КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Разказвачи на книги


Класация по читаемост


Пътят на победата или защо обичам да нося кецове Nike - Фил Найт

Мирослава Петърчева | 2019-08-16

Автобиографията не обхваща целия период на компанията, а по-скоро началото на нейното създаване в недалечното минало. Тогава Фил Найт наистина е много млад и търсейки сбъдването на своята Налудничава идея – научно казано БРАНД - той постепенно се изправя пред изключително много предизвикателства И в крайна сметка успява с цената на ред лишения – като се започне от безкрайните безсънни нощи и се стигне до финансовите терзания и съдебни битки.



„Цинковите момчета" - Светлана Алексиевич

Кармен Георгиева | 2019-08-16

Тук идва въпросът „Защо?“. Защо Съветското ръководство е взело това решение, да изпрати свои момчета на война? В чужда държава, на чужда земя... на чужда война. През 1979 г. в Афганистан избухва гражданска война, с цел пълен политически контрол над страната. Защо обаче е необходима намесата на СССР? Официалният отговор, на това е „Интернационален дълг и геополитика, за нашите държавни интереси и южни граници“.  Какво се случва обаче, когато след десетилетие, съветските войски се оттеглят победени и отблъснати от врага, оттеглят се от Афганистан и се завръщат у дома. Толкова много години, толкова много жертви, за какво? За кого? Политическа грешка? Отговорите ще откриете сами за себе си в книгата, четейки и търсейки ги, вие ще се гмурнете в „приключението" на една безсмислена война.“ А сега казват – фатална грешка, това не е трябвало на никого – нито на нас, нито на афганския народ. Преди мразех онези, които убиха сина ми. Сега мразя държавата, която го изпрати там".



„Кураж“ от Ренита де Силва

Светла Дамяновска | 2019-08-15

Авторката на „Майчина тайна“ и „Обещанието“ - Ренита де Силва отново ни поднася една силно драматична книга, в която няколко женски съдби се преплитат и рисуват история за болка, човешки грешки, любов, мъка и загуби, история за женската сила, за КУРАЖА да се опълчиш срещу общоприетото, срещу религиозните догми, обществените нагласи и страха, страха от разнообразните наказания които обществото налага върху непокорните. Несвободата на жените в две коренно различни общества – обществата на Англия и Индия е различна, но жените в тези отдалечени на половин свят разстояние държави са еднакво обвързани с условности и обичаи, и всяко отклонение от общоприетото се санкционира.



Кратки съновидения в сборника с разкази „Микро”

Ирина Тодорова | 2019-08-15

Сборникът „Микро” на Мартин Колев експериментира с жанра къс разказ. Не е често срещан като замисъл и реализация, защото тези миниатюри-съновидения носят привкуса на нещо ново, неизживяно досега.В някои случаи творбите приличат на дихания: кратки, но запомнящи се, защото краткостта и непретенциозността не означават лесно възприемане и осмисляне. В микро разказа има множество наслагвания и препратки. Взаимстват се образи от други произведения, автори, познати игри и др. Има препратки: към автори: Франц Кафка и Джордж Оруел; произведения: „1984”; образи: Нарцис; песни и др. Заиграването е много силно застъпено като елемент. Липсват пространни описания и дълга реч на героите. Всичко е казано с кратък, стегнат изказ. Откроява се мистичното, неизясненото, различното, непонятното. Героите в книгата са: смешни, тъжни, нералистични, сякаш създават един паралелен свят и носят атмосферата на действителност, която е откъсната от времето и пространството.



ИСТИНА И СПРАВЕДЛИВОСТ – КРИСТИАН ТАКОВ

Владимир ГЕОРГИЕВ | 2019-08-15

Две са книгите, които оставиха у мен трайна диря в професионалното ми юридическо поприще – „Нормативна сила на фактическото” на професор Живко Сталев и „Истина и справедливост” на доцент Кристиан Таков. Това не са книги за юристи, а от юристи. Не са (само) научна литература, а мъдрост, писана с езика на правото.



"Шахматна новела" - Стефан Цвайг

Таня Йорданова | 2019-08-15

Действието се развива на презокеански параход, на който пътува световния шампион по шах. Считан от съселяните си, за глуповат и неспособен да запамети, дори азбуката, Мирко Чентович, като „абсолютен аутсайдер на духовния мир, един навъсен и неразговорлив селяндур“, на двадесет години, печели шахматната корона. Съзнанието, че е победил умни и културни хора и то в играта на шах, „ превърнали първоначалната му неувереност в хладна и просташки демонстративна гордост...и понеже не предполага, че на земята съществуват и други ценности, освен шахмата и парите, той има пълното основание да е във възторг от себе си!“



„Достатъчно време за любов“ – Робърт Хайнлайн

Иван Янакиев | 2019-08-15

„Достатъчно време за любов“ – не, това не е заглавието на поредния любовен роман, нито на лесно смилаем чиклит. Нищо подобно! „Достатъчно време за любов“ е една същинска библия. Библия на любовта! Книга, издържана в стила на класическата научна фантастика. Какво повече може да желае човек?

  Определяният от мнозина за най-добър фантаст, Робърт Хайнлайн, е автор с усет към провокативните въпроси. Не едно и две негови произведения са разбунвали духовете през годините. Появата на „Достатъчно време за любов“ също дава начало на редица полемики след себе си. Награждавана и осъждана, обичана и мразена, тя съчетава най-доброто от безброй различни светове.



„Степният вълк“ – Херман Хесе

Иван Янакиев | 2019-08-13

Дълго съм размишлявал над това, кое прави тази малка книжка велика. Дали „истините“ вътре са универсални, или просто претворяват субективизма на писателя? Дали господин Халер е уникален случай, или всеки носи частица от него у себе си? Ще се появи ли и за нас Магически театър и трябва ли да бъдем умопомрачени, за да го открием? 



“Понеделник започва в събота“ на Аркадий и Борис Стругатски – другият поглед към възможното бъдеще

Десислава Игнатова | 2019-08-13

    Действието се развива през шестдесетте години на миналия век и носи неповторим заряд на оптимизъм и вяра в бъдещето, характерна за онова време. Идеите за всеобща обреченост или екологични, социални и всякакви други катастрофи, които ни застигат от повечето съвременни произведения, са все още много далеч и не хвърлят сянка върху героите и читателите. Светът е сложен и непредсказуем, но този факт поражда в сърцата на героите единствено удивление и довежда до скромна решимост да опознаят неизвестното, крачка по крачка.



„Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол

Вяра Иванова | 2019-08-14

Книга за обикновения живот на един обикновен човек. Книга, която е нож в сърцето. Книга, която е отворена рана.

Майка, която със спокоен тон между основното ястие и десерта съобщава, че току-що е изпратила на смърт шестнадесетгодишната си дъщеря. 

Любима жена, която хуква да спасява душата си при друг.

Един ден от живота на един клоун, на фона на следвоенна Германия, погледната през очите му. Кой би си помислил, че в него има толкова много болка, негодувание и самота?



„Братовчедката Бет“ – Оноре дьо Балзак

Илияна Вълчева | 2019-08-13

Стара мома във Франция в първата половина на 19 век. Някои ѝ се присмиват, други я съжаляват. А тя ги мрази и това я крепи.

А особено ненавижда красивите и богатите. Защото не е нито едното от двете.

И макар да няма прелестта и пищния живот на братовчедка си баронеса Юло, нещо красиво се случва в живота ѝ. За кратко.



„Хамовото семе” – автор Йордан Атанасов

Ели Елинова | 2019-08-13

С тази легенда започва романът „Хамовото семе” на писателя Йордан Атанасов. Романа може да се нарече семейно- автобиографичен.Ще загатна, че в  него се разказва  за едно голямо семейство от село Драганово, което  се занимава с градинарство в чужбина. Героите са истински, взети от живота и това са -  бащата Цонко - градинаря,  майката Христина   и техните синове Йоан, Симеон, Пенко и  Христо. Между тях е вмъкнат и образът на Иван – градинаря /Той е баща на Цонко /, което ни подсказва, че градинарството  в това семейство се е предавало  от поколение на поколение. Героите, сякаш оживяват пред читателя със своя неповторим характер. В романа житейските  истории  на героите, са  преплетени умело, с действителни факти и исторически събития. Романа представлява  поредица от изповеди. Всеки един  член от семейството от първо лице описва живота си. В него са описани случващите  се събития, за  периода – от близо 100 години. Период   на  войни, тоталитарен режим и така наречената демокрация.  Героите –емигранти, страдат от тоталитарния режим. Неговата репресивна структура, състояща се  от комсомолски и  партийни организации, а също така и от Държавна сигурност, разделя обществото на две – имащи и нямащи права…   



Тримата мускетари – Александър Дюма

Детелина Симеонова | 2019-08-12

Най-любимият от мускетарите, най-младият, най-дръзкият, най-безгрижният, най-наивният и най-смелият е Д’Артанян.

Най-любим, защото абсолютно  авантюристично и съвсем безкористно, наивно дори,  се запътва към столицата, за да докаже качествата си и верността си към Негово Величество, и единствено  с писмо лично до капитана на кралските мускетари и няколко луидора в джоба. И това ако не е смелост! И когато кобилката му, някаква извънземна порода в така модерния днес цвят горчица, става причина притежателят Д’Артанян да се превърне в  обекта на присмех, смелият гасконец вади сабята си и скача на бой. Няма значение нито кой е противникът, нито дали е само един. Д’Артанян е смел за поне дузина! Няма спор за това!



„МАЙКИТЕ” - ТЕОДОРА ДИМОВА

Лидия Димитрова | 2019-08-12

оманът разказва историята на седем  четиринадесетгодишни момичета и момчета, лишени радостта на безгрижното детство и възторга на прииждащата младост. Повечето от тях нямат нищо- нито хляб, нито добри и грижовни родители, но най-вече  нямат любов. Именно безлюбовието, което сякаш ражда и самотата, и отчаянието, кара майката на Христина да сложи край на живота си и да  зарази дъщеря си с мъка, болка и непреодолима меланхолия. Не можейки да избяга от спомена за преживяното, сякаш белязана с клеймото на нещастието, Христина живее в своя абсурден свят на ужаси, беди и нещастия. В това пространство на открити лъжи, на непоносима болка и непреодолим кошмар живее Андрея –детето-гледачка на своята майка, което я следва по нощните софийски улици и се опитва да я предпази от самата нея.



Новата книга на арх. Петко Еврев "Градът през моите очи" - един непрестанен разговор с Ловеч

Мирослава Метева | 2019-08-12

И ето... Тръгвам бавно по главната улица към Сърпазар, водена от сигурната ръка на разказвача. Следват къщи, обитатели, съдби, а в ушите ми нашепва неговият глас. Понякога чутото е приятно, друг път - тъжно. Усещам как крехката впечатлителна душа на юношата Петко Еврев се свива мъчително, когато е нарушена хармонията в човешките взаимоотношения. Такъв е случаят с адвоката Печо Вълев, на който се натъкваме неколкократно; такъв е и случаят, оказал се съдбовен за семейство Евреви, с тяхната къща, която "полузаконно" отчуждават и накрая им връщат. Друг път заедно с автора се възторгваме от хубостта на родния град и природата около него или от общуването със способни и мъдри хора като арх. Борис Иванчев, Димитър Гимиджийски и Владимир Василев. После минаваме по отсрещния тротоар, за да стигнем до прелестния Баш бунар. И отново - къщи, хора и съдби...



"Амфитрита" - приказка с тъжен край

Мирослава Метева | 2019-08-12

Още заглавието ме върна към Еврипид, чиито трагедии винаги носят имената на древногръцки богини. Впечатли ме умелото навлизане на автора в бита на рибарите от малкото им селище Ченгене скеле, както и загатването на по-сетнешното действие. Знаех, че Филипов има богати познания за морето, че перото му на белетрист е уверено и непременно ще напише правдива и вълнуваща творба. 



„Този мъж ме подлудява“ от Сюзън Елизабет Филипс

Мади Москин | 2019-08-11

Тази книга получих от моята колежка, която разчистваше библиотеката си. Попита ме какви книги обичам, а аз й казах, че темата няма значение, стига да се четат леко и тя ми донесе няколко. Заглавието на този роман ме заинтригува. Прочетох „Dieser Mann macht mir verrückt“ с буквален превод от немски „Този мъж ме прави луда“ или по-скоро „Този мъж ме подлудява“ на немски, превод от американски. Не английски, точно американски е написано.



„Човекът сянка” – Коуди Макфейдън

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09

Напрежение. Кръв. Жестокост. Предизвикателство. Всичко това градира възходящо в дебютната книга на Коуди Макфейдън, излязла на българския пазар под името „Човекът сянка”. По своя стил на писане авторът се доближава до стила на друг негов колега от същия жанр – Крис Картър. Сюжетът е оригинален и последователен, героите – представени в своите силни и слаби страни, съдържанието – изпълнено с екшън, динамика и препратки към заглавието,  а главите са кратки и лишени от прекалено обрисуване на картините. Читателят се потапя в света на книгата с първите редове. Това е свят на кръв, писъци и ужаси. Свят, в който възрастните се пречупват. Децата се срещат с чудовищата под леглото. А хората се губят в мрака на собствената си душа.



„По следите на злото” – Крис Картър

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09

Той се завръща. Той е тук. Той убива отново. И това е едва началото. Представям ви десетата книга на брилянтния Крис Картър, излязла от печат с името „По следите на злото”. За да бъде разбрана по – добре, е препоръчително първо да се прочете шестия роман на автора – „Престъпен ум”. Именно там историята получава своето начало и край. Но се оказва, че не е окончателен …



„Двор от мъгла и ярост” – Сара Дж. Маас

Мартина Стефанова Семова | 2019-08-09

Във втората книга „Двор от мъгла и ярост” обаче настъпва драстична промяна. Сюжетът се завърта около оста си. Набира мощ. Скъсва връзки. Създава нови такива. Преплита съдби. И разделя пътища. Докато не се озовеш в един напълно нов и непознат свят. Отгоре те гледат звездите, някак по-ярки от преди. Във въздуха се носи морски бриз, който леко, почти интимно докосва кожата ти. До слуха ти долитат звуци от детски смях, музика, живот. В гърдите ти се настанява едно спокойствие. И някак, докато четеш, имаш чувството, че през цялото време около теб витае една магия. Ненатрапчива. Безболезнена. Красива.



„АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ” - ГЕОРГИ БЪРДАРОВ

Лидия Димитрова | 2019-08-09

Романът „Аз още броя дните” на Георги Бърдаров  е книга, сякаш написана на един дъх.Това е творба за ужасите на една чудовищна братоубийствена война, за смразяващи кръвта, нечувани изтезания и за влудяващ душата нечовешки садизъм. За съвременните поколения, непознаващи войната, това е книга, показваща човека като жестоко, лишено от всякакъв морал, същество, загърбило уроците на цивилизацията и върнало се столетия назад в своето развитие. За балканския човек това е трагедия, която сякаш се случва на съседния двор; толкова познати и мили са описанията на улиците, панелните блокове, навиците ….Дори хората, които оживяват от страниците на романа, са  някак прилични на съседите ни, роднините ни, самите ние…



„Три метра над небето”, Федерико Моча

Мирела Цветомирова Радева | 2019-08-08

Историята е от две части. Авторът сам финансира отпечатването на първата си книга. Всеки младеж се опитва да се добере дори до ксерокопия на романа, за да порасне заедно с любовта между героите. За кратко време се разпространява въпросът: „Кога ще излезе втората книга?” А след издаването й се говори за трета. Такава обаче няма да има. Ние, читателите, сами определяме бъдещето на героите в третата несъществуваща част. А от това няма нищо по-прекрасно.



“Спасителят в ръжта” - в търсене на първичната чистота

Елисавета Иванова | 2019-08-09

Запознавайки се по-късно с биографията на самия Селинджър, открих доказателства за автентичността на тази криза. Първоначално книгата не е била замисляна като роман, а като поредица от разкази за лутанията на героя Холдън Колфийлд. Част от тези разкази са писани от фронта на Втората световна война, което обяснява мрачното и отчаяно настроение, което се прокрадва през целия наратив. Макар творбата да представлява своеобразна социална критика, чийто обект е нюйоркският елит, войната е отекнала осезаемо в емоциите на автора. Навред в тази критика, обрисувана с вулгарен уличен език, обаче се стеле по-дълбок смисъл, който се чете само между редовете, а именно търсенето на първичната чистота, неомърсена от никоя човешка култура и нрав. Доказателството, че докато псува и ругае, Холдън всъщност говори за духовност, е фактът, че създателят му намира изход от своя водовъртеж (конкретно психична травма след войната) чрез медитация и след  задълбочаването си в будизма и други философии от Изтока, той напуска кипящата гмеж от нюйоркски аристократи и се отдава на живот в усамотение в провинцията. Холдън също намира своя изход, но не извършвайки интелектуалния подвиг на своя “баща”, гмурнал се в селенията на учения и доктрини, а чрез простотата на образ, който винаги е бил пред взора му - малката му сестра



„Жестоко” – Емил Йотовски

Анжела Георгиева | 2019-08-08

Бях в библиотеката и чаках да ми намерят книгите, които ми трябваха за един изпит. Бавно скитах из рафтовете с нови заглавия и обръщах внимание само на непознатите за мен. Една след друга в ръцете ми се появяваха книги и изчезваха след прочитане на представянето им. След това фокусирах „Жестоко” на Емил Йотовски. Корицата толкова много ме привлече, че не проявих интерес да я отворя, а просто я прибавих към книгите, които ще взема. Три дена по-късно започнах да я издирвам в книжарниците, защото исках да я притежавам в собствената си библиотека.



ПРЪСТЕНОВ СВЯТ – ЛАРИ НИВЪН

Сесил Костадинова | 2019-08-08

На Световния конгрес по фантастика през 1971 г. се случва непредвидено събитие: група студенти от Масачузетския технологичен институт с усмивки на лицата размахват плакати и транспаранти, скандирайкихорово из фоайетата: „ПРЪСТЕНОВ СВЯТ Е НЕСТАБИЛЕН!“ Светът, за който говорят, е създаден от Лари Нивън и описан в книга, издадена година по-рано. Всъщност, още с появата си „Пръстенов свят“ става хит: печели почти веднага двете най-престижни награди в научната фантастика – „Хюго“ и „Небюла“ и малцина критици си позволяват да пропуснат хвалебствията за него. Книгата прави фурор и сред феновете на жанра – дотолкова, че авторът е принуден да напише продължение, в което да дообясни, опровергае или добави научни аргументизаради вълненията на милионите си [по]читатели. Така десетилетие по-късно се появява „Пръстенов свят ІІ“, а през 1996 г. и „Пръстенов свят: Тронът“.



"Сънищата на Айнщайн" - Алан Лайтман

Таня Йорданова | 2019-08-08

„Сънищата на Айнщайн“ е необикновена книга. Един ден, докато поръчвах книги по интернет, попаднах на заглавието „Сънищата на Айнщайн“. Сънища, сънища на учен и за моя приятна изненада, писателят също е учен. Всеки знае, кой е Айнщайн, но аз не знаех, кой е Алан Лайтман. Алан Лайтман е интересна личност. Той е доктор по теоретична физика и е преподавател по физика и литературна стилистика.



Синовете на Великата мечка – Лизалоте Велскопф – Хенрих

Детелина Симеонова | 2019-08-08

Когато започнах да чета книгата бях сигурна, че няма да ми хареса. Просто един от главните герои беше на възрастта на малкия ми син и нали е момчешки жанр, реших, че е подходящо четиво за моя младеж. Четяхме заедно на глас, като се редувахме. Бяхме си обещали да четем само заедно. Ми да, обаче в един момент не издържах и  започнах да чета сама. Имаше моменти, в които буквално не можех да се отлепя от книгата. Просто трябваше да разбера какво се случва! И така близо 2000 страници.



РЕКЛАМА НА КНИГАТА "ХАМЛЕТ" ОТ У.ШЕКС В САЩ

Спас Христов | 2019-08-08

Млад принц разбира, че майка му не само е прелюбодейка, но и участник в заговор за убийството на баща му. Да бъде или не въздадена справедливост?



Улица Хавър – Пол Гимар

Детелина Симеонова | 2019-08-07

Това е мечтата на един обикновен продавач на лотарийни билети, един продавач на надежда, един от главните герои в книгата Улица Хавър. Странно как всеки търси това, което няма. Този, който е заобиколен от хора и внимание търси самота и спокойствие, а този който ги има, е тъжен, защото му липсва глъч и грижа...

И така. Нашият продавач на щастие всеки ден излиза в точно определено време, сяда на точно определо място и отваря куфарчето с късчета надежда. И започва да наблюдава света. Светът, който минава, живее, влюбва се, тъгува пред очите му. Всеки ден. И така години.



Последният континент - Тери Пратчет

Елена Петрова | 2019-08-06

Една от историите от ,,Света на диска' под името ,,Последният континент' ще ни отведе в свят, който главните герои са малко или много магьосници. Те обитават Невидимият университет и всеки има свой пост и принос към света. Поради влошеното състояние на Библиотекаря и честата му променлива форма, магьосниците търсят решение на сериозния хаос, който е настъпил в библиотеката им. Оказва се, че никой не си спомня истинското име на Библиотекаря и така търсят някой, който е бил негов помощник, или поне го опознал по-добре от тях самите. И точно този непохватен магьосник се оказва главният герой Ринсуинд.



„Кубинската афера“ от Нелсън Демил

Светла Дамяновска | 2019-08-06

На пръв поглед темата на книгата е кубинско-американското „размразяване на отношенията“ и първите плахи опити за туризъм на острова, но всъщност този процес е само повод за опит да се изнесат от страната 60 милиона долара в банкноти и злато, сандък с нотариални актове и… 17 черепа на екзекутирани в Куба американски военнопленници, заловени във Виетнам, по време на войната. А организаторите на тази „екскурзия“ на главния герой Мак Маккормик са кубинската емигрантска общност и… ЦРУ /но за това разбирате чак на края на текста/. Ето основната цел на главния герой – ветеран от Афганистан и настоящ собственик на яхта за риболов: „… в крайна сметка за мене нямаше значение истината за това място и нямах желание да си тръгна от тук по-добре информиран. Имах желание да си тръгна по-богат. И жив.“ /стр. 103/. И разбира се, той всячески се старае да оцелее и да се прибере в Кий Уест. За нетърпеливите ще кажа, че успява - не забогатял, но поне жив. И за негова голяма изненада… влюбен.



ЗАЩО МАРКЕС (НЕ) БЕШЕ ПРЕИЗДАДЕН В БЪЛГАРИЯ?

Адриана Василева | 2019-08-06

Маркес.

С дъх на горчиви бадеми, с ореол от жълти пеперуди.

Маркес в Макондо.

Маркес в Картахена де Индиас.

„Маркес почина в дома си в Мексико, като изгнаник” - така пишеха по латиноамериканските вестници.

 

А аз допълвам: и заживя завинаги в сърцата на земните читатели, като стопанин.



"Бялото слънце на пустинята" - Валентин Ежов и Рустам Ибрахимбеков

Таня Йорданова | 2019-06-06

Според някои коментари в интернет пространството, традиция е, космонавтите, да гледат филма „Бялото слънце на пустинята“ в часовете преди да излетят в открития Космос. Доколко това е истина, не мога категорично да заявя, но си спомням с удоволствие моята първа среща с филма и поради това с известни резерви, преди няколко дни, приех предизвикателството да прочета книгата. Не само че бях възхитена, но и за пореден път, се потвърди моята гледна точка, че книгата винаги ми предоставя възможността за собствени прозрения и интерпретации, каквито от филма не винаги получавам.



Каприс Крейн – „Заразно глупава”

Моника Гердина | 2019-08-06

Рецепта за двудневен смях:

1. Моля, обърнете поглед към календара.

2. Хубаво се уверете, че следващите два дни нямате ангажименти.

3. Пригответе удобно място за четене и бутилка с вода, която ще Ви бъде необходима, защото смехът е повече от гарантиран.

4. Вече можете да пристъпите към четенето.



Самотата (не) спи на възглавницата ми - Иван Богданов

Вяра Иванова | 2019-08-05

Втората книга за живота на Боги Иванов започнах донякъде скептично, защото не очаквах да прочета нещо, което да ме провокира или изненада. От друга страна ми беше интересно да разбера  дали героят ще се пребори със самотата и ще я прогони от възглавницата си или тя  ще си остане неизменна и вярна спътница в живота му.

Всъщност той си задава въпроси, които всеки от нас си е задавал поне веднъж- за смисъла на човешкия живот, какво е щастието, дали някъде там съществува сродната ни душа и ще успеем ли да я срещнем, какво е любовта и можем ли да живеем без нея? Четейки това, вероятно ще си помислете, че авторът няма как да измисли нещо ново по тези теми и че вече има достатъчно книги, които повдигат същите въпроси. Донякъде е така, но това, което би ви накарало да прочетете тази книга, са отговорите, които дава авторът. И по-точно, начинът по който отговаря. Да, романът не е автобиографичен, но четейки страница, след страница, все по-силно ще усещате, че авторът е вмъкнал и собствените си преживявания и е разголил душата си, без да се страхува ,че ще го заболи. И героят му ще ви стане симпатичен и близък, ще преживеете всичките му лутания, терзанията, че е сам и отчаяната надежда, че ще намери една жена, която ще го обикне и ще заличи всичките му рани.



„Клиника в средата на нощта” – Димитър Цолов

Анжела Георгиева | 2019-08-05

Впечатлих се от съдържанието на тази малка книжка. Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус" и поставя едно обещаващо начало. Още след първите няколко страници ми стана интересно да се запозная и с историята на писателя (обичам да имам информация за автора и да се старая да открия „него” в историята). В момента, в който главният герой – лекар по професия, се оказва описан от автор, чийто прякор е Доктора, започваш да четеш книгата по друг начин. Увлекателно написаните страници те пренасят в полис Кръстовище, където свръхестествени същества и хора живеят съвместно. И ако в този момент си мислиш, че това е поредната книга с подобен сюжет – БАМ и всичко се променя. Уж приличният и добър лекар има тъмно минало, и то не какво да е, а на гангстер. Д-р Арчибалд Кимерия не се притеснява да прекрачи клетвата си, когато е застрашен живота на жена му. Своеобразният акт може да се разчете като най-силното обяснение в любов. Главният герой се обръща срещу вампирите, сключва тайни договори и ни прекарва през един безразсъден път на отмъщението. Път, п който е съпроводен от върколаци, вампири, кукери и нестинари.



„Клиника в средата на нощта” – Димитър Цолов

Анжела Георгиева | 2019-08-05

Впечатлих се от съдържанието на тази малка книжка. Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус" и поставя едно обещаващо начало. Още след първите няколко страници ми стана интересно да се запозная и с историята на писателя (обичам да имам информация за автора и да се старая да открия „него” в историята). В момента, в който главният герой – лекар по професия, се оказва описан от автор, чийто прякор е Доктора, започваш да четеш книгата по друг начин. Увлекателно написаните страници те пренасят в полис Кръстовище, където свръхестествени същества и хора живеят съвместно. И ако в този момент си мислиш, че това е поредната книга с подобен сюжет – БАМ и всичко се променя. Уж приличният и добър лекар има тъмно минало, и то не какво да е, а на гангстер. Д-р Арчибалд Кимерия не се притеснява да прекрачи клетвата си, когато е застрашен живота на жена му. Своеобразният акт може да се разчете като най-силното обяснение в любов. Главният герой се обръща срещу вампирите, сключва тайни договори и ни прекарва през един безразсъден път на отмъщението. Път, п който е съпроводен от върколаци, вампири, кукери и нестинари.



КОКО ШАНЕЛ ДЖАНЕТ УОЛАК

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-08-05

Есенна вечер в Париж през 1970 г. Улица „Камбон”. Елегантен апартамент. Всичко блести – кристалът на полилеите, лакираните китайски масички, сребърните кутии върху тях, позлатените рамки на огледалата, светлият декор на мебелите... Огънят пращи в камината с двата бронзови елена. А гостите... Техният блясък затъмнява блясъка на интериора. Все пак това е специална вечеря в чест на херцога и херцогинята на Уиндзор. Но в центъра и е една дребна жена, облечена в бял копринен костюм, изправена, едната ръка в джоба, в другата запалена цигара, блестящи очи, ярки червени устни...да тя е. Коко Шанел. На 85 години. А на другата година ще си отиде.



"Open" - Андре Агаси

Иван Богданов | 2019-08-04

В тази книга е описано всичко това и то с подробности, които нямаше как да се знаят, дори и от журналистите.

Как е бил типичното дете жертва на родителските амбиции и от малък е каран да тренира с часове тенис. Спорт, който през цялото време той мрази. И въпреки, че го обяснява подробно на всички, разбира го единствено Щефи (и тя започнала с тениса от пелените) - "Че кой не мрази тениса?!".



Айлин Гоудж – „Заместницата”

Моника Гердина | 2019-08-04

Историята се развива в Ню Йорк. Подобно на българската поговорка „Обущарят ходи бос”, Камил Харт – собственик на една от най-популярните агенции за запознанства, имащи бележит успех, претърпява истински катарзис.



Димитър Талев – „Железният светилник”

Моника Гердина | 2019-08-04

Димитър Талев не може да бъде описан. Въпреки богатството на българския език, не се намират лесно такива велики думи, които да застанат редом с фамилията Талев. Той е един от ярките примери на безмерния талант, който не малко български писатели са доказали във времето.



Морава звезда кървава – Константин Петканов

Детелина Симеонова | 2019-08-03

Точно когато почти си бях повярвала колко съм необикновена и почти велика, на моя хоризонт изгря Морава звезда кървава. На Константин Петканов. И точно навреме. За да разбера, че да си майка на две деца и да чакаш трето, не е нищо кой знае какво. И да си студент в същото време, и да ходиш на работа, също не те прави национален герой. Няма такъв филм.



За една вдъновяваща книга на Шърли Маклейн, относно невероятното пътуване по „Камино – пътят на духа

Вероника Любомирова Павлова | 2019-08-03

   Честно казано, попаднах на тази книга съвсем случайно. Грабна ме заглавието  – „Камино – пътят на духа“. Веднага разбрах, че това е моята книга, защото много съм слушала и чела за това магическо място – Сантяго де Компостела.И с ръка на сърцето, мога да кажа, че тази книга я слагам в моите любими. Всъщност, вече за втори път я препрочитам и чак сега вниквам в нейният истински смисъл. Първия опит да я прочета беше преди няколко години, но тогава още бях хлапе и не ги разбирах много тези неща, не се и интересувах толкова. Но след това, духовното, историите за прераждане и окултизмът започнаха да привличат много моят интерес и да чета все повече подобна литература.



Историята на едно „Пустинно цвете“ - Уейрис Диъри

Вероника Любомирова Павлова | 2019-08-03

  Световноизвестният модел Уерис Диъри е родена в африканската държава Сомалия. Многобройното и семейство  се състои от номади, които никога не се застояват някъде за дълго. За да се грижат за стадата си, те трябва постоянно да се местят в търсене на храна и вода. Целият им живот преминава в път и грижа за животните, с които хората имат дълбока връзка. Четейки описанията на сомалийската култура и начин на мислене, които Уерис предава прекрасно, няма как да не се удивите от мисълта, че в една коренно различна част на света хората водят немислим начин на  живот, изпълнен с толкова трудности, недоимък и болка…



„Едно“ – Ричард Бах

Радостина Райкова | 2019-08-03

  „Ние сами пораждаме заобикалящия ни свят. Получаваме точно това, което заслужаваме. Как можем да се разкайваме за живот, който сами сме си създали? Кого другиго, освен себе си, да проклинаме или да благославяме? Кой, освен нас самите, може да променя живота ни всеки път, когато пожелаем!“ Няма предначертаност, няма предопределеност, няма готова истина за битуване, а просто създаване. Процес, в който ние творим, ние решаваме, ние рисуваме контурите на своето бъдеще. Изборите, посоките, пътеките, завоите са онези проекции на съзнанието, които ни водят към различни аспекти на живота.



„Аз преди теб“ и „Аз след теб“ от Джоджо Мойс

Светла Дамяновска | 2019-08-03

Разтърсващи и силни текстове, напълно оправдаващи времето отделено за прочитането им. Любителите на „хубави книги с едър шрифт и щастлив край" няма да ги харесат. Но консумацията само на захарни петлета не води до нищо добро. Истинският познавач /в кулинарията и в литературата/ цени разнообразието и уважава и трудните за преглъщане ястия и книги.

Трудни за преглъщане, макар и много четивни са „Аз преди теб" и „Аз след теб" от Джоджо Мойс.

 



О. Хенри. Избрани разкази

Сесил Костадинова | 2019-08-02

 

Бяхме последна година в гимназията. Учителката по английски език ни накара всеки да си купи по една книга на английски и да прочете „възможно най-голяма част от нея“. Препоръча ни да избираме разкази и новели – знаеше, че няма да се престараваме в четенето, все пак бяхме зрелостници, имахме си други приоритети. Две години по-рано бях прочела сборника на О.Хенри и ми хрумна да намеря английски вариант на книгата или поне на част от разказите – така можех да преразкажа достатъчно много, без изобщо да си правя труда. Планът ми пропадна – не успях да намеря английско издание, а вариантът заемане от библиотека се изключваше. Купих някакви разкази на Агата Кристи, но вместо да се заловя с английския, реших да прегледам пак историите на О.Хенри.



"Мистър Бог, тук е Ана" - Фин

Десислава Василева-Заркова | 2019-08-02

Мистър Бог,тук е Ана . Една книга караща ни да спрем и да се запитаме наистина ли е така? Винаги трябва след дълго тичане и лутане да спираме. Децата са тези с чисти сърца, които ни отварят очите и за хубавото,и за истинското,и за вълшебното. Децата знаят повече от нас, защото не познават фалша,лицемерието и лъжата.

Малката Ана, вярата и в Бог и откритията, които прави шокират, карат да замръзнем, да се замислим, да осъзнаем.



Фабио Воло "Излизам да се поразходя

Таня Матева | 2019-08-01

 „Излизам да се поразходя“ е книга, която прочиташ на един дъх. След това се връщаш на първата страница и я прочиташ отново. И отново. Поне така се случи с мен.

Това не е обикновен разказ с начало и край. Това е писмо. Писмо така откровено, че в един момент те кара да се изчервиш, в друг се смееш със сълзи, а в трети те замисля дори за собствения ти живот.



„ЧЕРНОБИЛСКА МОЛИТВА“ от Светлана Алексиевич

Елена Бояджиева | 2019-07-31

Въпроси, които парят след всяка прочетена страница от книгата „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич, са извън познатата представа за войната.  Има и друга по – страшна ,  как изглежда тя след атомен взрив. Войната в „мирното „ ни време е извън знанията ни  за атома от уроците по физика и химия, извън енергията която ни дава електрическата крушка в бита. Тази война посяга над всичко -  от чувството ни за безкрайност, до предупреждение за бъдещето. Дочернобилският човек е друг – оцелял от Втората световна война, свикнал да живее по сталинските норми, подчинен на директиви и параграфи. Следчернобилският човек  се впуска с „голи“ ръце да спасява това, което в мисълта му представлява руската държава, като не си дава сметка, че е воден отново от онова безлично множествено число, което винаги го е мачкало.



ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА ВЯТЪРА - Здравка Евтимова

Виктория Филипова | 2019-07-31

„Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем , не ни кара да се събуждаме с главоболие, защо я четем изобщо?‘‘ (Ф. Кафка)

Точно тези думи на Кафка изникват в съзнанието ми , когато  става въпрос за  „Зелените очи на вятъра“ . Природно бедствие. Тази  книга боли,  гневи,  възпламенява.

След като  прочетох романа , имам нужда да говоря. Искам да кажа толкова много, а не мога.

Думите ми се спъват в гърлото и нищо не излиза от устата ми.



"Обичай ближния си" - Ремарк

Никола Кирчев | 2019-07-31

В света на “Обичай ближния си” парите са проблем, подслона е проблем, любовта е проблем, полицията и държавните служители също са проблем, ако ви се струва, че и сега е така, това също е проблем. Шегата на страна, подхващайки която и да е книга на Ремарк, не бива да очаквате леко лятно четиво и захаросани любовни истории, това което трябва да очаквате е литературен шедьовър и поне няколко трагични момента, хепи енда също не е гарантиран. Това което е гарантирано, е възможността да погледнете на живота през чифт нови очи, възможността да поживеете в една по различна реалност, която надявам се никой от да не изживее по друг начин.



„Тайната история“, Дона Тарт

Магдалена Дякова | 2019-07-30

Колко всъщност е дебела границата между реалното и измислицата? Отговорът на този въпрос зависи от много неща като, например, от нагласата на читателя. Феновете на фантастиката обикновено търсят напълно нови светове и успяват да ги открият навсякъде. Други пък търсят истории, които могат да минат за истинни. По принцип, аз съм от първите, но след като започнах да чета една определена книга се намерих на ръба между двете крайности, залитайки ту към едната, ту към другата, и открих, че това неочаквано ми хареса.



„Красивата Тоскана” от Франсис Мейс

Йорданка Калистрина | 2019-07-30

Започваме заедно с Франсис Мейс пътешествието из любимата Италия с думите и: “Италия наистина се оказа неизчерпаема! Да приема дара на една нова и същевременно прастара култура – с различен език, литература, история, архитектура, изкуство – е благодат, която не спира да се изсипва над мен като златен дъжд…”

Франсис Мейс е американка, известна поетеса, преподавател по английска филология и творческо писане, специалист по изисканата гурме кухня и авторка на пътеписи – поредицата автобиографични книги за Тоскана. От тях най-известната е „Под небето на Тоскана” с филмираната и версия. Книгата, за която пиша, е нейно продължение.



ГЕНЧО СТОЕВ, „ДОСИЕТАТА“

Иван Иванов | 2019-07-29

Минаха дни, през които прочетох „Цената на златото“, „Завръщането“, после и „Досиетата“. Изчаках седмица да се поизбистрят мислите ми, също както една река има нужда да се успокои от преминалите бурни порои, носещи кафява мътилка. Така и аз изпитвах необходимост да се поуталожат натрупаните и разкъсващи ме бесове. За Генчо Стоев съм прекалено малък да пиша и да давам оценка, него времето го е надживяло и ни го е оставило като писател, непобеден от страха, понесъл несравнимата болка за истината.



„ВЕЧЕР ВЪВ ВИЗАНТИЯ” – ЪРУИН ШОУ

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-29

На фестивал като на фестивал. Писатели, продуценти, режисьори, актьори...пъстър карнавал, скрил зад маските – амбиции, възходи и падения, копнеж по неосъществимото, неистово желание да стъпиш на пътя към успеха, който все ти се изплъзва, като внезапно тръгнал ескалатор. Тук не е Византия, но тук е Кан и филмовият фестивал през 1970 г. е в разгара си. Една многоезична тълпа е вперила поглед в екраните и очаква да се случи чудо, което все закъснява. Времето минава на плажа /не забравяйте, че тук е все пак Ривиерата/, в разходки по „Кроазет”, в партита, срещи, задъхано уговорени по добрите стари стационарни телефони, и разговори, много разговори, от които се очаква да литне птичето на голямата новина.



ЗАБАВНО ЛЯТО С ДЖEНИ КОЛГАН “Книжарничка на брега “

Росица Станева | 2019-07-29

Книжарничка  на брега  e занимателна история  за самотна майка с четиригодишен син –Хари. Бащата на детето е пропаднал диджей на име Джаз, иначе с харизматичен вид,  но  мислещ само за себе си.Младата жена напуска Лондон и шумната безсънна улица с тясното жилище смело,дори авантюристично. Подмамена от обява за място на бавачка на три гениални деца  в старо имение на брега на езерото Лох Нес, тя пристига на непознатото място с надежда за промяна към по-добро.Децата ,останали без майка ,са пакостници и се държат войнствено и гаменски.Известни са на околните.Бащата- Рамзи , е потънал егостично в своя свят.



"Стрихнин в супата" - П.Г. Удхаус

Иван Богданов | 2019-07-28

Те поговорили с книжарката и ми купили „Стрихнин в супата“ от Удхаус. Това беше първата книга, която му издаваха на български и не знаехме още в какъв стил пише. Та те се доверили на мнението ѝ и ми донесоха книгата. Сега, вероятно, всички знаете как пише Удхаус. Така съм се смял, че щяха да ми се отворят шевовете. Естествено, до края на книгата, така и не намерих криминалето, но тази книжка често си е препрочитам.



"Нежна е нощта" - Ф. Скот. Фицджералд

Иван Богданов | 2019-07-28

Това не е роман, който може да бъде разбран от жени. Затова, когато жена му прави рецензия, винаги се забива за силата на парите и прочие. Истината е друга. Това е роман за една жертвал се мъж. Мъж, направил всичко, за да подкрепи любимата си жена, да и помогне да изгази коварните пясъци в живота си.



За една вдъновяваща книга на Шърли Маклейн, относно невероятното пътуване по „Камино – пътят на духа

Вероника Любомирова Павлова | 2019-07-27

Честно казано, попаднах на тази книга съвсем случайно. Грабна ме заглавието  – „Камино – пътят на духа“. Веднага разбрах, че това е моята книга, защото много съм слушала и чела за това магическо място – Сантяго де Компостела. И с ръка на сърцето, мога да кажа, че тази книга я слагам в моите любими. Всъщност, вече за втори път я препрочитам и чак сега вниквам в нейният истински смисъл. Първия опит да я прочета беше преди няколко години, но тогава още бях хлапе и не ги разбирах много тези неща, не се и интересувах толкова. Но след това, духовното, историите за прераждане и окултизмът започнаха да привличат много моят интерес и да чета все повече подобна литература.



„Когато бях невидима“ от Дороти Кумсън

Светла Дамяновска | 2019-07-25

Честно казано, колебах се дали да пиша за тази книга или да си я оставя за себе си… Не защото не е хубава. Хубава е, даже много. Държи те надвесена над текста и дори летните изкушения не могат да те откъснат от него. Държи те на нокти, бих казала.

Защо ли? И как така? И за какво толкова се разказва ще питате…

          Защото е книга за проблеми, които обществото и до ден днешен не обича да признава или още по-лошо – тръби за тях пост фактум и така смущава душевното равновесие на „нормалните“ хора. Проблеми на съвременния свят, нелицеприятни, отвратителни, погнусяващи и… реално съществуващи – понякога съвсем близо до нас.



„Пътеписи за душата на България” от Ивинела Самуилова

Йорданка Калистрина | 2019-07-25

Но да се върнем на книгата, която ме докосна и ми разкри как изглежда душата на България. А тя /според авторката/ е: „…цветна и топла, уютна и жизнена, земна и небесна”. В някои от епизодите имах усещането, че авторката описва моите лични впечатления, разсъждения и емоции. Почувствах я близка като сродна душа, въпреки че не бях чувала до този момент името и. Оказа се, че Ивинела Самуилова вече е известна писателка и има издадени няколко романа.



"Сидхарта" - Херман Хесе

Нели Делчева | 2019-07-24

Той намери мира, покоя, като вярваше не само на целта си, но и на всичко заобикалящата го, няма значение дали с часове съзерцаваш един предмет, една река, едно дихание, то не е по-малко божествено от всяко вероизповедание. Ние изграждаме  свят, съвършен за нас, но трябва да се научим да обичаме този свят, не да го сравняваме с нашите очаквания и представи. Да се молим за мир и всичко най-благо, за всяка истина, която означава истина и само истина,  тя не е абсолютна, няма нищо абсолютно,  няма ръб, край, начало,  път, има мъдрост, несподелима,  има любов, непочувствана, но напълно действителна, защото тя се оказва основата на всеки миг, неповторимостта на всяко творение .



Aнтология „Западноевропейски поети романтици

Мариана Николова | 2019-07-24

Преди години подарих антологията „Западноевропейски поети романтици“ на приятел. Не знам дали все още я разгръща, но аз препрочитам от време на време любими строфи от нея. Отварям томчето и водопадът от звънки думи ме увлича в едно безкрайно и щастливо пътуване. То винаги е неповторимо и всеки път ми открива нови, незабелязани допреди гледки, нарисувани от прочути майстори, които владеят изкуството на мерената реч. Вероятно възприятието донякъде зависи от моята нагласа и емоционалност в дадения момент, но в подобна възвишена поезия се долавят толкова много нюанси на изказа, че никак не е изненадващо различното усещане.



Книгата на Мирослава Метева „През моите очи“

Мария Мустакерска | 2019-07-24

С вълнение и интерес прочетох книгата „През моите очи“ на Мирослава  Метева. Впечатлена съм от умението на авторката да пресъздава по неповторим художествен начин житейски съдби и събития, да се докосва до най-съкровеното и вълнуващото от живота на своите герои. Тя ни пренася неусетно във времето, в което живеят, и успява да ни внуши своето виждане за стойностното и ценното в житейския им път.



КРАДЕЦЪТ НА КНИГИ - Маркъс Зюсак

Виктория Филипова | 2019-07-22

За Втората световна война са написани много книги и са заснети  също толкова много филми.

Питали  ли сте се  обаче как изглежда войната през погледа на Смъртта? Да, правилно разбрахте, тук разказва Смъртта.  Тя всъщност е добронамерена и  жизнерадостна дама, която фучи, но не е склонна към насилие.  Виж, ние хората обаче,  сме склонни към жестокост и Смъртта всъщност е само  резултат.

„ Крадецът …‘‘ е от онези книги, които „стъпват върху сърцето и те карат да плачеш“.



„Любов, в която Аз съм Ти” по романа „Брулени хълмове” от Емили Бронте

Катерина Григорова | 2019-07-22

Има много любовни романи. Такива, в които любовта е представена като висша сила. Сила, която те грабва, изважда душата ти извън твоето тяло. После невидими херувими, нежно я пренасят над морета и океани. Окъпват я в слънчеви лъчи, докато през цялото това време душата ти слуша звуците, откъснати от небесната арфа. Пред нея е вечността.

            Такива, в които любовта е бойно поле. Смели и знатни рицари се сражават, за да спечелят сърцето на своята Дулсинея. Или обикновени, но безстрашни момци се борят с обществото, недоимъка и ежедневните трудности в името на любовта. Накрая се връщат победители.



„ЧЕРНИЯТ ОБЕЛИСК” – ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-22

Германия – 1923 г. Време на разруха. Спекуланти, дребни търговци, безработни, обеднели пенсионери и много млади хора, оцелели от апокалипсиса, искат да намерят мястото си в този нов непознат свят на вихреща се хиперинфлация, свят, в който старите добродетели и ценности са мъртви.



„Перото на динозавъра“ от Сисел-Йо Гейсен

Светла Дамяновска | 2019-07-21

„Перото на динозавъра“ е книга върху въпроса „Динозаври или не са съвременните птици?“. За обикновения читател, който не е специалист въпросът е леко изненадващ. Аз първосигнално бих отговорила  с „Да, птиците са наследници на динозаврите.“, поне дотолкова се простира общата ми култура в тази област. Природонаучните канали по телевизията, списанията, както и всички  останали медии ни захранват с богато илюстрирана информация и създават убежденията ни.

Но в научните среди въпросът „Динозаври или не са съвременните птици?“ все още няма еднозначен отговор.



АЛИСТ в страната на чудесата - Иглика Николова – Ступак

Анета Петкова | 2019-07-21

Малка по обем, книжката представя историята на Тео – осемгодишно момче с диагноза: "Високофункционален аутизъм". Съвременно семейство – майката Ягода е българка, а бащата Ален Повелс е французин. Живеят в Япония, Англия, Франция, България. Вкъщи разговарят на няколко езика: "…с годините речта им беше заприличала на техен си "креол" със заемки от различни езици, когато конкретната дума им звучи по-добре и с някои редакции… , за да станат забавни". Лекият хумор на диалозите ни носи неусетно по страниците, а чуждите фрази са преведени под линия. Много от случките и ситуациите са съпроводени с прекрасни детски илюстрации, но дали са на Тео, остава загадка. Тео има изпреварващи възрастта си математически умения.



БАНДАТА НА ГАЕЧНИЯ КЛЮЧ - ЕДУАРД ЕЙББИ

Димитър Хаджитодоров | 2019-07-21

„Бандата на гаечния ключ“ възниква спонтанно по време на екскурзионно пътуване през Големия Каньон на река Колорадо. Нейн инициатор е  доктор  Сарвис, богат кардиолог, който понякога нощем събаря и изгаря внушителните рекламни плакати по федералния път за Калифорния. Помага му медицинската сътрудница Бонни Абцуг, остроезична, но винаги сигурна личност. В Каньона те се сближават с мормона Смит, съпруг на три жени, който организира екскурзии по течението на реката. Екстравагантният бизнесмен ненавижда язовирната стена в Глен Каньон, издигната през 1962 година и понякога умолява Бога да я разруши с добре премерено земетресение. Във фирмата на Смит работи и Джордж Хейдюк, ветеран от Виетнам, Зелена барета, специалист по взривове и бомби и любител на огромните открити простори.   



"Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман

Десислава Василева - Заркова | 2019-07-21

Във всяка книга може да се открие нещо забавно и поучително.Мисля ,че освен ако не си голям темерут няма как да не обичаш да се смееш."Всяка сутрин пътят към дома става все по дълъг" от Ф.Бакман е точно такава забавно-поучителна книга. В нея се разказва за остаряването, нещо от което всеки поне мъничко се страхува.



„Децата на апокалипсиса” от Индра Синха

Елена Михайлова | 2019-07-20

"Някога съм бил човек. Така казват. Аз самият не си го спомням, но хора, които са ме познавали като дете, твърдят, че съм вървял на два крака съвсем като човек."

Главният герой и разказвач в романа е т.нар. Животно. Това е прякор, който му е лепнат, защото е прегърбен дотолкова, че за да върви освен краката трябва да използва и ръцете си. Животно е 19- годишно момче, което е жертва на инцидент в химически завод, в неговия град.

  Романът е написан по реално събитие. На 03.12.1984 г., заводът Union Carbide в Бхопал, Индия се запалва и взривява. Химикалите, изпуснати в атмосферата са довели до много физически увреждания и смърт на всички, които са изложени на тях ( около 500 000 души). Индра Синха променя името на града и на компанията, отговорна за инцидента, но ни представя реалните последствия от него.



"Малката светица и портокалите" от Александър Секулов

Виктория Филипова | 2019-07-19

„ А първите изречения при добрите книги са като конете в родеото . Никога не е ясно как точно ще те хвърлят и дали няма да те стъпчат с копита, докато помощниците притичват на арената.“

 Когато за пръв път срещнах из интернет пространството една от историите в „ Малката светица и портокалите“  се почувствах точно така- подхвърлена в една нова вселена. Този кратък откъс,  който случайно прочетох разбуни сетивата ми. Думите ме преследваха и не спираха да омагьосват съзнанието ми. Исках още. Нуждаех се от още. 



Човек, който чете: „Човек на име Уве”

Катерина Григорова | 2019-07-18

„Човек на име Уве” е роман от Фредрик Бакман, радващ се на значителен зрителски интерес. Какво го прави толкова популярен и необходим?

„Човек на име Уве” със сигурност е далеч от масовостта и комерсиализацията. Главният герой дори е подбран възможно „най-скучен” и „обикновен”. На пръв поглед Уве е безличен, недодялан персонаж. Метафорично вмъкнатото „човек на име” навярно цели да приравни героят до тълпата, т. е.-този, който е един от всички. Незабележим, говори малко, леко сприхав и заядлив. Уве не обича хората и котките, и непонася присъствието на нещо, различно от съпругата си или неговият сааб.



"Хрониките на Амири" - Мариана Николова

Мариана Николова | 2019-07-17

„Хрониката на Амири“, издадена от издателство „Хрикер“ през 2015 г., е роман, в който едната от сюжетните линии ни връща векове преди новата ера в Асирия, а другата пресъздава събития от съвременността. Талантливата българска археоложка Мира си извоюва заслужено място в забележителния екип (в състава му влизат разностранни личности с различна националност) на ръководена от английски професор археологическа експедиция и заминава за Ирак. Насочвана от странните си прозрения и пробуждаща се интуиция, българката стига до невероятни открития при разкопки на мястото на Ниневия, някогашната столица на Асирия. Именно там (в днешния Мосул) изненадващо я спохождат съновидения, които по мистериозен и необясним начин свързват двете сюжетни линии. Сякаш случилото се в миналото представлява основата, опъната върху тъкачния стан, а багрите от днешния ден допълват картината. И докато Мира търси отговора на загадките и постепенно се влюбва в полския си колега, умната асирийска принцеса, потомка на Ашурбанипал, се опитва да разбули тайната на привидно естествената смърт на няколко мъже от своя род. И двете героини се сблъскват с подлости и предателства, ала подкрепата на преданите приятели и искрената любов им връщат вярата и са по-силни от всичко. Дори надживяват смъртта…



"Имаго" - Изабел Алиенде

Нина Иванова | 2019-07-17

Тя обича онзи миг в полунощ, когато четирите цифри на радиобудилника пропадат, за да се появят цифрите на новия ден. Но една нощ в този момент за нея се променя не само датата. Тя получава тайнствена покана за изложбата "Портрети на бащи". И с нея ключ, който отваря вратата към друг свят: света на Имаго.



ХИЛЯДА СИЯЙНИ СЛЪНЦА - Халед Хосейни

Анета Петкова | 2019-07-16

Когато една книга те срещне с друг по-различен свят от твоя, започваш да стъпваш неуверено, готов всеки миг да биеш отбой и да се откажеш да вървиш напред по страниците ѝ.

Но когато в този враждебен свят срещнеш малко невинно момиченце, живеещо в самотна колиба сред дивата природа самò с майка си, наричаща го харами (копеле), продължаваш напред с неутешимото желание да му помогнеш, да го избавиш от злата съдба. И продължаваш затаено да надничаш през пролуките на опасната му родина Афганистан и да се надяваш съдбата да дари това дете с щастие. Сближават те с детето неговите така естествени човешки мечти – да живеят с майка си по-добре,  чаканите с нетърпение срещи с татко му всеки четвъртък. След незаконната си любов със слугинята си, бащата-собственик на къщата, на градското кино и на три законни съпруги, отпраща опозорената жена в отдалечената от град Херат колиба. Там живеят двете до навършване на 15-тата година на момичето Мариам. Майката непрестанно набива в главата на дъщеря си това, което е било набивано и в нейната глава, че щом си жена, трябва да страдаш и да си нещастна.



„Следобед, някъде към пет”- Нели Господинова

Вяра Иванова | 2019-07-15

Тази малка книжка със стихове е едно вълшебно сандъче. Отваряш го и отвътре изскача синя рокля, посипана с капки от дъжд. Поглеждаш отново и хоп, вече си на плажа, с коктейл , а морето се плисва с тих шепот. Лятото намига дяволито като стар вълшебник. Спуска се по гърба на небето, рисува смокини, връзва люлки.



Да се влюбиш във вещица, Калина Иванова

Лилия Велчева | 2019-07-15

Когато отвориш книга и не можеш  да я оставиш, докато не прочетеш и последното изречение  в нея, разбираш, че си  срещнала нов талантлив автор. А когато този автор е и  твой съгражданин, изживяването е невероятно.  Затова не мога да не споделя, че имах щастието  лично от  него да получа  творбата му. Запознах се с Калина Иванова, младата  писателка, чиито  роман  Издателство „Буквите” е оценило подобаващо. 



„Затворникът на Рая“ от Карлос Руис Сафон

Мариана Николова | 2019-07-14

Винаги са ме вълнували книги, в които се говори за писатели. В романа „Затворникът на Рая“ от Карлос Руис Сафон често споменават и цитират загадъчния автор Жулиан Каракс. Неговата изплъзваща се и неразгадаема личност буди любопитство… Особено вълнуващ обаче е сблъсъкът между таланта в лицето на възрастния, хвърлен в затвора от политическата полиция писател Давид Мартин, и на бездарието, кичещо се с незаслужена слава. Неподражаемо негово въплъщение е директорът на затвора Маурисио Валс. Издигнал се с машинации и интриги, той дори убива, за да не разкрият престъпленията и стремежа му към фалшиво величие. Именно подлият Валс поддържа мъждукащия у Мартин живот, ала не от милосърдие, а защото очаква от него да напише шедьовър, който да си присвои. В крайна сметка, ще бъде излъган… 



Франсоаз Саган – „Разхвърляното легло”

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-07-15

Името Франсоаз Саган ме накара да посегна към тази книга.  В средата на миналия век това име на корицата на една тънка книжка  взриви френското консервативно общество. Книжката бе романът „Добър ден, тъга”. Роман, който разби всички табута, свързани с любовта, по-скоро със секса по това време. Тогава Франсоаз е на 20 години, студентка в Сорбоната и изведнаж... името и се издигна на гребена на писателската вълна, стана синоним на бунтарски дух, намиращ нови отговори на стари въпроси.



„Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи

Светла Дамяновска | 2019-07-15

Книгата „Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи  /преведена на български през 2018 г./ е трудна книга, в която не можеш да се влюбиш, така, както не можеш да се влюбиш в снимка на раково образувание… Защото в раковото образувание няма нищо красиво и вдъхновяващо, има само чист ужас.

          Подзаглавието на книгата гласи „Най-награждаваният хърватски роман“. Качествен роман, модерен, обемен и изчерпателен. Романът, от който вероятно хърватите имат нужда, за да прогледнат за редица исторически истини. Страшните времена на Първата световна война, Втората световна и неотдавнашната война между федерациите в СФРЮ присъстват с отражението, което са оказали върху обикновени, почтени граждани на тази страна, които са изживели най-жестоките трагедии в животите си, благодарение на стечението на тези исторически обстоятелства.



"Самотата спи на възглавницата ми", Иван Богданов

Детелина Сименова | 2019-07-14

  Това е книга за Самотата преди фб ерата, преди времето на имитациите /на чувства и други важни неща/, преди  появата на смартфоните... Не е преди  появата на  радиото и телевизията. Тях ги имаше.

    Това е историята на мъж, който след развода си, остава сам. Много сам. Болезнено сам. И, както ни води нишката на разказа, завинаги.

    Това и разказ за търсенето на себе си в другите, в очите им, в живота им, в душите им.



„Космонавтите само минават” – метафора на мечтите

Ирина Тодорова | 2019-07-13

оманът „Космонавтите само минават”[1] е интелигентен и различен текст за близкото минало на България. Изграден е от гледната точка на дете (2л., ед. ч.,), което определя неговата спецификата. Написан е със самоирония, чувство за хумор и критичен поглед. Образите са със силно излъчване. Изграждат ясно и осезаемо усещане. Наративът е динамичен. Много бързо се сменят ситуации, случки, години, детайли. Авторът успява да ангажира емоциите, въображението и надеждите на читателя. Историческият модус на вписване е падането на Берлинската стена – символ на идеологическо разделение в Европа. В първата част е представена личната мечтата на главната героиня „да прекрои Космоса”. Втората е свързана с разрушаването на Берлинската стена, политическите промени в България от 1989г., времето на стачки и протести. Подчертана е загубата на мечтите за главната героиня, която първо иска да стане космонавт като Юрий Гагарин, после да бъде като Кърт Кобейн, накрая дисидент. Една от най-тъжните констатации е, че другите ѝ мечти са се изчерпали. 



Анн от Зелените покриви - Луси Монтгомъри

Детелина Сименова | 2019-07-12

 Може ли книга за деца да се  препрочита всяка година? Може ли свекърва ти да ти препоръча книга, в която да се влюбиш за цял живот? Може ли детска книга да е най-четената книга в Канада? Може ли детска книга да развълнува деца и техните родители?...

     Да. Може. И още как! Особено ако книгата разказва обикновената история на едно необикновено дете от сиропиталище. Не. Това не е препис на Дейвид Копърфийлд. Не е.



"Една четвърт" - Мина Мау

Ася Вълчева | 2019-07-11

„Най-лудата книга, която съм чела!“ възкликна моя приятелка, когато ми я върна. Това е книга, която обладава съзнанието ти и превзема ежедневието ти. Трябва да кажа с какво ми е станала любима, но аз дори не мога да кажа, че ми е любима! Любимата книга носи покой, уют; четеш я, за да овладееш емоциите или да потърсиш начин за справяне с тях, или да се откъснеш от моментните несгоди. Тази книга се чете на един дъх, но не е плажен роман!



„Тайни няма” от Нора Ефрон

Светла Дамяновска | 2019-07-10

Книгата от 124 страници на Издателство „Сиела” от 2009 г. явно дълго е пътувала към мен... Тя е библиотечна книга, минала е през много ръце, но жилавата й жълта корица и страниците от хартия „от устойчиво управлявани гори” са съхранили съдържанието.

Авторката (знам за неприятното правило, че професиите са задължително в мъжки род, но не го уважавам и прилагам) е представена с 11 къси биографични реда и една закачлива черно-бяла снимка. На 4-та корица са отпечатани 11 „житейски истини” на Ефрон, които служат за дегустация - като глътката вино, преди да решиш ще вземеш ли бутилката... Не ги четох предварително. Просто отворих книгата и я затворих след няколко часа.



Бежанци от Весела Ляхова

Методи Марков | 2019-07-10

Искам да благодаря на г-жа Весела Ляхова, че се осмели да пробие омертата на червените престъпници и наследниците им, наложена и до днес върху този така преломен и жесток момент от съдбините на нацията ни!!! Проучвала е периода над десет години, самата тя е потомка на бежанци от Беломорска Македония и е разполагала със сведения от първа ръка. 


Това е неин дебют в създаването на роман, но сагата за Кобалище и хората му е предадена изключително добре, в традицията на най-добрите ни майстори на писаното слово!



Добри мъже от Артуро Перес-Реверте

Методи Марков | 2019-07-10

Чудесен исторически роман, какъвто само известен и успял романист като дон Артуро може да си позволи да напише и публикува!


От него читателят допълнително към историята научава, колко къртовски труд на писателя стои зад всяка творба, съчетан с много знания и безброй проучвания за избраната епоха и героите ѝ! Това ме накара да ценя още повече произведенията му!



Ние, удавниците от Карстен Йенсен

Мeтоди Марков | 2019-07-10

Никога не знаеш, кога ще те грабне приключението, нито пък къде може да те отведе...

Всичко започна за мен един понеделник - хората около мен чакаха при зъболекаря, а аз бях в Дания, на война с Германия на борда на платноход, в плен, после плавах из Южните морета и така и не разбрах, кога ми е дошъл реда да седна на стола за мъчения. :)



“Хартиеното момиче”- Гийом Мюсо

Вяра Иванова | 2019-07-10

Една нетривиална любовна история с интересен сюжет и неочаквана развръзка.

Книга, която разкрива и магията и тежестта на писането и свързаните с това сътресения и преживявания.

Писателят Том Бойд изживява творческа криза. Загубил е любовта на живота си- красивата пианистка Орор, а заедно с нея си е отишло и вдъхновението му. Разорен заради най-добрия си приятел, нещастен, потънал в самосъжаление, той е готов да се откаже от писателската професия, въпреки че, издателят и читателите му очакват от него да завърши нашумялата трилогия, която е написал. 



"Живот без край" - Бегбеде

Камен Петров | 2019-07-10

Да се чете и/или пресъздава книга на Фредерик Бегбеде, без значение коя точно е тя, винаги си е едно предизвикателство за интелекта, емоциите и ерудицията на всеки.

 

Когато прочетох за пръв път „Живот без край“, този роман, както се казва, ме улучи право в десятката. Може би затова толкова лесно „ми влезе“, затова дълго мислих над текста, затова си позволих да го препоръчам на мнозина и го препрочетох няколко пъти.



Високо, зелено, нежно - Мюнюн Тахир

Василка Дойчева | 2019-07-10

Както винаги в този живот хубавите неща стават случайно. Та тази случайност събра и мен с творчеството на Мюмюн Тахир. Избрах си книгата от куп други книги без да познавам автора. Заглавието също нищо не ми говореше. Попрелистих я набързо, забелязах, че героите са с мюсюлмански имена и реших да я взема за четене. Предвкусвах екзотиката на ориента, среща с един непознат свят и култура. Нещо сладникаво като канела и сладко като шербет се завъртя из усещанията ми.  Видях, че предговора на книгата е от самият автор и започнах от там. Запознанството ми с Мюмюн Тахир започна от самото начало.

     „Писателят копае в душата си, влага я в словото си.



„Какво знам със сигурност?“ Опра Уимфри

Мила Попова | 2019-07-10

Опра Уимфри е необикновена жена, израснала в бедно семейство, с прабаби истински робини. Преживяла е бедност и сексуално насилие. Успяла е да се отърве от илюзиите на ума и суетата и да сътвори истински, съзнателен и смислен живот.  Разказва няколко случки от миналото и настоящето си, за да определи основните си ценности- Радост, Издържливост, Близост, Благодарност, Шанс, Благоговение, Яснота, Сила . Може и да сте чели други подобни книги, също като мен. Ако е така, просто затворете книгата и се отдайте на заглавието й



Всеки носи поне по една книга в себе си...

Вяра Иванова | 2019-07-10

Всеки носи поне по една книга в себе си...

Моята е “Мостовете на Медисън”.

Познато ли ви е това усещане, когато четете, четете, четете и изведнъж усещате, че сте престанали да дишате?Това е усещането, което ще ви даде тази книга.



Страстна велосипедна целувка

Спас Христов | 2019-07-10

„Страстна велосипедна целувка” е книга, която писах почти сакат. Всичко преди да я започна си вървеше добре. Карах до несвяст, бях в добра форма, имах цел и да взема да се блъсна в едно дърво. Творбата се роди от въпросите: „Ами сега?” и „Какво ще стане, ако никога вече не мога да карам велосипед?”

Когато правиш нещо като манифест-завещание искаш да се отличава по съдържание и форма. Започнах от особения строеж. Подсказан ми от невероятно изтънчения роман на Сей Шоногон „Записки под възглавката”.