По действителните случаи. Книга за непокорния дух на Сашо Сладура, за репресиите на ДС, за ужаса на лагерите „Белене“ и „Ловеч“. 

В романа „Предизвестие за Ловеч“ рисувам обществото преди и по време на създаването на лагера. Проследявам съдбата на изгубената младеж на 50-те, несправедливо набедена за враг на народа. Това са действителните събития, с действителните личности и имена. Политиците: Цанков, Югов, Спасов, Живков.

Лагеристите: Боян Кръстев, Борис Гигов, Божидар Витанов, Александър Николов. В книгата се чуват реално изречени думи. Разговарях с един от последните живи оцелели.

Неговите, както и други мемоарни разкази са съхранени в романа, който държите. 

Отначало сметнах, че този човек е бил въдворен заради носене на тесни панталони.

После разбрах – той е въдворен не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали. 

„Има нещо свято, което човек запазва в себе си, независимо от лагерите, раните и войните. Има нещо, което носим в дробовете и в кръвта си, нещо, на което не сме способни да изневерим. Говоря ти за достойнството.“