КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

За литературата, театърът и нещата от живота - разговор с Ивайло Диманов

Прeдстaвяме Ви | Северина Самоковлийска

До преди три седмици не бях чувала за Ивайло Диманов. После ми го препоръчаха като пример за критика и нещата, които прочетох ме плениха. В рамките на 48 часа бях преровила всичко в интернет, свързано с него. Включително профила на Ивайло Диманов от Плевен, завършил ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна митрополия, което се оказа грешка.

След като изчерпах източниците, реших да пия вода от извора. И открих, че освен талантлив и разчупен театрален критик, човекът Ивайло Диманов е любезен, внимателен - друга дума не ми идва на ум, освен джентълмен.

И така, искам да благодаря на господин Диманов за отделеното време и изчерпателните и сериозни отговори. А на вас нека представя критичния поет - или поетичния критик - Ивайло Диманов


До преди три седмици не бях чувала за Ивайло Диманов. После ми го препоръчаха като пример за критика и нещата, които прочетох ме плениха. В рамките на 48 часа бях преровила всичко в интернет, свързано с него. Включително профила на Ивайло Диманов от Плевен, завършил ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна митрополия, което се оказа грешка.

След като изчерпах източниците, реших да пия вода от извора. И открих, че освен талантлив и разчупен театрален критик, човекът Ивайло Диманов е любезен, внимателен - друга дума не ми идва на ум, освен джентълмен.

И така, искам да благодаря на господин Диманов за отделеното време и изчерпателните и сериозни отговори. А на вас нека представя критичния поет - или поетичния критик - Ивайло Диманов

   

          По професия сте журналист и предполагам тъкмо това ви помага да пишете по начина, по който го правите - кратко, точно, ясно и занимателно. А фактът че сте критик - макар и театрален, помага ли ви в поезията?

- Не съм критик и никога няма да бъда. Но журналистическата професия предполага статута на неотменен коректив. За всичко, което се случва или не се случва в тази т. нар. република България. Независимо кой е на власт, творецът трябва да е верен на собствената си съвест, а не да клечи пред копанката в унизителни пози. Що се отнася до поезията - тя е толкова високо над нас, че никой не може да й навреди. А в храма на Мелпомена има един вълшебен асансьор, който те отвежда директно при нея. Важното е кое копче ще натиснеш.

 

      Кои са трите думи, с които бихте определил съвременната българска култура?

- Три? Толкова много? Тя може да бъде описана и само с две - австрийски език!

  

     А съвременната българска литература?

- Най-лошото е, че и там се настаниха внуците на Политбюро...

 

     При малък пазар като българския, без значение дали говорим за книги, театър или музика, смятате ли че максимата "В любовта и войната всичко е позволено" е оправдана?

- Напротив, огромно значение има дали говорим за книги, театър или музика! Защото ако за българските книги пазарът наистина е нищожен, то киното, театърът и особено музиката са конвертируеми изкуства и няма никакво оправдание за провинциалния привкус и лошия дъх на чесън в постния ни модернизъм... Старата оперна школа умира, чалгата влезе дори в галериите, а кахърното ни кино има повече статисти, отколкото публика... И въпреки всичко, тъкмо в музиката и театъра проблясват плахи светулки, тъкмо там имаме нищожния шанс да ни забележат.

 

    Казвате, че дъщеричката ви Ива е "най-красивото стихотворение", което сте написал. Какво бихте искали да прочете тя, когато порасне?

- О, тя вече прочете „Малкият принц", „На изток от Рая", „Майсторът и Маргарита". Останали са й само още 1580 заглавия, които съм й приготвил в списъка за лятната ваканция... Ако трябва да отговоря сериозно, истината е, че един човешки живот не е достатъчен, за да прочетем половината от онова, което си заслужава.  Светът е натрупал милиарди тонове мъдрост, а е все тъй неук и грешен. Тези, които най-малко четат, обикновено стават политици и тъкмо затова историята повтаря едни и същи грешки. Каква ирония, а?

 

       А от кои книги - да я предпазите?

- Хитлер гореше написаното от враговете си, Тодор Живков заглушаваше гласа им, но свободното слово е като водата - винаги ще намери пролука. Нищо не бих забранил на дъщеря си, нека всичко чете, дори най-пошлото четиво учи на нещо. Как не бива да пишем! Важното е младият човек да е прочел стойностното, за да има своя естетика. Когато си вкусил кафява захар, лесно разпознаваш неестествената сладост на аспартам или цикламат. Когато си чул „Годишните времена" на Вивалди или космическата поетика на Теодосий Спасов, едва ли ще влезеш в чалга клуб!

 

      На кои имена възлагате надеждите си за следващия театрален сезон 2009-2010 година?

- На Бойко Борисов и „Котките" от Бродуей. И тая година, уви, пошлото политкабаре ще е долнопробен амфетамин за пристрастената тълпа. Що се отнася до истинския театър, там очаквам празнични случки от Морфов, Деси Шпатова, Ивайло Христов и Модерния театър, Теди Москов и „Сфумато".

 

        Представете си че имате възможност да се обърнете не само към целокупния български народ, а към целия свят. Как ще ги накарате да отидат на театър?

- Бих могъл да разиграя джип „Чероки" с есемеси и благотворителна кауза, но няма да го сторя. Ще извикам с висок глас: „За бога, братя, не гласувайте! Тоя театър на абсурда вече го гледахме!" Те пак се натъкмиха в листите. Не им угаждайте, счупете им хатъра, хванете сатъра! Време е да кажем „Не!" на пошлия им садомазосамодеен порноспектакъл. Идете и гледайте Шекспир в Кралския театър или „Женитба" в Народния! Красотата едва ли ще спаси този опростачен свят, но може да го направи по-малко циничен, не тъй мизерен и груб. Вярвам в силата на изкуството. И тъкмо тази вяра ме спасява,  да не се разпадна на атоми в кварталната пивница.


2009-05-16 | Прочетена: 1685