Nevermore, neverwhere
Ще се срещнем никога,
на дата, изпаднала от календара.
В час, който часовниците никога не показват.
На място, неотбелязано на картите.
Ще се срещнем с теб,
моя несъществуваща,
никога неродена,
никога не целувана,
невъзможна моя.
Ще говорим за несбъднати неща,
ще вярваме в невъзможни планове.
И само вятърът ще пренася
несъществуващи думи.
Никога,
никъде
ще се срещнем с теб,
Никоя.
Раздел: Билингва
ISBN: 978-954-9375-14-5
Брой страници: 48
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2010-09-10
Прочетена: 489
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.
Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…
А всъщност имам шест издадени книги.
Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи
Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.
През 1999 направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.
През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.
Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.
През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.
Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.
През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга.
Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.
С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.
През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"
Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.