Посоката, в която те обичам

ЛЯТНА ИСТОРИЯ

Беше лято горещо. И гореше трева.
Във очите морето изсъхваше бавно.
На очукана маса в ресторант до брега
чаша вино искреше. И лодките плавно

се полюшваха в ритъм. Те не знаеха страх,
те не знаеха мъка и даже посока.
А във чашата вино ален залез замря.
Сива чайка със устрем се гмурна дълбоко.

Още миг, още дъх… На надеждата роб
той се взираше в залеза с неми зеници.
После всичко разбра. Бръкна в стария джоб.
Чаша вино плати. И със тежка десница

стола вехт поприбра. Тръгна сам в полумрака.
А надеждата сви се и безмълвно умря.
Тя и днес не дойде. Никой там не го чака.
Празен дом в празен свят. Даже времето спря.

Сервитьорката масата бутна небрежно.
Плисна виното – кръв от сърце доверчиво.
Струйка стече се в жълтия пясък безбрежен.
Смела мравка опита го. Беше горчиво.