ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Асен Разцветников – един от големите български поети на ХХ век

Илия Мечков | 2019-11-02

исателят е роден на 2.11.1897 година в с. Драганово, Великотърновско, в семейство на учител с фамилията Коларов („Разцветников” е псевдоним, измислен от неговата колежка - учителката Райна Савова, в която младият поет е бил влюбен). Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. и на следната година започва работа като телеграфист във Велико Търново и на гара Горна Оряховица. През 1919 г. участва в голямата транспортна стачка. В резултат на задържането му от властите и от вълненията по време на Септемврийското въстание (1923) заболява от туберколоза. Две години следва славянска филология в Софийския университет, след което записва и завършва право (1920-1926), тъй като смята, че по политически причини ще му бъде отказано учителско място. Междувременно посещава Виена и Берлин, където слуша лекции по естетика. Осем години работи като гимназиален учител в Габрово и София (1926-1934). Пише и печата още от ученик в сп. „Българан“, вестниците „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“, „Лъч”, „Звезда”, „Нов път”. След 1924 г. скъсва с левия печат и с ангажиментите си към комунистическото движение и започва да печата в сериозното литературно списание „Златорог”. От 1934 г. до края на живота си се отдава изцяло на литературна дейност. В периода 1938-1944 г., заедно с Лъчезар Станчев и Емил Коралов издава и редактира популярния юношески вестник „Весела дружина”. След 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Умира на 54 годишна възраст в Москва, където е изпратен на лечение против волята му (поетът е желаел да бъде изпратен във Виена).



КАК Е СТРОЕН ШИПЧЕНСКИЯТ ПАМЕТНИК

Боян Балкански | 2019-03-03

Лятото на 1980 г. ит и-т „Водпроект” бях командирован в с. Дралфа, Търговищко, за да направя почвени проучвания на неговото землище. Пристигайки в селото, край площада, на пейки под дърветата видях насядали възрастни мъже. Веднага влязох в контакт с тях и се заинтересувах дали има случки, събития и легенди за селото и за неговите жители. Един от присъстващите ми рече: „Е-е онзи там с бомбето, виждаш ли го, той е най–интересният в селото. „Казва се Пеньо Атанасов Колев – Бомбето, построил паметника на Шипка”. „Хайде, бе – възкликнах стъписано аз – как може да е още жив този строител?!“

За моя главозамайваща изненада това беше самата истина. Никога не съм очаквал, че в това селище ще попадна на такъв ценен извор за журналистиката. Запознах се с Пеньо с невероятно задоволство. За цял месец време денем проучвах почвите на землището, а привечер се срещах с него и с часове разговаряхме както за построяването на паметника, така и за целия му живот въобще.



Ние те направихме писател - 90 години от рождението на Георги Марков

Иван Богданов | 2019-03-01

На днешния ден, през 1929 г. е роден Георги Марков.

След успешна писателска кариера в България, той емигрира в Англия, откъдето пише прословутата си книга "Задочни репотажи за България", в която разкрива много нелицеприятни истини за положението в страната и в частност в Съюза на българските писатели.



БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Хрисимира Минковска | 2010-04-12

„В един есенен ден по шосето" е философски ориентиран разказ, допускащ възможности, които пряко не са присъщи на индивида в обикновеното му живеене. Поставеното ударение в диалога между героите има за цел да повдигне въпросите за стойността на познанието и неговото постигане, за нуждата от постоянно усъвършенстване и ученето според принципа 'проба - грешка'. Ролята на наблюдател, която иноземеца често изтъква, се транформира в добронамерено действие - два пъти - първият път е на шосето, макар че извънземния дава обяснението си за тази своя реакция и втория път - при изцеряването на болния, което в определен аспект може да се прочете и като превес към притчите в Новия Завет.

 

Вежинов е творец съизмерим със световните класици, отговарящ на техните търсения и стожер на българската научно-фантастична линия в литературата на ХХ век. Привличащ в текстовете си множество слоеве и боравещ с многобройни наративи той пресъздава повече филосфската страна на житието. Показателността на „В един есенен ден по шосето" е видна не само в посоката на фантастичнотото, но и като синоним на новото начало в творческото търсене на литературни образци.



Тънката любовна линия - Багряна и Дора Габе

Татяна Тасева | 2010-03-06

"Знаеш ли колко е тъжно да бъдеш хубавица. Около теб се тълпят мъже и те зяпат. Лепят се за тебе! А кой от тях заслужава внимание, кой истински те харесва?" - търси отговора Дора Габе преди смъртта си.

 

Спомените й обаче не преувеличават въздействието, което са имали двете с Багряна върху българските поети. В Дора Габе е бил влюбен самият Яворов. Дори се твърди, че тя, а не Лора е голямата му любов. По Багряна са си загубили ума почти всички почитатели на женските хубости. Най-безнадеждно бил увлечен Йордан Йовков.

Фатални и безкрайно различни. Такива са примите на българската поезия. И двете обаче омагьосани от един човек - Боян Пенев - ерудит, писател, поет, музикант, всепризнат любовник - противоречива личност, която ги свързва в тънка любовна линия.



Христо Ботев

Хрисимира Минковска | 2010-01-10

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!



Как са плащали на известните ни автори в началото на XX век?

Петър Нейков | 2009-12-12

През 1907 г. известният български дипломат Петър Нейков прави интересна анкета сред нашите първи писатели тогава за това „Дали българският писател може да живее от перото си?", от която ще приведем някои извлечения



ОБИКНОВЕНИ ДУМИ ЗА ИСТИНСКИ ХОРА - НЕПОЗНАТИЯТ МЛАДЕН ДЕНЕВ

Теодор Иванов | 2009-11-23

Младен Жеков Денев е роден на 21 януари 1931 г. в село Самуилово, близо до град Чирпан, Старозагорско. Средното си образование завършва в Строително-техническото училище в Стара Загора. През военната си служба е изпратен в артилерийска школа, става офицер и служи четири години. Завършва Висшия инженеро-строителен институт в София, след което започва работа като инженер в Перник. Работи като редактор в издателство „Народна младеж", а в последствие става драматург в пернишкия театър. Публикува свои разкази в периодични издания и има издадени няколко сборника с разкази. Първата му книга е озаглавена „Синя ръж".



Житие и страдания грешнаго Софрония

Лариса Ангелова | 2009-11-01

Едва ли има българин, който да не е запознат в детайли с живота на Софроний Врачански. И дали има друг български възрожденски писател, който да има неговия наситен със събития живот. Не само наситен, а дори умишлено търсен и ако Софроний беше жив, щеше да каже, че не би могъл да живее по друг начин, времето и събитията са го изисквали. Но дали зад скромността на този, наистина велик и толкова  обикновен човек не се крие силна воля, желание за себеутвърждаване, силна и мощна вяра не само в православната църква, но и в себе си като обикновен човек.



Известни книжари от края на 19 век - част II

Илияна Делева /ила/ | 2009-09-20

Един от най-популярните по онова време книжари-издатели е Тодор Филипов Чипев. Той има и най-голяма роля за издигане на книжарите в българското книгоиздаване. Роден е в гр. Копривщица през 1867 г. Деветгодишен той става свидетел на Априлското въс­тание. Немотията го прокужда в Пловдив. Там попада в печатницата на Хр.Г.Данов. Работи като печатар и пътуващ книжар. Участва ка­то доброволец в Сръбско-българската война. През 1890 г. идва в Со­фия и решава да се установи тук. Основава първия дюкян, в който се продават вестници. По-късно дюкянът прераства в книжарница, а след това и в издателство. Гости на малката му будка в Градската гради­на са Иван Вазов, д-р Кръстев, Стоян Михайловски. Когато се замогва, Тодор Чипев премества книжарницата си на бул. "Дондуков" - близо до някогашното кино "Пачев". От 1894 г. той е представител на нелегалната руска литература, разпространявана от русофилско наст­роените среди пo време на стамболовия режим.



Книгоразпространение и книгоиздаване през 90-те години на 19 век

Илияна Делева /ила/ | 2009-09-05

Започваме поредица за българското книгоиздаване в края на 19 век.

Първите години след Освобождението книгоиздателската инициатива принадлежи на печатарите. В началото на 90-те инициативата поемат книжарите. Те са хората, които познават интересите и духовните портребности на читателите.

Книжарят след Освобождението е една от важните фигури в културния живот на обществото. Този факт се обуславя от няколко обективни икономически и културни фактори, едни наследени от епо­хата на Възраждането, а други - плод на капиталистическия начин на живот.

Търговецът е този, който осъществява връзката между про­изводителя и потребителите. Той добре познава търсенето. Така е и с търговеца на книги, който познава интересите на своите купувачи. Знае добре какво се чете, а е и достатъчно информиран за най-ак­туалните събития у нас и  по света.



Родената да живее в бури в сянката на Жреца-воин

Илияна Каракочева /Ина Крейн/ | 2009-08-02

Каква е съдбата на красивите нежни цветя в сянката на силните дървета? Някои умират, други линеят, трети запазват красотата и аромата си, невидими за очите на случайните пътници, които, минавайки, съзират единствено красотата на голямото дърво, пропускайки нежния аромат на малкото  цвете  до него, и  губят.

Спътница на Жреца-воин, негова вдъхновителка, редакторка на произведенията му, преводачка (превеждала  не кой да е, а Ницше), вярна  любима до смъртта му и след това,  светска   красавица, фина  елегантна дама до края на живота си - това ли е Мара Белчева?



Когато една дума струва, колкото хиляда

Теодор Иванов | 2009-07-06

 „Книгите на Твардовски са издавани много пъти от различни издателства. Те не са нито сензационно четиво, нито са примамлива приключенческа проза, нито владеят вниманието с документален разказ, а в книжарниците не се задържат. В България са издавани не веднъж и също така изчезват от витрините. А това е може би най-хубавото, което може да се каже за една книга, за един автор. При това не в родината му, а в чужбина. Макар че Твардовски изпитваше такова хубаво чувство към нащата страна, че не я имаше за чужбина, и като се разделяхме пред дома на журналистите в Москва, сне сламената си шапка, застана усмихнат в лятната си ленена риза и рече:

    - Много здраве на моята България. На розите."



БЪЛГАРСКИЯТ МАХАТМА ГАНДИ - Йордан Ковачев

Теодор Иванов | 2009-05-16

     Обградени от злоба и пошлост, изтощени до крайност в ежедневно отстояване на загубени каузи, неистово изпитваме нужда от онази капка любов, от онази вечна красота, която ни дава сили да продължим напред или просто да бъдем хора...



„Несресани” мисли за един вишнев цвят

Елка Няголова | 2009-05-01

Вече поколения наред за читателската памет поетът на белоцветните вишни Димчо Дебелянов е просто Димчо. Доближавайки го всъщност до най-съкровените кътчета на своята душа, народът е нарекъл ласкаво своя талантлив и рано изгубен син. И в това назоваване по малко име има и обич, и поклон, и родителска милувка, и вина, че свидният син не е опазен от гибел в ужасната месомелачка на Първата световна война...  Назоваването по малко име е и своеобразен опит на народната памет да съхрани и предаде на следващите поколения една парола... Парола за какво е името на Димчо Дебелянов - един от най-обичаните български поети, слял съдбата си със съдбата на своя народ?



Роден от Балкана - Христо Медникаров

Tеодор Иванов | 2009-04-03

Аз имах щастието да се родя в Разпоповци, селце в Еленския балкан, където преминаха детските и ученическите ми години” – споделя Медникаров и посвещава много страници на „обикновените селяни”, привличани не от „материални богатства”, а от духовното.
 „Христо Медникаров е роден на 18.04.1930 г. в с. Разпоповци, Еленско. Завършва гимназия в Елена, а после руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Учител по руски език в Елена, Горна Оряховица и Велико Търново. От 1971 до 1990 г. работи в редакцията на Великотърновския вестник „Борба”. Носител на наградата на Съюза на българските журналисти „Златното руно” и на орден „Св. св. Кирил и Методий” - І степен. Номиниран през 1996 г. от Международната академия за изкуства със седалище в Париж за книгата си „Размисли и прозрения”.”



Последният гладиатор на българския Монпарнас

Валери Иванов | 2009-02-22

Силно противоречивата и ярка личност на Иван Пейчев и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки следващ изследовател. Още с първите си стъпки в поезията Иван Пейчев е белязан като неблагонадежден в очите на властта. В годините на цензура това е пагубно за твореца, който до края остава някак неразбран - за жалост, защото той е автор на едни от най-съвършените български стихове. Монографията реабилитира от съвременно гледище и прави Иван Пейчев по-познат и на по-младите почитатели на нежното слово, защото обичан или отхвърлян - той е поет с уникално харизматично въздействие върху развоя на българската литература

Вероятно и днес поетът щеше отново дълбоко да изстрадва противоречивата нова епоха, недолюбван от бившите “свои” и настоящите “нови”…