КНИГИТЕ - ПРОСТРАНСТВО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

Осем години "Буквите" - репортаж

Тема на броя | Камелия Иванова


Ила и Ками вървят една срещу друга

Ила

- Кво става тука?

Ками

- Аааа, май някой има рожден ден...

Иван (от залата)

- Как някой? Буквите имат рожден ден.

Вие двете, на цели осем станали, пък не знаете, че на 24-ти май празнуваме рождения ден на нашата писменост.

Ила

- Аааа, знаем ние, знаем. Ама и друг рожден ден има, на едни други „Букви".

Или поне така ми изглежда като гледам тая зала.

Ками

- Абе, и аз така го виждам. Ама да питаме хората в залата?

Добър вечер, дами и господа. Добре дошли в читалище „Николай Хайтов". Да ви попитаме за какво сте дошли? Рожден ден май ще се празнува?

Чакаме отговор от залата.

Ила

- Рожден ден значи. На Буквите. А като е рожден ден подаръци има ли?

Иван

- Има, има, за всички. Подготвил съм тук подарък - за всички - красива книга, с много труд и обич направена.

 

Ила

- Красива, красива... Тя, че е красива, видях я аз - ей я на, на пианото, ама то само красота не стига. Вътре е важното, вътре какво има?

Иван

Антологията с любовна лирика "Буквите" - том I е първата книга, издадена от Творчески фонд „Буквите".
В нея са събрани 85 стихотворения на 60 автора, подбрани от близо 30 000 произведения в разделите "Любовна лирика" и "Еротична поезия".

Ками

- Ей, стига, стига. Слушам те, ама не те чувам, щото се питам "А нашият подарък с Ила къде го? Огледах залата, ама не видях да си го скрил някъде?"

Ила

- А за мен? А за мен? Имаам си подарък!

 

Иван

- Подарък? За вас? Имам, разбира се. Да знаете колко работа ви чака. Колкото искате, та и малко повече.

Ками

- Работа? Ние си го знаем това, че наградата за добре свършена работа е още работа. Ама не за награда те питахме, за подарък питахме...

Иван

- То подарък... Май и аз си нямам. И на себе си работа подарих...

 

Ила

- Рожден ден... пък си нямам подарък. А пък си мислех, че съм станала голяма...

Ками

- Рожден ден, пък няма вкусна торта с крем. И подарък - няма... Аз ти предлагам да си ходим тогава

 

Слизаме от сцената и тръгваме към вратата.

Иван

- Момичета, момичета. Нека поне поднесем подаръка на другите рожденици

 

И ние се връщаме

 

Докато ние се връщаме бавно и леко нацупени, Иван обяснява отново за книгата.

И тук му е времето на интервюто. Ками прекъсва Иван и казва

- Господин Богданов, когато взимам интервю от автори, посетили нашата страна, правя с тях едно блиц-интервю. За да можем да ги представим не само като автори, но и като хора, пък и не само тях, а и народа, който ни ги е изпратил. Вие не сте от далеч, само от Шумен, но да Ви попитам и Вас. Ако трябваше в три думи да опишете България на някой, който никога не е идвал, какво щяхте да му кажете...

Иван тръгва да отговаря и Ками го спира

- Шегувам се. Сега въпросите няма да ги задавам аз, а Ила. На рожден ден се задават по друг тип въпроси.

 

Ила

- Какво е детето ти да стане на осем и да отиваш с него да получиш свидетелството му за завършен първи клас

Иван

Силно смесени, амбивалентни чувства. Любов и омраза, радост и притеснение, гордост и страх. Сайтът е като едно дете, завършило първи клас. Сега започва да се проявява резултата от възпитанието му. Екипът се старае да възпитава, формира сайта спрямо собствените си виждания за ниво на литературата, за стил на отзивите, за етика на държанието.
Доволни сме от това, което се е получило - сайтът се отличава коренно от останалите.
Но го има и притеснение - опитваме се да формираме едни, може би, остарели ценности в един съвременен свят на чалга и всеобщо затъпяване.
Често се чувствам като Дон Кихот - не само заради непрестанната борба с мелниците, а заради прекалено многото книги, които съм прочел и ценностната система, която съм формирал от тях.
Сигурен съм едно - ако се налага да снижа нивото на сайта, да го направя по-жълт и по-клюкарски, само и само да оцелее, предпочитам да го затворя.

 

Ила

- Защо избрахте за потребителите си точно този подарък - Антология любовна лирика?

Иван

- Любовната лирика, поне така показва статистиката, е най-четеният раздел в нашия, пък и не само в нашия сайт. А и какъв по-хубав подарък от любовта. Тя се ражда с човека, но като че ли не умира с него. Нали и Иисус е събрал всички Божи заповеди в една - Да се обичаме.

Ила:

- Има нещо гнило в... Буквите - на е-пощата валят въпроси от рода „Ама какво му става на Богданов? Каква е тая любовна лирика при толкова жанрове? Да не би да сте влюбен?"

  

След поредния въпрос, Ками прекъсва Ила и чете

 

Любовта я сравняват със вино -

опияняваща

и тежка.
И с небе -

свободно и синьо,

и с хоризонта, оня,

дето все е отсреща.

И с плам, и със огън,

с буря и снежна магия,

и с онова вълшебство,

дето в очите на Бога се крие.

 

А в ученическите ни лексикони

(помнят тези, дето сме ги имали),

често се пишеше един спомен,

за Нея, неповторимата.

 

„Попитали нявга един философ:

„Кажете, маестро, що значи любов?"

А той отговорил с три думички само:

„Най-висшата степен измама."."

 

И точно тази измама, опияняващ, тревожеща, очаквана и чакана, желана и отблъсквана, се събра в една книга.

 

Ила

- Ками, не си права тук. Не за книгата. За измамата, за виното, за сравненията.

В нашата книга любовта е море, тя е мед, тя е...

 

дръзки мостове, 
дирещи път 
към дълбините 
на босо мълчание, 
спряло пред прага 
на храм забранен, 
но толкоз желан, 
толкоз желан... 

на устните с меда
и струйките от младо вино
по зърната,
с извивките на рамената,
с очи в блаженство разширени,
с бедрата самодивски
и солени

Тази любов идва внезапно.

С претенции да не прилича на всички останали.

Идва задъхано, прави се на закъсняла,

кокетира изкусно с кичурче от косата си,

гледа невинно като децата...

Размества си пръстените - да не забравя,

че е единствена...

 

Толкова дълго те търсих

/за малко да се разминем/,

точно такъв, какъвто си -

по мярка "мъж и половина".

 

От толкова време все тичам

напред, за да те гоня,

и все съм си малко момиче,

а ти си юнакът на коня.

 

Тази вечер, моля те, отиди на бала,

в Дворцовата зала, купил съм билет.

И бъди красива в роклята си бяла,

и бъди блестяща в своя тоалет.

 

И танцувай много. Нека те харесват,

нека те желаят мъжките очи.

Тази вечер, моля те, бъди принцеса,

без да ти е тъжно, без да ти горчи.

 

Измислих те
до несъществуване.
Изваях те
до несътворимост.
Изследвах те
до непознаваемост.
Изписвах те
да несилуетност.

Любовта ни... Дали ще я има?

Аз се връщам небръснат и пълен с вина.
Ти ме чакаш, облечена в бяло.
Колко дълга целувка на мъж и жена!...
Гукат гълъби - в ново начало...

 

Притихвам:
ти с длани 
душата ми ваеш.
по-тръпна от струна,
по-бавна от страх.

Оформяш ме:
млада 
красива
желана
обичана
чувствена -
утринен грях...

Защо са ни думи 
когато имаме устни -
целуни ме, 
за да се сбъднат молитвите.

Търсих те толкова дълго, 
че вече не помня 
накъде бях тръгнала.
Обичам ръцете ти.
Ако някой ден 
случайно 
или нарочно 
изгубя равновесие, 
ще ме хванеш ли?

 

Не разбираш ли?                                                                                  

Ти си като мелодия,

излетяла от китара.

 

Трудна съм за обич, тежка съм -
луди глави даже бягат!
Проклетисват ме безгрешните
(а по мене тайно страдат).

Трудна съм за обич, тежка съм,
а на агне се преструвам.
Само по-голяма вещица
може да те излекува.

 

Тази любов просто не е научена

на любов и на себе си,

не и пука от нищо,

не знае питомно да прегръща...

Тръгне ли - ще дойде само шапката да си вземе.

/Ако изобщо реши да се връща./

 

Ако искаш сега
да съм твоя жена,
трябва само да кимнеш
с усмивка....
Пожелай ме, море,
със лице на момче!
Всяка клетка от мене
те иска! 

 

Едва прикриващ нежната й плът,
ефирният воал почти разтворен,
а изпод него - пълните зърна,
настръхнали
от вятър неспокоен. 
И облак тъмен 
с устни ги пое,
неистов писък - небеса разтвори,
звезди 
и звън от ангелски криле,
и топъл дъх - 
жарава, 
после - огън.

Тази нощ съм сама магьосница,

чакам звездно роене -

да открия непито кладенче,

да го скътам у мене.

Ще накъсам биле омайниче,

ще го свия на китка

и със думите, най-потайните,

ще сплета свойта плитка.

 

Устните парят... 
Ръцете горят... 
Потъвам в дъха ти. 
Светове се топят. 
Превръщам се в струна, 
струна взривена, 
в пулсираща, малка, 
жадна вселена

 

Беше преди сто и петдесет години - 
Ти викаше като обезумяла
в прегръдките му...
Стените на стария кладенец,
със белите мъхести камъни,
окъпани в чиста вода, се усмихваха.
Студените менци с луната събираха
лъчите на първото пролетно утро...
А, 
      аз 
           те очаквах 
                            по видело...

Добро утро, моя любов! 
Съня ти със сън ще измамя. 
Сипвам ти сънотворно 
в кафето. 
Кафето - 
на любовта ми. 

Добро утро, моя любов!

 

Любовен миг...
За кратко ще се слеят.
Ще пламне алена зора,
след нея слънцето 
във колесница златна...

Да! Любовта е... красота.

 

От думи пясъчни на лист живот побирам,
с очи разкъсвам падналата тишина.
През глъбината път към твоя свят намирам,
за да съм видима на лунна светлина...

 

Не идваш вече, моя непрогледна
палителко на улични фенери.

Не идваш вече.

А моето очакване е кораб,
изпил морето, за да стигне суша.

 

И вятърът е син като удавник.
Угрижени и тъмни дремят къщите.
Повярвай ми. Наистина оставам
най-трудната жена за непрегръщане.

Не ме сънувай. Няма да е лесно.
Аз съм бръсначът, който реже вените.
Бъди такъв. Какъвто... Чужд и грешен.
Не си роден, за да обичаш мене.

 

Вярвах в стихове с нежни поанти.
Бавни думи за бързо съзряване.
Свиреха пулса ми музикантите.
Толкова бърз - не е за вярване.

Ала днеска сърцето ми стихва,
до последно изсвирено
Всеки спомен, навярно, е лихва
за предишно умиране.

Аз вярвам в забранената любов,

защото й е трудно да се брани,

защото е нащрек и е готова

да преживее всякакви закани.

 

"Добрите" винаги я сочат с пръсти,

а тайно я приписват към победите,

но тя търпи и си понася кръста -

живее до и въпреки съседите.

 

 

Иван

- Аз имам още един подарък, момичета. То вярно, че и той не е за вас, не е само за вас, но е подарък.

Ками

- Какъв подарък? Малък ли? Ще ни хареса ли?

Ила

- Или отново работа... още работа?

Иван

- Не, този път - не. Това е още една книга. Стефан Кръстев, Cefules, Афоризми- "Светли мисли, за черни дни"

Ила

- А тя къде е? Защо я няма на пианото?

Ками

- Защото, Ила, няма как да я сложим на пианото. Тя не е книга като книга, макар да си е съвсем книга. Електронна е.

Ила

- Чакай, че се обърках. Книга е, пък не я виждам. И да я пипна не мога... Да я прочета? А как ще си я купя? Каква е тази електронна книга?

Иван

- Електронната книга е като всяка друга, поне според Закона за авторско право. И не е. Няма я в ръцете ни - тя е някъде там във виртуалното пространство. Как да стигнем до нея - по-лесно, отколкото до всяка друга книга. Не ходим никъде, не търсим по рафтовете нищо - влизаме в Буквите и си я купуваме от електронната книжарница. Можем да я купим независимо в коя част на света се намираме. Можем да я прочетем без никакви усилия - тя се отваря сама на екрана на компютъра ви

Ками

- Това го разбрахме. Ама аз, нали съм... да си питам. Как да си я купя от книжарницата на Буквите? Писмо ли да ти напиша? Как?

Иван

За да заплатите за книгата изпратете на 1924/без код, от всички мобилни оператори/ SMS със следния текст

PAY BUKVITEBOOK

Цената на SMS-a е 2.4 лв. с ДДС.
Възможно е известно забавяне, при претовареност на мобилните оператори.

След изпращането на СМС-а ще получите обратен СМС с буквено цифров код.

Въвеждате кода в прозорчето и получавате книгата.

Ила

- Ама, все пак, защо електронна книга, Иване?

Иван

- Защото... не ти заема място у дома, не са отсечени купища дървета за нея, защото можеш да си седиш пред монитора и веднага, от всяка точка на света, да се свържеш с автора. Тоест, актът на четене се превръща не само в общуване с книгата и с образа на автора, който си си създал, но и с реалния автор. И можеш да го похвалиш и да споделиш емоцията, докато тя все още бушува у теб. Можеш и да го наругаеш - и почти в очите да му кажеш колко ама хич не го бива. Можеш и да му кажеш „Браво" и то сякаш наистина го виждаш и той е пред теб. И да чуеш неговото истинско, нескрито зад маската на литературата, слово. Да го усетиш. Аха - да го пипнеш.

Ками

- А сега можем съвсем реално, ама наистина, не само във виртуала да пипнем автора на книгата „Светли мисли за черни дни" Стефан Кръстев. Или, може би, като си говорим за електронна книга, е по-добре да го представя като Цефулес.

Стефан идва при нас.


2009-05-30 | Прочетена: 1674