Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
Иван Русланов - победител в първия конкурс 'Търся издател" Катя Димитрова

Иван Русланов е победителят от първото издание на конкурса "Търся издател" на "Фондация Буквите". Роден е на 18 април 1991 г, в Костинброд. В момента учи журналистика в УНСС и работи в културния отдел на вестник "Стандарт". Първата част от трилогията му "Черният ангел" спечели любовта на читателите и бързо изчерпа и двата тиража на дебютната му книга. За отрицателно време той се превърна в познато лице сред ценителите на словото в България, а броени дни преди да стартира второто издание на "Търся издател", Иван Русланов споделя как се печели един такъв конкурс.

 

Разкажи ни за участието си в конкурса - как разбра за него, трудно ли се реши да участваш?

 

За конкурса разбрах от един приятел, който също участваше в него. Тъй като двамата често си бяхме говорили за това, което пишем, той ме посъветва и аз да опитам късмета си в „Търся издател". Да си призная, не смятах, че съм готов за конкурс от подобна величина, с награда издаване на книга, но пък като помислих, осъзнах, че няма какво да губя ако изпратя резюмето на творбата си.

 

Имаше ли някакви спънки по време на надпреварата?

 

Не бих казал, че за мен е имало кой знае какви спънки. Станах свидетел на няколко скандала, които се заформиха около други участници, но реших, че по-важно е да представя идеята си пред колкото се може повече хора, дори и те да не гласуват за книгата ми, вместо да се включвам в свадите. Трябва да кажа, че това бяха няколко наистина напрегнати месеца, в които ту се отказвах, ту пак продължавах да се запознавам с интелигентни четящи хора, за които се радвам, че одобриха идеята ми и дадоха своя глас.

 

Какво, освен издаването на дебютната ти книга, спечели от конкурса?

 

Както казах, срещнах се с много хора, които станаха и мои добри приятели. Винаги ми е интересно, когато заедно дискутираме дадена тема, когато виждам гледните им точки и се уча от опита им. Освен това, те са наистина отзивчиви и често идват при мен с препоръки за писането ми, за които съм много благодарен. Тук е моментът да благодаря на Александър Драганов и целия екип на „Цитаделата" , че както винаги подкрепиха проекта ми, на „Фентъзи Ларп центъра", които също подкрепиха моя дебют, на екипа на сайта "Cheti.me", задето освен, че дадоха шанс на романа, дадоха шанс и на мен да се проявя като журналист, на сайта Bookland и Gery Yo, задето също дадоха своята подкрепа за романа, на Яница Маринова, която ме покани в чудесното си шоу „Гара Надежда" и на всички отзивчиви хора, които ми удариха по едно рамо и смятат, че в романа ми има нещо смислено. Хората, с които се запознах са най-голямата награда от този конкурс.

 

А загуби ли нещо?

 

Всеки автор, когато се захване да направи стъпка на която държи, се лишава от нещо, което е скъпо за него. Но аз не съжалявам за нищо, защото спечелих много повече. Няма смисъл да поглеждам към загубеното, защото по-смислено е да гледаме напред и да работим над това, което искаме да доусъвършенстваме. Пък и поглеждайки при загубените неща в миналото, често подминаваме истинските, за които е важно да се борим в бъдещето. Пътят е напред.

 

Какво се промени в живота ти след "Търся издател"?

 

Станах по-отговорен, разбрах, че не трябва да чакам на готово, а да се боря за онова, което искам. Осъзнах, че не трябва да подражавам на никого, да бъда себе си, колкото и да е трудно. Не бих казал, че животът ми се е променил кой знае колко много, но определено станах и по-уверен. С „Черния ангел" отидох и до Бургас, включвайки го в своята разработка „България през очите на младите: Емпиричен анализ и художествен образ", с която станах част от конкурса за младежко научно творчество на Бургаския свободен университет. Макар и с друга своя творба, разказът „Последният", спечелих и специалната награда на конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Научих много, не само за писането и се надявам тепърва да предстоят хубавите моменти.

 

А след конкурса - накъде ? Какво се случва с теб след победата - ще продължиш ли да издаваш нови неща ?

 

Тази година имах две публикации. Първата беше в сборника на Годишника на БСУ за студентско научно творчество с моя доклад „България през очите на младите: Емпиричен анализ и художествен образ". Втората беше с наградения ми от конкурса на „Агоп Мелконян" кратък разказ „Последният", който излезе в специалния брой на издателство „Буквите" „Смесена китка". Продължавам и своята работа във вестник „Стандарт", където съм репортер в отдел култура и стил. Също така наскоро започнах редакцията на продължението на „Черния ангел", чието подзаглавие съм избрал да бъде „Прикритието на греховете". Ще се постарая и то да достигне до своите читатели.

 

Чувстваш ли предимства в живота и творчеството си, след като спечели конкурса ?

 

Чувствам се оценен. Радвам се, когато читателите идват при мен с насоки относно това как да продължа романа, с желание да поговорим за героите или просто да ме поздравят. Благодарен съм на всеки един от тях за отделеното време. Смятам, че покрай представянията на романа си се запознах с много талантливи писатели и ще взема пример от тях, което е най-голямото предимство.

 

Скоро ще обявим второто издание на "Търся издател", какво би посъветвал участниците в него ? Как се печели такъв конкурс ?

 

Преди всичко искам да им кажа да вярват в себе си и да не се отказват, ако наистина искат книгата им да достигне до читателите. Вършете си коректно работата и бъдете отворени към хората. Не всички ще откликнат на поканата ви, но ще срещнете и други, които ще ви подадат ръка. Важното е да имате волята да продължавате напред и да се стараете във всичко, което правите за конкурса.

 


Прочeтено от:1550
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Граничност - Рашел Леви Спомени от първи кръг на конкурса „Търся издател"
Е-книги  


Следобед, някъде към пет
Автор: Нели Господинова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития