Яна Александрова - пиша фантастика, защото реалния свят ми харесва

Тема на броя

Цветанка Абаджиева | 2009-05-01


Яна АлександроваМоля, представете се на читателите на списанието с няколко изречения.

Казвам се Яна Александрова, на 21 години съм и в момента уча невронауки в Университета на Единбург, Шотландия.

Писането и сцената са две от големите любови в живота ми, но това може да се очаква от дъщеря на актьор и редакторка. Създател и ръководител съм на варненския самодеен състав Музикален Театър „Вис Виталис". Пиша и музика и през септември живот и здраве ще извадим нов мой авторски мюзикъл по приказката „Славеят" на Андерсен.

Към състава има и детска школа и покрай нея преподаването се превърна в друга голяма моя страст. Дори няма значение какво и на кого, учителстването е великолепна професия, стига човек да успява да е в крак с учениците си и да си поддържа ентусиазма.

Бившият ми приятел веднъж ми каза: „Аха, разбирам те. Ти пишеш фантастични истории защото не ти харесва това, което виждаш през прозореца."

На което аз отговорих: „Джак, абсолютно нищо не си разбрал. Пиша ги тъкмо защото ми харесва."

 

Издаването на първа книга безспорно е събитие в живота на всеки пишещ човек. Минало е достатъчно време и съм сигурна, че сте подредили усещанията си ,породени от събитието. Разкажете ни за тях.

Да, първата книга е приятно преживяване. Благодаря много на моя издател, а впоследствие и приятел, Иван Богданов, и на цялото издателство „Буквите", че направиха това възможно. Но за съжаление това да те издадат в България носи предимно притеснения, че купчинки от собствената ти книга ще събират години наред прах в ъглите на къщата. Това да не се разбира погрешно. Обичам България и нямам желание да мрънкам колко скапана е държавата. Вярвайте ми, и тук във Великобритания хората мрънкат същото. Но специално по отношение на българските автори... Знам че доста хора все пак са чели „Хрониките" и прашасалите ми купчинки не са много големи. Но също така знам, че огромна част от хората, които страшно биха се забавлявали с нея, дори не са я чували, а не мога да си позволя реклами по телевизията или пък скъпи постери, за да привлека вниманието на тийнеджърите. Трудно се пропагандират нови български автори и сякаш се четем взаимно, а ако вземат да ни прочетат и другите, ще видят, че не сме за изхвърляне. Хубаво е, че такива като вас ни обръщат внимание.

 

Според мен в текста на книгата и особено в  топонимите и имената на хората има много символика. Кажете нещо повече за това нарочно търсене.

Любопитен въпрос. Не всичко крие кой знае какъв смисъл. Но някои неща наистина са намигания, например към други автори. Името на Дентал Академи ми хрумна заради „Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглъс Адамс. Един от героите там, а именно Форд Префект, е кръстен на марка кола. Главният герой пък е с фамилията „Дент" и винаги ми е харесвало как звучи. Иван по едно време полу-на шега се чудеше дали няма да ме съдят от компанията за паста за зъби, но и двамата решихме, че това би било страхотна реклама.

Злодеят „Как-Му-Беше-Името" разбира се е шега с „Вие-Знаете-Кой" от поредицата за Хари Потър. Честно казано през половината време избухвах в кикот в момента в който го напиша. Има и още няколко такива, като например прякорът на кръстницата му „Каменният философ", което е „Философският камък" наобратно. Поначало книгата ми си има съвсем собствен сюжет, но пък много обича да се шегува с други книги. Съвсем добронамерено, разбира се.

 

Познавате ли културите на Древния Близък изток?

Не бих казала, че ги познавам, но са ми интересни и с удоволствие бих ги опознала по-добре.

 

Какво се случи след „Хроники от сърцето на дявола"?

Ами, случи се втората част, но нямам пари да я издам, особено имайки предвид, че съм студентка. Ако някой може, нека помага. Освен това се случиха и страшно много други проекти, например една книга за възрастни, по която работя с приятелката ми Зорница Златева, също чудесен автор. Става дума за нещо между екшън и затворническа драма с мъничко научна фантастика и наистина е много интересно, убедена съм че ще се хареса на много хора, но и за това няма пари. Четири млади дами работим по „Приказки за лека нощ за жени", което може да се категоризира като сборник с „чиклит" истории, предназначени да топлят женските ни сърчица, но и с по-дълбок смисъл, ако някой реши да го търси. Пиша и неща на английски, ще опитам и с тукашните издателства. И още мога да изброявам какво се е случило, но... ако някой не се притече на помощ с финансиране, всъщност накрая нищо няма да се случи, а ще е жалко.

А, какво предстои да се случи в бъдеще?

Целият ми живот предстои да се случи. Три неща се надявам да ме чакат там - здраво и щастливо семейство, работа, която ме удовлетворява и... световни бестселъри! Какво пък, човек има право да мечтае.


2009-05-01 | Прочетена: 1647