A Capella

Елица Кръстева


Признавам — аз съм вещица..., самодива, домашна фея, Алиса в Страната на чудесата или, общо казано, съвсем обикновена жена. Родена съм през Страстната седмица в един дъждовен Велики Четвъртък. И на Тайната вечеря съм присъствала, но съм била много малка, за да помня. Разбрах това повече от тридесет години по-късно, попадайки случайно на един стар църковен календар. Какво означава ли? Все още не знам! Но това обяснява тайните приглушени гласове, забързани стъпки и напрегнатото очакване за чудо, които съпътстват живота ми. 

 

Вечер по Булгаков

По стар закон и негласно
върти все онази притча:
Маргарита е вещица, Майстореее!
Друга няма ли за обичане?

Маргарита отдавна е счупила
и последната своя метла.
И търчи разфучана зад ъгъла
чисто луда и по душа.

Нощем тайно контрабандира
мисълта, че нещо е дала.
А честта е съвсем дефицитна
и на черно върви на пазара.

Тъй животът тече напред
и смъртта е само отсрочка.
Всеки ден е нов ред,
приближаващ съвсем към точката.

И какво си свършил не пита,
пита само какво не си сторил.
Казваш – имаш само една Маргарита
и тя не съвсем като хората...

Дето вече е на умиране
със каприза да бъде вечна.
Но след нея е тъй красива

Земята привечер.

Информация за книгата



Наличност: В склада

Раздел: поезия

ISBN: 978-619-154-330-4

Брой страници: 116

Корица: мека корица

Издателство: Фондация Буквите

Издадена: 2019-04-01