиляди трикове, за да бъде сигурен, че редакторът е прочел написаното от него - косъм между страниците, слепени листове. А е достатъчно човек да прочете първите пет реда, за да разпознае таланта. Навремето бяхме сложили слоган: „Господи, помогни на талантливите, бездарните сами ще си помагат."

- Кой е последният автор, чиято книга издадохте и защо се спряхте на него?

- Книгата е „Със зелена карта в Америка" от Иво Стефанов - пенсиониран професор в катедра „Техническа механика" на УАСГ. Историята е интересна с това, че професорът, на когото нищо не липсва в България, не иска да замине за САЩ, но амбициозната му и изключително симпатична съпруга, която печели „Зелена карта" настоява за тази промяна. Вече отвъд океана, професорът пише тази книга. Написал я е така, че дъщеря му - преподавател по английски език в Софийския университет, - която в началото отказала категорично пътуването, когато прочита ръкописа, решава твърдо, че ще замине. Каня Ви на премиерата на книгата на 26-ти февруари. (Имах удоволствието да присъствам на тази премиера и отзвук от нея можете да видите в нашето електронно списание „Книгите"/Отзвуци).

- Трудно ли се продават книги на български автори у нас?

- Това е проблем от години. Още преди демокрацията, слагахме надпис „Българските автори не хапят." От пет или шест години, обаче, интересът към българския автор се връща, защото сензацията вече не е водеща в избора на книга. Да, сега се забелязва по-голям интерес към документални книги спрямо такъв към художествена литература, но това е величина, която се променя на вълни. Причината за слабия интерес към български автори не само у нас, но и по света, е в липсата на реклама за наши издания в чужбина. Например, Ларш Кристенсен, чиито три книги издадохме, разказва как Норвегия решава да подпомага своите автори, в резултат на което се стига до 200 - 300-хиляден тираж. Това е огромен тираж за нашите мащаби.

- Как стои въпросът с преводната литература - на наши автори в чужбина?

- Преводачът трябва да бъде чужденец, който владее перфектно български език. Сега имаме споразумение с Турция за превеждане на български автори, но се оказва, че не достигат качествени преводачи.

- Бих помолила да споделите Вашето отношение към авторите, публикуващи в интернет пространството.

- Наред с някои слаби страни, интернет предлага голямо количество информация. Друг е въпросът кой и как се възползва от нея. Ето, например, през 2009 година, ние издадохме книгата „Смешна метафизика" от Иван Владимиров - Нав. Произведенията - разкази, есета и стихотворения - са от блогове в интернет пространството.

- Дълъг ли е пътят на една книга от издателството до читателя? Може ли той да бъде скъсен от самия автор?

- Да, това е бавен процес, но представянето на книгата е в ръцете и на самия автор. Публиката иска шоу и има много примери, когато авторът овладява публиката и продава целия тираж /в България все още не се говори за такива от 200 хиляди бройки/ още на самото представяне.

 

С Весела Люцканова не си казваме просто „довиждане", а „до скоро виждане", като си обещаваме издателство „Весела Люцканова" и фондация „Буквите" да бъдат в течение на събитията, които организират. В ръцете си държа книгите, които тя ми подари. Сред тях, най-ценна ми е нейният последен роман „Животът - кратък и абсурден" с автограф:

„На Весислава за общата ни любов към литературата - от все сърце!

Весела"

За него ще ви разкажа в следващия брой на книгите. А аз? Аз получих най-хубавия подарък за осми март - приятелството с една фина и интелигентна дама, която като всеки талант е скромна и отзивчива. Приятелство с човек, който дава своя принос към българската литература и книгоразпространението. Човек, който поддържа вярата ни, че книгата не е отживелица.


Прочeтено от:1721
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Милорад Павич – гениалността на Балканите За непредвидените пречки и хумора
Е-книги  


Огнена стихия
Автор: Петя Митрева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития