Гергана Траянова

Гергана Траянова


Казвам се Гергана Иванова Траянова, родом от гр. София. Живея в два свята – свят на реалност и свят на книги. И така от 1987 г., от първата глътка въздух през един буреносен майски ден. Защото самодивите се раждат в буря. Тихо ли е – не е самодива.

Не мога да определя точната си професия, тъй като животът предлага предизвикателства зад всеки ъгъл и човек се учи постоянно. Най-вече докато чете.

Занимавам се предимно със създаване на книги и картини. Моите помощници са буквите и четките. Без тях съм като с вързани ръце. Веднъж се наложи да пиша върху пясък с мидена черупка. Морето толкова хареса написаното, че го взе за себе си. Оттогава не рискувам и пиша само с молив и мастило. Най-много обичам да рисувам цветове. Все повече с думи. Затова малко по малко изпращам четките в забвение, а буквите повишавам в рицари, подредени прилежно в бял хартиен дворец. Книгата.

Обичам да изследвам. Досега съм открила светилище на самодиви, потънал град на древни езерни нимфи и позабравени обичаи. Споделям тези открития в книгите си.

Влияя се от природата. Най-вече от Еньовден и Цветница. Тогава жаждата за писане е най-голяма, а небето най-чисто, като детско съзнание и ражда най-добрите истории.

Авантюристка съм. В живота не следвам ничий път. Сама вървя из неутъпканите ливади и откривам съкровища, които могат да се срещнат като скрити послания в творчеството ми. Най-интересните събития, на които съм била, са самодивска сватба, лазаруване и как момите закичват трендафил на косите си.           

Tанцувам. Тракийска ръченица, Дайчово или Ръка. Научиха ме самодивите от Родопския край. Там има много от тях. Много знаят и много дават на тези като мен, които обичат да се учат.

Уча, пиша и чета. Това са трите най-важни житейски мъдрости, които следвам верую.


Книги

Невеста лазаркиня

Невеста лазаркиня

Гергана Траянова

Самодивска сватба

Самодивска сватба

Гергана Траянова