Последни теми

Сивият град: Преплитане на реалности - Калина Иванова

Калина Иванова | 2019-10-21

Радослав въртеше в ръцете си плика и се чудеше дали да го отвори. Кой в тия времена изпращаше подобни писма. Все пак от години съществуваха къде-къде по-бързи и удобни начини за комуникация. Той остави плика на масата, избра бутилка хубаво вино от специалната си колекция, отвори я и си наля в елегантна стъклена чаша с високо столче. Беше доволен от живота, който водеше. Да, действително, налагаше му се да работи на две места едновременно, за да може да си позволи този начин на живот, но когато се върнеше късно вечер изморен, затваряйки след себе си блиндираната врата, попадаше в един друг свят. Този свят беше подреден изцяло по негов вкус и с удоволствие се скриваше в него от външния. Поддържаше перфектен ред в дома си, за да не губи и малкото си свободно време в чистене и подреждане. Неделите му бяха любими. Това беше единственият му почивен ден от седмицата и ако времето позволяваше, натоварваше парапланера си в колата, с радост изминаваше стотината километра до мястото, където можеше да го практикува и се отдаваше на хобито си. Живееше сам. За щастие нямаше кой да му натяква, че на неговите 32 години би трябвало да се замисли за по-сериозни неща като семейство и деца. В интерес на истината тази мисъл минаваше понякога през ума му, но той бързо я избутваше встрани. Подобни размисли не само нямаше да помогнат, а и имаше голяма вероятност да му докарат някоя депресия.


Нарисувай есента в очите ми - Ива Георгиева

Ива Георгиева | 2019-10-20

Не знае защо, но то се случва.

Не знае по какъв начин да реагира, нито какво да каже.

Не знае как да диша, когато той стои насреща ѝ, появил се от нищото, точно както бе изчезнал преди толкова много време.

– Къде се виждаш след години? – е единственият въпрос, който му хрумва, но последвалите спомени са много. 

Всеки друг би го погледнал странно, щом чуе точно това изречение, изречено по този начин. Никой друг не би го разбрал.

Защото този въпрос вече има значение само за тях двамата.

Но тя не отговаря, той не получава отговор, а вместо това – силен шамар по дясната буза. Лицето на Мартина е изпълнено с ярост и сълзи, а неговата кожа бързо почервенява. Изтръпва, гори.

– Как можа? – процежда през зъби Тина и стисва ръце в юмруци.

– Върнах се. Нали? – той скръства ръце пред гърдите си, вгледан съсредоточено в гневното ѝ изражение така, сякаш нищо не би могло да го откъсне.


Сивият град: Преплитане на реалности - Калина Иванова

Лора Младенова | 2019-10-20

Мисълта за една паралелна реалност, в която животът може да се подреди по твой образ и подобие, е колкото утешителна, толкова и тъжна в своята бленувана божественост. „Сивият град“ е за онези читатели, неуморни пристрастени към желанието да видят всички възможни финали на всички възможни неща, за да изберат онзи, който е правилен за тях, но нещо винаги им убягва. Характерно за антиутопията, грубо скроената не по мярка на героя си действителност на изборите, в които не избираш, силно напомня на ежедневието и плаши именно с това. В „Сивият град“ обаче героите знаят, че при объркване в сюжетите си винаги трябва да изберат десния път. Лесно е да се каже. Отвъд хартията не е толкова просто. Дали? 


"Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки" - Ивелина Петкова

Вяра Иванова | 2019-10-19

Нещо витае във въздуха. Можеш ли да усетиш магията? Искаш ли да се озовеш в един чуден свят на самодиви и змейове? Отвори вратата и влизай…

 Странджа-мистичната планина, обгърната с много тайни и неразкрити загадки.  Легендата разказва, че Странджа е била красива млада жена от знатен род, която се заселила далеч от родния си дом. Обличала се с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати я искали да жена, но тя връщала всички. Един ден се появили голям брой черни хора, предвождани от царя си, с явни намерения да не си тръгват без нея. Тишината били изпълнена с напрежение и положението изглеждало безнадеждно. И в този момент земята се разтресла и надигнала, а морето и реките се разбушували. Когато всичко утихнало, хората видели, че са се появили нови планини, а морето станало мътно и черно. От враждебните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.

Книгата  „Къщата с белите фенери“  повдига зеленото наметало на Странджа и разкрива един тайнствен свят.  Написана е в магичното село Бродилово. Място, което все още пази легенди за танцуващи самодиви в бели премени и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки. В този край магичното се е смесило с реалното толкова отдавна, че е трудно да отделиш едното от другото.



"Нарисувай есента в очите ми" - Ива Георгиева

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-10-18

„Нарисувай есента в очите ми” е роман, написан от младо момиче. Усеща се цялата свежест на възприятията, всекидневните открития, които трогват с искреността си, привличат и задържат вниманието ни с богатството на чувствата. Роман – глътка изворна вода в горещ летен ден.

Вълнуващата романтична история тръгва от тийнейджърските години, за да стигне до днешния ден на главната героиня, който ще преобърне съдбата ѝ внезапно като лятна буря. Сюжетът, наситен с динамика и изненади, води по пътеката към отговора на важния, може би най-важния, въпрос в живота ни – за избора. Защото избор правим всеки ден, във всеки момент. А резултатът ни засяга пряко, последиците понякога са толкова болезнени, че обезсмислят делника ни, променят същността ни. Страхуваме се от неочакваната посока, но може би тя ще ни отведе в страната на нашата тайна, съкровена и неизречена мечта, толкова различна от всекидневието ни – уредено, задоволено, пълно, в което като че ли има всичко... но няма най-важното – любов.




Препоръчвани теми

Литературни съкровищници от света

Весислава Савова /rarebird/ | 2010-02-06

Три от съкровищниците на света, съхранили най-ценното както своята нация, така и от света.

Елена Денева със своята мини-реалност

Весислава Савова | 2010-03-06

Прекарах повече от година в публикуване и четене на творби от неизвестни автори в интернет. Със сигурност съм пропуснала много красиви такива, но не от липса на желание, а защото наистина знаещите и можещи хора скромно надничат зад никовете си и не тръбят колко са велики. Една от тях е Елена Денева, която е нарекла себе си (забележете, моля) „nikoi". Открих я не случайно, а благодарение на добри и можещи хора, които са я забелязали и препоръчват поезията й на приятели. Оказа се, че Елена е печелила награди на много престижни (наблягам на думата „престижни", а не каквито и да е) конкурси. Не, че това е водещ мотив, но ми се струва, че е критерий. Както се случи във филма „Предай нататък", ще си позволя да предам тази добрина, която се нарича „Красива, чувствена поезия" във вашите ръце. Нека не прекъсваме веригата!

Чудните научни романи с привкус на фантастика - Егдар Алан По

Илияна Делева | 2010-04-12

 

 Жул Верн поздравява Едгар Алън По като „le créateur du roman merveilleux - scientifique". И ако за нас Жул Верн е писателят, когото смятаме за създател на научната фантастика, то такова признание недвусмислено доказва приносната роля на По за жанра.

Разкрит живот в скрити белези

Стефан Кръстев /Cefules/ | 2009-11-22

Търсим себе си в този панаир от екстремални усещания, рухвания на ценностни системи и внезапната им замяна с нови, искаме да променим живота си. Понякога го постигаме и си мислим, че с това ще променим действителността. Често оставаме с подобно впечатление, когато промяна е настъпила в самите нас, когато сетивата ни са променени, и разбирането за средата ни, за това, което ни е изглеждало неправилно и е пораждало усещането ни за несъгласие. Всъщност човешкото, най-човешкото състояние. Или, както сам за самия себе си, неволно, докато четях тази книга, нарекох това състояние „синдром на пилигрима".

Шлифоване на текст

Даниела Великова | 2009-05-01

 Избягвайте ненужни наречия, бройни числа и епитети като - винаги, веднага, тогава, повече, вече, един, много, малко, няколко, някакъв, други, след това, преди това, после, сега. Те в повечето случаи дублират смисъл на глагола или не казват нищо допълнително и важно.
Пример: "Тя веднага скочи. Взе няколко листи от бюрото, извади един химикал от чантата си. И вече бе готова да записва.". Но "Тя скочи! Взе листи от бюрото, извади химикал от чантата. И бе готова да записва." - казва достатъчно.