Разкази за Добруджа

Нели Господинова


Понякога си мисля, че Добруджа е мъртва за мен и всички мои близки, които спят дълбоко в черната земя. Затова не спирам да я съживявам с мислите, с разказите, със стиховете си. Съживявам думите ѝ, обичаите, храната, начина на живот, мисленето, горестта, песните, шевиците и... хората. И тогава осъзнавам как са живели, защо са живели, как са си отишли и защо продължават да са още тук. За много неща от миналото не съм си давала сметка. Много неща бъдещето ще забрави. Но аз вече имам един малък наръчник по оцеляване, писан по дългия път от Странджа и Тракия към Добруджа и Бесарабия, и обратно, пак в Добруджа – най-хубавата земя. И тогава главанската ми упоритост надделява над ината на преселските ми корени и аз пиша, за да споделя с вас и хляба, и словото.

През време на турското владичество Добруджа е обект на изселнически вълни, породени от репресии и изтребление на населението, а това довежда до обезбългаряването на областта. През 1829-1830 г. поредната Руско-турска война кара много българи от Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия да потърсят нови земи. Една част от хората преминават река Дунав и се преселват в Бесарабия, но по-повечето остават в Северна Добруджа. Тези процеси продължават и през Кримската война, и след Освобождението – по отношение на Южна Добруджа. Това са родовете Стрезеви, Маврови, Проданови, Чавдарови, Тутови, Димитрови, Керанови, Петрови, Пехливанови, Чолакови, Бошнакови, Балабанови, Стамови, Коджамерови, Кряскови, Парушеви, Новакови, Капови, Гроздеви, Парзулови, Дундеви, Аврамоглу, Граматикови, Господинови, Гюзелеви, Авджиеви, и др. 

Информация за книгата



Раздел: сборник разкази

ISBN: 978-619-154-323-6

Брой страници: 132

Корица: мека корица

Издателство: Фондация Буквите

Издадена: 2019-09-15