КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Ивайло Диманов - призован по Закона за защитa на цветните сънища

Прeдстaвяме Ви | Иван Богданов

Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава. Първата му стихосбирка "Площад Гарибалди" бе преиздадена и взе наградата на СБП на "Южна пролет".
Никъде в родната конституция не пише, че българинът има право на щастие. Вероятно затова Народното събрание не иска да приеме Закона за цветните сънища. Но почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов -"Допълнение към Закона за защита на цветните сънища". И едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Факт, който очертава нетипични традиции за родното книгоиздаване. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: "Ивайло Диманов - много талантлив поет!"


Ивайло ДимановИзраснах сред градските гълъби на площад „Гарибалди". 
С песните на Джани Моранди и Челентано. От малък мечтаех да направя по-добър света, затова в трети клас написах с тебешир "Убиец!" на вратата на кварталния касапин. По-късно носех една значка с надпис "Дайте шанс на тревата" и лъжех милиционерите, че пише "Дайте шанс на мира!" После отидох войник, а тя се влюби в друг. Веднъж, докато бях на пост пред знамето, мина някакъв офицер с едри звезди на пагоните. Аз си пеех на поста, пък то било забранено?! Щях да бягам от карцера и от държавата и ако бях го направил, вероятно щях да съм първият истински дисидент в BG. Но валеше силен дъжд... Опитах да стана артист, но по онова време актьорите имаха здрави семейства и много деца, които също трябваше да станат артисти. Затова станах композитор. Композирах влакове на гарата. Сега съм журналист. Но знаете ли кое е най-странното? Ако си спомня къде живее онзи касапин, непременно ще ида и отново ще напиша на вратата му "Убиец!" После ще грабна китарата и на всички гълъби от площад „Гарибалди" ще изпея оная стара песничка на Моранди: „Prendi questa mano, zingara..."

 

Сбогом на оръжията

 

Не носете бонбони в кукления театър.
Марионетките нямат панкреас и жлъчка.
В края на първа част влиза данъчният и
реквизира финалния монолог на цар Лъвчо.

Не носете гранати в централната поща.
Пощальонът гърми винаги два пъти...
Докато разбереш кои са добрите и лошите,
филмът с два "Оскара" вече е свършил.

Не носете с вас GSM в градските гробища!
Мъртвите рядко поръчват събуждане...
Тоя живот се оказа нелепа пародия,
в другия ще живеем като Кобургите.

Не носете оръжие в Белия дом, моля ви!
Политиците имат неприязън към Чехов.
Изстрел случаен, а после куп главоболия.
Накъде с толкова малко патрони, момчето ми?

Не носете уиски в картинна галерия.
Нощната стража на Рембранд е неподкупна!
Даже Голата Маха е с... бронежилетка,
иди че общувай на живо с изкуството!

Не носете тъга във районната онкология.
По-добре занесете саксия с кокичета...
Гледайте право в очите на вашия болен
и без глас му шепнете: „Обичам те!"

В полунощ всички феи пристигат от Нарния.
Не носете в детския театър оръжие...
Ех, Антон Павлович, може би имате право,
ала тази нощ пушката няма да гръмне!


2009-05-01 | Прочетена: 1621