Дори да няма врата

Петя Цонева


Жажда за живот

Пролетта е снегът, който има снага на кокиче
и дебелият пласт наслоявана в нас добрина,
и заспалият кротък вулкан, който с кратер къртичи
сипе лава от мръзнали грудки и житни зърна.

Пролетта е спасеният ангел от каменно тяло,
който първо усеща крилете си как шумолят.
И в една Пиета, ренесансово, светещо бяла,
Микеланджело слага сърцето на ябълков цвят.

Пролетта е онази прохождаща, истинска болка -
сякаш жива намираме всяка съставка от нас
и костта над гърдите е станала толкова ковка,
че горещият чук на сърцето я точи в захлас.

И навярно така, поднебесно, работи небето -
реже, после разгръща и вади от скелета мек
оживялото тяло на Бога, погребан несретен
и възкръснал в щастливата тлен на пробуден човек.

И навярно, когато напролет ломят ветровете
изсушените есенни клони с дъха на Отца,
всеки тръгва към всеки и всички, болезнено светли,
по земята вървим като живи двуноги сърца.

Информация за книгата



Наличност: В склада

Раздел: поезия

ISBN: 978-619-154-331-1

Брой страници: 132

Корица: мека корица

Издателство: Фондация Буквите

Издадена: 2019-04-01