Аналогови диалози

Мерилин Иванова

Аналогови диалози

Наличност: На склад

Първа награда в конкурса "Любовта на края на кабела"

„...а след това може да ми разкажеш история. Такава, която ще разкрие кои сме ние и за какво всъщност се борим. Но бъди умна. Запази поне една тайна до последното изречение. Направи историята, която ще разкажеш, изненадващо странна, забавна или тъжна. Имаш само един шанс все пак. Накарай ги да четат… По-важното - направи така, че да ги е грижа.“
Разказите в сборника „Аналоговите диалози“ са писани за и в онези моменти, в които самотата започва да ни пречи, те са за онзи среднощен час, в който ни досърбяват ръцете да позвъним на най-чудесния човек, когото познаваме, и да го попитаме: „А помниш ли колко беше смешно...“, да му разкажем за „...онзи страхотен филм, който гледах миналата седмица“, да му споделим „най-гениалната мисъл, която ми е хрумвала някога“, и да го попитаме: „Мамка му, не трябваше ли изкуството да те кара да се чувстваш по-добре... или това беше алкохолът?“. Това именно правят героите в тези истории, поставят въпроси и си дават отговори, невинаги удобни и често цинични, но възможно най-искрени и аналогови в смисъл на човешки.
Това са историите, които сглобяваме сами наум в случаите, в които не сме сигурни „какво щеше да стане, ако бях казал или направил нещо друго“. Те са любовни писма до онези хора, които са ни се сторили специални по разнородни причини в рамките на краткия ни живот и с които неистово ни се говори „поне още веднъж“, ако е възможно. Тази книга събира няколко важни „ако“ и „защото“.


Раздел: Разкази и новели
ISBN: 9786191544851
Брой страници: 176
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2022-06-08

Книги от същия автор

Препоръчван
Аналогови диалози
Аналогови диалози
Мерилин Иванова
15 лв.

Информация за Мерилин Иванова

Мерилин Иванова

Името ми е Мерилин Иванова, крайно необикновено и мразено от мен самата поначало, но напоследък все по-оценено и все по-подходящо странно. То репрезентира това, което съм наследила от майка си – любопитството, що се отнася до култура (поп иконата Монро), история, лингвистика („горчиво искано дете“ е значението му от иврит), митология и литература (любимият магьосник на Крал Артур има с една буква по-малко от мен) и разбира се, характерното присъствие на татко Иван в цялата тая сложна патаклама. Родена съм във Враца и вярвате или не (ако не, проверете), там не можем да се оплачем, когато става дума за изкуство - имаме най-великолепната театрална трупа, най-прекрасния симфоничен оркестър и най-вдъхновяващата природна картина. Е, как да не се настрои творчески човек?! Очевидно имаме и най-вдъхновяващите учители по литература, защото малко преди да завърша природо-математическата гимназия в това китно градче, учителката ми ме попита дали не бих искала да се занимавам с нещо по-хуманитарно вместо с медицина, защото според нея имам талант. На мен ми се щеше да вярвам, че пътят, който съм избрала, ще ми даде все пак шанс да се занимая с това, което обичам. И знаете ли, измежду осемте изпита в сесия в сериозния Плевенски университет, аз все пак намирах време да пиша любимите си разкази – с плам, вдъхновение и ентусиазъм - извоювах си никой да няма право в мое присъствие да твърди, че не му стига време да прави онова, което обича. Смятах обаче, че е безсмислено да показвам написаното на когото и да било, защото за да си писател, трябва да си завършил творческо писане или нещо от сорта в не лош университет и с не лош успех. А аз бях просто отличничка в Медицинския – суха теория, малко логика и много четене. Обаче художествената литература се трупаше на камари в стаята ми в общежитието, а за щастие бях попаднала в стая с четящи и любопитни съквартирантки, които не само трупаха прочетени книги на свой ред, но имаха мнения, размисли и впечатления, които си заслужаваха изслушването, а понякога дори цитирането.

Завърших медицина с отличие и се преместих в София. Още на втория месец, с едно разказче, което смятах за скромно, спечелих участие в курс по творческо писане на английски. Том Филипс ми каза, че ме бива - за втори път след учителката ми по литература. Осмелих се да покажа още един-два разказа на още един-двама души от близкото си обкръжение, за които вярвах, че не биха наранили крехките ми чувства като се изкажат грубо, но също така не биха ме подвели, ако е безумно очевидно, че не ме бива. Единият от тях ме увери, че ставам – толкова категорично, че реших да участвам в конкурса на „Буквите“ –„Любовта на края на кабела“ – и ето как я докарахме дотук! Много важно ми се струва да ви кажа, че работя като лекар в „Пирогов“, но и към Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Много важно ми се струва и да споделя, че обожавам театър, кино, опера, проза и поезия. Опитвам се да пея, мечтая да се науча да свиря на поне един музикален инструмент (най-добре пиано), езиците ми вървят и уча клинична психология, защото явно медицината не ми стига. Сред любимите ми автори са Бредбъри, Стайнбек, Киси, Геймън, Улф, Остин, Реймънд Чандлър, Георги Господинов, Хемингуей, Фитцджералд, Кинг, Елин Пелин, Чехов, Булгаков, Набоков, Сарамаго, Кормак Маккарти, Керуак, Бъроуз, Шоу (независимо от първото име), Вонегът, Маккълоу, Буковски, Маргарет Мичъл, Радичков, Цвайг, Дюма, Сали Руни (напоследък), Барнс, Ишигуро, Реймънд Карвър, Фонтейн, Фокнър, Фланъри О‘конър и за малко да забравя - Дейвид Фостър УОЛЪС!