КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Никой не е по-висок от тревата

Критични вибрации | Илияна Делева /ила/

„Никой не е по-висок от тревата. Не го осъзнаваме докато я тъпчем с нозете си. Осъзнаваме го едва тогава, когато ни положат в черната пръст и тревата се озове някъде високо, недостижимо над нас - жива, жилава и вечна."

Човешкият ни живот е къс от времето, той е миг и вечност и нещо между тях. Той е път и посока и случване. Преминаваме през този свят, газим ливадите, а те пълнят очите и душите ни и без да осъзнаваме ни учат на важните неща.


„Никой не е по-висок от тревата. Не го осъзнаваме докато я тъпчем с нозете си. Осъзнаваме го едва тогава, когато ни положат в черната пръст и тревата се озове някъде високо, недостижимо над нас - жива, жилава и вечна."

Човешкият ни живот е къс от времето, той е миг и вечност и нещо между тях. Той е път и посока и случване. Преминаваме през този свят, газим ливадите, а те пълнят очите и душите ни и без да осъзнаваме ни учат на важните неща.

Такива мисли разменихме с поета Петър Апостолов след като и двамата сами и независимо един от друг бяхме прочели „Тучница" на Антоанета Богоева.  Това е книга, която не може да бъде жанрово определена. Тя е автобиографичен роман заради това, че разказва случващата се приказка на живота на поетесата. Тя е философско-есеистично произведение заради размислите за човека и мястото му в този свят; за вярата, без която не можем; за родовата памет и синовния дълг и за мястото на човек в историята на своя народ и във времето. Това е поезия в проза заради красивия изказ.

Тази смесица на жанрове не е голям плюс за книгата, защото е трудна за четене и възприемане. Прекомерно асоциативна и самобитна е и един неприемащ читател може да я изостави още преди да навлезе в нея. А има какво да си вземе - повярвайте.

През многото пластове на „Тучница"  прозира един исторически разказ за комунистическия тоталитаризъм с всичките му недъзи, с манипулаторския подход  на властимащите, с толерирането на хорскта дребнавост и злоба. Самата тя, жертва  още от времето на детстовото си - авторката е етикетирана като произлязла от семейство на „народни врагове"  - героинята  е осъдена на самота, на „чужди домове" и на вечно пътуване. Работата и  като учителка в Родопите и редактор в селски вестник (все съм знаела, че там се отива по партийно поръчение и убеждение) не се превръщат в индулгенция , а я повеждат по пътя на клубовете за гласност и демокрация и я довеждат до нови разочарования. Времето е представено от преживял и познаващ го човек. Описано е от талантлив писател, който разказва без да съди. Пречупено е през погледа на философ, който осмисля, но не натрапва своето.

Един от пластовете говори за рода. Разказите за дядовците, за майката и бащата и размислите за тучницата - тревата, която оцелява въпреки всичко  са образец на разбирането, че ни има благодарение на предците и  оставаме в потомците. Тук ще откриете търсенето на смисли в разбирането на времето и вярата в Бог, търсенето на смисъла на човешкия живот като къс от цялото, от времето и пространставата, от сънищата и мечтите, създадени от единната космическа енергия.

Разлистете „Тучница", но забравете всичко, което прочетохте сега, защото с чисто съзнание ще откриете своите разбирания за един роман - съвременен и дълбоко преживян едновременно.


2009-05-16 | Прочетена: 1606