КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

КРИТИЧЕСКИ ВИБРАЦИИ

Аз, виртуалният астронавт - една мечта за Космоса

Божан Божков | 2019-03-04

Мечтали ли сте си някога да полетите в космоса? Да работите в НАСА? Може би ви се струва прекалено трудно и неизпълнимо – или трябва да станете летец-изпитател, или да сте най-добрите в областта на физиката и математиката. 

 

А какво ще кажете да работите в областта на космонавтиката от комфорта на вашия дом? Не е невъзможно! Благодарение на бурното развитие на интернет, мобилните телефони и преносимите компютри, днес всеки може да се превърне във „виртуален астронавт“ и сам допринесе за космическото развитие на човечеството. Нужно е само да го желаете и да сте готови да развивате вашите най-добри таланти и умения.

 

„Аз, виртуалният астронавт“ е забележителна книга, написана от един от най-добрите популяризатори на наука в България – Светослав Александров. Професионален учен и доктор в областта на биологичните дисциплини, авторът е и дългогодишен собственик на един от най-известните научно-популярни сайтове в България: КОСМОС БГ



Магията на думите

Нели Господинова | 2019-03-04

Две книги излизат на бял свят тази пролет, благодарение на Конкурс за издаване на поезия, обявен от „Български издател“ и ,,Буквите“ – „A Capella“ на Елица Кръстева и „Дори да няма врата“ на Петя Цонева. И двете изненадват със стила, поетичните умения и вдъхновението на авторите. Талантът им е реална заявка за свое място в живота на родната литература.



Лагерът в Ловеч - една камбана - предупреждение

Иван Богданов | 2019-03-01

 

Името ми е Васил Юриев Даскалов. С една такава фамилия нямаше как да не обикна френския език и да не завърша филология. Чрез книгите си аз преподавам онова трогателното и чисто човешкото, разработвам комплексни образи, в които може да се разпознаете. Хващам ежедневния сюжет, за да го облека в художественост. И също както се прибавят подправки, аз прибавям своите идеи, които се разтварят и овкусяват историята… Колебание, любов, тревога или отчаяние. 

 



Ние те направихме писател - 90 години от рождението на Георги Марков

Иван Богданов | 2019-03-01

На днешния ден, през 1929 г. е роден Георги Марков.

След успешна писателска кариера в България, той емигрира в Англия, откъдето пише прословутата си книга "Задочни репотажи за България", в която разкрива много нелицеприятни истини за положението в страната и в частност в Съюза на българските писатели.



„Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев

Стефан Кръстев | 2015-11-15

С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено. С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило. 



Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн

Милка Стефанова | 2015-04-27

Харесвам писателското перо на Ина Крейн – тя вдъхва живот и дава душа на всичко, което е предмет на изображение. Нейните герои са светли ангели, одухотворени, любящи до самоотричане, праведни и изчистили греха си, нежни и нуждаещи се от обич. Тази светлина в кратичките ú истории изпълва душата на читателя с оптимизъм, че все още има българи, че България въпреки всичко ще я има



Автобиографично интервю - Татяна Йотова

Татяна Йотова | 2015-03-30

Коя си ти? Коя искаш да бъдеш? – По професия съм учител, а по потребност – бард. Съм, когато съмва, когато съм при своите ученици, сред приятели, сред красотата на природата; когато съм песен и сълза от смях, протест срещу грозотата и насилието, пламъче и песъчинка във Вечността… Съм, когато търся думите и мелодиите, които се обичат, когато с малките актьори влизаме в роли и ги изваждаме на сцената, за да сеем добри послания… Искам просто да бъда.



Къщата с петуниите - магическият реализъм и свръхестествения скок на Ина Крейн

Стефан Кръстев - Цефулес | 2014-11-20

Дано да ми се случи поне още веднъж в живота да стана свидетел на такъв невероятен творчески скок, защото наистина ми се случва за първи път. Едно е да видиш как от един тийнейджър с литературни наклонности за година става писател или как неуверен, все още търсещ се автор разкрива и разгръща истинския си талант, но друго е, съвсем друго, когато автор, чийто творби и до този момент са били висока класа, излиза с нова книга, която е високо и над останалите му.



На лов за сенки от светулки с Антигравитация

Мария Иванова Фьон | 2014-10-28

Думите на Ружа са само нейни. Удивително е как един толкова млад човек е успял толкова скоро да отвори спретнатите кутийки, в които възрастните подреждат и ни поднасят света, и да преподреди (или може би да разхвърля в един хипнотичен хаос) съдържанието им по свой единствен начин.



За “Пътят на книгата” от Иван Богданов

Гергана Апостолова | 2014-07-05

Дори да не напишем нито една книга, дори да не публикуваме през това издателство, дори да сме наясно с описаните процеси и процедури и да си имаме свои открития и техники, ще имаме една добре написана и произведена книга, която приятелски върви с нас по пътя на книгите. Можем да я прочетем веднага. Можем да я прочетем по абзаци, в зависимост какво най-много ни интересува в момента. Можем да я прочетем отзад напред. Важното е, че тя е тука, пред нас и можем да я ползваме или да я прочетем или да я четем и взимаме за пример какво да правим и какво да правим по-добре. Поздравления за този труд инж. Богданов. Отлична работа. И поздравления, на онези, които ще го четат и ще опитат да направят нещата по-добри.



Какво се вижда от ръба на света?

Илияна Делева | 2013-10-19

Книжарница Хеликон е добро място за представяне на книги, но днес е тясна да побере желаещите да видят на живо Румяна Симова, да си вземат автограф върху личен екземпляр на романа „Дневникът на една брюнетка" и стихосбирката „На ръба на света" или и на двете. Така е, защото много са четящите в интернет пространството, които познават и обичат авторката с псевдоним „осичката". Някои са пропътували километри за да дойдат до София за случая. Други ще го направят при следващите представяния в градовете Русе на 28.10 в книжарница Хеликон, Варна на 29.10 в галерия Арт Маркони и Пловдив на 9.11 в галерия Трак Арт.



Светът "На ръба на света"

Камелия Иванова | 2013-10-19

На ръба на света човек застава сам и богат. Сърцето му е изпълнено с обич, а от раменете му се спуска наметалото на спомените. Душата му е с него, но почти. Нали си на ръба? Тя се опитва да му покаже онези светове, в които лети, когато той спи или е наведен над листа и дращи с перото (листът в повечето случаи е екран, а перото отдавна не е перо). И отлитва душата, но разумът я хваща за ръка и ѝ показва онзи, същия свят. Ето - това е родният дом, ето ги майка и татко. Ето я и първата, преплела се с единствената любов. A ето там се чува „глъч и смях, продавач на сироп, старци с бомбета". И варосаната кухня, в която баба, майка ти (аз), дъщеря ти (ми) и твоята (моята) внучка се сливат в едно, та да продължат полета във висините. Ето я Родината - Страната на розите, „земята с най-бистри реки под небето", „с житата си златни". Прекрасна е, с „гори епични", „талантливи деца", а „жените - красиви". Но и „държава с нула възможности", „дето днес на парче продават". А бащите ни живеят в нея почти по Ботевски -



Скромността е вредна за автора!

Иван Богданов | 2013-01-03

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"



Диагноза: Издател - Добри и продаваеми книги

Иван Богданов | 2013-01-03

Едно от първите неща, които научих в този бизнес, е че добрите и продаваемите книги не са едно и също нещо. Всеки издател му е тръпка да издава само най-най-най-качественото, но в един момент осъзнава, че не точно това е търсеното от широката публика.



Български психар с прачетов хумор

Иван Богданов | 2012-10-10

Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.



Спомени от първи кръг на конкурса „Търся издател"

Стефан Кръстев | 2012-08-30

Лично: бил съм доволен, без да съм го съзнавал. Все по-голям добив на надежди е давала нивата ми. Прибирал съм ги, засявал съм пак надежди и когато ми е било свито сърцето, съм гулял с тях. Докато натрупам твърде много надежди, че да имат общо с действителността. Само са пълнили складовете на съзнанието ми. Карали са ме да ставам нощем, да проверявам катинарите, да вдигам високо фенер и да оглеждам за съмнителни сенки. Поставял съм заради тях капани за мишки и други гризачи, а такива из блоговете (от където най-често вземах посев за надеждите си) - колкото щеш. Неусетно съм станал мързелив. И съм заживял в измама. Възможно най-тежката за един автор: че е открил себе си, своите читатели, своя смисъл и изпълнява своя житейски дълг.



Граничност - Рашел Леви

Нели Господинова | 2012-08-27

Има рани, които болят цял живот. Поетесата не престава да търси отговори за тихата си, неживяна младост, за духовната пустота, на която е обречено нейното поколение през онези години, за убийствената граничност на времето в културен и пространствен аспект. Интересен похват са философско осмислени монолози и едновременно своеобразни реплики към политически активните поети Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Пеньо Пенев.



Йордан Матеев, отвъд страха в Страх ООД

Стефан Кръстев | 2012-07-30

Дванадесет потенциални жертви.
Игра, която постоянно мени правилата си.
Положението става все по-зловещо.
Изход няма.
Героите са отчаяни. Но се борят.
Героите са колоритни: будещи симпатии и скандализиращи.
Екстремални образи в екстремална ситуация.
Напрегнатата фабула ще ви остави без дъх.
Ужасът ще ви погълне.
До поразителния съспенс.



Лице - роман на магията и реалното

Камелия Иванова | 2012-07-04

Не зная дали Блага Димитрова така е мислила текста и посланията на романа, когато го е писала и когато през 1981 г. написаното се превръща в книгаНе претендирам и да давам отговор на омразните ми в детството въпроси от типа на „Какво е искал да каже авторът?". В ученическите си години не разбирах що за глупави и безмислени са тези въпроси. С годините намерих за себе си вътрешни причини за задаването им на учащите се. Стига да не се търси конкретен, категоричен и единствено верен отговор. Смисълът на тези упражнения, според мен, е да ни научат да си задаваме въпроси, да спираме мисълта си върху прочетеното, да почувстваме, да усетим, отворили ума и сърцето си, та да проведем диалог с текста, с героите, с автора.  И именно този свой диалог или по-скоро части от него водят мисълта ми сега.



На един клик разстояние от он-лайн бизнеса

Иван Богданов | 2012-05-11

Ако няма да се занимавате с он-лайн бизнес, не купувайте тази книга. Цялата терминология - AdSence, CPM /странно Reach е споменат набързо, но е пропуснат да бъде обяснен/ ще ви натежи и ще си кажете - абе не им е лесна работата на тия. Ако искате да научите неща от кухнята, също няма да ги намерите вътре.

Но ако искате да разберете какво представлява Он-лайн бизнеса - това е един много добър пътеводител /е не е пътеводителЯТ/.



Книги през погледа на мъж: Възгледите на един клоун

Иван Богданов | 2012-02-28

Най-хубавото на книгите е, че всеки който ги чете вижда в тях различни неща. При първия прочит нещо те сграбчва за гърлото и колкото и да я препрочиташ и откриваш нови детайли, онова първо впечатление си остава.

За тази книга съм говорил на много жени, (преводачката също е жена), но нито една не ме разбра. Може би е една от най-мъжките книги, които съм чел.

Не се подвеждайте по заглавието да търсите някакво весело четиво. Това не са „Възгледите на един учител за народното творчество". Книгата е тежка, депресираща, рисуваща самотата и меланхолията на един клоун. Именно - той е клоун, не е шут!



Тринадесетата книга на Маргарита Петкова омагьоса публиката в залата

Нели Господинова | 2012-02-24

Близо час преди началото клубът беше пълен с читатели, приятели, поети, музиканти и артисти, дошли да поднесат своите поздрави, цветя, пожелания или да си вземат автограф от именитата поетеса. Матей Шопкин, Стефан Димитров, Георги Драмбозов, Венцислав Мартинов, Атанас Капралов, представители на Столична община, на различни литературни издателства, виртуални сайтове за литература и изкуство, както и много съвремени поети, почитатели на именитата българска поетеса, присъстваха в залата.



Антология Приятели на Буквите - една сбъдната мечта

Иван Богданов | 2012-02-20

Мина вече седмица от премиерата на Антология „Приятели на Буквите", но всички ми изглежда все още сън. Това е най-лудото нещо, което съм правил, след като преди десет години, аз, обикновен компютърен инженер, основах набързо Словото и Буквите.

Когато Камелия Иванова представи идеята, аз я отдадох на качествената руска водка, която пиехме. Всичко изглеждаше толкова невероятно - как така ще издадем книга с такива имена.



Ричард Бах - Илюзии

Иван Богданов | 2011-10-25

Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.



Списание "Смесена китка" брой 3

Бранимир Събев | 2011-10-19

Списание "Смесена Китка" се издава от клуб/издателство/фондация "Буквите" и по същността си е наследник на едноименното списание, издавано преди 160 години от Петко Р. Славейков. Самото списание помества на страниците си разкази и поезия от български автори - някои по-известни, други не чак толкова. Добра инициатива! Предлага се по книжарниците, да не се излъжете да го търсите по реповете. Към списанието върви като безплатна притурка и подлистникът "Нови български романи" - 64-странично книжле, на което са отпечатани първите няколко страници на романи от български автори - някои от романите са вече издадени и по този начин се рекламират, други търсят своята реализация и се надяват да бъдат забелязани и да последват съдбата на първите. Отново одобрявам! Специално в този трети брой на списанието се набляга основно на жанрове като фантастика, фентъзи и ... хорър.



Една по-различна книга

Светлана Йонкова | 2011-03-27

 

Възгледите на Вайнингер са били неразбрани преди повече от сто години, а и днес си остават неразбрани. Настоящият прочит на Огнян Узунов е принос за това, да направи възгледите на един гениален юноша по-четими, разбираеми и практически приложими.



"Опитомяване на Дявола" или опитомяване на перото и съдбата

Константин П. Младенов | 2011-03-19

„Опитомяване на Дявола" е голяма изненада за съвременната ни проза. Неочаквано една поетеса-бард от ранга на Светлана Йонкова се представя като завършен белетрист още с първия си роман.
Многопластов и силно въздействащ, романът е четивен и динамичен. Той е достъпен за широка публика: всеки, независимо от възрастта, пола и мирогреда си, ще открие своите теми за периода от края на шейсетте години на XX век до наши дни.



”Като Калина” - книгата, която се чете на един дъх и те оставя без дъх

Красимир Тенев | 2011-01-16

Галена е автор с утвърден стил, който се разпознава. Дори без името й да стои под тях, бих ги разпознал, както опитен търговец маркова стока. Някои поети, изявяващи се в литературните сайтове, подражават съзнателно или не на стила й. Така се появи и термина „галенизиране" на стиха.



„Тихо, за из път" - споделена изповед!

Надя Стефано | 2011-01-16

Ивет тихо разхожда из мъдростта събирала в себе си. Стиховете й сякаш с невидима четка рисуват образи, картини, те са като много-цветни платна изтъкани от най-човешки чувства. Разумно и грижливо подредени думи, които оживяват слeд прочита. Те обаче, чувствата и разума, не винаги са в синхрон, но в творбите на Ивет бият с една и съща честота на пулса. И говорят, провокират, оставят въпроси, разчупват мисълта, съмненията, посяват увереност, търсят добродетели, така необходими за оцеляване, когато усещането за предварително предначертани случвания е единственият спътник в света, запълващ се с все повече „бетонни фасади".



В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА РЕАЛНОСТ

Марк Шатуновски | 2010-11-23

 

Преди двадесет и няколко години, през 1980 г., Кирил Ковалджи - съвсем благополучен литератор, автор на редица издадени книги, поет и прозаик, и не само редови член  на Съюза  на писателите, а  действуващо лице на административния му апарат, член на изпращаните в чужбина делегации,  което в онези времена  беше голяма привилегия, завеждащ отдела за критика на списание «Юность», издавано в тримилионен тираж - едновременно  с повече от десетина такива като него нередови членове на същия този Съюз, беше упълномощен да организира едно от поетическите студия в Москва.  Трябваше да бъдат създадени толкова студия, колкото бяха упълномощените лица. Всяко лице получаваше правото по свое усмотрение да привлече в създаваното от него студио известен брой безстопанствени, мотаещи се по бохемна Москва млади и не много млади поети, които Съюзът категорично не искаше да приеме в своите редове, но и не можеше съвсем да игнорира.  



СЛЪНЧЕВИЯТ КЛАДЕНЕЦ НА КИРИЛ КОВАЛЬДЖИ...

Елка Няголова | 2010-11-23

...Ако един писател в продължение на години е умножавал своите читатели и почитатели, ако е пунктирал през времето и през поколенията своята недвусмислено светла следа, ако мнозина го считат за учител по поезия и живот, ако е „облъчвал" с хуманистичните си идеи и послания онези, които са се докоснали до неговите строфи и прозаични страници..., то той се е превърнал със сигурност в оня дълбок слънчев кладенец, прокопан през многото времеви и душевни пластове и проверен от времето, в оня слънчев кладенец, така необходим за жадния и пообъркан в пустинята на днешния ни ден читател... Такъв поет в рускоезичната литература е роденият в бесарабското с.Ташлык, Одеска област, Кирил Ковалджи. Не съм се срещала на живо с него, вълнувала съм се само от поезията му, слушала съм възторжени отзиви от мои приятели - именити руски поети... Мислила съм си: дали тази тънка и завладяваща негова поезия не е именно такава, защото е подхранвана от неговите преплетени родови корени - български и арменски. И едните, и другите са тръгнали не от рехавата и пясъклива  почва на нации, пораснали за 200-300 години, а са укрепвали, черпейки сокове от хилядолетни култури...



Творечeският живот на един тролей

Камелия Иванова | 2010-07-18

Видях един различен Арбат. Някак позагубил от чара си, някак станал по-малко поетичен, по-малко руски... И тъкмо да си тръгна разочарована и изпълнена с тъга, погледът ми срещна нещо, което не мислех, че някога ще видя. Един син тролей, с огромен надпис „Синий тролейбус". И снимката на Окуджава. И обява, че всяка вечер в този тролей има концерт на бардове



„Добри човече, отвори портата и не ни гони…”

Маргарита Друмева | 2010-07-18

Това е първата строфа от химна на румънските бардове. Не съм чувала толкова интимен и лиричен химн, звучащ простичко като средновековна песен на пътуващ менестрел. Китара, флейта и глас - това е. Песен, върху която никой не е дръзнал да посегне, за да осъвремени звученето й с мощен компютърен аранжимент.



Руският романтизъм и визията за поета в Русия

Димитър Дянков | 2010-05-20

Погиб поэт!- невольник чести -
Пал, оклеветанный молвой,
С свинцом в груди и жаждой мести,
Поникнув гордой головой!..



Светлата пътека към звездите

Георги Пинчев | 2010-05-13

Първото ми запознанство с Габриела Цанева стана през 1996 г. задочно. Тогава ми попадна в ръцете нейната документална повест „Миналото в мен", отпечатана две години по-рано. Даде ми я за прочит един николапетковист-земеделец, тъй като творбата е посветен на разстреляната от комунистите земсистка 22 годишната Цветана Попкоева Чалъкова.



Коктейл от младост, талант и мъдрост

Весислава Савова | 2010-04-12

 

Къде е тайната на успешното писане? Талант? Наследственост? Въображение? Много четене? Взискателни учители? По всяка вероятност, от всичко по малко, за да се получи стойностен коктейл, от чийто вкус читателят да се опияни до толкова, че да няма търпение да си поръча следващия.



Елена Денева със своята мини-реалност

Весислава Савова | 2010-03-06

Прекарах повече от година в публикуване и четене на творби от неизвестни автори в интернет. Със сигурност съм пропуснала много красиви такива, но не от липса на желание, а защото наистина знаещите и можещи хора скромно надничат зад никовете си и не тръбят колко са велики. Една от тях е Елена Денева, която е нарекла себе си (забележете, моля) „nikoi".



„За това ли беше всичко?” от Евтим Евтимов

Илияна Делева (ила) | 2010-02-06

 

Евтим Евтимов издаде роман двадесет  години след написването му  със знаково заглавие  „За това ли беше всичко?" Роман , който разказва историята с перото на поета, за да зададе въпроси, които търсят отговорите си в човешката душа.  Дали тази книга ще ви хареса? Зависи от твърде много неща - от нагласата ви за приемане, от житейския ви опит, от знанието ви за историческия период, но по-важно е да погледнете на нея като на една голяма въпросителна и да потърсите отговорите в себе си.



Да видиш невидимото

Весислава Савова /rarebird/ | 2009-12-12

 Ако някога Кристиян прочете тези редове, го моля за прошка, защото когато разлистих първите страници разбрах, че този път ще срещна силна, самоуверена личност, която препоръчва да се борим с неволите си с въображение, а не с хленч. Призовава ни да мечтаем. Наистина, отново се върнах към детските си години, с риск да ме обвините в инфантилност, и си спомних как в моментите, в които бях наказана, най-много ми помагаше да мечтая. Тогава политах далеч отвъд стените на заключената стая и времето минаваше неусетно. Едно е, обаче, да постоиш заключен няколко часа в собствената си стая, друго е, когато животът те е приковал на инвалидна количка и те е лишил от зрение.



КАКВА Я МИСЛЕХ, КАКВА ИЗЛЕЗЕ' или ретроспекция на българския преход

Хрисимира Минковска | 2009-12-12

По BTV от известно време върви една поредица: „20 години по-късно", която има за цел да припомни големите политически събития отпреди 20 години, търсейки коментари за тях с днешна дата. Харесвам тази рубрика, защото ми говори неща, които детското ми (тогава) съзнание не е приело и не е премислило, не е разбирало и не е  запомнило. В пряк контакт с тази рубрика, искам да Ви покажа един творец, запомнил в листовете на книгата си части от този период.



С различен почерк... за никой друг

Илияна Делева /ила/ | 2009-12-12

 За никой друг не бих могла да нaпиша следващите редове. Само за нея - за Виктория Бързашка. Но преди да ги напиша питам чичко Гугъл:  "Кое е това момиче?"



ЕДНА ЧЕСТНА И ЧИСТА КНИГА

Константин Делов | 2009-11-23

Тази книга е съставена от доста различни по жанр текстове - разкази, пътеписи, есета, импресии, миниатюри, както и стихотворения, но противно на евентуалните опасения, това не е самоцелен, механичен сбор - колкото и „непредпазливо" да изглежда ѝ цялото е концептуално „защитено" като житейска позиция и естетика, като мотивировка на внушенията и поетика. Отчитайки рисковете на подобно структуриране, сборникът е подреден достатъчно прецизно, разделен формално (а и не само) на четири цикъла.



„Обреченост" и „Последната изповед на Апостола"

Камелия Иванова | 2009-11-23

Не зная дали, защото духовете им са неспокойни и все още имат какво да ни кажат, дали, защото ние вътре в себе си се чувстваме недоразбрали, недостигнали словата и делата им, но през двайсетина години, тоест, през едно поколение, не просто се възражда интересът към личностите от нашето Възраждане, а по-скоро избухва желанието да говорим за тях, да споделяме. И най-вече за Васил Иванов Кунчев - Левски.

препоръчвам ви тези две книги. Не само заради това, че от тях „ще научите неща, които само сте си мислили, че познавате" (Андрей Пантев). Не само заради огромния труд на авторите. Не само заради породените от редовете им мигове на търсене, въпроси, гордост и тъга. Не заради Васил Иванов Кунчев - Левски, а заради себе си. Заради децата си, заради духа си. За да пребъде България и „име Българско да гърми в цяла Европа".



Да държиш в ръцете си човешки живот

Весислава Савова /rarebird/ | 2009-11-23

„Лодки през зимата" от Любомир Николов (lubara). На пръв поглед това е един сборник от разкази. Лесно и приятно четиво, което да запълва свободното време. Донякъде, това е така, но когато отгърнете страниците, още преди да сте прочели дори и един разказ, ще разберете, че авторът е оставил в ръцете ви своя живот до момента. Както самият той казва в предговора „А всичко това се е случило. Понякога не по този начин, какъвто съм го описал. Но със същото настроение и чувства, които са запечатани в съзнанието ми." Такъв е животът на всеки от нас - настроения и чувства, които наричаме „спомени". Мисля, че се изисква много смелост, искреност и любов към литературата, за да може един автор да извади своя малък свят наяве и да го сподели с читателите си.



Разкрит живот в скрити белези

Стефан Кръстев /Cefules/ | 2009-11-22

Търсим себе си в този панаир от екстремални усещания, рухвания на ценностни системи и внезапната им замяна с нови, искаме да променим живота си. Понякога го постигаме и си мислим, че с това ще променим действителността. Често оставаме с подобно впечатление, когато промяна е настъпила в самите нас, когато сетивата ни са променени, и разбирането за средата ни, за това, което ни е изглеждало неправилно и е пораждало усещането ни за несъгласие. Всъщност човешкото, най-човешкото състояние. Или, както сам за самия себе си, неволно, докато четях тази книга, нарекох това състояние „синдром на пилигрима".



Влюбена по рождение

Балчо Балчев | 2009-11-01

Едно своеобразно завършване на пръстите на една ръка, с която тя посочва нещата от живота, предпазва и ласкае. Защото е влюбена по рождение. А любовта е страдание - "светла гондола в океана на вечния мрак ...".

И ако в предишните й поетични книги присъства ярко гражданската й позиция и личния й протест към социалните несправедливости, то в "Змия върху кръста" Светлана Йонкова изповядва най-вече себе си и своята житейска зрялост.



ЗА СТИХОСБИРКАТА „ГРАДОВЕ И ДРУГИ ОСТРОВИ" НА СТАНИСЛАВА СТАНОЕВА

София Несторова | 2009-09-20

Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят - няма пунктуация, няма главни букви... Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!"



С БОЛКА ЗА БЪЛГАРИЯ

Никола Иванов | 2009-09-20

Книгата на Павел Лазаров „Пробуждане" с подзаглавие „За България, Италия, вярата и благоденствието" е сборник от публикаци в сайта www.probujdane.com в продължение на седем години - от 2002 година до днес. В тях младият българин пише за българския път, както той го вижда.



'Боеве' - в търсене на човечността

Хрисимира Минковска | 2009-09-05

През 1946 г. Йордан Вълчев събира разказите си, вдъхновени от собствените си преживявания по време на войната, в сборника "Боеве". Но още преди да излязат в сборник, още докато са разпръснати в периодиката, те са оплюти от Павел Вежинов ("Военните разкази на един млад писател", "Литературен фронт", 26 октомври 1946 г.), който е под влияние на наложената тогава идеология, гласяща че войната трябва да се мисли като Отечествена, Освободителна с главно "О", трябва ясно да е показано как фашистите са лошите, а ние сме добрите. Литературата трябва да бъде в служба на идеологията. Така съвсем закономерно следват още подобни статии и след излизането на книгата. Техни автори са Емил Петров, Стоян Каролев, Богомил Райнов.



"Градът на завоя" - една забележителна книга

Радка Петкова-Близнакова | 2009-09-05

В последните двадесет години в има сериозна празнина откъм стойностна литература. Затова бях приятно изненадана, когато прочетох книгата на Йоцо Йоцив „Градът на завоя" тя е свежа струя в краеведческата литература. От нея лъха гореща обич към родния град.

„Градът на завоя" е своеобразно пътешествие през времето - от Античността, през Средновековието до Новата и Най-новата история на Видин. Авторът много точно е предал сложният и многообхватен процес на промени в материалния и духовния свят, обхващащи всички области на човешката дейност  - икономиката, обществото, науката, религията, възприятията за света и представите за човека.



През босите очи на Евелина Кованджийска

Илияна Делева /ила/ | 2009-09-05

Боси очи" е книга, издадена в Панагюрище през тази година. Тя е втора нейна стихосбирка след  „Бели сънища" през 2005. Това е голяма бяла книга с черна графика от Никола Паралингов. Казвам голяма, защото 150 страници за поезия съвсем не е малко.  Бяла, защото корицата е бяла, а и избора на хартия се е спрял на най-чистото на бялото. И това едва ли е случайно. Графиката е с черно, но не е черна като усещане - дори в плачещото око  се вижда някаква светлина.  А в илюстрациите има много въздушност и мека топлина.



Добре дошли в училище, родители!

Илияна Делева /ила/ | 2009-09-05

Но не е ли също толкова ново, непознато, страшно,  и прекрасно, и вълнуващо да си за първи път родител на първокласник? И знаеш ли какво да правиш самият ти, с детето си, с другарчетата, с класната, с училището изобщо? Може би не са ви идвали тези въпроси наума, но може и да сте си ги задавали безпомощно. Вече не е така. Защото едни хора, които са си ги задавали нееднократно са решили да потърсят отговорите. Това са хората от Асоциация Родители.



Греховно за "Греховност"

Илияна Делева /ила/ | 2009-08-02

Роман, написан с въпросите, които само публицист може да зададе и на език, който излиза от душата на поет. Четиво достатъчно за автобуса, плажа или хладните летни вечери. Излязло от безспорно талантливо перо.



ПРОЕКТЪТ ЕМАУС или проектът на сътворението

Хрисимира Минковска | 2009-08-02

ПРОЕКТЪТ 'ЕМАУС'" поставя въпроси, които спират дъха с убедителното си натъртване пред институцията на църквата и читателят неворно започва да се пита за истинността на истината - библейска, житейска, икономическа, политическа, лична. Всеки докоснал се до редовете на този роман проумява, че животът му - макар и собствен - се задвижва от чужди сили; че се влива във вече добре известни коловози (управлявани и манипулирани от умствено несъстоятелни люде); че живота ни е само даден за ползване.



КНИГАТА, която обнадеждава

Зорница Раданова | 2009-08-02

Много дълго време рецензията на тази книга отлежаваше в мислите и бележките ми. И не за друго, а защото тя е наистина сериозен труд, към който трябва да се подходи сериозно. За да не бъда голословна, ще си позволя да цитирам кратка част от анотацията към "Кризата, която обнадеждава": "Тази книга е едно уникално проучване на днешната българска литература в нейната сложна динамика... От години насам Владимир Трендафилов прави прозорливи антропологични анализи на българското литературно поле. Понякога влиза в произведенията и ги коментира отвътре като сложни системи от качества и несъвършенства. Понякога излиза от тях и ги коментира отвън, от гледна точка на яростните им борби за повече територия, власт, слава, контрол над публичното пространство.



„Сезони" - роман за ежедневието на голямата любов

Виолета Хрисафова | 2009-08-02

Как така се случва, че любовта, която ни е изглеждала безкрайна, постепенно заглъхва, и кога преставаме да бъдем истински заедно? Как се променяме с годините, колко е трудно да съхраним душата си и кога осъзнаваме, че животът ни се е обезсмислил?



¨Сънувах човешко лице¨ - най-земната фантастика

Северина Самоковлийска /annabell_/ | 2009-08-02

Ако ви трябва специална причина да прочетете този сборник, мога да ви изброя точно осем - толкова са творбите, намерили място в него. Вземете тази книга и й се насладете от първата до последната страница. Ако не го сторите, ще имате пълното основание да съжалявате. В нея са събрани прекрасни силни образци на родната фантастика, бисери, които ще ви докоснат и променят завинаги.



Преображение господне - роман за преображението в историята и душата

Илияна Делева | 2009-07-06

Когато взех в ръце малката книжка със заглавие „Преображение господне" на Георги Михалков се замислих дали това не е някакво религиозно писание, но указаният жанр - „роман" ме накара да се замисля за друго. Оказа се доста интересно четиво. Исторически роман, разказващ за неописваното подробно от историците  въстание - Преображенското. При това събитията са разказани от името на участник  - живо и образно, с чувство и размисъл на човека,  минал през пътеките на борбата и спъвал се във въпросите на душата си.



„Бягства" - роман за завръщането

Илияна Делева | 2009-07-06

 Когато бягаме от нещо и някого сякаш е лесно, но да избягаме от себе си -  невъзможно. А така ли е? Какво търсим, когато бягаме? И какво намираме? Не се ли завръщаме всеки път към мястото от където сме тръгнали? Какво ни очаква при завръщането? Това са въпроси, които читателят си задава докато чете романа  „Бягства" на Георги Михалков.



Поетичният свят на Радосвета Миркова

Светлана Йонкова | 2009-07-06

„Слънце, облаци и...канела" е десетата поетична книга на Радосвета Миркова - антология, която авторката подарява на своите читатели по случай своя 50-годишен юбилей. В нея тя е избрала най-доброто от предишните си стихосбирки, като е прибавила и последните си творби - творби, разкриващи житейската мъдрост, която човек постига чрез пълноценното изживяване на мига, на дълбочината на чувствата, на малките радости и скърби, които забързаният делник поднася. В този смисъл може да се твърди, че книгата на поетесата е наситена и с много автобиографизъм, за което свидетелстват както посвещенията на близките на сърцето й хора от приятелския и семейния  кръг, така и силата на лично изживяното и изстраданото.



Сборникът „Пълнолуние” – поезия в проза

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-07-06

Не бях чела скоро книга, която да ме докосне така, толкова дълбоко и умело. Със сигурност, ще има хора, които ще я отрекат, дори ще се втурнат да нападат автора, но това ще е защото няма да си позволят да го разберат. На тях бих казала само - оставете за момент политиката и отворете сърцата си за простичката човешка история, не се взирайте само в миналото и в немотията. Позволете си да почувствате „Пълнолуние" и светът ще стане по-добър.



Лично за личната страница

Стефан Кръстев /Cefules/ | 2009-05-30

Малко светли мисли за черни дни и няколко книжни издания. Едно електронно - голямата ми гордост и още по-голямата ми - колонката "За книгите и хората". Блогът - вторият ми живот или по-скоро той е първият, с паденията и възходите ми. Един форум - мъничък като гараж, преправен в селска кръчма.



За любовта, морала и още нещо...

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-05-30

Основната идея е: прочетете „Светли мисли за черни дни". Чете се бързо, на един дъх и ще ви хареса. Ако ли пък не, пак си е струвало да й отделите 20тина минути - така имате шанс да блеснете при разговор с „некои по-ентелегентни събеседници"...



Адриан Лазаровски завладява българите

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-05-30

Излишно е да кажа, че идеята извънземните да се опитат да ни завладеят на базата на фантастиката от кашончетата с преоценени книги на Славейков ме разби. Толкова е безумно простичка, че чак ми се струва гениална - да проучат начините, по които други са се опитвали да завладеят човечеството и са се проваляли, за да не повторят грешките им...



Намигване от дяволчето Яна

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-05-30

Първо впечатление от "Хроники от Сърцето на Дявола" - ако в някой от крачолите на времето се кръстосат гени на Роулинг, Пратчет и Тимоти Зан, резултатът ще се казва Яна Александрова. И на всеки, който прочете романа ще му стане ясно, че сравнението ми изобщо не е пресилено.



Сънят като друга реалност

Илияна Делева /ила/ | 2009-05-16

„Острови в съня" - една стихосбирка, каквато от години не сте срещали. В нея има късове асоциативна поезия, подредена по много интересен начин.  Двуезична книга на поетесата Антоанета Богоева. Преводите на френски са от Малинка Велинова. Обнадеждаващо за бъдещето на българските книги  изглежда издателското каре - издадена със съдействието на община Кюстендил. Добре е когато общината подпомага творците си и се грижи за духовното израстване на членовете си. Ако това се случва - ще ни има.



Никой не е по-висок от тревата

Илияна Делева /ила/ | 2009-05-16

„Никой не е по-висок от тревата. Не го осъзнаваме докато я тъпчем с нозете си. Осъзнаваме го едва тогава, когато ни положат в черната пръст и тревата се озове някъде високо, недостижимо над нас - жива, жилава и вечна."

Човешкият ни живот е къс от времето, той е миг и вечност и нещо между тях. Той е път и посока и случване. Преминаваме през този свят, газим ливадите, а те пълнят очите и душите ни и без да осъзнаваме ни учат на важните неща.



Поглед назад

Кристина Каменова | 2009-05-16

Първото нещо, което ме грабна в тази книга, бе заглавието - „Тучница". То ми прозвуча като спомен. Като стон по едно минало, даряващо покой и красота. Като шепот преминал през годините, за да разкаже една история, звучащта като приказка - съвременна приказка за една друга България. За странни ценности и понятия, които времето пречупва, преобразява, пресътворява. За хората и разбиранията им. За кръговрата на живота  и за прераждането на човека в човек, на кръвта в кръв, на душата в душа, на миналото в бъдеще. Всичко това читателят открива в романа на Антоанета Богоева. Един поглед назад, през рамо, сякаш, за да се увери авторката, че е било истина. Един поглед през времето, който прилича на калейдоскоп от преживявания, уловили всеки трепет на човешката душа, за да го предадат на поколенията, като жажда, като сила, като дух.



За иконите, които не горят...

Елка Няголова | 2009-02-18

Дякона Левски. Иконата, която не избледнява, не се напуква, не гори – въпреки пожарите на времето. Иконата, пред която се кълнем мълчаливо или се срамуваме.

Рискът да владееш положението

Елена Диварова | 2009-02-08

При Ели Видева словото идва след изживяното и премисленото. Измислици няма. Така е и в новата й книга, която наскоро имаше премиера пред пловдивската публика – стихове под надслов „По оста”(*).

Писател идва!

Николай Петев | 2009-01-19

Не бих искал да си помислите, уважаеми читатели, че съм поставил това заглавие, воден от излишен патос или безкритична лекота.



НАШЕНЦИ В КОСОВО И АЛБАНИЯ

Таня Мангалакова | 2009-01-18

Да странстваш из Балканите и да разпитваш в търсене на истини за някогашни или днешни съдбовни превратности – това е начинание мъчно и често – рисковано. Наградата – безброй истории, шарени като пейзажа

Едно ново огледало за женската мъдрост - "Нека аз!"

Христина Петрова | 2008-12-31

Втората стихосбирка на Златка Митева - „Нека аз”- е написана с характерния за авторката изповеден тон. Дори когато лирическият глас разговаря с Другия, пак чувстваме подкупващата искреност на споделянето.



Време е за трети ренесанс

Едуард Кехецикян /чезал/ | 2008-12-08

Да си припомня със стих, да се опомня чрез стих – туй е руслото, което повежда духа ми, зачитайки Яким. И опомняйки се, забравям, че поезията е авторът си, като все по-силно усещам, че поезията е самата себе си

ЕПИСТОЛАРНА РЕЦЕНЗИЯ - "Писма от брега"

Катя Зографова | 2008-11-09

Символично случване ми се струва, че след Дора Габе в твое лице имаме още една поетеса, при това също добруджанка, посветила цяла книга на Морето (Разбира се, не забравям, че и в морската тема вековницата Габе се конкурира с ранната «Звезда на моряка»

"Хвърлен камък:" - Маргарита Петкова

Камелия Иванова | 2008-10-17

Топла октомврийска вечер. Може би, защото едно цвете ще представи своята душа – вплетена в поредната поетична книга. И слънцето, пожелало да чуе нейните слова, е слязло по-ниско и не иска да си тръгва.



Виктор Ерофеев – скандално емоционален

Мария Узунова | 2008-10-07

Сборникът разкази „Живот с идиот” на В. Ерофеев е истинска радост за ценителите на качествената литература. Действително, той е скандален, но с идеите и трактовките си, а не в търсене на показност и плъзгане по злободневни теми.



Ивайло Диманов по следите на тъгата и пеперудите

Мария Узунова | 2008-08-25

В случая със стихосбирката на И. Диманов обаче ситуацията бе друга - един-единствен негов стих, при това прочетен в Интернет, буквално ме омагьоса и без да знам нищо за автора, си набавих книгата.

Творби в общ книжен дом

Христина Петрова | 2008-05-09

Събирането на творби в общ книжен дом е предизвикателство, което изисква и особен вид смелост. Докато събира парчетата, Авторът не само ще разгърне написаното от ръката си, но и ще му се наложи да го прочете през критичната или сантименталната лупа на годините. Възможно е и да си припомни кога и защо и какво го е вдъхновило, ще се срещне със себе си (от вчера, ами ако не се познае?) и нещо още по-трудно – със способността си да създава оня така необходим паралелен спасителен бряг; способност, която може и да се е претворила от лодка на котва през годините.



Многоточия - Събка Митева

Камелия Иванова | 2008-03-17

Това е книга, която с финес ни отвежда към нашето лично „Извисяване”. След като сме изминали всяка една точка от своето лично „Многоточие”, след като сме си позволили свободата да се отдадем на едно „Обвързване”,



Джоб за дребни монети

Камелия Иванова | 2008-02-22

„- Един ден ще обърна света – казвах. - Представяте ли си, за момент хората ще се почувстват неразположени, ще спират, ще вадят кърпички от джобовете и ще бършат устните си. След това ще продължат, но светът вече няма да е същият. Изведнъж злите ще са станали добри, ще стане страшно изведнъж, толкова изведнъж, че всички ще са ужасно учудени и за около пет минути земята ще се завърти по-бързо – от силата на учудването им, а небето ще се изпълни с шапките им. Това ше бъдат петте минути на световното щастие - казвах - Малко след това хората ще се почувстват зле, ще се усетят пусти и на всички изведнъж ще им се прииска да има поне един зъл човек, за да осмисли живота им.
Тогава добрите ще станат зли и всичко ще си дойде на мястото, но какво
от това! Все пак пет минути са много време, страшно много време..
.



“Небесна трапеза” с приятели и слънчево вино.

Камелия Иванова | 2007-11-22

В новата си поетична книга с избрана лирика поетът Димитър Милов кани на “небесна трапеза” своите детски и светли години от младостта, своите приятели, поетите, от коите се е учил, страховете и желанията си, да си поговорят с по чаша “небесно питие”.



Книга в жива подвързия

Камелия Иванова | 2007-11-22

Издаването на книги-билингви (двуезични) има своята доста дълга традиция в славянския и най-вече в руския поетичен свят. Първата ми среща с такава книга беше, когато бях малка и прохождах в изучаването на английския език. Изданието – двуезично – на английски и руски език – на стиховете на Байрон. След това последваха нови срещи с двуезични книги, но тази първа се е запечатала в мен с красотата си и с това за първи път изпитано усещане да четеш думите на автора и веднага, до тях, някой да ти е дал възможност да разполагаш с ключ за разбирането на тези слова. И сега пред мен е една такава нова среща – с руските стихове на Александър Елизаров и с ключа към тях – превода на Любомир Занев.



"ЗЕВ" - Ивайло Дагнев

Константин Делов | 2007-09-30

Тази книга е своего рода интелектуален алпинизъм по вертикалните трасета на разсъдъка, сърцето и духа; катерене с пълния набор от риск, лудост, обичане, търсене, очакване, страдание и спасение. Тя е болезнено укротяване на времето и пространството чрез компресия на „спомен-мечта-сега”; плод на големия експеримент да живееш пълнокръвно и смислено, да придаваш „на утринта усещането звънко за човек”. Тук поетическата география е с нагънат релеф от многообразна графика и ритмика, което ангажира читателя докрай. Стилистичната разнородност описва творческата амплитуда на Ивайло Дагнев, който владее силата на словото от древната библейска поетика, през българската „Яворова” мелодика, до дръзкия модерен лад на западните верлибри. Това е четиво, което не мами, не подвежда с позьорство на формата и съдържанието. Напротив – откровеността може да ви дойде в повече, поради на моменти безпощадната церебралност на стиха. Понеже силен подтик на интелигентния автор и съществена причина за творческия акт е да се вникне in rerum natura. Накратко казано – озоваваме се пред зев в света, където познанието на човешката същност е истинското „осигурително въже” .

Големите и малките - Константин Делов

Светлана Стойчева | 2007-09-30

Ако не беше поезията му, сигурно щях да си мисля, че само тютюневият дим го свързва с небето. Ако беше само поезията му, дали нямаше да се изкуша подир: “И няма вече изражение лицето ми, ...и върху него всеки може да рисува/ каквото суетата му подсказва...челото ми ще бъде като камък,/ за да изсичате във него имената си”; или щях да си го представям чрез ескизите най-вече на болката: “той има белег на лицето”, “сърце от чам, срещу което цяла седмица са хвърляни ножове”; или пък щях да го виждам през образа, който най-харесвам: на “лодката със дъното нагоре”



Вавилон - Робърт Леви

Стефка Пискулийска | 2007-09-24

Във Вавилон (и оня, от Библията, и тоя, на Роберт) стълпотворението е едната страна на медала, другата е лингвистичният, ерго – семантичният микс. За неразбирането и самотата говоря. Самота, премерена в километри асфалт, в пепел от стихове, в пропусната, проиграна, пропита или изпита любов. Слънцето наистина не свети еднакво за всички – затова си го разменяме и му се радваме толкова. Слънце – егоист! А зимата по своему се оказва щедра – на студ и самота. Говоря за човека – йероглиф, за ТОВА АЗ, което е експлицирано и образно, и дори пунктуационно. А поколенското е равностойно – като тая идентификация, дето все си я търсим и си играем на Диоген - понякога даже в стил “Дисни”.



| 0000-00-00