Разказвачи на книги


Класация по читаемост


"Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки" - Ивелина Петкова

Вяра Иванова | 2019-10-19

Нещо витае във въздуха. Можеш ли да усетиш магията? Искаш ли да се озовеш в един чуден свят на самодиви и змейове? Отвори вратата и влизай…

 Странджа-мистичната планина, обгърната с много тайни и неразкрити загадки.  Легендата разказва, че Странджа е била красива млада жена от знатен род, която се заселила далеч от родния си дом. Обличала се с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати я искали да жена, но тя връщала всички. Един ден се появили голям брой черни хора, предвождани от царя си, с явни намерения да не си тръгват без нея. Тишината били изпълнена с напрежение и положението изглеждало безнадеждно. И в този момент земята се разтресла и надигнала, а морето и реките се разбушували. Когато всичко утихнало, хората видели, че са се появили нови планини, а морето станало мътно и черно. От враждебните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.

Книгата  „Къщата с белите фенери“  повдига зеленото наметало на Странджа и разкрива един тайнствен свят.  Написана е в магичното село Бродилово. Място, което все още пази легенди за танцуващи самодиви в бели премени и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки. В този край магичното се е смесило с реалното толкова отдавна, че е трудно да отделиш едното от другото.




"Нарисувай есента в очите ми" - Ива Георгиева

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-10-18

„Нарисувай есента в очите ми” е роман, написан от младо момиче. Усеща се цялата свежест на възприятията, всекидневните открития, които трогват с искреността си, привличат и задържат вниманието ни с богатството на чувствата. Роман – глътка изворна вода в горещ летен ден.

Вълнуващата романтична история тръгва от тийнейджърските години, за да стигне до днешния ден на главната героиня, който ще преобърне съдбата ѝ внезапно като лятна буря. Сюжетът, наситен с динамика и изненади, води по пътеката към отговора на важния, може би най-важния, въпрос в живота ни – за избора. Защото избор правим всеки ден, във всеки момент. А резултатът ни засяга пряко, последиците понякога са толкова болезнени, че обезсмислят делника ни, променят същността ни. Страхуваме се от неочакваната посока, но може би тя ще ни отведе в страната на нашата тайна, съкровена и неизречена мечта, толкова различна от всекидневието ни – уредено, задоволено, пълно, в което като че ли има всичко... но няма най-важното – любов.



"Орисия" - Стефан Стефанов

Гергана Янкова | 2019-09-16

Четейки първите разкази, си дадох сметка че те са минали границата на фантазното - във всеки имаше я самодива, я русалка, проклятия, магии и...мъдри дядовци, които пушат лула и виждат надълбоко в тъканта и на света, и на човеците. И макар това да не е моят тип сюжет, разказите са разкошни за четене заради наситеният, жив, образен език и разни, уж между другото вметнати детайли, като попът, кръстещ се и ръсещ светена вода с китката здравец, псувайки изпод брадата си, които ме карат да усетя книгата като моя. Като наша си. И които показват дълбоко разбиране на сложната ни иначе народопсихология.

И така безметежно стигнах до "Грамада" и "Слуга на слугите". Толкова различни като тематика и сюжетност, и още по-великолепни от предишните като език и дълбочина. И отново това така рядко срещано вникване в нашите си особености в разбиранията за морал, религия, чест, гордост, дълг. Без излишно сочене с пръст, насаждане на една или друга позиция или гледна точка, и същевременно прекрасно изграждане на герои и характери.



"Разкази за Добруджа" - Нели Господинова

Ели Михайлова | 2019-09-15

Знаете ли какъв е добруджанският обичай „Пеперуда”? А как се лекува мързел или пък как се правят муски?

На тези и още много други въпроси към вярванията на хората от добруджанския край ще намерите отговорите в сборника „Разкази за Добруджа” от Нели Господинова.

Историите вдъхват нов живот на хората, живели в миналия век – на техния бит и начин на живот. Ще се запознаете  със стари суеверия, традиции и обичаи. Няма да останете и безразлични към няколкото разказа, засягащи сегашния ни живот.

Заедно със стиховете и старите рецепти в сборника, авторката е сътворила архив от спомени за родната си добруджанска земя.




"Аутопсия на една любов" - Виктор Пасков

Иван Богданов | 2019-09-10

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.

Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.

Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.

Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.[25]

Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).



“Война и мир”, Лев Николаевич Толстой

Лиляна Байлова | 2019-08-30

Прочетох “Война и мир” и се гордея с това. Светът на Толстой, в който безуспешно се бях опитвала да вляза три или четири пъти, вече е и мое владение.



"Бел Ами" - Ги дьо Мопасан

Олзем Мехмед | 2019-08-30

Дюроа е млад, красив и амбициозен мъж, който от обикновен журналист се издига и заема много висока обществена позиция. Парите и властта са базисните две неща, върху които гради живота си. Обсебен от материализма, става безчувствен и негоден за любов. Жените използва като средство за постигане на целта, без да се замисли за последиците от постъпките си върху женската им гордост и психика. Превърнал се е в същински егоцентрик. Факт е, че никоя жена не успява да събуди любовта му, за да му напомни за смисъла и истинските неща в живота.



„Влакът на сираците“ – Кристина Бейкър Клайн

Стамен Стоев | 2019-08-30

Може би всеки смята, че живота не е достатъчно благосклонен към него, но потопявайки се в сюжета разбираш, че нещата са можели да са и по-трудни. Осъзнаваш, че борбата е част от живота, че пътят не е равен и трябва да подбираш какво да носиш със себе си, за да оцелееш. Или просто, за да намериш сили да продължиш. И че всичко, което ти се случва те изгражда като личност. 



МОМЧЕТО ПОРАСТВА ПРИКЛЮЧЕНИЯ В АФРИКА - Роалд Дал

Елена Бояджиева | 2019-08-30

Матилда, Големият добър великан, Вещицата – бързо се разпознават героите на Роалд Дал – един творец  не по-малко известен и с разказите си с неочакван край. Шпионин, боен пилот, изследовател на историята на шоколада, изобретател в сферата на медицината, Дал се сочи като   Разказвач № 1 в света.

      Лесно се разпознава невероятната му дарба да пресъздава всевъзможни истории и в книгата му „Момчето пораства. Приключения в Африка“



Сидхарта - Херман Хесе

Марина Михайлова | 2019-08-30

Аз съм като всеки читател на 21-ви век – преди да започна нещо, каквото и да било, първо го проверявам в интернет пространството дали си струва.Това важи за всичко – хора, книги, дрехи и прочие. Така се лутах известно време в широко популярната фейсбук страница – „Какво четеш...”. Там се доверих на експертното мнение на различни по пол и възраст читатели, които определиха въпросната книга като „живототрансформираща”. Еее, как да устои човек на такова прилагателно – притегателно.  Без много размишления се хвърлям в дебрите на читанка.инфо, където откривам повестта на Херман Хесе – „Сидхарта”. 



От утрин до здрач с „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“ на Катерина Хапсали

Елица Борисова | 2019-08-30

И тази година август ми напомня на гореща, мързелива събота, протягаща се безметежно в застиналото време. В последните му дни обаче вместо да синхронизирам пулса си с бавното туптене на напечения асфалт и да премрежвам поглед в пълен покой, аз изживявам десетки съдби. Романите на Катерина Хапсали – „Сливовиц“ и „Гръцко кафе“ улавят ръцете ми и ме повеждат из криволичещите пътеки на истории, които ми се струват едновременно прости, близки и човешки, и магично-митологични.



ПАНОРАМА НА ЕДНО ТЪЖНО ВРЕМЕ

БОРИС ЦВЕТАНОВ | 2019-08-30

Който не е прочел романа на Андрея Илиев "По дирите на Никола Гешев"/С.Монт,2019/никога няма да е съпреживял атмосферата на оная втора половина на септември 1944 ,за която тридесет години се пише банално, непълно и неточно.Този роман не е черно бяло щтрак Марийке години тиражирано от пишман антикомунисти или от още по пишман нищо ново ненаучили ,а старото избледняло от склероза неудачници.

Андрея Илиев поднася широкомащабна многоцветна палитра от събития,лица у съдби, ненатрапчиво проникващи дълбоко в съзнанието и сърцето.



Чудният свят на Йовковите „Старопланински легенди“

Радостина Райкова | 2019-08-30

Свят, безкрайно далечен, прашно притихнал, но така привличащо прекрасен... Свят на борба, свят на съдбовен избор, свят, обагрен с алена горчивина, но и с надежда за спасение... Свят, преплел добротата и красотата, тъгата и болката, страданието и смирение, греха и изкуплението, смъртта и вечността... Йовковият свят... Изтъкан от  онази магична приказност, в която се случват чудеса, в която любовта пребъдва и след видимото, и след края на битието. Там, където свободната душа чертае безкрайните пътища на порива, там, където времето спира, омаяно от дивата красота на девойките... Там, където всичко е различно, където добротата лекува, където краят на живота е начало на спасението...



"Нищо" на Яна Телер.

Таня Матева | 2019-08-30

"Нищо“ е книга, която сама си прокара път към мен. Още помня този ден, сякаш си спомням за деня, в който съм се запознала със скъп приятел. Разхождах се из любимия ми Пловдив и нещо ме притегли към близката книжарница. И я видях. Първо ме заинтригува заглавието – провокативно, различно и загатващо за нещо интересно зад кориците. Признавам си, че докато обърна задната корица за да видя за какво се разказва в нея, вече бях решена, че трябва да я имам. От бързане да се насоча към касата, четох съвсем между редовете и това което си мислех, че купувам беше разказ за малко момче, което смята, че живота няма смисъл, а неговите съученици решават да му докажат обратното, като събират най-значимите за тях неща и създват „купчината смисъл“. 



„Аз преди теб“- Джоджо Мойс

Гергана Джунева | 2019-08-30

Това е разказ за младостта, парите, любовта, свободата, за правото на избор- да живееш или да умреш.История за двама млади, които на пръв поглед нямат нищо общо.

   Чудатата Луиза сменя работа след работа, без ясна цел в живота. Уил Трейнър богат, млад банкер, притежава всичко ,до момента в който една нещастна злополука преобръща целия му живот. И тук събдата ще ги срещне.Луиза кандидатства за работа в дома на Трейнър. Тя трябва да се грижи за прикования на количка милиардер и  да му докаже, че има за какво да живее. Предизвикателството да бъде негова болногледачка й дава посока, дава й цел.



„Момо“, Михаил Енде

Петя Бойчева | 2019-08-30

Писана през 70-те години на миналия век, авторът й Михаил Енде ни кани да погледнем света през очите на едно малко момиченце на име Момо, което не притежава нищо друго освен време. Момо живее в един разрушен амфитеатър, няма родители, дори не знае с точност възрастта си. Със странния си външен вид и местоживеенето си тя буди подозрение у другите, но постепенно хората от околността я обикват и дори започват да й помагат с каквото могат. На свой ред Момо им се отплаща, като им отделя от своето време и изслушва всеки, който отиде при нея. 



"Шифърът на Леонардо" - Дан Браун

Илияна Вълчева | 2019-08-30

Едно убийство. Човек би очаквал поредното банално разследване, но ни най-малко. Още в началото на сцената се появяват интригуващи образи като леко ексцентричен учен, педантичен до вманиаченост полицай и искрено дразнещата го, успяваща в мъжкия полицейски свят колежка.



„Бьорнстад“, Фредрик Бакман

Рада Минева | 2019-08-30

„Бьорнстад“ не губи време. Грабва те от първата страница. И не те пуска дори след като вече си прочел книгата нездравословно количество пъти. Това е една от онези книги, които остават съзнанието ти все така с яркото чувство, което си изпитал при първото прочитане. Тежка книга, която не можеш да спреш да четеш – поглъщаш цялата наведнъж, а цялото осъзнаване на това колко всъщност тежка е била идва с меланхоличния ступор, в който те оставя за седмици. 



Queen in 3D

Лора Младенова | 2019-08-29

„Queen in 3D” излиза от рамките на класическата представа за автобиографична книга с дати, цитати, спомени и избрани моменти. Още с първите си страници тя пренася в напълно различна от обикновеното четене атмосфера. Носи усещането за гостуване на чаша чай в уютния хол на стар приятел, който се радва да ти покаже своите семейни албуми със снимки и понякога през смях, а друг път с въздишка, да сподели някои отдавна незасягани спомени, включително и такива, които на моменти изненадват и него самия. “Queen in 3D“ говори на „ти“.



Ерих Мария Ремарк – „Искрица живот“

Лора Младенова | 2019-08-29

Класическият герой на Ремарк, с чието ярко присъствие са пропити всички негови произведения, е прозорлив и разочарован, чувствителен, но дистанциран, пораснал и остарял твърде рано, но все още умеещ да проявява кураж и да изпитва емоции. С приятели по жанр сме си говорили, че в повечето романи на автора един и същи човек, в различни фази от живота си, среща различна жена в различна ситуация, и споделя с нея наситен времеви отрязък и дъното на много бутилки с различно съдържание. В „Искрица живот“ обаче няма кирш и няма любов. Само героя го има – на неговата финална права, на ръба на съществуването, на границата на човешкото, събрал в шепи сърцевината на това да си още жив.



КЪДЕТО ПЕЯТ РАЦИТЕ - Дилия Оуенс

Елена Бояджиева | 2019-08-29

 Едно шестгодишно дете трудно може да проумее, защо майка й, облякла най-хубавата си рокля, която има, и официалните обувки с токчета от крокодилска кожа, лъкатуши през коловозите от засъхнала кал и не се обръща да  помаха за сбогом. Страница след страница остава да виси въпросът, кое кара една жена  да изостави децата си и дома и да тръгне... на никъде.С вълнуващ и образен  език Оуенс щрих след щрих напластява причините за съдбата , сполетяла този дом. След майката  се разбягват  двамата братя и сестрите на Кая. Останала сама с бащата пияница, тя дълго време си внушава, че все пак са семейство и  се грижи за къщата от мочурището. Докато накрая  той също изчезва. Ветеран инвалид от Гражданската война в Америка, бащата на Кая Джейк така и не намира сили да признае своя провал пред семейството, което знае само две негови състояния – да пие и да крещи.



„Третият човек” – Никола Филипов

Екатерина Пенчева | 2019-08-20

Както казва Н. В. Гогол: „Тази книга излезе, възможно е някъде на белия свят да живее и нейният читател.”

    В семейството на майката и бащата се ражда нов живот – Третият човек, връзката между тях. Така започва повествованието в книгата на Никола Филипов. Тя е построена в три основни части – „Преди началото и след това”, „При тризъбеца на Нептун” и „В прегръдката на Мелпомена”. Това триединство обединява различните етапи от историята на главния герой и представлява автобиографична история на живота му – детство, юношество, младост, зрялост и мъдрост. 



„Поговорки, пословици, общовалидни изрази и фрази” – Руска Дойчева

Екатерина Пенчева | 2019-08-29

Книгата на Руска Дойчева „Поговорки, пословици и общовалидни фрази” е труд, достоен за уважение. Всеки труд заслужава нужното признание, отговорност и респект. Иде реч за друго – от десет години ден по ден тя е събирала упорито и всеотдайно поговорки, пословици, общовалидни изрази и фрази. С постоянство и вяра в доброто начало у човека тази жена страница по страница е издирила и записала думите на българина, неговите изконни мъдрости, за да ги даде на сегашното поколение от всички възрасти да се знае и помни словото преминало през годините. Интересното в тази непретенциозна книжица е и това, че госпожа Дойчева не се е ограничила само в поговорките и пословиците. Тук намират място и общовалидни изрази и фрази, които се употребяват до днес в разговорния език, а в някои случаи наподобяват интересни метафори.



„Не пресъхвай, Изворче” – Димка Буюклийска – Найденова

Екатерина Пенчева | 2019-08-29

Селищният очерк „Не пресъхвай, Изворче!”, носещ заглавие с послание за бъдеще на едно древно селище, пълно с живот през годините, разказва със своя голям обем интересни и значими за поколенията сведения за свидното гнездо на писателката Димка Буюклийска. 

    Книгата е жанрово богата. Освен документална, историческа, хронологическа, есеистична и художествена проза, родословни дървета на много фамилии, факсимилета от документи и снимки, тя съдържа авторски стихове и творби в мерена и немерена реч от други творци.



Танц с дракони - Дж.Р.Р. Мартин

Краси Жекова | 2019-08-29

Питам се какво ли още може да се каже за поредицата „Песен за огън и лед“, което вече да не е казано, написано и повторено хиляди пъти от милионите фенове по света. Същевременно не проумявам как още толкова много неща остават неизказани. И няма как да е другояче - древният свят, създаден от автора Джордж Реймънд Ричард Мартин е толкова богат и необятен, че един прочит на книгите е далеч от достатъчен, за да опознаеш героите в пълнотата, която заслужават. Всеки истински  почитател на фентъзито е прекарал часове в размисли и разговори за любимите книги само за да разбере, че е пропуснал десетки малки детайли от историята. Малки, но имащи заряда да променят коренно възприятието за даден персонаж. 



Дневникът на един дръндьо: Родрик командори

Краси Жекова | 2019-08-29

Заради нежеланието на сина ми да чете книжки се наложи да му стана партньор в „досадното нещо“. Бях избрала книга от извънучебния списък, която моя приятелка ми препоръча. Това впоследствие за моя радост се оказа поредица от книги -  „Дневникът на един дръндьо“ на писателя Джеф Кини.  Казвам за радост, защото знаех, че след като свърши с едната книга, синът ми ще хване втората вместо да се върне към ежедневието с електронни игри. Как книжката преобрази непокорния ми тийнейджър в любознателно четящо дете? Да ви кажа честно и аз не усетих прехода.



"Самотният бегач на дълфи разстояния" - Алън Силитоу

Петя Христова | 2019-08-29

Алън Силитоу е английски поет и белетрист.Роден е през 1928г. в Нотингам.Отрасъл в работническо семейство,едва четиринадесет годишен и опитва някоя и друга професия- шлосерство,стругарство,работи главно към велосипеден завод.По-късно е повикан в армията,зачислен в авиационните части на колониалните войсни и изпратен  в Малая.Служи като радист.По време на военна служба,заболява от туберкулоза.Две години прекарва в болница,много чете и пише стихове.Получава пенсия по инвалидност,заминава в Южна Франция,сетне се  заселва на испанския остров Майорка.



„Щастливей" - Изабел

Йоана Аврамова | 0000-00-00

„Щастливей“ е книга, която имах желание да си купя още щом излезна по книжарниците, но с течение на обстоятелствата си я взех чак през юли. Все се случваше така, че се разминавахме с въпросното четиво, а когато най-после дойде времето да прочета книгата, тя вече бе грабнала „Вазова награда“ и се бе наредила сред бестселърите в книжарниците.



"Отклонение" - Блага Димитрова

Вероника Иванова | 2019-08-29

„ Отклонение „ на Блага Димитрова-един поетичен роман за женската душа, роман в който да бъдеш е по-важно, отколкото да бързаш, „бъденето”  е надмогнало  бързащата активност. Сюжетът е изчистен, един мъж, целеустремен, поставен като страничен наблюдател, отразяващ случването на женствеността, разцъфтяването на женската душевност, разказана в един  дневник. Позволено му е да надникне в тъмната тайна на ирационалното, на него, безупречният, правилен, разумен, съвършен оратор…Едно отклонение му открива и пътят към нещо различно, към самопознание, близост и свързаност, отклонение, което дава смисъл. 



„Ти ми беше обещан“ –Елчин Сафарли

Павлина Русева | 2019-08-28

 По интересен начин ще се докоснете до мъжката и женската представа за щастието ,как се пътува към него и как човек сам създава своето щастие, преодолявайки дълбоката печал, депресия, самота след загубата на любимите си хора. И за лечебната сила на новата любов, мълчаливата, тихата, нежната, която може да възроди духа на човека ,да отвори отново душата му към вкуса на живота ,да съживи огъня в очите, и да му прати продължението на корените му-новия живот- детето, което е мечтано и което му е обещано в някакъв сън.



Есета - Георги Марков

Павлина Николова | 2019-08-28

 Георги Марков обича България и страда заедно с българите, но той е непримирим от липсата на свобода, на невъзможността от изразяване на свободната воля, от потъпкването на достойнството. Много точно и осезаемо ни разкрива образи на българина, прави ни съпричастни на темите за Освобождението и свободата. 



Доня Грасия Наси от Валдтраут Левин

Павлина Николова | 2019-08-28

Една книга с корица, която говори, която разказва. Илюстрацията  е  на Петер де Кампенер - „Портрет на изискана дама” и тази дама от корицата те държи в напрежение от първата до последната страница, които се поглъщат  буквално за дни. Тази  дама те покорява, както покорява всички около себе си.



"ИГРАТА", "ТРЪПКАТА", "ИЗМАМАТА" - Андерш де ла Моте

Пламен Захариев | 2019-08-28

Сензационното е, че покрай многото любопитни перипетии, които преживява 

главния герой НР /Хенрих Петершон/ се появяват втори и трети план на повествованието. Убийството на Улоф Палме. Навремето когато прочетох за него си казах "Виж ти! И там стават такива неща..." Швеция за нас беше еталон на социалната държава, като че ли без противоречия. И изведнъж убийство на министър председателя...



"Масонската ложа и братството на Левски" - Румен Василев

Пламен Захариев | 2019-08-28

Най-силната част, завръзката и развръзката, кулминацията се намират в началото на повествованието, в Пролог.Последните часове от живота на двама от най-великите, родени на тази земя - Христос и Левски. Страданието на невинните, безразличието на властта., подигравките и унижението. И пътят към безсмъртието...

На сутринта след погребенията телата ги няма! Толкова ясни паралели и съвпадения не могат да са случайни...



„РАЗМЯНА НА МАДАМИ” –Роалд Дал

Евелина Иванова | 2019-08-27

    Опитвали ли сте да разкажете разказ на Роалд Дал на ваши приятели? Аз, да, и резултатът е удивителен и продължителен смях, ако сте добър разказвач.



"НАЙ-БОГАТИЯТ ЧОВЕК ВЪВ ВАВИЛОН”- Джордж С. Клейсън

Евелина Иванова | 2019-08-27

  Защо изкусният майстор на колесници, Банзир и талантливият музикант, Коби, се трудят от сутрин до вечер, но кесията им е празна? Защо техният приятел от детинство, Аркад, е най-богатият човек във Вавилон? Възможно ли е три деца, живели като равни и обучавани от един и същи учител, да живеят толкова различно като големи?....



"Коучинг и менторство“ - Ричард Люки

Таня Йорданова | 2019-08-26

В глобалната икономика, предизвикателствата , пред които се изправят хората, в личен и социален план придават все по-голямо значение на човешкия капитал. В България, често и работодателите, и работещите, са в ситуации на взаимно недоволство. Недоволството на първите, е следствие от неефективната работа, а на вторите - поради ниското заплащане. „ Коучинг и менторство“ , с автор Ричард Люки, е книга, която може да се разглежда, като ръководство за успешен бизнес, с фокус развитието на човешкия ресурс. „Всекидневното взаимодействие между мениджър и служител, укрепва уменията, разширява познанията и излъчва ясно послание какво се цени на работното място.“ Книгата е съсредоточена върху два вида подобно взаимодействие: коучинг, като наставничество и менторство. 



Нощен влак за Лисабон – Паскал Мерсие

Яна Стефанова | 2019-08-23

В един ден, който започва като всички останали, застаряващ професор по древни езици ще срещне непозната жена и случайно ще открие книга, написана от португалският доктор Амадео Прадо. Тези две макар на пръв поглед несвързани събития, ще отведат професор Грегориус както към Лисабон, така и надълбоко в миналото на Прадо. Минало, което не само ще разкрие неподозирани истини за доктора, но и ще покаже на Грегориус какво е липсвало досега в живота му. 



"Над 8000 метра Манаслу"- Атанас Скатов

Деница Петрова- Лу | 2019-08-26

Древното санскритско име Манаслу ме пренася далече в земите на най-високите върхове на земята. Лед и безбрежна магична белота изниква пред погледа ми. Изглежда като белоснежна приказка, в която се разхождам като в сън. Място, наситено с необяснима енергия. Опитвам се да си представя тази височина от 8167 метра, трудно ми е някак, броя я в стъпки, в етажи, и ме обзема респект, към човека, който достига тези височини. Още по-трудно ми е да си представя какъв героизъм се изисква, за да издържиш на този нечовешки студ. И въпреки всичко, в това има някаква доза вълшебна романтика. В тази бяла приказка ме отвежда Атанас Скатов, до тази приказка, изпълнена с препятствия, но и безкрайно красива.



„На изток от запада“ – Мирослав Пенков

Гергана Янкова | 2019-08-26

 Книгата е великолепна. Разказите, поне за мен, са умопомрачителни,  буквално - напипани са всичките ми болни места по темата "България", разръчкани са и сега ме болят, все едно съм бита. Стилът е чудесен, различен по своему във всеки разказ, но все еднакво добър. Не можах да чета по повече от един разказ на ден, поради емоционалната наситеност, с изключение на един-два разказа малко след средата, които, признавам, не харесах, а единия дори и не разбрах. 



„Кастинг за месия“ Петър Делчев

Гергана Янкова | 2019-08-26

Книгата е мащабна. Не, книгата е чудовищна. Огромна като идеи, стил, размах. Преплитат се толкова размисли, разкази, нишки, толкова различни гледни точки.



„Акабадора“ – Микела Мурджа

Гергана Янкова | 2019-08-26

Малка, едва 150 страници, тази  книга разглежда такива сериозни, големи въпроси и го прави по толкова фин начин, че доставя истинско удоволствие. Всичко в книгата е премерено - всяка дума и всеки детайл стоят на правилното си място. Има изречения, които имаш нужда да четеш десетки пъти, просто за да се потопиш в идеалността им. 



„Кръв от къртица” Здравка Евтимова

Милена Димова | 2019-08-26

С творчеството на Здравка Евтимова се срещнах преди години, докато бродех из интернет, търсейки нещо интересно за четене. Първо изчетох представянето й и множеството награди, които е получила, а след това на лотариен принцип избрах един разказ, за да убедя скептицизма си. Първоначално стилът й ме обърка. Не можех да преценя дали съм попаднала на нещо безкрайно простовато или пък на нещо изключително в своята простота. Оказа се второто. Дори не помръдвах пред монитора, докато не изчетох  финалните думи на разказа. Съвсем друг въпрос е, какви необичайни финали имат произведенията й, сякаш нямат край, а думите остават някъде високо и се реят ли реят. Оставаш с впечатлението, че хем  краят е отворен, хем цялата ти същност знае, че това е край.



МАЛЪК ЖИВОТ - ХАНЯ ЯНАГИХАРА

Виктория Михайлова | 2019-08-23

Когато започнах да я чета , не бях сигурна дали ще успея да я завърша. Мазохистът в мен се сгърчи още на триста и някоя страница при първия сблъсък с истината. Оставях романа настрана. Опитвах да се отдалеча, за да събера сили и отново да продължа. Мислех си, че знам какво ме очаква, и че съм подготвена( бях прочела отзиви за романа) , но често се оказвах неспособна да надмогна болката, която е събрана в малкия живот на Джуд. А може ли да бъде малък Животът?



Марсиански хроники - Рей Бредбъри

Таня Йорданова | 2019-08-23

Рей Бредбъри, е писателят , с който „ мнозина са полетели до Марс“. Това признание, по повод рождения му ден, ми припомни, че „Марсиански хроники“ беше любимо четиво на брат ми. 

Хрониките са хронологично свързани части, чието действие се развива на Марс. 

Мисис К. сънува екипажа на кораба, който лети към Марс, нейните мисли са „прихванати“ от съпруга ѝ и съдбата на Първата експедиция е предопределена. Втората и Третата експедиция също приключват неочаквано - единият от екипажите е изпратен в лудницатаа и след това загиват, докато на другия, чрез хитроумен начин е приспана бдителността. 



"Стая 1408 " - Стивън Кинг

Деница Петрова - Лу | 2019-08-23

Хотел "Долфин". На пръв поглед една обикновена сграда на градски хотел. Майк Енслин- писател на ужаси преглежда оживено пощата си с писма и попада на картичка с реклама на хотела. Точно по това време той търси поредното си предизвикателство в лицето на история за слухове за паранормални явления. Самият той пише за тях, но не е убеден, че съществуват. Вярата му се простира до нещата, които очите му могат да възприемат в своята реалност. Отвъд това, има и друго...завесата на мрака постепенно ще се вдигне пред него. Енслин прекарва времето си на места, за които се говори, че са изпълнени с призрачни истории, за да черпи вдъхновение за своите книги.



Автобиографията на един труп – Сигизмунд Кржижановски

Веселина Златкова Кискинова | 2019-08-23

„ Имаш ли някаква представа от Кафка? – Само колкото да мога да участвам в разговора.“

Не съм чела нито дума от Кафка. В близкото ми обкръжение няма хора, които да са чели дума от Кафка. Не знам защо, но името Кафка винаги ми е звучало някак сериозно, всяващо респект, едно такова, че ти качва точките в IQ теста само затова че го знаеш. Мога да си представя конкурс за красота, като по филмите, и претендентката:

–        Каква ще е каузата Ви ако спечелите този конкурс?

–        Ще работя за един по- добър свят!

–        А с какво се занимавате в свободното си време?

–        Чета томовете на Кафка.



„Никога не ме оставяй“ - Казуо Ишигуро

Калина Иванова | 2019-08-22

Преди три дни прочетох и последната страница на романа, но така и не успях да приключа с него. Някак си заседнах вътре и сега се лутам из лабиринтите му, търсейки отговори, но вместо това се сблъсквам с нови и нови въпроси. Недоумявам с какво ме улови подобно на мишка в клетка? Дали с това, че не само не дава отговори, а дори и въпроси не задава. Просто ни разказва привидно спокойно и простичко една разтърсваща история с гласа на главната героиня, история, в която героите приемат безропотно съдбата си, без  да допускат, че са невинни жертви на чудовищно престъпление. 



„ТОП мистериите на България” от Слави Панайотов

Йорданка Калистрина | 2019-08-22

Книга, която доби голяма популярност за кратко време, но и предизвика най-противоречиви мнения: от „Осанна!” до „Разпни го!”. 

Аз няма да заемам позицията нито на едните, нито на другите критици. Моето мнение е, че когато човек разтвори страниците на една книга, трябва да стигне до края и тогава да споделя оценката си за прочетеното. Във всяка книга има нещо, което да ни докосне, да ни развълнува или да ни разочарова, но никога не трябва да съжаляваме, че сме отделили време за четене. Авторът има правото да представя теориите си /така, както ги вижда/ , независимо дали това отговаря на всеобщите очаквания или не.



„Възходът на седемте” - Любомир Кючуков

Филипа Попова | 2019-08-22

 „Възходът на Седемте “ е книга първа от поредицата „ Съдбата на Светлородните “ на българския автор Любомир Кючуков. Тази книга ни изпраща в света на фентъзите и ни показва колко интересно е там. Когато започнах да чета тази книга въображението ми се отвори и ми се за иска и аз да напиша такава хубава книга , че читателите да се влюбят в нея от първата страница. 



„ХАВРА”-Захари Карабашлиев

Радка Дошекова | 2019-08-22

Просто не бях попадала на такъв автор и на такъв роман.Но книгите са като хората.Срещаш ги случайно и разбираш ,че си търсил точно този човек,имал си нужда да прочетеш точно тази книга.

Така щастливата случайност ме срещна с романа на Захари Карабашлиев-„Хавра”.

Ще ме попитате: Какво е ХАВРА? Няма да ви кажа!

   Едно изключително многопластово произведение, в което събития-разнопосочни във време и пространство се събират в едно цяло .И сякаш наистина времето не съществува и всичко се случва точно в този момент едновременно.



"Защо нямам приятели" - Лидия Симеонова

Петя Иванова | 2019-08-20

‘’ Р.се чувствува най- много самотен сред другите,а не когато е сам.Когато чете,мисли,работи или крои някакви планове,би могъл да върши това с дни.Но трябва ли да се събере с хора,да приказва,и то не само това,което го интересува,а просто това да побърбори,да потанцува,за Р. Това е загубено време.Стои сред хора,усмихва се,отговаря им,но вече го няма.



“Татуировчикът на Аушвиц” - Хедър Морис

Виктория Стефанова | 2019-08-20

Това, че книгата е базирана на разказите на Лали Соколов, за собственото му пребиваване в Аушвиц я прави изключително ценна. Няма художествено преувеличение, всичко е представено без излишен драматизъм и всъщност точно от това те побиват тръпки. Първият урок, който всеки в лагера Аушвиц научава е че не бива да се привързва или да изпитва емоции и да се опита да оживее до следващия ден. Благодарение на това че знае няколко езика, острия си ум и находчивостта си Лали успява да си издейства известна доза сигурност и привилегии и благодарение на неговия разказ можем да придобием малко по-различна представа за концлагерите, за СС офицерите, които упражняват контрол там и за обвинените в колаборационизъм след войната затворници.



"София - London - София" на Теодора Славова.

Виктория Стефанова | 2019-08-20

Истината е, че съм от този тип хора, които често решават да прочетат книга, заради нейната корица. И тук, случаят  първоначално беше такъв.  После осъзнах, че неведнъж съм попадала на статии на авторката тук-там в интернет и реших да видя какъв ще се окаже този “блог-роман”, идеята звучеше интересна.

Да си призная, очаквах любовна история. Тя разбира се не липсва, но... това е по-скоро история за сложните човешки взаимоотношения, изборите, които взимаме и последствията от тях . За днешния свят, глобалност, вълнения и проблеми.



„Тайната история“ на Дона Тарт – горчивата цена на познанието

Десислава Игнатова | 2019-08-19

Творбите на Дона Тарт са от този тип произведения, които или ще обикнете още от първите страници, или няма да обикнете изобщо. Носителката на награда „Пулицър“ за романа си „Щиглецът“,  който в момента е в процес на екранизация, успява всеки път да поднесе на читателя нещо ново и различно. Характерният й стил изгражда пълнокръвни светове даряващи интензивност и яркост на преживяванията.



Стопанката на Господ - Розмари Де Мео

Боряна Нанчева | 2019-08-19

  Тази приказка е със сравнително опростен действен сюжет – главната героиня Райна, съчетала в себе си българското и италианското (както и самата авторката), се завръща в България след дълго отсъствие, по време на което е създала дом с мъжа си, италианец, в неговата родина. Това се оказва и измамлив дом – просто чужда земя, привличаща поначало с твърде нетрайната си лъскавост. Към истинския й дом, към българската земя, започва да я тегли вик на предците, много по-силен от нея самата и Райна му се подчинява. Заживява в малко българско селце, където се запознава с три специални жени, владеещи магията да помагат на другите, като им покажат как сами да си помогнат. Използвах именно думата „магия”, защото тя е и една от най-застъпените в романа и като се замислим наистина е магия да има някой толкова дълбоко свързан с корените, че да може „да захваща и да държи здраво и корена на другия”.



Черга-пъстроцветна

Михаела Сидера Скот | 2019-08-18

Със сигурност най-наблюдателните от вас веднага са забелязали, че не съм поставила името на автора на тази книга. Да наистина е така, но понеже тази книга има над петдесетина  автори, съставителите на книгата са решили да ни ги представят вътре в самата книга и то не само като имена, но и с два три реда описващи тях самите. Другото „странно нещо” е, че тази книга не се продава, ами се подарява. Ще ми кажете – е, тогава защо си правиш труда да я рекламираш? Причината е съвсем тривиална – на мен ми хареса много, ама много, много и реших, че си заслужава да ви разкажа за нея, пък дано възбудя малко поне любопитството ви, така че да пожелаете и вие да я разлистите.



Пътят на победата или защо обичам да нося кецове Nike - Фил Найт

Мирослава Петърчева | 2019-08-16

Автобиографията не обхваща целия период на компанията, а по-скоро началото на нейното създаване в недалечното минало. Тогава Фил Найт наистина е много млад и търсейки сбъдването на своята Налудничава идея – научно казано БРАНД - той постепенно се изправя пред изключително много предизвикателства И в крайна сметка успява с цената на ред лишения – като се започне от безкрайните безсънни нощи и се стигне до финансовите терзания и съдебни битки.



„Цинковите момчета" - Светлана Алексиевич

Кармен Георгиева | 2019-08-16

Тук идва въпросът „Защо?“. Защо Съветското ръководство е взело това решение, да изпрати свои момчета на война? В чужда държава, на чужда земя... на чужда война. През 1979 г. в Афганистан избухва гражданска война, с цел пълен политически контрол над страната. Защо обаче е необходима намесата на СССР? Официалният отговор, на това е „Интернационален дълг и геополитика, за нашите държавни интереси и южни граници“.  Какво се случва обаче, когато след десетилетие, съветските войски се оттеглят победени и отблъснати от врага, оттеглят се от Афганистан и се завръщат у дома. Толкова много години, толкова много жертви, за какво? За кого? Политическа грешка? Отговорите ще откриете сами за себе си в книгата, четейки и търсейки ги, вие ще се гмурнете в „приключението" на една безсмислена война.“ А сега казват – фатална грешка, това не е трябвало на никого – нито на нас, нито на афганския народ. Преди мразех онези, които убиха сина ми. Сега мразя държавата, която го изпрати там".



„Кураж“ от Ренита де Силва

Светла Дамяновска | 2019-08-15

Авторката на „Майчина тайна“ и „Обещанието“ - Ренита де Силва отново ни поднася една силно драматична книга, в която няколко женски съдби се преплитат и рисуват история за болка, човешки грешки, любов, мъка и загуби, история за женската сила, за КУРАЖА да се опълчиш срещу общоприетото, срещу религиозните догми, обществените нагласи и страха, страха от разнообразните наказания които обществото налага върху непокорните. Несвободата на жените в две коренно различни общества – обществата на Англия и Индия е различна, но жените в тези отдалечени на половин свят разстояние държави са еднакво обвързани с условности и обичаи, и всяко отклонение от общоприетото се санкционира.



Кратки съновидения в сборника с разкази „Микро”

Ирина Тодорова | 2019-08-15

Сборникът „Микро” на Мартин Колев експериментира с жанра къс разказ. Не е често срещан като замисъл и реализация, защото тези миниатюри-съновидения носят привкуса на нещо ново, неизживяно досега.В някои случаи творбите приличат на дихания: кратки, но запомнящи се, защото краткостта и непретенциозността не означават лесно възприемане и осмисляне. В микро разказа има множество наслагвания и препратки. Взаимстват се образи от други произведения, автори, познати игри и др. Има препратки: към автори: Франц Кафка и Джордж Оруел; произведения: „1984”; образи: Нарцис; песни и др. Заиграването е много силно застъпено като елемент. Липсват пространни описания и дълга реч на героите. Всичко е казано с кратък, стегнат изказ. Откроява се мистичното, неизясненото, различното, непонятното. Героите в книгата са: смешни, тъжни, нералистични, сякаш създават един паралелен свят и носят атмосферата на действителност, която е откъсната от времето и пространството.



ИСТИНА И СПРАВЕДЛИВОСТ – КРИСТИАН ТАКОВ

Владимир ГЕОРГИЕВ | 2019-08-15

Две са книгите, които оставиха у мен трайна диря в професионалното ми юридическо поприще – „Нормативна сила на фактическото” на професор Живко Сталев и „Истина и справедливост” на доцент Кристиан Таков. Това не са книги за юристи, а от юристи. Не са (само) научна литература, а мъдрост, писана с езика на правото.



"Шахматна новела" - Стефан Цвайг

Таня Йорданова | 2019-08-15

Действието се развива на презокеански параход, на който пътува световния шампион по шах. Считан от съселяните си, за глуповат и неспособен да запамети, дори азбуката, Мирко Чентович, като „абсолютен аутсайдер на духовния мир, един навъсен и неразговорлив селяндур“, на двадесет години, печели шахматната корона. Съзнанието, че е победил умни и културни хора и то в играта на шах, „ превърнали първоначалната му неувереност в хладна и просташки демонстративна гордост...и понеже не предполага, че на земята съществуват и други ценности, освен шахмата и парите, той има пълното основание да е във възторг от себе си!“



„Достатъчно време за любов“ – Робърт Хайнлайн

Иван Янакиев | 2019-08-15

„Достатъчно време за любов“ – не, това не е заглавието на поредния любовен роман, нито на лесно смилаем чиклит. Нищо подобно! „Достатъчно време за любов“ е една същинска библия. Библия на любовта! Книга, издържана в стила на класическата научна фантастика. Какво повече може да желае човек?

  Определяният от мнозина за най-добър фантаст, Робърт Хайнлайн, е автор с усет към провокативните въпроси. Не едно и две негови произведения са разбунвали духовете през годините. Появата на „Достатъчно време за любов“ също дава начало на редица полемики след себе си. Награждавана и осъждана, обичана и мразена, тя съчетава най-доброто от безброй различни светове.



„Степният вълк“ – Херман Хесе

Иван Янакиев | 2019-08-13

Дълго съм размишлявал над това, кое прави тази малка книжка велика. Дали „истините“ вътре са универсални, или просто претворяват субективизма на писателя? Дали господин Халер е уникален случай, или всеки носи частица от него у себе си? Ще се появи ли и за нас Магически театър и трябва ли да бъдем умопомрачени, за да го открием? 



“Понеделник започва в събота“ на Аркадий и Борис Стругатски – другият поглед към възможното бъдеще

Десислава Игнатова | 2019-08-13

    Действието се развива през шестдесетте години на миналия век и носи неповторим заряд на оптимизъм и вяра в бъдещето, характерна за онова време. Идеите за всеобща обреченост или екологични, социални и всякакви други катастрофи, които ни застигат от повечето съвременни произведения, са все още много далеч и не хвърлят сянка върху героите и читателите. Светът е сложен и непредсказуем, но този факт поражда в сърцата на героите единствено удивление и довежда до скромна решимост да опознаят неизвестното, крачка по крачка.



„Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол

Вяра Иванова | 2019-08-14

Книга за обикновения живот на един обикновен човек. Книга, която е нож в сърцето. Книга, която е отворена рана.

Майка, която със спокоен тон между основното ястие и десерта съобщава, че току-що е изпратила на смърт шестнадесетгодишната си дъщеря. 

Любима жена, която хуква да спасява душата си при друг.

Един ден от живота на един клоун, на фона на следвоенна Германия, погледната през очите му. Кой би си помислил, че в него има толкова много болка, негодувание и самота?



„Братовчедката Бет“ – Оноре дьо Балзак

Илияна Вълчева | 2019-08-13

Стара мома във Франция в първата половина на 19 век. Някои ѝ се присмиват, други я съжаляват. А тя ги мрази и това я крепи.

А особено ненавижда красивите и богатите. Защото не е нито едното от двете.

И макар да няма прелестта и пищния живот на братовчедка си баронеса Юло, нещо красиво се случва в живота ѝ. За кратко.



„Хамовото семе” – автор Йордан Атанасов

Ели Елинова | 2019-08-13

С тази легенда започва романът „Хамовото семе” на писателя Йордан Атанасов. Романа може да се нарече семейно- автобиографичен.Ще загатна, че в  него се разказва  за едно голямо семейство от село Драганово, което  се занимава с градинарство в чужбина. Героите са истински, взети от живота и това са -  бащата Цонко - градинаря,  майката Христина   и техните синове Йоан, Симеон, Пенко и  Христо. Между тях е вмъкнат и образът на Иван – градинаря /Той е баща на Цонко /, което ни подсказва, че градинарството  в това семейство се е предавало  от поколение на поколение. Героите, сякаш оживяват пред читателя със своя неповторим характер. В романа житейските  истории  на героите, са  преплетени умело, с действителни факти и исторически събития. Романа представлява  поредица от изповеди. Всеки един  член от семейството от първо лице описва живота си. В него са описани случващите  се събития, за  периода – от близо 100 години. Период   на  войни, тоталитарен режим и така наречената демокрация.  Героите –емигранти, страдат от тоталитарния режим. Неговата репресивна структура, състояща се  от комсомолски и  партийни организации, а също така и от Държавна сигурност, разделя обществото на две – имащи и нямащи права…   



Тримата мускетари – Александър Дюма

Детелина Симеонова | 2019-08-12

Най-любимият от мускетарите, най-младият, най-дръзкият, най-безгрижният, най-наивният и най-смелият е Д’Артанян.

Най-любим, защото абсолютно  авантюристично и съвсем безкористно, наивно дори,  се запътва към столицата, за да докаже качествата си и верността си към Негово Величество, и единствено  с писмо лично до капитана на кралските мускетари и няколко луидора в джоба. И това ако не е смелост! И когато кобилката му, някаква извънземна порода в така модерния днес цвят горчица, става причина притежателят Д’Артанян да се превърне в  обекта на присмех, смелият гасконец вади сабята си и скача на бой. Няма значение нито кой е противникът, нито дали е само един. Д’Артанян е смел за поне дузина! Няма спор за това!



„МАЙКИТЕ” - ТЕОДОРА ДИМОВА

Лидия Димитрова | 2019-08-12

оманът разказва историята на седем  четиринадесетгодишни момичета и момчета, лишени радостта на безгрижното детство и възторга на прииждащата младост. Повечето от тях нямат нищо- нито хляб, нито добри и грижовни родители, но най-вече  нямат любов. Именно безлюбовието, което сякаш ражда и самотата, и отчаянието, кара майката на Христина да сложи край на живота си и да  зарази дъщеря си с мъка, болка и непреодолима меланхолия. Не можейки да избяга от спомена за преживяното, сякаш белязана с клеймото на нещастието, Христина живее в своя абсурден свят на ужаси, беди и нещастия. В това пространство на открити лъжи, на непоносима болка и непреодолим кошмар живее Андрея –детето-гледачка на своята майка, което я следва по нощните софийски улици и се опитва да я предпази от самата нея.



Новата книга на арх. Петко Еврев "Градът през моите очи" - един непрестанен разговор с Ловеч

Мирослава Метева | 2019-08-12

И ето... Тръгвам бавно по главната улица към Сърпазар, водена от сигурната ръка на разказвача. Следват къщи, обитатели, съдби, а в ушите ми нашепва неговият глас. Понякога чутото е приятно, друг път - тъжно. Усещам как крехката впечатлителна душа на юношата Петко Еврев се свива мъчително, когато е нарушена хармонията в човешките взаимоотношения. Такъв е случаят с адвоката Печо Вълев, на който се натъкваме неколкократно; такъв е и случаят, оказал се съдбовен за семейство Евреви, с тяхната къща, която "полузаконно" отчуждават и накрая им връщат. Друг път заедно с автора се възторгваме от хубостта на родния град и природата около него или от общуването със способни и мъдри хора като арх. Борис Иванчев, Димитър Гимиджийски и Владимир Василев. После минаваме по отсрещния тротоар, за да стигнем до прелестния Баш бунар. И отново - къщи, хора и съдби...



"Амфитрита" - приказка с тъжен край

Мирослава Метева | 2019-08-12

Още заглавието ме върна към Еврипид, чиито трагедии винаги носят имената на древногръцки богини. Впечатли ме умелото навлизане на автора в бита на рибарите от малкото им селище Ченгене скеле, както и загатването на по-сетнешното действие. Знаех, че Филипов има богати познания за морето, че перото му на белетрист е уверено и непременно ще напише правдива и вълнуваща творба. 



„Този мъж ме подлудява“ от Сюзън Елизабет Филипс

Мади Москин | 2019-08-11

Тази книга получих от моята колежка, която разчистваше библиотеката си. Попита ме какви книги обичам, а аз й казах, че темата няма значение, стига да се четат леко и тя ми донесе няколко. Заглавието на този роман ме заинтригува. Прочетох „Dieser Mann macht mir verrückt“ с буквален превод от немски „Този мъж ме прави луда“ или по-скоро „Този мъж ме подлудява“ на немски, превод от американски. Не английски, точно американски е написано.



„Човекът сянка” – Коуди Макфейдън

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09

Напрежение. Кръв. Жестокост. Предизвикателство. Всичко това градира възходящо в дебютната книга на Коуди Макфейдън, излязла на българския пазар под името „Човекът сянка”. По своя стил на писане авторът се доближава до стила на друг негов колега от същия жанр – Крис Картър. Сюжетът е оригинален и последователен, героите – представени в своите силни и слаби страни, съдържанието – изпълнено с екшън, динамика и препратки към заглавието,  а главите са кратки и лишени от прекалено обрисуване на картините. Читателят се потапя в света на книгата с първите редове. Това е свят на кръв, писъци и ужаси. Свят, в който възрастните се пречупват. Децата се срещат с чудовищата под леглото. А хората се губят в мрака на собствената си душа.



„По следите на злото” – Крис Картър

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09

Той се завръща. Той е тук. Той убива отново. И това е едва началото. Представям ви десетата книга на брилянтния Крис Картър, излязла от печат с името „По следите на злото”. За да бъде разбрана по – добре, е препоръчително първо да се прочете шестия роман на автора – „Престъпен ум”. Именно там историята получава своето начало и край. Но се оказва, че не е окончателен …



„Двор от мъгла и ярост” – Сара Дж. Маас

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09

Във втората книга „Двор от мъгла и ярост” обаче настъпва драстична промяна. Сюжетът се завърта около оста си. Набира мощ. Скъсва връзки. Създава нови такива. Преплита съдби. И разделя пътища. Докато не се озовеш в един напълно нов и непознат свят. Отгоре те гледат звездите, някак по-ярки от преди. Във въздуха се носи морски бриз, който леко, почти интимно докосва кожата ти. До слуха ти долитат звуци от детски смях, музика, живот. В гърдите ти се настанява едно спокойствие. И някак, докато четеш, имаш чувството, че през цялото време около теб витае една магия. Ненатрапчива. Безболезнена. Красива.



„АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ” - ГЕОРГИ БЪРДАРОВ

Лидия Димитрова | 2019-08-09

Романът „Аз още броя дните” на Георги Бърдаров  е книга, сякаш написана на един дъх.Това е творба за ужасите на една чудовищна братоубийствена война, за смразяващи кръвта, нечувани изтезания и за влудяващ душата нечовешки садизъм. За съвременните поколения, непознаващи войната, това е книга, показваща човека като жестоко, лишено от всякакъв морал, същество, загърбило уроците на цивилизацията и върнало се столетия назад в своето развитие. За балканския човек това е трагедия, която сякаш се случва на съседния двор; толкова познати и мили са описанията на улиците, панелните блокове, навиците ….Дори хората, които оживяват от страниците на романа, са  някак прилични на съседите ни, роднините ни, самите ние…



„Три метра над небето”, Федерико Моча

Мирела Цветомирова Радева | 2019-08-08

Историята е от две части. Авторът сам финансира отпечатването на първата си книга. Всеки младеж се опитва да се добере дори до ксерокопия на романа, за да порасне заедно с любовта между героите. За кратко време се разпространява въпросът: „Кога ще излезе втората книга?” А след издаването й се говори за трета. Такава обаче няма да има. Ние, читателите, сами определяме бъдещето на героите в третата несъществуваща част. А от това няма нищо по-прекрасно.



“Спасителят в ръжта” - в търсене на първичната чистота

Елисавета Иванова | 2019-08-09

Запознавайки се по-късно с биографията на самия Селинджър, открих доказателства за автентичността на тази криза. Първоначално книгата не е била замисляна като роман, а като поредица от разкази за лутанията на героя Холдън Колфийлд. Част от тези разкази са писани от фронта на Втората световна война, което обяснява мрачното и отчаяно настроение, което се прокрадва през целия наратив. Макар творбата да представлява своеобразна социална критика, чийто обект е нюйоркският елит, войната е отекнала осезаемо в емоциите на автора. Навред в тази критика, обрисувана с вулгарен уличен език, обаче се стеле по-дълбок смисъл, който се чете само между редовете, а именно търсенето на първичната чистота, неомърсена от никоя човешка култура и нрав. Доказателството, че докато псува и ругае, Холдън всъщност говори за духовност, е фактът, че създателят му намира изход от своя водовъртеж (конкретно психична травма след войната) чрез медитация и след  задълбочаването си в будизма и други философии от Изтока, той напуска кипящата гмеж от нюйоркски аристократи и се отдава на живот в усамотение в провинцията. Холдън също намира своя изход, но не извършвайки интелектуалния подвиг на своя “баща”, гмурнал се в селенията на учения и доктрини, а чрез простотата на образ, който винаги е бил пред взора му - малката му сестра



„Жестоко” – Емил Йотовски

Анжела Георгиева | 2019-08-08

Бях в библиотеката и чаках да ми намерят книгите, които ми трябваха за един изпит. Бавно скитах из рафтовете с нови заглавия и обръщах внимание само на непознатите за мен. Една след друга в ръцете ми се появяваха книги и изчезваха след прочитане на представянето им. След това фокусирах „Жестоко” на Емил Йотовски. Корицата толкова много ме привлече, че не проявих интерес да я отворя, а просто я прибавих към книгите, които ще взема. Три дена по-късно започнах да я издирвам в книжарниците, защото исках да я притежавам в собствената си библиотека.



ПРЪСТЕНОВ СВЯТ – ЛАРИ НИВЪН

Сесил Костадинова | 2019-08-08

На Световния конгрес по фантастика през 1971 г. се случва непредвидено събитие: група студенти от Масачузетския технологичен институт с усмивки на лицата размахват плакати и транспаранти, скандирайкихорово из фоайетата: „ПРЪСТЕНОВ СВЯТ Е НЕСТАБИЛЕН!“ Светът, за който говорят, е създаден от Лари Нивън и описан в книга, издадена година по-рано. Всъщност, още с появата си „Пръстенов свят“ става хит: печели почти веднага двете най-престижни награди в научната фантастика – „Хюго“ и „Небюла“ и малцина критици си позволяват да пропуснат хвалебствията за него. Книгата прави фурор и сред феновете на жанра – дотолкова, че авторът е принуден да напише продължение, в което да дообясни, опровергае или добави научни аргументизаради вълненията на милионите си [по]читатели. Така десетилетие по-късно се появява „Пръстенов свят ІІ“, а през 1996 г. и „Пръстенов свят: Тронът“.



"Сънищата на Айнщайн" - Алан Лайтман

Таня Йорданова | 2019-08-08

„Сънищата на Айнщайн“ е необикновена книга. Един ден, докато поръчвах книги по интернет, попаднах на заглавието „Сънищата на Айнщайн“. Сънища, сънища на учен и за моя приятна изненада, писателят също е учен. Всеки знае, кой е Айнщайн, но аз не знаех, кой е Алан Лайтман. Алан Лайтман е интересна личност. Той е доктор по теоретична физика и е преподавател по физика и литературна стилистика.



Синовете на Великата мечка – Лизалоте Велскопф – Хенрих

Детелина Симеонова | 2019-08-08

Когато започнах да чета книгата бях сигурна, че няма да ми хареса. Просто един от главните герои беше на възрастта на малкия ми син и нали е момчешки жанр, реших, че е подходящо четиво за моя младеж. Четяхме заедно на глас, като се редувахме. Бяхме си обещали да четем само заедно. Ми да, обаче в един момент не издържах и  започнах да чета сама. Имаше моменти, в които буквално не можех да се отлепя от книгата. Просто трябваше да разбера какво се случва! И така близо 2000 страници.



РЕКЛАМА НА КНИГАТА "ХАМЛЕТ" ОТ У.ШЕКС В САЩ

Спас Христов | 2019-08-08

Млад принц разбира, че майка му не само е прелюбодейка, но и участник в заговор за убийството на баща му. Да бъде или не въздадена справедливост?



Улица Хавър – Пол Гимар

Детелина Симеонова | 2019-08-07

Това е мечтата на един обикновен продавач на лотарийни билети, един продавач на надежда, един от главните герои в книгата Улица Хавър. Странно как всеки търси това, което няма. Този, който е заобиколен от хора и внимание търси самота и спокойствие, а този който ги има, е тъжен, защото му липсва глъч и грижа...

И така. Нашият продавач на щастие всеки ден излиза в точно определено време, сяда на точно определо място и отваря куфарчето с късчета надежда. И започва да наблюдава света. Светът, който минава, живее, влюбва се, тъгува пред очите му. Всеки ден. И така години.



Последният континент - Тери Пратчет

Елена Петрова | 2019-08-06

Една от историите от ,,Света на диска' под името ,,Последният континент' ще ни отведе в свят, който главните герои са малко или много магьосници. Те обитават Невидимият университет и всеки има свой пост и принос към света. Поради влошеното състояние на Библиотекаря и честата му променлива форма, магьосниците търсят решение на сериозния хаос, който е настъпил в библиотеката им. Оказва се, че никой не си спомня истинското име на Библиотекаря и така търсят някой, който е бил негов помощник, или поне го опознал по-добре от тях самите. И точно този непохватен магьосник се оказва главният герой Ринсуинд.



„Кубинската афера“ от Нелсън Демил

Светла Дамяновска | 2019-08-06

На пръв поглед темата на книгата е кубинско-американското „размразяване на отношенията“ и първите плахи опити за туризъм на острова, но всъщност този процес е само повод за опит да се изнесат от страната 60 милиона долара в банкноти и злато, сандък с нотариални актове и… 17 черепа на екзекутирани в Куба американски военнопленници, заловени във Виетнам, по време на войната. А организаторите на тази „екскурзия“ на главния герой Мак Маккормик са кубинската емигрантска общност и… ЦРУ /но за това разбирате чак на края на текста/. Ето основната цел на главния герой – ветеран от Афганистан и настоящ собственик на яхта за риболов: „… в крайна сметка за мене нямаше значение истината за това място и нямах желание да си тръгна от тук по-добре информиран. Имах желание да си тръгна по-богат. И жив.“ /стр. 103/. И разбира се, той всячески се старае да оцелее и да се прибере в Кий Уест. За нетърпеливите ще кажа, че успява - не забогатял, но поне жив. И за негова голяма изненада… влюбен.



ЗАЩО МАРКЕС (НЕ) БЕШЕ ПРЕИЗДАДЕН В БЪЛГАРИЯ?

Адриана Василева | 2019-08-06

Маркес.

С дъх на горчиви бадеми, с ореол от жълти пеперуди.

Маркес в Макондо.

Маркес в Картахена де Индиас.

„Маркес почина в дома си в Мексико, като изгнаник” - така пишеха по латиноамериканските вестници.

 

А аз допълвам: и заживя завинаги в сърцата на земните читатели, като стопанин.



"Бялото слънце на пустинята" - Валентин Ежов и Рустам Ибрахимбеков

Таня Йорданова | 2019-06-06

Според някои коментари в интернет пространството, традиция е, космонавтите, да гледат филма „Бялото слънце на пустинята“ в часовете преди да излетят в открития Космос. Доколко това е истина, не мога категорично да заявя, но си спомням с удоволствие моята първа среща с филма и поради това с известни резерви, преди няколко дни, приех предизвикателството да прочета книгата. Не само че бях възхитена, но и за пореден път, се потвърди моята гледна точка, че книгата винаги ми предоставя възможността за собствени прозрения и интерпретации, каквито от филма не винаги получавам.



Каприс Крейн – „Заразно глупава”

Моника Гердина | 2019-08-06

Рецепта за двудневен смях:

1. Моля, обърнете поглед към календара.

2. Хубаво се уверете, че следващите два дни нямате ангажименти.

3. Пригответе удобно място за четене и бутилка с вода, която ще Ви бъде необходима, защото смехът е повече от гарантиран.

4. Вече можете да пристъпите към четенето.



Самотата (не) спи на възглавницата ми - Иван Богданов

Вяра Иванова | 2019-08-05

Втората книга за живота на Боги Иванов започнах донякъде скептично, защото не очаквах да прочета нещо, което да ме провокира или изненада. От друга страна ми беше интересно да разбера  дали героят ще се пребори със самотата и ще я прогони от възглавницата си или тя  ще си остане неизменна и вярна спътница в живота му.

Всъщност той си задава въпроси, които всеки от нас си е задавал поне веднъж- за смисъла на човешкия живот, какво е щастието, дали някъде там съществува сродната ни душа и ще успеем ли да я срещнем, какво е любовта и можем ли да живеем без нея? Четейки това, вероятно ще си помислете, че авторът няма как да измисли нещо ново по тези теми и че вече има достатъчно книги, които повдигат същите въпроси. Донякъде е така, но това, което би ви накарало да прочетете тази книга, са отговорите, които дава авторът. И по-точно, начинът по който отговаря. Да, романът не е автобиографичен, но четейки страница, след страница, все по-силно ще усещате, че авторът е вмъкнал и собствените си преживявания и е разголил душата си, без да се страхува ,че ще го заболи. И героят му ще ви стане симпатичен и близък, ще преживеете всичките му лутания, терзанията, че е сам и отчаяната надежда, че ще намери една жена, която ще го обикне и ще заличи всичките му рани.



„Клиника в средата на нощта” – Димитър Цолов

Анжела Георгиева | 2019-08-05

Впечатлих се от съдържанието на тази малка книжка. Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус" и поставя едно обещаващо начало. Още след първите няколко страници ми стана интересно да се запозная и с историята на писателя (обичам да имам информация за автора и да се старая да открия „него” в историята). В момента, в който главният герой – лекар по професия, се оказва описан от автор, чийто прякор е Доктора, започваш да четеш книгата по друг начин. Увлекателно написаните страници те пренасят в полис Кръстовище, където свръхестествени същества и хора живеят съвместно. И ако в този момент си мислиш, че това е поредната книга с подобен сюжет – БАМ и всичко се променя. Уж приличният и добър лекар има тъмно минало, и то не какво да е, а на гангстер. Д-р Арчибалд Кимерия не се притеснява да прекрачи клетвата си, когато е застрашен живота на жена му. Своеобразният акт може да се разчете като най-силното обяснение в любов. Главният герой се обръща срещу вампирите, сключва тайни договори и ни прекарва през един безразсъден път на отмъщението. Път, п който е съпроводен от върколаци, вампири, кукери и нестинари.



„Клиника в средата на нощта” – Димитър Цолов

Анжела Георгиева | 2019-08-05

Впечатлих се от съдържанието на тази малка книжка. Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус" и поставя едно обещаващо начало. Още след първите няколко страници ми стана интересно да се запозная и с историята на писателя (обичам да имам информация за автора и да се старая да открия „него” в историята). В момента, в който главният герой – лекар по професия, се оказва описан от автор, чийто прякор е Доктора, започваш да четеш книгата по друг начин. Увлекателно написаните страници те пренасят в полис Кръстовище, където свръхестествени същества и хора живеят съвместно. И ако в този момент си мислиш, че това е поредната книга с подобен сюжет – БАМ и всичко се променя. Уж приличният и добър лекар има тъмно минало, и то не какво да е, а на гангстер. Д-р Арчибалд Кимерия не се притеснява да прекрачи клетвата си, когато е застрашен живота на жена му. Своеобразният акт може да се разчете като най-силното обяснение в любов. Главният герой се обръща срещу вампирите, сключва тайни договори и ни прекарва през един безразсъден път на отмъщението. Път, п който е съпроводен от върколаци, вампири, кукери и нестинари.



КОКО ШАНЕЛ ДЖАНЕТ УОЛАК

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-08-05

Есенна вечер в Париж през 1970 г. Улица „Камбон”. Елегантен апартамент. Всичко блести – кристалът на полилеите, лакираните китайски масички, сребърните кутии върху тях, позлатените рамки на огледалата, светлият декор на мебелите... Огънят пращи в камината с двата бронзови елена. А гостите... Техният блясък затъмнява блясъка на интериора. Все пак това е специална вечеря в чест на херцога и херцогинята на Уиндзор. Но в центъра и е една дребна жена, облечена в бял копринен костюм, изправена, едната ръка в джоба, в другата запалена цигара, блестящи очи, ярки червени устни...да тя е. Коко Шанел. На 85 години. А на другата година ще си отиде.



"Open" - Андре Агаси

Иван Богданов | 2019-08-04

В тази книга е описано всичко това и то с подробности, които нямаше как да се знаят, дори и от журналистите.

Как е бил типичното дете жертва на родителските амбиции и от малък е каран да тренира с часове тенис. Спорт, който през цялото време той мрази. И въпреки, че го обяснява подробно на всички, разбира го единствено Щефи (и тя започнала с тениса от пелените) - "Че кой не мрази тениса?!".



Айлин Гоудж – „Заместницата”

Моника Гердина | 2019-08-04

Историята се развива в Ню Йорк. Подобно на българската поговорка „Обущарят ходи бос”, Камил Харт – собственик на една от най-популярните агенции за запознанства, имащи бележит успех, претърпява истински катарзис.



Димитър Талев – „Железният светилник”

Моника Гердина | 2019-08-04

Димитър Талев не може да бъде описан. Въпреки богатството на българския език, не се намират лесно такива велики думи, които да застанат редом с фамилията Талев. Той е един от ярките примери на безмерния талант, който не малко български писатели са доказали във времето.



Морава звезда кървава – Константин Петканов

Детелина Симеонова | 2019-08-03

Точно когато почти си бях повярвала колко съм необикновена и почти велика, на моя хоризонт изгря Морава звезда кървава. На Константин Петканов. И точно навреме. За да разбера, че да си майка на две деца и да чакаш трето, не е нищо кой знае какво. И да си студент в същото време, и да ходиш на работа, също не те прави национален герой. Няма такъв филм.



За една вдъновяваща книга на Шърли Маклейн, относно невероятното пътуване по „Камино – пътят на духа

Вероника Любомирова Павлова | 2019-08-03

   Честно казано, попаднах на тази книга съвсем случайно. Грабна ме заглавието  – „Камино – пътят на духа“. Веднага разбрах, че това е моята книга, защото много съм слушала и чела за това магическо място – Сантяго де Компостела.И с ръка на сърцето, мога да кажа, че тази книга я слагам в моите любими. Всъщност, вече за втори път я препрочитам и чак сега вниквам в нейният истински смисъл. Първия опит да я прочета беше преди няколко години, но тогава още бях хлапе и не ги разбирах много тези неща, не се и интересувах толкова. Но след това, духовното, историите за прераждане и окултизмът започнаха да привличат много моят интерес и да чета все повече подобна литература.



Паулу Коелю и неговата книга на всички времена – „Алхимикът“

Вероника Любомирова Павлова | 2019-08-03

Всеки човек носи в себе си своята Лична легенда, която трябва да следва по пътя на своя Живот!

   Веднъж на няколко десетилетия се появява книга, която променя завинаги живота на читателите си. „Алхимикът“ е една от тях. Смайваща със своята неподправена простота и окриляваща мъдрост, тази история разказва за пастира Сантяго, който тръгва от родната си Испания към египетската пустиня, за да търси съкровище, заровено до Пирамидите. По пътя си той среща гадателка, крадец, мъж, който се представя като Царя на Салим, кервани и воини, Фатима – момичето от оазиса сред пясъците, и един Алхимик. Всички те упътват Сантяго накъде да върви, но никой не знае какво е съкровището. За да го открие, младият пастир трябва да се научи да разчита поличбите и да се вслушва в сърцето си.

Алхимикът е една красива, емоционална и завладяваща тази магическа притча е символ на преобразяващата сила на мечтите!

„Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.“



Историята на едно „Пустинно цвете“ - Уейрис Диъри

Вероника Любомирова Павлова | 2019-08-03

  Световноизвестният модел Уерис Диъри е родена в африканската държава Сомалия. Многобройното и семейство  се състои от номади, които никога не се застояват някъде за дълго. За да се грижат за стадата си, те трябва постоянно да се местят в търсене на храна и вода. Целият им живот преминава в път и грижа за животните, с които хората имат дълбока връзка. Четейки описанията на сомалийската култура и начин на мислене, които Уерис предава прекрасно, няма как да не се удивите от мисълта, че в една коренно различна част на света хората водят немислим начин на  живот, изпълнен с толкова трудности, недоимък и болка…



„Едно“ – Ричард Бах

Радостина Райкова | 2019-08-03

  „Ние сами пораждаме заобикалящия ни свят. Получаваме точно това, което заслужаваме. Как можем да се разкайваме за живот, който сами сме си създали? Кого другиго, освен себе си, да проклинаме или да благославяме? Кой, освен нас самите, може да променя живота ни всеки път, когато пожелаем!“ Няма предначертаност, няма предопределеност, няма готова истина за битуване, а просто създаване. Процес, в който ние творим, ние решаваме, ние рисуваме контурите на своето бъдеще. Изборите, посоките, пътеките, завоите са онези проекции на съзнанието, които ни водят към различни аспекти на живота.



„Аз преди теб“ и „Аз след теб“ от Джоджо Мойс

Светла Дамяновска | 2019-08-03

Разтърсващи и силни текстове, напълно оправдаващи времето отделено за прочитането им. Любителите на „хубави книги с едър шрифт и щастлив край" няма да ги харесат. Но консумацията само на захарни петлета не води до нищо добро. Истинският познавач /в кулинарията и в литературата/ цени разнообразието и уважава и трудните за преглъщане ястия и книги.

Трудни за преглъщане, макар и много четивни са „Аз преди теб" и „Аз след теб" от Джоджо Мойс.

 



О. Хенри. Избрани разкази

Сесил Костадинова | 2019-08-02

 

Бяхме последна година в гимназията. Учителката по английски език ни накара всеки да си купи по една книга на английски и да прочете „възможно най-голяма част от нея“. Препоръча ни да избираме разкази и новели – знаеше, че няма да се престараваме в четенето, все пак бяхме зрелостници, имахме си други приоритети. Две години по-рано бях прочела сборника на О.Хенри и ми хрумна да намеря английски вариант на книгата или поне на част от разказите – така можех да преразкажа достатъчно много, без изобщо да си правя труда. Планът ми пропадна – не успях да намеря английско издание, а вариантът заемане от библиотека се изключваше. Купих някакви разкази на Агата Кристи, но вместо да се заловя с английския, реших да прегледам пак историите на О.Хенри.



"Мистър Бог, тук е Ана" - Фин

Десислава Василева-Заркова | 2019-08-02

Мистър Бог,тук е Ана . Една книга караща ни да спрем и да се запитаме наистина ли е така? Винаги трябва след дълго тичане и лутане да спираме. Децата са тези с чисти сърца, които ни отварят очите и за хубавото,и за истинското,и за вълшебното. Децата знаят повече от нас, защото не познават фалша,лицемерието и лъжата.

Малката Ана, вярата и в Бог и откритията, които прави шокират, карат да замръзнем, да се замислим, да осъзнаем.



Фабио Воло "Излизам да се поразходя

Таня Матева | 2019-08-01

 „Излизам да се поразходя“ е книга, която прочиташ на един дъх. След това се връщаш на първата страница и я прочиташ отново. И отново. Поне така се случи с мен.

Това не е обикновен разказ с начало и край. Това е писмо. Писмо така откровено, че в един момент те кара да се изчервиш, в друг се смееш със сълзи, а в трети те замисля дори за собствения ти живот.



„ЧЕРНОБИЛСКА МОЛИТВА“ от Светлана Алексиевич

Елена Бояджиева | 2019-07-31

Въпроси, които парят след всяка прочетена страница от книгата „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич, са извън познатата представа за войната.  Има и друга по – страшна ,  как изглежда тя след атомен взрив. Войната в „мирното „ ни време е извън знанията ни  за атома от уроците по физика и химия, извън енергията която ни дава електрическата крушка в бита. Тази война посяга над всичко -  от чувството ни за безкрайност, до предупреждение за бъдещето. Дочернобилският човек е друг – оцелял от Втората световна война, свикнал да живее по сталинските норми, подчинен на директиви и параграфи. Следчернобилският човек  се впуска с „голи“ ръце да спасява това, което в мисълта му представлява руската държава, като не си дава сметка, че е воден отново от онова безлично множествено число, което винаги го е мачкало.



ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА ВЯТЪРА - Здравка Евтимова

Виктория Филипова | 2019-07-31

„Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем , не ни кара да се събуждаме с главоболие, защо я четем изобщо?‘‘ (Ф. Кафка)

Точно тези думи на Кафка изникват в съзнанието ми , когато  става въпрос за  „Зелените очи на вятъра“ . Природно бедствие. Тази  книга боли,  гневи,  възпламенява.

След като  прочетох романа , имам нужда да говоря. Искам да кажа толкова много, а не мога.

Думите ми се спъват в гърлото и нищо не излиза от устата ми.



"Обичай ближния си" - Ремарк

Никола Кирчев | 2019-07-31

В света на “Обичай ближния си” парите са проблем, подслона е проблем, любовта е проблем, полицията и държавните служители също са проблем, ако ви се струва, че и сега е така, това също е проблем. Шегата на страна, подхващайки която и да е книга на Ремарк, не бива да очаквате леко лятно четиво и захаросани любовни истории, това което трябва да очаквате е литературен шедьовър и поне няколко трагични момента, хепи енда също не е гарантиран. Това което е гарантирано, е възможността да погледнете на живота през чифт нови очи, възможността да поживеете в една по различна реалност, която надявам се никой от да не изживее по друг начин.



„Тайната история“, Дона Тарт

Магдалена Дякова | 2019-07-30

Колко всъщност е дебела границата между реалното и измислицата? Отговорът на този въпрос зависи от много неща като, например, от нагласата на читателя. Феновете на фантастиката обикновено търсят напълно нови светове и успяват да ги открият навсякъде. Други пък търсят истории, които могат да минат за истинни. По принцип, аз съм от първите, но след като започнах да чета една определена книга се намерих на ръба между двете крайности, залитайки ту към едната, ту към другата, и открих, че това неочаквано ми хареса.



„Красивата Тоскана” от Франсис Мейс

Йорданка Калистрина | 2019-07-30

Започваме заедно с Франсис Мейс пътешествието из любимата Италия с думите и: “Италия наистина се оказа неизчерпаема! Да приема дара на една нова и същевременно прастара култура – с различен език, литература, история, архитектура, изкуство – е благодат, която не спира да се изсипва над мен като златен дъжд…”

Франсис Мейс е американка, известна поетеса, преподавател по английска филология и творческо писане, специалист по изисканата гурме кухня и авторка на пътеписи – поредицата автобиографични книги за Тоскана. От тях най-известната е „Под небето на Тоскана” с филмираната и версия. Книгата, за която пиша, е нейно продължение.



ГЕНЧО СТОЕВ, „ДОСИЕТАТА“

Иван Иванов | 2019-07-29

Минаха дни, през които прочетох „Цената на златото“, „Завръщането“, после и „Досиетата“. Изчаках седмица да се поизбистрят мислите ми, също както една река има нужда да се успокои от преминалите бурни порои, носещи кафява мътилка. Така и аз изпитвах необходимост да се поуталожат натрупаните и разкъсващи ме бесове. За Генчо Стоев съм прекалено малък да пиша и да давам оценка, него времето го е надживяло и ни го е оставило като писател, непобеден от страха, понесъл несравнимата болка за истината.



„ВЕЧЕР ВЪВ ВИЗАНТИЯ” – ЪРУИН ШОУ

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-29

На фестивал като на фестивал. Писатели, продуценти, режисьори, актьори...пъстър карнавал, скрил зад маските – амбиции, възходи и падения, копнеж по неосъществимото, неистово желание да стъпиш на пътя към успеха, който все ти се изплъзва, като внезапно тръгнал ескалатор. Тук не е Византия, но тук е Кан и филмовият фестивал през 1970 г. е в разгара си. Една многоезична тълпа е вперила поглед в екраните и очаква да се случи чудо, което все закъснява. Времето минава на плажа /не забравяйте, че тук е все пак Ривиерата/, в разходки по „Кроазет”, в партита, срещи, задъхано уговорени по добрите стари стационарни телефони, и разговори, много разговори, от които се очаква да литне птичето на голямата новина.



ЗАБАВНО ЛЯТО С ДЖEНИ КОЛГАН “Книжарничка на брега “

Росица Станева | 2019-07-29

Книжарничка  на брега  e занимателна история  за самотна майка с четиригодишен син –Хари. Бащата на детето е пропаднал диджей на име Джаз, иначе с харизматичен вид,  но  мислещ само за себе си.Младата жена напуска Лондон и шумната безсънна улица с тясното жилище смело,дори авантюристично. Подмамена от обява за място на бавачка на три гениални деца  в старо имение на брега на езерото Лох Нес, тя пристига на непознатото място с надежда за промяна към по-добро.Децата ,останали без майка ,са пакостници и се държат войнствено и гаменски.Известни са на околните.Бащата- Рамзи , е потънал егостично в своя свят.



"Стрихнин в супата" - П.Г. Удхаус

Иван Богданов | 2019-07-28

Те поговорили с книжарката и ми купили „Стрихнин в супата“ от Удхаус. Това беше първата книга, която му издаваха на български и не знаехме още в какъв стил пише. Та те се доверили на мнението ѝ и ми донесоха книгата. Сега, вероятно, всички знаете как пише Удхаус. Така съм се смял, че щяха да ми се отворят шевовете. Естествено, до края на книгата, така и не намерих криминалето, но тази книжка често си е препрочитам.



"Нежна е нощта" - Ф. Скот. Фицджералд

Иван Богданов | 2019-07-28

Това не е роман, който може да бъде разбран от жени. Затова, когато жена му прави рецензия, винаги се забива за силата на парите и прочие. Истината е друга. Това е роман за една жертвал се мъж. Мъж, направил всичко, за да подкрепи любимата си жена, да и помогне да изгази коварните пясъци в живота си.



За една вдъновяваща книга на Шърли Маклейн, относно невероятното пътуване по „Камино – пътят на духа

Вероника Любомирова Павлова | 2019-07-27

Честно казано, попаднах на тази книга съвсем случайно. Грабна ме заглавието  – „Камино – пътят на духа“. Веднага разбрах, че това е моята книга, защото много съм слушала и чела за това магическо място – Сантяго де Компостела. И с ръка на сърцето, мога да кажа, че тази книга я слагам в моите любими. Всъщност, вече за втори път я препрочитам и чак сега вниквам в нейният истински смисъл. Първия опит да я прочета беше преди няколко години, но тогава още бях хлапе и не ги разбирах много тези неща, не се и интересувах толкова. Но след това, духовното, историите за прераждане и окултизмът започнаха да привличат много моят интерес и да чета все повече подобна литература.



„Когато бях невидима“ от Дороти Кумсън

Светла Дамяновска | 2019-07-25

Честно казано, колебах се дали да пиша за тази книга или да си я оставя за себе си… Не защото не е хубава. Хубава е, даже много. Държи те надвесена над текста и дори летните изкушения не могат да те откъснат от него. Държи те на нокти, бих казала.

Защо ли? И как така? И за какво толкова се разказва ще питате…

          Защото е книга за проблеми, които обществото и до ден днешен не обича да признава или още по-лошо – тръби за тях пост фактум и така смущава душевното равновесие на „нормалните“ хора. Проблеми на съвременния свят, нелицеприятни, отвратителни, погнусяващи и… реално съществуващи – понякога съвсем близо до нас.



„Пътеписи за душата на България” от Ивинела Самуилова

Йорданка Калистрина | 2019-07-25

Но да се върнем на книгата, която ме докосна и ми разкри как изглежда душата на България. А тя /според авторката/ е: „…цветна и топла, уютна и жизнена, земна и небесна”. В някои от епизодите имах усещането, че авторката описва моите лични впечатления, разсъждения и емоции. Почувствах я близка като сродна душа, въпреки че не бях чувала до този момент името и. Оказа се, че Ивинела Самуилова вече е известна писателка и има издадени няколко романа.



"Сидхарта" - Херман Хесе

Нели Делчева | 2019-07-24

Той намери мира, покоя, като вярваше не само на целта си, но и на всичко заобикалящата го, няма значение дали с часове съзерцаваш един предмет, една река, едно дихание, то не е по-малко божествено от всяко вероизповедание. Ние изграждаме  свят, съвършен за нас, но трябва да се научим да обичаме този свят, не да го сравняваме с нашите очаквания и представи. Да се молим за мир и всичко най-благо, за всяка истина, която означава истина и само истина,  тя не е абсолютна, няма нищо абсолютно,  няма ръб, край, начало,  път, има мъдрост, несподелима,  има любов, непочувствана, но напълно действителна, защото тя се оказва основата на всеки миг, неповторимостта на всяко творение .



Aнтология „Западноевропейски поети романтици

Мариана Николова | 2019-07-24

Преди години подарих антологията „Западноевропейски поети романтици“ на приятел. Не знам дали все още я разгръща, но аз препрочитам от време на време любими строфи от нея. Отварям томчето и водопадът от звънки думи ме увлича в едно безкрайно и щастливо пътуване. То винаги е неповторимо и всеки път ми открива нови, незабелязани допреди гледки, нарисувани от прочути майстори, които владеят изкуството на мерената реч. Вероятно възприятието донякъде зависи от моята нагласа и емоционалност в дадения момент, но в подобна възвишена поезия се долавят толкова много нюанси на изказа, че никак не е изненадващо различното усещане.



Книгата на Мирослава Метева „През моите очи“

Мария Мустакерска | 2019-07-24

С вълнение и интерес прочетох книгата „През моите очи“ на Мирослава  Метева. Впечатлена съм от умението на авторката да пресъздава по неповторим художествен начин житейски съдби и събития, да се докосва до най-съкровеното и вълнуващото от живота на своите герои. Тя ни пренася неусетно във времето, в което живеят, и успява да ни внуши своето виждане за стойностното и ценното в житейския им път.



КРАДЕЦЪТ НА КНИГИ - Маркъс Зюсак

Виктория Филипова | 2019-07-22

За Втората световна война са написани много книги и са заснети  също толкова много филми.

Питали  ли сте се  обаче как изглежда войната през погледа на Смъртта? Да, правилно разбрахте, тук разказва Смъртта.  Тя всъщност е добронамерена и  жизнерадостна дама, която фучи, но не е склонна към насилие.  Виж, ние хората обаче,  сме склонни към жестокост и Смъртта всъщност е само  резултат.

„ Крадецът …‘‘ е от онези книги, които „стъпват върху сърцето и те карат да плачеш“.



„Любов, в която Аз съм Ти” по романа „Брулени хълмове” от Емили Бронте

Катерина Григорова | 2019-07-22

Има много любовни романи. Такива, в които любовта е представена като висша сила. Сила, която те грабва, изважда душата ти извън твоето тяло. После невидими херувими, нежно я пренасят над морета и океани. Окъпват я в слънчеви лъчи, докато през цялото това време душата ти слуша звуците, откъснати от небесната арфа. Пред нея е вечността.

            Такива, в които любовта е бойно поле. Смели и знатни рицари се сражават, за да спечелят сърцето на своята Дулсинея. Или обикновени, но безстрашни момци се борят с обществото, недоимъка и ежедневните трудности в името на любовта. Накрая се връщат победители.



„ЧЕРНИЯТ ОБЕЛИСК” – ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-22

Германия – 1923 г. Време на разруха. Спекуланти, дребни търговци, безработни, обеднели пенсионери и много млади хора, оцелели от апокалипсиса, искат да намерят мястото си в този нов непознат свят на вихреща се хиперинфлация, свят, в който старите добродетели и ценности са мъртви.



„Перото на динозавъра“ от Сисел-Йо Гейсен

Светла Дамяновска | 2019-07-21

„Перото на динозавъра“ е книга върху въпроса „Динозаври или не са съвременните птици?“. За обикновения читател, който не е специалист въпросът е леко изненадващ. Аз първосигнално бих отговорила  с „Да, птиците са наследници на динозаврите.“, поне дотолкова се простира общата ми култура в тази област. Природонаучните канали по телевизията, списанията, както и всички  останали медии ни захранват с богато илюстрирана информация и създават убежденията ни.

Но в научните среди въпросът „Динозаври или не са съвременните птици?“ все още няма еднозначен отговор.



АЛИСТ в страната на чудесата - Иглика Николова – Ступак

Анета Петкова | 2019-07-21

Малка по обем, книжката представя историята на Тео – осемгодишно момче с диагноза: "Високофункционален аутизъм". Съвременно семейство – майката Ягода е българка, а бащата Ален Повелс е французин. Живеят в Япония, Англия, Франция, България. Вкъщи разговарят на няколко езика: "…с годините речта им беше заприличала на техен си "креол" със заемки от различни езици, когато конкретната дума им звучи по-добре и с някои редакции… , за да станат забавни". Лекият хумор на диалозите ни носи неусетно по страниците, а чуждите фрази са преведени под линия. Много от случките и ситуациите са съпроводени с прекрасни детски илюстрации, но дали са на Тео, остава загадка. Тео има изпреварващи възрастта си математически умения.



БАНДАТА НА ГАЕЧНИЯ КЛЮЧ - ЕДУАРД ЕЙББИ

Димитър Хаджитодоров | 2019-07-21

„Бандата на гаечния ключ“ възниква спонтанно по време на екскурзионно пътуване през Големия Каньон на река Колорадо. Нейн инициатор е  доктор  Сарвис, богат кардиолог, който понякога нощем събаря и изгаря внушителните рекламни плакати по федералния път за Калифорния. Помага му медицинската сътрудница Бонни Абцуг, остроезична, но винаги сигурна личност. В Каньона те се сближават с мормона Смит, съпруг на три жени, който организира екскурзии по течението на реката. Екстравагантният бизнесмен ненавижда язовирната стена в Глен Каньон, издигната през 1962 година и понякога умолява Бога да я разруши с добре премерено земетресение. Във фирмата на Смит работи и Джордж Хейдюк, ветеран от Виетнам, Зелена барета, специалист по взривове и бомби и любител на огромните открити простори.   



"Мислещият човек" на Джеймс Алън

Валентина Антонов | 2019-07-21

И тъй като нищо не стопля така душата, както мъдростта на любима книга, реших да ви споделя за нея и усещанията, които провокира тя в мен? Литературата носи светлина. Отворете тази книга. Още... още по-широко и приветствайте вярата, надеждата и любовта в Живота Ви. Оставете я да огрее живота ви и просветли ежедневието. Оставете се на мира и преоткрийте себе си. Няма да говоря за прекомерния позитивизъм. Той е неестествен. Чувствата на тъга, самота, радост, щастие, гняв, притеснение и др. са напълно естествени, защото Ние преди всичко сме емоционални души. Всички те не ни превръщат в негативни или свръх положителни личности или по-малко хора, напротив. Те са част от индивидуаlната ни същност. А именно те съживяват книги като тази, с която си взаимстваме и тя, на свой ред, ни вдъхва жизненост и сили да продължава напред.



"Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман

Десислава Василева - Заркова | 2019-07-21

Във всяка книга може да се открие нещо забавно и поучително.Мисля ,че освен ако не си голям темерут няма как да не обичаш да се смееш."Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман е точно такава забавно-поучителна книга. В нея се разказва за остаряването, нещо от което всеки поне мъничко се страхува.



„Децата на апокалипсиса” от Индра Синха

Елена Михайлова | 2019-07-20

"Някога съм бил човек. Така казват. Аз самият не си го спомням, но хора, които са ме познавали като дете, твърдят, че съм вървял на два крака съвсем като човек."

Главният герой и разказвач в романа е т.нар. Животно. Това е прякор, който му е лепнат, защото е прегърбен дотолкова, че за да върви освен краката трябва да използва и ръцете си. Животно е 19- годишно момче, което е жертва на инцидент в химически завод, в неговия град.

  Романът е написан по реално събитие. На 03.12.1984 г., заводът Union Carbide в Бхопал, Индия се запалва и взривява. Химикалите, изпуснати в атмосферата са довели до много физически увреждания и смърт на всички, които са изложени на тях ( около 500 000 души). Индра Синха променя името на града и на компанията, отговорна за инцидента, но ни представя реалните последствия от него.



"Малката светица и портокалите" от Александър Секулов

Виктория Филипова | 2019-07-19

„ А първите изречения при добрите книги са като конете в родеото . Никога не е ясно как точно ще те хвърлят и дали няма да те стъпчат с копита, докато помощниците притичват на арената.“

 Когато за пръв път срещнах из интернет пространството една от историите в „ Малката светица и портокалите“  се почувствах точно така- подхвърлена в една нова вселена. Този кратък откъс,  който случайно прочетох разбуни сетивата ми. Думите ме преследваха и не спираха да омагьосват съзнанието ми. Исках още. Нуждаех се от още. 



Човек, който чете: „Човек на име Уве”

Катерина Григорова | 2019-07-18

„Човек на име Уве” е роман от Фредрик Бакман, радващ се на значителен зрителски интерес. Какво го прави толкова популярен и необходим?

„Човек на име Уве” със сигурност е далеч от масовостта и комерсиализацията. Главният герой дори е подбран възможно „най-скучен” и „обикновен”. На пръв поглед Уве е безличен, недодялан персонаж. Метафорично вмъкнатото „човек на име” навярно цели да приравни героят до тълпата, т. е.-този, който е един от всички. Незабележим, говори малко, леко сприхав и заядлив. Уве не обича хората и котките, и непонася присъствието на нещо, различно от съпругата си или неговият сааб.



"Хрониките на Амири" - Мариана Николова

Мариана Николова | 2019-07-17

„Хрониката на Амири“, издадена от издателство „Хрикер“ през 2015 г., е роман, в който едната от сюжетните линии ни връща векове преди новата ера в Асирия, а другата пресъздава събития от съвременността. Талантливата българска археоложка Мира си извоюва заслужено място в забележителния екип (в състава му влизат разностранни личности с различна националност) на ръководена от английски професор археологическа експедиция и заминава за Ирак. Насочвана от странните си прозрения и пробуждаща се интуиция, българката стига до невероятни открития при разкопки на мястото на Ниневия, някогашната столица на Асирия. Именно там (в днешния Мосул) изненадващо я спохождат съновидения, които по мистериозен и необясним начин свързват двете сюжетни линии. Сякаш случилото се в миналото представлява основата, опъната върху тъкачния стан, а багрите от днешния ден допълват картината. И докато Мира търси отговора на загадките и постепенно се влюбва в полския си колега, умната асирийска принцеса, потомка на Ашурбанипал, се опитва да разбули тайната на привидно естествената смърт на няколко мъже от своя род. И двете героини се сблъскват с подлости и предателства, ала подкрепата на преданите приятели и искрената любов им връщат вярата и са по-силни от всичко. Дори надживяват смъртта…



„Съншайн“ – Робин Маккинли

Нина Иванова | 2019-07-17

Със "Съншайн" се срещнахме в библиотеката. Не мога да си представя по-подходящо място за среща с тази книга, от това, където слънчевите лъчи се процеждат през рафтове и завеси и осветяват танцуващите във въздуха прашинки. Защото "Съншайн" е изумително слънчева книга, обхващаща целия диапазон на светлината - от отблясъците в реката и шарената сянка под листата до нахлуващата светлина, щом дръпнеш завесите в тъмна стая и насълзената болка, когато отказваш да отклониш взор от слънцето. Тя е ласката на кожа под слънцето и болката от изгарено; аромата на топла стая и вонята на разложение, засилено от жегата. 

Не ви звучи логично? Нищо.



"Имаго" - Изабел Алиенде

Нина Иванова | 2019-07-17

Тя обича онзи миг в полунощ, когато четирите цифри на радиобудилника пропадат, за да се появят цифрите на новия ден. Но една нощ в този момент за нея се променя не само датата. Тя получава тайнствена покана за изложбата "Портрети на бащи". И с нея ключ, който отваря вратата към друг свят: света на Имаго.



ХИЛЯДА СИЯЙНИ СЛЪНЦА - Халед Хосейни

Анета Петкова | 2019-07-16

Когато една книга те срещне с друг по-различен свят от твоя, започваш да стъпваш неуверено, готов всеки миг да биеш отбой и да се откажеш да вървиш напред по страниците ѝ.

Но когато в този враждебен свят срещнеш малко невинно момиченце, живеещо в самотна колиба сред дивата природа самò с майка си, наричаща го харами (копеле), продължаваш напред с неутешимото желание да му помогнеш, да го избавиш от злата съдба. И продължаваш затаено да надничаш през пролуките на опасната му родина Афганистан и да се надяваш съдбата да дари това дете с щастие. Сближават те с детето неговите така естествени човешки мечти – да живеят с майка си по-добре,  чаканите с нетърпение срещи с татко му всеки четвъртък. След незаконната си любов със слугинята си, бащата-собственик на къщата, на градското кино и на три законни съпруги, отпраща опозорената жена в отдалечената от град Херат колиба. Там живеят двете до навършване на 15-тата година на момичето Мариам. Майката непрестанно набива в главата на дъщеря си това, което е било набивано и в нейната глава, че щом си жена, трябва да страдаш и да си нещастна.



„Следобед, някъде към пет”- Нели Господинова

Вяра Иванова | 2019-07-15

Тази малка книжка със стихове е едно вълшебно сандъче. Отваряш го и отвътре изскача синя рокля, посипана с капки от дъжд. Поглеждаш отново и хоп, вече си на плажа, с коктейл , а морето се плисва с тих шепот. Лятото намига дяволито като стар вълшебник. Спуска се по гърба на небето, рисува смокини, връзва люлки.



Да се влюбиш във вещица, Калина Иванова

Лилия Велчева | 2019-07-15

Когато отвориш книга и не можеш  да я оставиш, докато не прочетеш и последното изречение  в нея, разбираш, че си  срещнала нов талантлив автор. А когато този автор е и  твой съгражданин, изживяването е невероятно.  Затова не мога да не споделя, че имах щастието  лично от  него да получа  творбата му. Запознах се с Калина Иванова, младата  писателка, чиито  роман  Издателство „Буквите” е оценило подобаващо. 



„Затворникът на Рая“ от Карлос Руис Сафон

Мариана Николова | 2019-07-14

Винаги са ме вълнували книги, в които се говори за писатели. В романа „Затворникът на Рая“ от Карлос Руис Сафон често споменават и цитират загадъчния автор Жулиан Каракс. Неговата изплъзваща се и неразгадаема личност буди любопитство… Особено вълнуващ обаче е сблъсъкът между таланта в лицето на възрастния, хвърлен в затвора от политическата полиция писател Давид Мартин, и на бездарието, кичещо се с незаслужена слава. Неподражаемо негово въплъщение е директорът на затвора Маурисио Валс. Издигнал се с машинации и интриги, той дори убива, за да не разкрият престъпленията и стремежа му към фалшиво величие. Именно подлият Валс поддържа мъждукащия у Мартин живот, ала не от милосърдие, а защото очаква от него да напише шедьовър, който да си присвои. В крайна сметка, ще бъде излъган… 



Франсоаз Саган – „Разхвърляното легло”

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-15

Името Франсоаз Саган ме накара да посегна към тази книга.  В средата на миналия век това име на корицата на една тънка книжка  взриви френското консервативно общество. Книжката бе романът „Добър ден, тъга”. Роман, който разби всички табута, свързани с любовта, по-скоро със секса по това време. Тогава Франсоаз е на 20 години, студентка в Сорбоната и изведнаж... името и се издигна на гребена на писателската вълна, стана синоним на бунтарски дух, намиращ нови отговори на стари въпроси.



„Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи

Светла Дамяновска | 2019-07-15

Книгата „Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи  /преведена на български през 2018 г./ е трудна книга, в която не можеш да се влюбиш, така, както не можеш да се влюбиш в снимка на раково образувание… Защото в раковото образувание няма нищо красиво и вдъхновяващо, има само чист ужас.

          Подзаглавието на книгата гласи „Най-награждаваният хърватски роман“. Качествен роман, модерен, обемен и изчерпателен. Романът, от който вероятно хърватите имат нужда, за да прогледнат за редица исторически истини. Страшните времена на Първата световна война, Втората световна и неотдавнашната война между федерациите в СФРЮ присъстват с отражението, което са оказали върху обикновени, почтени граждани на тази страна, които са изживели най-жестоките трагедии в животите си, благодарение на стечението на тези исторически обстоятелства.



"Самотата спи на възглавницата ми", Иван Богданов

Детелина Сименова | 2019-07-14

  Това е книга за Самотата преди фб ерата, преди времето на имитациите /на чувства и други важни неща/, преди  появата на смартфоните... Не е преди  появата на  радиото и телевизията. Тях ги имаше.

    Това е историята на мъж, който след развода си, остава сам. Много сам. Болезнено сам. И, както ни води нишката на разказа, завинаги.

    Това и разказ за търсенето на себе си в другите, в очите им, в живота им, в душите им.



„Космонавтите само минават” – метафора на мечтите

Ирина Тодорова | 2019-07-13

оманът „Космонавтите само минават”[1] е интелигентен и различен текст за близкото минало на България. Изграден е от гледната точка на дете (2л., ед. ч.,), което определя неговата спецификата. Написан е със самоирония, чувство за хумор и критичен поглед. Образите са със силно излъчване. Изграждат ясно и осезаемо усещане. Наративът е динамичен. Много бързо се сменят ситуации, случки, години, детайли. Авторът успява да ангажира емоциите, въображението и надеждите на читателя. Историческият модус на вписване е падането на Берлинската стена – символ на идеологическо разделение в Европа. В първата част е представена личната мечтата на главната героиня „да прекрои Космоса”. Втората е свързана с разрушаването на Берлинската стена, политическите промени в България от 1989г., времето на стачки и протести. Подчертана е загубата на мечтите за главната героиня, която първо иска да стане космонавт като Юрий Гагарин, после да бъде като Кърт Кобейн, накрая дисидент. Една от най-тъжните констатации е, че другите ѝ мечти са се изчерпали. 



Анн от Зелените покриви - Луси Монтгомъри

Детелина Сименова | 2019-07-12

 Може ли книга за деца да се  препрочита всяка година? Може ли свекърва ти да ти препоръча книга, в която да се влюбиш за цял живот? Може ли детска книга да е най-четената книга в Канада? Може ли детска книга да развълнува деца и техните родители?...

     Да. Може. И още как! Особено ако книгата разказва обикновената история на едно необикновено дете от сиропиталище. Не. Това не е препис на Дейвид Копърфийлд. Не е.



"Една четвърт" - Мина Мау

Ася Вълчева | 2019-07-11

„Най-лудата книга, която съм чела!“ възкликна моя приятелка, когато ми я върна. Това е книга, която обладава съзнанието ти и превзема ежедневието ти. Трябва да кажа с какво ми е станала любима, но аз дори не мога да кажа, че ми е любима! Любимата книга носи покой, уют; четеш я, за да овладееш емоциите или да потърсиш начин за справяне с тях, или да се откъснеш от моментните несгоди. Тази книга се чете на един дъх, но не е плажен роман!



„Тайни няма” от Нора Ефрон

Светла Дамяновска | 2019-07-10

Книгата от 124 страници на Издателство „Сиела” от 2009 г. явно дълго е пътувала към мен... Тя е библиотечна книга, минала е през много ръце, но жилавата й жълта корица и страниците от хартия „от устойчиво управлявани гори” са съхранили съдържанието.

Авторката (знам за неприятното правило, че професиите са задължително в мъжки род, но не го уважавам и прилагам) е представена с 11 къси биографични реда и една закачлива черно-бяла снимка. На 4-та корица са отпечатани 11 „житейски истини” на Ефрон, които служат за дегустация - като глътката вино, преди да решиш ще вземеш ли бутилката... Не ги четох предварително. Просто отворих книгата и я затворих след няколко часа.



Бежанци от Весела Ляхова

Методи Марков | 2019-07-10

Искам да благодаря на г-жа Весела Ляхова, че се осмели да пробие омертата на червените престъпници и наследниците им, наложена и до днес върху този така преломен и жесток момент от съдбините на нацията ни!!! Проучвала е периода над десет години, самата тя е потомка на бежанци от Беломорска Македония и е разполагала със сведения от първа ръка. 


Това е неин дебют в създаването на роман, но сагата за Кобалище и хората му е предадена изключително добре, в традицията на най-добрите ни майстори на писаното слово!



Добри мъже от Артуро Перес-Реверте

Методи Марков | 2019-07-10

Чудесен исторически роман, какъвто само известен и успял романист като дон Артуро може да си позволи да напише и публикува!


От него читателят допълнително към историята научава, колко къртовски труд на писателя стои зад всяка творба, съчетан с много знания и безброй проучвания за избраната епоха и героите ѝ! Това ме накара да ценя още повече произведенията му!



Ние, удавниците от Карстен Йенсен

Мeтоди Марков | 2019-07-10

Никога не знаеш, кога ще те грабне приключението, нито пък къде може да те отведе...

Всичко започна за мен един понеделник - хората около мен чакаха при зъболекаря, а аз бях в Дания, на война с Германия на борда на платноход, в плен, после плавах из Южните морета и така и не разбрах, кога ми е дошъл реда да седна на стола за мъчения. :)



“Хартиеното момиче”- Гийом Мюсо

Вяра Иванова | 2019-07-10

Една нетривиална любовна история с интересен сюжет и неочаквана развръзка.

Книга, която разкрива и магията и тежестта на писането и свързаните с това сътресения и преживявания.

Писателят Том Бойд изживява творческа криза. Загубил е любовта на живота си- красивата пианистка Орор, а заедно с нея си е отишло и вдъхновението му. Разорен заради най-добрия си приятел, нещастен, потънал в самосъжаление, той е готов да се откаже от писателската професия, въпреки че, издателят и читателите му очакват от него да завърши нашумялата трилогия, която е написал. 



"Живот без край" - Бегбеде

Камен Петров | 2019-07-10

Да се чете и/или пресъздава книга на Фредерик Бегбеде, без значение коя точно е тя, винаги си е едно предизвикателство за интелекта, емоциите и ерудицията на всеки.

 

Когато прочетох за пръв път „Живот без край“, този роман, както се казва, ме улучи право в десятката. Може би затова толкова лесно „ми влезе“, затова дълго мислих над текста, затова си позволих да го препоръчам на мнозина и го препрочетох няколко пъти.



Високо, зелено, нежно - Мюнюн Тахир

Василка Дойчева | 2019-07-10

Както винаги в този живот хубавите неща стават случайно. Та тази случайност събра и мен с творчеството на Мюмюн Тахир. Избрах си книгата от куп други книги без да познавам автора. Заглавието също нищо не ми говореше. Попрелистих я набързо, забелязах, че героите са с мюсюлмански имена и реших да я взема за четене. Предвкусвах екзотиката на ориента, среща с един непознат свят и култура. Нещо сладникаво като канела и сладко като шербет се завъртя из усещанията ми.  Видях, че предговора на книгата е от самият автор и започнах от там. Запознанството ми с Мюмюн Тахир започна от самото начало.

     „Писателят копае в душата си, влага я в словото си.



„Какво знам със сигурност?“ Опра Уимфри

Мила Попова | 2019-07-10

Опра Уимфри е необикновена жена, израснала в бедно семейство, с прабаби истински робини. Преживяла е бедност и сексуално насилие. Успяла е да се отърве от илюзиите на ума и суетата и да сътвори истински, съзнателен и смислен живот.  Разказва няколко случки от миналото и настоящето си, за да определи основните си ценности- Радост, Издържливост, Близост, Благодарност, Шанс, Благоговение, Яснота, Сила . Може и да сте чели други подобни книги, също като мен. Ако е така, просто затворете книгата и се отдайте на заглавието й



Всеки носи поне по една книга в себе си...

Вяра Иванова | 2019-07-10

Всеки носи поне по една книга в себе си...

Моята е “Мостовете на Медисън”.

Познато ли ви е това усещане, когато четете, четете, четете и изведнъж усещате, че сте престанали да дишате?Това е усещането, което ще ви даде тази книга.



Страстна велосипедна целувка

Спас Христов | 2019-07-10

„Страстна велосипедна целувка” е книга, която писах почти сакат. Всичко преди да я започна си вървеше добре. Карах до несвяст, бях в добра форма, имах цел и да взема да се блъсна в едно дърво. Творбата се роди от въпросите: „Ами сега?” и „Какво ще стане, ако никога вече не мога да карам велосипед?”

Когато правиш нещо като манифест-завещание искаш да се отличава по съдържание и форма. Започнах от особения строеж. Подсказан ми от невероятно изтънчения роман на Сей Шоногон „Записки под възглавката”. 



Книги през погледа на мъж: Възгледите на един клоун

Иван Богданов | 2012-02-28

Най-хубавото на книгите е, че всеки който ги чете вижда в тях различни неща. При първия прочит нещо те сграбчва за гърлото и колкото и да я препрочиташ и откриваш нови детайли, онова първо впечатление си остава.

За тази книга съм говорил на много жени, (преводачката също е жена), но нито една не ме разбра. Може би е една от най-мъжките книги, които съм чел.

Не се подвеждайте по заглавието да търсите някакво весело четиво. Това не са „Възгледите на един учител за народното творчество". Книгата е тежка, депресираща, рисуваща самотата и меланхолията на един клоун. Именно - той е клоун, не е шут!



Ричард Бах - Илюзии

Иван Богданов | 2011-10-25

Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак може да се наложи и да се потрудиш за това.