Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
Български психар с прачетов хумор Иван Богданов

Подходих доста негативно към тази книга. Това е третата българска книга на Колибри, която виждам. Авторът на първата - „01" , Ивайло Борисов, го познавам от времената когато той беше на 12 години и затова я прочетох с интерес. За „Виртуалният роман" на Мариана Царкова не искам и да си спомням. Затова, когато видях корицата на „Български психар" и най-вече прочетох заглавието си казах - поредния имитатор. Все пак успешния американски филм не беше толкова отдавна.

Привлякоха ме обаче откъсите, наспамени навсякъде из нета. Бяха качествени и... интересни за четене. Това ме накара да чакам премиерата /на която за жалост не можах да отида/ и да си закупя книгата. Е, в електронен вариант няма как да си взема автограф от автора Андрей Велков, но това е отстраним недостатък.

Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.

Ще започна с лошите страни. Книгата има тотално сбъркани заглавие, корица и рекламна стратегия. Търсена е потребителската група на „вулгарните" романи на Калчев и некадърните на Боби Цанков и Георги Стоев, с една дума - книгата се опитва да се представи като поредната бандитска сага. Да, но тя не е такава.

Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват  - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор , както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг.  И въпреки, че от малък е закърмен  с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.

И авторът описва кариерата му с един невероятен прачетовски хумор, от който както се смееш, в един момент се озъбваш. Родната крими действителност така яко е взета на подбив, че в един момент започваш да вярваш в правото на съществуване на гилдията на крадците и прочие...

Накратко  - след неуспешни опити, най-вече финансово, да изкласи в родния университет, героят се ориентира правилно и решава да стане мутра. Но за целта не си бръсне черепа, а си осигурява чадър в полицията и защитата от най-добрия адвокат. С бъзикания в книгата адвокат сме държали два съседни офиса и да, наистина се ползва в системата с голям авторитет и в девет от десет случая, само при споменаване на името му, задържаните ги пускат. Като цяло авторът е доста наясно с нещата в подземния свят, със схеми, фигури и отношения. Но както казах  - това не е мафиотски роман, въпреки че в него се разказва за доста бързото развитие на една структура, която превзема столицата. И точно по прачетски, трябва да си чел достатъчно за да хванеш тънкия хумор на няколко нива. Примерно алюзиите между „Фирмата" и „Звеното".

Повече няма да разкривам от действието, прочетете си книгата. Можете да я намерите в по-добрите книжарници, а и не само там.

Очакват ви няколко часа четене /245 страници/, които ще ви заредят освен с оптимизъм и с предприемачески дух. Поне на мен ми хрумнаха няколко бизнес идеи, докато я четях и бях абсолютно уверен, че мога да ги осъществя. И все още съм ;)

Финал...  Финал книгата няма. Първо псувах яко, защото се усетих прекаран, на фона на изчетеното досега. После се усетих, че самия автор не знае какво очаква България. И оптимистичния и песимистичния вариант звучат толкова невероятно, че най-реален остава финалът, в който се сблъскваме с извънземните. Не знам дали Андрей Велков се познава с Адриан Лазаровски, но заедно биха сътворили невероятен роман на тема българи срещу извънземни.

Като първа книга на автора /поне аз не открих други/, има доста чисто технически неща за оправяне. Вероятно редакторите на Колибири са му казали част от тях. Бих могъл да му обясня и аз някои трънчета, които се набиват на очи, в някоя частна среща, естествено ако не реши да ме цака с топла бира. Защото ще се запознае с 37 сантиметровия ми тиган. Самбистите са луди хора!


Прочeтено от:1382
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Спомени на Иван Русланов от „Търся издател" - част първа Скромността е вредна за автора!
Е-книги  


Горещи апокрифи
Автор: Иван Ненков



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития