Говорим си за секс

Тема на броя

Иван Богданов | 2009-04-19


Говорим си за сексКризата на средната възраст ни връхлита точно когато сме се закрепили на краката си и смятаме, че владеем света.
Какво му остава на един мъж, когато се събуди една сутрин сам, напуснат от приятелката си/съпругата си, с която живеят от студентските години, с долу-горе стабилен бизнес, но без изгледи за неочаквано забогатавяне?
Остават му точно три неща – безразборен секс, неспиращо пиянство и военни игри.
В тази книга има по-много от всичко. И както е написано на гърба на корицата – тя е за порасналите момчета от „Вчера” – завършилите ловешката езикова гимназия.
Когато авторът, Васил Митевски,  ми даде книгата, ми направиха впечатление две неща – стилната корица, издържана в американски стил, и странното трибуквено заглавие „ГЗС”, което само посветените могат да разберат.
ГЗС е абревиатура на един известен клуб в clubs.dir.bg – „Говорим си за секс”. Там естествено най-малко се говори за секс, а още по-малко се прави такъв, и това главният герой го разбира след първата седмица потъване в него. Но в началато клубът така го омагьосва, че той зарязва работа, жени и уговорени срещи и единственото, което прави, е да разбунва духовете в клуба и да унищожава поредната бутилка качествено червено вино.
Класическото обучение в Ловешката езикова гимназия си личи както в оформлението на книгата /в строг стил, силно наподобяващ книгите отпреди десети, дори и в шрифта си/, така и в Гонкуровската откровеност, с която описва имена и събития
„Двете разгонени котки се бяха изключили от заобикалящия ги свят. Изцяло и безусловно. Не видяха ефектното появяване на Слона с Мелиса на ръце и обявяването на всеослушание на предстоящия им годеж. Не забелязаха и как се сдобиха със съседи по сепаре – ПОЛУидиотчето и нейния цял-целеничък Идиот, настанили се тихо да не смущават „влюбените гугутки”. Пропуснаха впечатляващото сетивата, кипящо от страст танго на Лейзи и Сий_мен, събрало възторжена публика, дори и сред нечленуващите в клуба посетители на дискотеката...”

„С главни героини Глупчо и Каспър – двете нереализирани възможности за светкавична забивка на клубарка, с последващ бърз секс. И то не виртуален, а реален. И то не къде да е, ами на самата сбирка на ГЗС. Но ако за първата бамбина неуспешният развой на събитията можеше да се припише единствено на целенасочените действия на нейната сестра-закрилница /а може би завистница?/, то при втората, Каспърката, провалянето на секса се дължеше единствено на Жоркича. Защото след като по някакви неведоми на логиката на средно нормалния разум причини се беше озовал заедно с нея в тоалетната и бяха стигнали до момента, в който мъжкия ърбън самец е повече от задължително да оноди без много-много церемонене женската ърбън самка, Оруел се впусна в романтични прелюдии с целувания и шепнене на нежни думи. Шамарът, който изплющя по лицето му, не беше нищо в сравнение с унищожителното изсъскване: „Оо, лигльо, я върви да играйкаш някъде другаде на любов!”.

Въпреки, че е в заглавието, ГЗС не е основна част от книгата, както не са и поредицата мацки, забивани във всякакви условия. Основното, за което се разказва, е какво е станало с порасналите момчета от Ловешката езикова гимназия и какво е останало от приятелството им.
И как заради това приятелство, главният герой се озовава чак в Пакистан, където... Е, тази глава вече е в раздела „мъжки мечти за военни игри” и е излишна за повествованието на книгата, но много добре допълва описанието на героя – един наивник на средна възраст /пардон – романтик/.
Според резултатите от едно престижно американско изследване, на въпроса – „Кога мъжете трябва да престанат да играят компютърни игри?” над 65% са отговорили – „НИКОГА!”.

Прочетете тази книга. Въпреки, че авторът говори отдавна за нея, а явно още по-отдавна я пише, има още много какво да се желае в нея.
Силното начало увлича, но постепенно действието забавя ход /явно случките в реалния живот на автора са се поизчерпили/.
Последната трета на книгата е пълна с прекопирани от ГЗС клубни опити за писане /споменах ли по-горе за братя Гонкур?/, с качество много по-ниско от нивото на останалия авторов текст. Или е гонен пълнеж, или авторът не може да забрави ония години на клубна слава.
Но прочетете тази книга! Тя е интересна именно с недостатъците си – авторът е описал разкошно лутането на един мъж на средна възраст. 
И пътьом увековечил клуб „Говорим си за секс”!


2009-04-19 | Прочетена: 1719