Куци ангели - 29 разказа + 1 пиеса

КУЦИ АНГЕЛИ

(Книга, за която казват, че лекува нервите, но също така ги създава)

(...) „Куци ангели” е рядко срещано съчетание от атрактивност, провокативност и култура на комуникация в днешния български литературен пейзаж.  Факшън от висока проба. (Корица)

(...) Авторът осмива нашия посттоталитарен Преход към нищото. А то, нищото, е човекът, свел себе си до задоволен битов интерес. Задължително провален от самия себе си фанфарон. Разбира се, Владо Трифонов се саморазправя най-вече с претенциите на софийската артистична бохема от 90-те години насам. Разравя червените корени на благополучието й. Систематизира посттоталитарните клишета за възхода й. Няма положителни герои. Ала и отрицателни герои няма. Другото име на живота най-вероятно е преход, внушава ни той. („Култура”)

(...) Драматична история на българския преход, видяна през неговите типични герои и ситуации, осмислена като паноптикум от чудовища и малодушни жертви, за да бъде постигнато основното внушение – че така повече не може да се живее. („Лит. вестник”)

(...) „Корумпирани и благородни, измамени и измамници – не е ясно дали персонажите са за оплакване или за завист”, казва авторът. Действащите лица са от последните двайсетина години и чрез постъпките и преживяванията им човек може да донамести картината на българския преход. На прехода изобщо, който няма нито начало, нито край, защото е самият живот. („Стандарт”)