За любовта, морала и още нещо...

Критични вибрации

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-05-30


Ха сега де! Шах с пешката. Как се прави рецензия на книга с афоризми? Трудно, как.

За Стефан Кръстев иде реч. Бесния с розите. Какво го е накарало да пише афоризми? Не е ясно, но си струва. Или поне това ще установим ако „поразлистим" книгата.

В началото ме очакваше разочарование.

Първи раздел - „За жените". Ех, дявол го взел, помислих си, то се е видяло че докато някоя жена не напише книга с мъдрости, няма да прочета нищо за „силния" пол. Със съжаление трябва да отбележа - това, че сме „затворена книга" за тях не е нищо друго освен градска легенда. В доста от афоризмите познах себе си. Още не мога да установя гордея ли се с това, или не.

Втори раздел - „За мъжете". Ха-ха! Ей сега го хванах. По-точно той мен - и да искам, не мога да преценя дали са „мъдри" мъдрите мисли. Така ми се струва - любимият ми афоризъм завършва с „Не бройката те прави мъж." Сещам се поне за трима, на които тази истина би им дошла добре...

Следва „За живота": „Излишното отнема нужното." Каква по-голяма истина при материализма, в чиито капан живее обществото ни?

„За морала" - тук има няколко блестящи откровения на тема „безплатните" съвети и приятелството. Истини, изстрадани от всеки, сигурна съм.

„Думички за любовта" „Самотното изкачване прави върховете по-високи." Няма какво да коментирам. Който се е борил за нещо знае - по-трудно е когато го правиш сам.

„Нормално - ненормално"  „Болестта и престъплението на много хора е, че са свободни. Останалите не могат да понесат различието."

„Иронични": „Големите глупости са на интелигентни хора." Ще оставя на вас да прецените до колко съм интелигентна, след като толкова глупости избълвах. Основната идея е: прочетете „Бели мисли за черни дни". Чете се бързо, на един дъх и ще ви хареса. Ако ли пък не, пак си е струвало да й отделите 20тина минути - така имате шанс да блеснете при разговор с „некои по-ентелегентни събеседници"...


2009-05-30 | Прочетена: 1696