Кои са помиярите?

Жу Масал

Раздел: Разкази и новели
ISBN: 978-619-154-059-4
Брой страници: 250
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2013-08-21
Прочетена: 227


Да пишеш разкази е много по-трудно, отколкото изобщо да не пишеш. Свързано е с главоболни пререкания, с близки и познати, които все се припознават в героите. Не знам как го правят, като всячески се старая така да извъртя нещата, че да не се познаят. Но всичко е напразно. Разкриват се безпогрешно и много се сърдят. А щом е такава работата и ще се правим на обидени, то ще взема да ги опиша директно с имената, адресите и ЕГН-нетата, та да мирясат най-после! Може би ще трябва да им поместя и снимките, за да не стават грешки! Идеята наистина е съблазнителна, но неприложима.

Но да се върнем към същественото: как се пише разказ? Рецептата е много по-проста от тази на Ути Бъчваров за боб плакия. Вземат се три дози ирония и добре се разбъркват с една доза сарказъм. Сместа се подгрява върху огъня на настроението, за аромат се прибавя малко черен хумор, ако го имате на разположение в килера, ако ли не - то можете да го заместите с местен колорит, който в Дели Ормана се намира в изобилие и в зависимост от емоционалното си състояние да завършите разказа с победа на добрите сили над злото или със смъртта на героите. Последното е по ваш избор.

 

Приятно четене!