Как да подготвим книгата си за издаване?

За издаването

Иван Богданов, Камелия Иванова | 2009-05-16


Решили сте вече твърдо - ще издавам книга!

Намирате издател и му казвате - „Искам да издам книга, какво да направя?". Това е най-честият въпрос, който получаваме на и-мейл.а си и се налага да даваме ежедневен отговор.

Тъй като издаването на роман или сборник разкази си има свои специфики, ще разгледаме издаването на поезия - най-издаваният жанр.

Първо  - решете какво искате да издавате. Предполага се, че вече сте отговорили на въпросите - „Защо искате да издадете?" и „Какво искате да кажете на читателите?". Чрез подборката на произведенията ще отговорим на въпроса „Как да го кажете?".

Стандартният отговор - „имам тука едни тетрадки, ще въведа каквото съм написал(а)" или „всички произведения от последната година" са анти-решения. Така ще получите един хартиен архив на произведенията си, който като книга няма да има никаква художествена стойност, независимо че отделни произведения може да са с високо качество.

Както неведнъж сме подчертавали, книгата не е механичен сбор от произведения, а сама по себе си представлява едно голямо произведение, един роман в стихове, който се образува от свързаните емоционално и логически произведения в нея.

Какво трябва да направим за начало - да подберем жанра, в който искаме да издаваме. Всеки пише различни произведения - и любовни, и философски, и гражданска поезия, и прочие, и прочие.

Невъзможно е всичко това да се събере в една книга. Противоестествено стоят едно до друго на страниците две стихотворения, в едното от които говорим за нежна любов на разсъмване, а в другото бичуваме проблемите на властта.

След като подберем произведенията по жанр, трябва да помислим за подредбата на произведенията в книгата. Те трябва да следват една логическа нишка, да са смислово и емоционално свързани, така че да ни водят неусетно към финала на книгата.  Неправилно е и звучи силно нелогично в очите на читателя любимата на всички подредба по дата на написване. Така се получава един тюрлюгювеч от настроенията, които са ни вълнували:на едната страница се говори колко се обичат двамата, на съседната - как повече не искате да го/я виждате, а след страница две - как той ви подарил роза и цяла нощ сте си мечтали за него.

Намисляте си някаква сюжетна линия - например: запознанство - любов - проблеми - раздяла - но любовта все пак побеждава и подреждате стихотворенията по нея. Така може да се окаже /както често става/, че има стихотворения, които не се връзват в логическата линия и напротив - да липсват цели епизоди от нея. В такъв случай обикновено се препоръчва дописване.

Не правете грешката да смятате, че, ако две стихотворения имат някаква логическа връзка за вас, то за външния читател, който не е запознат с всички факти, те също ще имат.

Това е една от основните задачи, които има редакторът на една книга - освен поправката на вътрешния словоред на стихотворенията - да ги подреди в такъв вид, че те да звучат смислено за читател, който няма никаква емоционална връзка с автора на книгата и никога не е чувал нещо за него.

След като свършим всички тези, често продължителни действия, стигаме до финала, на който се усещаме, че не сме дали име на книгата. А често то носи голяма част от посланията, които искаме да отправим  към читателя .  След като сме успели да изберем име, което не е  използвано с десетина други подобни книги, сме вече готови за издаване.

Остава немаловажният въпрос за корицата на книгата и вътрешните илюстрации, но тях ще разгледаме в следващата ни статия.


2009-05-16 | Прочетена: 2471