Ивайло Диманов - призован по Закона за защитa на цветните сънища

Прeдстaвяме Ви

Иван Богданов | 2009-05-01


Ивайло ДимановИзраснах сред градските гълъби на площад „Гарибалди". 
С песните на Джани Моранди и Челентано. От малък мечтаех да направя по-добър света, затова в трети клас написах с тебешир "Убиец!" на вратата на кварталния касапин. По-късно носех една значка с надпис "Дайте шанс на тревата" и лъжех милиционерите, че пише "Дайте шанс на мира!" После отидох войник, а тя се влюби в друг. Веднъж, докато бях на пост пред знамето, мина някакъв офицер с едри звезди на пагоните. Аз си пеех на поста, пък то било забранено?! Щях да бягам от карцера и от държавата и ако бях го направил, вероятно щях да съм първият истински дисидент в BG. Но валеше силен дъжд... Опитах да стана артист, но по онова време актьорите имаха здрави семейства и много деца, които също трябваше да станат артисти. Затова станах композитор. Композирах влакове на гарата. Сега съм журналист. Но знаете ли кое е най-странното? Ако си спомня къде живее онзи касапин, непременно ще ида и отново ще напиша на вратата му "Убиец!" После ще грабна китарата и на всички гълъби от площад „Гарибалди" ще изпея оная стара песничка на Моранди: „Prendi questa mano, zingara..."

 

Сбогом на оръжията

 

Не носете бонбони в кукления театър.
Марионетките нямат панкреас и жлъчка.
В края на първа част влиза данъчният и
реквизира финалния монолог на цар Лъвчо.

Не носете гранати в централната поща.
Пощальонът гърми винаги два пъти...
Докато разбереш кои са добрите и лошите,
филмът с два "Оскара" вече е свършил.

Не носете с вас GSM в градските гробища!
Мъртвите рядко поръчват събуждане...
Тоя живот се оказа нелепа пародия,
в другия ще живеем като Кобургите.

Не носете оръжие в Белия дом, моля ви!
Политиците имат неприязън към Чехов.
Изстрел случаен, а после куп главоболия.
Накъде с толкова малко патрони, момчето ми?

Не носете уиски в картинна галерия.
Нощната стража на Рембранд е неподкупна!
Даже Голата Маха е с... бронежилетка,
иди че общувай на живо с изкуството!

Не носете тъга във районната онкология.
По-добре занесете саксия с кокичета...
Гледайте право в очите на вашия болен
и без глас му шепнете: „Обичам те!"

В полунощ всички феи пристигат от Нарния.
Не носете в детския театър оръжие...
Ех, Антон Павлович, може би имате право,
ала тази нощ пушката няма да гръмне!


2009-05-01 | Прочетена: 1673