Последни теми

Преминах през заблудата и осъзнаването и намерих мястото си в любовта…“

Ива Георгиева | 2019-11-12

Анна Кръстанова е обикновена млада дама, израснала в малък град, близко до София, но далеч от хорската злоба и завист. От малка обича литературата, пише от дете. Вдъхновението я връхлетява като цунами, а една от мечтите ѝ е светът да стане по-добър. Тази година тя решава да се запише в Издателския курс на Фондация „Буквите“ с една цел – стиховете ѝ да бъдат видени. Тя печели курс и няколко месеца по-късно дебютната ѝ книга е факт. „Успях ли да се сбъдна?“ е въпросът, който Анна ни кара да се запитаме, а днес тя отговори на няколко наши въпроса.


Мечтая да помагам на хората и да ги научавам на различни неща чрез творчеството си

Катерина Добрева | 2019-11-10

16 – годишната Ива Георгиева е автор на романа „Нарисувай есента в очите ми“. Тя разказва какво са за нея писането и литературата, както и факти около дебютната ѝ книга. Ученичката споделя подробности около заглавието, героите и какво е да се сбъдне мечтата ти. Тя е най – младият участник във Втория конкурс за съвременен любовен роман на издателсво „Буквите“, който спечели с над 1600 гласа.


За мен надеждата никога не умира, винаги има една искрица, която вярва, че нещата ще се случат

Ива Георгиева | 2019-11-10

Катерина Добрева беше едва на 16 години, когато грабна третото място във Втория конкурс „Съвременни любовни романи“ на Фондация „Буквите“ с романа си „Моята надежда, Надежда“. По този начин творбата ѝ спечели правото да бъде издадена. Половин година по-късно Кати е готова да представи себе си и романа си за първи път на 14 ноември в „Малката Будапеща“ – Белослав.


„Сивият град“ – Калина Иванова

Иван Янакиев | 2019-11-08

Опасността приближава. Опасността е тук! С всеки дъх, който си поемате, с всяко чувство, което потискате, с всяка секунда, в която нехаете, сянката на сивотата пада все по-тежко върху вас. Докато един ден нейното було не закрие небосвода и цветовете на света не изчезнат! 

„Сивият град“ не е книга за всеки. Това не е празнодумна кримка, с която човек може да се развлича на плажа. Вътре няма ромеовци и жулиети, нито секс или еротика. Ако читателят се хлъзне по повърхността ѝ и приеме, че това е поредният дистопичен роман, който се опитва да отхвърли лошото у човека, то той ще сгреши непоправимо. „Сивият град“ е провокативна история за свободата, илюзиите и любовта, която поставя своята авторка редом с големите имена на Оруел, Хъксли, а защо не и със самия Томас Мор.


Пролетното момиче в есенния ден Ива Георгиева представи първия си роман

Михаил Михалев | 2019-11-08

Ива била притеснена в началото на конкурса. Трябвало да събере 1000 харесвания на романа си във „Фейсбук“, за да спечели правото да го издаде. Това обаче се оказало много трудна задача, предвид че и конкуренцията била много силна. Още в началото първите трима участници събрали по 400 гласа, а Ива имала само 10, заемайки последното място. Но младото момиче не се отказало, амбицирало се още повече. Ива получила  известие от фондация „Буквите“, че е допусната до втората част на конкурса, за да продължи да събира гласове. Предстоял труден месец. Такъв бил срокът, в който всеки участник трябвало да покрие изискванията и да събере необходимите харесвания. Ива се изкачила на второ място, имало надежда да измести и водача. На 24-ти май обаче трябвало да излезе със съучениците си на манифестация. Когато се прибрала видяла, че вече е трета в класирането. Това я разочаровало много и решила да се откаже. В същия момент звъннал телефонът й. Това била класната ѝ Ина Митева, която амбицирала младото момиче да продължи надпреварата. Оставали й 6 часа до края на срока, но Ива успяла да събере 300 гласа и да излезе на първото място.




Препоръчвани теми

Титанът на бесарабската българска литература

Димитър Боримечков | 2009-01-18

Петър Бурлак-Вълканов е потомък на български преселници в Бесарабия. 

Роден на 18 януари 1939 г. в с. Бабата (Островное), Одеска област, Украйна. Завършва Педагогически институт в гр. Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. 

Дебютира в Кишинев през 1967 г. със стихосбирката "Моя южна равнина". 

В нейния предговор Андрей Германов пише: "Бих нарекъл тази книга необикновена..., защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи". 

По-добрата религия

Ина Крейн | 2009-04-03

„Обреченост" и „Последната изповед на Апостола"

Камелия Иванова | 2009-11-23

Не зная дали, защото духовете им са неспокойни и все още имат какво да ни кажат, дали, защото ние вътре в себе си се чувстваме недоразбрали, недостигнали словата и делата им, но през двайсетина години, тоест, през едно поколение, не просто се възражда интересът към личностите от нашето Възраждане, а по-скоро избухва желанието да говорим за тях, да споделяме. И най-вече за Васил Иванов Кунчев - Левски.

препоръчвам ви тези две книги. Не само заради това, че от тях „ще научите неща, които само сте си мислили, че познавате" (Андрей Пантев). Не само заради огромния труд на авторите. Не само заради породените от редовете им мигове на търсене, въпроси, гордост и тъга. Не заради Васил Иванов Кунчев - Левски, а заради себе си. Заради децата си, заради духа си. За да пребъде България и „име Българско да гърми в цяла Европа".

Поетическа фонетика: асонанс, алитерация, звукоподражание, звукопис

Христо Стефанов | 2009-05-16

Когато говорим за поетическата фонетика, за онези особености в звуковия строеж на поетическата творба, които я открояват сред другите словесни изкуства и разговорната реч, не можем да се ограничим само с римата. Безспорно, тя е може би най-важната особеност на лирическата творба, но все пак нито е задължителна, нито е единствена.

“Небесна трапеза” с приятели и слънчево вино.

Камелия Иванова | 2007-11-22

В новата си поетична книга с избрана лирика поетът Димитър Милов кани на “небесна трапеза” своите детски и светли години от младостта, своите приятели, поетите, от коите се е учил, страховете и желанията си, да си поговорят с по чаша “небесно питие” в ръка. И ги повежда през Рила, където е скътано родното му място Тополница (“Село в ниското. Село с високи тополи”), където “под крило на обич” е роден и “закърмен” с “блага дума”. Поканил е най- скъпите, най- верните приятели, за да сподели с тях “написаното на свещ”, когато е “скръбна, непрогледна тъмнина” и светулки “се носеха във такт”.

Светулките се носеха във такт.

След време проумях, че бе това 

тържествен танц на светлината. 

(“Нощ”)