Хербарият на една Фейщица

Мария Иванова - Фьон

Раздел: поезия
ISBN: 978-619-154-146-1
Брой страници: 120
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2015-06-14
Прочетена: 119


Фейщицата си е природно чудоразумение. Приказно грозна или ужасяващо красива, тя винаги привлича. Обикновено около нея неизбежно се навъртат котараци – без значение от цвета. Тя е суетна, винаги фешън и редовно посещава козметик, фризьор и личния си зъболекар, така че не се надявайте да я разпознаете по бледия жълтеникав тен, брадавиците, щръкналата бяла коса, островърхата шапка или кривите и редки зъби. На фейщицата не ѝ трябва да предсказва бъдещето.

Тя умее да го създава и да го променя без благословии и проклятия. Обича да танцува гола из дните и нощите на живота. Понякога минава невидима край нас, но тогава след нея остава усещането за нещо, което сме изгубили – нещо истинско, но и приказно, останало от детството, нещо, което ни се иска да намерим отново. Не ѝ е нужна магия. Тя знае, че както казва и Пратчет „вещерството не е в силата, а в укротяването ѝ”.

 

Майсторки на сладко

 

През юли орехът зелен

кутийка е, в която

е скътан някой бъдещ ден

от есен и от вятър.

 

Там има тротоар – река –

и орех омърлушен,

който измисля си ръка

и джоб, за да се сгуши.

 

Или пък в лятната ти длан,

скрила тръпчива ядка,

узрява тънък порцелан

със орехово сладко.

 

А после сладкото вариш,

сиропа му целуваш

със апетита на дервиш,

който насън танцува.

 

И ужким главният ти дерт

е да запазиш юли

дълбоко в зимния килер

със орехи и дюли,

 

а всъщност искаш от страстта

и жестовете гладки

да те вградят във вечността

от майсторки на сладко.