КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Истинският бунтовник винаги извървява пътя си сам

Тема на броя | Северина Самоковлийска

Защо избрах този цитат от книгата за заглавие?

Всъщност и аз не знам. Първите няколко страници си мислех само „Леле, тоя тип е енциклопедия на тема дроги!" и му се възхищавах за смелостта - да напишеш роман с основна тема наркотици ми се струва безумно смело... Докато не стигнах до абзаца на тема „промяната през 90те години на 20ти век".


Брегът на мракаЗащо избрах този цитат от книгата за заглавие?

Всъщност и аз не знам. Първите няколко страници си мислех само „Леле, тоя тип е енциклопедия на тема дроги!" и му се възхищавах за смелостта - да напишеш роман с основна тема наркотици ми се струва безумно смело... Докато не стигнах до абзаца на тема „промяната през 90те години на 20ти век".

Тогава започнах да разбирам и, да си призная, се възхитих още повече от цялата история.

„Брегът на мрака" не е роман за всеки. Ако ви трябва обикновено четиво, с което да убиете няколко часа, по-добре не посягайте към него. Ако не сте в настроение за размисли на тема колко сме затънали в лайната, това също не е вашето четиво.

Книгата е учудващо правдиво отражение на реалността, толкова правдиво, че изглежда изкривено и нереално, защото ако признаем, че има смисъл, означава да си признаем колко сме деградирали. С две думи „Назад към природата!"

Избраният начин за водене на повествованието - ограничено първо лице - може да се стори в началото малко неудобен и ограничаващ, но всъщност е перфектен за този тип роман. В един момент човек започва да се чувства, все едно гледа „Боен клуб" и да се пита дали е случайна връзката между двамата спътници и алюзията с Джекил и Хайд.

Помага по-лесно да се простят и някои обобщения, като цветущото „ринозаври", „нацисти" и прочее неща - това са реплики на героя. Автора само седи в ъгъла и гледа леко засрамено.

Романът се чете на един дъх. Цялата атмосфера е откачена комбинация между „21 грама" на Иняриту и романите за детектива-единак на Спилейн и Чандлър. С начало, което не е точно начало и с това, че сам трябва да си подредиш пъзела.

В края си книгата като че губи малко динамиката си, темпото се забавя, за да може екшънът да отстъпи трона си на необходимите морални заключения, макар че читателят отдавна ги е направил сам за себе си. И не би могло да е по друг начин.

Засяга толкова много злободневни въпроси, че причинява физическа болка. За консуматорското общество, в което сме се превърнали, за децата-зомбита, които на петнадесет вече живеят на своя си синтетична планета, за истинското лице на бизнеса у нас - „Събирача на души", чуждата валута, безумната мода всичко да бъде „европейско", съдбата на тези, които не се подчиняват на правилата на „автоматизираната фабрика"...

Героят е щастливец - има си своята дрога, за да избяга от света (горкото копеле!). А за нас какво остава?

„Брегът на мрака"


2009-05-01 | Прочетена: 1601