Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
Скромността е вредна за автора! Иван Богданов

Това е една стара приказка. Имало е някога една държава на ведри и трудещи се хора. Тая държава си имала писателско съюз. В него членували Авторите. С голямо А. Те били специални хора - Творци. Псували държавата след третата ракия, но били послушни и тихи, и много ръкопляскали на партийните и отчетно изборни събрания, защото издаването на книга било сакрален акт. То не можело току така всеки който иска да издаде, трябвало да си Избран. А най-послушните  били избирани първи. Другите чакали... За да има равноправие, всичките 650 члена на СБП им издавали поне по една книга през живота.

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие  дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"

Преди 20 години скачах по площадите и пеех „Комунизма си отива" и искрено вярвах, че си е заминал. Но приказките, които чух покрай последния конкурс се убедих, че поне в главите на повечето автори не е така.

Наслушах се на разсъждения, че той, Твореца, трябвало да си седи тихичко  ъгъла и да си каканиже римите, а трябвало да го открият и поканят да издадат. „Аз мечтая за любов, но съм тъй усамотена" се пее в една стара градска песен. Скромността не краси човека! Скромността го убива, обезличава и обрича на забвение.

Нито добрата книга, нито добрия автор ще стигнат само до читателите си.

Отдавна живеем в друго времена. И докато творчеството е занимание самотно, то книгоиздаването е БИЗНЕС.

И там важат всички ония вълчи закони.

Всеки издател ще предпочете да издаде атрактивния и активен некадърник, отколкото оня поет, тихо пристъпящ от крак на крак до вратата на издателството и несмеейки да почука, независимо колко са му богати римите му и плътни образите.

Ама какво е това обществено разсъбличане. Как ще представя  пред всички аз книгата си, то не може така, предпочитам контакта ми с издателят да бъде скрит и насаме...

А може би и контакта с евентуалните читатели ще бъде такъв? Скрито ще ги причаквате зад ъгъла и нежно ще ги питате - „Бихте ли се запознали с моята книжцица?"

Има си хора за всичко! Творците мислят по-различен начин и хиляди други подобни оправдания могат да се чуят от авторите. Мързелът не мори, но мъчи - каза мъдро народа.

А лайфмотива на Библията е „Бог помага, но в кошара не вкарва!".

Ама защо аз трябва да си рекламирам книгата, то нали издателството си има рекламен отдел?

Да, има! Но заплатите им идват от бюджета за реклама. Това не са някакви имагинерни пари, а са ония 4-5-6% включени в коричната цена.

И ако вие сте Дан Браун и книгите ви се продават средно в 10-20 000 тираж, то рекламния бюджет си е добра сума.

Но особено при новите български автори нещата са други. При продадени 300 книги по пет лева /един добър тираж/ рекламния бюджет е 90 /деветдесет/ лева!

За какво стига това? Ами за нищо - наем на зала за премиера, озвучаване и 2-3 банера в нета.

Така, че мили автори - всичко е във вашите ръце. Колкото повече говорите за книгата си, колкото по-убедително я рекламирате, толкова повече има шанс тя да се хареса на читателите.

А издателят не е свръхчовек. Той е просто първият читател.

 

П.С. Противно на общото мнение, конкурсът „Търся издател!" има за цел основно не да намери книги, а автори. Защото една книга мине през редактор, през стилист, през публицист и да стане невероятно, независимо от началната основа, но плахата стрина от Горно нанадолнище, ще си остане такава, колкото и мотивационни обучения да и се правят.

А един автор, който започва с уговорките - ама може ли да  не присъствам на премиерата, а и как така ще изляза пред хората никога няма да стане Писател.

Защото Писател  е професия!


Прочeтено от:1493
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Български психар с прачетов хумор Диагноза: Издател - Добри и продаваеми книги
Е-книги  


Вярно с оригинала
Автор: Божидара Димова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития