КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Разказвачи на книги

„Любов, в която Аз съм Ти” по романа „Брулени хълмове” от Емили Бронте

Катерина Григорова | 2019-07-22

Има много любовни романи. Такива, в които любовта е представена като висша сила. Сила, която те грабва, изважда душата ти извън твоето тяло. После невидими херувими, нежно я пренасят над морета и океани. Окъпват я в слънчеви лъчи, докато през цялото това време душата ти слуша звуците, откъснати от небесната арфа. Пред нея е вечността.

            Такива, в които любовта е бойно поле. Смели и знатни рицари се сражават, за да спечелят сърцето на своята Дулсинея. Или обикновени, но безстрашни момци се борят с обществото, недоимъка и ежедневните трудности в името на любовта. Накрая се връщат победители.



„Перото на динозавъра“ от Сисел-Йо Гейсен

Светла Дамяновска | 2019-07-21

„Перото на динозавъра“ е книга върху въпроса „Динозаври или не са съвременните птици?“. За обикновения читател, който не е специалист въпросът е леко изненадващ. Аз първосигнално бих отговорила  с „Да, птиците са наследници на динозаврите.“, поне дотолкова се простира общата ми култура в тази област. Природонаучните канали по телевизията, списанията, както и всички  останали медии ни захранват с богато илюстрирана информация и създават убежденията ни.

Но в научните среди въпросът „Динозаври или не са съвременните птици?“ все още няма еднозначен отговор.



АЛИСТ в страната на чудесата - Иглика Николова – Ступак

Анета Петкова | 2019-07-21

Малка по обем, книжката представя историята на Тео – осемгодишно момче с диагноза: "Високофункционален аутизъм". Съвременно семейство – майката Ягода е българка, а бащата Ален Повелс е французин. Живеят в Япония, Англия, Франция, България. Вкъщи разговарят на няколко езика: "…с годините речта им беше заприличала на техен си "креол" със заемки от различни езици, когато конкретната дума им звучи по-добре и с някои редакции… , за да станат забавни". Лекият хумор на диалозите ни носи неусетно по страниците, а чуждите фрази са преведени под линия. Много от случките и ситуациите са съпроводени с прекрасни детски илюстрации, но дали са на Тео, остава загадка. Тео има изпреварващи възрастта си математически умения.



БАНДАТА НА ГАЕЧНИЯ КЛЮЧ - ЕДУАРД ЕЙББИ

Димитър Хаджитодоров | 2019-07-21

„Бандата на гаечния ключ“ възниква спонтанно по време на екскурзионно пътуване през Големия Каньон на река Колорадо. Нейн инициатор е  доктор  Сарвис, богат кардиолог, който понякога нощем събаря и изгаря внушителните рекламни плакати по федералния път за Калифорния. Помага му медицинската сътрудница Бонни Абцуг, остроезична, но винаги сигурна личност. В Каньона те се сближават с мормона Смит, съпруг на три жени, който организира екскурзии по течението на реката. Екстравагантният бизнесмен ненавижда язовирната стена в Глен Каньон, издигната през 1962 година и понякога умолява Бога да я разруши с добре премерено земетресение. Във фирмата на Смит работи и Джордж Хейдюк, ветеран от Виетнам, Зелена барета, специалист по взривове и бомби и любител на огромните открити простори.   



"Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман

Десислава Василева - Заркова | 2019-07-21

Във всяка книга може да се открие нещо забавно и поучително.Мисля ,че освен ако не си голям темерут няма как да не обичаш да се смееш."Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман е точно такава забавно-поучителна книга. В нея се разказва за остаряването, нещо от което всеки поне мъничко се страхува.



„Децата на апокалипсиса” от Индра Синха

Елена Михайлова | 2019-07-20

"Някога съм бил човек. Така казват. Аз самият не си го спомням, но хора, които са ме познавали като дете, твърдят, че съм вървял на два крака съвсем като човек."

Главният герой и разказвач в романа е т.нар. Животно. Това е прякор, който му е лепнат, защото е прегърбен дотолкова, че за да върви освен краката трябва да използва и ръцете си. Животно е 19- годишно момче, което е жертва на инцидент в химически завод, в неговия град.

  Романът е написан по реално събитие. На 03.12.1984 г., заводът Union Carbide в Бхопал, Индия се запалва и взривява. Химикалите, изпуснати в атмосферата са довели до много физически увреждания и смърт на всички, които са изложени на тях ( около 500 000 души). Индра Синха променя името на града и на компанията, отговорна за инцидента, но ни представя реалните последствия от него.



"Малката светица и портокалите" от Александър Секулов

Виктория Филипова | 2019-07-19

„ А първите изречения при добрите книги са като конете в родеото . Никога не е ясно как точно ще те хвърлят и дали няма да те стъпчат с копита, докато помощниците притичват на арената.“

 Когато за пръв път срещнах из интернет пространството една от историите в „ Малката светица и портокалите“  се почувствах точно така- подхвърлена в една нова вселена. Този кратък откъс,  който случайно прочетох разбуни сетивата ми. Думите ме преследваха и не спираха да омагьосват съзнанието ми. Исках още. Нуждаех се от още. 



Човек, който чете: „Човек на име Уве”

Катерина Григорова | 2019-07-18

„Човек на име Уве” е роман от Фредрик Бакман, радващ се на значителен зрителски интерес. Какво го прави толкова популярен и необходим?

„Човек на име Уве” със сигурност е далеч от масовостта и комерсиализацията. Главният герой дори е подбран възможно „най-скучен” и „обикновен”. На пръв поглед Уве е безличен, недодялан персонаж. Метафорично вмъкнатото „човек на име” навярно цели да приравни героят до тълпата, т. е.-този, който е един от всички. Незабележим, говори малко, леко сприхав и заядлив. Уве не обича хората и котките, и непонася присъствието на нещо, различно от съпругата си или неговият сааб.



"Хрониките на Амири" - Мариана Николова

Мариана Николова | 2019-07-17

„Хрониката на Амири“, издадена от издателство „Хрикер“ през 2015 г., е роман, в който едната от сюжетните линии ни връща векове преди новата ера в Асирия, а другата пресъздава събития от съвременността. Талантливата българска археоложка Мира си извоюва заслужено място в забележителния екип (в състава му влизат разностранни личности с различна националност) на ръководена от английски професор археологическа експедиция и заминава за Ирак. Насочвана от странните си прозрения и пробуждаща се интуиция, българката стига до невероятни открития при разкопки на мястото на Ниневия, някогашната столица на Асирия. Именно там (в днешния Мосул) изненадващо я спохождат съновидения, които по мистериозен и необясним начин свързват двете сюжетни линии. Сякаш случилото се в миналото представлява основата, опъната върху тъкачния стан, а багрите от днешния ден допълват картината. И докато Мира търси отговора на загадките и постепенно се влюбва в полския си колега, умната асирийска принцеса, потомка на Ашурбанипал, се опитва да разбули тайната на привидно естествената смърт на няколко мъже от своя род. И двете героини се сблъскват с подлости и предателства, ала подкрепата на преданите приятели и искрената любов им връщат вярата и са по-силни от всичко. Дори надживяват смъртта…



"Имаго" - Изабел Алиенде

Нина Иванова | 2019-07-17

Тя обича онзи миг в полунощ, когато четирите цифри на радиобудилника пропадат, за да се появят цифрите на новия ден. Но една нощ в този момент за нея се променя не само датата. Тя получава тайнствена покана за изложбата "Портрети на бащи". И с нея ключ, който отваря вратата към друг свят: света на Имаго.



ХИЛЯДА СИЯЙНИ СЛЪНЦА - Халед Хосейни

Анета Петкова | 2019-07-16

Когато една книга те срещне с друг по-различен свят от твоя, започваш да стъпваш неуверено, готов всеки миг да биеш отбой и да се откажеш да вървиш напред по страниците ѝ.

Но когато в този враждебен свят срещнеш малко невинно момиченце, живеещо в самотна колиба сред дивата природа самò с майка си, наричаща го харами (копеле), продължаваш напред с неутешимото желание да му помогнеш, да го избавиш от злата съдба. И продължаваш затаено да надничаш през пролуките на опасната му родина Афганистан и да се надяваш съдбата да дари това дете с щастие. Сближават те с детето неговите така естествени човешки мечти – да живеят с майка си по-добре,  чаканите с нетърпение срещи с татко му всеки четвъртък. След незаконната си любов със слугинята си, бащата-собственик на къщата, на градското кино и на три законни съпруги, отпраща опозорената жена в отдалечената от град Херат колиба. Там живеят двете до навършване на 15-тата година на момичето Мариам. Майката непрестанно набива в главата на дъщеря си това, което е било набивано и в нейната глава, че щом си жена, трябва да страдаш и да си нещастна.



„Следобед, някъде към пет”- Нели Господинова

Вяра Иванова | 2019-07-15

Тази малка книжка със стихове е едно вълшебно сандъче. Отваряш го и отвътре изскача синя рокля, посипана с капки от дъжд. Поглеждаш отново и хоп, вече си на плажа, с коктейл , а морето се плисва с тих шепот. Лятото намига дяволито като стар вълшебник. Спуска се по гърба на небето, рисува смокини, връзва люлки.



Да се влюбиш във вещица, Калина Иванова

Лилия Велчева | 2019-07-15

Когато отвориш книга и не можеш  да я оставиш, докато не прочетеш и последното изречение  в нея, разбираш, че си  срещнала нов талантлив автор. А когато този автор е и  твой съгражданин, изживяването е невероятно.  Затова не мога да не споделя, че имах щастието  лично от  него да получа  творбата му. Запознах се с Калина Иванова, младата  писателка, чиито  роман  Издателство „Буквите” е оценило подобаващо. 



„Затворникът на Рая“ от Карлос Руис Сафон

Мариана Николова | 2019-07-14

Винаги са ме вълнували книги, в които се говори за писатели. В романа „Затворникът на Рая“ от Карлос Руис Сафон често споменават и цитират загадъчния автор Жулиан Каракс. Неговата изплъзваща се и неразгадаема личност буди любопитство… Особено вълнуващ обаче е сблъсъкът между таланта в лицето на възрастния, хвърлен в затвора от политическата полиция писател Давид Мартин, и на бездарието, кичещо се с незаслужена слава. Неподражаемо негово въплъщение е директорът на затвора Маурисио Валс. Издигнал се с машинации и интриги, той дори убива, за да не разкрият престъпленията и стремежа му към фалшиво величие. Именно подлият Валс поддържа мъждукащия у Мартин живот, ала не от милосърдие, а защото очаква от него да напише шедьовър, който да си присвои. В крайна сметка, ще бъде излъган… 



Франсоаз Саган – „Разхвърляното легло”

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-15

Името Франсоаз Саган ме накара да посегна към тази книга.  В средата на миналия век това име на корицата на една тънка книжка  взриви френското консервативно общество. Книжката бе романът „Добър ден, тъга”. Роман, който разби всички табута, свързани с любовта, по-скоро със секса по това време. Тогава Франсоаз е на 20 години, студентка в Сорбоната и изведнаж... името и се издигна на гребена на писателската вълна, стана синоним на бунтарски дух, намиращ нови отговори на стари въпроси.



„Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи

Светла Дамяновска | 2019-07-15

Книгата „Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи  /преведена на български през 2018 г./ е трудна книга, в която не можеш да се влюбиш, така, както не можеш да се влюбиш в снимка на раково образувание… Защото в раковото образувание няма нищо красиво и вдъхновяващо, има само чист ужас.

          Подзаглавието на книгата гласи „Най-награждаваният хърватски роман“. Качествен роман, модерен, обемен и изчерпателен. Романът, от който вероятно хърватите имат нужда, за да прогледнат за редица исторически истини. Страшните времена на Първата световна война, Втората световна и неотдавнашната война между федерациите в СФРЮ присъстват с отражението, което са оказали върху обикновени, почтени граждани на тази страна, които са изживели най-жестоките трагедии в животите си, благодарение на стечението на тези исторически обстоятелства.



"Самотата спи на възглавницата ми", Иван Богданов

Детелина Сименова | 2019-07-14

  Това е книга за Самотата преди фб ерата, преди времето на имитациите /на чувства и други важни неща/, преди  появата на смартфоните... Не е преди  появата на  радиото и телевизията. Тях ги имаше.

    Това е историята на мъж, който след развода си, остава сам. Много сам. Болезнено сам. И, както ни води нишката на разказа, завинаги.

    Това и разказ за търсенето на себе си в другите, в очите им, в живота им, в душите им.



„Космонавтите само минават” – метафора на мечтите

Ирина Тодорова | 2019-07-13

оманът „Космонавтите само минават”[1] е интелигентен и различен текст за близкото минало на България. Изграден е от гледната точка на дете (2л., ед. ч.,), което определя неговата спецификата. Написан е със самоирония, чувство за хумор и критичен поглед. Образите са със силно излъчване. Изграждат ясно и осезаемо усещане. Наративът е динамичен. Много бързо се сменят ситуации, случки, години, детайли. Авторът успява да ангажира емоциите, въображението и надеждите на читателя. Историческият модус на вписване е падането на Берлинската стена – символ на идеологическо разделение в Европа. В първата част е представена личната мечтата на главната героиня „да прекрои Космоса”. Втората е свързана с разрушаването на Берлинската стена, политическите промени в България от 1989г., времето на стачки и протести. Подчертана е загубата на мечтите за главната героиня, която първо иска да стане космонавт като Юрий Гагарин, после да бъде като Кърт Кобейн, накрая дисидент. Една от най-тъжните констатации е, че другите ѝ мечти са се изчерпали. 



Анн от Зелените покриви - Луси Монтгомъри

Детелина Сименова | 2019-07-12

 Може ли книга за деца да се  препрочита всяка година? Може ли свекърва ти да ти препоръча книга, в която да се влюбиш за цял живот? Може ли детска книга да е най-четената книга в Канада? Може ли детска книга да развълнува деца и техните родители?...

     Да. Може. И още как! Особено ако книгата разказва обикновената история на едно необикновено дете от сиропиталище. Не. Това не е препис на Дейвид Копърфийлд. Не е.



"Една четвърт" - Мина Мау

Ася Вълчева | 2019-07-11

„Най-лудата книга, която съм чела!“ възкликна моя приятелка, когато ми я върна. Това е книга, която обладава съзнанието ти и превзема ежедневието ти. Трябва да кажа с какво ми е станала любима, но аз дори не мога да кажа, че ми е любима! Любимата книга носи покой, уют; четеш я, за да овладееш емоциите или да потърсиш начин за справяне с тях, или да се откъснеш от моментните несгоди. Тази книга се чете на един дъх, но не е плажен роман!



„Тайни няма” от Нора Ефрон

Светла Дамяновска | 2019-07-10

Книгата от 124 страници на Издателство „Сиела” от 2009 г. явно дълго е пътувала към мен... Тя е библиотечна книга, минала е през много ръце, но жилавата й жълта корица и страниците от хартия „от устойчиво управлявани гори” са съхранили съдържанието.

Авторката (знам за неприятното правило, че професиите са задължително в мъжки род, но не го уважавам и прилагам) е представена с 11 къси биографични реда и една закачлива черно-бяла снимка. На 4-та корица са отпечатани 11 „житейски истини” на Ефрон, които служат за дегустация - като глътката вино, преди да решиш ще вземеш ли бутилката... Не ги четох предварително. Просто отворих книгата и я затворих след няколко часа.



Бежанци от Весела Ляхова

Методи Марков | 2019-07-10

Искам да благодаря на г-жа Весела Ляхова, че се осмели да пробие омертата на червените престъпници и наследниците им, наложена и до днес върху този така преломен и жесток момент от съдбините на нацията ни!!! Проучвала е периода над десет години, самата тя е потомка на бежанци от Беломорска Македония и е разполагала със сведения от първа ръка. 


Това е неин дебют в създаването на роман, но сагата за Кобалище и хората му е предадена изключително добре, в традицията на най-добрите ни майстори на писаното слово!



Добри мъже от Артуро Перес-Реверте

Методи Марков | 2019-07-10

Чудесен исторически роман, какъвто само известен и успял романист като дон Артуро може да си позволи да напише и публикува!


От него читателят допълнително към историята научава, колко къртовски труд на писателя стои зад всяка творба, съчетан с много знания и безброй проучвания за избраната епоха и героите ѝ! Това ме накара да ценя още повече произведенията му!



Ние, удавниците от Карстен Йенсен

Мeтоди Марков | 2019-07-10

Никога не знаеш, кога ще те грабне приключението, нито пък къде може да те отведе...

Всичко започна за мен един понеделник - хората около мен чакаха при зъболекаря, а аз бях в Дания, на война с Германия на борда на платноход, в плен, после плавах из Южните морета и така и не разбрах, кога ми е дошъл реда да седна на стола за мъчения. :)



“Хартиеното момиче”- Гийом Мюсо

Вяра Иванова | 2019-07-10

Една нетривиална любовна история с интересен сюжет и неочаквана развръзка.

Книга, която разкрива и магията и тежестта на писането и свързаните с това сътресения и преживявания.

Писателят Том Бойд изживява творческа криза. Загубил е любовта на живота си- красивата пианистка Орор, а заедно с нея си е отишло и вдъхновението му. Разорен заради най-добрия си приятел, нещастен, потънал в самосъжаление, той е готов да се откаже от писателската професия, въпреки че, издателят и читателите му очакват от него да завърши нашумялата трилогия, която е написал. 



"Живот без край" - Бегбеде

Камен Петров | 2019-07-10

Да се чете и/или пресъздава книга на Фредерик Бегбеде, без значение коя точно е тя, винаги си е едно предизвикателство за интелекта, емоциите и ерудицията на всеки.

 

Когато прочетох за пръв път „Живот без край“, този роман, както се казва, ме улучи право в десятката. Може би затова толкова лесно „ми влезе“, затова дълго мислих над текста, затова си позволих да го препоръчам на мнозина и го препрочетох няколко пъти.



Високо, зелено, нежно - Мюнюн Тахир

Василка Дойчева | 2019-07-10

Както винаги в този живот хубавите неща стават случайно. Та тази случайност събра и мен с творчеството на Мюмюн Тахир. Избрах си книгата от куп други книги без да познавам автора. Заглавието също нищо не ми говореше. Попрелистих я набързо, забелязах, че героите са с мюсюлмански имена и реших да я взема за четене. Предвкусвах екзотиката на ориента, среща с един непознат свят и култура. Нещо сладникаво като канела и сладко като шербет се завъртя из усещанията ми.  Видях, че предговора на книгата е от самият автор и започнах от там. Запознанството ми с Мюмюн Тахир започна от самото начало.

     „Писателят копае в душата си, влага я в словото си.



„Какво знам със сигурност?“ Опра Уимфри

Мила Попова | 2019-07-10

Опра Уимфри е необикновена жена, израснала в бедно семейство, с прабаби истински робини. Преживяла е бедност и сексуално насилие. Успяла е да се отърве от илюзиите на ума и суетата и да сътвори истински, съзнателен и смислен живот.  Разказва няколко случки от миналото и настоящето си, за да определи основните си ценности- Радост, Издържливост, Близост, Благодарност, Шанс, Благоговение, Яснота, Сила . Може и да сте чели други подобни книги, също като мен. Ако е така, просто затворете книгата и се отдайте на заглавието й



Всеки носи поне по една книга в себе си...

Вяра Иванова | 2019-07-10

Всеки носи поне по една книга в себе си...

Моята е “Мостовете на Медисън”.

Познато ли ви е това усещане, когато четете, четете, четете и изведнъж усещате, че сте престанали да дишате?Това е усещането, което ще ви даде тази книга.



Страстна велосипедна целувка

Спас Христов | 2019-07-10

„Страстна велосипедна целувка” е книга, която писах почти сакат. Всичко преди да я започна си вървеше добре. Карах до несвяст, бях в добра форма, имах цел и да взема да се блъсна в едно дърво. Творбата се роди от въпросите: „Ами сега?” и „Какво ще стане, ако никога вече не мога да карам велосипед?”

Когато правиш нещо като манифест-завещание искаш да се отличава по съдържание и форма. Започнах от особения строеж. Подсказан ми от невероятно изтънчения роман на Сей Шоногон „Записки под възглавката”.