Сънувах човешко лице

Антология

Раздел: фантастика и фентъзи
ISBN: 9789549375285
Брой страници: 198
Корица:
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2010-03-23


"Сънувах човешко лице" е антология на съвременния български фантастичен разказ.
В нея са включени наградените произведения от конкурса за фантастучен разказ "Буквите'2006", организиран от Фондация "Буквите" и Фантазийска преводаческа школа.

Включени разкази:

1. „Предсмъртната или първата болка" - Атанас П. Славов
2. „В началото бе метрото" - Любомир П. Николов
3. „Иронията на Интеграла" - Стилиян Колев
4. „За оня мрачен миг, преди да съмне" - Соня Димитрова
5. „Не се обръщай назад" - Мартин Петков
6. „София и мага" - Zlat Thorn
7. „Триптих за лампата" - Йоан Владимир
8. „Сънувах човешко лице" - Ивайло П. Иванов 


"София и мага" 
Разказ за последните дни на умиращ човешки град, потънал в хаоса на непонятна война. На безименна планета армиите на Демиурга давят в кръв и мрак земите на хората. Една жена попада в лабиринт от вярност, доблест, страх и страст в тъмните коридори на почернен от войната замък. История за необяснимите пътеки на желанието и силата на саможертвата.

"Не се обръщай назад"
Да обичаш една жена и да я загубиш. Да си готов на всичко, за да си я върнеш. Да минеш през ада, за да стигнеш до нея и накрая да разбереш, че понякога, колкото и да е трудно ... не трябва да се обръщаш назад. Защото истината от намерените отговори боли повече от илюзиите за загубено щастие. Орфей, Евридика и адът - легенда, която се е случила, но още не е разказана.

"В началото бе метрото"
Подхлъзвате се в банята, падате и се набождате на щръкналата четка за почистване на тоалетната. Грозна, нелепа смърт. Или не? Какво може да ви спаси в този момент и дали то няма да промени целия "объркан свят"? "Хората носят идеите като мравки... пренасят ги с цената на собствения си живот." Авторът на този разказ също носи една идея и ви я подарява с любов.

"Tриптих за лампата" е разказ от три самостойни части, сюжетно обединени около един загадъчен предмет - древна лампа с мистична сила. В този красив и тайнствен предмет са заключени човешките демони и грехове. На всеки от героите, които се докосват до лампата, тя въздейства различно, според тайните, които крие в душата си.

"Сънувах човешко лице"
Разказът започва с една странна и неочаквана идея: в една изкуствено създадена среда, всички екологични ниши за заети от един единствен биологичен вид - хомо сапиенс. Жертви и хищници, тревопасни и лешояди - всички зверчета с човешки лица все още пазят частица от оригинала в себе си. Двама от героите тръгват на пътешествие, в края на което откриват една още по странна и неочаквана идея - Да си човек, изглежда, е умението да се държиш като такъв...