Хроники от Сърцето на дявола

Тема на броя

Цветанка Абаджиева | 2009-05-01


Хроники от Сърцето на Дявола Преди дни издателят Иван Богданов ми подаде книгата „Хроники от Сърцето на дявола" с думите:

  • - Това е българският „Хари Потър".

Никога не съм харесвала този вид сравнения и поех книгата от ръцете му, твърдо  убедена, че близостта между двете книги е само привидна.

Хрониката е запис на случващо се събитие във вариант, максимално близък до реално случилото се. Записваните по този начин за дълго време събития, могат да бъдат сравнявани и изследвани от всяко следващо поколение. Целта на подобно усилие на ума, може да бъде само извеждане на съвместима с настоящето поука. С времето тези автентични разкази се освобождават от характеристиките на епохата, която описват и се превръщат в архетипни структури, които носят есенцията на човешката опитност. Така се раждат иносказанията.

Авторът на „Хроники от Сърцето на дявола"- Яна Александрова - използва тези характеристики на писаното слово много умело. На възрастта, на която е писала тази книга /само 18 години/ това е вродена даденост, талант. Тя пресъздава по свой начин най-старата приказка, която познава човешката култура, разказ за борбата между добро и зло.

Застрахована предварително с условието, че доброто винаги побеждава, авторката стоварва на плещите на едно новородено отговорността за бъдещето на вселената. Никълъс Гергински е главният герой на тази книга, който трябва да се пребори за бъдещето на една конфедерация от планети. Той е роден на планетата Тора с орисията да бъде различен. От интервюто, получено през интернет, читателите ще научат за нарочните търсения в имената на героите и планетите. На мен особено много ми хареса името на родната планета на Никълас-Тора. Освен общото заглавие на първите пет книги от Светата Библия, думата тора с ударение на последната сричка в гръцкия език има значението на българската дума сега. Всичко се подрежда. Спасителят на вселената е роден сега, и в училището за бъдещи лидери Хаймпайър трябва да се подготви да изпълни мисията, за която е орисан от своите две орисници.

 За мен, тук свършва фантастиката в тази книга. От тук насетне, тя развива истински разказ, в който героите често променят поведението си. Лошият върши добро, а добрият е безсилен, когато трябва да се помага. Яна Александрова обича неочакваните обрати в повествуванието и това го прави динамично. На мен не ми достигат около петдесет страници текст, в който  са описани преживяванията на героите, преди те да се върнат за ваканцията у дома. Събитията предлагат възможности за по-детайлно разработване на образите.

По темата. Тази книга е много по-добра от томовете на Джоан Роулинг, защото носи особената чувствителност на източния човек. Тя не е разказ за приключенията на група деца, пък били те и особено надарени. Героите на Яна Александрова - Соларис, Мейбъл, Ида, Ролан, Емалин, Дентал, Блери и главният герой Никълас - са нарочно избрани и трябва да се научат да управляват един потънал в тъмнина свят и да го изведат в светлината на доброто.

„Хроники от Сърцето на дявола" определено не е книга само за деца. Тя предизвиква много мисли и сравнението с другия  нашумял роман я лишава от един голям кръг читатели, които биха се радвали да прочетат книга с дълбок подтекст, която се излива като приказка.

Авторката е оставила отворен края на книгата. Следващата част от историята е вече написана. Надявам се да прочетем продължението в най-скоро време.

 


2009-05-01 | Прочетена: 1664